Мениджмънт на знанието /Knowledge management/ е процес, ориентиран към критичните проблеми в организацията, свързани с адаптация, оцеляване и компетентност. В същото време се вземат под внимание непрекъснатите промени във външната среда.

По същество управление на знанието обхваща всички организационни процеси като се търси синергетична комбинация от данни и информационни възможности на модерните компютърни технологии, с цел формиране на креативен и иновативен капацитет на човека.

С други думи КМ търси подходи и начини за най-пълноценно използване на наличното знание в организацията и създаване на ново процесионално знание.

От тази гледна точка - информацията са тип съобщения, които могат да бъдат съхранени на компютър.

Данните, от своя страна, са тип структурирана информация, но не интерпретирана.

Знанието, може да се опише като полезна или целева информация. Докато информацията може да бъде въведена в компютърна база данни, знанието се намира в съзнанието на хората.

Когато Сократ задава въпроса ”Какво е знанието?”, той дори не разглежда като предварителен отговор изброяването на случаи на познание. Ако исках да разбера, казва Витгенщайн¹, какъв вид е аритметиката, бих бил наистина доволен да съм изследвал случая на финитистка, кардинална аритметика. Тъй като:

·     това ще ме отведе до по- сложните случаи;

·     една финитистка кардинална, аритметика не е непълна, тя няма празнини, които след това се запълват от останалата аритметика.

Казваме, че един начин да се изследва граматиката, употребата на думата „знам” е да се запитаме, какво в разглеждания случай би трябвало да наричам „достигане до знание”. Съществува изкушението да мислим, че този въпрос е само далечно релевантен, на въпроса „Какво е значението на думата „знам” и това става по-ясно, ако го поставим под формата ”Какво наричаме достигане до знание?”.

От въпроса на Сократ „Какво е знанието?” изглежда, че нещо не наред с обичайната употреба на думата „знание”. Изглежда, че не знаем, какво означава тя, и че следователно вероятно нямаме право да я употребяваме. Би трябвало да кажем, че не съществува една точна потреба на думата знание, но можем да формулираме множество подобни употреби, които повече или по-малко ще бъдат в съответствие с начините, по които думата е в действителност употребявана. Може да се предположи, твърди Витгенщайн², че не би могло да има разбиране или изпълнение на заповед без предварително обучение, ние мислим обучението като даващо основание да направим това, което сме направили. Като осигуряващо пътя по който вървим.”Където и да сте трябва да се стигнали дотам отнякъде другаде, а до това преходно място, от друго място; иден. ad infinitum.

Тоест тезите, които дискутира Витгенщайн, относно знанието ни показват, че то трудно се постига, обосновава или защитава като такова. Нещата още повече се усложняват на ниво бизнес, но в случая говорим за феномена специфично, практическо знание, свързано с определени пазарни дейности. Би трябвало да помним, че думите притежават значенията, които сме им дали, а ние им даваме значение чрез обяснение, обобщава Витгенщайн.

От тази гледна точка той още посочва, че миналото не може да бъде измерено, тъй като е отминало; бъдещето не може да бъде измерено, тъй като още не е дошло. А настоящото не може да бъде измерено, защото не притежава протяжност.

Неосезаемите активи³ на бизнеса като част от новите концепции за управление на знанието са:

@ осигуряване на последователни и прогнозируеми печалби;

@ дефиниране на ясна и достъпна визия за развитие;

@ формиране на способности - култура, обучение, лидерство и качество;

@ синхронизиране на бъдещите компетенции със стратегията. Ядрото на компетентността са технологични и функционални изисквания за успех на бизнеса: Тук се включват активи като: иновация на продукти и услуги; ефективни действия; уважаване интересите на потребителя; доставка на технологии.

В началото на ХХІ век се промениха не само методите, моделите за комуникация и респективно технологиите, но се извърши и качествен скок в индексиране на информацията в съвременните мрежи и подобряване значително на тяхното съдържание. Възникнаха такива симбиози като: комуникационен мениджмънт и управление на знанието (knowledge management); информационни науки и управление на съдържанието на комуникацията (content management); семантични мрежи и мениджмънт на онтологии /ontology management/; електронно обучение и интерактивно образование. Всичко това изисква нов тип комуникационна компетентност, базирана не само на знания, но и на определени умения и споделяне на идеи, опит и концепции между комуникационни експерти от различни страни, в специализираните информационни мрежи, портали, web-семинари и форуми. От една страна живеем в комуникационно общество, чиито основни характеристики са- мрежови структури, информационни потоци, комуникационни пространства, а от друга страна, подходите към отделните проблеми трябва да бъдат както стратегически ориентирани, така и базирани на знанието за процесите Развити страни и общности като САЩ, ЕС, Япония ориентираха своите икономики към изграждане на софтуерни и технологични системи за структуриране и управление на знанието в области като икономика и бизнес администрация. Целта на тези ориентации е по-голяма конкурентоспособност, завоюване на по-добри позиции в икономическата, технологичната, политическата и социална сфера.

В последните години бяха изградени поредица от виртуални библиотеки и мрежи по мениджмънт на знанието, като част от тези ресурси са структурирани в kmnetwork.com и Brint Institute. Към последният институт, например, са създадени следните тематични направления: управление на знанието (knowledge management); бели страници (white papers); дискусионни форуми; платформи за управление на персоналното знание. Институтът още осигурява интерактивни ресурси от типа на карти на знанието, портали на знанието (knowledge portals), книги и ръководства, имащи отношение към тези технологии. Някои основни тези от настоящата статия, например, са дискутирани от автора в специализираните форуми на този институт.

Мениджмънт на знанието е модерен подход за събиране, организиране, обработка, споделяне и анализ на знание както на индивидуално, така и на групово ниво, съществуващо в организацията, което директно влияе на представянето и в съответната сфера на бизнес. Knowledge Management (KM) представлява електронна платформа, която позволява подходящата информация, в релевантен контекст, в точно определено време, да се ориентира за реализиране на целите на бизнеса. Известно е, че знанието кореспондира с друго основно понятие, а именно епистемология. Както видяхме по-горе енциклопедия "Британика" дефинира епистемологията като метод за изучаване на природата, източника и ограниченията за човешкото знание. Терминът произхожда от гръцкото "episteme", което означава наука и "logos"/ теория/.

Философите третират тези въпроси като концептуални, свързани с определена концепция или идея. Някои социални учени твърдят, че знанието е състояние на ума, т.е. специална нагласа към нещата. Мениджмънт на знанието фокусира вниманието на експертите, как да се структурира наличните, институционални и познавателни ресурси, с помощта на мрежовите технологии, така че организацията да се превърне в иновационен тип и да реагира на всички промени във външната среда.

КМ акцентира още върху споделяне и съхраняване на знания като средство за увеличаване скоростта на развитие, ефективността и компетентността на организацията. Друга възможна цел е ориентиране към непрекъснат растеж и просперитет. Тази ориентация има отношения не само към технологиите, но и към комплексно изследване на настъпилите промени и управление на компанията в зависимост от културата на поведение на потребителите на информация. С помощта на КМ се търсят начини как да се обменя знание между всички служители, така че организацията непрекъснато да се развива и усъвършенства.

Знанието се акумулира от всички достъпни в институцията източници, включващи лидери, служители, системи, база данни, отделни файлове и информация, съхраняваща се на отделни компютри. Тъй като знанието непрекъснато остарява, то всички данни автоматически трябва или да се обновяват, или актуализират. Знанието, с помощта на специализиран софтуер, незабавно се представи на онези хора и системи, които се нуждаят от него в момента на вземане на решения или генериране на идеи и проекти.

