Интерактивните комуникации играят важна роля за реализиране на концепциите по управление на знанието като насърчават свободния поток от идеи, споделянето на важна информация между хората, насърчават иновациите в модерните организацията и правят процесите по-прозрачни.

В началото на 21 век възникнаха нов тип социални мрежи, които се наричат интерактивни и обединяват специалисти и експерти от цял свят. Мрежови общности oт типа на active worlds, there.com, second life, wikis, digging, interactive mapping, ontology networks, many eyes придобиват все по-голямо значение за модерния иновационен бизнес.

Този тип комуникации, на приложно ниво се изразяват в следните технологии: web 1.0, web 2. 0, web 3.0, Data Web, 3D web, семантично-онтологични модели за представяне на данни и информация, професионални интерактивни мрежи, платформи с отворен код от вида wikis, създаване на интерактивни карти, показващи областите на концентрация на знание и използването му за целите на модерното управление.

Един от въпросите, който стои на дневен ред в рамките на Европа е: Възможно ли е да бъде изградено "общество на знанието" като се използват постиженията в комуникационните и интерактивни технологии?

Засега няма ясен отговор, учените казват, че е възможно да се случи, но се изискват огромни инвестиции, нови знания за бизнеса и технологиите, нестандартни подходи, развиване на интелектуалния капитал на отделни страни и ефективното му използване, иновационни решения, работа в екип, и нагласи за промяна и трансформация.

Може да се отбележи, че в някои високо технологични области това вече е факт, налице са цели организации, които инвестират ресурси в развитие на платформите за управление на знанието, като същевременно се акцентира на комуникациите като основен елемент за усъвършенстване на концепциите.

В бизнеса и институциите на развитите страни се появиха нови административни позиции за експерти, информационни брокери и мениджъри на познавателните потоци.

Интерактивните комуникации и медии в последните пет години също бележат ръст, едновременно се развиват моделите, усъвършенства се техниката, разработват се активно компонентите на нов социален софтуер, който ще подпомага както извличането, съхранението и трансфера на традиционно знание, така и генериране и обмен между експерти на новото знание.

Един от факторите, който въздейства напоследък за усъвършенстване на информационно комуникационните технологии е именно по-голямата свобода и отвореност на платформите при обмяна на идеи между учени, експерти и насърчаването на интензивни, комуникационни потоци.

Може да се твърди, че знанието не е някаква имагинерна величина, която съществува сама за себе си или се натрупва в специални центрове, а се базира на реални идеи, определени умения и способности за широкото му разпространение в рамките на една организация. Платформите за управление на знанието, в по-голямата си част, са ориентирани към структуриране на наличното „явно и скрито знание” в институцията, популяризирането му и ефективното използване за развитие на иновациите.

Основните проблеми, които са свързани с използването на интерактивните социалните мрежи както за комуникация, така и за правене на бизнес са няколко и имат отношение към: познаване на характеристиките на модерните медии; дигитална грамотност от страна на потребителите и ефективното ползване на наличните ресурси; достъп до съответните мрежи и бариери, ограничаващи комуникацията; проблеми с ясното идентифициране на хората с определени професионални групи; наличие на достатъчнo технологични средства в отделни страни; достъпност до финансови източници, за да се използват пълноценно ресурсите на мрежите.

Ще отбележим, че интерактивните, социални мрежи кореспондират с четири основни иновации, направени през втората половина на миналия век: концепцията и изобретението за електронен хипертекст; развиване и усъвършенстване на идеите за интерактивност и съответно интерактивни медии; подобряване технологичните характеристики на мрежите с изкуствен интелект; осигуряване на по-демократичния и равнопоставен достъп на потребителите както до нови, технологични идеи, така и до по-качествено съдържание.

Наред с пробивите, промените и новите модели за управление на комуникациите се появиха и поредица от проблеми. Например д-р Ед Роджерс, главен мениджър по управление на знанието в НАСА в статията си "Избягване на претенциите на концепцията за управление на знанието" посочва опасността от преувеличаване влиянието на моделите за управление на познавателния поток, наречени още КМ/Knowledge management/ платформи.

