Мама, татко, аз и телевизорът

Адрияна Хаджиева,

студент в магистърска програма "Управление на масовите комуникации и връзки с обществеността"

 

Телевизията като помощно средство за възпитание и образование на децата

 

Днес животът на всички нас, които правим своите първи крачки в двадесет и първото столетие, е белязан от най-новото творение на човека – Интернет.

И ако двадесет и първи век по всичко личи ще се определя като Ерата на Интернет и виртуалните комуникации, то най-доброто нарицателно за отминалия двадесети век е Ерата на телевизията.

По време на господството на телевизията въпросът за изследване на нейното влияние, социализираща роля и възможности за възпитание, образование и изграждане на ценности у телевизионната аудитория, и в частност при децата, бе, и все още е, особено актуален.

Телевизията е средството за масова комуникация, което доведе до една от най-революционните промени в живота на хората и създаде свое собствено “телевизирано” поколение. Децата от това поколение са едни от най-големите телевизионни консуматори. Обикновено около 97% от 6 до 10-годишните деца гледат телевизия всеки ден: по около два часа, когато трябва да ходят на училище, и по около 5 часа през почивните и ваканционните дни. Така се изгражда една значителна част от културата на малките деца и подрастващите.

При разглеждането на възможните аспекти на социализацията чрез въздействието на телевизията, трябва да се отбележи, че с навлизането си в света на детето тя подсилва дадено влияние и съдейства за прокарване на заложените в излъчваната информация идеи и нагласи. Неслучайно можем да говорим за твърде пряка връзка между телевизията и индустрията за детски играчки, например.

Известна е ролята на играчката в живота на детето. Докато се създава всеки анимационен или игрален филм, едновременно се произвеждат и играчки, кукли и всякакъв род други атрибути, свързани с героите на филма. Те присъстват по кориците на тетрадките, по моливите, по ученическите чанти и т.н. По този начин децата се оказват изключително благоприятна клиентела, която осигурява огромни приходи на съответната индустрия.

Ако телевизията може да въздейства толкова ефективно в тази насока, то просто е задължително това мощно влияние да бъде вплетено в една социалнопедагогическа система.

От друга страна, всички ние искаме да насърчим развитието на нашите деца и често пъти сме обезпокоени от това колко дълго трябва да им се позволи да гледат телевизия и дали въобще трябва да им се позволи. Твърденията на родителите, че техните деца гледат рядко телевизия или че въобще не им се разрешава да гледат, се възприема от мнозина от тях като мерило за качеството на жизнения и образователен опит на децата им. Истината е, че в процеса на детското развитие и учене, телевизията се ползва с много нисък статус.

Но, използвана добре, телевизията може да бъде ценен образователен инструмент. Тя например, е една прекрасна форма за комуникация с младите, с помощта на която образователните знания могат да се поднесат под формата на игра и забавление.

Интересите на децата са широки и разностранни, специфични за всяка възрастова група, затова в репертоара на телевизиите трябва да има повече детски предавания.

Така например, програмите за най-малките поставят ударение върху използването на много песни, музика и текст в рими. И това не е случайно.

Музиката е изключително важна в живота на детето. Песните по-специално запознават децата с едно разнообразие от музикални жанрове и подсилват любовта към нея и нейното разбиране. Телевизията позволява всяка песен да бъде придружена с анимация или с използването на кукли и актьори, които да подпомогнат пеенето и свързаните с него движения. Водещите въвличат децата да пеят и танцуват заедно с тях. Изборът и композирането на детски песни пък се прави повечето пъти от специалисти, така че те да са подходящи за малките деца и да подпомогнат развитието на тяхната памет, на езиковите и двигателните им умения.

Песните също така могат да покриват различни теми и да допринесат за по-лесното изучаване на цветовете, музикалните инструменти, здравето, социалното поведение и т.н. Някои песни са свързани с научаването на числата и броенето; други изследват емоциите, времето или животните; трети - как музиката може да променя настроението - друга страна от личното и обществено образование. Има толкова много, което музиката може да ни каже.

