В случая по-скоро ме интересува дали названията на тези извадени отгоре (на видимо) долни (скрити) дрехи отразяват в някаква степен техните функции.

Искам тук да проследя как съм се опитала да подредя някакви свои размишления, свързани с това, че в последно време, много дълго вече „последно време“ – минимум петнадесет-двадесет години, бельото излезе „отгоре“, стана видимо – частично видимо или изцяло видимо – превръщайки се в пòказна дреха, отправяща настойчиви знаци към околните, към всички околни, които имат очи – не само към избрани зрители.

Някога, в „патриархалните“ времена на аграрното доиндустриално общество, и по-късно, във времето на устоялия се вече градски бит на ранната урбанизация, знаковете и комплексите от знаци за готовност и склонност към любовна игра, задявка, са били строго регламентирани от реда в социалната среда. Класическото селско доиндустриално семейство, като част от рода, който се е намирал в строго подредени отношения с останалите родове в селището, е обучавало и възпитавало децата си как да дават и как да приемат „нишани“: чрез жестове, предмети, чрез избор на аксесоари (забрадката, китката), избор на песни, избор на мястото за изпяването им и пр. В града в първата половина на XX в. (и постепенно и в селата – по примера на градската култура) семейството внимателно е следяло дали младежите спазват определеното и „преподадено“ у дома поведение спрямо хората от другия пол: поведение, научено или внушено по-скоро чрез заповеди и чрез създаване на страх от бъдещ провал, отколкото чрез обяснения, но така или иначе – регламентирано от правилото „да правиш каквото трябва, да правиш като хората, като другите“. В началото на втората половина на ХХ в. започва постепенно (за обществото като цяло) или рязко (за всекиго от индивидите) да се променя този тип култура – културата на общуването между половете. Родителите вече не са нито участници, нито свидетели на това общуване, младежите се справят сами. Неслучайно от 70-те години на миналия век е останала приказката: „Че откога правенето на секс стана повод за запознанство?“.

В сегашните времена вече не е сигурно, дали бельото, извадено на показ, е „нишан“ всъщност.

Бельото се превърна в дреха, която може да се нарече „горна дреха по един критерий и „долна дреха“ по друг критерий.

Горна е, (1) защото се вижда и защото често е част от цялостния аранжимент на тоалета за показване – цветовете, стилът, дизайнът се подбират в унисон с цялото: с полите, с панталоните, с блузите, с обувките. Горна е, (2) защото често представлява или замества самата горна дреха: бюстие, наподобяващо сутиен, вместо блуза; шорти или ¾ панталони, наподобяващи долни гащи (тип боксерки или тип кюлоти до над коляното) вместо панталони.

Долна е, (1) защото е непосредствено върху кожата, а именно бельото е дрехата върху кожата и има своята функция да помогне на тази кожа да живее, т.е. да осъществява природните си задачи по-лесно. Долна е, (2) защото под нея няма друго, както потника или камизолката върху сутиен, който пък се вижда наполовина, шортите или панталоните като кюлоти върху гащи, които пък се виждат непременно, макар и само в най-горната си част.

И ето една двоякост и взаимно заместване/преливане: кройката на онова бельо, която беше скрита, запазена само за долни и нощни други докъм шестдесета година, сега се оказва кройката на горна дреха. Структурата й, парчетата, от които тя се състои и логиката на очертанието просто едно към едно прави кройката на по-предишното бельо, което беше невъзможно: не можеше да ходиш с рокля, подобна на нощница, нито пък с елек тип мъжка жилетка, който всъщност е подобен по конструкция на корсаж.

Има и още една двоякост: нещото, което купуваме под името „бельо“, което се произведжа, за да е бельо, се носи върху нормалната горна дреха – прашки върху джинси или нормален сутиен, който се продава като бельо с всичките му закопчалки и аксесоари – върху тениската или блузката.

Позволявам си тук да се върна накратко към обговаряния хиляди пъти въпрос: а когато нямало бельо– защо не е имало бельо, защо нямало бельо?

Очевидно е за мен, че живеенето като цел, единствена цел – така, както го виждам в миналото на онези интегрирани строго подредени родови практики по-точно, та – живеенето като цел предполага, че добруването на „племето“ е равно на увеличаването на племето. И, естествено, бельо никакво не трябва, защото то – без да се осъзнава, че няма бельо – в нашия днешен смисъл на „гащи“, би било пречка към добруването на клана, би довело до намаляване на приплода, така да се каже.

В такъв случай може ли да се каже, че е проимало бельо в момента, в който някак си хората са отграничили в себе си други цели покрай самото живеене, когато са започнали да осъзнават себе си като отделни индивиди извън голямата група на рода и на клана?

Дали пък покрай много лесните за изброяване хигиенни функции, които аз твърдя, че са една от основните причините за появяването на бельото, основният друг момент не е бил точно този: индивидуализацията, отделянето от голямата тумба, отделянето на отделния човек. И сега, така си мисля, че тези други цели, различни от императива за увеличаване на родовете, са довели до появата на бельото, когато е проимало бельо...

