Какъв смисъл може да има бельото? Какво може да бъде неговото значение?

Ако намерим отговори на тези въпроси, които отиват отвъд функционалната очевидност на късовете плат, които обобщаваме под названието „бельо“, значи сме избрали подходящ за семиотичен анализ предмет. Понякога подобно изследователско начинание тръгва от необещаващи предпоставки, за да ни изненада накрая с добри резултати (например „кафенето като дискурс“), в други случай тръгва от помпозни в очите на „народа“ предпоставки, за да докаже накрая, че всичко е една лишена от съдържание семиотична въртележка (например есето на Уго Воли за хороскопите).

Ако има смисъл и значение това упражнение да се проведе върху пикантната система на бельото, то със сигурност неговите резултати ще са актив или пасив в една по-обща изследователска програма – систематичното изучаване на материалната култура. Предизвикателството е дали с хирургическия инструментариум на семиотиката можем да отидем отвъд утвърдените употреби на изучаването на материалната култура, простиращи се от културната история до общата антропология, социологията на потреблението и археологията. Ще се опитам да демонстрирам, че подобно начинание притежава всички достойнства на сериозната академична работа, стига към него да се подходи с нагласата за изчерпателност в проучването на първичните и вторичните източници. Оказа се, че е налична достатъчно литература на английски и френски, на първо четенe излязоха над 20 монографии (вж. библиографската справка накрая), а също така в много музеи по света и у нас са налице добри колекции. В същото време отбелязвам, че е голямо изкушението да заместим сериозното изследване със свободното съчинение, тъй като бельото предразполага към страстни абдуктивни разходки на фантазията, което, пренесено в контекста на неговите употреби, всъщност е причината и за достигането на най-зрялата фаза от неговия „смислов“ социален живот. Но нека започнем по реда на нещата.

Настоящият принос си поставя илюстративно обзорни цели, които в духа на Ековата Как се пише дипломна работа (Eco 1977) ще представят изследователските възможности пред една семиотика на бельото, доволно ползваща се от безграничните ресурси на световната информационна мрежа.

Обща информация и „предсемиотична“ история на бельото

Едно от общоприетите условия за добра изследователска работа е изследователят да няма емоционална, морална или сексуална връзка с изследвания предмет. В това отношение аз тръгнах от нулево ниво на обвързаност с бельото и първият ми изследователски жест логично бе да видя какво пише в Wikipedia за него. Първият контакт в българската версия на световната енциклопедия бе разочароващ, тъй като в оскъдното описание на понятието присъстваха само функционални характеристики, в едно единствено изречение се загатваше за възможността бельото да има еротичен или религиозен(!) ефект. Това можеше спокойно да послужи за край на изследването, тъй като то – като че ли тенденциозно – беше написано, за да отрече смисъла на настоящото начинание. Като лъч в мрака обаче там бе поместен един линк към страница на български, озаглавена „История на бельото“ (www.vratovrazka.bg/). И там именно започнаха да се зараждат първите фрагменти от бъдещата структура на изследователската ми хипотеза. Беше достатъчно да прочета, че повратен момент за историята на бельото е била индустриалната революция, за да положа хипотезата си по дължината на добре познатия ми научен наратив за зараждането на консумативното общество (вж. Банков 2009, гл. 1). Нещо повече – още на пръв поглед се откроиха няколко контрапункта спрямо семиотичния възход на основния поток потребителски стоки, което даде и ценна ориентация накъде да се търси уникалността на изследвания обект.

И така, всичко започва от праисторически времена, за когато почти всички „истории“ на бельото сочат, че хората са използвали препаски, направени от материи, отразяващи различни нива на техническо овладяване на природните ресурси. По-важно е обаче дълбоко антропологичното значение на препаската, доколкото то се свързва с фундамента на човешката култура – забраната на инцеста. Тази връзка е посочена само в един от намерените извори (Steinmayer 2007), и макар сама по себе си да не дава кой знае каква изследователска перспектива за каузата на бельото, дава завършеност на структурата на изследването. Първите човешки артефакти за обличане се припокриват с функциите на бельото и символизират универсалния конституиращ всяка човешка общност регламент – забраната на инцеста.

