Автор:
доц. д-р Руси Маринов
Рецензенти:
проф. д-р Толя Стоицова
доц. д-р Грета Дерменджиева
ISBN 978-954-535-654-4
Nevereno vliz
";} ?>Комуникации, трансформация и технологична промяна
if(empty($myrow2["author"])) { $avtor=""; } else { $avtor="автор: "; } ?>Съвременните организации, за да оцелеят, трябва непрекъснато да се променят. Поради факта, че технологиите, според закона на Мур се променят на всеки две години, се изискват и нови по- различни от досегашните подходи, иновации и стилове за управление.
Изискванията към мениджърите са да изпреварват промените във външната комуникационно- информационна среда. Важно е да се отбележи, че промените са предизвикателство, а не ограничаващ развитието фактор.
В популярния електронен речник /dictioanary.com/ думата "промяна" има 38 значения.
Някои от тези значения се изразяват в следното: да създадем форма, съдържание или същност различни от сегашните; заместване на едно нещо с друго; да станем различни; трансформиране или преобразуване на нещо; модификация; вариации или отклонение; замяна на една вещ с друга; раз личност и новост; преместване от едно място на друго; преминаване от една фаза в друга; обмяна; модулация; хармонично преминаване от една тоналност в друга; излязъл от употреба; каприз; освежаване; замяна на една с друга задача; промяна на мнение и намерение и други значения от този порядък.
Като научно направление „управление на промяната и трансформацията” започва да се развива от 90-те години на миналия век и в момента множество иновационни компании и институции като /АйБиЕм, Бритиш петролиум, Сън Майкросистем, Епъл, Visa Europe и Vodafone, НАТО -Комитет по трансформации/ разполагат със специални екипи, които управляват успешно процесите по време на промяна.
Модерното общество е разпокъсано. То вече няма еднороден характер и представлява сложно свързване на четири различни компонента: технологично икономически; политически; комуникационен; културен; които трябва да бъдат анализирани, за да бъде управлявана промяната.
Всеки един от тях се подчинява на различни принципи, които дори си противоречат. Тези области не съществуват в хармония и притежават различен ритъм на промени. Те още се ръководят от противоположни норми, водещи до асинхронно поведение.
Потребителят на информация постепенно се превръща в “съ-създател” на събитията. Двусмислието, неопределеността и погрешното улавяне на смисъла са се превърнали в стойности, в нови естетически цели. Умберто Еко казва, че трябва да избегнем да натрапваме на читателя еднозначно тълкуване на смисъла.
В съвременната комуникация се съдържат не еднозначни знаци, тя е ориентирана към неясното, смътното, внушението, двусмислието.
Неопределеността по- скоро е резултат, отколкото неосъзната цел.
Възниква едно прозрачно общество, без задълбоченост, едно общество отворено към себе си и същевременно цинично.
Край на времето на масово убеждаване, на унифициране на мисленето, като илюзията и сляпото идентифициране с определени тези са вече нещо архаично.
В един от професионалните блогове21, свързани с анализ на промените се казва, че управление на промяната е една от най-важните дисциплини в съвременната бизнес среда. Три важни елемента за успешна организационна промяна:
· Комуникации;
· Изграждане на адекватни отношения, насърчаващи промяната;
· Лидерство - осигуряващо подкрепа и контрол на промяната
Change management - това понятие има най-малко две значение, първото: ни насочва към мисълта, че промяната трябва да се превърне в планиран, управляем и систематичен процеси; второто значение: отговорът на организацията и какви процеси са настъпили в резултат на промяната. Отговорът може да бъде реактивен и продуктивен.
Три основни характеристики на мениджмънт на промяната:
1. задачи и цел на мениджмънта на промяната;
2. полето на професионална практика;
3. запас от знание, познание /модели, методи и техники/.
Три основни фази при управление на промените:
· Анализ на особеностите на външната среда - промяна на технологичната рамка, социален контекст, иновации, законодателство;
· Висшето ръководство започва формулировката на визия на новата компания;
· Фирмата изгражда нови системи за оценка и компенсации на служителите, които подпомагат налагане на нови стандарти.
Понятието “проблем”, но разбирано само като “възможност” за развитие кореспондира с мениджмънта на промяната.
От рационална и аналитична гледна точка проблемът или възможността е нищо повече от ситуация, изискваща някакъв тип действие, което все още не ни е известно. Тоест необходимо е някакъв тип решение и определяне на посоката на действие, които ще доведат до подобряване на ситуацията.
