В доклада ще обсъдя дискурса като ‘тичане насам-натам и обратно’ (discursus), т.е. като проблем на самоидентифицирането на жената между нейната вътрешна и външна форма, между личния и публичния поглед. Както е добре известно, самоидентификацията на човека, в това число и на жената, става чрез погледа на другия. Затова и тезата, която ще отстоявам, е, че въпросът за долната дреха се корени не толкова в бялото пране или бельото, колкото в проблема за втората кожа и плетката. Ще се опитам да покажа, че долната дреха не е само аксесоар или атрибут, а свойство или състояние, както и че по тази причина проблемът не е дали бельото представлява долна или бяла дреха – понеже долната дреха лежи върху кожата и не се сваля, или с други думи, въпросът не е дали тя е чиста или бяла, – а каква е нейната функция. Отговорът, който ще предложа, е, че долната дреха се явява втората кожа на човека (или поне на жената).

За да е бяло или чисто, бельото се пере; затова на немски то се нарича „долно пране“ (Unterwäsche), където съществителното в множествено число е производно от глагола waschen („пера“). Всъщност става дума за пране на ленено платно, което не само се  пере, а и се избелва (bianchire, blanchir, bleichen) – явно от кръвта на менструацията. Чистото платно е бяло, защото още не е използвано след прането. Ето защо мисля, че долната дреха не е свързана толкова с прането, колкото с плетенето. Когато започне да се използва, тя става underwear, долна дреха, която, след като е носена, вече нито е чисто бяла, нито особено привлекателна, а изпълнява друга функция – да охранява комфортната зона на душата, или нейната външна граница. Затова тя представлява втора кожа, която – като свойство или състояние (тъкан, плетка) – замества вече неефикасната защита на биологичната кожа, в случай че последната е прекалено отпусната. По същата причина долната дреха не се сваля, защото в противен случай човек може да загуби собствено присъщо свойство, а не просто атрибут или аксесоар като бельото (да кажем, сутиен или жартиери). Както казват англичаните, beauty is skin-deep, или с други думи, повърхността на тялото (т.е. кожата) трябва да се охранява, защото именно тя е границата между видимото и невидимото в нас – между тялото и душата. Кожата е външната граница или силуетът на човешкото ‘вместилище’ на настроения, желания, емоции, чувства, усещания, възприятия, а също и на въображение. Идеята е, че ако човекът свали или загуби „втората кожа“, може и самият той да изчезне или поне да загуби идентичността си. Доколкото ми е известно, този мотив съществува и в някои древни приказки за русалки.

Неслучайно повечето езици имат две или дори три думи за „бельо“: от една страна, срещаме съществителни имена като бельо, biancheria, ropa blanca, Unterwäsche, които – както казахме – са свързани с бeлия цвят и прането. От друга страна, имаме думи като долни дрехи, sous-vêtements, undergarments (underclothes, underwear), Unterkleidung, ropa intima, roupa de baixo, както и, от трета страна, съществителни като lingerie, lencerίa, произхождащи от латинското linum, тъкан или текстил, плетено ленено платно. Лен на английски и немски е flax, Flachs (глаголът flechten означава плета), на средно-високонемски Vlahs, на сорбски/вендски Las, стара дума за коса. Тук спада и българската дума влакно. Нишките на платното, направено от вълна или коприна, на немски се наричат Haare или пък с умалителното Härchen (косички).