Оттам нататък обаче историята на бельото е доста монотонна, цивилизацията се развива в неин ущърб, в по-топлите региони употребите на препаската остават непроменени, а в по-северните, където се генерират и първите наративи на човечеството и писмовната култура като цяло, бельо не се ползва. Споменава се за препаски, ползвани от по заможните дами в Рим, докато спортуват, не се пропуска, разбира се, и фактът, че Тутанкамон е „предаден“ на отвъдното със завидния запас от 145 препаски. Първите симптоми обаче на кодифициране на динамичен социален смисъл в бельото се свързват с изобретяването на корсета, което датира някъде от края на средновековието (Steele, Valerie & Gau, Colleen 2005). И тогава е рано да се търсят някакви кой знае какви значения в бельото, но все пак неминуемо корсетите стават част от символите на социална дистинкция, отличаващи аристокрацията от простолюдието. Корсетът се слави като най-дълго оцелелия артикул в историята на бельото, животът му се изчислява на 400 години (пак там). Но не бидейки на показ, през тези 400 години корсетите никога не стават комуникативен артефакт със собствено значение. Те са спомагали за постигане на значим ефект, имащ отношение към модите и социално кодифицираните стандарти на женския силует. Корсетите са значими за феминистките прочити на онези епохи, доколкото са явен пример как социалните норми за жените са предизвиквали трайни увреждания на нормалните функции на тялото, понякога с летален изход. [1] Може би най-доброто четиво по тази тема е препоръчаната от вече споменатите авторки книга на Лей Съмърс Bound to Please (Summers 2001).

Корсетите са предпоставка през годините бельовният инвентар на жените да започне да се обогатява с нови артикули, докато при мъжете из Европа сме далеч от разграничаване на външни дрехи от бельо. Първата женска придобивка е фустата, която по семиотичност обаче не надхвърля корсета. Тя датира някъде от XVIII век и определено разцветът на фустата е директно следствие от индустриалната революция и пазара на памучни тъкани. Макар тук там да се споменава за декориране на фустите, тяхното основно предназначение отново е „технологично“ – да оформят силуета на роклята, и функционално – да топлят и да предпазват роклята от вътрешно замърсяване. По още по-незабележим начин и по същото време и ризата се превръща в бельо, отново благодарение на масовизирането на памучния плат. Тези артикули заживяват нова епоха едва с изобретяването на кринолина в средата на XIX век. Тази инженерна конструкция отваря големи пространства около краката на жените, които се налага да бъдат запълвани с разнообразни тъкани, за да не се превръщат в предизвикателство за викторианските норми. Освен долните части на ризите и фустите в тези територии се появяват и кюлотите. В известен смисъл количествените натрупвания водят до качествени изменения. С края на викторианската епоха си отива и предсемиотичната фаза от еволюцията на бельото. В тази фаза значението на бельото изисква интерпретативно усилие, чрез документите за неговите употреби ние научаваме за други интересни феномени в обществото, подобно на феминистките прочити, но то не живее със собствена изразителна сила. Като че ли най-впечатляващо е неговото драматично отсъствие на масово ниво. В едно от най-педантично документираните изследвания Хари Финли (Finley 2001) се опитва да проследи историята на средствата, които жените са използвали срещу менструалните течения до началото на XX век. Изводите са стряскащи – нищо! Проучването по естествен начин е ориентирано към бельото. В огромното мнозинство от случаите всичко се е попивало от ризите или просто е изтичало на пода, кюлотите са ползвани от съвсем малка прослойка дами от висшето общество. Авторът цитира напълно автентични документи, в които доктор предупреждава, че ако в такива случаи ризата не се сменя една седмица това може да доведе до инфекции.

В този контекст цялата система на бельото започва да се променя, докато в останалите сфери на потреблението вече отдавна се е задействал основният принцип на консумативното общество – демократизирането на лукса. Вчерашните луксове стават необходимост днес, това, което е било достъпно за малцина до вчера, индустриалното производство го прави достъпно на масово ниво от утре. С голямо закъснение и бельото влиза в тази система. Не след дълго...