KM е високотехнологична и комплексна платформа, включваща няколко фази и е ориентирана към различни потребности. Смята се, че без необходимите подготвени експерти, мениджъри, технологии, софтуер, сервиз, комуникации методът не може да се приложи в практиката. За пример само ще посочим, че в България се говори за подобни концепции и то в отделни министерства, без да са направени каквито и да са инвестиции в горната сфера. От тази гледна точка сме изостанали от развития свят с няколко години.

С помощта на КМ се търсят начини за повишаване конкурентоспособността на съвременните институции и бизнес структури, това се реализира като се подобрява знанието за конкретния бизнес или създава ново знание

Развитието на практиката по КМ става възможно, благодарение на развитието на Интернет и IT сектора. Може да се твърди, че в много отношение практиката по КМ отразява процеса по усъвършенстването на комуникационните технологии. КМ още кореспондира с такива модерни направления като интерактивно обучение, управление на съдържанието на комуникацията, платформи за представяне на знанието /knowledge representation/, експертни системи, извличане на данни /data mining/ и визуализация на данни. Създаден е вече и софтуер, управляващ познавателните ресурси, в институциите, като най-популярните продукти са IBM Lotus, Plumtree, Hummingbird, Open text, Sybase, SageMaker, Viador and Hypirion.

КМ⁴ се ориентира към търсене на формални и неформални подходи за споделяне на организационно знание, изграждане на собствена философия и културна рамка в която са предлагат услуги на потребител. Взаимодейства вече с нови високо-технологични изобретения като семантични мрежи, онтологични медии, контент мениджмънт, комуникационен мениджмънт.

Дейностите, породени от новият подход, изискват всяка личност в организацията да има достъп до точни данни и знания, така че да взема адекватни решения, на своето работно място. Първата конференция, обсъждаща тези нови реалности и подходи, е организирана в САЩ от “Обществото за технологичен трансфер”, през 1987 г. в Purdu University. Темата на конференцията е “Управление на познавателните активи през ХХІ в.”. Втора подобна конференция на тема “ Продуктивността на знанието” е проведена през 1992 г. от Steelcase North America и EDS. След което започва бурно развитие на тази технология, въвеждането й като програма в различни реномирани университети, за да се достигне до момента, когато през 2000 г. Европейският съюз приема стратегия за изграждане общество и икономика, базирани на знанието. В Лисабонската стратегия на ЕС се акцентира на изграждане на икономика на знанието в рамките на Европа. Проектът, е- Европа представлява информационно общество достъпно за всички граждани.

Новата икономика, често пъти е дефинирана като икономика на знанието и комуникациите. В момента се изгражда модерно интелигентно, комуникационно пространство, дефинирано от информационни потоци и мрежи, и определени модели на поведение. Принципът, валиден за тези тенденции, е колкото по-ясно е определено пространството, толкова генерираната социалност е по-висока. Съвременните мрежи имат различни измерения и отделните автори, в зависимост от циркулиращите в тях комуникационни потоци, ги дефинират като: информационни, символни, познавателни, комуникационни, образни, технологични, финансови, дискурсивни, въображаеми, виртуални и интерактивни структури.

През месец март 2000г.в Лисабон, Европейският съвет приема "Стратегия за икономическо и социално обновление на Европа"/Вж. Приложенията/, в което се казва, че днес страните от ЕС са изправени пред коренно изменение на парадигмата, чийто двигатели са глобализацията и новата икономика на знанието. Процесът оказва въздействие върху всички сфери на живота и налага дълбока трансформация на европейската икономика и общество. В стратегията, която трябва да се реализира до 2010 г., се поставя като основна цел икономиката на ЕС да се превърне в най -конкурентната и динамична, базирана на знанието структура в света, осигуряваща устойчив икономически растеж, по-добра работа и по-висока социална сплотеност Това изисква както радикална трансформация така и динамични програми за модернизация на социалния живот и образователната рамка.

Образованието и е-обучението са основните фактори за получаване и предаване на знания и важен елемент за всяка иновация. В тази област би трябвало да се постигне взаимодействие между сфери като трудова заетост, социално включване, изследване и иновации, култура и политика, насочена към младежта, информационно общество, предприемаческа инициатива и хармоничен вътрешен пазар, европейска наука. Човешките ресурси са основен капитал, като в стратегията се подчертава, че инвестициите в тази област ще определят по-нататъшното развитие и производителност в ЕС. Хората непрекъснато трябва да актуализират знанията си, компетенциите и квалификацията.

През март 2001 г. в Стокхолм, Европейският съвет прие 3 главни стратегически цели за обучение и образование и 13 конкретни задачи, като през 2002 г. бе одобрена работна програма за изпълнение на тези цели и задачи. Акцентира се на интегрирана политика за образование и подготовка, информиране на гражданите чрез комуникационни програми, активно включване на университети в инициативата "Европа на знанието".

Една от стратегическите цели е да се трансформира образователната система и непрекъснатото обучение в дългосрочен процес, да се изгради общество и икономика, базирани на знанието. Това ще се постигне чрез коопериране на усилията на 31 европейски страни и включване на представители на гражданското общество и международни организации като Организацията за европейско сътрудничество, ЮНЕСКО, Съвета на Европа. Ще се използват още всички досега съществуващи системи за образование и подготовка, и в частност популярните програми Еразмус, е-образование и мултилингвистично обучение. Една от задачите на работната програма "Education&Training 2010" е да се създадат до 2005 г. системи за оценка на качеството на средното образование, по-динамични университетски програми, мобилни преподаватели, образованието да има непосредствена връзка с културата, науката, ценностите и бизнес сектора на ЕС. Изгражда се специална комуникационна платформа „Ролята на университетите в изграждането на "Европа на знанието”. Европейската комисия отговаря за изпълнението на тази програма като осигурява включване на различни социални, икономически и технологични фактори. Другата цел е създаване на Единна кредитна система⁵ /5.Вж. сп.Наука. 2002,2/, като обща образователна рамка, количествени, качествени критерии и индикатори за оценка развитието на университетското образование.

Работната програма eContentplus /http://europa.eu.int/econtentplus/ е дългосрочна инициатива на ЕС за трансформиране на дигиталното съдържание в по-достъпно, полезно и използваемо. Дефинираните програмни приоритети и дейности са съгласно решенията на Европейския парламент. Тази програма е част от политиката на Европейската комисия обявена като "i2010 - Европейско информационно общество".

Целта на програмата е да обогати съдържанието на информацията в рамките на Европа, да подобри инфраструктурата, да отговори на предизвикателствата за създаване на уникално европейско информационно пространство, което да осигури богати, безопасни и широко лентови комуникации, разнообразно инфо съдържание и дигитални услуги за европейските граждани.

Създаване на синхронизирано, европейско културно и научно съдържание е другата цел на програмата, което ще има максимален ефект при използване на наличните дигитални ресурси и бързо търсене на отделни информационни източници, богато съдържание, и подпомага изграждането на дигитални библиотеки, като крайната цел е повишаване качеството на живот на хората.

Обобщено казано, целта на програмата е да ускори достъпа до европейско, дигитално съдържание и използването му в практиката. По принцип това съдържание може да бъде създавано, съхранявано, управлявано и предавано като се прилагат новите инфо технологии.

Програмата играе важна роля при хармонизиране на достъпа, използването и експлоатирането на дигиталните материали и като ефект създаване на добавена стойност и услуги на европейско ниво. Това ще осигури възможности на гражданите, изследователите, студентите и бизнес потребителите да използват по-ефективно наличните информационни ресурси, без значение къде се намират и какъв език говорят.

