Бельото винаги е било част от мистиката и загадъчността на дамите. С умелото му подбиране то допринася за красотата и сексапила на ползвателките му. Събужда мъжкото въображение и страсти и е едно от най-мощните оръжия за прелъстяване. През вековете то се изменя и развива от препаската – най-старата позната, но и най-широко разпространена и най-дълго използвана форма на бельо в човешката история.

През първите десетилетия на ХХ в. настъпват съществени промени при оформянето на дамското бельо, появяват се нови елементи, използват се нови материали.

В традицията на българите долните дрехи са твърде ограничени по брой и бедни по състав, но през ХIХ в. и в началото на ХХ в. те се увеличават и разнообразяват. [1] Фолклорният модел на света е антропоморфен, тъждествен е с човешката телесност. А фолклорният българин отъждествява представата си за жена с тази за земя. [2] Това може би е една от причините, в началото на ХХ в. да се обръща специално внимание на дамското бельо, като се развива в посока на създаване на по-голямо разнообразие и по-голяма изисканост.

Проучването е изградено върху лично събрана теренна информация от жители на гр. Варна, върху стари снимки и модни списания.

В българската традиционна медицинска практика бельото, което е в най-близко съприкосновение с тялото на човека, може да бъде до известна степен и заместител на заболелия човек. Когато болният е извън населеното място или няма възможност да отиде при народната лечителка (народния лечител), то лечителката поръчва на някой близък, роднина да донесе долна дреха – риза, комбинезон, потник, корсаж, фланелка, и върху нея извършва лечебната процедура, така както би направила, ако човекът е там. Желателно е долната дреха да бъде от кръста нагоре и да е била близко до сърцето на болния. Върху бельото лечителката „гаси въглени“, „лее куршум“, „лее восък“, бае. След това заръчва болният да облече „обаената дреха“ или да спи върху нея. Така символично чрез осъществяване на лечебната практика върху бельото се отстранява болестта от тялото на човека.

За народа ни бельото е и нещо недотам чисто. Затова когато пред обществеността се изнася информация за аферите, характера и битието на някого, се казва, че „ще му бъде извадено на показ долното бельо“.

В началото на ХХ в. във Варна като голям пристанищен, търговски, промишлен, курортен, културен и образователен град се засилва процесът на европеизирането на начина на живот на жителите му. Тук живеят много чуждестранни предприемачи и специалисти, консули, търговци, които контактуват с фирми от цял свят, български интелигенти, завършили образованието си в чужбина. Варненци започват да пътуват извън пределите на страната, те виждат и възприемат елементи на европейската култура. Променя се начинът на живот на варненката, тя се отличава със своя афинитет към модното, жените започват да отделят повече време за себе си. [3] Европейският стил на живот се приема първоначално от по-заможните кръгове на градското население. Европейската мода прониква и при оформлението и използването на дамското бельо.

В първото десетилетие на ХХ в. няма особени изменения в бельото на дамите в сравнение с това в края на ХIХ в. Гражданките носят корсети, гащи с крачоли, ризи, фусти с украса от дантела, бяла бродерия и т.н. [4] Варненки отиват в чужбина – Франция, Австрия, Германия, Швейцария, Италия, Англия, Чехия, Румъния, за да си купят модно облекло и бельо. Безспорният законодател на модата е Париж. Пазаруват в известните магазини „Самаритен“, „Бо Марше“, „Паризиен“, в големите магазини на Лувъра. Най-често ходят на сезонните разпродажби през пролетта и есента.

Надя Велчева (р. 1886 г.), съпруга на търговеца Никола Велчев, разказва, че през 1908 г. си купува във Виена ленени ризи с ръчно плетени шевици (Handarbeit), дълги гащи с великолепни шевици. А през 1911 г. от Париж си донася огромен кош с дрехи (бельо и горно облекло) от магазините за сезонна разпродажба, но в България тези дрехи представят модните тенденции в Европа. Жените с по-добри икономически възможности си изписват от чужбина готови долни дрехи. Получават ги в големи кутии с приложение голям каталог, а безплатно им изпращат и модни журнали. [5]

