Външният вид и кинетиката на тялото изразяват обществен статус и позиция в семейството. Ако не разчитаме достатъчно адекватно обърканите знакове на появата на личността днес, то в обществата, характеризиращи се със „слабост на писането“ (Шмит 2000), в силно ритуализираните общества, устното обещание, простият жест и външният вид могат да имат „сила на закон“, да служат като „юридическо“ доказателство, „че могат да свързват със същата сила, ако не и повече, отколкото нотариално заверен акт и подпис“ (Шмит 2000). Ритуализираното човешкото тяло, разглеждано като част от едно обществено тяло, има символни функции от античността до XIII век, когато в Англия се въвежда практиката на записването и се създава нова култура – literacy. Задължителното ограмотяване през XIX век слага началото на края на цивилизациите на жеста, в резултат на което започва трансформация и деритуализация на тялото, неговата поява и кинетика. 

Моделирането на тялото е основеният начин то да се ритуализира. В зависимост от обществения и религиозния контекст то или определени негови части се откриват и подчертават или закриват и смаляват.

Моделирането на тялото е събитие, което има за цел да изрази сексуалност; инициация; принадлежност, доверие или вярност към религиозна или мистична доктрина; ценностна система; себеизразяване; естетика. Наред с пиърсинга; татуирането; боядисването на кожата, косата, ноктите и устните; краниалните модификации и др., установява се, че жени и мъже от различни цивилизации, са прибягвали до моделиране на талията.

Френската дума „талия“ (taille) произлиза от глагола „tailler“, който означава ‘остря, подострям, дялам, кастря, кроя, изрязвам’. Френската дума „корсет“ също съдържа идеята за моделиране с буквалното си значение „телце“ – т.е. умаляване на тялото чрез компресия в областта на талията. Колани и корсети са основните инструменти за трениране на тялото в тази област. Тънката талия е привлекателна не толкова сама за себе си, а защото бидейки среда (кръст, μέση, гр.) тя насочва вниманието към горе и долу разположените от нея части на тялото – гърдите и гениталиите. Особена значимост в този смисъл придобива подчертаването на гърдите чрез талията в обществата, които имат култ към гърдите.

Минойският Крит

Един от най-ярките и ранни примери за  компресия на тялото в областта на талията се открива при критските минойци в периода 1700-1450 пр. Хр. Уникалността на минойския корсет се дължи не само на факта, че подчертава и открива голите женски гърди, но най-вече на това, че очевидно е практикуван както от жрици, т.е. за религиозни цели, така и от светския елит, вероятно даже от простолюдието. Основните изводи за тоалета на минойците са направени при анализ на статуи, фрески, изображения върху керамични съдове, печати и накити от минойски дворци и вили в Кносос, Фестос, Малия и Закрос, Пецофа при Палеокастро и др. на стров Крит, както и в тогавашната критска колония на остров Санторини (тогава – Тера). Микенското изкуство предава отглас от минойската мода, макар че женският микенски костюм се развива в друг обществен контекст.

Откривателят на кносоския дворец, сър Еванс,  обсъждайки трите фаянсови статуетки на „Богинята със змиите“ от 1600 пр. Хр., намерени в съкровищницата на  Източния храм,  констатира, че изключителните форми на телата са постигнати чрез практикуването на корсети и допуска използването от крехка предпубертетна възраст на колани – „може би от метал“ (Evans, 1903),  за оформяне на талията. Younger (2000) определя талията оса на минойската дама (wasp-thin) като доказателство за екстремно телесно скулптиране (extreme body sculpting). (Дали пък е случайност, че критяните са имали култ към пчелата?).

Минойският женски костюм се състои от две части – пола, впита в ханша, покриваща краката до земята, и своеобразен корсет, оприличаван на болеро с къси ръкави, който се съединява с полата посредством колани или препаски. Главата е увенчана с шапка, върху която седи котка. Днешният аналог на този тоалет е корсетът рокля, при който обаче гърдите не са изложени изцяло на показ. Постига се V или U форма на торса или форма „пясъчен часовник“ на цялото тяло. Изследователи на модата през вековете намират заемки от шумерската мода, приложени в конструирането на полата – „Богинята със змиите“ има седем волана, на някои от фреските воланите са пет. Корсажът е конструиран така, че да повдига и оформя голите гърди отдолу нагоре и отстрани. Яка липсва. Оформящата се „цепка“ от гола плът според много автори трябва да се тълкува символично – като напомняща вулвата. Сър Еванс намира сходства между „Богинята със змиите“ и египетската богиня Уаджет и гръцката Афродита. Върху тоалетите на дамите в много от фреските и в изображенията върху печати той открива елементи, приличащи на египетския Анх (Анкх) или „Възела на Изида“ („Кръвта на Изида“). Символи на фертилност, менструация, зачеване и кърмене се откриват както чрез символичното оформяне на тялото, така и чрез цветовете – тъмножълто, червено и бяло. Barber (1994) определя жълтото и нюансите му като женски цветове в древността. В Египет тъмножълтото се добивало от шафран, който пък от своя страна се приемал за облекчаване на менструалните болки и регулиране на цикъла. Ритуалът изисквал поставяне във влагалището на магическия „възел на Изида“ и произнасяне на заклинания. Допуска се, че подобни практики са били възможни и в минойския Крит, още повече, че в акротирския дворец на Тера е открита великолепна фреска „Събирачки на шафран“.  Любопитен е фактът, че сред цветовете на феминистките движения от първата вълна наред с белия, пурпурния и зеления, се открива и златно-жълтият цвят – особено в средите на Women's Freedom League (WFL).

