ISBN 978-954-535-634-6
Бельото в Стария завет и в Древна Гърция
и примерите с ударение,
към менюто вляво и инсталирайте
на компютъра си нужните шрифтове.
Разглеждането на бельото в Стария завет и в Древна Гърция има смисъл,
защото Библията и антична Гърция са двата корена на съвременния европейски
свят.
Бельото в
Стария завет
В Стария завет има изискване за първосвещеника и свещениците, че те трябва
да имат бельо. То е направено от лен. Посочването на видовете лен в Стария
завет се налага, защото не е маловажно от кой вид лен е това бельо, тъй като в Стария
завет има осем названия на лен, висон, фин
лен, ливан. Това са: vvE [шеш]; rWx [хур]; ~ydIB; [бад£м]; ~yTiv.PI [пишт£м];
#WB [буц]; !ydIs' [сад£н]; !Wjae [ет²н]; tn
В юдаизма върховният жрец и останалите левити, наричани коени, са инструктирани
от Петокнижието какво трябва да обличат. Облеклото включва сакрално
четирицветие, което се състои от синьо, червено, мораво и лен.
Мойсей изисква в Походния храм ленът да бъде
назоваван с думата vvE [шеш]. vvE [шеш]
означава числителното шест и в библейски,
и в съвременния иврит. В библейския иврит думата има още две значения – лен и бял мрамор. Поради семантичните признаци на термина, ленът
тип-vvE [шеш]
поставя ударение на синонимни вериги в мирозданието – аритметика-геометрия-тригонометрия-бял
цвят (Алмалех, 2006). В
този смисъл са малко странни всички мнения, че думата е заимствана от
египетски. Не че няма близка думав този родствен на иврит език, но Мойсей
използва именно тази дума по мистични и магически причини.
Повечето изследователи (Хурвиц, 1967), (Ейтан, 1925а) посочват египетски произход на думата vvE [шеш], както и еквивалентност между vvE [шеш] и #WB [буц].
Гезениус посочва, че семитският корен Бет-Вав-Цади #wB е неразвит в иврит; в арабски означава „да стана
бял“, „да съм бял“. Според Гезениус, в иврит този корен
навлиза от арамейски; така в иврит от този корен са образувани думите лен #WB [буц] и яйце
hc"yBE [бейцà]. Думата #WB [буц] в
по-ранните пластове на библейски иврит означава сирийски фин лен (Сирия
търгуваше с тебе поради многото ти изделия; даваше за стоките ти антракс и
мораво, везано и висон, корали и рубини. Езекил, 27:16), докато египетският фин
лен е назоваван с термина vvE [шеш]. (Гезениус,
1996, с.108) В по-късните пластове на Стария завет #WB [буц]
замества успешно мойсеевият термин vvE [шеш].
Думата #WB [буц] е използвана за първи път в 1 Летописи, 4:21, което
означава, че тя не е част от езиковите доказателства и план за Петокнижието. В 2 Летописи, 2 е описано, че Соломон ползва услугите на
майстора от Тир – Хирам. Хирам умее да обработва различни материали, сред които
и лен, назован с думата #WB [буц].
Знаменателно е, че лексемата #WB [буц] се използва в съчетание с термините за
цвят от сакралното четирицветие (синьо, мораво/багрено и сакрално червено), за
да обозначи богатство или творчески възможности. Когато се описва скинията
обаче, тази лексема не е използвана нито веднъж в указанията на Бога към
Мойсей. За скинията се използва единствено ленът тип-vvE [шеш]. Разширената
семантика на корена Бет-Вав-Цади #wB, чрез яйце hc"yBE [бейцˆ]
прояснява възможността да се припишат на лена тип-#WB [буц]
следните семи: ‘объл предмет’, ‘объл бял предмет’, ‘объл, бял, обемен предмет’,
‘консервиран живот’, ‘консервиран живот, на който е нужна топлина и грижовност,
за да се превърне от консервиран живот в
живот’, ‘храна’.
Същественото в това бяло назоваване на формите в
Космоса и Земята (квадратността и облостта) е, че за скинията Мойсей използва
единствено бялата, мраморна, шесткратна квадратност на лена тип-vvE [шеш].
