Дигитална компетентност и идентичност

Компетенциите през дигиталната епоха¹⁶ на 21 век се заключават в познания в следните области:

·        Визуална и информационна грамотност;

·        Дигитална и медийна грамотност /Европейска рамка/

·        Мултикултурна грамотност и осведоменост за глобалните процеси, иноваторско мислене;

·        Адаптивност и управление на комплексността;

·        Високо-организирано мислене и ефективна комуникация;

·        Работа в екип, умения за коопериране и междуличностни взаимодействия;

·        Личностна, социална и гражданска отговорност;

·        Интерактивна комуникация

·        Способности да се произвеждат релевантни на контекста, висококачествени продукти. Всички умения в дигиталната епоха непрекъснато се усъвършенстват по горните направления.

Да бъдеш грамотен в дигиталната епоха означава да притежаваш следните качества:

·        Базова грамотност - владеене на няколко езика за целите на работата и постигане на личностни задачи, развитие на знание и потенциал.

·        Научна грамотност - познание и разбиране относно основните научни концепции и процеси, необходими за вземане на личностни решения, участие в гражданските и културни отношения, за икономическа продуктивност

·        Икономическа грамотност - способности да се дефинират икономически проблеми, алтернативи, разходи, ползи, да се анализира икономическата ситуация, оценяват последствията от промените и икономическите условия, събиране и организиране на икономически резултати.

·        Технологична грамотност - знания относно технологиите, как те работят, какви цели преследват, и как могат да бъдат използвани в ефективно за постигане на специфични цели;

·        Визуална грамотност - способности за интерпретиране, използване, оценка и създаване на образи, видеоматериали използвайки както конвенционални средства, така и медии от 21 век, по начин който насърчава мисленето, вземането на решение, учене.

·        Информационна грамотност - способности да се оценя информацията в различни медии; разпознава дали информацията е целева; локализиране, синтезиране и използване на информационната ефективност и приложение на тези функции като се използват едновременно технологии, комуникационни мрежи и електронни ресурси.

·        Мултикултурна грамотност - способност да се разбират и приемат еднаквостите и различията в обичаите, ценностите, вярванията на собствената култура и културите на другите.

·        Знание за глобалните проблеми - разпознаване и разбиране на важността на връзките между различни организации: международни, национални, публични, граждански, частни, икономически, социокултурни групи и личности имащи отношения към глобализацията.

Компоненти на информационната грамотност¹⁷

1. Първата стъпка при разработване на стратегията за инфограмотност е ясно определяне:

o   какво е известно за темата;

o   от каква информация се нуждаем;

o   къде може да се намери информацията;

2. Локализиране - втора стъпка е да се намерят източниците на информация, като това зависи от задачите и целите.

3. Селектиране/анализиране: оценка на ресурсите; полезни ли са, или не за решаване на проблема.

4. Организиране и синтезиране:

·        взаимодействие между факти и мнение;

·        базови сравнение на характеристики;

·        намиране на повече информация при необходимост;

·        организиране на идеите и логическа обработка на информацията;

5. Представяне: в подходящ формат и за подходяща група;

6. Оценка - последна стъпка от инфостратегията е критична оценка на концепциите и идеите:

Какъв е решавания проблем?

Открито ли е ново знание?

Какво може да се направи различно?

Друга теза за този вид грамотност е свързана с:

·        разпознаване на точната и пълната информация;

·        разбиране на потребностите от информация;

·        знание как да се разположи необходимата информация;

·        идентифициране на потенциалните ресурси за информация;

·        развиване на успешни стратегии за търсене на инфо-източници;

·        достъп до ресурсите, вкл. базирани на компютри ресурси;

·        организиране на информацията, с цел практическо приложение;

·        интегриране на нова информация в съществуващото знание;

·        използване на информацията за критично мислене и решаване на проблемите;

·        използване на информацията етично и легално.

Дигиталната идентичност има три особености:

·        фрагментираност - идентичност, разпределена между

·        различни мрежи и уеб страници, като различните части идентичност могат да не са кохерентни помежду си;

·        фантазии - дигиталната личност може лесно да бъде измислена;

·        временен характер-може да не се поддържа постоянно;

Картографиране на дигиталната идентичност се реализира по следния начин:

·        самоизразяване - Какво казвам? реализира се с помощта на мрежи като odeo, TypePad;

·        какво споделям с другите? Използване на мрежови инструменти: del.icio.us; flickr; YouTube;

·        Професия - Къде работя? Мрежи - Linkedin, Xing, monster;

·        Мнение - Какво мисля? Технологии като - Travelpost; iNods; Crowdstorm.