Статуетки на „Богинята със змиите“ от 1600 г., Кносос, Крит

        Тоалетът на „Богинята със змиите“, отъждествявана с Богината Майка, отразява или е прототип на дамската минойска мода.

Фреска от двореца в Кносос

Жрицата с придружителите – част от фреска, 1550 пр. Хр.

Изключителни образци са открити също в минойската колония Тира (Тера), Санторини в наши дни.

Фреска от Акротира, Тера

Дамата с броеницата – фреска от Тера

Фреска от Акротири, Тера – 1500 г. пр. Хр.

Фрески от микенския дворец в Пилос – 13 век пр. Хр.

Неприкритата гола гръд символизира откровен вкус към сексуалното, майчинството, социалната мощ и божествеността. Жените в минойското общество са богоподобни, равняват се или превъзхождат мъжете в обществения и в религиозния живот, в спорта и в игрите.

Тази богоподобност именно не се открива в изображенията на светската жена във времето след упадъка на минойската цивилизация. Патриархалната организация на обществото поставя жената в друга позиция – тя прекарва по-голяма част от времето си в дома, променя се облеклото й. Голотата се покрива, а със скриването на плътта идва и „намаляването“ обема на женските гърди. Ако някаква нишка все пак свързва епохите, то това е женският пояс. При  класическата гъркиня той се нарича зоне или зона (ζώνη – гр., откъдето сегашното значение на думата зона), а при римлянките – цестус (cestus) (Ewing 1972). С пояса са свързани различни митове: Афродита помага на Хера да съблазни Зевс като й заема пояса си; Херкулес в деветия си подвиг взема пояса на царицата на амазонките Хиполита, даден й като подарък от баща й Арес. С това свое деяние той унижава не само амазонките, които трябвало да превърне в робини, но и боговете... В  християнския календар има празник „Полагане честния пояс на Пресвета Богородица“, датиращ от Х век. Зоя, душевноболната съпруга на тогавашния император Лъв Философ, сънувала, че ще оздравее, ако върху нея се положи поясът на Света Богородица. Когато сложили пояса върху императрицата, станало чудо – болната възвърнала разсъдъка си.

Откриване на тялото и гърдите при класическите гъркини не се практикува – само в някои случаи леко се откривала лявата гръд. Разголването било „позволено“ само на амазонките, при които лявата гръд е изцяло на показ, както и на божествата. Колко съблазнителна изглежда идеята да приемем, че „амазонка“ не означава „безгърда“ жена (α- „без“ + μαζός „гърда“, гр.),  или „войнстваща“ (ha-mazon, фарси), а „жена или майка с пояс – ама/зон - αμαζών“. Още повече, че в неясната етимология на думата се допускат санскритски, хититски и шумерски влияния!

Егейският град Ефес е своеобразна събирателна точка по отношение на присъствието и изобразяването на божествената женска мощ. От една страна, тук се проявява Артемида (наричана още Диана) Ефеска или по-право Многогърдата Артемида, явяваща се хипостаза на фригийската Кибела и египетската Баст(ет) и родееща се с критската Ариадна; от друга страна – Богородица с жените около Исус Христос, родееща се (поне в иконографските източници) с Изида.

Практиката на оформяне на силуета не е изоставяна напълно в никоя епоха. Впрочем знатните римляни прибягвали до пристягане на тялото, за да демонстрират „законен статус“ и превъзходство над робите, облечени в свободно падащи дрехи (Wilson 2002).

Предренесанс и Ренесанс

През XIII и XIV век започва модата на прилепналите към тялото горни дрехи. Разнообразяват се материите, създават се първите изкуствени, поддържащи плата, конструкции.  През XV-XVI век костюмът е категоричен символ на ранг и благосъстояние. Корсетът играе огромна роля в изразяване позицията на личността. В този период се случват две събития, свързани с моделирането и показването на тялото – екстремна компресия в областта на талията и разголване чрез деколте.

