Какво ни казват заглавията в медиите?

Владимира Карабенчева и Ралица Михайлова,

студентки в бакалавърска програма "Масови комуникации" и магистърска програма "Управление на масовите комуникации и връзки с обществеността"

 

Анализ на заглавията в пресата по темата „Благотворителност” в периода 1.12.2006 – 31.12.2006 г.

В анализа са включени 115 публикации от националните и регионалните всекидневници, които са свързани с благотворителността.

 

Дължина на заглавията

Средната дължина на заглавията е 6,13 думи. Най-много са заглавията с 6 думи – 18,1%, следвани от тези със 7 думи – 14,9%. Голям процент от заглавията не съдържат прилагателни – 42%, което говори за стремеж към информативност, защото прилагателното предполага оценяване и показване на лично отношение. Можем да кажем, че повечето заглавия избягват изразяването на лично мнение и показване на отношение към огласяваните факти. Все пак голяма част от заглавията - 44,6% - съдържат едно прилагателно, а 12,2% по две. Незначителен е делът на заглавията с три прилагателни – 0,6 и повече 0.6%

 

Споменати организации в заглавията

В 83,7% от заглавията няма спомената държавна институция. Най-често се споменават образователни институции – 3,5%, а към тях можем да прибавим и домовете за деца (1,5%). Църквите са следващи по брой споменавания – 2,9%, следвани от органи на местната власт (2,4%) и органи на държавната власт (2,4%) и държавни болници (2,3%). Само 1,3% се пада на държавни медии, читалища и театър.

При споменаване на неправителствена организация (НПО) медиите са още по-пестеливи в заглавията. В 91,3% от случаите няма споменаване. Най-често в заглавията се извежда Ротари клуб (2,6%). С по две споменавания или 0,6% са БЧК, „Майчина грижа” и „Ангели от Лим”.

 

Споменати личности в заглавията

В 69,1% няма назовано име на човек в заглавието на статиите. Прави впечатление, че преобладават обобщенията – в 19,8% се споменават думи като елитът, фармацевти, спортисти (1,2%), хора на изкуството (3,2%), частни лица (5%) и други като чужденци, майки, общественици, онкоболни, дарители, анонимни дарители и други. Следва споменаването на държавни служители (5,9%) като общински съветници, депутати (2%), военни, кмет (1,5%) и Президентът. В 5,2% от заглавията се споменават имената на публични личности, но нито една не се повтаря достатъчно често, за да се изведе като тенденция.

 

Къде са имената на частните фирми, които даряват?

В 89,8% от заглавията не се споменава името на частната компания, която инициира благотворителната проява.

Най-често се споменава в заглавията М-Тел 4 пъти или 1,2%. Ако разделим споменатите в заглавието компании по сектори, се получава следната картина – явно предпочитание медиите имат към благотворителността на телекомуникационните компании, следвани от фармацевтичните.

 

Споменаване на името на благотворителната кампания

При анализиране на заглавията по отношение на това дали споменават името на благотворителната кампания не можем да говорим за явно изразено предпочитание на медиите. В 93,8% от заглавията кампанията изобщо не се споменава. В 1,5 % се споменават различни кампании по един път, а „Българската Коледа” е изведена в заглавията на 4,7% от материалите.

 

Какво се дарява?

Значително по-често формата на дарението се извежда в заглавието – в 39,7% от изследваните материали. Най-често се отбелязва сумата на дарените средства, като предпочитание има към споменаването на левове. Ето и останалите споменати видове дарения:

 

От друга страна, най-често се споменават суми до 1000 лв. (2,9%) и между 15 000 и 20 000 лв. (1,7%). Можем да обобщим, че размерът на сумата няма връзка с извеждането й в заглавието. Само в две от всички заглавия сумата на дарението е спомената в евро.

 

Какво казват и какво искат да кажат заглавията?

Други две изследвани характеристики на заглавията са скрития и явния рейтинг. Както се вижда на следващата таблица, разликите между скрития и явния рейтинг в заглавията не са чувствителни. По-скоро явната подкрепа по темата е водеща в заглавията. В много малка част от заглавията има скрито неодобрение 4,7% и още по-малко явно неодобрение – 2,9%. В общи линии медиите избягват да показват явно предпочитанията си, което е логично предвид основната им функция да информират безпристрастно обществеността за случващото се у нас и по света. Въпреки това поведение подкрепата на медиите за благотворителността се вижда в процентите на явния рейтинг. При определянето на явния рейтинг сме се водили от използването на думи като „най-голям”, „водеща”, „не за първи път”, „първи”, „лидер”, „пореден”, „единствен”, „чудеса”, „невероятен ентусиазъм”, „само за х дни” и т.н. При скрития рейтинг основните ключови думи и фрази са: „да бъдем горди”, „стари коли, извадени от употреба”, „стари компютри”, още и „други намерения”, „бедни социалисти”, „толкова много”, „по-лесно” и т.н.