Изграждането на система за анализ на промените е от първостепенно значение. Системният анализ включва:
· Диагностициране на моментното състояние на институцията и възникналите потребности за промяна;
· Формулиране на цели, свързани с промяната като се същевременно се дефинира новата ситуация;
· Определяне на факторите, въздействащи на промените в преходния период и кои от тях ще въздействат в бъдеще;
· Подготовка на релевантни комуникационни планове за управление на процесите, предшестващи промяната;
· Стабилизиране на новото състояние и хармонизиране на отношенията между различни фактори, нарушаващи хомеостазиса на системата.
Три групи фактори:
· фактори, свързани със съпротивата към промените;
· фактори насърчаващи промяната;
· организационни и технологични фактори;
Възможните заплахи при промените са следните: заплахи към статуквото; към престижа на личността; към властта. Магнитудата на промяната определя интензивността на съпротивата- може да бъде прикрита или открита; незабавна или отложена във времето. За управление на промяната- да се вземат предвид личните интереси, потребности, желания, отношения. Хората да разполагат с качествена за събитията информация.
Подходи за управление на промените:
· Идентифициране на основните механизми за промяна;
· Разработване на програми за трансформация на институцията;
· Детайлизиран анализ на фактори, сили, технологии въздействащи на управлението;
· Ориентиране на мениджърите към преодоляване на съпротивата за промяна;
· Търсене на подкрепа от заинтересованите за промяна на моделите, дизайна, комуникационни стилове и протоколи.
Както твърди Джон Котър22, един от най-популярните в света изследователи на промяната, днес почти не съществува организация - голяма или малка, локална или глобална, която да подценява промяната.
За да се справят с новите технологични, конкурентни и демографски фактори лидерите в отделните сектори на икономиката са длъжни да правят фундаментални промени в начина на правене на бизнес.
Тези промени са предизвикани от множество предизвикателства - стандарти за висококачествен мениджмънт, ре-инженеринг, преструктуриране на компаниите, сливане и придобиване, стремеж по-добри финансови резултати, възникване на организации от мрежови тип, изграждане икономика на знанието.
В много малка част от случаите, усилията по управление на промяната достигат своите цели. За отбелязване е, че само 15% от компаниите успешно се трансформират.
Всички институции се нуждаят от ефективно лидерство, но днес потребностите са по-големи при трансформация на бизнеса.
Котър23 предлага осем стъпки за трансформация на организацията:
1. Да се изгради чувство за неотложни действия при промяна:
· изследване на пазара и конкурентите;
· дефиниране на кризи, потенциални кризи и възможност;
2. Формиране на силна, водеща коалиция:
· създаване на екип с достатъчно власт, при управление на промяната;
· насърчаване работата в екип;
3. Създаване на визия:
· визия, която да подпомага промените;
· развиване на стратегии за достигане на визията;
4. Споделяне на визията:
· използване на всяко възможно комуникационно средство за обсъждане на визията и стратегията;
5. Осигуряване на средства на всички служители за реализиране на визията:
· преодоляване на пречките, възпрепятстващи промяната;
· промяна на системата и структурите, които сериозно противоречат на визията;
· насърчаване поемането на рискове и нетрадиционни идеи, инициативи и дейности;
6. План за краткосрочни успехи:
· план за видими подобрения в институцията;
· насърчаване на хората, правещи подобренията;
7. Консолидиране на подобренията и ориентиране към повече промени:
· използване на всички възможности за промяна на системата, структурата, политиките, които не застрашават визията;
· наемане, насърчаване, тренинг на хора, които могат да реализират визията;
· подобряване на процесите с нови проекти, теми и сили за промяна;
8. Институционализиране на новите подходи:
· уточняване на връзките ново поведение - организационен успех;
· развитие на средства за развитие на лидерството и успехите.
Популярни стратегии при трансформация на системата:
· Стратегия на мениджърския екип - инициативата идва от екипа, минимално участие на другите, съкращаване на срока;
· Стратегия на диалога - водене на преговори за промяна, успех - при включване на всички, дълъг продължителен период за промяна;
· Стратегия на съучастието - една мобилна група осъществява промяната;
· Аналитична стратегия - осъществява се от експерти. Подходяща при висока неопределеност;
· Гъвкава стратегия - по инициатива на СЕО, в различни етапи се включват различни групи;
· Стратегия на пробите и грешките - ако не са формулирани ясно целите, крайна ситуационна неопределеност, реалностите диктуват условията.