Бельото става знак

Както вече стана дума, общата панорама на развитието на бельото контрастира в няколко пункта с развитието на основния поток от стоки, станали носител на комуникативни функции в бодрияровата „система на предметите“. Първият такъв контрапункт е свързан с теорията, виждаща зараждането на капитализма в най-ранната епоха спрямо всички други теории. Това е хипотезата на Вернер Зомбарт (Sombart 1913, 1922) за възникването на първите културни модели на бъдещия капитализъм в ренесансова Италия. Именно там (благодарение на великите географски открития и специфичните форми на управление) се заражда един „рационален“ вкус към лукса и като цяло към сетивната наслада от живота, който бързо развива пазарни отношения от нов тип. Зомбарт избира новопоявилата се фигура на куртизанката и свързаното с нея секуларизиране на любовта като символ на този нов културен модел (вж. и Sassatelli 2004: 40 и следв.). Обратно на очакванията обаче, бельото няма функции там, не фигурира в списъците от стоки, развили пазара на лукса и служещи на дворцовия елит да поддържа любовно-консумативния комплекс, наречен „куртизанка“. Бельото влиза в тази знакова функция едва след като изживява своята собствена „индустриална революция“ – някъде от първото десетилетие на XX век нататък през емблематичната едуардианска епоха, последвала викторианската. Именно тогава в преносен и буквален смисъл нормите на бельото се разхлабват и най-после пада омразният корсет. Това дава тласък на една безпрецедентна изобретателност в тази сфера и, както би казал Вазов, за няколко години бельото израства с няколко века.

Израстването на социалната функция на бельото е комплексен феномен и със сигурност голяма част от него се дължи на чисто продуктово-производствено-функционалните страни на предмета. Нас обаче ни интересува по-скоро израстването на неговата комуникативна функция. И тук на помощ ни идват големи автори като Торстейн Веблен и Георг Зимел. След фазата на първоначалното натрупване на капитала в западния свят възникват големите модерни мегаполиси, в тях се образуват безпрецедентни комбинации от съжителстващи социални слоеве. Модата се демократизира и нейният принцип започва да обхваща много нови сфери от всекидневния живот наред с обличането. Потреблението, семиотизирано от принципа на модата (Simmel 1895, 1905), става носител на комуникативни кодове, които идват да заменят статичния социален кодекс на доиндустриалните общности. Все повече социалният статус бива демонстриран с външните символи на потребителската кошница. Както вече казахме, бельото не хваща първата вълна на тези процеси, но след първото десетилетие на двадесети век неговата символна стойност започва експоненциалният си възход именно така.

Макар Веблен да дава за пример корсета като един от най-емблематичните символи за демонстративност на трудово незаетата класа (Veblen 1899: 114). За нашите цели е много по-важен принципът на преливането (trickledown effect), с който норвежко-американският икономист описва динамиката на класовото съжителство в големите американски гардове и най-вече – в Ню Йорк. Това, което прелива от по-горните към по-долните социални страти, подобно на пирамида от чаши с шампанско, са стиловете на живот. В полемика с икономистите утилитаристи Веблен демонстрира как основната мотивация за консумативните стилове на един социален слой е имитацията на следващия, намиращ се непосредствено отгоре. Аспирацията на социално себеутвърждаване чрез демонстриране на определен стил на живот става аксиоматична за социологията на XX век.