С помощта на музиката и песните се развива и слуховата памет. Правенето на звуци със съвсем леко забележима разлика между тях, като “к” и “г”, “с” и “з”, е особено важно за развитието на слуховата памет, както и за развитието на умението да се отсяват различните звуци от един голям звуков диапазон. Именно тук е мястото на телевизионните предавания, които са изградени на основата на игри, песни, разкази, ритми и рими. Това са изразните средства, които от памтивека хората използват, за да учат децата си на основните изразни умения. Езикът в песните, римите и историите, които се пеят и разказват в тях, е едновременно забележителен и занимателен, а когато към това се прибави и образът на “живото” представяне, актьор или кукла, вниманието на децата може да бъде ангажирано за по-дълго време, отколкото записите на песни могат да осигурят.

Римите, от своя страна, са изключително важни за подготовката на децата за учене на фонетиката. За да можем да четем и пишем, ние трябва да умеем да разпознаваме звуците в българския език. Детското усещане за фонемите се развива посредством римите. Играейки си с думите, децата постепенно научват отделните звуци. Пеенето въвлича децата в естествения ритъм на думите, и понеже песните са изградени от думи с рима, те по-лесно се запомнят от тях и се изговарят по-гладко.

Песните и музиката като цяло помагат на децата и за тяхната физическа координация – танцувайки, подскачайки, марширувайки, всичко това им помага да се движат по-ритмично.

Детските сетива са по-широки от тези на възрастните, децата се вълнуват от запознаването с новата музика. За родителите често пъти е проблем да осигурят на детето едно достатъчно голямо разнообразие от различна по жанрове музика, телевизията обаче може да им помогне в това начинание.

На четири-петгодишните деца е добре да им се четат приказки. Приказки за животни с малки сюжети, например. Истории за доброто и злото, с помощта на които се изгражда отношение към нещата от живота.

Въображението не е нещо, с което децата се раждат. “А приказките са онази вълшебна врата, през която детето навлиза в чудото и сложността на живота. Те съдържат всичко, на което искаме да го научим, защото в приказките не нещо друго, а човечността е най-първият критерий за оценка на всичко”, казва детската писателка Кина Къдрева.

Телевизията не може да замени четенето на приказки. Тя обаче и няма такава цел. Телевизионните приказки са просто “различни езици”, с които писателите и режисьорите разговарят с децата. Те са просто още един начин децата да бъдат въвлечени в един паралелен свят, където тигрите се крият под леглото, чудовищата живеят щастливо в мазето, и където е напълно възможно да срещнеш слон в супермаркета.

В телевизията приказките често пъти са разказани с помощта на кукли. Куклите помагат за развитие на детското въображение. Най-малките дечица, например, са очаровани от пръстчетата на своите ръце и крака и не малко детски предавания използват именно такава игра с кукли – играта с петрушки. Други пък използват само пръстите и ръцете на актьора, изрисувани като човечета. Използването на различни похвати, по които може да бъде разказана една приказка, е още една необходима стъпка по пътя към развитие на детското въображение.

Приказките имат съдбоносно значение за интелектуалното и социалното развитие на децата. Способността да разкажеш история или да нарисуваш картина, която не съществува в действителността, е важна както за израстването на мисълта, така и за обогатяването на езика.

С приказките се развиват и моделите на писмения език, които са малко по-сложни от тези на разговорния – изисквания към начина на построяване на изреченията, особености на изразяване и условности като “Имало едно време…”. Децата усвояват моделите на писмения език, по същия начин, по който научават и моделите на разговорния език (слушане, подражание, видоизменяне, измисляне на нещо ново).

В процеса на израстване, децата все повече и повече искат да знаят “защо” нещата се случват. От момента на нашето раждане ние навлизаме в един непрекъснато променящ се свят. Преживяваме промените в заобикалящата ни среда, като промяната на климата и сезоните, откриваме как светът около нас може да се променя. Всички деца задават въпроси и често пъти те могат да имат и собствени идеи как нещата се случват. Например, те порастват вечер, когато е тъмно. Хубаво е да се каже истината на децата, съобразено с тяхното ниво на разбиране.

Редица предавания са посветени точно на това да обясняват нещата от живота, които ни заобикалят. Например, знанието как хора, растения, животни се раждат, порастват, променят се и остаряват, е нещо много важно за разбирането на живота като цяло. Рядко родителите могат да покажат по пътя на опита как се случват всички те. Но, подкрепяйки техните опити, телевизията може да допълни знанията на децата в това отношение. Може да се покаже как семената покълват, израстват, променят се и умират, за да се родят за нов живот по-късно. Може да се покаже как водата променя състоянието си и защо това се случва. Може да се обясни защо едни промени са необратими, докато други са. Така, когато смесим яйца, масло, мляко и брашно получаваме тесто, но съставките не могат да се върнат в първоначалното си състояние след това. И още много, много други знания могат да бъдат дадени с помощта на добре направени за това детски програми.

