проф. Мария Попова, д.н., (МП), проф. Иван Касабов, д.н., (ИК), проф. д-р Георг Краев (ГК), доц. д-р Анита Касабова (АК), доц. д-р Кристиан Банков (КБ), ст.ас. д-р Вероника Азарова (ВА), гл.ас.Бойка Бъчварова (ББ), Иво Велинов (ИВ), Ивайло Димитров (ИД), Владислав Димитров (ВД), Пресияна Станилова (ПС)

Кристиан Банков поздравява събралите се и дава думата на Георг Краев, ръководител на проекта „Бельото като дискурс“.

ГК: Да започнем днешния кръг на нашата любезна тема „Насам и натам на тема за бельото“. Аз предлагам Мария Попова да ни открехне с нейното есе. Да видим дали няма да се разсмеем, или ще бъде нещо друго. И вероятно там има въпроси, към които да можем след това да поразговаряме.

МП: Благодаря, ама аз мислех, че накрая ще бъда.

ГК: Защо? Ти си решила да си като... върха на... черешката на...

МП: За не развалям сериозния тон на този симпозиум. Значи ето – това е есе. Есе, фейлетон, обръщение към всички, които сме се събрали тука и се нарича „Бельото“. Когато става семиотична дума за бельото, особено ако става дума за бъдещи изследвания или публикации, според мен са нужни някои уточнения. Помъчих се да ги обобщя и да ги споделя с вас. Независимо, че звучат малко анекдотично, ако се замислите, ще видите, че имам право. Ето ги:

[Тук следва представяне на текста, който е включен в настоящия сборник под заглавие „Бельо и голо тяло“]

МП: Ето това е....

ГК: Браво. Аз не разбрах обаче във втората част – съветската – дали тя е потвърждение на туй, че бельото е език, или е реч. И ми се ще, драги ми колеги, да поговорим върху туй – в крайна сметка език ли е то: да, че е език – език е, но е и реч, защото всеки, така да се каже, говори със своето бельо. С други думи, можем ли да кажем „по бельото ни посрещат, а ни изпращат по акъла“?

МП: ...По горните дрехи?

КБ: Ммммм, да...

ГК: Какво е бельото на президента НИ – сегашния, и какво е бельото на бившия ни президент. Още по-интересно е какво е било бельото на първия свободно избран в България президент. Какво беше бельото на този, когото всички наричаме умилително „Тато“ и познавал ли Е бельото и дали Мара Малеева е познавала бельото. Защото за нея злите езици разправят, че при едно тяхно посещение във Франция, когато фирмата „Диор“ показва на височайшата първа секретарша каква конфекция има тази модна къща, тя (Малеева) била попитала: „А обикновената трудова жена носи ли тези дрехи?“. Обикновената трудова жена какво бельо носи, селската труженичка какво бельо носи и бихме ли могли наистина по бельото да разкажем историята на България. Значи ли това, че благодарение на туй – както обичаме да се фукаме – че България била „петстотин години под турско робство и ние сме издържали“ – значи ли, че сме издържали благодарение на совето бельо или на нещо друго?

ББ: Или благодарение на неговата липса?

ГК: Ето, когато липсва обаче бельото, то в какво се превръща? Знак ли Е? Знае ли този, който е без бельо, че е БЕЗ бельо? Защото не можем да твърдим, че онези, които са живели в Средновековието, са знаели, че са средновековни, че то е „тъмно“, както казва Барт. Аз не знам защо Мими нарече своето писание „фейлетон“. Нищо фейлетонно, а напротив – доста, така..., наболели и гадни нещица! На които не сме обръщали внимание, а това означава, че нашият културен имунитет няма синдром относно това, що е бельо. Или – ако го има, той е в сферата на свръхинтимното. Но вземете и вие думата. Аз като я захапах...

ИК: Ако я дадеш, ще я вземем...

ББ: Ако я даваш...

ГК: Давам, давам!

МП: Искам да допълня още нещо. Тъй като тук се постави въпросът за връзката между обществени, политически и други явления и бельото, да допълня за едно следствие: защо дългите гащи – тези, мъжките – се казват „наполеонки“ („напальонки“!) и защо има гащи, които се казват „бриджитки“.

ГК: Мъхъм!

ББ: Названията, да!

МП: Даа, названията.

ББ: Аз имам нещо за названията.

ГК: Ооо, да чуваме какво говориш!

ББ: Ще дойде време, сега бъди така любезен проф. Касабов (ИК) да поканиш.

ГК: Да, разбира се. Ето, заповядай, Иване.

ИК:  Както за всяко нещо, така и за бельото, човек в самото начало се чуди: първо, темата е много разнообразна – макар и строго фиксирана, тя е доста разнообразна. Разнообразна в смисъл на различни гледни точки и съответни посоки – и исторически, и идеологически. Така или иначе е нужно някакво ограничение. Нужна е рамка, каквато и да е тя – дори и да е стесняваща. И като си говорим за дискурс – текст ли е и какво е въобще, все пак съществуват опити, поне възгледи. Ако не е дискурсът, поне когато е фиксиран в някакъв жанр, текстът или наративът да бъде сведен до някаква структура, каквато е езиковата. Така например, ако си спомним класиците като Клод Леви-Строс, как в мита, който е един класически наратив, в края на краищата, когато се изтръска, могат да се намерят едни чисти структури. Какви структури? Да кажем, две или три много важни неща, каквито той намира в мита за Едип, да кажем. Едното важно нещо е така свръхнадценените или свърподценените „роднински“, както той ги нарича, отношения, макар че те са и междуполови. А от друга страна са свръхнадценените автохтонно и неавтохтонно, свое, наше... И, разбира се, те веднага могат да се преведат като базови структури. Или, да кажем, от една страна имаме, така да се каже, животинско – човешко. Бельото се явява на тая граница, където очовечава по някакъв начин: поне ако се позовем на Библията и на случая с Райската градина, когато идва първият срам след първия грях. Така че бельото като дреха – от такава гледна точка. В другата опозиция: роднинство и мъжко – женско, също може да се търси другото разграничаване на тип бельо и съответно носещо някои безбройни конотации, за които смятам да говоря. Разбира се, има и трета, която не знам дали си заслужава, но понеже стана дума – това е социалната. Доколко е вярно, както пишат големи специалисти, това, че и у субретката, и у господарката – тук не говорим, кое е едно и също и дали нещо е едно и също, а дали бельото може да бъде едно и също, или има някакво различие в социалния ранг, така да се каже. И ако вървим от това основно разграничаване, което може би е в началото на нещата, в началото на дрехата, или: липсва или не, от другата – засягащо емблематични позиции на тялото, и от трета, вече която е по-малко интересна – социалната, можем да кажем, че напълно важи и за бельото това, което важи за всяко друго нещо – има една символизация. Така бельото – във всеки случай според тая символизация, се явява нещо на героя или на звездата, или на дивата, така да се каже – някакъв неин атрибут. Не точно както мечът на героя, но нещо подобно и затова много силна подкрепа намираме в т.нар. „фетишизъм“. Има една много добра книга на Уго Воли, част от която тук ние имаме, където фетишизмът е разгледан във всичките посоки и на първо място след „Кока Кола“ са сутиенът и други части на бельото, това е безспорно. А доколко тоя тип фетиш клони към тялото, към естественото, както е косата, или към други неща, които са аксесоарни като колани и жартиери, но в средата между тях – така или иначе отново имаме една централна позиция – стои бельото. Поне за половината от човечеството. Сега, в обратната посока не мога да съдя, Уго Воли нищо не казва за това що е фетиш за женската част. Но фетишизмът е един сигурен знак, че това една емблема. Емблема на това, което стои точно под бельото, и по някакъв начин има, така да се каже, сексапилна роля. Освен едната крайност: това е фетишът, а от друга – сексапилът е нещо, което е заложено около чистата метонимия на мястото, където стои, след това вече метафорично. Така че бельото от гледна точка на фетишизма може да бъде трофей. Мисля, че няма нужда от обяснение и не случайно една австрийска марка, ако не се лъжа, се нарича „Триумф“. Значи триумфът е двоен: от едната страна – на звездата, която се появява, от другата страна – на евентуалния трофей. Разбира се, имаме образци и в образците имаме едно друго нещо като дискурс, каквото е... От звездите и героите (да кажем кинозвездите) да минем към категорията на манекените, където са образците. Значи манекенът или манекенката и бельото не са ежедневен дискурс, нито са социален дискурс. Така, както фланелката на Елвис Пресли, гащите над вентилатора на Мерилин Монро и т.н. по някакъв начин са обществени фетиши, по същия начин на манекенките – там е изчистено, чисто схематично е даден един дискурс, който е монотонен, един и същ, насам-натам и спиране за миг за главна снимка. И другото е тоя вид показване. Така че ние имаме, така както тук е дадено на тая схема, която отдавна е станала досадна на всички, но изглежда, че работи във всички посоки: от идеала до обикновеното. Или ОТ всеки един чифт, който си има всеки в чантата си или на задника си, ПРЕЗ образеца, който имаме в модела или в рекламата (за образеца казвам „манекен“, но всичко важи и за рекламата от всички видове, било телевизионна, било друга), ДО това, което е атрибут на героя и на звездата. И, разбира се, може да се стигне до идеала. А имаме ли синекдоха, която може да нарече бельото въбоще. Когато се чудим и си спомняме Дон Жуан, когато Лапорело изброява там пред дона Елвира всичките подвизи и най-накрая казва: „Стига фустичка да носи!“. Вероятно фестата е тая синекдоха, която по някакъв начин близо до идеала, но и в границите на разумното, съдържа това име на бельото. От една страна, както казахме като фетиш и трофей, от друга страна – като чиста емблема. И, разбира се, строго свързано с т.нар. „стереотипи“, с които започнах, т.е. с тези структури между животинското и човешкото, между мъжкото и женското... И, разбира се, алегорията с фустата или независимо как ще определим. Така че в края на краищата имаме роли в изкуството: т.нар. „стриптийз“. Разбира се, има и ниски изкуства, не говоря за много извисените, но съществува кабаретно изкуство. Стриптийзът е нещо като манекенството, който иска да потвърди т.нар. „сексапилен“ момент, т.е. там дискурсът е автоматизиран, машинизиран, но има пинизи, тези които работят тази работа знаят достатъчно добре, а ние можем да съдим само по ефекта, който получаваме (при едно добро изпълнение, разбира се). Сега, разбира се, че тия неща може да имат и домашни сесии – това е съвсем друг въпрос, не го оспорвам, т.е. ежедневен, всекидневен дискурс. Смятам да не прекалявам да ви задържам с моите приказки и пак само казвам, че постоянно действа една сакрализация в посока на фетишизма и една профанация. Значи което важи за всеки един предемет, за всяко едно нещо, изглежда, в пълна сила важи при бельото и, изглежда, бельото е много централно намерена тема, за което поздравления още веднъж.

