Като гледам тази картинка, която приятел ми изпрати по интернет, се сещам за народната мъдрост, че „Едно време, за да стигнеш до задника трябваше да бръкнеш в гащите, а сега – за да стигнеш до гащите, трябва да бръкнеш в задника.”

С времето обаче цяла верига от сериозни асоциации се изплъзва изпод тези две качествени, добродушни хуморески, което не е никаква изненада, защото знаем, че най-сериозното нещо на този свят е качественият хумор и сатира.

Зад световното затопляне, настъпващо по екологични причини, се крие не само световният прогрес, но и алчността. Достатъчно честа причина е и некадърността, например социалистическите технологии в общия случай обръщаха внимание на бързите и недотам качествени резултати за сметка на грижата за околната среда и за хората. В крайна сметка се стигна до парадокса, че липсата на грижа за чистотата на технологиите е  проява на неморалност, на хуманно късогледство.

Освен това, ако в миналото тия прояви можеха да минат метър за сметка на лъскавите опаковки, индустриализацията на Индия и Китай прелива чашата на търпението на природата и иначе приемливият процес на глобализация се превръща в своя антоним с вдигането на цените на горивата, на храните, т.е. на всичко. ООН бие камбаната на тревогата от настъпващия глад в някои страни поради високите цени на земеделските продукти, които почват да служат за алтернативно гориво.

Технологиите ми правят още един проблем – глобалното превъзходство на образното мислене над словесното. Децата растат с електронни и други средства, които изместват езиковото и понятийното мислене за сметка на картинките, на образите. Така съзираме всеобща неграмотност на „грамотните” хора, на хората с дипломи – от гимназии, че дори и от университети.

Както винаги Китай е една стъпка напред в изобретяването на разни неща. Грамотността в Китай винаги е била истински проблем, поради писмената система, която се използва зад Китайската стена.

От стерео-зашеметители, цветни, мърдащи екрани, ни залива масово полуграмотността на политическата класа. Тук-таме, като по изключение, има по някой политик, който носи идеи, а масовият поток си остава по презумпция ниско интелектулаен, за да бъде разбираем за масовия електорат.

Толкова лъжи, сплетни и неистини са изговорени в различните медии, че супер човешкото отличие – езикът – е изхабен до неузнаваемост. От психологията знаем, че колкото се повишава едно дразнение, толкова се притъпяват сетивата за него. Така стигаме не само до физическа, но и до душевна глухота.

Слава Богу, подтикнати от хитлеристката напаст, група учени изпревари немската наука и изобрети атомната и водородната бомба. Само заплахата от пълното унищожение на човечеството с натискането на няколко копчета като че опазва мира. Иначе търговията с конвенционални оръжия процъфтява...

Е тука някъде е спасителната сила на хумора, както и мисълта, че демокрацията е кофти нещо, но по-добро нещо не е измисляно.

Като че и аз взех да хабя скъпоценното слово, защото подобни морални тревоги може да открием и в Библията, и в текстове от Древен Египет и Месопотамия, сто на сто и от Китай...

Добрият хумор си е качествено нещо. Затова натрапчиво се прокрадва асоциацията – а какво би било, ако мислим за памперсите като бельо?

А, не – стига вече...