Медийни аспекти на глобалния тероризъм и проява в Европа
Ралица Маринова и Петя Маринова,
студенти I година в бакалавърска програма "Масови комуникации"
Проблемът Тероризъм
Тероризмът е глобален проблем, който в последните няколко години се превърна в истински кошмар за човечеството. Всекидневно се съобщава за нови и нови терористични актове и Европа също не остана настрана от целия ужас.
През последните няколко години тероризмът разпространи обсега си на дейност из целия свят и Европа също понесе много удари.
Дефиниция на тероризма
Според ЕС – терористичните действия са криминални престъпления, включващи всички престъпления срещу човека и собствеността, които могат по някакъв начин да навредят на определена държава или международна организация като сериозно застрашат населението й; или незаконно контролират правителство или международни организации като им казват какво да правят или възпрепятстват дейността им; или като сериозно дестабилизират или унищожават основните политически, конституционни, икономически или социални структури на държавата или международната организация.
Според Oxford English Dictionary – действие, целящо да всее страх у тези срещу, които е извършено; използване на методи за заплашване на хората; начинът на тормоз над хората или условията при тероризиране.
Според Webster's New International Dictionary – извършване на тероризъм или условия при тероризиране; значения: 1. Системни кръвопролития и анархия. 2. Начин на управление или контрол над управляващите чрез сплашване. 3. Всяко действие, свързано със заплаха или заплашване.
Според American Heritage Dictionary – Противозаконна или заплашителна употреба на сила или насилие от човек или организирана група срещу хора или собственост с цел да се заплашват или заставят общества или правителства, често с идеологически или политически причини.
Етимологичното значение на „тероризъм“ според „Речник на чуждите думи в българския език“ е: 1. Система от мерки за преследване, насилие и физическо унищожаване на политически противник; 2. Управление, властване със заплахи, физическо насилие и убийство.
Според речникът на издателство „Дорси“: 1. Пропагандирано насилие, насочено срещу случайно избрани граждани с цел да се предизвика изкуствено страх в обществото и по такъв начин да се засегнат правителствените норми и политика; 2. Насилие срещу представители (политици, дипломати) на държавната власт от тези, които искат да я отхвърлят или сменят; 3. Скрита война на една държава срещу друга (държавен тероризъм); 4. Действие на едно правителство, което, за да се задържи на власт, въздейства върху случайни или подбрани граждани.
Съвременният тероризъм се разглежда като транснационално явление, което налага необходимостта от възприемането на еднообразен, унифициран подход за неговото дефиниране. Във връзка с това изследователите му единодушно сочат, че неговата дефиниция е триединство от следните елементи – цел, средства, обекти.
- Целта, преследвана от терористите, винаги е политическа.
- Средствата, използвани от терористите (насилие или заплаха с насилие), са според конкретните цели на всеки отделен терористичен акт.
- Обектите на терористични актове са хора, превозни средства и/или сгради, при което разрушенията са огромни, а човешките жертви – многобройни.
Къде се проявява – тероризмът е един от най-сериозните глобални проблеми в съвременния свят. Той е разпространен на всички континенти и в еднаква степен всява страх у хората независимо от местоположението им. Канада, САЩ, Куба, Колумбия, Перу, Великобритания, Франция, Испания, Алжир, Мароко, Нигерия, Гърция, Турция, Ирак, Израел, Иран, Пакистан, Афганистан, Катар, Индия, Индонезия, Япония, Русия – всички тези страни са само малка част от държавите, изпитали силата и последствията на така бързо разпространяващия се тероризъм.
Основни характеристики
- Тероризмът е една от формите за организирано насилие, следователно е обществено опасно явление. Това е така, защото е насочен към обществено значими личности или сгради, които обикновено са пълни с множество невинни хора, които намират смъртта си при изпълнението на терористичния акт. Средствата, използвани от терористите са разрушителни и често водят до смъртта на много хора. За терориста няма понятие „невинен”, за него е виновен всеки, принадлежащ към народа, срещу който е той. Целта е по-голямо поражение и именно заради това умират много невинни хора.
- Чрез тероризма се преследват идеологически, политически, религиозни цели.
- Всяка терористична организация има своя идеология, която задължително съдържа екстремистки и радикални схващания, които позволяват употребата на насилия при осъществяване на целите.
- Терористичните организации са добре организирани, но и същевременно секретни и нелегални. Те са силно устремени към постигане на целите си, като използват насилие. Всеки терористичен план е планиран до последния детайл, за да не се допусне грешка.