Мултикултурните и мултиезиковите аспекти на европейското, дигитално съдържание ще станат интегрална част от всички действия. Програмата ще се фокусира още върху качеството на съдържанието, изградено в специфичен контекст, чрез подобряване на търсенето и използването му. Действията ще се ориентират към технологични решения, иновации в организациите и насърчаване на иновативните подходи. Одобрени са три специфични области, където програмата ще има приоритетно въздействие: географска информация; образователно съдържание; културно и научно съдържание.

Главните аспекти на програмата са: стимулиране обогатяването на образователно съдържание, с помощта на Content Enrichment Projects и – Thematic Networks. Разработването на ефективна инфраструктура и усъвършенстване на съдържанието в културни, научни и образователни институции ще се извърши чрез проектите Targeted Projects. Развиване на сътрудничеството между ключови групи, използващи дигитално съдържание, става с инициативата Public Sector Information – A Thematic Network.

Другите аспекти на програмата са:

·                       формулиране на стандарти по използване на метаданни;

·                       създаване на критична маса знание и резултати, които да отговарят на реалното информационно търсене;

·                       обогатяване на наличното съдържание на международно, национално и регионално ниво;

·                       въвеждане на информационни правила по използване на съдържанието и механизми за обратна връзка между потребителите на информация.

Днес ЕС разполага със значителни образователни ресурси, в различни web формати, но качеството на съдържанието все още е проблемна област. Често пъти този показател не е съобразен с наличните технологии, културните и езикови различия.

От тази гледна точка в консорциумите, разработващи новите платформи трябва да бъдат включени групи, създаващи съдържание, технологични експерти и специалисти по педагогика. Съдържанието да бъде съобразено с целите и потребностите на гражданите и отделните организации.

http://www.evropa.bg/bg/del/info-pad/news.html?newsid=469

Каква е ролята на комуникациите и в частност на комуникационния мениджмънт във всички тези тенденции?

Комуникационен мениджмънт като важен елемент от модерната технологична, комуникационна парадигма има отношение към всички процеси в обществото, които се нуждаят от действени комуникации, управление на информационен поток (споделена информация и знания между хората) и вземане на адекватни решения, при разрешаване на сложни проблеми, застрашаващи здравето и живота на гражданите.

Комуникацията, в почти всички случаи зависи от няколко фактора:

§            състояние на социалния и информационен контекст;

§            нивото на използване на съвременните съобщителни, мобилни, компютърни, мрежови и други технологии;

§            образователно равнище на екипите, които използват тези технологии за едни или други цели;

§            развитост на системите за knowledge management;

§            комуникационната компетентност на отделните институции като цяло и комуникационните стандарти, към които се придържат.

Комуникацията като практика и технология се изследва задълбочено от древността до наши дни. Известно е, че нито една общност или цивилизация не може да съществува без надеждни комуникационни отношения, нито един хуманен процес може да се управлява, без да се познава същността и особеностите на съвременните информационни модели.

В частност стратегическият комуникационен мениджмънт фокусира вниманието си върху управление на комуникационните потоци в бизнес корпоративни структури, организации с идеална цел, иновационни институции, модерни медийни групировки, образователни системи. Това направление кореспондира още с такива области като мрежови - корпоративни комуникации, стратегическо планиране, операционен мениджмънт и други дисциплини, като мениджмънт на съдържанието и комуникационен тренинг.

Комуникационните мениджъри, както и мениджърите на знанието са двигатели и архитекти на промяната и тяхната роля се заключава в следното:

§            Да бъдат реални координатори на цялостния комуникационен процес в една организация.

§            Да структурират интерактивната комуникационна система на институцията и да планират информационния процес и въвеждат програмни и познавателни алгоритми за анализ на комплексни проблеми.

§            Да планират комуникационен тренинг (e-learning, e-training) на служители на всички нива в институцията/ осъществява се с помощта на специализиран софтуер/. Да подобряват комуникационната компетентност на отделните служители.

§            Да участват в изграждане на модерни системи за управление на знанието и създаване на on-line съдържание

Комуникационният мениджър със стратегическо мислене освен, че участва във дефинирането и реализация на стратегията, той се включва активно в процеса за вземане на решения; решава реални, комуникационни проблеми и използва знанието за вникване в същността на нещата. Едно международно изследване⁶ през 2008г, разкрива, че повече от половината директори по комуникации, искат по-голяма интеграция с техните колеги на глобално ниво, така че да могат по-добре да изпълняват своите функции.

Изследването е реализирано от английската компания Watson Helsby и е базирано на дълбочинни интервюта с повече от 20 директори по комуникации в Европа, представители на известни мултинационални компании като Microsoft, Disney, Toyota, McDonald's, Dell и Citigroup.

Повечето от участниците в изследването казват, че често пъти се отчитат директно пред централите на компаниите и техните мениджъри по глобални комуникации, разположени в САЩ и Япония.

Съгласно получените данни 49% от експертите по комуникации искат по-широко включване в планирането на ниво централа, в частност интегриране в екипите, разработващи комуникационните стратегии и определяне на приоритети и проблеми.

Те твърдят, че без подобни включвания много от директивите и указанията, идващи от глобалните екипи по комуникация, практически са неизпълними и неработещи.

По-специално директорите по комуникации в Европа изискват да бъдат по-активно включени в следните дейности:

1.                    планиране на корпоративните комуникации: цялостна стратегия, ключови теми, основни послания, идентифициране на приоритети и процеси по вземане на решения;

2.                    управление на специфични проблеми и рискове: позициониране на основни изявления, разчет на комуникационни дейности, въпроси и отговори;

3.                    Дейности по планиране на проекти-послания и времева рама на комуникацията;

4.                    Планове за бъдещи комуникационни функции: стандарти, процеси, тренинг и развитие.

Експертите отчитат, че някои от директивите, идващи от вън не са подходящи за Европа.

43% от респондентите са доволни от равнището на интеграция с глобалните офиси по комуникация.

Но на въпроса: Какво правят централите, за да се подобри ефективността на екипите в Европа?

57% казват, че се нуждаят от по-задълбочено включване в планиране на комуникациите и

48% смятат, че централите не отчитат правилно, предизвикателствата в Европа.

Някои от европейските особености, които глобалните офиси и мениджъри по комуникации не вземат предвид са:

1. Директиви на ЕС и национално законодателство, особено норми, касаещи трудово право.

2. Непрекъснато променящите се и вариращи регулативни норми.

3, Различни медийни реалности.

4. Времева зона.

5. Език

6. Различни бизнес модели

7. Особени бизнес традиции

8. Комплексна аудитория.

Директори по комуникации в Европа предполагат, че ако глобалните екипи се съобразят с присъщите комуникационни проблеми и културни различия за Европа то планирането и резултатите ще бъдат по-добри.

38% от респондентите искат по ясно ръководство, относно комуникационната политика и процедури, което да им позволи да действат навременно и ефективно.

2/3 от експертите казват, че работят с глобалните екипи по комуникации само по проблеми, касаещи страната към която са насочени усилията. Европейските комуникатори смятат, че тяхната сила се заключава във възможността им да възприемат нагласите и работят с различни аудитории и модели на бизнес.

За отбелязване е, че 85% от компаниите участвали в изследването казват, че преди 15 години не са разполагали с директори по комуникации в Европа.

Появяват се и нови комуникационни пазари на изток като Русия, Полша, Чехия.