Може да се каже, че различните видове промени изискват специфични стратегии, планове и степени на включване на комуникаторите в процесите.
От гледна точка на теоретичните разработки по трансформация различаваме три типа организации: развиващи се; преходни; и трансформационни.
Последният тип структури трябва да се съобразят с две основни предизвикателства: първото - бъдещото състояние е неясно и недостъпно за изследване. При стартиране на трансформацията на институцията се използва често пъти метода на проба-грешка, като действията се коригират с постъпване на нова информация. Това прави невъзможно управление на трансформацията само с помощта на прогнози и линеарни планове; второто предизвикателство се определя от това, че бъдещето състояние е радикално различно от настоящото, което изисква и кардинална промяна на поведението на хората и респективно културата на организацията.
Ролята на комуникациите и мрежата от комуникатори:
Комуникаторите трябва да създадат среда, която да подкрепя промените. Успехът на промяна24 на компанията зависи от качество на комуникациите и пълно интегриране на промяната с текущите организационни процеси.
Добре структурираните комуникационни програми включват информация за всяка засегната група от трансформацията и същевременно се търсят подходи за ограничаване негативното въздействие на промяната.
Изискванията са съобщенията да бъдат ясни и достъпни, лесни за разбиране от хората, /трябва да бъдат на тяхното ниво на разбиране, да не се използват технически жаргон, да ангажират служителите, да съответстват на интересите им/. Успехът на програмата зависи от съдържанието и използвания метод за комуникация.
Едновременно с управление на промяната се анализира и управлява риска.
Световна практика:
Ръсел Гросман/Grossman/25, директор на вътрешни комуникации и промяна на правителствената служба /HM Revenue & Customs (HHMRC/, Великобритания посочва 4 важни фактора за промяната:
1. Да се повиши продуктивността на бизнеса;
2. Да се посрещнат очакванията на потребителите, например "хората желаят да работят он-лайн";
9. 3.Да се отговори на потребностите и предпочитанията на служителите, чрез трансформация на организацията/ HMRC/;
3. Да се осигури по-висока ефективност, чрез по-добри услуги и съкращаване на състава.
Друг казус по комуникационна промяна:
Sun Microsystems-Как стратегическата комуникация подкрепя промяната на управлението на компанията?
За да реализират промяната "Сън Майкросистем" създават базов модел, валиден за всички комуникатори в компанията, наречен - KAA model: Knowledge, Attitude, Action. Този иновативен модел съдържа следните елементи:
Knowledge (current) – Знание /в момента на старта на програмата/:
Текущо състояние - анализите показват:
· не се познава стратегията на компанията;
· не се разбира, защо трябва да се инвестира в изследване и развитие;
· колкото е по-голям натиска отгоре, толкова продуктите са по-лоши;
Това да се трансформира--------> в Knowledge (desired) – знание /желано за всички/, заключаващо се в следното:
· знаем, къде отиваме;
· разбираме картата за развитие на продуктите;
· знаем, защо инвестираме в изследване и развитие
Attitude (current) - Настояща нагласа
· Безпокоим се, че не притежаваме компетентно ръководство;
· Страх от загуба на работа;
· Не мога да мисля за неща, които могат да променят ситуацията;
Да се трансформира в------>>> Attitude (desired)- Желана нагласа:
· Имаме доверие в лидерите на компанията;
· Впечатлен съм от бъдещето си в Sun;
· Ние можем да направим това. Желая да бъда тук!
Actions (current) - настоящи действия
· Прекарваме много време в разговори, с колегите, колко проблеми има в компанията;
· Работя за моята професионална характеристика;
Да се трансформира в ------>>> желани действия (Action desired)
· Настройваме работа си така, че да помогнем на компанията да реализира целите си;
· Разговорите между служителите в „Сън Майкросистем” показват, че компанията е идеалното място за работа;
· Работа по големи проекти;
5-Стъпков цикличен процес при дефиниране и управление на промяната /Построяване на Схема-графика с „ да-не”/:
· Дефиниране на целите - създаване на очаквания.
· Изследване /определяне на потребностите на аудиторията/ - дефиниране на предизвикателствата.
· Изработване на съобщенията /Доизясняване на темите/.
· Създаване, тестване и осигуряване на комуникация - включване на аудиторията в процесите.
