ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ И ТЕРМИНИ - лекция 1

Според класическата делитба на Чарлз Морис семиотиката се дели на семантика, прагматика и синтаксис. Тук ще се занимая повече със семантика и прагматика, защото синтаксисът на езика на цветовете се свежда до различни дву-, три- и четирицветия, които са зависими от контекста на ритуала, от структурата на текста на един роман или от всички изразни средства в една реклама.

Къде откриваме семантика на цветовете като светлинни вълни и на думите (термините) за цвят? За да се отговори на този въпрос е нужно да насочим вниманието си към двете форми на цветовия език - невербализиран и вербализиран.

Невербализиран език на цветовете има, когато гледаме цветовете, т.е. използваме зрителното си възприятие. Тогава става дума за областта на фолклора, рекламите и високообразните медитации на мистиците, които са изпълнени с образи и цветово присъствие, което не е обикновено, стандартно, цветово присъствие, а високо символно или знаково.

Вербализиран език на цветовете е налице, когато на думите за цвят в естествения език се приписват значения за нецвят.

За да се илюстрира разликата много полезен е семиотичният триъгълник на Фреге.

Съществуват различни варианти за тълкуване на триъгълника на Г. Фреге. Тук е посочено мнението на Ю. Степанов, следвано и от М. Москов, което е подходящо за дидактични цели.

А - денотат - това е предметът от действителността в своя материален вид извън съзнанието на човека; представата или възприятието (имащи идеален вид) като отражение на предмета от действителността в съзнанието на човека;

В - референт - понятието за предмета.

Б - субстанцията на знака – светлинна вълна, ако използваме очите си; звук или букви, ако използваме думите.

Във версията на Чарлз Пърс в семиотичния тригълник е включен човешкият фактор – интерпретанта. Този фактор отваря полето на прагматиката като дял на семиотиката, защото се занимава с живата комуникация между различните интерпретанти.

- Триъгълникът на Фреге и Невербализираният език на цветовете. В този случай субстанцията на знака (върхът Б) са различните дължини на светлинните вълни, т.е. визуално възприеманите цветове. Денотат (А) и референт (В) са значенията, изброени в монографиите [Алмалех, 1996; Алмалех, 1997], напр. за бял - ‘физическа и  душевна чистота’, ‘неизцапаност’, ‘обединение’, където белият цвят се използва с тези значения и по време на сватба, и по време на погребение повече от 3000 години.

- Триъгълникът на Фреге и Вербализираният език на цветовете (термини за цвят). В този случай субстанцията на знака на върха Б е заета от звуковата или графичната форма на думите от естествения език. Стандартната семантика (обичайният референт и денотат) на думи като червен, зелен, и пр. са фокалните цветове, които ние възприемаме зрително. Нестандартната семантика са значения като ‘любов’, ‘омраза’, ‘живот’, ‘смърт', ‘свобода’, ‘младост’ и пр.

В семиотиката на цвета важно място заема методът на Теста на Кент-Розанов, популярен като Тест за свободни словесни асоциации. В теста има думи-стимули и думи-асоциации. Думите асоциации са отговорите на тестуваните лица. Сред думите стимули са и базисните термини за цвят. Ако разполагаме с данни за това как българите и други нации асоциират спрямо думите за цвят, тогава тези асоциации могат да служат за списък от значения за нецвят.

Този списък е част от езиковото ни съзнание и подсъзнание.

Отговорите-думи-асоциации се третират като значения за нецвят. Възможно е да се провери дали в романите тези асоциативни значения за нецвят на червен, зелен и пр. са същите като в списъка от отговори на тестуваните лица. Значенията за нецвят в романите се откриват чрез анализ на контекста. Така в текста на романите контекстът, разположен контактно, но и дистантно спрямо даден термин за цвят, маркира ситуационно-зависимите значения за нецвят на базисните термини за цвят.

Такова изследване е извършено (Алмалех, 2001а) и то показва, че съществуват достатъчно много съвпадения на значенията за нецвят. Съвпаденията са между списъка от Нормата за словесни асоциации и текстовете на романите на Емилиян Станев и Димитър Талев. Това доказва, че всеки един българин владее подсъзнателно един и същ език на цветовете, т.е. приписва едни и същи значения за нецвят на термините за цвят, а тези двама писатели комуникарат с читателите чрез този език.

Освен цветовете, своя важна роля като знакова система играят знаците за женственост, както и символи като ябълката, обувките, булото, сватбеното знаме. Чрез изследването на съвкупността на езика на цветовете, на символите и на знаците за женственост става възможно да се декодират успешно подсъзнателните внушения на някои реклами.

Не във всички съществуващи реклами цветовете и тези символи играят знакова роля. Налице са обаче достатъчно много реклами, обикновено качествени, в които древните символи и езикът на цветовете са важен елемент от манипулативните въздействия.

Важно деление на всички знаци е класификацията на знак-икона, знак-индекс и знак-символ.