- Вярванията на определена организация се разпространяват в целия свят като по този начин се цели поставяне на доверени хора във всички стратегически обекти на терористични актове.
Ретроспекция, история на проблема
В историята на човечеството властта най-често е била упражнявана чрез терор, т. е. посредством всяване на страх. Всички деспотични общества са основани върху страха, включително, в по-скорошно време, режимите, наречени тоталитарни. За голямата част от човешкия род подчиняването на установения ред и на силата е било единственото защитено и общо взето свободно пространство. Без да се връщаме до праисторията, когато е властвала ужасяваща несигурност по отношение на природата, зверовете и останалите хора, употребата на терор се появява като метод на управление още в зората на организираните общества, като фактор за разубеждаване или като наказание.
“Terrere” на латински означава “карам да трепери”. Първата зародила се в Месопотамия империя, държавата на Саргон, е изградена върху терора. Както и по-късно, в първата военна империя от Античността, асирийската, суровостта на наказанията е предназначена да смайва ума и да прекършва волята.
Въведен като насилие по време на война, в мирно време терорът остава да виси като меч над главите, които се опитват да се надигнат. В деспотичните общества, които тъкат историята, той е инструмент за раболепие и гарант за подчинение на масите.
Държавният терор, заплашващ или действително упражняван, прекосява вековете, както и военният терор, основан върху масови кланета. Веднъж приложен, той може да служи за назидание, да възпира духовете, без да се налага да се води битка.
Такъв е случаят с използването на терора от монголите или Тамерлан с цел градовете сами да се предават, понякога дори без обсада.
Ако историците на тероризма отбелязват, че понятието тероризъм обозначава държавния терор по време на Френската революция, те често забравят да добавят, че този феномен в различна степен е присъствал постоянно и през предходните епохи, като често се среща и през следващите.
Тъй че тероризмът, който представлява всяване на страх, е историческо явление, безкрайно по-обширно, отколкото предполага съвременната употреба на това понятие. А то се свежда основно до описанието или анализа на незаконно използване на насилие под формата на действия с терористичен характер.
Фактът, че най-известният от видовете тероризъм днес е с религиозна конотация, макар целите му да са политически, напомня, че голяма част от проявите на тероризъм, без значение дали става въпрос за еврейските зелоти през І век от християнската ера или за исмаелитската секта на хашашините – Мюсюлмански фанатици, използвани за убийство на известни политици или личности през ХІ-ХІІІ век, са били точно такива. Всъщност дълго време позоваването на религията е заемало централно място в обществата и това явление все още не е изчерпано.
Днес тероризмът в по-голяма степен, отколкото партизанската война, е почти единственото оръжие на слабия срещу силния. Той цели най-вече натиск върху духовете. В този смисъл тероризмът е най-насилствената форма на психологическа война и както знаем, далеч надхвърля физическите си резултати. Тероризмът служи, често със смешно скромни средства, да сътвори сила, като се надява да постигне отдолу онова, с което държавата разполага отгоре.
Терористични актове в Европа
- На 4-ти септември 1972 година – По време на Олимпийските игри в Мюнхен палестински терористи от групировката “Черният септември” убиват 2 спортисти от Израел, а други 9 взимат за заложници, които са убити по-късно при неуспешен опит да бъдат освободени. Освен тях са убити един германски полицай и петима от осемте терористи. В отговор на терористичния акт Израел екзекутира няколко палестинци, които смята за свързани с атентата.
- На 21-ви декември 1988 година – Самолет на американската компания "Пан Ам" - полет 103, експлодира във въздуха над Локърби, Шотландия. Загиват 270 души от 21 страни, включително 11 жители на Локърби. Повечето от пътниците са американски граждани. Първоначално се смята, че атентатът е дело на Народния фронт за освобождения на Палестина – Генерално командване на Ахмед Джибрил. Подозират се и правителствата на Иран и Сирия. По-късно уликите се насочват към двама служители на либийските служби, действащи в Малта. Според проведеното разследване, ден преди атентата двамата либийци, обвинени в извършването му, са летели от Триполи до Малта, където поставили взривното устройство. Под прикритието на служители на либийските авиолинии те поставили на летището Ликуа в Малта взривното устройство в откраднат куфар, който бил натоварен на самолета.
- На 15-ти август 1998 година – Най-малко 28 души загиват, над 220 са тежко ранени след избухването на бомба, поставена в автомобил на пазара в град Омаг в Северна Ирландия. Конфликтът в Северна Ирландия започва през 1968 и е свързан с противоречията между католическото малцинство (IRA) и протестантското мнозинство в страната.