Някои варненки си поръчват бельо при известните модистки – Атина Антимова, Фотина Вангелова и др. [6] Те шият облекло по модни български и чуждестранни журнали. Поръчки се изпълняват и в стопанското училище „Мария Луиза“. Готово бельо българско производство може да се закупи от магазините на града, които предлагат дамски комбинезони, копринени кюлоти „румба“ и др. Те са изработени в трикотажната фабрика на братя Георгиеви в Габрово. [7] Във Варна дамско бельо предлага известният магазин „Жулиета“ в централната част на града. В специалното издание „Варна – курортен град“ от 1932 г. има реклама: „При изтънчен вкус: дамско, детско бельо и галантерия, бродерии, пижами – хубави подаръци ще купите само от ръкоделния магазин „Жулиета“. Варна – под хотел „Мусала“. Говорят се всички чуждестранни езици“. [8] От 1924 г. Димитър Христов Малчев (р. 1896 г.) на ул. „Цар Борис“, вдясно от хотел „Лондон“, открива магазин „Еделвайс“ за продажба на обикновено и фино бельо и галантерийни стоки. През 1937 г. премества магазина в по-голямо помещение на отсрещния тротоар и до 1949-1950 г. продължава да продава бельо на изисканите варненски дами. [9]

Но по-голяма част от варненки изработват своето и на семейството си бельо сами, като за украса използват ръчно изплетени или купени от галантерийните магазини дантели, шевици, апликации, панделки, ширити и др. Кройки вземат от модни български и чужди списания. Бельото си шият на ръка или с машини „Сингер“, „Феникс“, „Луна“. Не е странно, че варненки се справят сами с приготвянето на бельо – между домакинските умения, които девойките усвояват в училище, най-широко са застъпени шиенето, везането, плетенето. В гимназиите на тях се обръща голямо внимание и ежегодно се уреждат изложби с изработеното през годината. Към тях гражданството проявява голям интерес. Ръкоделието като предмет на девическото образование е повсеместно изучавано и предпочитано в българските училища. Широката му застъпеност във варненските училища има за цел да подготви девойките за домакини и майки. Обучението по ръкоделие се води от учителки, които са завършили в чужбина или пък ползват европейски ръководства. Това допринася за широкото навлизане на европейската мода в бельото на градската жена. Във Варна през първите десетилетия на ХХ в. известна учителка е Мара Вуйчева (р. 1890 г.), завършила в Чехия специалност „Ръкоделие“.

Уменията си за направата на модно долно облекло варненката придобива и при общуването си с роднини, приятелки, съседки, чрез журнали, а също и с посещаване на курсове при майсторки професионалистки. Прави впечатление не само трудоспособността на градската жена, но и нейното въображение, артистичност и възприемчивост към новото, модерното. Женските благотворителни дружества организират курсове, училища за кроене и шиене на долно бельо, бродерия. [10]

През първото десетилетие на ХХ в. модно ориентираната жена трябва да бъде с много тънка талия, като постига това чрез корсет. За него казват, че „представлява твърде сковаващ скелет от метални или дървени пръчки, облечени в плат. Той стяга жените като в менгеме. Това е чудовищна броня“. Декорират го с красиви бродерии, тюлове, дантели, панделки. Богатите варненки, за да бъдат в тон с парижката мода, си купуват изящни корсети от магазините „Samaritaine“ („Самаритен“), „Bon Marche“ („Бо Марше“). В тези магазини се продават и специални корсети за младоженки, за бременни, за жени-кърмачки, за деца, за жени с широк ханш, за пълни жени и т. н. Някои от корсетите имат и имена – „Далия“, „Джоконда“, „Пеперуда“. Варненските дами си доставят корсети от фабриката на братя Кирмзе в Саксония и от други чуждестранни производители. В черноморския град корсети продава Ал. Казакова, магазин „Жарден де мод“ на ул. „Архимандрит Филарет“ № 4; М. Прочай на ул. „Аспарух“ № 4; Ханс И. Рус, магазин „Виена“ на ул. „Цар Борис“ № 20. [11]

Корсетът се използва и за доказване на изневери. Мъжете сутрин правят малки възелчета с шнурчетата на корсета, а вечер ги проверяват. Корсетът е с различна дължина, но в началото на миналия век, той достига почти до коляното. Той започва да поддържа и новосъздадения аксесоар – чорапите. Те се закрепват чрез жартиери, които стават неразделна част от корсета. А той чрез метала или дървото, поставяни в него, причинява безкрайни мъки на жените.