Разбира се, може да се питаме – дали една от причините за проимване на бельо не е по-доброто живеене. В това аз съм съвсем убедена и няма смисъл с живописни подробности да си разказваме за тичането без гащи и съответно да какво води то, особено когато не съществува нещото, което днес наричаме „баня“, индивидуална и непрекъснато достъпна.

В момента, в който човекът започва да разпределя собствения си интегритет между различни роли едновременно, (а аз си представям, че ли тогава ще да се е появило бельото), веднага възниква криенето, идеята за криенето на бельото, идеята за това, че то трябва да е скрито. Нямям предвид ризите, а гащите на първо време. И съответно – различните роли предвиждат различни възможности за показване или криене на бельото.

Защо се стига до изваждане на бельото на показ?

Жените постепенно стават едновременно и господарката и слугинята,...да нанадим и шантонерката тук, (сега говорим за жените) и когато в една и съща жена трябва вече да се снадят и трите социални роли, то е защото те не са вече ярко отграничени в рамките на обществото. Няма ги отделните институции на матроната и хетерата, двете позиции или роли не са противопоставени в самия начин на живеене и в избора на живеене и съответно – в отношението на другите към тях. Тогава жената трябва в различните си роли ту да си показва бельото, ту да не го показва.

И естествено възниква въпросът кому да се показва. В едната си роля ще показва своето бельо на „задължителния“ партньор, на онзи, с когото обществото я е задължило да си разменят подобни гледки. Макар че тук – да отворим една скоба – можем да си припомним онази безподобна католическа риза с овална дупка в средата, за която така живописно ни е оставил отпечатък Маркес (в главите например). Но – в друга роля другиму се показва бельото и съответно то е друго, различно.

Така че ако стигнем до началото на показването на бельото, естествено, трябва да се попитаме КОЯ си показва бельото. Не смея да попитам КОЙ, защото си представям, че всичкото това в началото на показването на бельото е свързано само с жените. (Въпреки че знаем за дантелите на мъжките гащи, някак си ми се струва, че тези дантелени мъжки гащи са били оценявани от други мъже, а не от жените в близките околности. И какво имат пък да покажат мъжете в днешно време е останалата част на проблема.)

Сега, в момента, когато показването на бельото е едва ли не задължително – задължителен елемент от нашия живот: например скандалните бикини и всички възможни версии на т.нар. „бански костюм“ повтарят повече или по-малко по кройка, форма и т.н. долните дрешки, като извеждат всичките техни възможни параметри наяве. По същия начин, по който имаме скромни функционални видими такива дрешки, имаме и свръхсекси такива, имаме и закачливи такива и т.н. Въпросът е, че в момента се оказва, че бельо всеки трябва да има. Задължително е. А защо се оказва, че всеки трябва да го има, защо се оказва задължително всеки да го види (поне в практиките на младите хора е така)? До голяма степен в най-днешно време ми се струва, че това е свързано естествено с консумизма. По същия начин, по който искаш да демонстрираш марката на своите обуща или капела, или автомобил, ти искаш да демострираш и марката на своите уж долни дрешки, за да бъдеш подреден от виделите ги в съответна група потребители. Защото твоята принадлежност сега е не към друга група, а към групата потребители.

Производството категорично признава (или поддържа?) тази задължителност: в сегашните търговски практики е факт например, че един и същи сутиен или едно и също бюстие се продава с цял набор от най-различни презрамки: различни по цвят, различни по степен на украсеност, „вечерни“. Удобничкото хигиенично бюстие, което не се вижда в основната си част, чрез презрамките подхвърля други внушения. Едно и също бюстие може да се купи в комплект, който съдържа и прозрамка с камъчета тип Сваровски, и  проста ластична презрамка с две пеперудки, и сатенена, и прозрачна. И така има разказ в тази презрамка, независимо каква е, тя прави разказ. Макар понякога да е кратко послание, то си е разказ.

В същото време дойде моментът, в който тази, която (или този, който) си показва бельото на всекиго – тази група хора – те вече нямат бельо, защото те са в шоуто, където бельото го няма. Т.е. има го за един кратък момент, колкото то да бъде размахано най-накрая: стриптийзът, чисто любителски, вътрешен в двойката, професионален в шоуто, той е навсякъде около нас, изразен само в различни степени на разголване.

Ако сравним с отминалите времена, когато шикозното еротично бельо, предизвикателното за онези времена бельо, е било присъдено, така да се каже, на особен тип жени, на особена група жени, които си ПОКАЗВАТ бельото, сега, понеже всички си показват бельото, се оказва, че тези, които са си го показвали, вече ги няма. Всеки си показва бельото, защото е съществено важно какво е то и какво казва то.

Размишлявайки върху тези драматични всъщност промени и/или проблеми, се натъкнах на нещо съвсем друго: продават се неща, които могат да бъдат приети като бельо само в групата на целенасочено еротичното бельо за специфични цели и за специфични практики, това е добре. Но тези артикули биват назовани с думи, които не означават бельо, означават други неща – означават горни дрехи. Защо ли?