От друга страна, кожата е еластичната тъкан, която покрива всички органични тела (човешкото, животинското и растителното); части от нея имат допълнителна твърда тъкан – кожата с козина или пелц. На свой ред, Pelz, pelt, pel, pellis, Fell, vellus обозначава естествената кожа като покривка и защита на тялото, неговата броня или черупка. Гръцката дума от същия корен χρώς значи също кожен щит. Нататък: влакно, vellus, препраща към welna, вълна, Wolle, wool, ull, т.е. към късата, къдрава и мека „козина“ на овцата, vlius, vlies (средно-високо немски),  fleece (английски), но също така и към отделен вид плат за дрехи, а именно „вълна“. Затова и на немски памукът се нарича Baumwolle – „плат“ от растението malvaceae. Всъщност става дума за „плетка“ от сплетени рошави „косъмчета“. Когато тези ендокринални секрети спрат да охраняват границата, човекът я замества с подобна защита. Не случайно английската дума рetticoat (фуста) препраща към pellis, т.е. към кожата. Следователно долните дрехи са вид кожа, която плътно обгръща и прикрива тялото. Ето защо структурата или тъканта на тази кожа е сплетена като мрежа – тя е „трикотаж“, откъдето и английските думи web, weave, немското flechten,  както и английското plait, pleat – „плетa“. В тази връзка, netus на средно латински означава конец, а гръцкият глагол νήθειν преминава в немския nähen, който означава шия (оттам и съществително Netz, на шведски Nät). Nassa на латински и италиански е рибарска мрежа, a среднолатинското natia реферира плетената покривка. На английски съществителното net и глаголът knit също имат общ корен – knot (‘възел, връзка’).

Въз основа на казаното бих искала да подкрепя тезата си със съвсем конкретен пример – вид женски гащи с поддържаща и коригираща функция, експлицитно наречени от изобретателката им ‘втора кожа’. Става дума за т.нар. „спанкс“ – ластични и доста грозни гащи в телесен цвят.

В действителност дискурсът за спанкс се оказва многопластов. В основата му стои чорапогащник с отрязани долни краища, който подобрява външния вид и силуета на жената, така че последните да съответстват на естетичните стандарти на съвремения глобализиран западен свят, които особено силно засягат жените в категория ‘Б’ – общо взето, прехвърлилите 30-те, чието тяло все по-трудно се събира в модерните дрехи, защото кожата му се е отпуснала. Разбира се, и бельото повишава привлекателността на жената, като например дентеленият сутиен, който се вижда през тънката блуза. Тогава обаче то изпълнява ролята на аксесоар. Обратно, спанкс изрично се нарича shapewear в рекламите – невидима долна дреха, която чрез ластичния си кроеж и телесния цвят обхваща и стяга отпуснатия женския корем и бедрата, покрити с целулит, за да им върне външната форма на по-младите тела. В известен смисъл по-стегнатото младо тяло все още представлява въображаемият вътрешен образ на вече остарялата жена; тя обаче повече не може да се самоидентифицира чрез публичния поглед с естетичния стандарт, нито пък да влиза в подходящите за вътрешния й образ модни горни дрехи, предлагани на пазара. Затова тя има нужда да покрива и обгръща отпуснатия си вид, да го оформя отново, за да се чувства хем сигурна, хем sexy. От чувството за сигурност се поражда нейната самоувереност, вярата в себе си, усещането, че може да изглежда привлекателна. По този начин, превлекателността идва със самоувереността. Точно това ми дава основание да твърдя, че на определено равнище дискурсът за долната дреха се състои във връзката между вътрешния и външния образ на жената.

На друго равнище обаче дискурсът моделира също пълното постигане на женската мечта за успешна кариера. В английското списание Cosmopolitan (08.2008), както и в американския брой (02.2009), се описва женската версия на американската мечта, че всеки може да стане богат, ако е способен да направи от нищо нещо, или с други думи – митът ‘from rags to riches’. Историята е следната: 27-годишната Сара Блейкли, продавачка на факс-машини, започва бизнеса си със спанкс с 5000 долара. Първоначално тя отрязала долните краища на тесния чорапогащник и го облякла под белия си панталон, за да подобри силуета си. Две години тя обикаляла фабриките за бельо и трикотаж, но никой не искал да произвежда невидими, не-секси гащи, направени само с цел да бъдат носени под дрехите. Накрая един производител се съгласил единствено защото имал две дъщери на нейната възраст и харесал решителността й.

