Дискусия с няколко участници

проф. Мария Попова, д.н., (МП), проф. Иван Касабов, д.н., (ИК), проф. д-р Георг Краев (ГК), доц. д-р Анита Касабова (АК), доц. д-р Кристиан Банков (КБ), ст.ас. д-р Вероника Азарова (ВА), гл.ас.Бойка Бъчварова (ББ), Иво Велинов (ИВ), Ивайло Димитров (ИД), Владислав Димитров (ВД), Пресияна Станилова (ПС)

ГК: И така стигнахме до хигиената. Но аз мисля, че ако хигиената я разгледаме от добрата гледна точка, която зададе Иван в своето експозе за  човешко-нечовешко, или по-точно: животинско, то и хигиената би трябвало да бъде проява на човешкото. И в тоя смисъл аз съм склонен да мисля, че гащите, кюлотите и всички тия неща биха могли да имат ядро на ставане там – в понятието човешко или ОЧОВЕЧАВАНЕ. А?

ИК: В културата!

ГК: Опитомяване. Да!

КБ: Значи, като започваше Бойка нейната презентация за възникването и, нали, тая хипотеза за някаква по-макропричина, взех да си мисля, че има две възможности: едната е с хигиенизирането, с това, че от един момент нататък в развитието са почнали да влизат норми и благополучието е отменило репродуктивната функция да трябва непременно да става по всяко време и, нали – това нещо. След това другата, как да кажеме, продуктивистка хипотеза е за хигиената, че тя е наложила възникването. Но дали пък не е от другата посока дошло бельото, като това може да се провери също така и, нали, по начина, по който Вероника ги беше описала нещата. Дали не се е появило бельото заедно с лукса. Като възникването на лукса е специално разглеждано от един немски социолог Вермер Зомбарт, който намира много интересни културни модели в ренесансова Италия и той намира, че капитализмът тръгнал именно от там и че луксът и търговията с луска и влизането на лукса в ежедневиеито на, там, аристократите, че това е породило дори капитализма. И една от темите и аргументите за навлизането на лукса и неговото, така, абсорбиране е куртизанката. Там нещо, може би, и да има...

ГК: Абе, в долницата е при всяко положение.

КБ: Но оттам нататък пазарът, индустриализирането и съвременният капитализъм е „демократизиране на лукса“.

ГК: Ъхъ! Ъхъм!

КБ: Тия малко неща, които са подправките, кафе, какао, захар – това са били абсолютно недостъпни...

ГК: Да, и то да деветнасети век при това!

КБ: Да, те са били само за елита... И лека-полека след това индустриалната революция прави всички тия неща да станат ежедневие, необходимост и, нали, най-банално.

ББ: И включително и дантелите.

КБ: И дантелите, мисля, че и те са отделна глава в маниите и...

ИК: Те са „тантела марка“!

КБ: Да, та бельото някъде там да е дошло отгоре, да е дошли примерно като атрибут на тия куртизанки, които съвсем не са, нали, проститутки, а те са били секуларизиране на любовта. Нали, благородниците са имали в двора жени, които са били изискани и са били съизмерими със съпругите.

ББ: Новите хетери.

КБ: Но разликата пак е важна, защото при античните тия неща са имали друг, така по-натурален, по-непосредствен характер, докато вече с куртизанките става по-комерсиално, по-пазарано. вече е било въпрос на престиж да може да се издържа тая...

ГК: ...стока, стока!

КБ:  И нейните атрибути, атрибутите на куртизанката да е все по-привлекателна и фактически да е атрибут на секуларизираната любов, т.е. любовта като вече превърната в продукт, в удоволстиве, вече не е репродуктивна, да не би там някъде бельото да е... Нали, ще погледна там, в книжката на Зомбарт, да потърся аз лично.

ББ: Все пак нека аз да отворя една скоба, Крис. Хетерата Таис е струвала толкова, колкото тежи тя самата в злато. получил я е този, в един определен момент, който е могъл да сложи толкова злато на два щита. Не говори, че стоката е дошла чак много по-късно.

КБ: Значи, алчност и пари, и пазар е имало винаги, но капитализмът тръгва, когато някак си...

ГК: Но нямаме индустрия на Таис.

ИК: Точно така, имаме уникалното, имаме уникати!

ББ: Имаме храмове,...

ГК: Да...

ББ: Имаме храмове, където има...

ВА: ...храмова проституция.

ББ: ...хиляди „Таис“...

ГК: Ама са една! Те са pluralia tantum! Докато днес имаме Мадона. Значи, нейните... това, с което излезе на един от последните си клипове, което всъщност е върхът на безобразието за средния американец, точно толкова безобразие, колкото и това, което ни каза Вероника за бикините и за моминското име на майката, т.е. има явно някакви клишета в културата, която, от една страна, отрича възможността за имането на такова нещо. И именно луксът (много ми допадна тая идея!) именно луксът е този, който обаче си продължава да... Ние не знаем например в Китай какво е отношението към бельото. Не знаем в Япония какво е отношението към бельото. Ние, общо взето, стигнахме... от варварите започнахме и хоп – скочихме в капитализма. В кой момент онази идея за родствеността на тези неща бива ПРЕВЪЗМОГНАТА. Защото захарта например също се е... е била наследство, толкова скъпо нещо е била, както е златото. Кога гащите минават в наследство? След като гащите та не-знам-си-кого-си могат да стуват хиляда или не-знам-си-колко долара, означава, че някъде в културните процеси има такова нещо. Въпросът е дали можем да го открием. И ако го няма, как е било осигурено да го има?