Това неестествено оформяне на тялото на жената среща силно неодобрение на привържениците на доброто здраве. Лекарите започват да обясняват, че корсетите пристягат тялото толкова силно, че сплескват вътрешните органи и деформират ребрата. По това време често срещано явление е, жена да припадне, но това се счита за проявление на деликатната женска натура. А всъщност тя просто не може да диша.

След 1912 г. започват да се правят корсети от еластична материя, които имат по-различна структура и позволяват по-голяма свобода на движенията. [12] Варненските дами през 1914 г. си поръчват от новите „Корсети „Самаритен“ – чието превъзходство е признато от всички, дължат тяхната слава не само на прекрасната си линия, но и на несравнимото качество от платове, които се употребяват за тяхното изработване“. Корсетите са от батиста, атлас, коприна, сатен, лен, „лъскав плат с копринени ластици“, в бял, кремав, розов, син, небесносин, зелен, екрю, жълт цвят, на надлъжни райета, на бяла основа с втъкани цветни нишки (бяла батиста с втъкана коприна) и т.н. Украсени са с дантели, панделки, ширити, цветчета, звездички, бродерия върху коприна. [13]

От парижките модни магазини варненки си купуват гащи с дълги крачоли (панталон), ризи, фусти, комбинезони, комбинезон-гащи, нощници, матинета. Гарнирани са с ръчни и фабрични дантели, с кордели, къдри, волани, рюшове, плисета, с фестони, с „английска бродерия“, с „ажури и ръчно везане“. В бита навлиза и трикотажното долно облекло, плетените на машина кюлоти с различна дължина на крачолите, ватените, памучните, копринените и вълнените гащи.

След Първата световна война се появява напълно нов дамски силует – обусловен от налагащата се самостоятелност и ангажираност на жената. Все повече жени и девойки вземат участие в обществения живот. Появява се младежката линия в облеклото. И основната реформа на дамското бельо е освобождаването от корсета. [14] Появява се сутиенът, наричан „поддръжка на гърлото“, „гърдокрепител“, „гърдодържач“, „брустхалтер“, „бюстхалтер“, „коректор на гърди“, „нагръдно елече“.

Корсетът частично е заменен от „колан с жартиери“, който служи за прикрепване на дългите чорапи. До откриването на чорапогащите ластичният колан е незаменим. Жартиерите имат практическо предназначение, но те стават и синоним на секси облекло. С появата на еластичните материи корсажът се превръща в най-нежното развитие на корсета, представлява сутиен и колан за ханша, обединени в едно.

След 1920 г. дамското бельо се променя драстично. Жените, а и производителите започват да обръщат повече внимание на комфорта, премахват всякакви ненужни копчета, връзки и др.; използват нови материали, за да стане бельото по-удобно и по-приятно за носене. То се олекотява, става по-ефирно. Шие се от по-фини платове – опал, батиста, креп-сатен, креп де шин, воал, жарсе, хасе. То е не само бяло, а и цветно – розово, жълто, светлосиньо, кремаво, „бананов цвят“ и в други светли тонове. Долната фуста отпада. Гащите са по-къси – като шорти. Комбинезонът е с дължина до коленете и с тесни презрамки.

По-бедните гражданки на Варна си шият бельо от по-евтини материи – американ, хасе и от домашно тъкано бяло платно.

Тъй като липсват снимки на варненки по бельо, по фотосите, които са правени на плажа във Варна, можем да получим информация за долните им дрехи. През 20-те години на ХХ в. жените се появяват на плажа с комбинезони – свободно падащи или прищипнати в долната си част. [15] През този период банските костюми са пригодени за целта комбинезони или са собственоръчно шити, но по изработка и материя твърде много наподобяват дамското бельо. Украсата им е от цветна фабрична шевица, ширити, панделки.