По този начин Сара открила ниша в пазара за бельо и долни дрехи, тъй като установила, че няма подобна стока за стягане на силуета, а нейното изобретение отговаряло на нуждата и желанието на много жени да изглеждат добре в дрехите си. С други думи, в пазара липсвало онова, от което жената се нуждае просто защото индустрията имала друг образ за долна дреха – секси и видимото бельо като аксесоар, а не като дреха, която охранява психофизическия комфорт на жената, доколкото хем е удобна за носене върху кожата, хем стяга силуета, за да може жената да се чувства сигурна и привлекателна, хем предизвиква желания ефект на привлекателната външност. Самата Сара твърди, че е разработила прототипа на въпросната дреха с цел тя „да се усеща като втора кожа (second skin) и да е комфортна, за да може да се носи всеки ден на мястото на обичайното бельо“ (08.2008 : 105).

Друг важен елемент от темата ‘бельото като дискурс’ е, че на рекламно ниво Сара измислила бренд-името спанкс, след като установила, че най-успешните бренд-имена са думи, съдържащи палаталната съгласна ‘к’, като Кока-Кола или Кодак, както и че с новосъздадени думи (made-up words) по-леснo се прави търговска марка. Сега спанкс се носят от звезди като Бейонсе, Джесика Алба, Гуен Стефани, Опра Уинфри, Ева Лонгория-Паркър, Гуинет Палтроу и Мадона и се продават във всички големи вериги магазини като Сакс на Пето Авеню, Блумингдейлз, Нордстром, Нейман Маркус и др., а също и по интернет. Разбира се, спанкс не са единствените стягащи средства при оформянето на женския силует. На пазара за бельо се срещат т.нар. „body shapers“ и „corselettes“, т.е. гащи, които стягат корема и изтъняват талията. За разлика от спанкс обаче корселетите не покриват другата компрометираща част на женското тяло – бедрото с бридж, – която също се нуждае от допълнителна тъкан. Тази тъкан трябва да бъде щит, който защитава психофизичното състояние на жената, като изземва поддържащата функция на естествената тъкан, т.е. кожата, която покрива тялото й.

Тезата, че долната дреха представлява втора кожа, се доказва още по силата на етимологията на самото понятие за долна дреха. Старият термин за това, което днес се нарича бельо, не е бил свързан с пране. В западноевропейските езици ключовата дума за т.нар. ‘бельо’ не е съвременното Unterwäsche, a Hemd (риза), в средновековнонемски hêmd, hemat, на исландски hempe (фуста, petticoat) – долната дреха, която ляга плътно върху кожата. Думата произхожда от Hanf, hemp (коноп), който е най-старият материал за производство на ризи. Освен това, глаголът hemen означава „покривам, обличам“. На шведски hama, hema, ham е покривка или рокля, докато на датски ham означава изоставената кожа, т.е. старата кожа, която змията съблича, когато я сменя. Значи, втората кожа може да се сваля подобно на дреха, за разлика от същинската кожа. (Cutis, на гръцки δέρμα, означава кожата на човека, докато dermis, derma, визира кожата на животното.)

Долната дреха може да бъде или долна риза, или долна рокля (Unterrock, petticoat). На английски shirt и skirt произхождат от short (къс; в средновековно английски общата дума е skyrta, в староанглийски scyrte, идва от старонордското skyrta, което също означава къс). През Х век Ноткер въвежда в старонемски думата hemide, за да преведе гръцкото ίμάτιον, или дреха, риза. Hemide на свой ред препраща към френските думи chemise и camisole, които произхождат от късно-латинската дума camisia, на италиански camicia, на испански и португалски camisa или умалителното camisola. Следователно долната дреха се свързва – или по-скоро вплита – в кожата, доколкото думата ‘дреха’ препраща към шведската дума dräkt, а оттам и към английската dress. На старофренски dresse означава изкуствена коса от коприна, служеща за перука, а tresse значи сплетена коса или плитка, на английски plait, pleat. На испански пък „плисирам, нагъвам“ е rizar: накратко казано, riza, риза, буквално означава плeтка или плитка от коноп. На български „риза” е значела и плацентата около новороденото бебе. Тази риза на свой ред се замества от пелените, с които се повива бебето. Пелена обаче е от същия корен pel като pellis (кожа), на старогръцки πέλτη, на старославянски pelnā. На немски пелена е Windel, windeln, oт windila – плат за повиване (windeln) на бебето, т.е. тъкан или плетка, която замества плацентата. Оттам произлиза и съществителното за новородено или пеленаче – Windelkind, също и wickeln, Wickelkind. Френската дума за пелена couches също има интересна конотация, понеже oзначава хем платнените ленти, с които се повива бебето, хем родилката (une femme en couches, лат. puerpera), която лежи в леглото (couchée, accouchement = раждане). На български, по-старата дума за родилка е лехуса, лежаща на легло, от гръцки  λέχος, λέχω, λέχουσα  (λεχώ, λεχούσα).