За учениците също се предлагат предавания, които са свързани с материята, която им се преподава в училище по различните учебни дисциплини. Едно такова предаване, излъчвано по БНТ е “Приказки за физиката”.

На тийнейджърите пък са посветени предавания, в които се разглеждат проблемите, от които те се вълнуват. В това отношение, ангажирайки специалисти, които да са в помощ на младежите, детските предавания могат много да помогнат. Особено що се отнася до факта, че много от темите и проблемите, с които се сблъскват по-големите деца, трудно се споделят с родители и приятели. Едно емблематично предаване от българската практика е “Дневникът”.

Също както при книгите и играчките, телевизията предлага едно голямо разнообразие от програми, от които трябва да умеем да избираме.

В тази връзка, най-добре е родителите да гледат предварително детските програми, за да придобият впечатление за тяхното съдържание. Друга форма на избор е специалното обозначение на добрите програми със съответен знак, каквато е практиката на САЩ в това отношение.

Телевизията събира целия свят в нашия дом и поощрява децата да изследват нещата самостоятелно. Ако родители и учители използват по подходящ начин тези програми, те могат да се превърнат в една прекрасна начална позиция към опознаване на света около нас.

 

Отрицателно влияние на телевизията върху децата

Когато говорим за телевизия обаче, както казва проф. Владимир Михайлов, не трябва да забравяме, че този канал за комуникация изисква масова култура и точно като такъв канал се възприема от зрителите.

Масовата култура, по определение на Едгар Морен, изравнява социалните различия, което е част от тенденцията за стандартизация на вкусовете и интересите, на които масмедиите дават израз и за което допринасят. Например, в лоното на масовата култура пропастта между детския свят и света на възрастните върви към запълване. Може да се каже, че масовата култура в детския сектор отвежда преждевременно детето към възможностите на сектора за възрастни, докато в сектора си за възрастни, тя се съобразява с възможностите на детето.

Продуктите на масовата култура са насочени към “средния човек”. Кой е този универсален човек? Човекът-дете, който се крие у всеки от нас, любопитен, обичащ играта, развлечението, мита, приказката. Езикът, прилаган от този човек, е аудиовизуален с четири клавиатури: образ, музикален звук, реч и писменост.

Масовата култура е слаба в своето вдъхновение и своята цел, т.e. е културата на общия знаменател между възрастите, половете, класите, народите, свързана е със създаването на едно средно човечество, със средни равнища на живот, със среден начин на живот.

Масмедиите, от своя страна, разпространиха масовото схващане за това какво представлява “хубавият живот”. Към привидно незаинтересованите съвети как да се постигне той, се прибавят и заинтересованите подбудителства на вездесъщата реклама.

Рекламата като неотменна част на масовата култура и благоприятстваща развитието на “дематериализация на търсенето”. Дематериализиране на търсенето, по думите на Кристиан Банков означава, че мотивите на потребителя да избере даден продукт все повече се пренасят в посока на това, какво е значението му в очите на другите, за сметка на ефективната материална полза от него. Крайният резултат е, че в масовото общество се консумира многократно повече, отколкото предполагат реалните нужди, защото хората са длъжни да говорят един език в повече – езика на потреблението. Езикът на потреблението, чиято среда са медиите, чийто поети са „копирайтърите”, и чийто думи са стоките, се ползва със завидна достъпност и разбираемост. “Кока-Кола”, “Левис”, “Малборо” и т.н. – това не са стоки, а символи.

Концепцията на масовата култура за щастието може да бъде наречена потребителска в най-широкия смисъл на думата, т.е. тя тласка не само към консумиране на продукти, но и към консумиране на самия живот. Новият модел на живот включва човека в търсене на собствената си реализация чрез любовта и благополучието. Това са мъжът и жената, които не искат да остареят, които искат да останат винаги млади, за да се обичат винаги и винаги да се радват на настоящето.

Телевизията е средството за масова комуникация, допринесло най-много за разцвета на масовата култура, която включва в себе си освен темата за щастието и тази за насилието. Насилието като най-прекия път за постигане на щастие, като израз на свободата на човека, отказвайки подчинение на каквито и да било закони и правила.

