„Бельото като текст“. Това не е истинското заглавие. Истинското заглавие беше „Гащите като текст“. После си представих как го включвам в списъка с публикациите си с други благоприлични заглавия, как този списък отива някъде – например във ВАК, и как думата „гащи“ някак нарушава доброто впечатление. Притесних се от думата „гащи“ и я замених с „бельо“.

Тук сякаш чувам проф. Краев, който се провиква: „Еснафски глупасти. Нищо срамно няма в долницата и в разните неща, свързани с нея, в това число и гащите“.

И наистина странно двойствено, та чак лицемерно, е нашето отношение към гащите. От една срана ги крием, като метонимия на нещо друго, също наричано евфемистично „най-ценното на дивойката“, а от друга ги натоварваме със стилове и жанрове, десени и текстове, послания и очаквания от правилното разчитане на тези послания. Така първоначалната функция на бельото – вероятно хигиенна, но не съм много сигурна вече, бива напълно изместена – от коя? – разбира се, от комуникативната.

И тъй като притеснението ми от думичката на темата все още не е съвсем изчезнало, решавам да й придам малко научност, най-естествено – чрез кратък исторически преглед на появата на съвременните дамски гащи, наречени „бикини“.

И така, между 1946 и 1958 година на тихоокеанския остров Бикини американското правителство извършва постоянни изпитания на ядрено оръжие. Французите Луи Реар, инженер, и Жак Ейм, моден дизайнер, изобретяват банския костюм в две части и, вдъхновени от идеята за ядрените взривове, му дават името на нещастния остров.

След като Луи Реар прави първите си бикини, които решава да покаже на модно ревю в Париж, той се сблъсква със сериозен проблем – не може да си намери модел, тъй като никоя почтена жена не се решава да облече нещо толкова разголващо.

Положението спасява Мишелин Бернардини, стриптизьорка в парижко казино. Пуританите биват потресени от нововъведението, като католическите Испания, Португалия и Италия забраняват бикините, в САЩ също трябва да мине доста време, докато преглътнат безсрамната дреха. В американското списание „Съвременно момиче“ през 1957 г. – цели девет години след появата на бикините, може да се прочете: „Едва ли е нужно да се пилеят думи за т.нар. „бикини“, защото е немислимо което и да е момиче с такт и достойнство да облече подобно нещо.

Един писател от онова време дори казва, че банските костюми в две части разкриват всичко за момичето – само без моминското име на майка й.

Едва ли е необходимо да казваме, че ако в западните страни бикините поне биват коментирани, макар и с лошо, то трудавата социалистическа жена дори и не узнава, че на света се е появил такъв артефакт – т.е. няма такъв проблем.

И така, какви могат да бъдат посланията в процеса на комуникация, осъществен чрез този таен код? Ето няколко теми, които ни най-малко не изчерпват комуникативния потенциал на бельото.

Празнични: току-що е отминал „Св. Валентин“ и магазините са пълни с гащи в червено и розово на сърчица и мечета. По-назад стоят изостаналите новогодишнис десени на елхички, Дядо Коледа и еленчета. А ето – идва и Баба Марта: от миналата година помня как витрините на магазините за бельо грейваха в бяло и червено.

Хумористични: към тази категория спадат два типа хумористични гащи: както по десен – например на Мики Маус или зайци в специфични пози, така и по форма – например боксерки със слонски хоботчета отпред. РОМАНТИЧНИ: дантелите по мъжкото бельо съвсем не са днешно изобретение. Още през 17 век аристократите в Европа започват да носят дантелени гащи. Така според френския писател Антоан Форетие за достойнствата на мъжа се съди по широчината на дантелите по бельото му и уважението към него нараства в зависимост от тяхната ценност.

Литературни: литературните гащи също се делят на два типа – по десен, сред които любими са ми тези с отпечатани статии от „Хералд Трибюн“ например, и такива, възпети в произведения. Последните никак не са малко. Например от „Грабна баба, грабна баба кроилата – скрои гащи на котака!“ или – преди години стана хит една хумористична народна песен, най-вече заради куплета с „Гащите съм си изпрала...“. И, разбира се, задължително е да се спомене парчето на Пепа „Синя прашка“: „Що не си свалиш фланелката юнашка – аз ще ти покажа мойта синя прашка!“. За който не се досеща къде е тук естетическото звено в римата – да подсетим. В цветовата асоциация „моряшка фланелка“: синьо-бьло – синя прашка.

Екологични: разбира се, бихме могли да отнесем десени на цветя, листа и животни към темата „екология“. Ето обаче заглавие във вестник: „Показаха най-новите екологично чисти гащи за бебета. Мъничетата могат дори да похапват от тях“.

Превръщане на частното в публично: в подкрепа на възможността темата за бельото – и в частност за гащите, да бъде превърната в публична ще приведем един исторически и няколко актуални примера. При обсадата на Гренада през 16 век испанската кралица Изабела Кастилска дава обет, че няма да сменя бельото си, в интерес на истината: ризата, досато испоските войници не превземат града, последната крепост на маврите на полуострова. Това станало след няколко месеца. По-късно били селекционирани и коне, имащи цвета, който придобило бельото на кралицата.

Още един пример – съобщение в пресата: „Аукцион предлага гащите на Джако за един милион долара“.

Преди няколко месеца се разрази скандал, защото в личния сайт на една служителка от българско министерство се появили нейни снимки по гащи. Критиката е още по-сериозна, тъй като гащите са розови, някак несериозни и твърде лежерни на една министерска служителка. Случката предизвиква и нещо като обществен дебат и един защитник на чиновничката пише: „Освен това по абсолютна стойност розовото бельо може да бъде точно толкова безвкусно, колкото и смачкан костюм с отвратителна вратовръзка. Но срещу лошия вкус – уви! – оръжие няма открито, няма открито...“.

И накрая да кажем, че в интернет под думата „гащи“ излизат поне хиляда сайта на тема. В шоуто Dancing Starts се видяха гащите на премиерската приятелка. Бурните последващи дебати са най-вече породени от факта, че т.нар. „височайши гащи“ били, представете си, черни.

Но, както казват римляните: „Ad augusta per angusta!“ – „Към великите неща се отива по тесни пътища!“.