· Оценка - промяна на ситуацията и резултати. Постигане на целите ----à край на процеса.
Според публикациите на специализираното он-лайн списание за комуникатори The Internal Comms Hub26 /м.септември/ една aнглийската компания по логистика DLO /брой на служителите-5500/ подготвя специална програма за трансформация, състояща се от 6 основни позиции, които накратко сме анализирали по- долу:
1. Съобразяване с контекста при стартиране на промяната. Програмата да съответства на реалностите в бизнеса и компанията. Да се установят, кои медийни канали са предпочитани от хората. Да се извършва непрекъсната проверка на програмата, да се осигурят качествени данни от количествени изследвания, неформални интервюта и прегледи. Да се идентифицират проблеми, свързани с информационно претоварване и липсата на обща рамка на трансформацията.
2. Използване на най-добрите практики в компанията, имащи отношение към промените. Смята се, че при този етап информацията, отнасяща се към трансформацията е налична, но възниква предизвикателството да бъде достъпна, разбираема и ясна. Преглед на информационните бюлетини и промяна на съдържанието в зависимост от развитие на ситуацията. Подготвя се специална Интранет мрежа, с непрекъснато актуализиране на данните.
3. Споделяне на отговорност, относно комуникацията и проблемите, породени от неадекватни действия. Разработване на комуникационна стратегия, планове, ключови послания и работа с основните играчи, отговарящи за трансформацията. Да се избягва непрекъснато генериране на съдържание, без необходимост от това. Въвличане на мениджърите в диалог, свързан с промяната.
4. Да бъдем иновативни, да се експериментира с по- различни от досегашните подходи. Да се въведат нови комуникационни техники, ако не сработват ефективно традиционните за компанията медии. Въвеждане на така наречената Rich Media Picture, нагледно показване на постиженията досега с помощта на специализирани карти и графики /Вж. Схемата/.
5. Непрекъснат контакт с реалността и промените- детайлизирани комуникационни проверки на плановете, ефективността и средствата /модифициране на плановете/. Използват се софтуерна програма за допълнителни въпроси, прикачени към електронната поща, като отговорите се изпращат автоматично в HTML формат.
6. Комуникация и контакт с променящото се съдържание. Усъвършенстване на комуникационните средства и медии, които да позволят ефективно споделяне на информация, опит и знание. Осигуряване на актуализирани данни, обучение на основните екипи, провеждане на семинари. Всеки един обогатява наличните сайтове със свои публикации, мнения и информация.
Програмата за трансформация на компанията стартира през 2002 г. и продължава до 2007 г. Общ бюджет, необходим за трансформацията на DLO - 89 милиона паунда.
Три основни фази27 при управление на промените:
· Анализ на особеностите на външната среда /промяна на технологичната рамка, социален контекст, иновации, законодателство/;
· Висшето ръководство започва формулировката на визия на новата компания;
· Фирмата изгражда нови системи за оценка и компенсации на служителите, които подпомагат налагане на нови стандарти.
Българската практика:
У нас е регистрирано ниско ниво на иновациите като областта управление на промяната и трансформацията почти не се познава от представителите на бизнеса. Българските фирми не заделят средства за изследване в това направление, не разполагат с качествени програми и планове, голяма част от икономиката е в „сивия” сектор. Бизнесът като цяло не разполага както с визия за промяна, така и съществуват пречки за осигуряване на по-голяма прозрачност за качество на продуктите и основните бизнес -дейности. Например в меморандума на Съюза на учените28 по проблемите на науката и висшето образование в България от 2007 се отбелязват следните факти: Меморандум по проблемите на науката и висшето образование в България, като член на Европейския съюз София – 2007 /http://www.usb-bg.org/Bg/Memorandum%202007.pdf/
В подготовка за приемане в ЕС България постигна редица добри резултати, безработицата намаля под 8%, задържат се относително стабилни темпове на развитие, които осигуряват около 6% годишно
нарастване на брутния вътрешен продукт. Независимо от това България е на последно място в ЕС - 27. БВП на човек от населението у нас е над 8 пъти по- нисък от средното за ЕС - 25. България е единствена страна от новоприетите в ЕС, чието БВП не е нараснал спрямо 1989 г.
У нас производителността на труда е по-ниска - едва 1/3 от средната в Европа и заемаме 72-ро място по конкурентоспособност, което е отразено в Годишен доклад на Световния икономически форум в Давос.