Бялата облост на лена тип-#WB [буц] Мойсей
оставя за други случаи и места.
Не по-малко съществено е, ако си дадем сметка, че
тези форми на Космоса и Земята (квадратността и облостта) могат да бъдат, и
навярно са, назовавани и виждани като елементи на мрака и чернотата. Мойсей и
неговото слово, обаче, осмислят света и Космоса, ако този начин на изразяване е
ясен метафорично, откъм „бялата магия“,
откъм светлината. Така текстът на Стария завет е декларация и задължение на
посветения юдеин да вижда, да покрива и да борави със света откъм робата на
светлината, а не откъм робата на тъмнината.
От Притчи, 7:16 личи, че египетският лен може да
се нарича с трето название – !Wjae [ет²н]. Повечето английски преводи на тази
дума посочват именно лен, докато
най-новите български предпочитат друго, по-генерично, значение на думата – прежда. А руският синодален превод
предпочита друг тип генерично значение – тъкани.
Притчи, 7:16
Библия, 2002 Постлала съм
легло с красиви покривки, с шарени платове от египетска прежда.
Библия, 2001 Постлала съм
леглото си с покривки, покривки от пъстра египетска
прежда.
Библия, 1992 с килими украсих
леглото си, с разноцветни платове египетски;
Библия, 1940 Постлала съм
легло с красиви покривки, С шарени платове от египетска прежда.
~ydIB; [бад£м] dB" [бад]; db" [вад]
Лексемата ~ydIB; [бад£м] dB" [бад] със
значение лен за първи път се използва в Изход, 28:42, а с едно от своите
значения – върлини, пръти – три глави по-рано, в Изход, 25:13. За тази лексема
няма спорове за нейния ивритски произход. Ранната й поява сочи присъствието й в
библейски иврит от най-ранни времена.
Изход, 25:13
`bh'z"
~t'ao t'yPiciw> ~yJivi yce[] yDeb; t'yfi['w> WTT Exodus
25:13
“Estir” Изход, 25:13 Да
направиш и върлини от ситимово дърво и да ги обковеш със злато.
Именно тази
дума се използва в указанието в Изход, 28:42, което изисква евреите да имат
ленени гащи, които да покриват голотата на тялото. Макар че изискването е да се
обличат тези „ленени гащи“,
когато мъжете влизат в скинията, то очевидно се е разпростряло и в ежедневния
живот. Мотивацията е, че ако нямат ленени гащи и не прикриват с тях своята
голота пред земята, по която ходят – те си навличат грях, при това смъртен
грях.
Изход, 28:42-43
hw"r>[,
rf;B. tASk;l. db'-ysen>k.mi ~h,l' hfe[]w: WTT Exodus
28:42
`Wyh.yI
~yIk;rey>-d[;w> ~yIn:t.M'mi
Библия, 1940 Да им направиш и ленени гащи, които да покриват голотата
на тялото им; нека покриват бедрата им от кръста надолу; 43. и
нека ги носят Аарон и синовете му, когато влизат в скинията за срещане, или
когато пристъпват при олтара, за да служат в светото място, да не би да си
навлекат грях та да умрат. Това да е за вечен закон за него и за
потомството му подир него.
Библия, 1992 И направи им
долна ленена дреха, за прикриване
телесната им голота от кръста до пищелите, и да ги носят Аарон и синовете му,
кога влизат в скинията на събранието, или пристъпят към жертвеника да служат в
светилището, за да не навлекат (върху си) грях и да не умрат. Това (да
бъде) вечна наредба за него и за потомството му подир него.
В Изход,
28:42 изразът е db'-ysen>k.mi [михнасèй вад].
Словосъчетанието се състои от лен db" [вад] и
смихут-форма ysen>k.mi [михнасèй] на
думата панталони, гащи ~ysen>k.mi [михнасàйм]. Коренът на ~ysen>k.mi [михнасàйм] е Хаф-Нун-Самех snk и неговата парадигма съдържа и думи
като събирам, събрание, събиране, синагога. Така
изискването към коените да носят ленени
гащи означава „да съберат голотата на
тялото си“, „за
да служат в светото място, да не би да си навлекат грях, та да умрат“.