Yogesh Malhotra⁷ е един от водещите учени в мениджмънт на знанието, участващ в разработката на експертни системи в тази сфера. Изследванията на Малхотра се базират върху някои по-ранни проучвания, наблюдения и изводи на Churchman (1971), Mason, Mitroff (1973), като същевременно ги доразвива и усъвършенства. Според него парадигмата на информационните и експертни системи с изкуствен интелект, е свързана с потребностите за отчитане на непрекъснатите промени във външната среда, което изисква от своя страна - предефиниране на процесите, предсказване, предварителна селекция на информацията, контрол и действеност на конструираните системи. Променящата се външна, бизнес- среда налага организациите да търсят и развиват комплицирани средства за интерпретация и непрекъснато актуализиране на значението на динамиката на процесите, зададено от външните условия. От тази гледна точка бизнесът, работещ в среда с висока степен на неопределеност, се обръща към развитие на нов тип системи, за разлика от класическите базирани на AI, а именно платформи за knowledge management (KM), които би трябвало да повишат значително неговата компетентност. Появиха се нови области на изследването като е-training, подходи за създаване на смисъл на комуникацията, синергия между данни - >информационни процеси -> и възможности на съвременните технологии.

Най-общо казано, КМ технологията има отношение към организиране и анализ на информационните база данни в компанията, така че това знание да бъде широко споделено и достъпно до всички, които работят в една бизнес структура. Дефиниране на категориите знания, зависи от изработването на цялостна бизнес стратегия, достъпност до текущото организационно знание и трансформирането на знанието в нови по-актуализирани форми за комуникация, чрез запълване със смислена информация на отделните, познавателни ниши. От тази гледна точка лидерите се съобразяват с алтернативни перспективи при търсене на решения на основните проблеми, с различни интерпретации на проблема, творчески поглед към бъдещето.

Системите по управление на знанието /Вж.схемите/ непрекъснато трябва да отчитат промените във външната среда и да се предприемат коригиращи действия, като се има предвид, че дефинирането на проблемите зависи от наличното в момента знание, специфичния контекст и гледна точка за света, и от наличното време за реагиране.

Информационната система, базирана на знание може да се превърне в стабилна организационна структура, но трябва да се има предвид, че ценностите й зависят от опита на хората, които работят в организацията, въплътен в изградената система. Три фундаментални концепции в КМ⁸:

§           Придобиване и овладяване на знанието

§           Споделяне на знание

§           Използване на знанието

Списанието „Darwin magazine”⁹ от м. юли 200 дефинира перспективите за развитие на КМ технологиите, базирани на „знание, относно това, какво знаем”. Според списанието „знанието е точната, полезна информация, доставена по подходящ начин, в точното време; информацията още е комбинация от различни данни в специфичен контекст”. КМ е фундаментална дейност, при която хората имат достъп до точна информация, в точното време. Процесът „генериране на знание” (knowledge generation) се постига с помощта на следните техники: информация, знания и действия, базирани на опит; ценности и правила; чувствителност към генериране на знанието по света. Могат да се изброят пет модела за генериране на знание: придобиване; определяне на ресурси; синтез; приспособяване; създаване на мрежа, базирана на знанието.

Проблемите, които могат да възникнат, според Малхотра¹⁰ в експертни системи, основани на knowledge management, са следните:

§            Доставката на „точната” информация в даден интервал от време до „точния” човек, като изисквания за системата при управление на знанието, може да се окаже сериозен проблем - в резултат на непрекъснато променящата се среда и значението, което поражда. Създава се измамна представа, относно понятието „точно”.

§            Базираните на AI експертни системи, боравят със статична информация и отразяват опита или знанието, характерни за отминал период от време. Но информационните процеси непрекъснато се променят, както и смисълът който носят. Технологии като база данни, електронни - групови системи /GroupWare/, приложни комуникационни платформи съхраняват статични битове и пиксели от информация, те не могат да генерират богата, разнообразна схема, която да отчита непрекъснато динамиката на средата и променящото се знание. Често пъти архивираното в компютрите знание не съответства на динамичния контекст и променящото се информационно значение.

§            Накрая, често се твърди че технологиите AI и експертни системи могат да подобрят човешката интелигентност. Важно е да се отбележи, че даже когато информацията е съхранена в база данни или циркулира във вътрешни институционални, интерактивни мрежи като Интранет, изпраща се персонално до е-пощата или до десктопа на съответния служител, може да бъде игнорирана. В случая влияят фактори като изострено внимание, дефицитен ресурс и претоварването с информация водещо до нейното изключване. Нещо повече архивираното в технологичните складове (knowledge repositories) знание е рационално, статично, без контекстно и подобен тип системи не могат динамично да актуализират съществуващото знание или да генерират ново знание.

12 основни позиции¹¹ и съответните към тях въпроси позволяват да се определи ролята на КМ в една организация:

1.                    Стойностно значение: До каква степен организацията е определила, дали КМ допринася за печалбата и. Ценностите се определят от културата и потребностите. Необходимо е проследяване на ценността на КМ за всички ключови групи, вкл. изпълнителните мениджъри, служители, потребители.

2.                    Стратегически ползи: Нуждаем ли се от стратегия по КМ и как знанието поддържа бизнеса. Как се дефинират КМ подходите /мениджърският екип ги формулира или служителите участват.

3.                    Организационна структура: трябва да отговаря на изискванията на потенциалните предизвикателства, конкуренцията и потребителите. За ефективно управление на потока от знание и трансфер на най-добрите практики КМ стратегията се нуждае от преодоляване на всички съществуващи структурни бариери; КМ подходите се определят и сегментират като се вземат предвид ресурсите и възможностите.

4.                    Управление на представянето на организацията. До каква степен КМ дейността се стимулира и възнаграждава. Съществуват ли ясно дефинирани цели за измерване на постиженията. КМ целите да съответстват на бизнес целите. Служителите виждат ли ползата от развитие на знанието в организацията? Възнаграждават ли се техните усилия по някакъв начин.

1.                     5. Културна чувствителност: КМ може ли да промени организационната култура? Какви са философията, ценностите, митовете относно организацията? КМ програмата да отговаря на потребностите на бизнеса, да е настроена на изискванията на географското местоположение.

5.                    Технология: Позволява ли технологията директно използване на КМ? Съществува ли в момента в бизнеса адекватна ИТ платформа? Хората смятат ли че КМ е интегрална част от технологията и част от ежедневната им работа?

6.                    Създаване на знание: По какъв начин разбирате, че знанието е важно за вашата организация? Как може да се генерира знание? Кой притежава организационното знание? Кой има ресурси и време да акумулира знание? Как се набавя "правилното знание " скритото и ли открито знание? Каква е сферата на създаване на знание? Възможно ли е споделяне на знанието?

7.                    Структура на знанието: Как да бъде структурирано знанието, за да може да се използва? До каква степен структурата е опростена, така че всеки може да добавя знание или се нуждаем от специалист, който да разбира терминологията? Каква е формата на знанието? Кой има достъп? Структурата трябва да се определя от изискванията за лесно откриване и използване.

8.                    Преглед на знанието: Как хората използват знанието? Кой може да прави обобщение? Каква експертиза е необходима? Какви са ресурсите и процесите за преглед на знанието? Как се постига интегративност и къде се съхранява знанието?

9.                    Приложение на знанието: Как служителите откриват знанието? До каква степен трансфера на знание е достъпен процес? Дали търсенето на съществуващото знание е стандартна практика? Разполагате с една търсеща машина или няколко? До каква степен приложението на знание е социален феномен?

10.               Динамичност на знанието:Кой владее знанието? Кой е отговорен за актуализиране и архивиране на знанието? Как това може да се управлява и осигури ресурсно? Процесите в случая трябва да водят до обогатяване на съдържанието и подкрепа на интегритета в организацията. Старото съдържание да се архивира, а новото да се актуализира при промяна на средата.

2.                    12 Сканиране на външната среда: До каква степен организацията анализира промените във външната среда и как това влияе на КМ програмата? Дали още програмата е съобразена с промени в организационната стратегия? Знаете ли предпочитанията на вашите служители за обмяна на знание? Кои външни фактори влияят на КМ процеса? Променя ли се ориентацията в зависимост от външната среда?

