Екстази – феномен на масовата култура през  XXI век

Анна Анева, студент ІІІ г. в бакалавърска програма "Масови комуникации"

 

Всяко малко дете се върти, докато му се завие свят, след което пада на леглото и се наслаждава на това усещане. В момента, в който световъртежът премине – го прави отново. Същото действие се повтаря с въртящия се стол, както и с люлките.

В природата на човека е стремежа да излиза извън нормалното си състояние. Това ни е вродено, или както е дефинирано в науката – това е базисен инстинкт.

Някои хора потискат този инстинкт през целия си живот. За всички останали обществото е създало разнообразни средства, спомагащи за излизане от нормалното състояние – това са колата, шоколада, цигарите, алкохола и всички останали видове наркотици.

Преди години не съществуваха толкова много видове наркотици. Просто още не бяха измислени. А днес постоянно се появяват нови и нови.

В България, например, до 1990 – 92 г. е имало цигари, алкохол и хероин. Разбира се, че нормалните хора няма да се насочат към най-вредното и унищожително средство – хероина. Затова пък употребата на цигари и алкохол е в изобилие. Това поколение и до днес пие почти всеки ден, както и има проблем с отказването на цигарите. Тяхното излизане извън нормалното им състояние се състои в пиене с приятели, на празници, почти всяка вечер вкъщи, а защо не и по 50 гр. на обяд?

Поколението нa XXI век обаче, има огромен избор от средства , спомагащи за базисния инстинкт за излизане извън реалността. За това поколение алкохолът и цигарите са най-малкото, най-елементарното, дори най-неприятното от предлаганите усещания. Марихуаната също се приема като нещо съвсем обикновено и нормално, едва ли не част от ежедневието и нищо чак толкова силно. В това поколение почти няма човек, който да не е опитвал марихуана.

Днес се търсят не само по-силни усещания, но и по-приятни. Всеки намира своя начин за удовлетворяване на този инстинкт. В XXI век единият начин е с употребата на новите наркотици, а другият – с екстремните спортове. И двете неща са почти еднакво вредни. В момента най-новият модерен спорт е скачането от височини, правейки различни движения във въздуха и падайки на крака, и така в продължение на 10–15 мин. по сгради, стени, чупки, стълби и т.н. Този спорт вече се използва в клиповете на много певици и певци.

Комбинацията от карането на скейтборд по рампа, извисяваща се във въздуха на огромна височина и след това от рампата – скок във въздуха и приземяване с парашут, също е много нашумял спорт днес.

Тези усещания, този адреналин представлява дрогата за тези хора. Но това също води до психични и сериозни проблеми, тъй като стресът и адреналинът, които изпитва организмът отключва много болести, появяващи се години след изживяването /диабет, рак/.

Останалата част от поколението на XXI век не само предпочита, но обича и приема редовно най-нашумялата дрога в целия свят – екстази или т.н. – денс-дрога /dance drug/.

Днес “бонбоните” са на всеки купон, във всяка дискотека, всеки бар, на всяко парти. Независимо дали са “Rols Roys”, “Armani”, “Mitsubishi”, или “Бяла звезда”, те са задължителна част от нощния живот на младото поколение. Изброявам част от техните имена, като искам да подчертая, че всяко екстази е различно, и има различни видове действия. Никой потребител на “бонбоните” не е сигурен какво екстази взима и как ще протече действието му (за разлика от другите стимулиращи наркотици, като кокаина и амфетамина, при които действието и усещанията са еднакви всеки път).

Още наречено “хапче на любовта”, то не предизвиква сексуалност, а чувственост. Сближение. Под въздействие на екстази човек може да каже всичко, което мисли, а старите и тежки спомени могат да бъдат обсъждани и приемани без проблем. Разбира се, това води или до по-силно сближение, или до разваляне на взаимоотношенията, макар и казаното да е с искрена доброжелателност. А може би хората не могат да простят именно това.

Един от харесваните ефекти на екстази е чувството за лекота и ефирност, наподобяващо летене, или по-скоро ходене във въздуха, т.е. – отпускане на мускулното напрежение. Както смята оспорваният ученик на Фройд – Вилхелм Райх, мускулната броня е израз на постоянното психическо напрежение, в което живее съвременният човек.

Друг негов ефект е повишената чувствителност към звуците и особено към допир. Екстази силно повишава възприемчивостта към дребните, незабелязани преди това детайли. Това се отнася както за възприемането на изкуството, така и за най-простите неща наоколо. Поредният блян на човека – красотата.

 

Шокиращото e, че цялото това поколение е ориентирано в определен стил музика. Не случайно бума на употребата на екстази започва с появата на rave музиката. Днес почти всички почитатели на rave, house, T-house, Trance и т.н. и всички стилове, които включва електронната музика, са силни почитатели и на екстази. Да, фенове на този стил музика, фенове на различни dj, фенове, които ходят на партита, фенове, фенове, фенове.

Лекото отпускане на мускулите, съчетано с повишената чувствителност към музиката и сливането с другите хора наоколо води до изпадане в състояние, подобно на транс.