Но да се върнем на бельото. Някои бележат като крайъгълен камък за неговата еволюция изобретяването и патентоването на сутиена през 1913 г. от Мери Фелпс Джейкъб. Може би формално това и да е така, но аз намирам за далеч по-полезен по-задълбочения прочит на Клер Сауро (Sauro 2005: 89), която асоциира цялото славно десетилетие на еволюция на бельото с утвърждаването на един съвсем нов лайфстайл, известен като поколението на flappers. Това са младите градски жени от епохата на джаза (jazz age), напълно разкрепостени и съответно възприемащи начини на обличане, съответстващи на нуждите им да са много по-забележими, съблазнителни, да могат да танцуват, пък и доста по-лесно да се събличат… [2] Изразът „flappers“ е трудно преводим, в етимологията му има жаргонни значения от XVI век на млада проститутка, по аналогия с непохватното шляпане на крила на учещо се да лети пиле, но официалното значение от началото на XX век като че ли повече се основава на аналогия с шляпането на новите видове обувки, които те са използвали за танцуване (пак там). На български бихме ги нарекли „тупалки“, по аналогия с днешните фолк тупалки, което идва вероятно от това, че са „изтупани“. Може би със семантичното си богатство „шибам“ би дало най-добри преводни резултати, но фонетичната му грозота не ни позволява да направим такъв опит. Дори и да ги наричаме „флапърките“, това не омаловажава ролята им в превръщането на бельото в комуникативен атрибут. Но, разбира се, това не става толкова директно, колкото изглежда. Бельото така или иначе не се вижда. По време на Първата световна война, когато вече има доста мегаполиси в Западния свят, младите жени са изправени пред една доста неблагоприятна демографска ситуация – няма достатъчно млади мъже! Някои обясняват възхода на флапърките именно с изострената конкурентна обстановка, с вид съблазнителна агресивност, стигаща до предоставяне на всичко тук и сега; други търсят причината за появата им в една по-обща борба със скуката в един свят, в който консумативните стандарти вече са високи. Флапърките карат кола, ходят на плаж, вечер танцуват, подстригват се късо, носят свободни дрехи от леки материи, правейки лесно видимо тялото. От само себе си се разбира, че нито една от предсемиотичните форми на бельото чисто функционално не може да се впише в такъв стил на живот. Постепенно бельото на тези млади жени се изчиства от всякакви арматури [3] , импланти, ненужни каишки, копчета и всякакви видими израстъци. Коко Шанел става иконата на тази тенденция, не точно за бельото, разбира се, а като моден стил на дрехите й и като стил на поведение.

Това, което обаче превръща една сравнително малобройна прослойка в културен модел, дал облика на западната жена на XX век, са новите средства за комуникация и най-вече – киното. Ефектът на преливането бива катализиран от могъщата сила на визуално внушение на киното. Камерата се промъква там, където обикновеният поглед не може да стигне, бельото става масово видимо, колективната машина на желанието се задейства от холивудската star system, най-желаните жени на света са и тези, които най-често се виждат по бельо. Самите актриси са flappers, flappers са и много от образите им.

Залезът на flappers идва с Великата депресия от 1929 г., с края на епохата на демонстративното разхищение и икономиката на големите контрасти. Последвалият период на излизане от кризата, както и новата световна война засилват една друга тенденция, започнала още от времето на Първата световна война – жените да излизат все по масово на пазара на труда. Тази тенденция внася допълнителен тласък на функционалното усъвършенстване на бельото. Но тя поражда като контратеза и еволюцията на неутилитарното бельо, вече в качествено ново измерение спрямо демонстративната непрактичност на корсета – бельото започва да се развива в своето еротично комуникативно измерение, паралелно с утилитарното. Именно еротичното измерение на бельото, това, което в англоезичния свят се изразява с френския термин lingerie, го вкарва в същинската семиотична фаза на развитие – бельото става език. Но преди да разгледаме спецификата на тази фаза ще направим кратка панорама на еволюцията на социалната функция на мъжкото бельо, което повтаря структурата на женското, но с 30-40 години закъснение.

Както вече споменахме, за мъжко бельо не може да се говори преди развитието на индустриалното производство на памучен плат, но дори и оттогава трябва да мине почти век за да се появят боксерките и лонг джонс. Фактически лонг джонс е нещо като памучна риза и наполеонки в едно, ризогащи(!) с голям заден отвор по обясними причини. Ако може да се приеме, че ленените препаски, с които рицарите са изолирали тялото си от броните, са все пак вид бельо, то ризогащите са индустриалният отговор на този артикул. Говори се, че дори жени и деца са го ползвали.

По-модерна е историята на боксерките, които наистина се разпространяват в резултат на нарастващата популярност на бокса, но много време трябва да мине, докато станат масов продукт. Покрай боксерките се появява и бандажът, нужен за някои видове спорт и за отделни рисковани форми на труд. Но мъжкото бельо като че ли се превръща изобщо в някаква колективна осъзнатост едва по време на Първата световна война, през която – отново по чисто функционални причини – военните правят доста нововъведения и масово завърналите се вкъщи войници продължават да носят получените боксерки и лонг джонс в цивилния живот. Но според използвания от мен подход може да се каже, че мъжкото бельо става знак едва в средата на тридесетте години на двадесети век.