·        Детайли: Как и къде може да ме намерите?

·        IM. email, AddressIP; telephone;

·        Репутация - Какво казват за мен? technorati; RapLeaf; ebay; cymfony;

·        Хоби - Какво ме вълнува? Мрежи- boompa; sneakerplay;

·        Сертифициране - Кой може да потвърди моята идентичност? OpenID; ClamID; Nang.

·        Покупки - Какво купувам? amazon.co; ebay; PayPal; Google; Maxmiles;

·        Знание - Какво зная? Wikipedia; Yahoo;Google;

·        Аватари - Как се представям? Second life; Gravatar.

·        Аудитория - Кого познавам? Mybloglog; friendster; myspace.com.

Способи за представяне на потребителите и управление на идентичността им:

·        представяне на реалната им идентичност;

·        показване на реални връзки и приятелства;

·        изграждане на диалогично пространство - допълнителна информация се осигурява с помощта на връзки с другите.

Какво знаем до настоящия момент относно комуникациите и компетентността в иновационния тип организации?

Успешните организации притежават следните
характеристики¹⁸:

·        разполагат с формални комуникационни стратегии;

·        измерват ефективността на комуникационните програми;

·        разполагат с повече стратегически комуникационни мениджъри, в сравнение с другите;

·        правят всичко възможно, за да обяснят промените;

·        фокусират комуникациите към служителите и имат образователни програми, ориентирани към тях;

·        осигуряват повече възходящи, комуникационни канали;

Съществуват ли различия в компетенциите на по-успешните и по-малко успешни бизнеси.

Как да дефинираме успеха в бизнеса?

·        Финансови тенденции и данни/устойчиви приходи, печалба, растеж, пазарен дял/;

·        Постигане на бизнес целите;

·        Външен анализ на пазара;

Какво очакваме да открием при изследване на тези въпроси:

"Комуникационната компетентност влияе директно на успехите в бизнеса"

Наблюденията показват, че "успешните компании притежават по-висока комуникационна компетентност от по-малко успешните"

Принципи, свързани с комуникационна и дигитална компетентност:

1.     Стратегическо, комуникационно планиране

2.     Ефективен мениджмънт на комуникационните дейности

3.     Опит, способности и умения за професионална комуникация

4.     Използване на висококачествени, комуникационни инструменти и медии

Задава се основния въпрос "Съществува ли определен комуникационен елемент, който директно да влияе на успеха?"

Отговорът е "да"- най-малко 4 елемента влияят директно на успеха:

1.     Ясно дефинирани цели

2.     Ефективен интерфейс

1.     3.Ефективно споделяне на информация

3.     Последоватeлно комуникационно поведение на лидерите

Ясни цели - какво означава това?

·        Бизнесът е формулирал точна и ясна цел, споделяна от всички лидери.

·        Служителите разбират целите и ролята им за постигането.

·        Задачите на специфичните програми са ясни и служителите разбират, какво се изисква от тях.

·        Фокусиране на съобщенията.

·        Постоянни усилия.

·        Устойчиво лидерство.

·        Политика за изграждане на марка.

·        Наличие на организационен фокус.

·        Периодични наблюдения.

·        Наличие на ясни индекси за измерване на резултати.

·        Използване на механизма за обратна връзка.

Наблюдава се директна връзка и взаимодействие между фактори като: лидери - служители; мениджъри - отчети; служители и екипи; бизнес- потребители;

Ефективен интерфейс:

·        Ключова концепция- доверието между общуващите части;

·        Преодоляване на различията между отделните офиси;

Ключова роля в съвременните организации започват да играят комуникационните и информационни мениджъри, които извършват следните дейности:

·        Да осигурят организационна карта;

·        Да поддържат отворени, комуникационни канали за обратна връзка;

·        Да популяризират комуникационното знание;

·        Да развиват комуникационните умения на мениджърите;

·        Комплексност на интерфейса;

·        Диаграма на основните интерфейси;

·        Измерване ефективността на интерфейсите:

Дигиталните системи и мрежите дават възможност на мениджърите и служителите да се самоусъвършенстват и осигуряват условия за подобряване на комуникациите по следния начин:

·        извличане на точната информация в реално време, свързана с работата;

