Медийни аспекти на глобалния тероризъм и проява в Европа

 

Ралица Маринова и Петя Маринова,

студенти I година в бакалавърска програма "Масови комуникации"

 

Проблемът Тероризъм

Тероризмът е глобален проблем, който в последните няколко години се превърна в истински кошмар за човечеството. Всекидневно се съобщава за нови и нови терористични актове и Европа също не остана настрана от целия ужас.
През последните няколко години тероризмът разпространи обсега си на дейност из целия свят и Европа също понесе много удари.

 

Дефиниция на тероризма

Според ЕС – терористичните действия са криминални престъпления, включващи всички престъпления срещу човека и собствеността, които могат по някакъв начин да навредят на определена държава или международна организация като сериозно застрашат населението й; или незаконно контролират правителство  или международни организации като им казват какво да правят или възпрепятстват дейността им; или като сериозно дестабилизират или унищожават основните политически, конституционни, икономически или социални структури на държавата или международната организация.

Според Oxford English Dictionary – действие, целящо да всее страх у тези срещу, които е извършено; използване на методи за заплашване на хората; начинът на тормоз над хората или условията при тероризиране.

Според Webster's New International Dictionary – извършване на тероризъм или условия при тероризиране; значения: 1. Системни кръвопролития и анархия. 2. Начин на управление или контрол над управляващите чрез сплашване. 3. Всяко действие, свързано със заплаха или заплашване.

Според American Heritage Dictionary – Противозаконна или заплашителна употреба на сила или насилие от човек или организирана група срещу хора или собственост с цел да се заплашват или заставят общества или правителства, често с идеологически или политически причини.

Етимологичното значение на „тероризъм“ според „Речник на чуждите думи в българския език“ е: 1. Система от мерки за преследване, насилие и физическо унищожаване на политически противник; 2. Управление, властване със заплахи, физическо насилие и убийство.

Според речникът на издателство „Дорси“: 1. Пропагандирано насилие, насочено срещу случайно избрани граждани с цел да се предизвика изкуствено страх в обществото и по такъв начин да се засегнат правителствените норми и политика; 2. Насилие срещу представители (политици, дипломати) на държавната власт от тези, които искат да я отхвърлят или сменят; 3. Скрита война на една държава срещу друга (държавен тероризъм); 4. Действие на едно правителство, което, за да се задържи на власт, въздейства върху случайни или подбрани граждани.

Съвременният тероризъм се разглежда като транснационално явление, което налага необходимостта от възприемането на еднообразен, унифициран подход за неговото дефиниране. Във връзка с това изследователите му единодушно сочат, че неговата дефиниция е триединство от следните елементи – цел, средства, обекти.

Къде се проявява – тероризмът е един от най-сериозните глобални проблеми в съвременния свят. Той е разпространен на всички континенти и в еднаква степен всява страх у хората независимо от местоположението им. Канада, САЩ, Куба, Колумбия, Перу, Великобритания, Франция, Испания, Алжир, Мароко, Нигерия, Гърция, Турция, Ирак, Израел, Иран, Пакистан, Афганистан, Катар, Индия, Индонезия, Япония, Русия – всички тези страни са само малка част от държавите, изпитали силата и последствията на така бързо разпространяващия се тероризъм.

 

Основни характеристики

 

Ретроспекция, история на проблема

В историята на човечеството властта най-често е била упражнявана чрез терор, т. е. посредством всяване на страх. Всички деспотични общества са основани върху страха, включително, в по-скорошно време, режимите, наречени тоталитарни. За голямата част от човешкия род подчиняването на установения ред и на силата е било единственото защитено и общо взето свободно пространство. Без да се връщаме до праисторията, когато е властвала ужасяваща несигурност по отношение на природата, зверовете и останалите хора, употребата на терор се появява като метод на управление още в зората на организираните общества, като фактор за разубеждаване или като наказание.

“Terrere” на латински означава “карам да трепери”. Първата зародила се в Месопотамия империя, държавата на Саргон, е изградена върху терора. Както и по-късно, в първата военна империя от Античността, асирийската, суровостта на наказанията е предназначена да смайва ума и да прекършва волята.

Въведен като насилие по време на война, в мирно време терорът остава да виси като меч над главите, които се опитват да се надигнат. В деспотичните общества, които тъкат историята, той е инструмент за раболепие и гарант за подчинение на масите.