Въпросът дали насилието, показвано по телевизията, увеличава склонността към агресия, е спорен. Не може обаче да се отрече, че децата стават значително по-малко чувствителни към него. Фактически телевизията поучава, че стрелянето, намушкването с нож, пребиването са много по-ефикасни и дават много по-добри резултати от другите начини, при които е нужно много повече време за размисъл, логика или осмисляне. И трябва да се знае, че положителните форми на телевизионните предавания са много по-малко от насилието, показвано всекидневно от екрана.

Уилям Шанън пише във в. “Ню Йорк Таймс”: “Телевизията е един опасен натрапник в процеса на възпитание и образование на децата, защото показва много насилие, дава на децата карикатурна представа за живота на възрастните, насърчава пасивността и създава свят на илюзии, в който единствено развлеченията имат някаква стойност и където всеки проблем лесно се разрешава.”

Част от проблема е и фактът, че за много зрители телевизорът се е превърнал в част от общия фон, отбелязват Франк Манкевич и Джоуел Суердлоу. Нещо, което е там, докато те се хранят, влизат и излизат от стаята, говорят по телефона или обсъждат събитията от деня със съпругата, с децата или с родителите си. Изискванията са минимални, предимно, защото въображението на зрителя остава заспало.

Навикът да се говори, докато се гледа телевизия, се е разпространил и при другите занимания. Членовете на “телевизираното” поколение, например, третират всичко, сякаш то става по телевизията. Преподавателите в университетите забелязват същото пренебрежително отношение. Вече е съвсем обикновено нещо по време на лекции студентите да разговарят съвсем свободно, да станат и да напуснат аудиторията по средата на изречението на професора. Преподавателите, които някога са намирали това за “невъзпитано”, сега гледат на него просто като на аспект от поведението на младите хора, свикнали да гледат телевизия, и пренасящи тези навици в действителния живот.

Трябва да се отбележи и, че в Ерата на телевизията родителите доста са занемарили традиционния контрол върху децата. Тя навлиза в живота им от най-крехка възраст. Изследванията показват, че дванадесетмесечни бебета приковават поглед към телевизионния екран 12% от времето, което прекарват в стаята, и когато станат на 30 месеца започват да гледат екрана с възхищението на възрастните. Средното дете постъпва в детската градина след като е прекарало повече време пред телевизора, отколкото ученикът е прекарал в класната стая.

Това прави телевизията от такова значение за децата, сякаш тя е още един родител. Психологът Кенет Кенистон стига до заключението, че телевизията е станала мигащият син родител, който ангажира все повече от часовете на децата и е с много по-голям авторитет от всеки друг.

Родителите, които са си вкъщи, трябва да се съревновават с присъствието на телевизията. Детският психолог Бруно Битълхайм посочва, че децата често са така погълнати от телевизията във време, в което родителите им могат да им обърнат внимание, че всъщност децата не обръщат никакво внимание на родителите си.

На другия край на проблема стои използването на телевизията като жена за гледане. Тя винаги е на разположение, тя е безплатна и предпазва децата “от неприятности”. Така възрастните могат да вършат своята работа, без да мислят за тях или да им говорят.

Няма точни проучвания по този въпрос, но съвсем спокойно може да се твърди, че в Ерата на телевизията родителите прекарват по-малко време в четене на децата си, в разказване на приказки, в пеене на песнички или в споделяне на собствени спомени от своето детство, отколкото това са правели родителите преди три поколения.

Дори играта на децата се е променила и е намаляла по време в сравнение с играта на предишното поколение. Съвсем разбираемо е, че много от игрите на децата днес се моделират от телевизионните герои – независимо дали това ще бъдат полицаи или крадци, снайперисти или екип на “Бърза помощ”.

 

Телевизията в детската градина и класната стая

Днес, в Ерата на телевизията, родители и учители трябва все повече да се приспособяват към това, което се преподава от телевизията.

Все повече преподаватели, осъзнали каква е заобикалящата среда на техните ученици и откъде се учат те, използват телевизията, вместо да се борят с нея. Те използват материали, получени от телевизионните новини, от популярните телевизионни забавни програми и ги преработват в упражнения за класните стаи.

Трябва да се отбележи фактът, че въвличането на телевизията в процеса на обучение е практика предимно на детските градини у нас. За разлика от ситуацията в България, в САЩ не са малко примерите за влизане на телевизията и в класните стаи.