·        споделят мнение и дискутират идеи в специални, социални мрежи;

·        обсъждат най-добрите практики и се учат от успехите на другите, с помощта на семантични портали;

·        ефективно споделяне на информация и знание;

·        бизнесът подобрява структурите си, инструментите и процесите;

·        комуникационни мениджъри стават част от мрежата на експертните екипи;

·        засилване ролята на мениджърите по управление на знанието;

·        последователно, комуникационно поведение на лидерите;

·        измерване на комуникационното поведение на лидерите;

·        осигуряване на интелигентни средства за измерване на компетентността в реално време;

·        ясно и планирано управление на комуникационните дейности;

·        изследване на теми, свързани с комуникационната компетентност.

При формулиране на комуникационните стратегии и определяне на комуникационната компетентност може с успех да се използва и приложния информационен модел, известен като 5С.

Моделът "5C,s"за подготовка на стратегии включва следните елементи: Context, Content, Connectivity, Capacity, Community.

·        Контекст - инфраструктура, базирана на ИСТ формира контекста за доставка на съдържание към засегнатите и рискови групи;

·        Съдържание - да се предаде съществуващото знание до гражданите, в подходящ формат, съответстващ на потребностите им;

·        Свързаност- изграждане на компютърни мрежи, съобразени с проблемите;

·        Капацитет - подобряване на уменията на експертите и специалистите в дадена сфера на дейност;

·        Общност -изграждане на социални мрежи между администрация, е-правителства, неправителствени организации, с цел осигуряване на по-качествени услуги.

Друга, по-усъвършенствана форма на модела включва и допълнителни елементи като комуникация /communication/; култура /culture/; връзки /connections/; сравнения /comparisons/.

По нататък ще разгледаме накратко как тези принципи и информационни компетенции се интегрират в комуникационна политика на Европейски съюз¹⁹ /Вж. Приложенията/

http:/europa.eu.int/comm/communication_white_paper//

Комисията през 2005г. стартира План за действие в областта на комуникациите, с цел ограничаване на информационните ниши в рамките на ЕС. Подготвени са поредица от инструменти, които да подобрят начините за комуникация с гражданите. Планът още включва: засилване дейността на офисите на комисията, по-добра координация на комуникацията, да се разнообрази в езиково отношение комуникацията, повече точки за достъп до документите на Комисията от страна на гражданите. Комисията лансира и втори план, наречен „План Д”/демокрация, диалог, дебати/, с основна цел
да въвлече гражданите в широки дискусии в рамките на Европа. Отчита се че тези планове ще имат успех, ако се използват всеки възможности и фактори за подобряване на комуникацията с гражданите. Целта на Бялата книга за комуникация да ангажира всички важни грачи, които да допринесат със своите идеи за подобряване на комуникацията.

Предложения и визия:

·        Парламентът, и другите институции на ЕС да отговорят с предложение по официалните канали.

·        Гражданите на ЕС и ключови групи да се включат чрез мултилингвистичната уеб платформа или на пощенски адрес.

·        Комисията във взаимодействие с други ЕС институции да организира серии от ‘stakeholder forums’ по специфични интереси, изразени от различни групи (NGOs, business organisations and other stakeholders).

·        Евробарометър да проведе поредица от изследване, за да осигури пълни данни за състоянието. Тези инициативи да бъдат разчетени за период от 6 месеца.

Част 1

Поставяне на комуникацията в услуга на гражданите

1. Комуникацията - политика на равни права

Комуникационната ниша между ЕС и граждани е ново явление. Обсъждана още през 1992г. в Маастрихт. В последните години се дава нов тласък на комуникационната дейност.

Но комуникацията оставаше основно работа на ЕС комисията, фокусирана беше да информира хората, какво ЕС прави, и по-малко внимание се отделяше да се чуят хората, какво мислят по въпроса. Хората останаха с впечатление, че каналите по които могат да кажат нещо остават ограничени и затворени. Европейската комисия лансира фундаментално нов подход, - акцентът се премести от едностепенна комуникация към диалог, от институционално-центрирана комуникация към граждански центрирана комуникация, т.е. преминава се от комуникация, инициирана от Брюксел - към по-голяма децентрализация.

Комуникацията би трябвало да се ориентира към гражданите и да бъде в услуга на хората. Да бъде насочена към истински диалог между хората и тези, които правят политика и вземат политическите решения.

