Значения на зеленото - лекция 17

II. ЗНАЧЕНИЯ НА ЗЕЛЕНОТО, ПРОТОТИПИ И ДУМИ АСОЦИАЦИИ

Освен значенията на ябълката като символ се налага да прибегнем до Нормата за словесни асоциации като инструмент за декодиране и на словото, и на образа.

Ако почнем от словото, то надписът на рекламата гласи „Свеж аромат на зелени плодове и отлична  антибактериална защита? … Само Safeguard Fruity ви дава и двете!” Думата свеж е универсално значение за нецвят на зеленото в Нормата.

Какво представлява Нормата за словесни асоциации на цвят у българи и доколко тя съдържа универсални значения за нецвят на цветовете?

Ако погледнем централните и ядрените части на Нормата за словесни асоциации [Кент, Розаноф, 1910]; [Герганов и кол., 1984]; [Алмалех, 1997/98; 2001c/], ние може да видим, че повечето от думите, споменати от Клигман са тук. Всъщност Нормата за словесни асоциации на цвят у българи показва, че най-голямата статистическа честота принадлежи на названията за прототипи и техните най-специфични качества. А ако си спомним значенията от фолклора [Алмалех, 1997], ще видим, че е налице неголям, но съществуващ, център от общи значения. Този център представя универсалните значения за нецвят на цветовете.  

Наличието на такъв център се дължи на архетипния характер на тези значения. Архетипният характер на тези значения е базиран на причините, посочени от Лейкъф:

„Цветовите концепти са въплъщение на това, че фокалните цветове са частично детерминирани от човешката биология. Категоризацията на цветовете се базира на човешката биология, но цветовите категории са нещо повече от просто съгласуване на природата на света и човешката биология. Цветовите категории са резултат от света, плюс човешка биология, плюс когнитивен механизъм, имащ някои от характеристиките на теорията за размитите множества, плюс специфични културни избирания на основни цветови категории. Теорията на Макданиел работи добре за характеризиране на фокалните цветове. (...) Така цветовите категории са генериращи категории (...) Те имат генерираща сила плюс още нещо.  Тази генерираща сила е неврофизиологически детерминирано разпространение на функции, които имат върхове, на които първичните цветове са чисти: черен, бял, червен, жълт, син и зелен. Тези генериращи сили са универсални, те са част от човешката неврофизиология. (...) Маклаури показва, че цветовото познание без съмнение е едно и също за всички култури като, в същото време, всяка култура остава и различна”. [Лейкъф, 1987, 29-30].

Новост, но и допълнение на тезата на Лейкъф, изглежда изказаната теза, че представата и понятието за цвят получават развитие в езика на цветовете чрез семантизацията не само на предметите-еталони, но и на най-типичните качества на предметите-еталони, вж. Алмалех, 2001а; 2006б.

Думите асоциации могат да се смятат за езиково и неезиково подсъзнание за централните, универсални значения на цветовете. Парадигмата от отговорите има способността да отразява индивидуалното подсъзнателно познание за личния опит плюс социално формирани значения. Затова списъкът на думите асоциации представя универсалните значения и неуниверсалните значения на цветовете.

II.1. нормативни значения на зелено

Център: трева, тревичка, цвят на трева/80/, поле, дърво, цвете, гора, гори/96/, гора(пролетна)/96/, ливада, светофар, растение, растителност/96/, лист, листо, листа, поляна, морава, природа, планина, жаба, жабешко, жабче, пролет, око/80/, очи, море, зеленина,  зеленчук, неузряло, студено, студ/96/, свеж, свежест, храст/96/, храсталаци/80/, салата, бор/96/, борче/80/,  парк/96/, парка/80/, спокойствие, спокойно, успокоение/80/, умора, живот, живо/96/, чисто, чистота/96/, приятно/96/, приятност/80/, отмора/96/, отморява/80/, младо/80/, простор, /млад/96/, младост/80/, хлапе, човек/96/, човече/80/, красота/96/, красиво/80/, свобода, омраза, червено, цвят, цветове/96/, цветя/96/, синьо, жълто, яд, палто.

Ядро: незряло/80/, ще узрее/80/, кисело/96/, ухание/96/, шир/96/, широта/96/, сянка/96/, кисело/96/, прохлада/96/, меко/80/, твърдо/80//, уравновесено/96/, почивка/96/, почивки/96/,  бодрост/96/, неопитност/96/, ядове/80/, гняв/80/, омраза/80/, силно/80/, младост/80/, дете/80/, момче/80/, момиче/80/, хубаво/96/, радост/96/, здраве/96/, здраве/96/, доброта/96/, мекота/96/, надежди/96/, настроение/96/, нежност/96/, успех/96/, късмет/96/.

II.1.1. Нормативни значения на зелено, различни от бяло, синьо и знаците за женственост.

II.1.2. Общи значения за зелено, бяло и синьо

В центъра на нормата са следните думи, които са прототип на зеления цвят: ’трева’, ’дърво’, ’поляна’, ’морава’, ’ливада’, ’поле’, ’цвете’, ’гора’, ’растение’, ’зеленчук’, ’листо’, ’листа’, ’храст’, ’парк’, ’растителност’, ’природа’, ’планина’, ’пролет’, ’растение’, ’лук’, ’кокиче’, ’лиана’, ’джунгла’, ’зеле’, ’домат’, ’хлорофил’.