ГК: В кой момент обаче, Иване, се превръща в метафора? В кой момент то започва да ПРЕНАСЯ смислите от архетипа върху делника?

ИК: Сега... „В кой момент?“ е труден въпрос. Чисто структурно всяко нещо съществува по тоя начин: между идеала и профанния предмет.

ГК: Значи трябва да има нещо трето, трябва да има някакъв медиатор, някакъв културен герой, който да организира тия две крайности.

ИК: По начало когато говорим за метафоризация, ревалоризация, отиваме в областта на символичното, в областта на мита, където основно действащо лице е героят. Когато се одушевява едно нещо и се персонифицира, олицетворява, то се героизира, така че говорим за здезда (било фолк звезда, било кино звезда) и герой или – за дива.

ГК: Да, богиня.

ИК: Значи – в тоя момент. Значи ти за мен си герой или жена ми за мен е богиня: в тоя момент стават нещата. Щом се... Щом прелее либидна енергия, ако говорим фройдистки и юнгиански, веднага се получават всичките неща. Затова имаме изкуство, имаме и бизнес, имаме и... това с бельото.

ГК: Тогава онази велика ария от „Хубавата Елена“ – „Една богиня се съблича сред гората изведнъж...“...

МП: „...пред един непознат мъж...“

ГК: ...организира питомното.

МП: „...пред един незнаен мъж...“

ГК: „...пред един незнаен мъж...“ и той е Парис на всичкото отгоре, който още не е мъж, защото не я е познал. Ама става въпрос за това (тъй като на мен ми допада, разбира се, опозицията „култура – диво“) в кой момент става тухличка на културата това нещо, за да стане, за да се превръща в индустрия това неща и днес всъщност да ни обгръща отвсякъде: т.е. да стане елемент на поп културата. В кой момент, най-общо казано, предметът преминава своята сакрална граница и се превръща в не-предмет, а във вещ.

ИК: Значи, когато се търси медиаторът, е много трудно да бъде намерен. Когато се търси граница, която да служи като медиатор в теоретичен план, някак си е по-просто, защото по-грубо се сече така.

ГК: Значи ли, че свалянето на бельото тогава е онази периферия от центъра, която го прави не-бельо? Т.е. прави го още по-активно бельото. Защото свалянето на бельото означава всъщност именно това – не самата голотия като голост, а бельото като „свръхбельо“.

ИК: Когато съм се чудел върху тия работи, съм си мислел за Борджията папа, когато настоява да бъде изобразен от един от най-великите с меч в ръка и е лудо разочарование, защото той го изобразява не с някакво там..., а с перо. Значи има централни атрибути на героя. Безспорно младост с меч в ръка – това е основният атрибут. Кой е основният атрибут, заместващ меча метафорично, е ясно на всеки. Сега, можем ли да си представим стриптизьорка с гащи в ръка – можем. Метафоризацията е непредвидима, но в края на краищата тя е разумна, има някакво основание и някакъв мотив. Кое дава тоя мотив? Ако ние намерим това, ще съм доволен, разбира се.

ГК: В „Дами канят“, един от великолепните български филми, който бе оплют от съюза на българските „женки“, има един момент, в който божествената Невена Коканова в банята с гащи в ръце споделя: „Ми топла вода имаше и си ги изпрах!“. Гола ли е българската жена? Защото това е смисълът на филма: стереотипът за българска жена. Ние тук говорим за богините и така нататък. Да, така е. Матроната с гащи ли е? Тристан и Изолда и прочутият меч между двамата – Изолда с кюлоти ли е?

МП: Не е.

ГК: Но предполага кюлотите. Това е метафората по моему – предположението на нещо, което го няма, за което не се знае, но колективното безсъзнателно го осъзнава именно като кюлоти.

МП: И като отсъствие на кюлоти.

ГК: Е, т.е. като свръхкюлоти.

ИК: Георг, не съм аз тоя, дето ще обяснява на човека, писал за булото, как стои въпросът тука и как стои според френския постмодернизъм. Екранът, булото, където се изписва това, което е зад него и човек си въобразява. Не съм аз тоя, който на теб ще каже това. Но така е – това е. Т.е. с гащи, без гащи, върху гащите – ти не влизаш в гащите й, с извинение, когато става дума за любимата. Ти влизаш в друго, т.е в много повече от нейната, как да кажем, природна щедрост.

ГК: Скандал: мадам Бовари – това съм аз! Можем ли да перифразираме „кюлотите – това съм аз“?

ББ: Ако можеш да кажеш: „Мечът – това съм аз!“...

ГК: Мога, за това – мога!

ББ: ...то тогава и аз трябва да мога да кажа: „Кюлотите – това съм аз!“.

ИК: Значи, щом можеш да кажеш „това съм аз“ и щом за трофей ти вземаш муската, короната, кралицата и нейните гащи; ако това може, значи – може!

ГК: Да, това е играта „таро“, но там нямаме гащи!

ИК: Но й вземаш друго. Е, гащи нямаме, обаче имаме фуста.

ГК: Това с фустата е много добро и аз сега ще те помоля в контекста на фустата да ни прочетеш доклада на Анита Касабова.