Една практика за използването на телевизията в детските градини е разработена и прилагана от Централна детска градина № 14 в град Шумен и датира от 1997 г. Според специалистите от учебното заведение, детските телевизионни предавания помагат на педагога в детската градина да изгради нови представи, да закрепи старите, да тренира у децата умението за творческо възпроизвеждане на информацията.

Използването на телевизията като екранно-звуково средство за обучение изисква от децата система от познавателни умения: зрително и слухово възприемане на телевизионните предавания; целенасочено наблюдение, слушане; запомняне, запазване и възпроизвеждане на възприетото (памет); разбиране на материала (мислене); отразяване в речта на последователността на събитията (умението да разказваш).

В съответствие с изискванията на програмата за възпитание в детската градина, децата от 5 до 7-годишна възраст би трябвало да могат да предават литературен текст (приказка, разказ) с последователност на действията, да използват в преразказа различни средства за изразителност на речта, променяйки интонацията си при въпрос, отговор, учудване, молба или заплаха.

Детските телевизионни предавания могат да бъдат един от методите за стимулиране на речевата активност. Например, анимационните филми с художествените си образи, с конкретността си и със сравнително простия си сюжет са достъпни за разбиране от децата, които биха могли да споделят и разкажат видяното и впечатленията си от тях.

Процесът на работа в учебното заведение започва с разговор с децата за предпочитаните от тях детски филми и мотивирането им кого от героите обичат и защо, както и описание на героя.

Последваща стъпка е проверката на речевите умения у децата по отношение разказите им за отделните серии на детските филми.

След това, целенасочено гледане на телевизионни предавания в детската градина и у дома, рисуване на любим герой от анимационен филм и разказ за него, преразкази на телевизионните предавания по направените рисунки за стимулиране на речевата дейност.

Накрая, съчетаване на речевата дейност в играта “Телевизията при нас”. В нея, с помощта на картинките, монтирани в кадри, в дългометражен мултипликационен филм, се излъчват детските предавания за тези, които не са успели да ги видят в определеното телевизионно време.

Децата взимат участие при избора на водещ, припомнят си традиционното начало на телевизионното предаване, предлагат свои варианти: “Здравейте, мили деца, приятели! Ще ви покажем научно-популярно филмче …”; “По ваша молба излъчваме приказката …”.

Следва показване на картинките, подбрани в определена последователност, и разказите на децата за съдържанието на детските предавания. Ако разказът е дълъг, децата могат да го разделят на епизоди и да го “показват” в различно телевизионно време.

За по-голямо разнообразие мултипликационният филм прекъсва поради “спиране на тока” или “повреда в телевизора” с цел измисляне и доразказване от страна на “зрителите” на по-интересен край на детския филм. В процеса на играта учителят помага на децата да подберат точната дума, конкретния израз, което положително се отразява на съдържателността на речта. А в процеса на разпределението на ролите, на взаимодействието в играта, под ръководството на водещия, децата се упражняват в граматически правила и свързана логическа реч.

Друга идея за използването на телевизията, но този път в класната стая, е разработена от училищния педагог във Филаделфия Майкъл Маркейз и неговите колеги Бернард Соломон и Майкъл Макандрю. Преподавателите редактират филма “Изчезващата сянка” (1934 г.), забавяйки кадрите, спирайки на някои епизоди, покривайки с дикторски текст отделни моменти. Телевизионната станция в град Джексънвил, щата Флорида, прави от това телевизионен сериал и епизодите се излъчват всяка вечер в продължение на три седмици. На учениците е наредено да отнасят сценариите у дома и да ги четат, докато гледат. На другия ден в клас се разисква това, което се е случило в епизода от предишната вечер. Доктор Джордж Мейсън от Факултета по английска филология в университета в щата Джорджия прави допитване сред учителите, които участват в експеримента. Те отчитат “реално и значително” увеличение на езиковия фонд на учениците и засилен интерес към четенето. Освен това срамежливи деца, които дотогава никога не са взимали доброволно участие в клас, започнали да се проявяват. Увеличило се присъствието в клас, намалели проблемите, свързани с дисциплината, резултатите се подобрили.

Още една подобна идея е предложена от Маркейз, Макандрю и Соломон за използването на видеокасети с програми като “Островът на Гилиган” (доста глупава серия за корабокрушенци), “Новобранци” (градска полицейска програма) и “Кунг-фу” (полицейски филм) в училищата. Ако в класната стая има нужната техника, учениците гледат части от предаването, като следят сценария. Те трябва да измислят собствена версия на една сцена или на цялата програма и след това да видят как “истинските” актьори се справят с думите от напечатаната страница.