От първите десетилетия на ХХ в. варненки получават излизащите по това време модни дамски журнали – „Икономия и домакинство“ с редактори Теодора и Стефан Пейкови, „Модерна домакиня“, „Домакинство и мода“. Разбира се, тези списания се получават и в други български градове и по-големи села. Но всяко едно селище, в зависимост от своето местоположение, икономически и други условия, а и от населението, което живее в него, до известна степен има изградена модна линия и жителите му са възприемчиви към едни или други модни тенденции, господстващи в даден период от време.

Към журналите има приложени кройки, като това е особено ценно за варненки. Така се рекламират и списанията: „Всяка абонатка на „Домакинство и мода“ може да получи кройка от всеки модел, поместен в списанието, а също и от всеки друг моден чужд журнал, като се посочи модела и дадат нужните мерки“. Списанието (1928 г.) „дава на абонатите си кройки по мярка за всички фасони с най-точни обяснения и указания писменно или устно как да си шие дрехата всяка домакиня. Днес облеклото – модно, но прилично и естетично – е една необходима нужда за всяка културна жена“ [16] .Списанията имат по няколко страници с модели и кройки на долно облекло – комбинезони, комбинезони-фусти, комбинезони-панталони, гащи, нощници, нощни комбинезони, корсажи, кюлоти, гащи-панталони, гащи-фустички, долни ризи, сутиени, матинета. Прави впечатление, че много често се дават модели на комплекти от няколко вида долно облекло: „комбинезон и гащи“, „риза и гащички“, „нощница и гащички“, „гарнитура от комбинезон с гащи и брюст халтер“, „комбинезон, гащи и нощница“ и т.н.

През 1928 г. в сп. „Домакинство и мода“ се отбелязва, че „модно е цветното бельо, но най-елегантно и семпло е пак бялото. Бельото се изработва от всичко и от най-скъпо и най-евтино, като се започне от креп де шин, суа лавабъл (българска коприна за пране), фол фуал, опал до хасето. Модно е при гарниране на бельото – поан ласа, но с милиметрови тесни ширитчета; ръчната бродерия, като: толедо, фил тире, работа на тюл, рококо, турски бод, гублени – всичко съвсем ситно и фино“. [17] За направата на комбинезони, комбинезони-гащи, ризи, ризи-гащи и др. се използва също батиста, коприна, вуалаж, муселин, фол воал и фино трико. Дават се указания: „Какво да имаме предвид, когато купуваме материя за долни дрехи“. [18] В статия в сп. „Модерна домакиня“ Маргарита Вайнберг задава въпроса: „Лен или памук? – Нашите баби сигурно биха предпочели лена. Наистина, ленените платове са по-здрави от памучните. Ленът има това хигиеническо предимство, че събира по-малко микроби, отколкото памукът. Мерило за доброкачествеността на памука е неговата мекост, чистота и дължина на влакната. Египетският памук се цени най-високо…“. [19]

В журналите модното дамско бельо през 20-те години на ХХ в. се представя по следния начин:

1926 г., сп. „Икономия и домакинство“, кн. 1

„Разкошна фуста-комбинезон от вуалаж или опал, гарнирана с тюлова дантела, лека английска бродерия и бастички. “

„Комбинезон – гащи от опал или хасе, гарниран с дантели.“ [20]

1927 г., сп. „Икономия и домакинство“, кн. 8

„Комбинезон, изработен с цветна бродерия, ажур и фестони.“

„Оригинален долен къс риза-комбинезон, гарниран с дантела и бродерия.“

„Матине от фланела, бродирано с цветна бродерия и украсено с шнур.“

„Долен комбинезон-гащи от трико.“ [21]

сп. „Модерна домакиня“, кн. 3

„Матине от батиста, гарнирано с дантелка и цветни панделки.“

„Комбинезон и риза-гащи, гарнирани с дантелки.“ [22]

сп. „Модерна домакиня“, кн. 5

„Комплект риза и гащи от светло розов опал, гарниран с кремава дантелка и бродерия – апликация от кремав опал.“

„Комплект риза и гащи от светъл цветен опал, гарниран с дантелки. Ризата е с презрамки от дантелки. Гащите са с разрез отстрани.“