ИК: Бих могъл, обаче той има някаква притурка, която не знам дали ще се вижда.

ГК: Ние сме я гледали.

ИК: Аз ще зачета сега, както се казва. А, вие сте я гледали!

ГК: Прочети го, там има много важни неща.

ИК: Тъй като Анита я няма, ще трябва да чета буквално.

[Тук следва представяне на текста, който е включен в настоящия сборник под заглавие „Долната дреха като втора кожа: примерът на спанкс (spanx)“]

ИК: Трябваше да прочета всичко, защото не знам кое е важно.

КБ: Ами разбира се!

ГК: Искрено съжалявам, че Анита не е тук...

ИК: Ще й предам.

ГК: ...защото имаме много въпроси към нея. От този доклад у мен възниква едно питане: всъщност походът за Златното руно за какво е бил – за златни гащи? И отново се връщаме към добрата стара поговорка: „Cherchez la famme!“. Ние тук през цялото време говорим за онази половина от човечеството, която е свързана с вълната. Но другата половина от човечеството какво прави? Безгащна ли е?

ББ: Винаги съм се чудила за това!

ГК: (Към Кристиан Банков) Заповядай! Заповядай... за твойте гащи!

КБ: Той, моят [доклад], е свързващ между фунционалисткия подход и митологичния. Тематично аз се връзвам сега да докладвам.

ГК: Ами давай!

КБ: Само че сега, Иво, ти трябва да поемеш [техниката за виео и аудиозапис]. Като стане 1 час, то ще се изключи и трявба пак да го натиснеш.

ИВ: Аха, добре!

КБ: Сега е до 49 минути.

ГК: Може би трябваше да бъдем по гащи все пак?!

КБ: Ами с тия печки – не си далече от истината.

ИК: Е, какво, освен да се разкопчаем, а?

ББ: Кой знае какво ще се попокаже?!

ГК: Ще духа много на Мими!

МП: Не, не, не!

ББ: Крис, ти си!

КБ: Да! Аз тръгнах от една малко по-абстрактна позиция, свързана най-вече с актуално циркулиращото бельо и с неговия смисъл от гледна точка на предметната същност на бельото и също така от гледната точка на това пазарът и търковският дискурс около бельото какви смисли вписват в него. Значи, умишлено се опитах да изолирам тази архетипна и по-дълбоко антропологична основа на бельото, за да – нали, така в малко по-стерилен вид – да се изведат няколко основни оси или кодове, с които то циркулира. Това е, нали,  един изкуствен ход, тъй като реално силата и значимостта на бельото черпи от архетипата му съ..., нали, от потенциала му да е посредник и метафора и така нататък. Но от друга страна, аз съм се вдъхновил главно от повърхностния дискурс, с който производителите на бельо го разказват и го предлагат. Нали те не си правят труда да стигнат много надълбоко и дай Боже нашият приност да отвори малко производителите на бельо към, така, истинските дълбини, на които техният предмет може да е носител. Така че тука сега гледаме другата страна, функционалната, и от една, нали така, семиотична, от една стандартно семиотична гледна точка. Ето го даже един неологизъм – „бельовия дискурс“, тъй като не можах да произведа друго: „Създаване на семиотичен код за анализ на бельовия рекламен дискурс“.

ББ: Честито!

ГК: Много гот!

КБ: Като моята презентация стигна до първата подготвитела фаза, изобщо не стигна до главния дискурс, но се оказа, че Ивайло подготвя нещо за рекламата и ние се координирахме, така че той ще го представи. И така – от, така, първото, първия преглед на сайтовете на основните производители на бельо извадих една фраза, която всички я използват. Тук говорим за „мейнстрийм“ производителите на бельо, не производителите на фетишно [бельо] или на някакво предназначено за по-специални практики бельо, но за бельото, което може би покрива 90 на сто от индустрията на бельото и това е ето тука казано: основното е, че емфатизираме женствеността, сексуалността, романтизма, обаче без да губим аспекта на всекидневно удобство на бельото.

МП: Утилитарното!

КБ: Утилитарното. Значи, тая ос на мен ми се видя най-релевантна, за да се улови патосът на, нали, огромния и разнообразен дискурс. Между „функционалното“ и... сега съм го нарекъл, нали, по квадрата, „функционално срещу секси“, но тука това „секси“ реално може в последствие да се развие и да поеме върху себе си безкрайно много други надбавени значения, които дизайнът на бельото може да допринесе. Значи, все още говорим за дизайн, говорим за маркетинговия аспект на бельото и съответно основните производители на бельо винаги имат едно наум да комбинират тези две противопоставящи се, нали. Винаги се казва „едното и другото“ или: „едното, независимо от другото“, т.е. от една страна ги има като противопоставяне , но от друга страна, предизвикателството към дизайна на бельо е и да се запазят тези две неща. Съответно функционално и секси са логическата позиция, логическите позиции, които се отварят в такъв вид противопоставяне. Нали, пак моделираме улавянето на общия смисъл. Следователно имаме ли функционално и секси даденте като две крайности, а се отварят позициите за отрицанието на функционалното и за отрицанието на секси бельото. И съответно, нали, чрез квадрата, чрез този, нали, семиотичен модел ние улавяме, нали, крайностите. И аз тук съм извадил просто по един пример – средностатистически, нали, кое, така, гравитира около идеала за функционално бельо. Ето го тука: просто доста не... безличен, ясно, ... се, удобно. Секси, както вече в доклада на професор Попова се спомена, трябва да е черно, трябва да е провокативно, изобщо – нали, тоя производител... без... тук не говорим за фетишно и за свръхвъзбудно, нали, това е някакъв образец за секси бельо. И ето вече, нали другата позиция: нефункционално. Значи в отрицанието на функционалното бельо е това на Жан-Пол Готие. То никаква функция няма, реално е чисто вече „лудическо“ можем да го кажем или можем да му търсим и други стойности, но така или иначе това е отрицание на функционалното, защото в крайна сметка то не върши нито една от стандартно мислимите [функции] на това, което се нарича „удобно бельо“. И вече позицията за отрицание на секси аспекта на бельото, но и не само функционално, но и чисто отрицание на секса, това е едно много, така, интересно и много тиражирано в интернет [изображение]... снимка: това на мормоните.

ИК: Само да скивам и си сядам!

КБ: Това е бельо на мормоните, тенденциозно направено да не предизвиква някакви сексуални асоциации...

МП: Помисли...

КБ: ...то е, нали, като наполеонки, като най-обикновена бяла тениска и...

ББ: Камизолка някаква.

ИК: Отрицание – в смисъл на противоречие.

КБ: Контрадикторност!

ИК: Да.

КБ: В тоя смисъл, нали, просто... направено е, за да...

ИК: Да ти се отще!

КБ: Да ти се отще! Да бе...

МП: На това се казва „сексо...“, „страстоубийки“.

КБ: Страстоубийки! Но аз съм виждал и по-успешни: розови... Та така. За да, съответно, компенсираме и... тука, мачоцентризма, нали,  също – и дори ми беше по-лесно да намеря в мъжкото бельо същите примери. Ето тука са мъж и жена... Ето един функционален тип мъжко бельо. Ето едно вече секси. Тука имаме, нали, как да кажем...

МП: Е, каква е разликата?

КБ: Ами това е изрязано...

ББ: Имаш кантове...

МП: Абе, всичко е секси!

КБ: Не трябва толкова безкритично да се гледа на нещата! Нали, Георг? И вече при мъжкото беше най-лесно да се намери отрицание на функционалното бельо, което мисля че... Нали, има доста други примери, но...

ИК: Това вратовръзка ли е?

КБ: Ами това е ... ето... вижте отзад как е...

ИК: Да, извинявам се, но...

ГК: То има и виц, че една си направила бикини от вратовръзката на мъжа си...

ББ: Има с миниполичка също вариант.

КБ: Мисля, че е направо... вратовръзката има също...

ИК: Това е жив функционален метафоризъм: бикини от вратовръзката на мъжа си.