II.2. Значение на зеленото в националните знамена. Саша Вайтман след детайлно изследване публикува в сп. „Семиотика” следните значения, приписвани в различни държави по света: ’свобода’, ’просперитет’, ’любимият цвят на Мухамед’, ’мюсюлмани’, ’растения и дървета’, ’тропически растения’, ’гора’, ’земеделие’, ’гората и ферми’, ’селскостопански продукт’, ’растителната част от страната’, ’цвят на рая’, ’желание за растеж’, ’растителност и растежа й’, ’надежда’. [Вайтман, 1973]. Някои от тях явно съответстват на асоциациите на думата зелен в нормата за словесни асоциации. Очевидно семантизацията на зеленото е универсална за света – по прототипа за зелено – растенията и техните названия. За ислямските държави – общото ислямско разбиране за зеления цвят.

II.3. Религиозни и мистични значения на зеленото

II.3.1. Старозаветните факти и значения. В Стария завет основният термин за зелен цвят е [йерек]. Старият завет, по ред причини, не се подчинява на схемата на Берлин и Кей за историческото развитие на цветовата терминология. В този смисъл в Стария завет първите употреби на термини за цвят не са нито за бяло, нито за черно, нито за червено (както сочи схемата на Берлин и Кей), а за зелено. Употребата е за растения. Това препотвърждава Теорията за прототипите на Рош.

II.3.2. Юдейско религиозно-мистично познание за зеленото. Испанският кабалист Йосеф Гикатила XIII в. свързва цвета на растителността на земята с влиянието и енергията на четвъртата сефира Хесед (Слава, Милост), смятана за зелена. По Шолем, 1979,  71-72.

Друг испански кабалист, Мойсей Кордоверо приема, че третата сефира – Бина – има бледозелен цвят. Той смята обаче, че Бина има и други цветови изражения – жълто като жълтъка на яйцето и червенобяло, вж. Шолеем, 1979, с. 107.

Каквото и да е равнището на абстракция на този символизъм впечатлява обвързването от Гикатила на зеленото с растенията, т.е. с прототипа на зеления цвят в Теорията за прототипите на Рош [Рош и кол., 1976]. Той прави и още едно твърдение в тази посока - „Огънят унищожава всичко, а всички неща живеят чрез зеленото”. Така Гикатила всъщност посочва едно от универсалните значения на зеленото, маркирани и в устойчивите значения на нормата – ’живот’, ’жив’.

II.3.3. Доктрината на исляма за зеленото. Ислямската мистична суфи традиция различава значения на зеленото като ’вечност’, ’надежда’. Важно е да се знае, че всеки добре обучен ислямски архитект трябва да премине през степента на мистичното познание, която му осигурява истинското разрешение и познание за практикуване на професията на архитекта. Именно в тази по-висока степен се научават значенията на цветовете и символичните вериги, приписвани на цветовете. В системата от четири цвят, подсистема на суперсистемата от седем цвята, зеленото има господстващо място:

”Зеленото характеризира водата, високата душа, както и качествата  пасивност, свиване и разтворимост. Циклично то е вечерта, есента и зрелостта. На зеленото в исляма се гледа като върховния от четирите, защото той включва другите три в себе си. Жълтото и синьото, обединени в една балансирана смес, дават зелено, чийто послеобраз е червеното. Зеленото е надежда, плодовитост, вечност, с нейните две присъщи ú измерения – минало (синьо) и бъдеще (жълто), а неговата противоположност – червеното, символизира противоположността на вечността – настоящето. [Арделан, Бахтияр, 1973, 48-50]

Това означава, че в ислямския език на цветовете ясно се различават денотати на зеленото като Време, душевни качества, студенина, влага, вода.  Ако съпоставим тези значения от исляма с Нормата за словесни асоциации, ще видим голямо сходство: ’студенина’,  ’студено’, някои душевни качества и състояния като ’надежда’, ’радост’, ’радостен’, 'жизненост’, ’спокойствие’, ’свобода’, ’яд’, ’почивка’, ’отмора’, ’късмет’, ’успех’, ’здраве’, ’тревоги’, ’неопитност’.

Сред приложните значения на зеленото в исляма, на народното равнище на езика на цветовете в долината на река Йордан, макар и отново по данни от погребение, ще срещнем значението  ’живот’.

II.3.4. Погребално приложение на статуса на зеленото като суперцвят.

II.3.4.1. Дрехите на покойника. В нейното детайлно описание на ислямското погребение от долината на река Йордан Гранкуист [Гранкуист, 1964, 58-63] прави списък на значенията на двата цвята, в които са погребвани мюсюлманите – зелено и бяло. Зеленото присъства при пограбалните дрехи и на двата пола. Накрая Гранкуист прави следното заключение: “Зеленото е мюсюлмански цвят, цветът на живота, а в тази връзка цветът на живота. Зеленото също е цвят на невинността. Когато Алия използва израза „домът на баща ми е зелен”, тя имаше предвид, че честта на фамилията е изрядна.” [Гранкуист, 1964, с. 63]

II.3.4.2. Дрехите на опечалените

Фани Дейвис ни информира, че цветът, който е използван за траур в Османската империя е зелено: “Всички се затичаха да се облекат подходящо за изпращането на тялото на починалия. Омъжените жени бяха покрити със зелено.” [Дейвис, 1986, с. 272]

Не е изненада, че законите на Отоманската империя забраняват на немюсюлманките да обличат зелена рокля вж. [Юхас, 1990, 120-171]