Според американската фондация "Херитидж" България е на 62-ро място /от 157 изследвани държави/ по "икономическа свобода".
Според българската фондация "Приложни изследвания и комуникации" над 65% от българските предприятия не са въвеждали никакви иновации през 2005г.Технологичният продукт на страната ни е на равнище около 50% по-нисък, отколкото в страните от ЕС - 10. Ще се спрем по-нататък с някои тенденции29 за решаване на организационни проблеми - иновативно мислене и промяна.
Кратка история на средствата и моделите за решаване на организационни проблеми:
1. Томас Едисон /до 1900/ - непрекъснати опити и грешки;
2. Осборн /Osbourne и Parnec/ 1940-1950/ - креативен подход за решаване на проблеми /брейнсторминг/;
3. Mayers and Briggs /1950's/ - "Стилове" за анализ на проблеми;
4. Майкъл Кайртон /1960/ - Измерване ефективността на използваните подходи и стилове;
5. TRIZ /1950 - Русия/; от 1990 приложение в САЩ и Запада;
6. Управление на знанието/КМ/ картографиране на опита /1980-1997г/;
· Да се направят нещата по различен начин/ фокусиране върху функцията R&D/изследване и развитие/;
· ориентиране към рискови проекти;
7.1995-2002г.
· Качествени подходи, Six sigma;
· Статистически анализи, ограничаване на разходите;
8. от 2000г. до наши дни:
· ниските разходи, сами по себе си, са недостатъчни за преодоляване на иновационни проблеми;
· иновацията, отново, се превръща във важен фактор;
· изучаване на процесите;
Какви са промените и трансформациите през 21 век!
· Глобализация на бизнеса и пазарите;
· Формиране на екипи с различни култури;
· Създаване на съюзи от различни компании;
Поява на нови елементи в бизнеса:
· Придобиване и овладяване;
· Сливане;
· Джойнт Венчър;
· Временни алианси;
Какви са уроците?
· Пробивите при решаването на проблеми и иновации не са единствена отговорност на изследователските организации;
· Засилване ролята на потребителите;
· Придобиване на лицензии за технологии и изобретения.
· Културни и бизнес проблеми;
· Разпознаване на проблемите;
· Необходимост от КМ /колело на ре-иновации/;
Да се използва технологията по-активно!!!
· тотално включване на всички в иновационните процеси;
· въздействие и възможности /противопоставяне/;
· данни, икономика и човешки фактор;
· допълнителни умствени усилия;
Нови методи, подходи и средства за дефиниране на информационни проблеми през 21 век:
o ТРИЗ
o Софтуер за картографиране на знание и образци;
o Иновационни принципи:
· търсене на " основен път" за развитие;
· намиране на подходи за решаване на проблеми;
· ориентация към търсене на отговор;
Нови софтуерни подходи:
· Съхраняване и извличане на знание;
· Търсене и извличане на знание;
· Базирани на ТРИЗ модели и принципи;
· Картографиране на образци;
Важни елементи:
· За да бъдат извлечени данни от инфосистемите, първо трябва да бъдат въведени;
· Може да се спести шест месеца работа в лаборатория, ако прекараме един час в библиотеката;
· Усещане, че това е "вече е било направено някъде"
· Бъдещи тенденции:
o Културни и индивидуални различия;
o Организации, екипи, джойнт венчър;
o Знание от паралелни вселени;
o Овладяване на предишно знание;
o Способности да се улови новото знание;
o Ориентиране към рискови проекти.
Цитирани източници:
1.Фансоа Жулиен. Трактат за ефикасността.
Стратегии на успеха в Европа и Китай.”Изток-Запад”,С-2004, с.237.
2. Пак там.-с.240
3. Пак там-с.231 и 164
4.Вж. У.Чан Ким, Рене Моборньо. Стратегията
„Син Океан”. Локус Пъблишинг, С.2006, с.101-115
5.(http://www.idrc.ca/en/ev-68311-201-1-DO_TOPIC.html
6."The new research report on strategies to improve
communication and collaboration in your company"
http://www.melcrum.com/offer/socialmedia/08a/
7. Augmentative & Alternative Communication, Issue:
Volume 5, Number 2 / June 1989
8. Communications comptence defined
http://www.uky.edu/~drlane/capstone/commcomp.htm
Стратегически комуникационен мениджмънт. Изд. “Сиела”, 2005г.-с.68.