КБ: Отношенията са вече по-архетипни и... Но така или иначе – ето това е нефункционално бельо, има и и други образци...

ИК: ...на жанра.

МП: Противно ми е страшно много.

ББ: Именно за това го правят!

КБ: Ами, то е направено да е [противно]... Обаче пък за сметка на това е страшно експресивно-комуникативно. Т.е. тука все още на ниво дизайн на продуктите говорим за това как могат да се впишат тези стойности. Очевидно модата и технологията си имат някаква тяхна логика, която в днешно време, нали, дава тая форма, изражение, като носител съответно на иначе по-дълбоките категории на „функционално“ и „нефункционално“. Сега, това дотука, ако се върнем на въпроса, поставен от професор Попова език или реч и който Георг подхвана, значи тук можем да говорим за едно ниво тука напълно деконтекстуализирано. Значи с тоя семиотичен квадрат ние изхождаме от един базов langue на бельото. Съвременното предлагане на бельо, като... как да кажем – отиваме в магазина за бельо, това е една библиотека, нали. Ние искаме да можем да кажем нещо. И съответно с този – на ниво langue, при избора си какъв вид комуникативност желаем чрез бельото да предадем. Нали, това е на ниво все още абстрактна система на опозиции, които са самодостатъчни една в седем. Но когато казвам прагматика, вече изнасяме тоя дискурс извън абстрактната система на langue и, нали, прагматиката на бельото е как се комуникира СЪС бельо. Вече с... тези, нали,  дадени със зареден смисъл, но ако човек е добър поет, той може дори да извлече обратното на това, което е, да кажем, логическият смисъл, този, нали, базов семиотичен смисъл на дизайна. Вече в употребата той може да придобие съвсем различни форми. Там влизаме в едно безгранично разнообразие, което може само да се загатне, без да го изследваме, но имайки едно наум, нали, langue на бельото как е поставен, вече, нали, е по-интересно. Сега, това е класическото – прашки да се виждат над панталона, много, нали, масово се показват... Ето това тука са прашките, обикновено върви с татуировка. Но това вече е едно контекстуализирано такова. Очевидно прашките отиват повече към едно нефункционално, те имат комуникативна функция. Това е друг вариант, също силно комуникативен. И неслучайно тая снимка е много коментирана в интернет. Нали вече и с тая физика вече се създава автономен смисъл на тая конкретна речева ситуация. Не е без значение, нали, какво е тялото, какво иска да каже. Просто това е една дума, казана от... да кажем, по парадоксален начин. Ако вземем бельото като език, това е, нали, една провокация, една... Сега, това е друга вариация на темата „смисъл и прагматика на бельото“. Това мисля, че е Бекъм или някой друг от английския национален отбор. Той има татуировка като прашки, нали...

ИК: Май че е той.

КБ: ...женски, да, което също, как да кажа... Това също е вариация на тема вече говорене чрез бельото, някакъв вид социален дискурс. Тука съм изключил, нали, безкрайно интересната зона на говорене чрез бельото в интимния дискурс, т.е. само за значимите други.

ВА: Защо казваш „женски прашки“?

КБ: Ами защото...

ББ: Мъжки са си.

КБ: Мъжки... не е много ясно. Дантелки има татуирани, ако се види отблизо... Спокойно може да и са мъжки, без да изобщо тая граница да може някой да я определи вече императивно. Дантелки...

ГК: Ние тук след малко ще чуем един доклад и ще видим, че дантелата съвсем не е приоритет на дамите, а тъкмо обратното.

ББ: Има кратък период, в който дамите са ги „приватизирали“, но той е приключил отдавна.

ГК: Да...

КБ: Може... Това са, пак казвам, първи асоциации, но ако се навлезне, ще се види, че това не е важно. Във всеки случай, кое е тук важното – важното е, че виждаме комуникативен акт чрез значимостта на бельото, вече parole. Но това е друга, нали, означаваща употреба. Върху панталоните при това доста, така, странно тяло... Но беше в ребрика „странни употреби на прашки“.

ББ: И съвсем спокойно можеш да видиш на улицата сутиен върху блуза. Или светли гащета върху тъмни панталони.

КБ: Ммм, да... Сега това вече е само една стъпка към рекламния дискурс. Той, Ивайло, ще е извадил реклами, аз не съм стигнал още дотам. Но! Къде пък се позиционира рекламният дискурс на обличането спрямо тази, така, базова логическа и семиотична основа на дизайна на бельото? Рекламният дискурс на бельото надгражда върху тези, върху този вид предпоставки за бельото (говорим за първата част на презентацията – върху смисъла на бельото в това противопоставяне на дизайна). Но рекламата продължава и развива, и артикулира по-софистицирано, нали, вече този изначално носещ аспект на бельото. Значи, ако една марка така или иначе прави нефункционално бельо, което е силно комуникативно, рекламният дискурс работи още повече и по-систематично за това този, нали, нефункционален дизайн да придобие по-силни значения. Ето например търговските марки в бельото се позиционират спрямо това как цялостният имидж на марката може да даде някакъв аспект на погледа, когато вече се види неговата марка, независимо от дизайна, т.е. да отслабне автономността на това – на самия продукт. Обаче като се види например „Калвин Клайн“ или „Палмърс“ вече това бельо да носи един по-обобщен, по-(също така)естетизиран дискурс – какви значения може да има. И вече ако се тръгне по сайтовете, ще се види, че всяка една от тия големи марки имат едва ли не като корпоративна философия какво трябва да е [значението]. Те обикновено работят за това жените и..., нали, да бъдат по-... Те винаги са ориентирани към (тия марки, които съм ги разглеждал), към женския пол и съответно затова жените им са по-интересни, по-креативни и т.н., но в същото време, нали, това говори за отношенията, за ... Изобщо много социални дискурси могат да бъдат вплетени чрез рекламния дискурс. Могат да бъдат вплетени смисли, социални релевантни тематики в бельото и това прави рекламата. И вече по аналогичен начин може да се подходи към кодовете, с които говори рекламата на бельо. Това е една реклама на беьло – печатна, доста креативна. Това е в списание, сниман е задникът и пише „Това е последният път, когато си бъркаш в...“ – нещо такова. Та картичката с рекламата на бельото е вкарана вътре между страниците на това списание...

ББ: В средния разтвор на списанието.

КБ: Да... И това, така, е от необичайните и доста провокатвни реклами на бельо – пример за това, че когато продуктът е, как да кажем, е посредник между силни теми, между архетипи и, така, ключ към по-дълбоките пластове на човешката душа, тогава и креативността на рекламата е доста по-... доста повече се изразява. Напротив, при праховете за пране, където като продукт, нали, сравнен с бельото, е един доста неутрален, доста отдалечен от всякакви такива по-важни пластове, там много трудно може да има силно креативна реклама, която да предразположи продукта да е носител на по-силни значения. Но бельото като продукт очевидно дава основания тоя дискурс на рекламата съответно да поеме (и да бръкне надълбоко) и да разиграе тези тематики. Значи, това е по тази част. Това е едно начало, съвсем повърхностно, но това е посоката, в която аз възнамерявам да допринеса за проекта – едни такива „речникови“ подробности.

ГК: А сега искам да помоля Вероника да си прочете нейния доклад, за да видим един, бих казал, исторически дискурс на онова, което си постигнал ти в неисторическа среда.

КБ: Диахронно срещу синхронно.

ГК: Анджък. Да.

КБ: Така ще стане. Но след това Ивайло ще си покаже рекламите...

ГК: Да, да, след това. Той после ще бъде, както и Бойка.

ВА: „Бельото като текст“. Това не е истинското заглавие. Истинското заглавие беше „Гащите като текст“. После си представих как го включвам в списъка с публикациите си с други благоприлични заглавия, как този списък отива някъде – например във ВАК, и как думата „гащи“ някак нарушава доброто впечатление. Притесних се от думата „гащи“ и я замених с „бельо“. И тук сякаш чувам проф. Краев, който се провиква: „Еснафски глупости. Нищо срамно няма в долницата и в разните неща, свързани с нея, в това число и гащите“. Нали така, проф. Краев?

