Раят не мирише на сладко от рози - лекция 20

VII. Раят не мирише на сладко от рози

Ако сме опитвали мириса на козметични продукти от марката „Еден”, то ще открием, че те имат дъх на сладникав мирис на градински цветя. Името Еден е ивритската дума названието на райската градина. В православната традиция това е думата Едем. Дали наистина раят мирише на неземна цветна градина или на нещо близко до аромата на сладко от рози?

Преди всичко Еден не принадлежи на триизмерния човешки свят, защото е пазен от въртящ се меч (Изход, 3:24). Второ, в Еден няма само цветя, но има и дървета (дървото на познанието на доброто и лошото, дървото на живота, както и дървета с плодове, позволени за ядене). Петте реки от злато (една главна и четири, които извират от главната – Битие, 2:10-14) би трябвало да резултират в съвсем различно душевно усещане или аромат.

И най-накрая, в гръцките българските и руските библии раят все още се нарича Едем или градината в Едем. Това е неправилна транскрибция на ивритската дума ïãт [еден]. Думата Едем би трябвало да се пише на иврит или като Алеф-Далет-Мем íãа, или като Айн-Далет-Мем íãт. На иврит няма дума, която да се пише Айн-Далет-Мем íãт. Това, което има е думи от корена Алеф-Далет-Мем. От този корен са думите [адам], което означава човек, мъж, [адама] доãа – земя; [адом] íãа червено, както и Едом íãа, който е брат на Яков/Израел и е наказан да се казва така, поради продаването на първородството си.

Така излиза, че името на рая е свързано със словообразувателната верига, означаваща червено. В юдейската култура промяната на една буква има решаващи последствия. В основата на тази промяна стои първият превод на 70-те, където остава загадка защо те променят думата Еден в Едем.

Затова продуктът, наречен Еден възстановява правилното име на райската градина.

Цветовото оформление на снимка № 2 представя едно структурно припомняне на сложносъставно множество от понятия, представи и образи.

””Разумните ще сияят със светлостта на простора, и ония, които обръщат мнозина в правда като звездите до вечни векове.” (Данаил, 12:3) се интерпретира като отнасящо се до буквите, всяка от които спомага правилното разбиране на Петокнижието. Буквите са външната дреха на скритото Петокнижие, „което се изразява чрез и във буквите, които са обвити във всички цветове на светлината – бяло, червено, зелено и черно, които блестят. Всъщност тези цветове са били вплетени в кожата на райския човек, както и в небесата над райската градина.” Това е цитат от мистичното тълкуване на Зохар (Tekkune Zohar (introduction) leaf 14b.) Тези четири цвята са споменати вече при описанието на райската градина в основната част на Зохар – Зохар II, 209b – като цветовете на небесата над райската градина. [Шолем, 1979, 65-66]

Критиците на теоретичната Кабала обвиняват кабалистите в гностицизъм. Това обвинение е базирано на кабалистичния принцип, че първосътворените неща са две – светлината и буквите. Светлината представлява не само десетте сефирот, но и 22-та канала, които ги свързват, и които символизират 22-те букви на еврейската азбука. Символизмът на имената дава различни и интерпретации на системата от 32 елемента – 10 сефирот + 22 букви. Едно от имената на тази комплескна система е Първосътвореният човек Адам. В структурата от сефирот има и едно име – Ейн-соф – което маркира непознаваемостта на Бога-Отец. Разположението на Ейн-Соф е преди първата сефира, т.е. Богът е непознаваем преди да започне Сътворението на света.

Сюжетът и цветовият дизайн на снимка № 2 представя едно талантливо присъединяване към сложната  верига от понятия, представи и образи, изброени току-що. Това е така, защото на снимка № 2 можем да видим едно грамотно представяне на кабалистичното разбиране, че „всички цветове са светлина” – „обвити във всички цветове на светлината – бяло, червено, зелено и черно, които блестят. Всъщност тези цветове са били вплетени в кожата на райския човек, както и в небесата над райската градина.”

В това талантливо реконструиране и присъединяване към Градината на Еден може да се различи и първата жена, преди тя да стане Ева. Знаците за женственост тук са: ’деликатна шия’, ’талия-оса’, ’скромност’, ’обвързаност на позата’, ’отстъпчивост’, ’сексуално показване’, ’сексуално прикриване’, ’свиване на раменете’, ’мекота / гъвкавост’, ’нежност’, ’ласкавост / приветливост’, ’силна енергичност’.

Този списък от знакове за женственост бе разпознат и посочен в края на 90-те години от група студенти, 6-ти семестър, бакалавърска степен, в техните есета за курса „Цветът в рекламата” в департамента за реклама и маркетинг в НБУ. Райският сюжет в снимка № 2 бе еднозначно посочен от студентите. Това се случва, независимо, че името на продукта (Еден) се различава от стандартното име на рая в българската традиция – „градината в Едем” или „Едемска градина”.

Обикновено студентите се концентрират върху езика на цветовете и знаците за женственост и забравят да споменат, че на всички тези знаци за женственост трябва да се припишат по общите значения ’чистота’, ’девственост’, ’неизцапаност’, които са задължителен атрибут на първата жена, преди тя да консумира първородния грях.  

Липстикът и гримът сочат не само състоянието на ‘неизцапаност’ или ‘липса на срам’, но имат и комичен ефект. Комичният ефект навярно идва от използването в райската градина, преди първородния грях, на две „оръжия” на женската сексуалност, флиртаджийство и кокетство – липстика и грима.  В крайна сметка ние трябва да решим: „Показва ли тази реклама ’похотливостта’ на първата жена?  Ако решим – „Да, показва” – цялата реклама се превръща в холивудски кич, действа ни комично.

Може би, както повечето неща на тази планета, реалната ситуация е един компромис между висока духовност и кич. В този контекст отношението между знаците за женственост и значенията на цветовете е възможно, ако вземем под внимание цитираните признаци на светлината в райската градина и признаците ’чистота’, ’девственост’, ’неизцапаност’, които са задължителен атрибут на първата жена преди тя да консумира първородния грях.  

Причината да приемам, че тази реклама е талантливо пресъздаване на райския сюжет е начинът, по който е представена светлината, т.е. цветовете на рая – те текат от небето точно толкова колкото и от кожата на голата жена, но също така и от буквите, които са бели.

В този случай е налице пример на реклама, който предизвиква внушения и съдържа изказване за една културна парадигма с високо духовно съдържание. Това е начинът да се осигури комерсиалният ефект на даден продукт. Пряката цел на добрата реклама за масовия потребител е духовната сфера на човешкото съзнание и подсъзнание, а не джобът на хората. Това, разбира се, е и манипулация, защото реалната цел е джобът. Майсторството, цветовете, знаците за женственост – всички обслужват крайната цел. Ясно е обаче, че продуктите от тази марка спрямо рая миришат на обикновено сладко от рози, защото уханието на рая е за душите на хората, а не за единството от плът и душа, наричано човек.