„Нощница с къси ръкави от бяла батиста с ажурчета и бродерия.“ [23]

1928 г., сп. „Модерна домакиня“, кн. 4

„Комбинезон фуста-гащи, с набори отстрани, гарниран с бродирани мотиви и дантели.“

„Корсаж, гарниран с бродерия и дантелки. В талията е с ластик. Презрамките са само от дантела.“

„Елегантен комбинезон-фуста, гарниран с широка ъглова дантела. Презрамки от копринена панделка. Отстрани има слаб набор.“ [24]

сп. „Модерна домакиня“, кн. 5

„Koмбинезон риза-гащи от фино трико с дантела горе и копченца и ластик долу.“

„Комбинезон от бяла батиста, гарниран с матов опал. Долу – с копченца.“

„Корсаж от понже, с тюл горе.“

„Колан с жартиери. Отзад е с ластик.“ [25]

сп. „Модерна домакиня“, кн. 10

„Комплект риза и гащи, от бледо кремав опал, гарнирани с кремава дантела, която от едната страна се изрязва според заострената форма на модела. В ризата дантелата играе ролята на платка, от която отстрани надолу са направени групи бастички. Презрамките са от цветна панделка. Гащите са с коланче, което се закопчава отстрани, гдето има и бастички.“

„Комбинезон-фуста от бледо-кремав опал, гарниран горе, около извивката на деколтето и ръкавите, и долу околовръз с кремава гюпюрена дантела. Горе отпред са направени ажури; отпред по средата има басти; отстрани и отзад – набор.“

„Комбинезон риза-гащи, от бледо-кремав опал, гарниран горе с широка кремава  дантела; прирамките са от черна панделка. Отстрани има набори; долу гащите са свити с ластик.“ [26]

1929 г., сп. „Икономия и домакинство“, кн. 5

„Комбинезон-гащи от пъстър плат, гарниран с фигури от ажур.”

„Комбинезон за вечерна рокля, комбиниран от креп де шин и дантела.”

„Комбинезон от пъстър муселин, изработен с дребни бастички и плисета.” [27]

За 30-те години на ХХ в. е характерна модата на женствената фигура. За направата на дамско бельо се използва батиста, креп де шин, креп сатен, соа лавабъл, жарсе, поплин. Украсяват го с дантели, тюл, ширити, панделки, бродерии, апликации, шнурове, копчета; правят набори, рюшове, фестони, ажури, волани, басти, плисета. Дънлоп Ръбер открива ластекса (Lastex). Това е еластичната нишка, която може да се вмъква в платовете и се използва за направата на сутиени и други части от дамското бельо.

За първи път се появява и сутиен-комбинезонът, тъй като промените в модата пораждат необходимостта от по-функционално и по-семпло бельо. Сутиен-комбинезонът е следващата крачка към намаляване на броя на долните дрехи, носени от жените.

Няколко примера, как се променя дамското бельо през 30-те години на ХХ в. и кои са модните тенденции при оформлението му:

1931 г., сп. „Икономия и домакинство“, кн. 6

1. „Комбинезон или риза и гащи от батиста, гарнирани с ажур, дантелка, тюл.” [28]

1932 г., сп. „Икономия и домакинство“, кн. 6

1. Комбинезон с бродерии, ажури, с тънки презрамки.

2. Гащички-кюлоти.

3. Нощни ризи, камизоли за спане. [29]

1933 г., сп. „Модерна домакиня“, кн. 9

1. „Комбинезон-панталони от бял опал, широка бяла дантела и дантелени презрамки.“

2. „Долна риза от бял тоал-де-соа с дантела и дантелени презрамки.“

3. „Нощница направена от тоал-де-соа в бледо-розов цвят, с копринена дантела в екрю цвят.“

4. „Панталонки (гащи) от бял тоал-де-соа, гарнирани с дантела.“ [30]

