Комуникации, семантични мрежи и знание
Митове за комуникацията:
1. Комуникацията е трансфер на информация - предаването на информация не винаги води до комуникация. От тази гледна точка комуникацията не е свързана с трансфер на информация, а с влияние и промяна на ответната страна.
2. Комуникационният срив може да се преодолее, чрез възстановяване на връзката;
3. Комуникацията е в състояние включено или изключено; опростено разглеждане на нещата;
4. Комуникацията е пасивен процес - повече изпратени съобщения не означават комуникация;
5. Успехът в комуникациите може да бъде дефиниран с правна терминология. Ако процесът е формализиран, ние ще получаваме съобщения, но няма да реагираме на тях.
6. Комуникацията между хората не прилича на комуникацията между машини, не е само трансфер на данни. Съществува огромно различие между идеи и данни. Някои от идеите не са основани на активен, информационен обмен.
Дефиниране:
Понятието комуникация е абстрактно и трудно се дефинира, носи различно значение.
Концептуални компоненти на комуникацията:
1. От гледна точка на символите и речта: комуникацията е процес на обмяна на идеи и мисли.
2.Разбирането: комуникацията е процес с помощта на който разбираме другите или се стремим да ни разберат. Това е динамичен непрекъснато променящ се отговор към ситуацията.
3. Като социален процес -взаимодействието е вид комуникация.
4. Ограничаване на неопределеността: целта на комуникацията е да ограничи неопределеността, за да действаме ефективно.
5.Като процес: комуникацията е предаване на информация, идеи, емоции, умения - като се използват символи, думи, цифри, картини, и други. Този акт или процес на трансмисия обикновено се нарича комуникация /Berelson and Steiner, 1964/.
6. Трансфер, трансмисия, обмяна: Думата комуникация използваме, за да обозначим нещо, което се предава по дадена верига. Трансфер на информация, която трябва да бъде споделена между хората. Понятието кореспондира още със съ-участие.
7. Връзки/обхват: Комуникацията е процес, който свързва непрекъснато една част от света с друга /(Ruesch, 1957).
8. Общност: Комуникацията е процес, който създава общност между двама човека или няколко и придобиване на монопол от някой или някого /Gode, 1959
9. Канал, средства, път: разпространяване на съобщения по телефон, телеграф, радио, куриери.
10. Дублиране на спомени: комуникацията е процес по привличане на внимание на друг човек и заместване на спомени.
11. Отговор - изисква обратна връзка;
12. Стимули: Всеки акт на комуникация се разглежда като трансмисия на информация, съставена от ясни, значими символи - от източник към получател. (Newcomb, reprinted 1966/.
13. Намерение: Трансмисия на съобщения от източник към
получател, с намерение промяна на поведението (Miller, 1966).
14. Време/ ситуация: комуникационният процес е преминаване от една структурирана ситуация към друга.
15. Комуникацията е механизъм за проява на власт.
Твърдения за комуникацията:
1. Комуникацията е динамичен процес, не статичен /тя е нещо което се случва, а не нещо което съществува постоянно/.
2. Комуникацията е необратима: след започване транзакцията, не може да се престартира /информацията вече е излъчена/.
3. Комуникацията е ориентирана към действие: не е пасивен процес.
4. Комуникацията е интерактивна- изисква реципрочно въздействие.
5. Комуникацията е контекстуална- зависи от контекста, никога не протича във вакуум.
6. Комуникацията е перспектива за развитие.
Информационният поток и прекаленото голямо количество данни, които трябва да бъдат обработени се явява основна пречка за успешното управление на организацията. Претоварването с информация е породено не само от броя съобщения, обем на текстовете, но и от качествени аспекти на комуникацията като неяснота и разнообразие на потока.