Дори и ако има изградена перфектна КМ система, пак съществуват рискове от усвояването и предаване на знание. Принципът тук е да не се преувеличава значението и изтъква перфектността на новите модели. Повечето от грешките както в миналото, така и сега се повтарят. Системите позволяват да се акумулира знание, но не дават възможност да задържим хората, повече от необходимото в организацията.

Д-р Роджърс изтъква три основни слабости като има предвид текущата КМ практика:

·                       Голяма част от КМ моделите се ориентират към подобряване на ефективността на организациите като акумулират знания от служителите;

·                       Настоящите модели на КМ страдат от прекомерно залагaне на дългосрочни печалби, за сметка на краткосрочните ценности и неустойчивата възвращаемост.

·                       Преекспониране ролята на новите ИТ технологии за обработка на знание.

Фокусът трябва да се измести към насърчаване на потока от знание, развиване на подходи за споделяне на знание и самите лидери да усвояват знание, като се позовават на примери от практиката.

Технологията сама по себе си не допринася до това, хората с експертно знание, да го споделят с другите. Машинният подход, сам по себе си, не може да формира само обучаваща се организация или да създаде ориентирана към знанието среда.

КМ често пъти се описва като процес за " придобиване на точна информация, от компетентни експерти, в подходящо време".

Обаче е възможно хората да напуснат организацията и знанието, което те притежават заминава заедно с тях. Понякога е валидно правилото, че хората въпреки че притежават знание, могат да не го споделят с другите.

За решаване на тези проблеми Роджърс предлага три основни подхода:

·                       Фокусиране върху усъвършенстване на образователните практики, не на технологиите;

·                       По- добро разбиране на процесите в една организация;

·                       Ръководене с помощта на примери.

Напоследък големите очаквания са свързани с развитието на Web 3.0 - следващо поколение мрежови ресурси, което включва: семантични мрежи, адаптивни системи за извличане на данни, електронни слоеве с изкуствен интелект. Всичко това ще бъде интегрирано в съществуващите социални технологии и мрежи. Изкуственият интелект, а напоследък технологии за имитиране на реалния живот ще заемат доминиращо положение и ще бъдат в основата на новите мрежови технологии. Стремежите са да се получи по-голяма интегративност на знанието и данните, и осигури по висока надеждност на информацията. Последната основно ще се представя под формата на векторна графика. Тези нови тенденции предполагат промяна из основи методите за обмен на знание и информация. Някои семантични портали вече предлагат системи базирани на wiki-технологии, които могат да анализират, редактират, съхраняват и управляват свързани помежду се данни.

В последната година се преминава към обединяване и интегриране на три типа технологии: компютърни, мобилни и електронни, т.е. преминава се към създаване на една машина, която да изпълнява ролята едновременно на компютър, телевизор и мобилен телефон. Достъпът до съответните услуги се осъществява само с един бутон или едно кликване.

Целта на настоящото изследване е да се дефинира същността на интерактивните комуникации, тенденции за развитие на мрежовите стратегии, проблемите при трансфер на съдържание и подходи за интегриране на новите медии в платформите по управление на знание.

Международният и европейски опит по прилагане на интерактивни модели при управление на знанието е все още ограничен и се наблюдава в рамките на няколко иновационни компании и институции, но изследователите смятат, че в близко бъдеще ще се запази интереса и тенденциите за вписване на интерактивните медии в концепцията за управление на знанието.

Друга цел изследването е да се проследи развитието на мрежовите технологии и дигитални медии в последните години, както и да се маркират тенденции, проблемни области при изграждане на платформи за класифициране, структуриране и управление на знание, заложени в разнообразните, информационни източници и ресурси. Проследява се още стратегическата ориентация на водещи технологични центрове и институции.

Електронното ръководство е предназначено за експерти по модерни интерактивни комуникации, мрежови стратегии и управление на знанието. Може да бъде използвана и от студенти, обучаващи се в сферата на новите, дигитални медии, мрежови, стратегически комуникации и интерактивни мрежи.