Фенове. Ще ги видите, танцуващи с насечени, ритмични движения до 6 сутринта, тези, които са “по-зле” ще ги видите на “after party”, предлагано от различни заведения и продължаващо до 10:30 сутринта. Ще ги видите изпотени от дългите танци. Ще видите лицата им – екстаза, който е изписан на тях, толкова силен, плашещо силен. Ще ги видите просто нередно, извратено щастливи.

Ще ги видите с бутилка минерална вода в ръцете, ще видите жаждата им, причинена от дехидратацията на тялото. Толкова голяма дехидратация, която води до топлинен удар. Не случайно смъртните случаи, вследствие на употребата на екстази, са настъпили в претъпкани, задушни заведения, с труден достъп до водата. В много американски нощни барове се раздават флаери, или светват и угасват надписи, на които пише “Танцувайте си колкото искате, но не забравяйте да пиете вода”. Напомняне, което е нужно, тъй като поради пълното отдаване на това силно чувство – екстаза, човек забравя да пие вода.

Шокираща е статистиката относно употребата на количествата вода в нощните заведения, в сравнение с употребата на алкохола. Че човек да си каже “Браво, младите хора не пият алкохол”, а реалността и феноменът екстази се подсмиват и му отговарят “Не приятелю, те просто са надрусани!”

Ще ги видите изцяло погълнати от музиката. Буквално “влезли” в нея. Според много хора, човек не може да оцени електронната музика, ако не я е слушал под въздействието на екстази.

Тази дрога е създадена за музика, за да я почувстваш, да се съединиш с нея, за да те изпълни, за да я усетиш вътре в теб, за да усетиш нещо, което иначе никога не би усетил. “Влизането” в музиката е целта на всеки един dj, на всяко едно парти. Интересен е факта, че след като веднъж опитал екстази, човек запазва тази способност да “влиза” в музиката, без да употребява наркотици. Тя може да се запази с години. Но при всяко едно припомняне на усещането, човек иска да го изпита отново. И отново. И отново.

И се превръща в масова дрога за масовото поколение на XXI век.

И гледката отстрани е страшна…

Днес съвсем открито в музиката се пее за екстази, а в основата на всеки клип стои неговото действие. Вече във всеки вид денс музика присъства елементът екстази – скрит разбира се за тези, които никога не са го опитвали. Скрит в движенията, в танца, в кадъра. Дори вече скрит и в песните на Justin Timberlake, както и на още много групи и хора, правещи музика за различни аудитории. Примерите са прекалено много. Но това доказва нуждата от намекването за него, като добър ход за превръщане в хит сред младите хора.

Сравняват усещането от екстазито като силно влюбен човек, но умножено по 10, сравняват го с безумно щастие, екстаз. Сравняват го с изключително красиви и хубави усещания, но всички казват, че е несравнимо.

Целият живот на човека е изграден от усещания. Хубави или лоши, но винаги различни. Не е ли това уникалното в нас? Понякога дори искаме да чуем песен, която знаем, че ще ни разплаче. И си я пускаме. И плачем. И сами предизвикваме това усещане. Всяко действие от наша страна води до някакво усещане. Човек иска и още , и още. Просто човешко. Просто базисен инстинкт. И го търсим в риболова, в лова, в спорта, в екстремалните условия, в работата, в музиката, в семейството, в алкохола, в наркотиците – навсякъде, винаги, през целия си живот. И  всеки има нужда от различни усещания.

Това поколение има нужда от нови, различни, силни, разтърсващи, но хубави усещания. А в това време, в което живеем, имаме огромния избор от средства, даващи ни тези усещания.

Защо според младите хора едно от най-хубавите усещания е това, което ти дава екстази?

Всеки човек търси щастието. За всеки то е цел, за всеки то е най-невероятното, най-красивото чувство, съдържащо в себе си други красиви чувства.

Това щастие можеш да изпиташ всеки петък на различно парти – казва поколението – щастие – пълен, разтърсващ и безумен екстаз. Само трябва да вземеш екстази.

Екстази – просто феномен на масовата култура през XXI век.

Феномен, чиято цена е много висока. Тези няколко часа екстаз се превръщат в безумна тъга през следващите дни. При редовна употреба – през следващите месеци, през следващите години. Пълно нещастие, безсъние, затруднена концентрация, и разбира се, променен, определено не към хубаво, външен вид. Младите момичета, които редовно приемат екстази опитват да скрият пораженията във вида си с много грим. Но пораженията се виждат най- вече в очите. Те издават психичното състояние на човека. И ако се вгледаме малко повече в тях можем да видим леките налудничави отблясъци, които неизменно се появяват след неколкократна употреба на наркотика.

Страшното на тази дрога е, че променя хората. Променя мисленето им, светогледа им, пренарежда ценностната им йерархия. Превръща ги в роби на цялата клубна култура. Единствените светли мигове в живота стават съботните сеанси в дискотеките.

Но това още не е цялата истина.