Качествено управление на информационните данни e ключов фактор за успешен бизнес. За да се случи това са необходими три важни стъпки. Първо - събиране на точни данни и тяхната правилна интерпретация, като се има предвид по какъв начин са получени, каква е структурата им, за какви цели ще се използват и качество на съдържанието. Необходимо е още извършване на задълбочено изследване за качество на данните като по този начин са застраховаме от неадекватни резултати, непълнота на данните и непоследователност. Второ - подобряване структуриране на данните чрез филтриране, елиминиране на грешките. Важно условие е да се осигури качество на данните, да се тестват в реално време, за да се осигури поток от нови актуализирани данни. Трето - последната стъпка е контрол на процесите и да не се придържаме към бързи, фиксирани решения. Потребностите от актуално знание изискват ежедневен контрол, непрекъснато изследване на получените резултати, спазване на определени стандарти.

В последните години се забелязва една конвергенция между мислене и практика в области като -управление на знанието, организационно обучение и комплексна теория. От една страна мениджмънт на знанието започва да играе важна роля в организационното обучение, а от друга страна теорията на комплексността се ориентира към търсене на решения на нетрадицонни проблеми. Двете тенденции имат своето място при изграждане на адаптивни самообучаващи се системи. Поставят се въпроси: Каква е природата на организационното знание? Как да бъде генерирано знанието? и Как да се използва за формулиране на комуникационни стратегии, базирани на знанието? Теорията на комплексността осигурява принос за развитие на мениджмънт на знанието и организационното учене, особено в аспекта изследване влиянието на дезорганизираните системи. Разбирането на тези влияние върху човешките структури, води до подобряване управлението на човешките взаимоотношения.

Изучаването на подобни системи показва, че е налице точка в която се засилват неясните поведение на елементите на системата и тя се намира някъде на границата между реда и хаоса. Стюарт Кауфман¹² установява, например, че комплексните системи показват най- ясно своите особености в поведението в области, наречени "острието на хаоса". В смисъл, че комплексните системи са ориентирани към новаторство като произвеждат - спонтанност, систематични редове, новости и водят до поява на нови поведенчески образци. Усвояват се модели, които засилват адаптивността на системите към външната среда, и се подобрява тяхната стабилност. /Вж. схемата по-долу/

Въпреки някои недостатъци съвременните системи, базирани на знанието, са модерна, непрекъснато развиваща се платформа и не може да бъде игнорирана, ако желаем икономиката, социалната и образователната ни система, информационните мрежи да бъдат конкурентоспособни и да отговарят на зададените стандарти за управление на бизнес. Генерирането и усвояване на знание в обществото се превръща в дългосрочна перспектива и който създаде подобни общности, базирани на знанието той ще спечели стратегическата битка.

Стратегическата продуктивност на подобен начин на мислене се основава на ефективна комуникация, планиране, вземане на адекватни решения на всички нива в организацията и в този аспект кореспондира с модерния комуникационен мениджмънт. Някои от експертите в специализираните форуми дори посочват, че комуникационен мениджмънт е част от процеса на мениджмънт на знанието. От по-горните разсъждения става ясно, че се противопоставя по един недвусмислен начин старото на новопридобитото знание. КМ предопределя и стратегическата ефективност, базирана не само на мощта на съвременните технологии, но и посредством усилията на всеки един служител, като част от дадена организация. КМ технологията още кореспондира с техниките, популярни напоследък като електронно обучение и комуникационен тренинг:

Какво представлява организационното знание, обучение и подготовка? Argyris¹³ (1977) дефинира организационното обучение като "процес по откриване и корекции на грешки". Организацията се обучава посредством хората, работещи в нея, които са и своеобразни агенти на познанието. Huber (1991) допуска, че съществуват най-малко четири фактора, оказващи влияние на организационното обучение: придобиване на знание; разпространение на информация; интерпретиране на информация; и организационна памет. Hanson (1958), Kuhn (1962), Popper (1972) смятат, че наблюденията винаги се интерпретират в контекста на знанието a priori. Последващите ги теории по различен начин дефинират и определят значението на знанието и често пъти помежду си конфликтират. По значимите теории от тях са: логически позитивизъм; логически емпиризъм; научни революции и парадигми; изследователска традиция; критичен релативизъм; научен реализъм.

През 1990 г. Senge¹⁴ дефинира обучаващата се организация като "група от хора, непрекъснато повишаващи своя капацитет за създаване на онова, което те искат да създадат". Такъв тип организация може да бъде дефинирана още като "организация с ясно установена философия, реагираща и отговаряща както на промените, така и на комплексността и неопределеността на външната реалност". Senge отбелязва, че формата, с която се обучава организацията, може да се превърне в устойчив източник за конкурентно предимство. McGill (1992) дефинира обучаващата се организация като "структура, която може да отговори на нова информация, промяна или програма, като информацията се е превърнала в устойчив процес и се подлага на непрекъснат оценка".

Важно е да отбележим, че при избора на формата за електронно, интерактивно обучение е необходимо:

§            да се вземат предвид характеристиките, условията и етикета за поведение, типични за изградената интерактивна среда и новите реалности;

§            да се направи подбор на процесите, подходящи за целите на обучението;

§            да се търсят активни контакти и взаимодействие с виртуални общности, с интереси близки до нашите.

По време на интерактивното взаимодействие, в хода на обучението се използват следните техники: ориентиране към широк спектър от средства за създаване на съдържание (текст, глас, видео, образ, снимки), така че да се засили влиянието на медията върху средата; синхронизиране на моделите, за да бъдат удобни, достъпни, близки до обучаемите; взаимно изслушване, търсене на разбиране, насърчаване процеса по генериране на идеи и пълно споделяне на информацията по изследвания проблем.

Ключов фактор за обучаващата се организация е начинът, по който се управляват организационните процеси: традиционните организации се учат от миналото, а модерните от опита в момента. Управление на знанието не означава нищо друго, освен изграждане на базирани на компютърни системи складове за данни, факти, схеми и модели, които са добре аргументирани.

Знанието е продукт на естествени, иновационни решения характерни за всички живи природни системи. Организационното обучение от своя страна води до колективно знание. Първоначално стратегиите за обучение и управление на знанието са били фокусирани за осигуряване на съществуващо знание и информация в организацията. Впоследствие стратегиите се ориентират към търсене на ново знание, изграждане на иновативни структури. При този модел се вземат най-добрите организационни практики и знания, закодирани в различни форми, след което става дистрибуция на тези най-добри модели в цялата организация, с помощта на база данни, документи, обучение, подготовка и други методи.

Връзката с комуникациите на тези нови структури се заключава в това, че се акцентира в по-голяма степен не на правилната инфо-ориентация, а на поощряване и насърчаване на стратегическото, комуникационно мислене. Всички тези структури са базирани още на електронни, комуникационни системи, където интерактивната връзка с потребителя е от особено значение. Комплексна адаптивна система /CAS-models - http://www.emerald-library.com/

Елементи на системата

Модел на организационно учене

В последните 200 години икономистите разпознаваха само два основни фактора на производство: труд и капитал. Знанието, продуктивността, образованието и интелектуалния капитал бяха разглеждани само като странични фактори, намиращи се във външната среда. Новата теория за растежа е базирана върху разработките на Стандфордския икономист Пол Ромър и неговите колеги, които се опитват да дефинират причините за дългосрочен растеж, особено труден анализ за традиционната икономика.

Опирайки се на анализите на икономисти като Шумпетър,

Роберт Солоу, Ромър предлага да се промени нео-класическия икономически модел като се вземе предвид фактора технология и знанието на което тя се базира. като важна част от икономическата система. Знанието се превръща в трети фактор на производителността във водещите икономики. Технологията и знанието днес са ключови фактори за производството. Теорията на Ромър се различава от неокласическите икономически теории по следните характеристики:

. Знанието е основна форма на капитал.