- На 12-ти май 2003 година – Терорист-камикадзе взривява камион, пълен с експлозиви, в правителствени сгради в северна Чечня, убивайки над 60 души.
- На 14-ти май 2003 година – Нова атака в Чечня отнема живота на 18 души, извършителят е жена-камикадзе.
- На 5-ти юни 2003 година – Серията от атентати в Чечня продължава — 16 души загиват при взрив в град Моздок.
- На 5-ти юли 2003 година – Атентат по време на рок концерт в Москва – загиват 15 младежи.
- На 1-ви август 2003 година – Терорист-камикадзе взривява болница в Дагестан, убивайки над 50 души, много от който войници, ранени по време на битки в съседна Чечня.
- На 15-ти ноември 2003 година – 2 коли бомби се взривяват близо до еврейски синагоги в Истанбул, убивайки 25 и ранявайки над 300 души. Терористичната организация Ал Кайда поема отговорност за атентатите.
- На 20-ти ноември 2003 година – 2 огромни взрива разтърсват Истанбул, почти унищожавайки британското посолство и нанасяйки сериозни щети на офисите на регионалния клон на британската банка HSBC. Загиват 46 души, между който и 1 българин, а ранените са над 400. Отговорността за атаките е поета от Ал Кайда.
- На 5-ти декември 2003 година – Самоубийствен атентат в московското метро убива 44 души и ранява над 300. Президентът на Русия Владимир Путин обвинява терористите, че целят да променят резултатите от предстоящите на 7-ми декември избори в страната.
- На 9-ти декември 2003 година – Жена-камикадзе се взривява на Червения площад в Москва, убивайки петима души и ранявайки над 20.
- На 11-ти март 2004 година – Бомбени атентати в Мадрид: Серия от десет взрива избухват в четири влака в Мадрид, Испания. Загиват 192 души, а близо 2 050 са ранени. Тридесет чужденци от 13 националности са сред жертвите на атентатите в Мадрид, включително и четирима български граждани. Отговорност за атентата поема Ал-Кайда. По-късно става ясно, че планът на терористите е бил четирите влака да се взривят в момента, в който се засекат на централната гара в Мадрид, за да може силата на взрива да унищожи сградата на гарата и да доведе до смъртта на хиляди жертви.
- На 1 септември 2004 година – Група терористи завземат сградата на 1-во училище в североосетинския град Беслан, взимайки над 1 200 заложници. При операцията за освобождаването им и ликвидирането на укрепилите се терористи на 3 септември загиват 344 цивилни, сред които 186 деца, 10 представители на спецчастите на ФСБ, 5 местни полицаи и 4 членове на спасителните екипи. Броят на ранените достига 719 души – 700 цивилни и 19 руски командоси.
- На 7-ми юли 2005 година в Лондон, Англия – Четирима терористи-камикадзе се самовзривяват в 3 станции на метрото и 1 автобус – загиват 52, а ранените са над 700.
Въздействие върху хората и природните екосистеми
- След като светът беше разтърсен от няколко изключително жестоки и поразителни терористични актове през последните няколко години, хората започнаха да се страхуват дори да използват автобус, а ползването на самолет е нещо още по-опасно, вземайки се предвид, че самолетите са една от предпочитаните терористични цели на терористите.
- Хората остават травматизирани за цял живот, след като загубят някой близък или станат свидетели на терористична атака. Като трябва да се опитат да продължат да се доближат поне в малка степен до предишния си нормален начин на живот.
- Тероризмът има психологичен ефект върху хората. Ежедневното съобщаване в новинарските емисии за нови и нови жертви на терористични атаки, без съмнение се отразява на психиката на хората, като постига една от основните цели на тероризма, а именно да всява страх и ужас у хората.
- След като голяма част от терористичните атаки са извършени, а и продължават да се извършват от терористи с мюсюлманска религия, хората масово вярват, че всеки мюсюлманин е терорист и избягват всякакъв контакт с всеки, който изповядва мюсюлманска религия. Но причините за това не са само терористичните атаки. Причините са многобройни. На първо място е може би американската филмова индустрия. Във всеки филм за тероризъм се разиграва един и същи сценарии. Имаме терористи, изповядващи исляма, които искат да отмъстят на някоя държава, която считат за враг. Цялото това непрекъснато повтаряне на един и същи сценарии рано или късно започва да влияе на повечето хора и те започват да вярват, че наистина всички мюсюлмани са терористи. След това идват и медиите. Винаги когато е извършен атентат, веднага съобщават, че са заподозрени мюсюлмани. Дори и да е така, не трябва да се набляга на произхода и религията им, защото това също кара хората да мислят, че всички мюсюлмани са терористи. Всичко това е погрешно. Не може да се определя един човек според вярата и произхода му. По тази логика може да се твърди, че всички германци мразят евреите, въпреки, че не е вярно. Мюсюлманският свят също е против тероризма и множество организации се опитват да го покажат чрез множество кампании.