(Смехове.)

ГК: Така си е.

[Тук следва представяне на текста, който е включен в настоящия сборник под заглавие „Бельото като текст“]

ВА: Благодаря ви!

ГК: Християнската тема в модата е нещото, на което най-... не сме откликнали на това. Специално в рекламните модели, които ни предложи Кристиан, те са, общо взето, от католически страни. Отношението на... Значи, този проблем ме интересува от гледна точка на небезизвестната Папеса Йоана, която не се разбира дали е с гащи, или без гащи, макар че оттогава май носеха гащи или ги удряха само по репродуктивните органи. Но тъй или иначе – нашето общество как прескача темата за безполовостта на социализма и скача в ерата на разнообразието на гащите. Включително гащите се продават като книгите на прощад „Славейков“ – на един и същи принцип. Значи ли това, че стоката няма смисъл като вещ и би могла да бъде предлагана по добрия стар начин, който си мислим, че е бил през Възраждането. По чаршията тука като минем сега по Трявна, ще видим как се продават чинийки, панички и, вероятно – много гащи.

ББ: Твърде много. Има седем магазинчета.

ГК: И тука вече си мислим, че или неговия... неговото представяне трябва да дойде, или твойто.

ИК: Да додам нещо за гащите?

ГК: Да, окей. Заповядай, Иване!

ИК: Не че съм голям специалист по гащите, но твърдят изследователи на стриптийза и еротиката, че докато гащите са съществували при мъжете, и то не толкова като долни, а като кюльоти, дамските гащи водят началото си едва от 19 век и слизат директно от кафе-шантаните като „роз кюльот“. Така че за преди това е... те не пишат за... да са съществували в тази функция.

ВА: Бельото е ризата!

ИК: Да, ризата... и фустите! Фустата, която, да кажем, е бельо, второ бельо.

ГК: Да, точно второ бельо!

МП: Но в селата до неотдавна е така.

ИК: И до днес! И не само... трябва... важно е да е отворена отдолу. Жена не може да ходи затворена.

ГК: Да, за да трябва да бъде запушена, а при запушването се извършва нещо, което наричаме...

ББ: Трябва да се отвзема рода...

ГК: ...но той е отново архетипен...

ББ: ...а не просто тъй някак си.

ИК: И затова – само фуста, без... И чак шантаните вече развиват...

ГК: А освен това, откровено казано, аз в хоремаците, т.е. в ония добри стари социалистически магазини, не си спомням някога да са се продавали гащи.

МП: Ааа!

ББ: Да, да, в хоремага не се продаваха гащи.

МП: Как да не са се продавали!

ББ: В хоремага – не!

МП: А, в хоремага – неее! Но искаш да кажеш – за селата?

ГК: Да.

МП: В селата не са се продавали. Но са си ги шиели. От хасе.

ГК: Да. И от американ по-точно.

МП: Да.

ГК: Ивайло, какво ще ни представиш?

ИД: Уважаеми преподаватели, уважаеми колеги, бих искал да представя продължението на господин Банков. Също така моята тема е „Кодовете на комуникацията на рекламите на бельо“. Тук съм подбрал няколко реклами. Общо взето, няма да ви кажа нищо ново, но съм се опитал да ги анализирам.

КБ: Кажи две думи за кода в рекламата – какво е. Ние това го учихме по „Семиотични изследвания на търговската марка“.

ИД: Кода в рекламата аз съм го поднесъл тук по някакъв мой начин, нека да продължа. За увод съм избрал няколко думи. Бельото е нобходимо в полза на това да се чувстваме добре, както всички знаете. Така човек определя себе си, определя своята социална идентичност и, разбира се, то има значение за нашето лично удовлетворение. Тук съм избрал няколко реклами, примери нали. Какво се използва в рекламата на бельо? Красиви женски и мъжки тела, както виждаме. Цветово ориентирани колекции, като при по-младите се използват по-свежи цветове.

МП: Я!? Всички ги използват!

ИД: Приятни материи също така. Целта е съблазън на потребителя – това виждаме при повечето. Еротика, където се използва възбуждащото бельо, нали, за специални случаи. Използват се в дизайна му красиви форми, интересни орнаменти, които обогатяват. И отново е средство за прелъстяване. Друго нещо, което се търси, е удобството и сигурността – да е функционално, както вече казахме, да осигурява свобода на движенията и удоволствие от носенето – кара ни да се чувстваме добре. Свободата на избора е важна във всеки един продукт. Така имаме израз на индивидуалността. И ето – виждаме колко свободна се чувства тази дама, носейки бельото си на улицата без нищо: това е десният пример.

ВД: Тя е професионалистка.

ИД: Второ, на „Викториас сикрет“ искам да обърна внимание, като нейните презентации на бельо са винаги много... цветущи. То, по-скъпото бельо, е един вид награда за потребителя, то доставя удоволствие и гарантира добро самочувствие. Ние сме ви подготвили и няколко видеоклипа, с които да илюстрираме. Вчера чух, че е нямало реклама през времето на комунизма, та аз съм намерил една стара сирийска реклама на бельо, която може би... така би изглеждала според мен през комунизма реклама на бельо.

(Гледат. )

ГК: Това как ще го издадем, бе!

ББ: Ще го надялкаме на снимки.

ИД: Нали, избрал съм също хумор и пародия, с което да ви покажа също и как една компания решава да разчупи модела мъжкото бельо да се рекламира само от мъже.

(Гледат. Смехове.)

ИД: Ето, мъжете не искат да гледат в рекламите за бельо голи мъже. И ето рекламата за мъжко бельо. (То е носено от хубава жена.) Друго интересно нещо, което исках да ви покажа, е рекламата на Кайли Миноуг – дано тръгне, защото вкъщи не тръгваше.

КБ: Преди операцията или след операцията?

ИД: Също една комерсиална по вид реклама за нов вид сутиен.

(Гледат.)

ИД: Избрал съм също и една колекция на „Палмърс“ как я снимат, но мисля да я спестя за момента.

ББ: Защо?

ИД: За да спестя време.

КБ: Защо, покажи я, да изплакнем очите.

ИД: Ето как я заснемат, приготовленията за снимките.

(Гледат.)

ИД: Мисля, че идеята е ясна. А също има и един мъжки манекен, който е основен. Просто щом не съм показал дотук никъде мъжко бельо – ето това е.

МП: Никой ли не се е сетил да облече Венера Милоска в бельо?

ББ: Мисля, че има такава снимка.

ГК: Ииима. Има цяла пиеса, написана от българина... как му беше името... Добри Жотев „Обличането на Венера“. Постановка на Леон Даниел, 1967 година в Сатирическия театър.

МП: Да!

ИД: Като финал само исках да кажа в хумористична нотка, че видях на българския пазар мъжки боксерки, на които отзад пишеше: „Жилото ми е отпред!“.

(Смехове.)

ИД: Има също и еротични модели, които могат да бъдат изядени, изконсумирани. Това е моята презентация. Благодаря за вниманието!

ГК: Да, Ивайло, благодаря! Трябва да се оформи като текст това.

КБ: Ами има време. Само че трабва да ви кажа за тия кодове, защото за нас е много ясно, но това е нещо ново. От школата, от Малкълм Евънс го възприехме този – това си е метод, общо взето, за маркетингово проучване, изцяло базирано на семиотични методи. Това е – чисто количествено се събират от даден бранш голямо количество реклами, гледат се, нали, екип почва да... Така, първият подход е да се види кое се повтаря. Значи, като се гледат на десет компании рекламите за бельо, лека-полека семантичният подход позволява да се извлече инварианта, да се види кои са повтарящите се елементи, макар повърхността да е леко различна. И оттам вече лека-полека, пак с дебат, от тоя екип се извеждат най-съществените кодове, които се повтарят. И по този начин всеки един код се описва и се описват обичайните му изразни средства. И вече оттам нататък с тоя инструмент рекламната може..., има доста добра отправна точка, като иска да позиционира и да промени пазарната ситуация на дадена марка. Като има една картография на кодовете и конкурентните компании кои кодове използват, вече може да се ориентира как може да проведе... на кои кодове да наблегне за собствените си... за собствения си имидж и да даде на криейтива, на тия, които измислят крайния продукт, нали, изразната повърхност, на какви по-дълбоки теми да почиват тия неща. Но – дава им се идна концептуална посока, която концептуална посока идва в резултат от анализ на кодовете на комуникация в бранша.