2. Засилване на дебата и диалога- в европейската публична сфера. Хората научават за политиката на ЕС от тяхната национална образователна система или национална медия, т.е. медията остава основна локална при разпространение на знание, произтичащо и от езикови
бариери. Има няколко места, където хората от различни общества и езици могат да се разбират и общуват. Публичната сфера е главно-„национална сфера”. Тъй като решенията засягат много хора, но са взети на централно ниво, хората се чувстват изолирани, и не могат да влияят на решенията. Въпреки, че хората избират ЕС - парламента, остават с впечатление, че не могат да влияят на решенията и техният глас остава нечут. Диалогът между регионални, локални и публични сфери трябва да се засили. Отговорност на всички нива на управление да се информират хората и да се въвлекат в реален диалог, относно политиката на ЕС.

Разработва се и стратегическа платформа i2010 – Концепция за европейско информационно общество²⁰ /A European Information Society for growth and employment/

Стратегията i2010 има 3 основни цели:

·        създаване на Единно европейско информационно пространство;

·        засилване на иновациите и инвестициите в ICT технологиите;

·        създаване на условия за по-добри обществени услуги и качество на живот.

За постигане на тези цели е изработена специална Комуникационна програма i2010 Communication

Концепцията i2010 ключов е елемент от Лисабонската стратегия “i2010 – A European Information Society for growth and employment”

Комуникационна програма за реализация на европейската стратегия

Изграждане на Информационно общество е повратна точка за по-широко използване на комуникационните технологии.

1.Четири важни предизвикателства при реализиране на целите за Единно инфо-пространство:

·        скорост: изграждане на по-качествени широко лентови услуги за доставка на богато съдържание и видео с висока разделителна способност;

·        по-качествено съдържание: икономически и правни средства за насърчаване на новите услуги;

·        вътрешна оперативност: нарастване броя на устройства и платформите, които са съвместими и лесно заменими при преминаване от една на друга система;

·        безопасност: да се направят Интернет технологиите по сигурни от гледна точка на измами, неправомерно съдържание и технологични сривове.

Необходимо е да се направи преглед на регулаторните норми на електронната комуникация; модернизират аудио-визуалните услуги, да с изгради платформа за "Телевизия без граници; да се анализира законодателството за информационно общество; да се приложи в практиката новото законодателство за европейско инфо- пространство.

2. Иновации в ICT сектора:

·        засилване на изследванията и инвестициите в тези нови технологии;

·        вземане на е бизнес решения, базирани на ICT.

·        въвеждане на технологии за знание, съдържание и творчество;

·        изграждане на високотехнологични и отворени комуникационни мрежи;

·        развиване на наноелектрониката;

·        Да се насърчават частните инвестиции в сектора;

·        изработване на нови образци за работа и иновации.

3. Включване и въвеждане на по-добри обществени услуги и качество на живот:

·        ICT директно да се използват за по-качествени услуги и ползи за гражданите;

·        Инициатива за е- Включване на гражданите;

·        Изграждане на е-правителство и стратегическа ориентация за ICT достъпни услуги.

Европейски платформи за дигитално съдържание и медии

http://ec.europa.eu/

На 3.01.2008 е създадена специална платформа за дискусии, наречена "Content Online Platform", включваща 77 водещи експерти,излъчени от всички групи, свързани с онлайн съдържание-автори, продуценти на съдържание, притежатели на авторски права,потребителски асоциации, Интернет доставчици и представители на телекомуникационната индустрия. През 2008 г. Комисията одобрява политически документ за създаване на онлайн съдържание и определя 4 главни области за действие:

·        наличност на творческо съдържание в мрежата - качествено съдържание, лицензиране, ясни цени при използване;

·        лицензии за между териториално разпространение на съдържание - липсата на авторски права и лицензии в тази област в отделните страни поражда трудност за достъп до съдържание;

·        Управленска система за дигитално съдържание/ (DRMs - тези технологии често пъти ограничават достъп до качествено съдържание, необходимо е платформите да бъдат по-оперативни, мобилни, заменими - дизайнът да е съвместим с всички типове софтуер и хардуер;

·        пиратство /неоторизирано споделяне и обмен на файлове - необходимост от сътрудничество между доставчиците на услуги, продуценти и потребители.

Други изисквания:

·        осигуряване на адекватни онлайн услуги и атрактивно съдържание;

·        подходяща защита на авторски права на произведенията;

·        засилване на чувствителността към защита на авторки права.