Едно изследване, проведено през 2009 г. от IABC сред 16 водещи в технологично отношение компании в света сред които са Майкрософт, Проктър енд Гембъл, АйБиЕм, Нокия, ИксПлейн, Башиба и други показва, че имат разработени технологии за управление качеството на потока и ограничаване на времето за четене на съобщенията. Броят на изследваните лица е 568. Изследването още показва, че въпреки високия професионализъм, не използват съвременни подходи за структуриране на информацията и потока, и имат сериозно проблеми в това отношение.
Важно условие за подобряване на ефективност на потока е търсене на модели за визуализиране на информацията и идеите.
Ето някои резултати от изследването, като в случая се използва скала за отговори /„напълно съгласен от 1 до 5” и „напълно несъгласен от 1до 5”/ :
На въпроса „Каква е ползата от визуализация на комуникацията?” представителите на компаниите отговарят по следния начин:
· Компресиране и синтезиране на информацията - 4.07;
· Разделяне на различни типове информация и показване на връзката помежду им - 4.07;
· Да се направи информацията по-разбираема - 4.01;
· Да се доставя по-бързо информацията - 3.99;
· Да се добави стойност към съобщенията - 3.87;
· Да се подобри запомняне на съобщенията - 3.81;
Друг въпрос „Използва се визуализацията на информацията от комуникаторите в бизнеса?” отговорите се подреждат по следния начин:
ü Визуализацията е част от нормалния комуникационен микс - 2.94;
ü Използване на персонални техники за визуализиране на информацията при контакт с колеги - 2.81;
ü Използване на визуализация при подготовка на семинари, срещи, презентации - 3.15;
Трети въпрос „Коя е най-важната причина, за да не използвате визуализация?”
Отговорите се подреждат в следния порядък:
§ Не разполагаме с достатъчно време за визуализация - 3.88;
§ Липса на елементарни инструменти и програми за визуализация - 3.79;
§ Липсва необходимия дизайн и „ноу-хау” за визуализиране на информацията;
§ Моделите за визуализация са доста трудни, за да бъдат използвани-3.13.
На базата на тези резултати се препоръчва от Международната професионална организация по комуникации един класически модел25, състоящ се от 7 стъпки, за да се редуцира влиянието на свръхинформация:
1. Информацията да бъде навременна - да се осигури тогава, когато е необходима, да се избягват пикови моменти;
2. Подготовка на кратко резюме и сбит преглед на текстовете - с цел разясняване на аудиторията, кое е важното и на следващия етап да се осигурят повече детайли;
3. Визуализиране - използване на прости систематични диаграми и визуални метафори, за обобщаване на съобщенията и оказване помощ на аудиторията да открои главните точки;
4. Последователност и ясна структура на информацията - използване на унифицирана структура при подреждане на съобщенията, за да не се губи време за ориентация, кое къде се намира;
5. Персонализиране - информацията да бъде съгласно предпочитанията и потребностите на хората, съобразена с интересите и задачите, които изпълняват;
6. Да бъде интерактивна - комуникацията е двустепенен процес, хората да бъдат ангажирани по някакъв начин с информацията и съобщенията.
7. Да бъде достъпна - използване на илюстративни метафори, прости аналогии, интригуващи истории или примери, с цел вникване в комплексното съдържание и ограничаване претоварване с излишна информация и детайли.
Мрежата 26, основана на социални графи ще съдържа: публични и частни, мрежови възли; публични и частни периферии и данни. Фокусът в момента се съсредоточава върху публични данни, а после ще добавят и личностни данни /като рождени дати, градове, интереси/. Създаване на протоколи, които са най-удобни за потребителя и съответстват на неговите потребности.