ГК: Специално в клипа, който ни показа как се прави рекламата на бельото, то е построено на принципа на Лотман и на естетическото тъждество. Откъдето и да го погледнеш, е всъщност тезата на Иван за триумфа и за... „викторията“

ИК: ...виктория..

ГК: ... „викторията“ и т.н. беше демонстриран брилянтно. Проблемът е тези момъци га се съберат, осъзнават ли този тип художественост. Значи, този разказ, този, бих казал, извинете, ама – чисто семиозис, тази подредба на възможностите на кода да организира себе си в нови кодови пространства.

КБ: Аз мисля, че не стигат чак до там.

ГК: Ете това ни е тревогата...

КБ: Затова...

ГК: За разлика от социализма, който съумява точно това да направи...

ББ: Затова си купуват семиотици.

КБ: Затова трябва да си купуват все повече и повече семиотици.

ББ: Ние нали видяхме два примера за купуване на семиотици на школата.

ГК: Защото целта на това нещо по моему е манипулацията в най-благородния й смисъл, т.е. да ме зариби като потребител. И не съм сигурен, че има успех обаче това. Та!

ББ: Във връзка с последното, което каза Крис, искам да дам кураж. Вчера имаше пространно интервю по телевизия re:tv с комисаря Меглена Кунева, която описваше решенията, които взема тяхната комисия във връзка с кризата, и този неин текст завърши с репликата: „Единствената индустрия, която ще продължи да се развива и няма да бъде засегната от кризата, е рекламата“.

ГК: И порното!

ББ: Тя за порното сигурно не отговаря.

ГК: Защото всичко онова, което те ни показаха, е всъщност следствие на порноиндустрията.

ББ: Когато се отнася за бельото, не.

ГК: Заповядай, Бойче, с твойта презентация! Иво, благодаря!

ИД: И аз благодаря и надявам се да ви е харесала!

МП: Иво, гащите ти се виждат!

ИД: Е, това е!

ГК: Защото е модерно.

ББ: Така трябва.

КБ: Комуникативно! Гледай сега мъжка доминация!

ББ: И аз мисля, че няма да ви кажа нищо ново, но искам да ви посоча как съм се опитала да подредя някакви свои размишления, свързани с това, че в последно време, много дълго вече „последно време“ – минимум десет години, бельото излезе отгоре. Бельото се превърна в дреха, която или е „горна дреха“, т.е. онова, което сме били наричали бельо, най-близкото до кожата, което има своята функция да помогне на тази кожа да живее, т.е. да осъществява функциите си по-лесно. Така разбирам аз първоначалната поява на бельото, макар че Вероника каза, че вече никак не е сигурна, че появата му е свързана с хигиената.

ГК: Въобще няма нищо общо.

ББ: За мен продължава да има.

ГК: С „хигията“ – нищо!

ББ: И ще кажа защо. Но – оказа се така, че т.нар. „долни дрехи“ станаха до такава степен „горни“, че или онова, което е бельо (е било бельо!) се е превърнало в горната блузка, или пък се носи върху нормалната горна дреха, както видяхме в показаната картинка от Кристиан с прашки върху джинси и съответно както сме виждали и други гледки на живо: нормален сутиен, който се продава като бельо с всичките му закопчалки и аксесоари –върху тениската или блузката. Като се зачудих за това нещо, започнах да си търся някакви такива изображения или текстове и изведнъж се натъкнах на нещо съвсем друго: неща, които могат да бъдат приети като бельо само в групата на целенасочено еротичното бельо за специфични цели и за специфични практики, биват назовани с думи, които не означават бельо, означават други неща – означават горни дрехи. Това беше едното нещо, на което се натъкнах, и ще ви покажа тези примери за промяната на имената на тези дрехи, които би трябвало да са НЕ-видими с имена на дрехи, които би трябвало да са видими. И оттам нататък – функциите на туй бельо дали се отразяват в названията. Ако това изобщо е бельо, разбира се. Обаче преди това човек трябва да си помисли за нещо, за което всъщност вие всички говорихте – така че аз на финала се оказва, че нямам да ви кажа нещо ново като за днес. Като е нямало бельо – защо не е имало бельо? За това споменахте днес неведнъж. Но очевидното е за мен, че живеенето като цел, единствена цел – така, както го виждам в миналото на онези интегрирани родови практики по-точно, та – живеенето като цел предполага, че добруването на племето е равно на увеличаването на племето, или както щем да я наречем тази група. И, естествено, бельо никакво не трябва, защото то – без да се осъзнава, че няма бельо – в нашия днешен смисъл на „гащи“ би било пречка към добруването на клана, намаляване на приплода, така да се каже.

ИК: Абе има ли любов, да!

ББ: Има ли любов, да! В такъв случай може ли да се каже, че е проимало бельо в момента, в който някак си хората са отграничили в себе си други цели покрай самото живеене, когато са започнали да осъзнават себе си като отделни индивиди извън голямата група на рода и на клана. Дали пък покрай много лесните за изброяване хигиенни функции, които аз твърдя, че са една от причините за появяването на бельото, основната... основният друг момент не е бил точно този: индивидуализацията, отделянето от голямата тумба, отделянето на отделния човек. И сега, така си мисля, че са тези други цели, които са довели до появата на бельото, когато е проимало бельо, някога си далече... Разбира се, може да се питаме – дали една от причините за проимване на бельо не е по-доброто живеено. В това аз съм съвсем убедена и намя смисъл живописни подробности да си разказваме за тичането без гащи и съответно да какво води то, особено когато не съществува нещото, което днес наричаме „баня“, индивидуална. И в момента, в който започваш да разделяш собствения си интегритет на някакви различни роли, а аз си представям като че ли тогава ще да се е появило бельото, веднага възниква криенето, идеята за криенето на бельото, идеята за това, че то трябва да е скрито. Нямям предвид ризите, а гащите на първо време. И съответно – различните роли предвиждат различни възможности за показване или криене на бельото. И това, което споменахте преди малко, когато говорихте с проф. Касабов за господарката и субретката...

ИК: Господарката и слугинята, аз така ги...

ББ: ...да нанадим и шантонерката тук, когато в... (сега говорим за жените) когато в една и съща жена трябва ВЕЧЕ... когато вече социалните... тези социални роли не са ЯРКО отграничени в рамките на обществото и не са противопоставени в самия начин на живеене и избор на живеене и съответно в отношението на другите към тях; когато се оказва, че един и същи индивидуум трябва да бъде и шантонерката, и суфражетка, и субретка, и господарка, и гпафиня, и богиня...

ИК: А и нямат намерение като в Молиерова комедия да заблудят позастаряващия младоженец.