През 30-те години българската традиционна шевица става отново модерна и широко се прилага в градския бит. Варненските интелектуалки подреждат в дома си в „български кът“, правят си облекла със силует и украса в „български стил“. Започват да украсяват дамското бельо с народна шевица. Това е свидетелство за порастващото национално самочувствие на дамите в гр. Варна, като резултат именно от процеса на европеизацията им. През 1933 г. в сп. „Икономия и домакинство“ предлагат няколко модела на долно облекло, украсено с българска шевица: 1. „Дамска нощница. Работена от българско тънко платно с шевица“; 2. „Комбинезон-гащи, изработен от соа лавабл с шевица“. [31]

1934 г., сп. „Икономия и домакинство“, кн. 8

1. „Гарнитура от комбинезон с гащи и брюст халтер, изработени с ажур и бродерия. Комбинезонът и гащите (тип „панталонки”) са разкроени.“

2. „Гарнитура от комбинезон, гащи и нощница, гарнирани с широка дантела и декоративни шевове.“ [32]

1935 г., сп. „Икономия и домакинство“, кн. 3

1. Комплект от комбинезон-гащи, пижама и матине. Изработени от креп сатен или соа лавабл. [33]

1936 г., сп. „Икономия и домакинство“, бр. 4

1. Комплект от комбинезон и гащи. Комбинезонът, както и гащите са направени от красиво разкроени парчета плат, съединени с машинен шев или „турски ажур“. Комбинезонът е гарниран с апликирана и бродирана платка с апликации от креп сатен върху креп де шин или „турска бродерия“, изработена върху креп де шин. [34]

сп. „Икономия и домакинство“, бр. 6

2. Красив комбинезон от розов креп де шин или соа лавабъл, с разкроена горна част. Дантелата е изработена  с ширитчета от самата материя. [35]

1937 г., сп. „Икономия и домакинство“, бр. 6

1. Комбинезон с платка от ръчно плетена дантела, с басти в кръста и тънки презрамки-панделки. [36]

1939 г., сп. „Икономия и домакинство“, бр. 5

1. Комбинезони от фина коприна, разкроени, с апликации от креп сатен в горната и долната част; с тънки презрамки. [37]

сп. „Икономия и домакинство“, бр. 9

2. Комплект комбинезон, гащета и сутиен от емпримиран креп де шин в семпла, но красива линия, освежени в райе в тона на украсата на плата. [38]

Варненки си купуват необходимите им за изработка на бельото различни гарнитури – шевици, дантели, ширити, шнурове, апликации, копчета, конци и др. от галантерийните магазини, които се намират на търговските улици „Преславска“, „Владислав“, „Цариброд“, „Цар Борис“ (част от днешната ул. „Княз Борис I“), „Шести септември“ (част от днешната ул. „Княз Борис I“), от големия търговски център „Пазар Паруш“, от ръкоделния магазин „Жулиета“, от магазин „Еделвайс“ и т.н.

Галантерийни стоки във Варна в началото на ХХ в. продават: Тодор Я. Фесчиев, Соломон Аладжем, Сабитай Мефано, Петр Н. Маждраков, Николай Кирилов, Герасим П. Василато, Братя Герчови. [39] През 30-те год. на ХХ в. галантерия на едро предлагат: Алб. Кардова, Бехморам & Герон, ул. „Габрово“ № 2; Бенсион Исак Арон & Брат, ул. „Габрово“ № 6; Исак А. Герон & Син, ул. „Габрово“ № 15; Конфино Файон & Сие, ул. „Габрово“ № 5; и Яко И. Мизрахи & Сие, ул. „Габрово“ № 27. А галантерийни стоки на дребно продават: Брешив & Комисаров, магазин „Нови Лукс“, ул. „Цар Борис” № 9; Б. С. Бехаров, магазин „Гигел“, ул. „Преслав“ № 33; Барух Бохоров, магазин „Виена“, ул. „Преслав“ № 39; Васил Калоянов, магазин „50“, ул. „Владислав“ № 15; Ганчо Обрешков, магазин „Елеонора“, ул. „Владислав“ № 6; Г. А. Костурков, магазин „Златен лъв“, ул. „Владислав“ № 22; Герчо Димитров, магазин „Нова Елеонора“, ул. „Владислав“ № 18; Д. Иовков & Н. Жечев, ул. „Цар Симеон“ № 1; Д. Хр. Малчев, магазин „Еделвайс“, ул. „Цар Борис“ № 2; Ив. Киров, магазин „Добруджа“, ул. Преслав“ № 25; Малчо С. Ковачев, магазин „Италия“, ул. „Владислав“ № 42; Михаил Първанов, магазин „Базар София“, ул. „Владислав“ № 2; Михаил Димитров, магазин „Папийон“, ул. „Преслав“ № 21; Н. Халфон, магазин „Руж“, ул. „Цар Борис“ № 2; Н. Хр. Лафчиев, магазин „Родна индустрия“, ул. „Цар Борис“ № 10; Райко Адамов, магазин „Елегант“, ул. „Цар Борис“ № 21; Соломон Ардити, ул. „Цар Борис“ № 21; „Тодор Герчев“ А.Д., ул. „Цар Борис“ № 5; Янко Г. Паризер, магазин „България“, ул. „Цар Борис“ № 2. [40] Дживан Испеджиан през 1918 г. си открива магазин за галантерия, кинкалерия, манифактура на ул. „Царибродска“, който работи до 1938 г. Семейната традиция продължава и синът му Степан Испеджиан, който от 1931 г. работи самостоятелно и продава галантерийни стоки в центъра на Варна, близо до Метрополията. [41] В ръкоделния магазин „Д. П. Парасков“ на ул. „Шести септември“ № 2 има голям избор на платове, дантели и шевици за бельо. [42]