. Икономическият растеж се осигурява чрез натрупване на знание.

. Новото технологично развитие ще има не само моментно въздействие, но ще създаде техническа платформа за по-нататъшни иновации и това ще се окаже движеща величина за икономически растеж;

. Технологията води до възвращаемост на инвестициите

В една публикация на списание "Икономист"¹⁵ от 17.04.06

се посочва, че следващата генерация общество ще бъде общество на познанието, знанието ще бъде ключов ресурс в развитието, доминиращата група ще бъдат хората управляващи знанието.

Три основни характеристики, дефиниращи особеностите на тази нова структура:

v        липса на граници, тъй като знанието се трансферира по-лесно, отколкото паричните потоци;

v        мобилност, достъпна до всеки който получи формално образование;

v        придобиването на знание ще засили възможностите на всеки за реализация, но не всички ще спечелят, появява се опасност от провали;

Взети заедно тези три характеристики ще формират обществото на знанието и ще осигурят сериозни конкурентни предимства на определени организации или личности. Информационните технологии са само един от аспектите на това общество, но ще имат значителен ефект, тъй като позволяват бързо разпространение на знанието и равни възможности за достъп на всеки.

Технологиите за овладяване на знанието най-вероятно ще се превърнат в първостепенен социален и политически фактор в следващото десетилетие.

Важна роля ще играят експерти, боравещи с познавателни ресурси като учители, компютърни специалисти, адвокати, софтуерни дизайнери химически инженери, технолози в промишлеността, анализатори в различни лаборатории.

Списанието достига до извода, че технолозите, управляващи знанието ще станат доминираща сила в следващите години

Управление на знание—възникващи перспективи

http://www.systems-thinking.org/kmgmt/kmgmt.htm#dac

Нейл Флеминг¹⁶ прави няколко извода относно модерните, концепции по управление на знанието:

·           Събирането на данни не е информация;

·           Събирането на информация не е знание;

·           Колекцията от знания не означава мъдрост;

·           Колекцията от мъдрост не е истина;

Тази идея недвусмислено показва, че комбинацията от данни, информация, знания, мъдрост и синергетичния ефект между тях ще ни отведе по-близо до истината.

Горната таблица демонстрира ясно корелацията между тези величини.

Други допускания, които можем да направим са:

ü                    Информацията има отношение към - описания, дефиниции, тенденции /какво, кой, къде, кога/;

ü                    Знанието - обхваща стратегиите, практиката, методите и подходите/ как/;

ü                    Мъдростта - има отношение към принципите, прозренията, етика и архетипа;

Изчистването на тази терминология е важно до такава степен,

че да могат правилно да се програмират информационните платформи, използвани за управление на знанието.

Според друг изследовател като Майк Девидсън¹⁷/ други величини, които въздействат на knowledge management са:

Ø                    Мисията - Какво се опитваме да постигнем?

Ø                    Конкурентоспособност - Как можем да получим конкурентни предимства?

Ø                    Представяне - Как постигаме резултатите си?

Ø                    Промяна - Как управляваме технологичната промяна?

Знание и разбиране

www.nwlink.com/~donclark/knowledge/km.html

Д-р Ед Роджърс¹⁸, главен мениджър по управление на знанието в НАСА в статията си "Избягване на претенциите на концепцията за управление на знанието"

посочва опасността от преувеличаване влиянието на КМ моделите.

Дори и ако има изградена перфектна КМ платформа, пак съществуват рискове от усвояването и предаване на знание.

Принципът тук е "като всичко друго и новите модели не са перфектни". Повечето от грешките както в миналото, така и сега се повтарят. Системите позволяват да се акумулира знание, но не дават възможност да задържим хората, повече от необходимото в организацията.

Д-р Роджърс изтъква три основни грешки:

·                       Голяма част от КМ моделите се ориентират към подобряване на ефективността на организациите да събират знания от служителите;

·                       Настоящите модели на КМ страдат от прекомерно залагане на централизация и дългосрочни печалби /Кейнсиански модел/, за сметка на краткосрочните ценности, и неустойчивата възвращаемост.

·                       Преекспониране на ролята на новите ИТ технологии за обработка на знание.

Фокусът трябва да се измести към насърчаване на потока от

знание, развиване на подходи за споделяне на знание и самите лидери да усвояват знание, като се позовават на примери от практиката.

Технологията сама по себе си не допринася - хората с експертно знание, да го споделят с другите.

Технологията не може да формира нагласа за учеща се организация или да създаде ориентирана към знанието компания.

КМ често пъти се описва като процес за " придобиване на точна информация, от точните хора, в подходящо време".

Обаче е възможно хората да напуснат организацията и

знанието, което притежават заминава с тях. Понякога е валидно правилото, хората въпреки че притежават знание, могат да не го споделят с другите.

За решаване на тези проблеми Роджърс предлага три основни подхода:

·                       Фокусиране върху усъвършенстване на образователните практики, не на технологиите;

·                       Разбиране същността на организацията;

·                       Ръководене с помощта на примери.

Перфектната КМ система, базирана на ИТ, сама по себе си, не помага за решаване на сложни проблеми, по-скоро дава възможност за тяхното фиксиране и установяване.

Да се насърчават практики, които дават възможност на хората да научат повече - брифинги, срещи и неформални дискусии.

Опознаване на истинската природа на организацията, като това става с помощта на съвременни методи за изследване. Роджърс препоръчва използване метода на социалния мрежови анализ.

И третият подход има отношение към това лидерите да споделят знание с организацията, не само да го натрупват при себе си.

Въпросът на който търсим отговор е "Колко време лидерите отделят за споделяне на своя опит, обучение, приемане на грешки, открито решаване на проблеми, вслушване в мнението на служителите?”

Според Роджърс, лидерите трябва да се учат от ситуациите, да приемат своите грешки и да не разглеждат всички решения като идеални.

Необходимо е създаване на възможности за учене, свободен поток от информация, ограничаване на опасностите от филтриране на информация и знание.

Успехът не зависи само от КМ платформи и технологии, но от ориентацията на организацията, нейната уникалност, мисия, ориентираност към предизвикателствата и зависимостта на хората един от друг при формиране на активен вътрешен пазар за знание.

Тенденции за визуализиране на знание:

Един от изследователите на съвременната комуникация Кард¹⁹/1999/ дефинира процеса по визуализиране на информацията като компютърно-опосредствена, интерактивна дейност с цел, визуално представяне на данни.

За разлика от него Мартин Еплер определя прoцeса по визуализиране на знание по следния начин - Компютърно-интeрактивно и визуално представяне на прозрения, оценки или мнения на експерти, с цел разширяване на комуникацията. Инструментите за визуализация на знания могат да подобрят комуникацията в различни групи по следните начини:

·                       Разклоняване - преминаване от няколко към много концепции;

·                       Събиране - преход от много концепции към няколко изискващи фокусиране на вниманието;

·                       Организиране - преминаване от липса на достатъчно разбиране към по-добра обосновка на взаимодействията между отделните концепции;

·                       Разработване - преход към детайлизирани концепции;

·                       Резюмиране - преминаване от детайлизирани концепции към по-опростени;

·                       Оценка - оценяване на ценността на отделните концепции за постигане на целите;

·                       Изграждане на консенсус - постигане на съгласие между ключови групи, относно бъдещи планове.