В инквизиторска Испания от началото на XVI век се практикува цялостно скриване и смаляване на торса и оформяне на плосък женски силует. Разголването на женската гръд чрез деколте се приписва на Агнес Сорел (XV в.) – фаворитка и любовница на френския крал Шарл VII. С думата „деколте“ се назовава правоъгълният отвор, изрязан на женската дреха, откриващ гърдите и част от гърба на дамите. Лукреция Борджия и последователката й Симонета Веспучи утвърждават модата на разголената гръд. Симонета Веспучи е известна като модел на Сандро Ботичели в „Раждането на Венера“, но и като модел на Пиеро ди Козимо в „Хубавата Симонета“. Интересно е впречем да се видят „Девата с младенеца“ от първия ренесансов майстор на Франция – Жан Фуке, на когото позира Агнес Сорел; „Флора“ на Бертоломео Венето с предполагаем модел Лукреция Борджия и „Хубавата Симонета“ от Пиеро ди Козимо, чийто модел е Симонета Веспучи. В първите два портрета се вижда, че разголената гърда е лявата – традиция стара колкото амазонките.

„Девата с младенеца“, Жан Фуке, ок. 1450

„Флора“, Бертоломео Венето, 1515

„Хубавата Симонета“, Пиеро ди Козимо, XV в.

Двадесети век и двадесет и първи век

В началото на XX век жените са привлечени към спортни занимания и се налага тялото да се разполага в дрехата по по-удобен начин. 1920 година е белязана с идеите за сексуална свобода. Пол Поаре заменя роклята корсет с изключително тясната „спъната“ в коленете пола или рокля (тип „Русалка“), но почти по същото време Коко Шанел „подарява“ на жените „малката черна рокля“ с деколте на гърба, с което грабва приза в освобождаването на женското тяло. Десетилетие по-късно корсетът, критикуван почти два века, е изоставен, за да бъде заменен от еластичното бельо. Оттук нататък корсетът заживява двойсвен живот. От една страна, той е специфичен символ при BDSM практиките, фетишизма и някои субкултури, от друга – част от облеклото, която се носи по подражание на идолите от сцената и екрана. Символите на BDSM и фетишизмът дават своето отражение върху авангардната и ъндърграунд модата, готик субкултурата, хеви метъла, ТВ научната фантастика. Любопитното във всички тези практики на обличане и моделиране на тялото е това, че те възвръщат идеята за статус и роля, опитват се да семантизират десемантизираното за съвременния човек облекло. В този смисъл изучаването на субкултурните символики би било особено интересно.

Поп певицата Мадонна популяризира корсета през 80-те години на XX век, а на Катрин Зита Джоунс се приписва подобна заслуга в края на 90-те години на XX век.

Силует тип "Русалка“

Корестът в BDSM

Ъндърграунд корсет

Мадонна корсет

Нова епоха в скулптирането и модифицирането на тялото започва с прилагането на боди билдинга, пластичните процедури и силиконовите импланти. При този начин на изграждане на тялото бельото и дрехата придобиват чисто декоративна стойност или казано по друг начин – те започват да се проявяват като аксесоари.

В нашето съвремие появата и външният вид на човека стават обект на изучаване от психологията и невербалистиката. По този начин тялото и неговите обвивки престават да се разглеждат като част от едно общо ритуализирано тяло. Всяка отделна личност се превръща в обект на индивидуален анализ с нейните мотивационни процеси, съвкупност от роли, желание за положетелно себепредставяне, страхове... Акцентът се поставя върху интуитивното знание у всеки човек, че първата поява е решаваща за бъдещите интеракции. Подготовката на индивида за поява в непозната среда често се свежда до избор преди всичко на външните средства, които ще „напишат“ визитната му картичка. Осанката и дрехите съобщават винаги нещо на другите – независимо дали искаме това (Myers&Myers 1990). Подборът на тоалетите зависи от това дали другите ще ги харесат, а не само във връзка с трайността и удобството им за самите нас. Бельото, дрехите, бижутата, прическите, жилищата и личните ни вещи (наричани често екстензии на личността) говорят много за нас, защото са резултат от нашия избор. Възможността тази цивилизационна модалност често да се подменя я прави привлекателна.

Консултирана литература:

Шмит, Ж.-К. (2000). Смисълът на жестовете в средновековния Запад. София, Изд. „ЛИК“, 2000.

Barber, E.W. (1994). Women's Work: The First 20,000 Years: Women, Cloth, and Society in Early Times, New York and London: W. W. Norton, 1994.

Evans, M.M.L. (1902-1903). „Note on the Dress of the Goddess and of the Votary“, a contribution in A.J. Evans, „The Palace of Knossos“.Provisional Report for the Year 1903, The Annual of the British School at Athens, 9 (1902-1903) 1-153, esp. 80-81.

Myers, G., M. Myers. (1990). Les bases de la communication humaine: une approche theorique et pratique: 2 ed., McGaw-Hill, Editeurs, 1990.

Ewing, E. (1976). Underwear: A History. New York, NY: Theatre Arts Books, 1976.

Wilson, Ch. (2002). The history of corsets: Explaining where corsets originated from, what materials they've been comprised of, and the changes they've affected in fashion. Available at: http://www.essortment.com/all/historyofcors_rmue.htm, 2002.

Younger, J.G. (2000). Waist compression in the Aegean late bronze age. Available at: http://www.staylace.com/textarea/history/wcitalba.htm, 2000.