Въз основа на резултатите от допитването и в допълнение към вече предприетите в контекста на стратегия i2010 инициативи. Комисията възнамерява да сложи начало на нови действия в подкрепа на разработването на новаторски бизнес модели и разгръщането на трансгранична доставка на разнообразни услуги във връзка с творческото онлайн съдържание.

Пазарът на творческото онлайн съдържание е ново появил се и се развива с високи темпове.

За целта е налице необходимост от двоен подход:

·        справяне с вече идентифицираните предизвикателства, на които трябва бързо да се намери отговор, и лансиране на нови дискусии по някои от съществуващите и бъдещи предизвикателства.

·        „Платформа за онлайн съдържание“, за да започне работа по бъдещите проблеми.

Според изследването за „Интерактивното съдържание и конвергенцията“[1] (в ЕС - 25), до 2010 г. приходите от онлайн съдържанието ще се увеличат повече от четири пъти и от 1,8 млрд. EUR през 2005 г., ще достигнат 8,3 млрд. EUR през 2010 г., и онлайн съдържанието ще представлява значителна част от общите приходи в някои сектори, а именно около 20 % за музика и 33 % за видео игри.

Разпространяването на широко лентовия интернет достъп, разгръщането на напредналите мобилни мрежи и широката достъпност на цифрови устройства, правят възможно разпространяването на онлайн съдържание на пазар с непознати досега измерения. Европейските потребители имат все по-голям достъп до филми, музика, новини или игри посредством различни мрежи и електронни устройства.

[1] Изследване „Интерактивно съдържание и конвергенция; последици за информационното общество“, поръчано от Генерална дирекция „Информационно общество и медии“, публикувано на 25 януари 2007 г.

Финален доклад е публикуван през май 2009 г. Проведени са пет срещи, в Брюксел на различни теми, с различни участници, относно платформата за онлайн съдържание, председателствани от комисаря по информационното общество и медиите - г-жа Вивиан Рединг.

Основни теми:

·        17 април 2008 г.: "Нови бизнес модели"

·        26 юни 2008 г.: "Правна предложения и пиратството"

·        17 юли 2008 г.: "Управление на авторското право онлайн"

·        14 октомври 2008 г.: Оценка на "Правна рамка и пиратството"

·        21 януари 2009 г.: "Защита на малцинствата и културното многообразие"

Основните заключения и тенденции по отношение на съответните теми могат да се обобщят както следва:

ü    Нови бизнес модели / Подобряване на достъпността на съдържанието и законното предлагане

http://ec.europa.eu/avpolicy/other_actions/content_online/index_en.htm http://ec.europa.eu/avpolicy/other_actions/content_online/index_en.htm

Средният бюджет на Европейския игрален филм е между 3 и 4 милиона евро. Според информация от Европейската Федерация за интерактивен софтуер (ISFE), бюджетите за търговските видео игри и конзоли са около 200 хил. евро

Разходите за развитие на блокбъстър масови, мултиплеър онлайн игри могат да бъдат дори по-големи.

ü    Управление на авторското право онлайн

Комисията е упълномощила проучване на множество лицензи за авторски права за аудио-визуални произведения, с акцент върху правни, икономически и културни аспекти.

ü    Пиратство

Създаването на легитимни, привлекателни и ориентирани към потребителите продукти, предполага и зачитането на правата върху интелектуалната собственост в дигиталната епоха;

·        заинтересовани страни трябва да си сътрудничат по-добре, за да се гарантира спазването на правата върху интелектуалната собственост;

·        трябва да има повече инициативи за повишаване на осведомеността, относно значението на интелектуалната собственост;

·        права на собственост и на последиците от "пиратство" за творческите индустрии.

Борбата с онлайн пиратството включва редица допълващи се елементи:

·        развитие на законното предлагане;

·        образователни инициативи;

·        прилагане на законовите права;

·        подобряване на сътрудничеството с доставчиците на интернет услуги за предотвратяване разпространението на незаконно съдържание.

ü    Културно многообразие

Заключението е, че зависи от избрания бизнес модел, който ще доминира при разпространение на онлайн съдържание.

Някои от участниците във форума смятат, че абонаментът за онлайн предложения ще допринесе за подобряването на културното многообразие; развиване на модела "Per-View"; Искане да се постигне максимално единна ставка, както- наличност и достъпност до съдържание.