Държавният терор, заплашващ или действително упражняван, прекосява вековете, както и военният терор, основан върху масови кланета. Веднъж приложен, той може да служи за назидание, да възпира духовете, без да се налага да се води битка.

Такъв е случаят с използването на терора от монголите или Тамерлан с цел градовете сами да се предават, понякога дори без обсада.

Ако историците на тероризма отбелязват, че понятието тероризъм обозначава държавния терор по време на Френската революция, те често забравят да добавят, че този феномен в различна степен е присъствал постоянно и през предходните епохи, като често се среща и през следващите.

Тъй че тероризмът, който представлява всяване на страх, е историческо явление, безкрайно по-обширно, отколкото предполага съвременната употреба на това понятие. А то се свежда основно до описанието или анализа на незаконно използване на насилие под формата на действия с терористичен характер.

Фактът, че най-известният от видовете тероризъм днес е с религиозна конотация, макар целите му да са политически, напомня, че голяма част от проявите на тероризъм, без значение дали става въпрос за еврейските зелоти през І век от християнската ера или за исмаелитската секта на хашашините – Мюсюлмански фанатици, използвани за убийство на известни политици или личности през ХІ-ХІІІ век, са били точно такива. Всъщност дълго време позоваването на религията е заемало централно място в обществата и това явление все още не е изчерпано.

Днес тероризмът в по-голяма степен, отколкото партизанската война, е почти единственото оръжие на слабия срещу силния. Той цели най-вече натиск върху духовете. В този смисъл тероризмът е най-насилствената форма на психологическа война и както знаем, далеч надхвърля физическите си резултати. Тероризмът служи, често със смешно скромни средства, да сътвори сила, като се надява да постигне отдолу онова, с което държавата разполага отгоре.

 

Терористични актове в Европа

Въздействие върху хората и природните екосистеми

 

 

 

 

 

Институции, разрешаващи проблема

Тероризмът е един от най-големите глобални проблеми, пред които е изправено човечеството в наши дни и за борбата с предотвратяването му са обединени силите на всички правителства на държави, засегнати от тероризма, също и всички медии на тези държави. Всички те са обединени заедно в желанието си да спрат разрушителната сила на тероризма. В тази борба са включени всички, от министерствата на отбраната на тези държави и медиите, до институции като училищата, където вече всяко дете трябва да знае какво е тероризъм и какви разрушителни последици има той върху човечеството.

 

Проявление в мрежите

http://www.bbc.co.uk/history/recent/sept_11/changing_faces_01.shtml  

 

Дискутиране на ситуацията в глобалната мрежа

 

Модели за разрешаването с комуникационни техники и подходи

Тероризмът може да се опише чрез „Принципа на Поанкаре”, който гласи: „Съвсем незначителни причини, които игнорираме, могат да доведат до големи ефекти, които възприемаме като случайност. Малките различия в началото могат да доведат до огромна грешка в края. Прогнозата е невъзможна и се сблъскваме с явление, развиващо се по волята на случая.”

Също за представяне на същността на тероризма може да се използва „Ефектът на пеперудата”, според който: „Грешките във фините структури, след като са достигнали определени размери, могат да индуцират грешки в по-големи структури.” Ако използваме примери свързани с тероризма, можем да обясним „Ефектът на пеперудата” и „Принципа на Поанкаре” по следния начин: Ако допуснем на борда на самолет да се качат хора, пренасящи средства, които могат да използват за оръжие, то тази малка грешка може да доведе до отвличане на самолета, който в последствие да бъде взривен в сграда с огромен брой хора като по този начин малката грешка вече е предизвикала огромни последици с множество жертви.

За да се предотврати тероризмът е необходимо непрекъснато изследване и прогнозиране на терористични организации и техните действия. Подходящ за изготвянето на прогнози за бъдещото развитие и проявление на тероризма е методът на „Делфи”, същността му е:

 

Международни институции, разрешаващи проблема

http://www.un.org/terrorism/ ;

http://www.fema.gov/hazard/terrorism/index.shtm ;

 

Специални отряди за борба с тероризма:

 

Резултати от разрешаването му – усложняване на ситуацията или поява на друг, пo-сложен проблем