От същия
корен Хаф-Нун-Самех snk са думите влизам,
вход, а в съвременния иврит паркинг и Кнесет – Народното събрание, парламентът на Израел.
С оглед на
по-нататъшното изложение е важно да се подчертае, наличието на вътрешна форма
на думата панталони в иврит – тя идва
както от ‘събиране’ (на голотиите), така и от ‘влизам’,
като мотивиращи семантични признаци. Така, панталони
на иврит са нещо като „влизанки, които събират голотиите“.
От казаното за израза db'-ysen>k.mi [михнасèй вад], изглежда, че ленът тип-db" [вад] / dB" [бад] е
свързан със ‘събирането на телесното и превъзходство на духовното’, докато
ленът тип-vvE [шеш]
вкарва бялото от ленената дреха на левитите в парадигмата ‘шест’ — ‘бял-мрамор’
— ‘лен’ и нейното разпространение в земното, триизмерното пространство.
По-късно, по времето на началото на монархията (Х век пр.н.е.), ленът dB" [бад]
става част от други елементи, при това важни, на оборудването на
първосвещеника, например ленения ефод на Самуил:
1 Царства, 2:18
`dB' dApae
rWgx' r[;n: hw"hy> ynEP.-ta, trev'm. laeWmv.W WTT 1 Samuel 2:18
“Estir” А Самуил слугуваше пред
Господа, дете препасано с ленен
ефод.
Лененият ефод е споменат при първосвещеника Самуил и при бясно танцуващия
цар Давид. При Самуил ефодът е дефиниран с епитета „дете, препасано с ленен
ефод“, а при цар
Давид (2 Царства, 14:1) „Давид играеше пред Господа с всичката си сила; и Давид
беше препасан с ленен ефод“.
Около тази дефиниция на ефода се развива покъртващата история на Давид с
Михала, дъщеря на Саул. Михала обвинява Давид, че танцувал в неприличен вид, по
бельо пред събралото се множество.
Няколко души, сред които А. Филипс, изказват становището, че „лененият ефод
не трябва да се разбира като специално свещеническо облекло, а като къса долна
дреха, характерна за децата“ и,
че „появата на публично място, облечен само в ленен ефод, не е нормална
израилтянска практика за човек, действащ като коен“. (Филипс,
1969, с. 487)
tn
Значение: 1) туника, бельо;
1a) дълга, като дреха риза, обикновено от лен.
Има няколко примера, в които думата се използва със значението дълга, като дреха риза. Трябва да се посочи, че стандартната дума в иврит за дреха е dg [вèгед].
„Дрехата от кожи“ на Адам и Ева (Битие,
3:21) е кожено було-покривало и е
пример за ранна употреба на думата със значение дреха. Тук играта на думи – светлина
rAa [ор] и кожа rA[ [ор] – позволява
да се коментира, че дотогава Бог контактува с Адам и Ева пряко, чрез светлина.
Преди да ги изгони от рая Богът слага преграда на този пряк, светлинен контакт с
кожата.
Битие, 3:21
`~veBil.Y:w: rA[ tAnt.K' ATv.ail.W
~d'a'l. ~yhil{a/ hw"hy> f[;Y:w: WTT Genesis 3:21
“Estir” Битие, 3:21 И Господ Бог направи кожени дрехи на Адама
и на жена му и ги облече.
Освен „кожени дрехи” rA[ tAnt.K' [катенòт ор] се срещат и словосъчетанията „шарена дрешка“ ~ySiP;
tn
„Шарената дрешка“ е направената с любов от Яков връхна дреха за
Йосиф, за своя единадесети, любим син. Тази любов на яков към Йосиф създава
кулизии за целия еврейски род.
В Битие, 37:3 думата е в единствено, а в другите
две словосъчетания – в множествено число. Освен това, при всички словосъчетания
става дума за смихут-форми от две съществителни имена.
Битие,
37:3
“Estir” А Израил обичаше Иосифа
повече от всичките си чада, защото беше син на старостта му; и му беше направил
шарена дрешка.