Графични методи за визуализация на данни и знание:

http://www.smashingmagazine.com

visualcomplexity.com

·           Мозъчни карти за картографиране на знание и информационни ресурси. Ефектен метод за показване на основните елементи от даден процес, както и пътищата за генериране на идеи, и формулиране на решения;

·           Техники за визуализация на новини в дадена област, от типа на Google news aggregator. Типът данни се дефинира, в зависимост от популярността им в момента;

·           Презентация на данни - търсене на книги и ресурси, събиране на информация от източници като Amazon и представяне, с помощта на ключови думи и графики. Подобни техники се използват в Flickrtime и CrazyEgg /тази технология позволява да се изследва и наблюдава поведението на клиентите ви, с помощта на цветове и карти/;

·           Визуализиране на връзки - това са системи, например предаващи форми на звуците, като по такъв начин се търсят отговори на парадоксални въпроси. Генерират се графики с определен алгоритъм, отразяващ поведението ни;

·           Визуализиране на web страници в 3D формати. Подобна технология например е Spacetime работи с Google, Yahoo, Flickr, eBay и позволява представяне на резултати в 3D изражения;

·           Статии и ресурси и визуализиране им под формата на картини в определена научна област.

Виктор Нюман²⁰ в един от броевете на сп.KM Review /от м.септември, 2007г/ обяснява същността на 4 иновационни стила на поведение, които спомагат за усвояване и развитие на организационнoто знание:

·           Творци-служители, които притежават способности да развиват нови идеи, съобразени с нестабилните пазарни условия. След като идеята сработи и се превърне в рутинна, губят интерес към нея и преминават към реализиране на следваща идея. Творците в организацията са източник на драматични иновации и преразглеждане на съществуващите технологии, разглеждани като ирелевантни, като се ориентират към непрекъснати трансформации.

·           Привърженици на устойчивото, стабилно развитие - управляват дейностите систематично, подобряват ефективността на съществуващи процеси, ограничават нежелани резултати. Предпочитат да правят нещата предсказуеми, устойчиви, търсят печеливши бизнес формули, като избягват неяснотата в развитието.

·           Изпълнители на идеите се разполагат в средата между първите два типа. Търсят непрекъснато нови идеи за решаване на нови проблеми, работят с творците, за да стабилизират прототипните идеи, след което ги препоръчват на стабилизаторите. Тази група мениджъри са ключов фактор за предаване маркетингова стойност на новите идеи.

·           Навигатори - формират контекста и легализират средата за улесняване дейността на първите три групи експерти. Те създават един по-широк поглед към света и вземат стратегическите решения.

Навигаторите разбират природата на стратегиите, възможностите за развитие и постоянно конструират нови карти, които показват къде трябва да бъде организацията, променят отношенията към конкуренцията и търсят нови пътища за усъвършенстване. Имат активна позиция при възприемане креативността на иновациите и виждат опасността от остаряване на подходите. Разбират важността на навременните решения, изпреварват пазарните тенденции, общуват рационално при вземане на ключови решения.

Изследванията на компанията imaginatik/, http://www.imaginatik.com/webdoc_idea_innovation

относно ролята на иновациите в съвременния бизнес показват, че през 1999г. американски организации са изразходвали 250 млрд. долара за изследвания и развитие /съгласно статистиката на Департамента по търговия/ като растежът на тези компании е около 8% на година. Възвращаемостта на инвестициите в иновации и изключително голяма. Компаниите генерират печалба 18.70 долар, на всеки долар вложен в изследвания и развитие. Анализите още разкриват, че иновациите са критичен фактор за топ- мениджърите. От наблюдението на 400 компании се вижда, че при 70% от случаите в мисията им или в изявленията на висшите ръководители се отбелязва важността на иновациите за успешно развитие. За отбелязване е, че само известен брой организации разполагат с добра инфраструктура за управление на иновациите. Проучване опита на 350 фирми идентифицира, че по-малко от 15% от организациите разполагат с IT система за иновативен мениджмънт и само 40% разполагат с формални процедури за тази цел/Източник:CBI и 3M Innovation Survey, 2000/.

Митове, относно иновациите:

"Иновациите са свързани с периодична активност" /В действителност иновациите изискват ежедневни усилия/ "Само малки и нови компании се стремят към иновации" /На практика успехът не зависи от годините, размера, сектора и района/

"Ние не се нуждаем от организиран процес - ние генерираме идеи по време на конференции и срещи"/В действителност трябва да се използват ясни и добре структурирани идеи и се управлява процеса по иновации/. Imaginatik практиката демонстрира, че нови идеи могат да се получат от следните източници: от Изследвания и развитие/R&D/ - 9%; от специалисти - 11%; от служители - 29%; от конкуренти - 5%; от потребители, доставчици и наблюдение на пазара - 46%.

Тези проучвания демонстрират, че знанието и иновациите не са само привилегия на определен кръг от хора, а познаването на външната среда и контекста може да се превърне в един от най-важните фактори за развитие.

Ключови принципи за успешно управление на идеи:

·                      фокусиране на усилията върху специфични бизнес резултати и проблеми;

·                      селективно включване в иновационните процеси на широк кръг от хора;

·                      стимулиране на интерактивното взаимодействие между различни участници;

·                      следване на добре структурирани процеси/ ефективно изследване на идеите, селектиране и идентифициране на добрите идеи/;

·                      поощряване на хората, които се включват активно в процесите/ лесен достъп чрез интранет мрежи и ИТ система за управление на идеи/

·                      разрушаване на забраните;

·                      стартиране на инициативи за управление на идеи под формата на проекти;

·                      споделяне на идеи в рамките на организациите.

През 21 век основните комплексни проблеми²¹, влияещи и на иновационните процеси се свеждат до следното:

·                      Увеличаване сложността на технологиите

·                      Глобализация

·                      Ограничаване на природните ресурси

·                      Промяна на климата

·                      Миграция на населението

·                      Нови икономически играчи

·                      Пазарна нестабилност.

От 2000г. Европа обръща голямо внимание за развитие на иновационна икономика. За целта Европейската комисия подготвя проучване наречено"ECSC-EC-EAEC: “Innovation management and the knowledge-driven economy”. Като тук се предвиждат поредица от техники, препоръчвани на европейските компании, за да засилят възможностите за иновации.

Техники за изграждане на база за развитие:

·                      фокусиране върху знанието като условие за развитие;

·                      стратегическо въздействие;

·                      практическа приложимост на идеите;

·                      необходими ресурси за изпълнение на плановете;

·                      създаване на условия за измерване на резултати.

Препоръчват се следните техники за ускоряване на иновациите:

·                      модели за управление на знание;

·                      техники за изследване на пазарите;

·                      техники в областта на мрежовите комуникации;

·                      развиване на интерфейс мениджмънт;

·                      усъвършенстване на човешките ресурси;

·                      развиване на креативни техники, включващи TRIZ

·                      подобряване на процесите за иновация;

·                      техники за развиване на иновационни проекти;

Изследване на Standish Group показват основните слабости за задълбочаване на иновациите и творческо мислене, свеждащи се до следното:

·                      ниско ниво на управление на риска;

·                      липса на мениджмънт на качеството;

·                      липса на комуникационен мениджмънт.

Новата политика на ЕС е ориентирана към изграждане на общество, базирано едновременно на знанието и "зелените" технологии /Вж A Green Knowledge Society An ICT policy agenda to 2015 for Europe’s future knowledge society. http://www.epractice.eu/en/library/293536/. Възникват нови въпроси, свързани с изпълнение на стратегията i2010 и продължаването и до 2015, като в максимална степен се използват постиженията на ИСТ сектора. Актуализираната, прагматична стратегия трябва да отговори на основните предизвикателства и включва:

·                      Трансформиране на Европа и икономиката в посока използване на висококвалифицирана, работна сила и съобразяване с глобалните екологични реалности;

·                      Справяне с проблемите, свързани със застаряване на населението и подобряване услугите за хората;

·                      Съобразяване и търсене на синхрон между обществени разходи и екологични ограничители.