Освен това, „плетката” може да визира вече неподдържаната, остаряла кожа, и тогава тя се нарича ‘бръчка’, wrinkle, Runzel, ruga, ride. Бръчката е също вид втора кожа, но не всички животни могат да я сменят по естествен начин като змията. Само човекът е измислил начин да коригира състоянието на кожата и, следователно, силуета на тялото си, използвайки еластична тъкан в телесен цвят – защото само човекът има усет за собственото си състояние. Той гледа себе си и се осъзнава, т.е. вижда себе си чрез погледа на другия. С това той интерпретира образа си спрямо нормата или идеала на съответната социална среда, в която живее, и съответно на тази среда оценява състоянието си спрямо нейната норма. Оценяването означава да употребявам за себе си предикати като ‘добро’ и ‘красиво’, или ‘лошо’ и ‘грозно’. Тази оценка изразява емоционалната ми, афективна реакция спрямо нормата, която прераства в апробация, т.е. в това да бъда и да се чувствам одобрена от средата „в собствената си кожа“. Именно това чувство за одобрение стои в основата на стремежа на човека (в нашия случай – на жената) да изглежда привлeкателен и да бъде харесван. Защото в качеството си на привлeкателна жената дава повод за удоволствие – и на другия, и на себе си – и по този начин се чувства одобрена и ценена. А не е ли това достатъчно основание за една жена да подобри състоянието на кожата си, дори и с цената да добави втора?

* Благодаря на Георг Краев за дискусията и коментарите. Специални благодарности на Владимир Маринов за редактиране на текста ми.

Приложения, следвани от библиография:

Библиография:

Български етимологичен речник (1986, 1999), БАН, София.

Adelung, Christoph (1793) Grammatisch-kritisches Wörterbuch der hochdeutschen Mundart, Digitale Bibliothek Band 40, Directmedia, Berlin, 2001.

Advanced Dictionary English-Spanish VOX, SPES Editorial, 2005.

Babylon English-Swedish Online Dictionary, Babylon Ltd., www.babylon.com

Concise Oxford English Dictionary, Oxford University Press, 2004.

Concise Oxford Paravia Italian-English Dictionary, Mondadori Editori & Oxford UniversityPress, 2003.

Cosmopolitan (August 2008) UK edition, www.cosmopolitan.co.uk

Cosmopolitan (February 2009) US edition, www.cosmopolitan.com

Gaffiot, Félix (1934) Dictionnaire Latin-Français, Hachette, Paris.

Lexer, Matthias (1885) Mittelhochdeutsches Taschenwörterbuch, Hirzel Verlag, Stuttgart, 1981.

Liddell and Scott’s Greek-English Lexicon (1889), Oxford University Press, Oxford, 7^th edition.

Merriam-Webster Collegiate Dictionary, Merriam-Webster Inc, Springfield, 2005.

Michaelis Moderno Dicionário Português-Inglês, Editora Melhoramentos Ltda., 2009.

Paul, Herrmann (1896) Deutsches Wörterbuch, Max Niemeyer, Halle, 1935.

Robert, Paul (1967) Le Petit Robert, Dictionnaire alphabétique et analogique de la langue française, Dictionnaires Le Robert, Paris, 2003.

Wahrig, Gerhard (1966) Deutsches Wörterbuch, Bertelsmann, München, 2002.

Webster’s Third New International Dictionary, Merriam-Webster Inc., Springfield, 1961 (reprint 1993).