Al
aWh ~ynIquz>-!b,-yKi wyn"B'-lK'mi @seAy-ta, bh;a' laer'f.yIw> WTT
Genesis 37:3
`~ySiP;
tn
Думата се среща също в Йов. Тук българските
преводи използват лексемата хитон, за
препредаване на tn,tOKU [кутĄнет]. А
думата хитон е название на късия и
дългия дорийски и йонийски хитон,
бельото в Древна Гърция...
Йов 30:18
`ynIrez>a;y:
yTin>T'ku ypiK.
yviWbl. fPex;t.yI x;Ko-br'B. WTT Job 30:18
Библия, 1940 Само с голямо
усилие се променява дрехата ми; Тя ме стяга както яката на хитона ми.
Библия, 1992 С голяма мъка се
съблича от мене дрехата ми; краищата на моя
хитон ме стягат.
От употребата на tAnt.K' [катенòт] в свещенически одежди в Неемия, 7:70 думата трябва да ни подсеща за четирицветността (лен,
синьо, червено и мораво) на дрехите на свещениците. В крайна сметка, ленът
тип-tn
!ydIs' [сад£н]
Думата !ydIs' [сад£н] е
използвана само веднъж в единствено (Притчи, 31) и три пъти в множествено число
~ynIydIS. [сединŁм] (Съдии,
14:12-13; Исая, 3:23). TWOT дава
две значения: 1) ленен халат; ленен плащ; 2) квадратно парче фин ленен плат, обличано върху
външните дрехи, а за вкъщи и за през нощта – аналог на нощница.
Коренът е Самех-Далет-Нун
!ds, а глаголът !d:s' [садˆн] означава изгубвам, да си изгубя дрехата. Очевидно е също така, че нощницата, все пак,
не е аналог на бельото.
~yTiv.Pi [пишт£м];
!Wjae [eт²н];
sP;r>K; rWx [хур карпàс]
Останалите видове лен имат неголям брой и твърде специфични употреби,
които ги обвързват с връхни дрехи или с ленено платно. По-често се използва ~yTiv.Pi [пишт£м], дума за връхните дрехи на свещениците в Храма.
Езекил (Езекил, 44:19) постановява революционната промяна на мойсеевото
четирицветие с ленено едноцветие, където думата е именно ~yTiv.Pi [пишт£м]. За първи път ~yTiv.Pi [пишт£м] се
изполва в Левит, 13:47, т.е. в Петокнижието.
Бельото
според Талмуда
• Талмудът коментира законите и
правилата, формулирани в Стария завет.
• Аз ползвам първия англоезичен превод
на Талмуда, направен едва през първата половина на ХХ век. (Талмуд,
1935-1952)
• В Талмуда не липсват коментари за
бельото. Терминът за бельо в превода е с латинската по произход дума туника.
Тя съответства на гръцкото хитон.
В Талмуда обаче надълго
и нашироко се коментират дрехите на свещениците, макар че вече няма Храм.
Коментарите се фокусират върху названията на лена с оглед на това колко пъти е
пресукана нишката. Например ленът на дрехите на свещеника трябва да е пресукан
шест пъти (Mas. Yoma 35b). Това тълкуване обяснява защо Мойсей избира думата
[шеш] за лен, т.е. ленът е тип [шеш].
Ленът, тип [кутонет] e споменат
само веднъж в Талмуда в една игрословица:
„Равин Хизда също казва: Когато един
учен си купи ленено бельо, той трябва да го закупи от Нехар Абба (според
Obermeyer, с. 239 – канал в района на Багдад)
и да го пере (букв. да го избелва) на всеки тридесет дни. Аз
гарантирам, че това ще го освободи от нуждата да купува друго за една година.
Какво означава китонта (бельо)? – [киттˆ нˆа]/[фин лен]. Раши пояснява,
че отговорът на този въпрос е игра на думи: [киттˆ нˆа] означава „висше общество“ – този, който носи китонта
е член на висшето общество – разбира се, това е игра на думи“. (Mas.
Shabbath 140b).
В Талмуда са засегнати редица теми и особености
за лена и за дрехите, които сега отъждествяваме с панталоните:
• В Талмуда
се спори дали панталоните се обличат на голо или под тях трябва да има „туника“. (Yoma 23b, Yoma 32a, Sanhedrin 49b
и др.)
