Приложение на методите за анализ на реклами

Декодирането на сложно явление като рекламите се нуждае от целия набор от доказателства, методи и подходи, които семиотиката на цвета предлага – и фолклорни символи (обувките и булото на булката, сватбеното знаме, дрехите на покойника, дрехите за траур, вж. по-подробно Алмалех, 1996, 1997, 2006а, 2007), Нормата за словесни асоциации, ползвана като списък от значения за нецвят на цветовете.

Тук трябва да се направи уговорката, че цветовете и архетипните символи не винаги са употребявани като инструмент за въздействие, но все пак те се използват достатъчно често като манипулативен инструментариум в талантливи и ефективни реклами. В този смисъл наистина има „първосигнални” реклами, в които се въздейства на най-ниското в човека, но има и реклами, в които архетипното е културен пласт, който се използва с пълни шепи.

Прагматичният принцип на лъжата употребява старата фолклорна практика да се повтаря, потретва и „подесетва” едно и също съдържание, като по този начин се изгражда нещо като многопластова броня, съдържаща различни знакови системи, които имат едно и също съдържание. Рекламата ползва този “граматично-стилистичен” похват, но не за да защити, а за да провокира. В тази си провокация рекламната индустрия разрушава традиционната фолклорна структура. Налице остават само елементи от тази защитна структура, напр. червени дамски обувки в реклама за бижута. Налице е подсъзнателно привличане, но и излъгване на консуматорите, чрез наличие на елементи на защитаващата традиционна структура, но липса на самата защитната структура.

Добрата реклама атакува душата на консуматора, а не толкова джоба му и нагоните му, макар че не липсват и такива реклами. Особеностите, свързани с нагона са по-скоро обвивката на рекламата, чието съдържание атакува духовните стойности у човека.