9. James C. McCroskey, COMMUNICATION EDUCATION, Volumdl, January 1982 COMMUNICA TION COMPETENCE AND PERFORMANCE: A RESEARCH AND PEDAGOGICAL PERSPECTIVE
http://www.jamescmccroskey.com/publications/102.pdf/
10. John M.Wiemann and Philip Backlund. Review of Educational Research, Vol. 50, No. 1 (Spring, 1980), pp. 185-199 (article consists of 15 pages) Published by: American Educational Research Association
http://www.jstor.org/pss/1170034/
11. НАРЕДБА 11 за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация (Приета с ПМС № 105 от 21.05.2002 г.)
(Обн., ДВ, бр. 54 от 31.05.2002 г.; изм. и доп., ДВ бр. 6 и ДВ бр. 46/2004 г., изм. бр. 83/2005 г., изм. доп. ДВ бр. 46/2006 г.)/
12. An Independent Melcrum Research Report
"Making Manageres Better Communicators"
Април, 2004г.
http://www.melcrum.com/offer/mmbc/06b/
http://www.sinicom.com//
13. http://iabcstore.stores.yahoo.net/comcomandbus.html/
14. Finney John .A world of difference
Communication World, July- August 2006, pp.34-37/
15. http://www.trainingvillage.gr/etv/upload/etvnews/news/
2186-att4-1-european_e_competence_jbreyer.ppt/
16.www.ltc1s.k12.il.us/TechPlanning/Files/engauge21st.pdf/
17.http://en.wikipedia.org/wiki/Information_literacy#
Specific_aspects_of_Information_literacy/
18.Source: Watson Wyatt/IABC-1999/ Research funded by
Communication Competence and Business Success
IABC/Kentucky; 08 July 2004 ;Presented by Joy Lovejoy, ABC
www.iabc.com/knowledge center/]/
19.WHITE PAPER ON A EUROPEAN COMMUNICATION POLICY
(presented by the Commission)
http:/europa.eu.int/comm/communication_white_paper//
White Paper Consultation - European Commission -Directorate
General Communication - B-1049 Brussels - Belgium/
20.http://ec.europa.eu/information_society/eeurope/i2010/index_en.htm
http://eurlex.europa.eu/LexUriServ/site/en/com/2005/com2005_0229en01.pdf
COMMUNICATION FROM THE COMMISSION TO THE COUNCIL, THE EUROPEAN PARLIAMENT, THE EUROPEAN ECONOMIC AND SOCIAL COMMITTEE AND THE COMMITTEE OF THE REGIONS
21.http://changemanagement-commrelationleaders.blogspot.com/
22.Kotter, John P. „Winning at Change”, Leader to Leader, No. 10 Fall 1998
http://www.leadertoleader.org/knowledgecenter/l2l/fall98/kotter.html
23.Пак там. Leader to Leader, No. 10 Fall 1998
24, Communications and Change Management
www.reso-net.com/download.asp?Fichier=O28
25. Melcrum’s comprehensive report, Delivering successful change communication.
http://www.melcrum.com/store
Melcrum Publishing 2007
Exclusive case studies – learn from the experiences of best-iin-cclass organizations including Avaya, Ericsson, Ford Motor Credit, Her Majesty’s Revenue and Customs, Intel, Mayo Clinic, Parcelforce Worldwide, Royal & Sun Alliance, Scottish Enterprise, Scottish & Newcastle, Shell, Sun Microsystems, Visa Europe and Vodafone
27 in-ddepth interviews with international thought leaders, including Roger D’Aprix, Robert Schaffer, Andy Szpekman, Octavius Black, Linda Dulye, Gary Grates, Billl Quirke, Brendan McCann, Arnie Witchel./
26. "Six steps to successful change communication at the DLO" The Internal Comms Hub
http://www.internalcommshub.com/open/change/casestudies/dlo.shtml
27. Managing Change Three Stages http://www.waukesha.uwc.edu/bus/cfischer/101/CH05.ppt
28.Съюз на учените в България. За развитие на българската икономиката и общество, на основата на знанието.
Меморандум по проблемите на науката и висшето образование в България, като член на Европейския съюз;София-2007
http://www.usb-bg.org/Bg/Memorandum%202007.pdf
29.World culture society, July 2003 Jack Hipple, Principal innovation-TRIZ, Inc. http://www.innovation-triz.com/