А дамите, които пътуват до София или имат по-големи материални възможности, си поръчват готови долни дрехи в „Магазин за Бельо“ АД в Дишков Базар, на ул. „Леге“ № 13 в столицата или в магазин „Аида“, също на ул. „Леге“ № 9 в „Ателието за изработка на фини корсети, колани, сутиени, бандажи и др. на Мари Челебон Ис“. [43]

Втората световна война донася недоимък и изобретателен дух. След 1940 г. настъпва период на големи изменения в дамското бельо – променят се материалите, кройките, частите на облеклото. Модата на 40-те години на ХХ в. преминава под знака на практичното и икономичното. В годините на Втората световна война благодарение на изобретения през 1938 г. найлон синтетичните тъкани стават хит на пазара. За направата на бельо се използват домашно тъкани платове, хасе, американ, найлон, перлон, коприна, изкуствена коприна, смес от коприна със синтетика, креп сатен, батиста, жарсе. За зимните месеци се плетат ръчно или машинно някои части от дамското бельо.

Увеличаващият се брой работещи жени като учителки, чиновнички, служителки в банки, в индустриалните предприятия, в администрацията и в обслужващата сфера налага модата на по-семплите облекла, намалява броя на частите на дамското бельо. Основа в обличането става „коланът с жартиери“, сутиенът, късите комбинезони, ризогащникът. Бельото е бяло или цветно, платовете са на точки, на цветчета, с декоративни геометрични орнаменти. През 1941 г. в сп. „Икономия и домакинство“ за дамите се препоръчва „много практичен корсет със сутиен, който лесно се ушива от всяка жена. Ластичната част се купува готова, без шев, отпред се зашива едно парче плат за корсета, за да не се отпуска през корема“. В горната част се пришиват чашките за сутиена. С тънки презрамки. [44]

1941 г., сп. „Икономия и домакинство“,  бр. 2

1. Сутиен за по-пълни дами от пъстра батиста.

2. Сутиен от плат и дантели за слаби фигури.

3. Комбинезон с биета от цветен креп-сатен. [45]

В сп. „Жена и дом“ през 1943 г. са дадени няколко скици на дамско бельо – „изящен ризогащник от пъстра коприна“; „дамски гащи“ с украса от дантели и панделки; „семпъл комбинезон от бяла коприна“; „практичен модел за дамска пижама“; „красива нощница“ и т. н. [46]

От 40-те години на ХХ в. започват да се издава „Обединени домакински списания“, които обединяват излизащите до тогава женски списания „Икономия и домакинство“ (ХХVI год.), „Модерна домакиня“ (ХХII год.), „Дом и свят“ (ХIII год.), „Жена и дом“ (Х год.). В тях също има страници, посветени на дамското бельо. През 1947 г. са дадени модели на:

1. „Комплект от комбинезон, гащи и сутиен. Материята е розова коприна.“ Гарнирани са с дантела и апликация от по-тъмна розова коприна.