ББ: ...да... тогава вече трабва в различните си роли ту да си показва бельото, ту да не го показва. И естествено възниква въпросът КОМУ да се показва. В едната си роля ще показва своето бельо на „задължителния“ партньор, на онзи, с когото обществото я е задължило да си разменят подобни гледки. Макар че тук – да отворим една скоба – можем да си припомним онази безподобна католическа риза с овална дупка в средата, за която така живописно ни е оставил отпечатък Маркес в главите например. Но – в друга роля другиму показваш бельото и съответно то е друго, различно. Така че ако стигнем до началото на показването на бельото, естествено, трябва да се попитаме КОЯ си показва бельото. Не смея да попитам КОЙ, защото си представям, че всичкото това в началото на показването на бельото е свързано само с жените. Въпреки това, което каза Вероника за дантелите на мъжките гащи, няка си ми се струва, че тези дантелени мъжки гащи са били оценявани от други мъже, а не от жените в близките околности. И какво имат пък да покажат мъжете в днешно време е останалата част на въпроса. И сега, в момента, когато показването на бельото е едва ли не задължително – задължителен елемент от нашия живот: например скандалните бикини и всички възможни версии на т.нар. „бански костюм“ повтарят повече или по-малко по кройка, форма и т.н. долните дрешки, като извеждат всичките техни възможни параметри наяве. По същия начин, по който имаме скромни функционални видими такива дрешки, имаме и свръхсекси такива, имаме и закачливи такива и тъй нататък. Въпросът е, че в момента бельото се оказва, че всеки трябва да го има. Задължително е. А защо се оказва, че всеки трябва да го има, защо се оказва задължително всеки да го види (поне в практиките на младите хора е така)? До голяма степен в най-днешно време ми се струва, че това е свързано с, естествено, консумизма. По същия начин, по който искаш да демонстрираш марката на своите обуща или капела, или автомобил, ти искаш да демострираш и марката на своите уж долни дрешки.

МП: Когато пък презрамката само се показва, тогава не личи и марката.

ББ: Напротив! Ти ми напомняш за нещо, което е изключително важно: в сегашните търговски практики е факт, че един и същи сутиен или едно и също бюлстие се продава с цял набор от най-различни презрамки: различни по цвят, различни по степен на украсеност, вечерни. Всъщност удобничкото бюстие, което не се вижда в основната си част, чрез презрамките хвърля други внушения. Едно и също бюстие можеш да го видиш с прозрамка с камъчета и с проста черна презрамка с две пеперудки.

МП: Или с прозрачна.

ББ: Или пък с тези прозрачни презрамки.

ИК: Върхът на естетиката!

ББ: Върхът на грозотията, бих рекла.

ГК: Естетични колкото аз съм Вела Пеева например!

ИК: Костюм с телесен цвят!

ББ: Да де, те са и някакви мъчителни такива... В същото време...

ГК: Но има разказ, което е по-съществено, в презрамката, независимо каква е.

ББ: Дори и да е кратко послание, той си е разказ, викаш. В същото време дойде моментът, в който тази, която или този, който си показва бельото на всекиго – тази група хора – те вече нямат бельо, защото те са в шоуто, където бельото го няма.

ГК: Ъхъм!

ББ: Т.е. има го за един кратък момент, колкото то да бъде размахано най-накрая. Стриптийзът, за който говори Иван, всъщност...

ИК: Чисто любителски!

ББ: Чисто любителски, надявам се.

ГК: Говорил е чисто любителски или стриптийзът е чисто любителски?

ББ: Личните му съучастия в стриптийза вероятно са чисто любителски, бих рекла аз. Та всъщност какво искам да кажа – че ако сравним с по-миналите времена, когато шикозното еротично бельо, предизвикателното за онези времена бельо, е било присъдено, така да се каже, на особен тип, осовена гурпа жени, които си ПОКАЗВАТ бельото, сега, понеже всички си показват бельото, се оказва, че тези, които са си го пакзвали, вече ги няма.

ГК: Ъхъм!

ББ: Така дойде работата. И поради тази причина – че всеки си показва вече бельото, защото е съществено важно какво е то и какво казва то, идва ред и мъжете да трябва да има какво да покажат. Кристиан ни показа множество примери за това, че те вече отдавна има какво да покажат в ежедневието си. И само за момент да се върна върху названията и съответно върху една серия предмети, които уж би трябвало да са бельо; продават се като бельо и се произвеждат от фирми за бельо, и се продават в магазини за бельо, но с функционалните характеристики на тая част от облеклото нямат нищо общо. Например тези гащи, които само заместват.

ИК: А аз мислех, че продават момичето!

ББ: Не, тук продават това, което някак си може би трябва да се нарече „гащи“.

ГК: Ама защо да не са гащи!

ББ: Прашки. Забележи прашките, забележи думата „прашки“.

ГК: Ма то екато джапанка!

ББ: Мяташ и застрелваш с прашката...

ГК: Точно!

ББ: ...онзи Голиат тъп... И формата е същата, и еластичността е същата вероятно.

ГК: Обърнете внимание, че е „прашка“, а не „чатал“!

ББ: Тук имаме няколко красиви предмета под името „рокля“. Те се продават под името „рокля“.

ГК: Което подсказава, че името е метафора.

ББ: Продават се под името „рокля“ и понеже това са снимки от конкретен търговски сайт, който е бил подновен някъде преди „Св. Валентин“, навсякъде се обяснява, че това са прекрасни подаръци, забележете, за вашите любими жени за техния рожден ден или за „Св. Валентин“. Кой прави подарък кому е въпросът, на който всеки може да си отговори.

Това също се приема за рокля и е наречено „рокля“. Естествено, че с такава рокля едва ли някой може да дойде на университетското парти, да речем, в „Артес“.

ГК: Никога не бъди сигурна!

ББ: Чакаме, Георг.

ГК: Винаги може да се появи някоя.

ББ: Чакаме. Или пък с тази сивичка рокличка, също продавана под името „рокля“ и отново наречена „прекрасен подарък за дамата“.

ИК: Много е сладка.

МП: Много е сладка.

ББ: Много. Тази пък е още по-сладка, облечена в костюм от четири части, в който влизат сутиен, поличка с жартиери, ръкавици и нашийник. Нашийникът обаче някак си се е изродил в ангелски крилца откъм гърба. Закопчалчицата отзад поддържа едни ангелски крилца. Това комплектче е наречено „костюм от четири части“ и тази дума веднага ме навежда на мисълта за някаква карнавалност, която ще се докаже чрез следващия артикул, по никакъв начин не може да бъде носено с горни дрехи отгоре си. То самото е горна дреха и отдавна е забравило, че е бельо. Спазени са само конструктивните... констуктивността на фустата (поличката с жартиери) и на камизолката, елечето – сиреч сутиена. А пък крилцата са явно допълнителна награда за този, дето ще го подари за рожден ден. В същата серия костюми, наречени „костюми“, продавани в магазин за бельо, стои и това костюмче, което... (много хубавичко) което се сътои то сутиен, панталон, прашки и ръкави и... воал.

ГК: Много важен момент!

ББ: Много важен момент. Но, очевидно, по случай наближаващите празници, адресирано към „Св. Валентин“, ние пак питаме кой си прави подарък по-точно. За функционалността на бельото и свръхнефункционалния вариант с вратовръзка, преминаваща в мъжки прашки, ето тук един прекрасен пример. Това, разбира се, може да бъде скрито от горните дрехи, в никакъв случай не е функционално, в никакъв случай не е удобно, за сметка на това в момента на свалянето на горните дрехи то си изпълнява функциите. И един по-консирвативен вариант, произведен със същата цел. И сега! Това нещо се нарича чорапогащник.

КБ: То е като неопрен!

ББ: Ами неопрен, ама с три дупки. А се води „чорапогащник с отворено бюстие“. Много евфемистично твърдение за тези две дупки, които позволяват да нямаш никакво бюстие. Назовано е „чорапогащник“. Революционният чорапогащник, който помага на жените да не си подръпват жартиерите от петдесетте години насам, изведнъж се оказва нещо съвсем друго. Това се нарича „чорапи“. Изобщо не са чорапи, съгласете се. Те не знаят, очевидно, тази дума, защото са казали, че това са „чорапи на слонска мрежа“.

(Смехове.)

ББ: А защо на слонска, а не на хипопотамска? Вероятно защото слонът има хобот, хоботче. И, разбира се, ако искаме да сме стриктни, тази дама е по гащи и сутиен, участвайки в карнавала в Рио, но до такава степен вече софистицирани...

МП: А, има и ръкави!

ББ: Абе и тя има и крила!... че ни показва най-ярко как долната дреха, превърнала се в горна, става нещо съвсем друго. И накрая просто ви почерпвам с тази красива актриса в много скромно и функционално бельо, където, очевидно, скромността и функционалността на бельото са оспорени от черния цвят и красавицата актриса излиза в двойна и даже в тройна роля, като знаем коя е тя.