Тук на помощ ни идва статията на Ричард Мартин, в която той изследва зараждането на мъжко колективно въображаемо по отношение на бельото (Martin 1995). Според него то възниква в резултат от маркетинга на първите силни търговски марки, най-вече Jockey® и тяхното епохално изобретение – слипа. В основата на анализа на Мартин стоят формите на продажба. Макар и вече добре разпространено като продуктова категория, мъжкото бельо до началото на тридесетте години се продава директно, от продавач на клиент. Огромният пазарен успех на слипа и маркетинговият усет на мениджмънта на Coopers/Jockey® налагат нови форми на разпространение на продукта, които бързо биват възприети и от конкурентните марки. Мъжките слипове и боксерки биват пакетирани и оставяни на директния досег на потребителите. Допреди това функцията на избора, това едва ли не неприятно задължение, е била изцяло в ръцете на продавача или на амбулантния търговец. С новата форма на разпространение ролята на продавача е пренесена върху рекламата. Рекламата започва да остойностява мъжкото бельо, да го позиционира в съзнанието на клиентите, да го издига асоциативно в много по-вълнуващи сфери на опита. „Feel like a million“ гласи една от най-известните реклами от онази епоха, създавайки цяла ниша в колективното въображение за употребите на бельото.

След Втората световна война идва времето на тениската, също пусната в обращение от американската армия, за да се превърне в най-използваната дреха в историята на човечеството. Подобно на възхода на flappers и женското бельо, през петдесетте години мега икони като Марлон Брандо от Дивият (1953 г.) и Трамвай „Желание“ (1951), Джеймс Дийн от Бунтовник без кауза (1955) и самият Елвис Пресли превръщат тениската в символ на епохата.

Като вид семиотични метастази можем да приемем разнообразните употреби на боксерките, но най-вече на тениските за отпечатване върху тях на всевъзможни вербални и иконични послания. Това обаче не е истинската семиотична еволюция на мъжкото бельо, което от знак се превръща в език едва в края на осемдесетте години.

Бельото става език

Както вече загатнах, женското бельо е първо (с оглед новата си комуникативна роля) да премине от една опростена знакова функция, отразяваща принадлежност към определен лайфстайл или социален слой, към по-сложната функция да предостави цяла знакова система за себеизразяване на модерната жена. Според предложения от мен подход и следвайки основните факти от развитието на индустрията на бельото, генезисът на този процес е ситуиран в периода от съвземането от Великата депресия до Втората световна война, разбира се, в икономически най-развитие страни от Западния свят. И тук акцентът трябва да се постави именно на „индустрията“, доколкото аз умишлено пренебрегвам документираните прояви на еротично използване на бутиково бельо още преди XX век. Както всеки език, и този на бельото става релевантен феномен, когато излиза от тесните елитарни кръгове и на принципа на демократизирането на лукса, зарежда колективното въображаемо с нови изразни форми. Еротичната употреба на женското бельо дава начало на зрялата семиотична фаза от неговото „културно“ развитие, когато на масово ниво тя се диференцира от утилитарната употреба. Постоянното развитие на технологията дава на разположение на дизайнерите от онова време все повече възможности да се акцентира върху единия или върху другия аспект на бельото. В години, в които животът е бил труден и времето за труд е надвишавало доста свободното време, еротичното бельо става повод за евазия от всекидневието, както и от различни патриархални стереотипи. Синият ангел (1930) на Марлене Дитрих възпламенява еротичните фантазии поне на две поколения мъже и жени. Само десетилетие по-късно изобретяването на найлонените чорапогащи предизвиква потребителска мания и опашки, на който и развитият социализъм би могъл да завиди.