2. „Комбинезон, скроен вталено“ и в долната си част свободно падащ. В горната част са апликирани копринени розови парченца във формата на пеперудки.

3. „Комбинезон от копринена материя на точки. Ажурено ширитче е вшито така, че придава формата на панделка.“ [47]

През 1948 г. в „Обединени домакински списания“ е показан: „Комплект от комбинезон и гащи“. Комбинезонът е втален, с бродерия в горната част, с тънки презрамки. Гащите са с колан и басти, украсени с бродерия в долната част. [48]

През първите десетилетия на ХХ в. бельото на дамите във Варна преминава дълъг процес на развитие и усъвършенстване. От твърде неудобните и стягащи тялото корсети, дългите гащи, ризи, фусти, до ефирните комбинезони, матинета, ризогащници, атрактивните сутиени, колани с жартиери. Но всички те са с много изящна украса, която подчертава красотата на женското тяло.

Варненските дами до известна степен се придържат към българската традиция, но подхождат към нея избирателно и съчетават най-доброто от нея с нови елементи и форми с европейски произход. Варненката е възприемчива към новото, модерното. С тенденциите в развитието на дамското бельо тя се съобразява, повече или по-малко, навреме или с известно закъснение, но задължително се съобразява. Защото приобщаването към европейския свят се осъзнава като необходимост, която предполага и възприемане на неговите норми на гражданско, битово и духовно равнище. Спазването на модата в долното облекло зависи от материалните възможности, образованието, професията и личния естетически вкус.

Бельото на дамите във Варна в началото на ХХ в. се оформя по образци от европейската мода, която идва от един престижен, цивилизован за времето си свят, който става модел за подражание. Жената става по-предизвикателна и с все по-изваяна фигура.

БЕЛЕЖКИ:

Магазин „Жулиета“, гр. Варна, началото на ХХ в.

Реклама на магазин „Жулиета“, 1932 г.

 Реклами на корсети – магазин „Самаритен“, Париж, 1905 г.

 Реклами на корсети – магазин „Самаритен“, Париж, 1905 г.

Реклами на корсети – магазин „Бо Марше“, Париж, 1908 г.

 Реклами на корсети – магазин „Бо Марше“, Париж, 1908 г.

Реклами на корсети – магазин „Самаритен“, Париж, 1911 г.

Реклами на дълги долни гащи (панталони) и долни ризи – магазин „Бо Марше“, Париж, 1908 г.

Реклами на долни ризи – магазин „Бо Марше“, Париж, 1908 г.

Реклами на долни ризи (всекидневни ризи), панталони (дълги гащи), нощници – магазин „Бо Марше“, Париж, 1909 г.

Реклами на  комбинезон, нощници, фусти, дълги гащи (панталони) – магазин „Самаритен“, Париж, 1911 г.

Реклами на ризи и гащи, комбинезон-долна фуста, комбинезон-гащи от бяло милино (линон), с ажури, дантели, панделки, ръчна бродерия – магазин „Самаритен“, Париж, 1914 г.

 Реклами на ризи, гащи, нощни ризи, комбинезон-фуста – магазин „Самаритен“, Париж, 1914 г.

На плажа във Варна, началото на ХХ в.

Комбинезони, нощни ризи, дамски пижами, матинета, къс риза-комбинезон, брюст халтер (сутиен), комбинезон-гащи, 1927 г.

Комплект риза и гащи, комбинезон-фуста, комбинезон риза-гащи от бледо кремав опал, 1928 г.

 Комбинезони, гащи-кюлоти, ризи, нощни ризи, камизоли за спане, 1932 г.

 Дамско бельо с народна шевица – ризи, нощници, пижами, сутрешни халати, 1933 г.

Комбинезони, гащи, нощници, пижами, сутиени, матинета, 1934 г.

 Комбинезони, гащи, ризогащници, пижама, нощница, 1943 г.

Комбинезони, комплект от комбинезон, гащи сутиен, 1947 г.