• Другото, за
което се спори, е разликата между дрехите на първо-свещеника и редовите коени. (Yoma 12b и
др.)
• При всяко
положение терминът „туника“ е дефиниран като ленена дреха, с която е неприлично
да се ходи извън къщата. (Shabbath
120a)
Шест пъти усукан лен
Засегната е една твърде
любопитна тема – че туниката трябва да е от лен, пресукан шест пъти, така както
Мойсей, всъщност, е постановил чрез въвеждането на термина [шеш]. (Yoma 35b) Това е
казано и по повод на друга тема – може ли публично да се служи по „туника“. Ако тя е
от шест пъти пресукан конец, тя не е прозрачна: „Казват за рав Елиезер бен Харшом, че майка му направила туника на стойност
двадесет хиляди минй, а неговите братя, свещениците, не могат да го тормозят,
че когато я слагал на служба изглеждал като гол. Но как може да бъде прозрачна,
нали Господарят казва, че нишката на свещеническите одежди е шест пъти усукана?“. (Yoma 35b)
6, 8, 12, 24 и 28 пъти усукана нишка
на
ленените свещенически артефакти
„Нашите равини казват: всички неща, които са казани във връзка с думата [шеш], трябва да имат шест пъти усукан конец; ‘двойнo’ означава осем пъти пресукани; робата на свещеника е с дванадесет пъти
усукана нишка; завесата – 24 пъти усукана нишка; нагръдникът и престилката на
първосвещеника – от 28 пъти пресукана нишка.“ (Yoma 71b)
Това е една много
интересна тема, в която мотивацията за броя на усукванията е подробна.
Друга тема е „Коя дреха – изкупление от кой грях осигурява?“.
„Туниката |
осигурява изкупление |
при кръвопролитие; |
панталоните |
– |
при кръвосмешение; |
миртата |
– |
при арогантен ум и
надменност; |
поясът/коланът |
– |
при греховни мисли
или греховно сърце; |
нагръдникът |
– |
при грешки при
официални решения; |
ефодът |
– |
при идолопоклонство; |
връхната
дреха/робата |
– |
от клевети; |
златната плочка |
– |
от безсрамни, нагли
постъпки; |
тамянът |
– |
от злословие.“ |
(Arachin 16a)
Вижда се, че става дума
за облеклото на първосвещеника, като и тук, особено за „туниката“ има
различни мнения. Мотивацията е в текстове от Стария завет и от практическия
опит.
От този преглед личи,
че в юдаизма бельото е дреха, известна от ХIII век пр.н.е., а през вековете
след това се коментират различни особености на материята, начинът и времето на
обличане, символизмът на бельото и др.
Бельото в Древна Гърция
Данните за Древна Гърция са от:
• Abrachams,
E. Ancient Greek Dress. A study of the costumes
worn in Ancient
• Evans, Maria. Chapters on Greek Dress. – In: Ancient Greek Dress.
Ancient Greek Dress. Argonaut Publishers Inc., Chicago, 1964.
• Brill’s Encyclopaedia of the Ancient World, New Pauly classical tradition, volume 1,
A-Del. Ed. Manfred Landfester in cooperation with Hubert Cancik and Helmuth
Schneider, English Edition Managing Editor Francis G. Gentry. Brill
Авторите посочват, че
бельо, или дреха, носена само вкъщи, се нарича χιτών хитон. „Тази дреха е описвана като σιγαλόεις „блестяща“,
„лъскава“ и „луксозна“, а този епитет е разбиран като „дяволски чиста“, а
сравнението на мекотата и лъскавостта й с люспата на лук едва ли е подходящо,
освен ако нямаме превид нещо с много гладка повърхност.” [Abrachams, 1908/1964, с. 20].
Хитонът е в две
разновидности – дорийски и йонийски. Дорийският е по-древен и има по-скромен
вид. Същността на дорийския начин на обличане е простотата и леснотата.
Йонийският е по-късна версия, и се смята за по-луксозен, с повече допълнителни
аксесоари. Йонийският хитон е характеризиран като източно и близкоизточно
влияние.