Програмата помогнала както на тези, които четат добре, така и на онези, които не четат добре. Някои от учителите казват: “Наистина можеше да накараш тези деца да направят всичко, каквото поискаш, само като използваш телевизията.”

Наред с това се срещат и тъжните коментари за намалена способност за съсредоточаване, пасивност и други проблеми, предизвикани от телевизията.

По отношение на “Изчезващата сянка” (фантастичен сериал, разказващ за изобретяването на лъчево оръжие) трябва да се признае, че самият сюжет не е много сложен и е изпълнен с насилие. Насилието е засилено и преувеличено и в текста, добавен от авторите на програмата по четене. Употребата на изрази от рекламите може би е добър педагогически прийом, за да се достигне до децата, но едновременно с това е тъжно признание от страна на учителите за лингвистичния банкрут.

Безспорно телевизията ни постави в положение на постоянен спад от едно по-раншно и по-високо ниво на образованост. Но телевизията може също така да ни предложи пътища, по които да достигнем до нови висини.

Телевизията стимулира визуалното мислене и както казва Джон Дийбс ІІІ, координатор на “Истмен Кодак”: “Ако такава голяма част от населението е склонна към визуалното и ако тази част от населението е изложена на телевизията от детството, докато завърши училище, как може да очакваме тези деца да предпочитат нещо друго освен онагледения език, за да учат или общуват?”

 

Децата и новата телевизия

Моделът на традиционната телевизия се оказа неуспешен в много отношения и предизвика разочарование у редица професионалисти и зрители, които очакваха тя да се превърне в разпространител и създател на значими културни ценности. Бъдещото развитие на телевизията обаче, което следва да се търси в дигиталното й и уеб съществуване, има шанс да се реваншира на всички нас. Една от основните характеристики на дигиталните и уеб технологии е възможността за обратна връзка. Игрите са може би най-простата форма, под която може да бъде използвана двустранната комуникация, предлагана ни от интерактивната телевизия.

Детски телевизионни програми, създадени като добре познатите ни книги- и видеоигри, ще са новото предизвикателство на телевизията към децата. А значението на играта в процеса на детското израстване е голямо.

Развитието на играта у детето протича в унисон с неговото развитие. В нея се извършват процеси на съзряване на детето, увеличават се уменията и опитът му. Детският свят се разширява, като включва повече хора, ситуации, прояви на активност, и този свят се отразява в играта, която придобива социален характер.

Посредством играта децата се учат на творчество и активност. Творческата дейност на децата се характеризира “като откритие за себе си”. Значимостта на детските открития се състои в това, че чрез тях те развиват своята личност, и по-конкретно – своите творчески способности. Никой не би могъл да даде алгоритъм как да се мисли творчески, но може да се създадат условия за това, като детето се постави в ситуация, имитираща творчески процес и стимулираща творческите му способности.

Интерактивните технологии, които навлизат в средствата за масова комуникация, дават все по-нови и все по-различни възможности за развитие на творческите способности у децата. Интерактивната телевизия дава възможност на детето да получава собствен резултат (рисунка на екрана, стихотворение, разказ по свой сюжет), което го убеждава във възможностите му, подтиква го да се заеме с решаване на проблема, подбужда любопитството и жаждата за знания. Детските програми с елементи на фантазиране ще са предизвикателства, които ще дадат на децата възможност да създават собствени произведения.

По принцип детското творчество е синкретично. Детето съчинява и си представя това, което разказва. Детето рисува и едновременно разказва и пее за това, което рисува. Рисуването е типичното творчество за ранната училищна възраст. Обикновено децата рисуват с желание, за което е достатъчен и най-малкият стимул. Да се чертае с линия и молив, да се рисува с боички е добре познато, но да се композират картини на компютърния или телевизионен екран е почти мистично за едно дете. Да живеем в един така разнообразен свят, в който границата между реално и виртуално често се размива, свят, в който съжителстват толкова много медии и техните поколения, има и своите положителни черти. За едно дете например, възможността да му се покаже едно птиче на живо, в книгата, по телевизията или на компютърния екран може да бъде изключително вдъхновяващо, то да пресъздаде познатите му вече предмети и същества, но пречупени през детския му поглед.