Всичко това е предпоставка женското бельо да се интегрира в системата на модата в следвоенните години. Тогава с пълна сила настъпва консумативното общество и логиката на маркетинга започва да обезпечава с продуктово предлагане всички нововъзникващи стилове на живот. Икономическият бум от шейсетте години и т.нар. „youthquake“ (‘младотресение’) предизвикват междупоколенчески динамики, които водят до допълнително диференциране на стиловете на живот и оттам – до още по-диференцирани стилове на обличане и себеизразяване. Бельото на хипи и рок поколението е минимално, шарено и неангажиращо. В същото време други младежки субкултури като модс изобретяват нови форми на обличане, средната класа в ерата на материалното благополучие развива функционалните направления на една набираща сила индустрия. Скоро спортът, атлетиката и здравословният начин на живот стават лайфстайл маркерът на удобното и практично бельо. В тези десетилетия цялата социална комплексност на постмодерното общество се стоварва и върху системата на бельото, там някъде става невъзможно и да се правят повече продуктови обобщения. Новите стилове на живот никнат като гъби, с тях и нови изразни конфигурации и диалектически вариации върху продуктовите категории. Тази необходимост новите модни колекции да са рефлексия върху цялата досегашна история на модата причинява т.нар. „десемантизиране на продуктите“, отслабване на атомарното им значение за сметка на изразния акт в конкретна ситуация. Езикът на бельото достига своята семиотична зрялост в тенденцията underwear as outwear, където в крайна сметка се отварят безкрайни изразни възможности за езика на бельото – почти като поетичната функция на Якобсон, в която синтагматичната ос си сменя мястото с парадигматичната.

Интересна илюстрация (с неподозиран семиотичен усет) на днешната комуникативна многозначност на бельото ни дава Мерл Стор в книгата си Latex and Lingerie (Storr 2003:191 и следв.). Авторката разглежда бельото като многопластова изразна система, с която могат да се предадат неограничен брой смисли, които обаче могат да бъдат анализирани и съответно сведени до комбинация от 7 инвариантни семантични оси:

Мъжкото бельо също е на път да достигне подобни равнища на изразност, макар все още да изостава. Повратен момент в този процес според Каролин Кокс (Cox 2005: 361) е появата на т.нар. „New Man“ в края на осемдесетте. Новият мен се отличава с грижа за всички аспекти на вида си, съизмерима допреди това само с тази на представителите на гей общността. От маркетинга идва етикетът „метросексуален“, който в последствие се налага. Чувствителни дизайнери като Келвин Клайн започват да изобразяват новите мъже в еротичен контекст, което контрастира с дотогавашните клишета на елегантния спортуващ, семействащ, приятелстващ или работещ мъж. И мъжкото бельо излиза на показ, ластикът на слиповете или на еластичните боксерки е брандиран, новият нетипичен сексапил е адресиран и към двата пола, първата икона от билбордовете на Кевин Клайн е Марк Уолбърг. Макар покрай боксерките и тениската при мъжкото бельо тенденцията underwear as outwear да е трудно откроима, безспорен е новият статут на бельото при метросексуалния мъж.

В очакване на е-дрехите можем да заключим, че цикълът на бельото се затваря с разпадането на границата между underwear и outwear: бельото започва с препаската, която е едновременно и външна дреха, за да премине през фази на инженерна изобретателност като викторианския корсет, през фази на начално семиотизиране и функционално оптимизиране от началото на XX век, след това да яхне вълната на консумативното общество, за да се превърне в изразно средство на еротиката и на стиловете на живот и да стигне до символната софистицираност, с която просветените го ползват днес.

Цитирана литература:

Банков, Кристиан. Консумативното общество, София: ЛИК, 2009 г.

Cox, Caroline. Lingerie: A Lexicon of Style, London: Scriptum Editions, 2000.

----//---. “Underwear”. in Gale Encyclopedia of Clothing and Fashion, New York, 2005.

Eco, Umberto. Come si fa una tesi di laurea, Milano: Bompiani, 1977.

Finley, Harry (2001) “What did women use for menstruation in Europe and America from 1700 - 1900, and probably earlier?” http://www.mum.org/whatwore.htm

Martin, Richard. “"Feel like a Million": the Propitious Epoch in Men's Underwear Imagery, 1939-1952". Journal of American Culture, Vol. 18, 1995.

Sassatelli, R. (2004). Consumo, cultura e societá, Bologna: Il Mulino.

Sauro, Clare. “Flappers” in Gale Encyclopedia of Clothing and Fashion, New York, 2005.

Simmel, George. Die Mode. Berlin: Pan Verlag. (1885, 1905)

Sombart, Werner. Luxus und Kapitalismus, München: Dunker & Humbolt, (1913, 1922).

Steele, Valerie & Gau, Colleen. Gale Encyclopedia of Clothing and Fashion, New York, 2005.