ГК: Това не е ли реклама да кърмим на улицата?

ББ: Не. Това е Камерън Диас.

ИК: Може ли въпрос?

ГК: Може, разбира се.

ББ: Благодаря ви за вниманието!

ГК: И ние ти благодарим. Кажи, Иване.

ИК: Аз очаквах да чуя нещо малко за аксесоари и за Ордена на жартиерата. По повод на бельото чисто аматьорски от антропологична гледна точка искам да кажа, че има податки за нещо, което ни навежда на бельото и на това, че има два главни момента и че те са свързани действително с любовта между членовете на племето, но една особена любов, където роднинските отношения трябва да се пазят, т.е. да няма безразборност във връзките и това е една от базовите, както споменах, когато говорих в началото, опозиции. Защото Клод Леви-Строс, поне преразказан и тълкуван от Греймас, но и самият той, ако не ме лъже паметта, в разказа за племето ара-ара, ..., и понеже този пример се цитира на много места и по различни поводи, искам да кажа, че (понеже там става въпрос за мит) ядосаният баща прогонва сина си, защото когато сутринта станали и отишли в гората за да си слагат „ножница“ на „меча“ от банани, т.е. членът е бил покриван с кора от банан, и той открива инцеста по това, че забелязва преплетени папагалски пера на връзката, която държи..., на ремъчето, което държи бананата. И всяка жена има специфична плетка на фустата и това е мама. И съответно първият...

ГК: Ъхъм! Ъхъм!

ИК: Така че тука не става въпрос за бельо. Разбира се, има литовска приказка.

ГК: И българска.

ИК: Е, Греймас! И тука не става въпрос за бельо в какъвто и да е смисъл, а може да се приеме от съвсем... може да е опознавателен белег, знак. И който, от една страна, засилва интереса чрез булото, от друга – предпазва от инцеста или забранява. Значи имаме надценяване и подценяване на роднинските... именно за възстановяване на рода и за оцеляване. Значи, както имаме „звяр/човек“ (аз тука... мойта работа тука също е пълна с квадрати), както имаме „звяр/човек“, така имаме „надценен роднински/подценен роднински“...

ГК: Ъхъм!

ИК: Това са двете главните [опозиции]. И третата, ако може да й отдадем значение вече, когато ще правим мит и приказка, и разказ, е някаква идеологизация в социалната [опозиция]. Значи, дали слугинята ще заблуди любовника на господарката, или не – това е друга техника, т.е. тя почива върху първите. Та това имах предвид – затова когато се питаме откога е имало бельо – винаги е имало, но не бельо, а нещо, което...

ББ: Някакъв друг знак.

ИК: Значи, фустата и тая работа...

ГК: Което иде да подскаже, че онова, което ти говориш за хигията, то е, така да се каже, вторична функция, а неговата първа е апотропейната, предпазващата, а това означава „оразличаващата ме мен от другите“.

ББ: Не само това – тази защитност, а... съвсем спокойно...

ГК: Ние не знаем миено ли е това, колко пъти в годината е миено.

ББ: И дали е позволено за миене, защото има забрани за измитост.

ГК: А така! Така че хигията е много късно нещо.

ББ: Не. Ако ми позволиш, ще поспоря, защото – пак да се върна на рода... Тук отварям една скоба – в следването на забраните и защитите се намесват още много други неща освен опознавателните знакове, налепени по тялото. Там се спазват, да кажем, словесните забрани да не се говори с този или онзи, да кажем: мъжки, роднина...

ИК: Да, разбира се, тъща или...

ББ: ... да не се споменават тези или онези имена, да не се влиза в такива или онакива контакти, да не се влиза в къщите на тези или онези роднини по мъжка линия и т.н.

ИК: Но има нещо първично – исках да кажа. Ние никога не знаем дали това, което пише в Библията..., дали първият шут, който е получил човекът, и единственият подарък е била кожата, която Господ решил да му даде, като разбрал, че е гол и го е срам, и дали му е ушил палто, или му е ушил препаска. Това ние не знаем. Дали едновременно са станали двете неща – първата социализация, т.е. той вече не е звяр, а човек. И второ – той вече не е сам, не е с жена си, а нараждат деца и вече има социум, а там трябва да се внимава.

ГК: А когато е не човек, а желязо? Социалната функция на облеклото, идеологизираната.

ББ: Нека само за секунда да се върнем на хигията, дето...

ИК: Ако върнеш предната кукла...

ББ: ... дето не я – някак си – харесва проф. Краев, все пак...

ИК: ... с перата... Същата!

ГК: Това е момченце, бе!

ББ: Момиченце е, момиченце е! Даже в доста напреднала възраст.

ИК: Важна е функцията!

ББ: Важното е, че има функцията на момиче. В леко напреднала възраст, бих казала аз.

ГК: Защо! В разцвета н асилите си е.

ББ: Спрямо думата „момиче“.

ИК: Но както не се знае карнавалът дали е нещо ново, или е издънка от едно и също...

ББ: Защо да не се знае? Мисля, че е много старо.

ИК: Е, в смисъл, дали е ВТОРО. Или е близнак на нещо друго.

ББ: Та що се отнася до хигията, аз пак намесвам там тази въпросната грижа за добруването на рода, на социума, на минигрупата.

ГК: Аз те разбирам много добре, но просто хигията е ужасно късен образ. Т.е. персонализацията.

ББ: Имаш град. Всяко селце е край река. Там си има влизания в тая река – подредени, нагласени.

ГК: Тъй...

ББ: Всеки град е на река, но е голям. И в града го няма това излизане на всичките моми заедно да идат да се топнат у вира, когато трябва.

ГК: Щом има град, има класи.

ББ: И в града вече започва да става, бих рекла, твърде мърляво. Затова казвам, че бельото до голяма степен – вероятно – ще да се е появило покрай града, в смисъла на комфортните гащи.

ГК: Така е, щото то идва от „ограда“, гащите са ограда, те са именно онези, които... Тя, Анита, много добре го е направила в своя доклад. Те са онова, второто ни аз, те затова са толкова ценни. Ние имаме традиции, които не наричат „първо пране“, имаме много интересни вълшебни приказки, в които трябва да се пере черна ВЪЛНА а и тя да стане бяла ВЪЛНА. Всичките приказки на Златка Златното момиче (528 и т.н. – А, В и С) са... Но не е хигия в тоя смисъл. Просто ако намериш друга дума на хигиеничното, ще бъда, така да се каже, по-доволен, защото хигиеничното нещо ми намирисва на медицина, а не на шаманизъм.

ББ: Ами нека да го кажа с една много обща дума – толкова обща, че няма как да не е вярна, но можем да кажем...

ГК: „Чисто/мръсно“.

ВА: „Лустриращи практики“.

ББ: Не, съвсем друго имам предвид. Имам предвид най-простата, най-нормалната, здравомислещата функционалност. Като някакъв привърженик на някакъв тип биологизъм в мисленето си за човека, давам пример, който не е мой, разбира се, и който е вече бивал оспорван от Иван Касабов, за това, че ние в края на краищата броим за красиво, онова, което е свръхфункционално, т.е. максимално си изпълнява функцията. Като вземем човешкото тяло – всеки знае, че товра броим за красиво.

ГК: А защо Шибил е с бяла риза?

ББ: Не, не говоря за ризата на Шибил, а за тялото на Шибил. Той е харесван, защото е дългокрак...

ГК: Няма такова описание.

ББ: Е, за Шибил няма такова описание, но...

ИК: На финала – какъв левент, какъв...

ББ: Той е харесван, защото може да тича по-бързо от другите, може да гледа по-зорко от другите, може да вика по-силно от другите. Затуй е левент.

МП: Колкото до това може ли да се... значи, мисля, че функционалността на бельото и видовете функции на бельото са толкова широка дискусия... Те не могат да бъдат изчерпани с една-две-три функции. Те са изключително много и припомням за още съществуващи такива... негърски племена, в които жените са абсолютно голи, обаче от гледна точка на това да имат някаква украса(?)...