Словесното творчество в едни от първите години на детето има условен и в много отношения твърде наивен характер. За тази възраст е характерно изоставането на писмената от устната реч на децата. При преход към писмена реч ученикът например, често не разбира защо е необходимо да пише.

Интерактивната телевизия може да се използва като добър стимулатор за пробуждането на писменото творчество. Най-добре детето пише за онова, което силно го вълнува и върху което постоянно мисли. Начинът на работа на този вид средство за комуникация позволява като продължение на създаденото от детето графично изображение, да бъде създаден разказ, приказка или стихотворение по него. Така то получава собствен резултат, който го убеждава в творческите му способности и прогрес.

Даже при неуспех децата не са разочаровани, а настояват: “Искам да опитам пак!”, тоест у тях се формира типичната за творческата личност настойчивост. Новите технологии подкрепят детското упорство като дават възможност на децата за кратко време да изпробват различни варианти на композицията. Това отговаря на характерната за възрастта динамичност на поведение. Известно е, че детето рядко работи дълго над своето произведение. То обикновено го създава на един дъх.

Някои деца дори се вълнуват повече от самата творческа дейност, отколкото от резултата. За този процес Виготски казва: “Основният закон на детското творчество се заключава в това, че ценността трябва да се търси не в продуктите, а в самия процес.”

Всяка една медия обаче, подобно на всичко останало, има своите положителни и отрицателни черти. В двадесет и първото столетие ние посрещаме с голям ентусиазъм компютъра и интерактивността, която той привнася в традиционните средства за масова комуникация – книга, преса, радио и телевизия, но не трябва да забравяме, както казва Леда Милева, че винаги има възможност да се злоупотребява с най-големите открития на човечеството. Подобно на откриването на възможностите на атома да произвежда енергия, което се превръща впоследствие в една от най-страшните заплахи за човечеството.

И друго не бива да забравяме, всяко нещо, използвано в големи дози, има отрицателен ефект и телевизията не прави изключение в това отношение.

 

Литература

 

1. Михайлов, Владимир. Записки по телевизията. – София : Изток-Запад, 2006. – 100 с.

2. Морен, Едгар. Духът на времето. – София : Христо Ботев, 1995. – 320 с.

3. Манкевич, Франк и др. САЩ : Телевизията и американският начин на живот / Франк Манкевич, Джоуел Суердлоу. – София : Партиздат, 1982. – 336 с.

4. Банков, Кристиан. Семиотични тетрадки : Ч. 1. : Уводни лекции по семиотика. – София : Нов български университет. – 128 с.

5. Виготски, Л. С. Въображение и творчество на детето. – София : Наука и изкуство, 1982. – 143 с.

6. Христов, Ивайло. Литературни анкети : Леда Милева. – София : Захарий Стоянов, 2001. – 232 с.

7. Къдрева, Кина. Децата и ние, или изкуството да си родител. – София : АИ Проф. Марин Дринов, 2006. – 528 с.

8. Ангелов, Божидар. Децата и телевизията – аспекти на социализацията. // Дом, дете, детска градина, 1997, № 6, с. 6–11.

9. Маринова, Ганка. Телевизията – помощно средство за развитие речта на децата. // Дом, дете, детска градина, 1997, № 6, с. 41–45.

10. Георгиева, Елена. Корелация между игровите умения на шестгодишните деца и подготовката им за училище. // Начално училище, 1994, № 2, с. 60–64.

11. Чакърова, Антоанета. Ролята на компютъра за развитие на творческите способности на учениците. // Начално училище, 1994, № 4, с. 31–37.

12. Casey, Brenda. Children and TV. http://www.bbc.co.uk/cbeebies/grownups/children_learn/technology/children_tv/, 24.06.2007.

13. Bayley, Ros. Listening to music. http://www.bbc.co.uk/cbeebies/grownups/children_learn/music/listeningtomusic/, 24.06.2007.

14. Palmer, Sue. Listening, speaking and literacy. http://www.bbc.co.uk/cbeebies/grownups/children_learn/language/speaking_lang_and_lit/, 24.06.2007.

15. Hurrell, Su. How things change. http://www.bbc.co.uk/cbeebies/grownups/children_learn/worldunderstanding/changes/, 24.06.2007.

16. Casey, Brenda. Let’s play. http://www.bbc.co.uk/cbeebies/grownups/children_learn/creative/letsplay/, 24.06.2007.