Steinmayer, Otto. The loincloth of Borneo, 2007 http://www.ikanlundu.com/literary/

borneo_loincloth.html

Storr, Merl. Latex and Lingerie. Oxford/New York: Berg, 2003.

Summers, Leigh. Bound to Please. Oxford: Berg; distributed by New York University Press, 2001.

Veblen, Thorstein. The Theory of the Leisure Class: An Economic Study of Institutions. Oxford: Oxford University Press. (1899, 2007)

Допълнителна литература за бельото:

Apsan, Rebecca with Stark, Sarah, Bunky Hurter (Illustrator), Jill Wachter (Photographer).The Lingerie Handbook: Transform Your Body, Transform Your Self. New York: Workman Pub, 2006.

Beatrice Fontanel. Support and Seduction: A History of Corsets and Bras. New York: Harry N. Abrams, 1997.

Bertrand Machet, Sandrine Merle, Instants volés, Editions de la Martinière, coll. « Mode », 2005.

Carter, Alison. Underwear: The Fashion History. London: Batsford, 1992.

Chenoune, Farid. Hidden Underneath: a History of Lingerie. New York: Assouline, 2005.

Claire Mabrut, Vincent Le Bee, Les dessous chics, Hugo & Compagnie, 2005.

Cox, Caroline. Lingerie : Langages du style, Editions du Collectionneur, 2000.

“The Corset.” Fortune (March 1938): 95–99, 110, 113, 114.

Corset and Underwear Review, various issues, 1916–1969.

Cunnington, C. Willett and Phillis. The History of Underclothes. London: Michael Joseph Ltd, 1951 (new edition revised by A. D. Mansfield and Valerie Mansfield published in London by Faber and Faber, 1981)

Ewing, Elizabeth. Dress and Undress : A History of Women’s Underwear. London: Bibliophile, 1978.

Fabienne Falluel, Muriel Barbier, Les Dessous féminins, Parkstone, coll. « Temporis », 2005.

Farid Chenoune, Les dessous de la féminité, Assouline, coll. « Assouline Hors », 2005.

Fields, Jill. An intimate affair: women, lingerie, and sexuality. Berkeley & Los Angeles: California University Press, 2007

Gil de Bizemont, Corinne Robinson, Rêves de soie : Les dessous de la lingerie, Presses de la Cité, coll. « Hors collection », 2005 (ISBN 2258067790)

Glanville-Blackburn, Jo & Richardson, Claire. A Passion for Lingerie. London: Ryland, Peters & Small Ltd, 2005.

Griffin, Gary M. The History of Men’s Underwear: From Union Suits to Bikini Briefs. Los Angeles: Added Dimensions Publishing, 1991.

Hawthorne, Rosemary; Lucy Pettifer & Claire Taylor (ill.) (1993). Stockings & Suspenders: A Quick Flash. London: Souvenir

Karen Bressler, Karoline Newman & Gillian Proctor. A Century of Lingerie. Gordon NSW Australia: Universal International Pty Ltd, 1998.

Liliane Sztajn, Histoire du porte-jarretelles, La Sirène Sources, coll. « Sirène Bx Livre », 1996 (ISBN 2847870040)

Neret, Gilles. 1000 Dessous: A History of Lingerie / Eine Geschicte der Reizwasche Histoire de la Lingerie 2008

Obergfell, Béatrice & Bernheim, Patricia. L'Année Lingerie 2006, Chronosports, coll. « Airelles », 2005.

Polhemus, Ted. Bodystyles. London: Lennard Publishing, 1988.

Saint-Laurent, Cecil. History of Women’s Underwear. London: Academy Editions, 1986.

Saint Laurent, Cecil. The Great Book of Lingerie. London: Academy Editions, 1986.

Simon Marie, Les dessous, Le Chêne, coll. « Carnets de la Mode », 1998.

Steele, Valerie. The Corset: A Cultural History. New Haven, Conn., and London: Yale University Press, 2001.

----//--- Fashion and Eroticism: Ideals of Feminine Beauty from the Victorian Era to the Jazz Age. New York: Oxford University Press, 1985.

Véronique Marbot, Julia Roman, Cyril Davillerd, L'Année Lingerie 2007, Chronosports, coll. « Airelles », 2006.