От всички наркотици, разбира се, печелят хората, които не се друсат. Целта е обществото да бъде максимално зомбирано и роботизирано, за да подлежи на контрол. Тъй като зависимият от наркотици човек се интересува само от тяхното набавяне, вече не е съпричастен в такава степен, в каквато е бил преди, към нещата, които се случват около него, независимо дали става дума за политика, икономика, реформи и т.н. Създадена е т. нар. drug-culture – просто глобална, която не може да бъде спряна, тъй като нейни последователи има навсякъде, във всеки орган на управление. И най-изгодно за хората, които “дърпат конците” е да подчинят и да контролират голяма част от обществото (зомбирайки го с наркотици), защото те печелят от него, от това, което обществото консумира и от това, което не го интересува, печелят и от там, където то не се намесва.

Хората, които само са опитвали, и тези, които са употребявали един-два пъти през живота си, не са част от това общество. Това са хора, опитали усещането, извлекли “поуката” от преживяването за себе си, и размишлявайки и анализирайки го дълго време след това. Разбирайки преживяването и неговото отражение върху собствения светоглед, те достигат до извода, че това им е достатъчно. Не го правят отново. Тези хора не стават негови роби. Защото знаят, че ако прекалят положителната емоция, поуката, “магията” ще изчезнат. Знаят, че няма да бъдат същите. Ще се превърнат в част от зомбираното общество, пасивно към всичко, което не е свързано с дрога-културата и след години – неизбежно с психически травми. Хората с граница не искат промяна, те не допускат да получат зависимост, те търсят и трупат опит от различните усещания, но никога не прекаляват с тях.

Но те са единици.

Всъщност не е ли това грешката на поколението? Не това, че е създало някакво вещество. Не това, че го е опитало. А това, че го превръща в култура. В това, че не може да спре, в това, че няма самоконтрол, няма граници… няма насищане…

Младите хора са доста осведомени за действието на екстази, но не могат да се похвалят със същото относно неговите вреди. Обикновено измънкват нещо там за някакъв “серотонин”, че после си “малко сдухан” и ти е “кофти съня”. Брутално е това, че не се интересуват как протича процесът, какво става в главата им, на какво вреди и т.н. Изобщо не са наясно колко неизбежни са последствията от него, колко по- сериозни са от това “да си малко сдухан”. И наистина, в повечето книги за наркотиците съвсем ясно е описана тяхната история и действие, но стигне ли се до самото протичане на процеса и вредите от него, езикът става доста специфичен и вероятно е трудно достъпен за младото поколение.

Когато човек е влюбен, когато е просто щастлив, нивото на серотонина в мозъка му се покачва. Това е веществото, от което зависи нашето настроение. Екстази е най-силният представител на щастливата дрога, тъй като действа върху нивото на серотонина. Екстазът, който се изпитва, пълното щастие и еуфория се дължат на силното покачване на серотонина – процес, който не може да бъде предизвикан в нормално състояние.

Може би човек още не е достигнал тази част от развитието си, в която да може да изпита такова щастие по нормален път и в нормално състояние? Може би сме още толкова голи в усещанията?

След преминаването на действието е нужна дълга почивка и сън, както и няколко дни, спомагащи за възстановяването на серотонина. Поне така е при тази част от обществото, която е опитала, но не робува и не е част от тази култура.

При “зомбитата” нещата не стоят така. Влюбваш се в екстаза, пристрастяваш се към него. Но когато той отмине – усмивката изчезва. При продължителна употреба на екстази, серотонинът просто се изчерпва. Дребните неща, които могат да разведрят деня ни, да ни накарат да се усмихнем и просто да се чувстваме добре, докато вървим по пътя, който сме избрали, целите, които гоним, … изчезват. Лошото е, че и големите неща, които би трябвало да ни донесат щастие – изчезват. И това представлява тежката депресия, появяваща се при редовната употреба на екстази. Дори и да успее да постигне нещо, за което толкова много е мечтал , човек не може да се зарадва. А какъв е смисълът на живота без щастие? Разбиращ какво става, задаващ си тези въпроси, вече променен и страшно депресиран, човек прибягва към следващото хапче, но то вече не му действа.

Серотонинът е изчерпан… Хора, пристрастени към тази дрога, приемат до 6-7 хапчета на ден, тъй като имат нужда от много по-силна доза, за да изпитат нещо изобщо. А накрая той съвсем изчезва. Следва тежка депресия, продължаваща години наред, придружена с психични отклонения в резултат на причинените от коварната жажда за екстаз мозъчни увреждания.

И вече нищо няма смисъл.

И вече нищо не те радва.

Да, щастието е страхотно нещо, то е блян на човека, но дори и с него не трябва да се злоупотребява.

Не е ли по-добре да му се наслаждаваме такова, каквото е, и да знаем, че когато дойде сутринта, то няма да изчезне, да знаем, че тепърва ще го изпитваме и извличаме от колкото можем повече и дребни неща в живота си?

Не е ли по-добре следващият път, преди да си направим “една тежка вечер”, да се запитаме искаме ли да заличим хилядите други щастливи мигове, които ни очакват, в името на едно парти?