- Тези видео клипове са част от антитерористичната кампания на правителството на Ирак, показващи, че не всички мюсюлмани са терористи и, че и те също са жертви на тероризма.
Институции, разрешаващи проблема
Тероризмът е един от най-големите глобални проблеми, пред които е изправено човечеството в наши дни и за борбата с предотвратяването му са обединени силите на всички правителства на държави, засегнати от тероризма, също и всички медии на тези държави. Всички те са обединени заедно в желанието си да спрат разрушителната сила на тероризма. В тази борба са включени всички, от министерствата на отбраната на тези държави и медиите, до институции като училищата, където вече всяко дете трябва да знае какво е тероризъм и какви разрушителни последици има той върху човечеството.
Проявление в мрежите
http://www.bbc.co.uk/history/recent/sept_11/changing_faces_01.shtml
Дискутиране на ситуацията в глобалната мрежа
Модели за разрешаването с комуникационни техники и подходи
Тероризмът може да се опише чрез „Принципа на Поанкаре”, който гласи: „Съвсем незначителни причини, които игнорираме, могат да доведат до големи ефекти, които възприемаме като случайност. Малките различия в началото могат да доведат до огромна грешка в края. Прогнозата е невъзможна и се сблъскваме с явление, развиващо се по волята на случая.”
Също за представяне на същността на тероризма може да се използва „Ефектът на пеперудата”, според който: „Грешките във фините структури, след като са достигнали определени размери, могат да индуцират грешки в по-големи структури.” Ако използваме примери свързани с тероризма, можем да обясним „Ефектът на пеперудата” и „Принципа на Поанкаре” по следния начин: Ако допуснем на борда на самолет да се качат хора, пренасящи средства, които могат да използват за оръжие, то тази малка грешка може да доведе до отвличане на самолета, който в последствие да бъде взривен в сграда с огромен брой хора като по този начин малката грешка вече е предизвикала огромни последици с множество жертви.
За да се предотврати тероризмът е необходимо непрекъснато изследване и прогнозиране на терористични организации и техните действия. Подходящ за изготвянето на прогнози за бъдещото развитие и проявление на тероризма е методът на „Делфи”, същността му е:
- съставяне на експертна анкета и допитване до експерти;
- необходимо е старателно и отговорно да се подбират специалистите експерти, участващи в аналитичната и прогностичната дейност;
- ако няколко експерти работят по един и същ аспект на прогнозния обект, следва да се формира тяхната взаимно допълваща се позиция и оценка.
- отсъства ясно разработена теория, а прогнозата се осъществява на базата на личните предположения на експертите;
- Необходимо е в експертните групи да бъдат включвани не т.нар. широки специалисти, а такива, познаващи в детайли един или няколко аспекта на прогнозния обект;
- съчетават се експертни оценки на различните специалисти, изследвали прогнозирания обект в различните му аспекти;
- Сборът на експертните оценки става както под формата на интервю със специалистите в дадената област, така и на базата на индивидуално разработени аналитични оценки за бъдещото състояние и развитие на прогнозирания обект;
- Обединените и целенасочени усилия на специалистите са гаранция за научнообоснована прогноза с висока степен на вероятност.
Международни институции, разрешаващи проблема
http://www.un.org/terrorism/ ;
http://www.fema.gov/hazard/terrorism/index.shtm ;
Специални отряди за борба с тероризма:
Резултати от разрешаването му – усложняване на ситуацията или поява на друг, пo-сложен проблем
- Отбраната на всяка страна е подобрена, като всяка страна продължава развитието на отбраната си с цел да намали възможността за терористичен акт до минимум.
- Хората са станали много по-предпазливи и се съмняват във всичко, което намерят за необичайно и докладват за него, като по този начин улесняват работата на службите, борещи се срещу тероризма.
- Тъй като тероризмът е глобален проблем, държавите имат споразумение да контролират финансовите дейности из целия свят с цел да се предотврати спонсорирането на тероризма.