Важни задачи: усъвършенстване на подготовката на населението в областта ИСТ; въвличане на гражданите в процеса на иновации; подобряване на дигиталната грамотност; развитие на отворен тип софтуер и нови стандарти в тази сфера; осигуряване на широколентови технологии, с по- висока скорост при предаване на данните.

Три ключови теми:

ИСТ водят до фундаментални промени в икономиката и социалния живот.

Първо: взаимодействието между производител и потребител да стане по-интерактивно, с активно участие на хората.

Второ: важно е Европа да се превърне във водеща икономика, базирана на знанието.

Правителствата да се трансформират в по-прозрачни и базирани на Интернет управление.

Трето: проблемите, предизвикани от промяна на климата е най-важното предизвикателство в наше време.

ИСТ ще играят основна роля, за да се справим с резултатите от глобалното затопляне и изградим ниско-въглеродна икономика. Важно за Европа е постигане на нов "екологичен" договор ‘Green New Deal’.

Елементи на стратегията за общество на знанието 2015г.

·           Ориентиранe към екологични решения;

·           Общество на знанието: участие на всички страни и граждани;

·           Зелени ИКТ технологии: подкрепа на ефективни еко-икономики;

·           Нови поколения инфраструктури: балансирани инвестиции и конкурентоспосбност;

·           Софтуерни инфраструктури;

·           Единен информационен пазар, позволяващ унифицирани услуги и растеж;

·           Предефинирани роли на е-правителството;

·           Изграждане на онлайн доверие: безопасен и сигурен дигитален свят;

·           Отворен тип лидерство: преосмисляне нa процеса по вземане на решения.

Таксономия²² на методите за генериране на идеи и развитие на европейско общество ориентирано към знанието, предложена от Мартин Лейт

Три категории въпроси и респективно визия за генериране на идеи

1 категория - "Светът е машина"

Методи и Подкатегории:

Ø        иновативно мислене;

Ø        комбиниране;

Ø        деконструиране;

Ø        изграждане;

Ø        идеи, надхвърлящи определени граници;

Ø        премахване на ограниченията;

Ø        катерене по стълба;

Ø        пространствено маркиране;

Ø        търсене в обратна посока;

Ø                    Втора категория: "Светът е система"

Методи:

Ø                    Нарушаване на правилата;

Ø                    Да правим повече, отколкото работата го изисква;

Ø                    Да минимализираме намесата;

Трета категория: "Светът е поле от енергия и съзнание"

Методи:

Експериментален;

Шамански;

http://www.ideaflow.com/ideagen.htm#shamanic

Модел за базирана на знанието комуникация²³:

Базирана на знанието комуникация е нова парадигма, която може да бъде дефинирана, според Еплер, като обмислена дейност за интерактивно предаване и конструиране на разбиране, оценки, опит или умения с помощта на вербални и не-вербални средства.

Този тип комуникация е предназначена за успешно предаване /трансфер/ на"ноу-хау", "know-why /причината за ефекта като комплексен феномен/, "знай - какво" /резултати от теста, и "знай-кой" /опитът с другите/ чрез медийно базирана интерактивност. Тази комуникация може да бъде синхронна или асинхронна, т.е. в реално време или отложена във времето. Асихронната комуникация, от друга страна има отношение към концепцията за ориентирана към знанието медия /knowledge media, Eppler et al., 1999/. Този тип медия осигурява трансфер на знание, с помощта на базирана на технологията комуникация, чрез е-обучение, събиране, извличане и архивиране на информация. Knowledge media може да бъде различна от научна познавателна медия, или публична медия- ориентирана към знанието. По- скоро тази концепция се свързва с използването на специални комуникационни норми и правила От тази гледна точка, ориентираната към знанието комуникация далеч надхвърля процеса на споделяне информация /факти, числа, събития, ситуации, развитие/ или емоции /страхове, надежди, резерви/. Ориентираната към знание медия може да бъде диференцирана, в зависимост от целевите групи /научна медия, професионална медия и публична медия/.

Комуникация, ориентирана към знанието - основни проблеми и бариери, свързани с- трансфер на знание:

Ø                    Познавателни бариери: придържане към рутинни операции, липса на умения, търсене на лесни пътища за отстраняване на проблеми. Новото знание често пъти не се възприема или популяризира, дължащо се на обичаи или на игнориране на чужди становища. Това води до ограничаване на усилията за вникване в същността на комплексни проблеми /Argyris, 1986, 1990/

Ø                    Отхвърляне на новото знание: обикновено се случва, когато подходяща или релевантна информация не се обменя между вземащи решенията /Виж. Zaltman, 1983; Deshpande and Kohli, 1989/;

Ø                    Вътрешни фактори при възприемане на знание: знанието понякога не се предава в резултат на затруднени отношения в организацията или липса на достатъчен капацитет в организацията за възприемане на знание /Szulanski, 1996, 1999/

Ø                    Информационно претоварване. Хората често пъти не са в състояние на интегрират новата информация в процеса на вземане на решения, или комплексна информация трябва да бъде интерпретирана за кратък срок /Eppler and Mengis, 2004/

Ø                    Способности за задълбочаване на знанието-ограничени ресурси на вземащите решения да усвояват ново знание /Bower and Hilgard, 1981/

Ø                    Предпочитане на външна гледна точка:мениджърите предават по-голямо значение на експертно знание отвън, за сметка на знанието на собствените си служители, организационното знание се оценява по-критично /Menon and Pfeffer, 2003/

Ø                    Синдром на Касандра: Не се отделя достатъчно внимание на предупрежденията на експерти за евентуални опасности, поради много други важни проблеми. Когато ситуацията се усложни драматично, тогава започват да се вземат предвид мнението на експертите /Mikalachki, 1983/

Комуникациони проблеми, касаещи експерти:

Враждебност при обмяна на знание:

Характеристики: знанието не се споделя активно в резултат на вътрешна политика, напрегнати отношения, страх /Husted and Michailova, 2002/

Парадокс на експертизата. Характеристики: експертите срещат трудности, за да обяснят новото знание или да предадат знание по подходящ начин към не-експерти /Hinds 1999; Johnson, 1983/

Терминологична илюзия

Характеристики: експертите преоценяват влиянието на терминологията и ограничават ролята на обикновения език при обяснение на нещата. Надценява се нивото на разбиране на не-експертите, когато се общува с тях. /Rambow 2000/

Проектиране. Характеристики: при предаване на резултати от анализи експертите не споделят своето виждане и оценка на знанието пред вземащите решения, тъй като смятат, че другите по същия начин, като тях, разглеждат нещата /Cantoni and Piccini, 2004/

Базираните на знание иновации²⁴ променят интерфейса между агенции, осигуряващи новости/Изследване и развитие(R&D)/ и пазарната и не-пазарна околна среда. В тези процеси би трябвало да се предефинират ролите на университетите, научните институти и бизнеса. Този тип иновации може да се разбира като еволюционни оператори, които променят мрежовите структури, където рефлексивно иновациите се генерират. Новите модели на иновации се движат от комуникационните потоци. Знанието, от тази гледна точка, се разбира като кодификация на комуникацията. Научната комуникация се изпълва със съдържание както от институциите, така и от индивидуални агенти и е от типа „скрито знание”, или след като бъде публикувано влиза в обръщение. Познавателната компонента на обществото подпомага рефлексивната динамика и води до това, което се нарича „диференцирана продуктивност” между различни сектори на икономиката (Nelson & Winter, 1975).

Иновативните потоци, базирани на знанието разрушават границите и това генерира нови типове конкуренция на глобално равнище. Активните комуникации между институциите и агенциите водят до нова познавателна структура: индустрия, наука, и правителство. Всяка от институциите е зависима от международни измерения и стандарт.