• „Богатият и
широк йонийски хитон е обличан по характерния си начин в по-късни времена, но е
демонстриран на рисунки на вази и по монументи от късния шести век и през пети
век пр.н.е.; той може би е бил начин на обличане, свойствен за Изтока в Омирово
време. Тези източни маниери и обичаи са непознати на автора на Омировите поеми.
Четем за богати роби, изработвани от сидонските жени, които Парис донесъл от
Сидон.“ (Eванс, 1908/1964, с. 38)
• Детайлите
по приликите и разликите между дорийския и йонийския хитон са интересни, но още
по-интересна е етимологията на термина хитон.
• Всички
специалисти, включително и в Енциклопедията на Брил за древния свят (BEAW,
2006), отдават предпочитание на
мнението на Студницка (Студницка, 1886, с.17), според което χιτών
произхожда от ивритското Kuttonet, Kethoneth или
халдейското/арамейското Kittuûn. (Еванс,
1964, с. 15; 60; Абрахамс, 1964, с. 19). С една дума, това е познатият ни вече лен тип-[кетòнет].
Това мнение е
общоприето, но звучи странно, защото излиза, че историята на думата сочи,
навярно, заимстване и на самата дреха.
Другият важен момент е,
че терминът в общия случай сочи, че материалът на хитона е лен, а не
вълна.
Третият важен момент е,
че при древногръцкия хитон авторите никога не говорят, както в Библията, че
дрехата „събира голотата на тялото“ – на мъже или жени.
Впрочем хитон
или [кетòнет] се предава често с латинската дума туника. Тук е мястото да
напомня, че терминът db'-ysen>k.mi [михнасèй
вад] от Изход, 28:42 и на други места се състои от лен db [вад] и панталони,
гащи ~ysen>k.mi [михнасàйм],
а коренът на ~ysen>k.mi [михнасàйм]
съдържа думи като влизам и събирам, събиране, събрание.
В езиковата картина на иврит панталони съдържа и ‘събиране’, и ‘влизам’,
като мотивиращи семантични признаци. Така, панталони на иврит са нещо като
„влизанки“, които „събират“ голотиите. Терминът χιτών съдържа информация, че бельото, поне
първоначално, е било от лен, но не и ивритската логика „влизанки“, които „събират“ голотиите.
•
Данните от проучването на тесните
специалисти върху предисторическия период, Омир и археологическите артефакти
сочат, че „покриване на голотиите“
не се споменава никъде. Следователно, за предисторическия и елинистичния хитон
не е типично да прикрива, събира „голотиите“. Това личи и от кройките-схеми на хитона, съдържащи едно
парче плат. Има „отворен“ и „затворен“ вариант на хитона. Схемите и
илюстрациите от Абрахамс и Еванс показват това.
Изглед на „затворен“ дорийски хитон
Изглед на „отворен“
дорийски хитон
„Пеплос“ е атинска вариация на тема хитон
Йонийски
хитон
Схемите и поясненията
на авторките показват, че продупчването, пришиването, прикрепянето с игли и с
прародителите на безопасната игла се извършват в/около раменете, врата и ръцете,
но не и през слабините.
Естетичността на
древногръцкото облекло е класическа, но тази подробност, че на практика няма
бельо, остава забравена или неясна.
Разбира се, може да се каже още много за древногръцкото облекло – има дублиран хитон, обличане на два хитона, наричано диплакс; има хитони с ръкави; специално внимание представляват термините-умалителни от хитон; горната дреха е наричана хламис; понякога хитонът се облича върху хламиса; има къс и дълъг хитон, като войните и амазонките носят къс хитон; много често войни и състезатели нямат никакви дрехи по старогръцките артефакти и т.н.
Любопитна би била
следната хипотеза, която може да бъде много хлъзгава в интелектуално отношение:
старозаветното представя мъжкото начало в европейските корени, а старогръцкото
– женското начало, доколкото хитонът, пък и хламидата са по модел, приличащ на
детската момчешка или женската долна риза, носени по българските етнографски
територии. Тези ризи не предвиждат бельо тип панталони, което да събира голотиите.