Според Брад Фитцпатрик27 мрежата на бъдещето ще бъде базирана на теория на графите, за да се гарантирана по-голяма надеждност и сигурност на съдържанието
Дефиниране на проблема:
· все повече инструменти и сайтове се нуждаят от социални графични модели, за да представят своите данни;
· претоварване на мрежите с излишна, нежелателна информация;
· използване на съществуващи публични данни;
· хората, които ни познават в мрежата не могат да следват нашето движение и регистрации в различни сайтове;
· възможности на стотиците социални мрежи да се развият по-нататък;
· да се придаде цел на графите;
· ограничаване на погрешните, ненужни модели за връзки в мрежата;
· намаляване на типовете възли;
· ограничаване на еквивалентните мрежови възли;
· актуализиране на данните- нещата, които вече не съществуват са още индексирани в мрежата;
· хората и сега изпитват трудности с регистриране и помнене на много имена, както и трябва да прехвърлят имената на всички свои приятели в новата мрежа;
Какво да се направи в момента:
· да се изгради нова мрежа базирана на графични модели;
· да се разшири ролята на отворен тип софтуер и съответни публични сървъри;
· да се предоставят на потребителя надеждни ресурси, за да може да управлява създадените социални мрежи;
· да се намерят всички еквивалентни възли в мрежата;
· за всеки възел да следва потвърждения, доколко съответства на личността или не /“claim” & “is”/ вж, схемата;
· за всеки възел следващ от “is” да се завърши възела;
· да се ограничи растежа на възлите;
· да се открият всичко приятели на потребителя в мрежата;
· разширяване на възлите от типа "приятел";
· мрежата да ни казва, кои са липсващите звена в дадена е-услуга;
· например, тук липсват 17 vox и 6 LJ" приятели" /“here’s 17 vox & 6 LJ friends missing"/
Целта на модела не е да се заменят съществуващите досега модели на Facebook или Plaxo, а по-скоро да се усъвършенства мрежата.
Данни, които притежава в момента потребителя:
· всички LJ връзки, имена, е-поща;
· всички Vox възли;
· Twitter, Pownce, Zooomr/ вкл. имена, потребителски имена/
Следващо поколение мрежа:
Ø откриване на хакери и други недоброжелатели в мрежата;
Ø изграждане на потребителски уебсайтове, където нещата са изцяло визуализирани;
Ø усъвършенстване на статистики, предупреждения, допълнителни услуги от типа gadget, bling;
Ø въвеждане на модела
users => data => users => data;
/ вж. схемата/
В бъдеще създаване от нас на поток от websites:
v бързо регистриране с " нещо" подобно на OpenID;
v изграждане на отворен тип сървъри /LJ, Vox, AIM, Digg, Twitter/;
v въвеждане на възли "без име, no username", идентифициране с помощта на линкове от типа “is”;
v свързване на различни потребителски имена, индекси и регистрации;
Новата мрежа:
@ след първоначално регистриране на потребителя, се използват впоследствие само линкове от типа “is” и “claim”, базирани на знания за човека и неговите контакти;
@ непрекъснато актуализиране на данните, с помощта на цикъл от процеси и проверка на автентичност на е-поща, facebook, yahoo, google auth.
Доказване на връзките и потребителя
glue#1 is brad(LJ)
Web of Data/ Мрежа от данни28
В последните няколко години наблюдаваме революция, относно способностите на машините да обработват, класифицират и организират приложна информация. Това ново явление е свързано с развитие на семантичната мрежа в три основни направления: Мрежа от данни, Мрежа от услуги и Мрежа за идентичност.
Идеята за изграждане на мрежа от данни произхожда от опитите да се изгради семантична структура на съществуващата мрежа. Експертите се опитват да разрешат проблемите, свързани с неспособността на машините да разбират електронните страници. Основната цел на Семантичната мрежа е да представя анотирани страници, с помощта на мета-атрибути и категории, за да се даде по-голяма възможност на машините да интерпретират текстовете и да ги поставят в подходящ контекст. Този подход се оказа неуспешен, защото анотацията е твърде сложен за хората процес, особено за онези без необходимата технологична подготовка.
Новите подходи за ориентирани в посока подобряване на машинния достъп до знание, закодирано в страници, предназначение за ползване от хората. Друг проблем, че някои страници съдържат много излишна информация, неразпознаваема от машините.