 

Какви думи преобладават?

Другата важна отличителна характеристика на писменото слово са използваните думи. Ето и най-често споменаваните ключови думи в заглавията (или техни производни).

 

 

В 19,5% от заглавията е споменато името на град. В повечето случаи това е един-два пъти. Единствените градове, които по-често се споменават, са Варна 2% и Бяла 2,6%, което е логично след катастрофата през декември 2006 г.

 

Кой получава дарението?

В голяма част от заглавията се споменава приемникът на дарението – 45,2%. Както пише в учебниците за журналисти, децата винаги са в центъра на вниманието на медиите. Ако се вгледаме по-внимателно, ще видим, че децата общо съставляват 1/4 от всички споменати приемници на дарения. Това включва децата в неравностойно положение, лечението на болни деца и талантливите деца. Сред всички споменати приемници на дарения най-много са споменати Мирела Асенова и Миглена Милчева, за чието лечение се набираха средства в този период.

 

Има ли националността на дарителя значение?

Националността на дарителя не е тема, която медиите извеждат в заглавията. В 94,2% националността не е спомената. Най-много се споменава българският произход на дарителя - 2,3%.

 

Кой е организаторът на кампанията?

При споменаването в заглавията на организатор на кампанията можем да кажем, че по-скоро това не е фактор, който привлича внимание и затова в 67,6% от случаите не е изведено в заглавието. Най-често споменавани са неправителствените организации – 7,3% като от тях се отличават ротари клубовете (2,5%) и БЧК 1,5%. Другата голяма група споменати в заглавията са държавните служители и институции – 3,8% и естествено децата и младежите 3,8%. Прави впечатление, че споменаването на частни фирми е по-скоро чрез обобщения – частна фирма, фирми и т.н. Същото важи и за частните лица, които даряват – обобщават се като банкери, дарители и т.н. И двете последни групи са с по 4,3%. И не на последно място трябва отново да споменем, че в 3,2% от заглавията се  отбелязват  представителите на местната власт.

 

Даренията на политиците

Медиите категорично не извеждат в заглавията организатора на проявата, ако той е политическа партия – в 98% това е така. Споменати са единствено трите партии от управляващата коалиция: БСП – 3 пъти, НДСВ – 3 пъти и ДПС – 1 път.

 

Какво друго прави впечатление?

Освен зададените предварително критерии при четенето на заглавията няколко фактора правят впечатление:

- цифрите и разговорните думи към тях – 300 богаташи, 4 бона, 5 бона, влезе с 1500 лв.

-  споменаването на глагола събирам

- честото споменаване на акция, кампания, все думи, които намекват за епизодичността на действията

 

Изводи

След направения анализ на заглавията в пресата по темата „Благотворителност”  в периода 1.12.2006 – 31.12.2006 г. става ясно, че повечето заглавия имат за цел единствено и само да информират, без да дават оценка и да показват лично отношение.  В заглавията не се споменават държавни институции, нито неправителствени организации. Тенденцията е да не се споменават и имената на хора, а по-скоро те да се обобщават в групи. Също така не се споменават и имената на частните компании-дарители, като сред малкото споменати са телекомуникационни и фармацевтични компании, които са и основни рекламодатели в същите издания. Не е изразено явно предпочитание към някоя конкретна благотворителна кампания. Медиите не извеждат в заглавията си политически партии. Националността на дарителя не е тема, която присъства в заглавията. 

За разлика от липсата на конкретност по отношение на дарението се наблюдава конкретност по отношение на формата на дарението. Най-ярко се откроява тенденция към споменаването на парични средства, като точната сума няма връзка с извеждането й в заглавието.

Повечето заглавия са неутрални по темата, като разликите между явния и скрития рейтинг са незначителни. Отношението на медиите към благотворителността е по-скоро положително въпреки стремежа към обективно представяне на информацията. Най-често срещаната в заглавия дума е ”дарение” и производните й, които са много по-неутрални от думи като „социален”, „помощ” и др.  В почти половината от заглавията е споменат приемникът на дарението, като децата съставляват ¼ от всички споменати приемници на даренията.

Присъствието на думата „събирам” и нейни производни в голяма част от заглавията показва колективния характер на дарителството у нас и организирането на кампании предимно по време на празниците и малко преди тях.