Ще посоча примери за подмяната на имената на тези дрехи, които би трябвало да са не-видими с имена на дрехи, които би трябвало да са видими. И оттам нататък се попитах – функциите на това бельо дали се отразяват в названията. Ако това изобщо е бельо, разбира се. Това са една една серия предмети, които уж би трябвало да са бельо; защото се продават като бельо в специализирани магазини за бельо, а не за секс артикули, произвеждат се от фирми за бельо, но с функционалните характеристики на тая част от облеклото нямат нищо общо.

Например тези гащи, които само заместват гащите в тяхната функция да поддържат кожата в областта на половите органи суха, попивайки секрети; в тяхната функция да топлят вътрешните органи в малкия таз; в тяхната функция да защитават тялото от околния свят – природен и човешки: от вятър, прахоляк, градски смог, алергени във въздуха; в тяхната функция да прикриват интимните части от тялото от неочаквани погледи в случай на внезапно и нежелано разпиляване на горните дрехи. Показаните на снимката гащи, разбира се, не изпълняват нито една от тези задачи. Тяхната основна функция е да покажат тялото, подчертавайки голотата именно чрез своето присъствие, да декорират тялото по един приятен и съблазнителен начин, да го украсят. Те следователно не са бельо, не са гащи, а са аксесоар.

Ето и няколко артикула, които се продават под името „рокля“. Това са снимки от конкретен търговски сайт, който е бил подновен някъде преди „Св. Валентин“, навсякъде се обяснява, че това са прекрасни подаръци, забележете, за вашите любими жени за техния рожден ден или за „Св. Валентин“. Кой кому ще направи подарък е въпросът, на който всеки може да си отговори.

Това също се приема за рокля и е наречено „рокля“. Естествено, че с такава рокля едва ли някой може да дойде на университетското парти, да речем, в „Артес“.

Ето и един „костюм“ от четири части, в който влизат сутиен, поличка с жартиери, ръкавици и нашийник. Нашийникът обаче някак си се е изродил в ангелски крилца откъм гърба. Закопчалчицата отзад поддържа едни ангелски крилца. Това комплектче е наречено „костюм от четири части“ и тази дума веднага ме навежда на мисълта за някаква карнавалност, която ще се докаже чрез следващия артикул, по никакъв начин не може да бъде носено с горни дрехи отгоре си. То самото е горна дреха и отдавна е забравило, че е бельо. Спазени са само конструктивните... констуктивността на фустата (поличката с жартиери) и на камизолката, елечето – сиреч сутиена. А пък крилцата са явно допълнителна награда за онзи, дето ще го подари за рожден ден.

В същата серия костюми, наречени „костюми“, продавани в магазин за бельо, стои и това костюмче, което се състои от сутиен, панталон, прашки и ръкави и... воал. Костюм за карнавал, но вътрешен, домашен, така да се каже. Но карнавал, който служи за същото, за което и обществения – за спиране и/или преобръщане на времето.

Следващата снимка дава прекрасен пример за това дали е нужна при тази група артикули хигиенната функционалност на бельото (както в свръхнефункционалния вариант с вратовръзката, преминаваща в мъжки прашки). Това комплектче може да е бельо само защото, разбира се, може да бъде скрито от горните дрехи, но в никакъв случай не е никакъв случай не е удобно, за сметка на това в момента на свалянето на горните дрехи то изпълнява функциите си.

Следващият артикул се продава под името „чорапогащник“. А прилича всъщност на неопренов костюм за гмуркане, който обаче има три дупки. А се води по списъка с артикули „чорапогащник с отворено бюстие“. Много евфемистично твърдение за тези две дупки, които позволяват да нямаш никакво бюстие. Революционният чорапогащник, който помага на жените да не си подръпват жартиерите от петдесетте години насам, изведнъж се оказва нещо съвсем друго.

По-долу имаме стока, която пък се нарича „чорапи“. Изобщо не са чорапи, съгласете се. Като част от дрехите, които лежат непосредствено върху кожата и я защитават от влага и студ, чорапите може да бъдат мислени като бельо. Но тук назованите „чорапи на слонска мрежа“, естествено, не могат да изпълняват никакви функции, определени за чорапи. Тук функциите са декоративни – т.е. внушаващи настроения.

Не е нужно да се търсят други примери и производства на други фирми. Достатъчно илюстриран е фактът, че има криза в названията.

Думи като „рокля“ или „костюм“, като „чорапи“ или „боди“ се използват от производители и продавачи на еротични облекла и аксесоари не защото те или клиентите им са много срамежливи и им е необходимо евфемистично прикритие на истинските функции на този тип аксесоари, а защото няма думи, няма названия, които да отделят показаните елементи от облеклото и от бельото, и от горните дрехи, и от екстремните еротични аксесоари за тяло (латекстови, кожени и пр.). Би било точно и безкомпромисно да се назове например дрехата с трите дупки „гъвкава мрежа, покриваща тялото и краката, с три удобни отвора към половите органи“. Но дали такова название ще бъде добре дошло в света на купуването и продаването на мечти и илюзии?