Именно идеята на Web of Data/Вж, схемата/ идва като резултат от всички тези въпроси и ограничения, както и съществуване на огромно количество данни, разпръснати по целия свят. Обикновено групите от данни съдържат знание относно конкретни области и са от типа на: книжни, музикални, енциклопедични данни, бизнес резултати, които са изолирани помежду си. Ако успеем всичко това да го свържем по подобие на линковете между уеб страниците, тогава машините ще могат по-ефективно да обработват информацията и знанието в конкретни области. Този процес се превръща в глобален и генерира появата на нови услуги, идеи и приложения.
Според изследователската група Forrester Research/http://www.forrester.com/Research/Document/Excerpt/0,7211,45257,00.html. 10.07.2008/ в близките 3-5 години новото поколение мрежа от типа Web3D ще осигури една интерактивна, емерсивна среда, много по-богата за потребителя, отколкото съществуваща в момента. Технологията ще надхвърли използвания сега статичен, ориентиран към текста, графичен интрефейс. Web3D ще позволи на хората да се представят визуално, с помощта на аватари, които могат да се движат в пространството, да комуникират помежду си, да взаимодействат с други обекти и информация- да изградят един, нов дигитален свят, приличащ на реалния. При тези случаи възможностите на платформите и медиите, ориентирани към знанието ще бъдат още по-големи и по-ефективни /Вж. схемата/.
Семантични, интелигентни устройства
Както се убедихме по-рано, според концепциите на КМ данните, информацията и знанието са взаимно свързани. Някои популярни дефиниции за тези понятия:
Данни - факти и цифри, представени извън контекста; мрежа от дискретни и обективни факти, които не дават значение на случващото се;
Информация - данни, представени в определен контекст и готови за използване. Данните се превръщат в информация, когато им се предаде значение; информацията още е тип съобщение;
Знание - е информация която ни ориентира към действие и реализиране на цел; включва още правила и контекст; знанието е по-богато и по-задълбочено от информацията и данните, усъвършенства се с помощта на опита; хората могат да трансформират информацията в знание.
Тези понятия непрекъснато се доуточняват, за да може да се унифицира езикът между машините и човека.
Така например, информацията е мярка за неопределеност или за ентропия. Колкото е по-голяма неопределеността, толкова е по-стойностна информацията. Когато ситуацията е напълно предсказуема, в действителност, липсва информация. Повечето хора, обикновено, правят асоциации между информация, знание и определеност, което противоречи на информационните теории. Съгласно схващанията на теоретиците по информация, концепцията няма отношение към съобщението, фактите или значението. Информацията има отношение към квантифициране на стимулите или сигналите в дадена ситуация. Другото разбиране на тази теза е, информацията да се разбира като необходим брой съобщения, които могат да редуцират неопределеността на дадена ситуация.
Информацията е комплексен термин, с латински корен "informatio" - предавам форма на нещо. Този термин ни отвежда към гръцката онтология и епистемилогия, към концепцията на Платон за "идеята" и на Аристотел за "морфос" или формата. Тези термини в модерните времена се модифицират в концепцията OED или - процес на комуникация, водещ до получаване на знание.
Някои съвременни автори казват, че съобщението се съотнася към значението, информацията към селекция в определена система, а разбирането към възможността за интегриране на селектирани данни, с предварителното знание. Знанието от своя страна е начин, подход за селектиране на значение в определена физическа или социална система. Още е процес на комуникация, с цел формиране на модел за мислене или вникване в същността на нещата.
Казано, с други думи, представяне на знанието е информация. Знанието включва още данни и отношение между елементите на данните. Известно е, че информация, знание, комуникация са важни части от съвременните медии.
Медиите от ново поколение представляват една модерна, съдържателна и по-качествена платформа, разработвана от екипа на Тим Бернърс Лий, като дизайна на информацията ще бъде ориентиран към акумулиране на знание, към семантични структури и информацията ще бъде подредена, под формата на онтологични речници, и специални web agents ще изпълняват заявки за търсене, вместо човека. Достъпът и ползването на новите медийни ресурси ще става само с помощта на аватари или дигитални двойници на хората. Целта е изграждане на едно пространство на взаимно свързани данни и знание, което да замести сега съществуващата мрежа на свързване на отделни документи.