Тази хипотеза има някакви основания във фактите за древното бельо, но бельото е
само един признак на цивилизацията. В създаването на европейската амалгама
взимат участие твърде много признаци и фактори, за да може един признак да е определящ
за цялата сложна и противоречива амалгама. Най-малкото, монотеизмът е чужда на
Европа идея, която се елинизира и романизира, украсява се с картини и статуи. Значи
ли това, че европейският политеизъм е представител на женското начало –
очевидно такова твърдение би било неуместно.
Така или иначе,
събирането на едно място на тези данни за старозаветното и древногръцкото бельо
дава възможност за размисли и други изследвания.
Библиография
Абрахамс, 1908 / 1964: E. Abrachams, Ancient
Greek Dress. A study of the costumes worn in Ancient
Алмалех, 2006: М. Алмалех. Цветът в Петокнижието. Езикова картина на света. Университетско
издателство „Св. Климент Охридски“, София,
2006. 479 с.
Eванс, 1964: M. Evans, Chapters
on Greek Dress. – In: Ancient Greek Dress. Ancient Greek Dress. Argonaut Publishers Inc., Chicago, 1964.
Ейтан, 1925:
Студницка, 1886: Studniczka. Beiträge zur Geschichte der altgriechischen Tracht, Wien, 1886.
Хурвиц, 1967: A. Hurvitz. The usage
of vv and #wb in the Bible and its implication
in the date of P. - In: Harvard Theological Review, vol. 60, ¹ 1, 1967, Cambridge
University Press and
Филипс, 1969: A. Phillips. David`s
Linen Ephod. - In: Vetus
Testamentum, vol. XIX, 1969, Vetus Testamentum is currently published by
Published by BRILL, pp. 485-487.
Библии и Талмуд
Библия, 1940: Библия или Свещеното Писание на Стария и
Новия заветъ. Вярно и точно преведена отъ оригинала. Ревизирано издание. София, Придворна печатница, 1940.
Библия, 1992: Библия сиреч
книгите на Свещеното писание на Вехтия и Новия завет,
издава Св. Синод на Българската църква, София, 1992.
Библия, 2001: Библия или Свещеното Писание на Стария и
Новия завет. С препратки, паралелни пасажи и тематичен конкорданс. Изданието е
преработка на съвременен български език на основата на българския превод на Библията
от оригинални текстове, извършен от Константин Фотинов, Петко Славейков и
Христодул Сичан-Тодоров, издаден за първи път през 1871 г. Вярно и точно
сравнена с оригиналните текстове.
Първо издание, София, 2000, Издателство „Верен“. Второ издание. София, 2001,
Издателство „Верен”.
Библия, 2002: Библия
или Свещеното писание на Стария и Новия завет. Вярно и точно преведено от
оригинала. Българско библейско дружество
със съдействието на
Обединените библейски дружества – UBS. София, 2002.
„Estir“:
Електронна Библия на български език с конкорданс. 2005.
WTT: Biblia Hebraica Stuttgartensia BHS (Hebrew Bible, Masoretic Text
or Hebrew Old Testament), edited by K. Elliger and W. Rudoph of the Deutsche
Bibelgesellschaft, Stuttgart, Fourth Corrected Edition, Copyright © 1966, 1977,
1983, 1990 by the Deutsche Bibelgesellschaft (German Bible Society), Stuttgart.
Талмуд, 1935-1952: Soncino Babylonian Talmud. Complete Soncino English
Translation of the Babylonian Talmud, 30-Volume Set. Editorship of Rabbi
Dr. Isidore Epstein B.A., Ph.D., D. Lit. Foreword by The very rev. the late
Енциклопедии
BEAW – Brill’s
Encyclopaedia of the Ancient World, New
Pauly classical tradition, volume 1, A-Del. Ed. Manfred Landfester in
cooperation with Hubert Cancik and Helmuth Schneider, English Edition Managing
Editor Francis G. Gentry. Brill
TWOT – The
Theological Wordbook of the Old Testament, by R. Laird Harris, Gleason L.
Archer Jr., Bruce K. Waltke, originally published by Moody Press of Chicago,
Illinois, Copyright ©1980.