Новите семантични мрежи са базирани на знанието. Целта им да създават, търсят, манипулират и генерират знание. Ключова технология, използвана в Semantic Web е езикът RDF, разглеждан като графичен и обектно-ориентиран модел за представяне на знание. Според разработките29 на АйБиЕм от 2008 г. нови интелигентни агенти ще свързват отделни данни в мрежата като е трансформират в семантична. Още тези своеобразни, софтуерни програми /Intelligent agents/ представляват затворена, компютърна система с определена архитектура и следните характеристики:
o разположени са в определена среда;
o могат да възприемат информация от средата;
o напълно са автономни и са вписват в средата;
o имат определени цели.
Всяка интелигентна система има четири основни части: измерителна; силово устройство; сензорна и системна.
Семантичните агенти се подразделят още на: интерфейсни; мобилни; информационни; самообучаващи се; роботизирани. Това означава, че могат създават пълна картина на реалността и в зависимост от промяната на средата могат да вземат решения и предприемат определен тип действие. За нас особен интерес представляват комуникационния тип агенти, които са мултифункционални устройства и могат да обменят опит и знание. Технологичната фондация FIPA /част от Международната организация по стандарти в областта на електронните технологии/ е формулирала стандарти и препоръки за изграждане на такъв тип системи. Тези агенти са изградени на базата на онтологии използвайки езика OWL /Web Ontology Language/.
Възможните функции на тези мрежи и интелигентни устройства са: трансформиране на документите във формално знание, публикувано в мрежата; създаване на групи и мрежа от общности, ориентирани към определен тип знание; изпълняващи ролята на персонален помощник/ на лекари/; самостоятелно търсене на информация и вземане на решение. По-долу прилагаме графичен модел на системата:
Днес някои от най-използваните, технологични продукти са следните: Sesame, Jena /специализирана библиотека за RDF ресурси/, Jade /метод за програмиране на агенти, използван от FIPA/, ALBE/ създадена методология от IBM за изграждане на среда за обучение/.
Напоследък wikis страниците намират голямо приложение при структуриране и управление на знанието. Wikis позволява на потребителя да прави линкове от една към друга страница и тези връзки се използват за навигация, с цел споделяне на релевантно знание. Семантичните wiki /комбинация между семантична мрежа и wiki технологии/ дават възможност да се правят формални описание на ресурси, чрез анотиране на страници. Структурата /Вж. схемата/ на тези технологии се състои от следните компоненти: потребителски интрефейс; синтактичен анализатор; сървър за страници; анализатор на данни; склад за информация.
Навигацията в тези мрежи се осигурява от метаданни, структурирани по подходящ начин, т.е. достъпът до информация става с помощта на специални браузъри. Популярни средства в областта на семантичните wikis, използвани за управление на знание, съдържание, и комуникации: Ontowiki; Ikewiki; GATEWiki.
Architecture of a Semantic Wiki
Цитирани източници:
1.Лудвиг Витгенщайн. Синята книга. Кафявата книга.ИК”КХ”, София, 2006- с.42.
2. Пак там-с.35.
3.Communication World, IABC.CW/March-April/2006/pp.18-19.
4. http://en.wikipedia.org/wiki/Knowledge_management.
5.Вж. сп.Наука. Издание на СУБ,2002/2 с.14-29.
6.Blurring boundaries: survey reveals tensions between European communication directors and global headquarters.
by Helsby, Nick. Communication World • Jan-Feb, 2008,special report: europe & middle east
http://www.entrepreneur.com/tradejournals/article/173021688.html.
7.Malhotra, Yogesh. "Expert system for knowledge management: crossing the chasm between information processing and sense making" Expert system with Applications 20(2001)рр. 7-12;
www.elsevier.com/locate/eswa.
8. Finneran, Tom "A Component-Based Knowledge Management System " The Data Administration Newsletter, June 1999.
http://www.whatis.com
www.kmbook.com/orglrn.htm
9.Darwin magazine". "Technologies for Knowledge (D& P");
www.kmnetwork.com.
10.Malhotra, Y, р. 15.
http://www.brint.com/wwwboard/messages/127889.html.
11.12 steps to KM success
By Alex Manchester, Editor . October 2006
www.melcrum.com/Online resource for knowledge management/
Editorial.Welcome to The Source for KM Professionals, October 2006.
12.Вж.Mark W. McElroy. Integrating complexity theory, knowledge management and organizational learning.
Journal of Knowledge Management, Volume 4 . Number 3 . 2000 pp. 195- 203. MCB University Press .
http://www.emerald-library.com.
13.Argyris .What is Organizational Learning? http://www.kmbook.com/orglrng.htm
14.Ресурси по управление на знанието;
www.kmbook.com/orglrn.htm
15.сп. Икономист,17.04.2006г.
http://www.economist.com/surveys/displayStory.cfm?story_id=770819.
16.Нейл Флеминг/ Fleming, Neil. Coping with a Revolution: Will the Internet Change Learning?,
Lincoln University, Canterbury, New Zealand.
http://www.systems-thinking.org/kmgmt/kmgmt.htm#dac
17.Davidson, Mike. The Transformation of Management,
Butterworth-Heinemann, 1996.
18."Avoiding the pretense of knowledge management"
Three steps to being a smarter organization
By Dr Ed Rogers, chief knowledge officer, NASA Goddard Space Flight Center
This article is from Knowledge Management Review Volume 10 Issue 3 July/August 2007
www.melcrum.com.
19.Източник: Journal of Universal Computer Science, vol. 10, no. 6 (2004), 683-690.Facilitating Knowledge Communication through Joint
Interactive Visualization .Martin J. Eppler (University of Lugano, Switzerland
20.Victor Newman's,Four Innovating Behaviors Model ,September 28, 2007 .The Knowledge Management Newsletter is a free resource for corporate communicators from Melcrum Publishing.
www.melcrum.com
Welcome to the Melcrum KM Newsletter.
21.Proceedings of the TRIZ-Future Conference 2007
Frankfurt, Germany .November, 6th – 8th, 2007
"TRIZ as a catalyst for Project Management (PM) excellence
(and PM as catalyst for systematic innovation, i.e. the other way around) "
Giacomo Bersano,Valerio Bregonzio
22.„A taxonomy of idea generation methods”,By Martin Leith.This taxonomy was inspired by an excellent analysis undertaken by Ty Francis,
CEO of Nowhere Foundation.
http://www.ideaflow.com/ideagen.htm#shamanic
23./23.Eppler M (2007) “Knowledge Communication Problems between Experts and Decision Makers: an Overview and
Classification” The Electronic Journal of Knowledge Management Volume 5 Issue 3, pp 291 - 300 , available online at
www.ejkm.com
Knowledge Communication Problems between Experts and Decision Makers: an Overview and Classification
Martin J.
24.15th Annual Meeting of the Society for the Advancement of Socio-Economics (SASE), Aix-en-Provence, 27 June 2003
Loet Leydesdorff
http://users.fmg.uva.nl/lleydesdorff/sase03/
Communication%20and%20Knowledge.pdf
25.Вж. „How communicators can fight information overload” Eppler Martin, Mengis Jeanne. CW, volume 26, May-June 2009, pp.4-6”
26.Brad Fitzpatrick, Social Network Portability.Fun with the Social Graph. July 20, 2007.
http://bradfitz.com/social-graph-problem/
27. Пак там
28.Machine-Accessible Information, by Alexander Korth / April 18,2009.http://www.readwriteweb.com/archives/web_of_data_machine_accessible_information.php
29. Daniel J. Lewis.Intelligent agents and the Semantic Web. Developing an intelligent Web. http://download.boulder.ibm.com/ibmdl/pub/software/dw/web/wa-intelligentage/wa-intelligentage-pdf.pdf