ББ: Да отделяме ли гащите, след като знаем, че и очилата МУ, и шапката МУ – на еди кого си, също струват стотици и хиляди.

ГК: Ами те са, по моему, тъждества! Аз не бих ги оразличавал толкова.

КБ: То е заради НЕГО, а не че са гащите.

ГК: Именно.

ББ: Това искам да кажа.

ГК: И това на рекламите, които мисля, че Ивайло ни предложи, там нещата за мен са смутителни, защото... а и после Криси сподели, че гащите, снимани като сами гащи, нямат тая сила на гащите, каквато имат върху манекена, съответно манекенката. „Манекенка“ ли се казва или „манекен“ е и за двата пола като „колега“?

ББ: „Манекенка“ казвай, ако обичаш. Пък ако не обичаш...

ГК: Май по законите на... сега на Европейския съюз трябва да бъде „манекенка“.

КБ: „Манекенка“ е.

ГК: Да.

ВА: Ако позволите аз да добавя едно терминологично уточнение, колкото и прозаично да е то. То е свързано с това, което Кристиан казва за лукса и което много ми допада, и също така това, което Бойка твърди. Всъщност ние трябва да разберем за какво говорим и какво наричаме „бельо“. А бельо, идеята за бельо съществува от много древни времена и от античността, само че тогава това е риза. Да се върнем на това, за което говорим. Т.е. въпросът е имаме ли идеята за бельо. Да, имаме идеята за бельо и това е ризата. Останалите елементи на бельото – основни – това са гащи и сутиен.

ББ: Разкъсаната, разделената риза, разрязаната.

ВА: До някаква степен. Сега, сутиенът има много ясна функция. Значи, той не можем да кажем, че е въпрос на единствено измишльотина, каквото е...

ГК: И той е деветнайсети век!

ВА: Да! Но самото даже име „сутиен“ означава „подкрепящо нещо“.

ИК: „Сутеньор“, поддържащ!

ВА: „Сутиен“ е поддържам.

ГК: Значи евфемизъм!

ВА: Значи, „сутиенът“ има безкрайно много след това натоварености с естетичски, еротически и т.н., но всъщност неговата функционалност е повече от ясна. Изключително неудобно е да се ходи без сутиен.

ГК: Сега!

ВА: А що се отнася до ризата, пак се връщам на ризата... Ризата – ясно, че това е идеята за бельо. Обаче мисля, че спорът дали е то лукс и е излишество някакво и има ли хигиенна функция, или няма, или не е лукс – всъщност ние говорим за  гащите единствено. Т.е. нека разделим тези три основни елемента на бельото и да обговорим или всеки един от тях, или само този, който всъщност е проблемен. А аз мисля, че проблемен елемнт в случая са гащите и съм напълно склонна да се съглася, че това е лукс дотолкова, доколкото то няма функция, значи това не е функционална дреха в никакъв случай. Функциите на една дреха биват основно две: първата е хигиенна, като пак казвам, че към темата хигиенност аз имам изключително големи резерви има ли смисъл, но – да, вероятно по-нататък всеобщата заблуда е, че това ни предпазва от някакви неща, но най-основната функция на дрехите е да топли. Това е смисълът на дрехата, макар че има примери с аборигени от Тиера Фуего, които ловуват голи в снега и нямат абсолютно никакъв проблем с това нещо. Но въпреки това – аз затова мисля, че хигиената е нещо много условно – но въпреки това съвременният човек има нужда от... от отоплителната функция на дрехата, а пък актуално ние можем да се убедим и това колко е важно: в последните два дена... А гащата, с извинение, тя няма топлеща функция най-често, ако не говорим за класическите ватени дълги гащи, но това са... това не е долно бельо, това е много по-друго нещо. А не мисля, че има и хигиенна функция, колкото и това на пръв поглед да не е така. Значи гащите имат друга функция, т.е. макар и да наричаме нещата, които са луксозни „нямащи функции“, всъщност луксът и нещата, които са измислени, също са много функционални, само че тяхната функционалност е в друго поле. Т.е. съблазнителната функция на гащите си е функция пар екселанс.

ГК: Много...

ББ: Аз искам да кажа нещо.

ГК: Само да вмъкна, извинявай, и веднага ще...

ББ: Само да подредим малко...

ГК: Да, заповядай!

ББ: Само да подредим малко разделянето на парчетата от ризата. Първото нещо, което искам да кажа е във връзка с измисления сутиен. Той съществува винаги. „Гръдната препаска“ така наречена се носи непременно. Щом има горна дрешка, има и гпъдна препаска. Виждаме нарисувани такива дрешки, в които гръдната препаска и ризата са заедно, още в древността. После нека да си спомним за нашите носии със стегнатото елече върху ризата, което има същата роля, само дето е върху ризата този стегнат елек. И това, естествено, в своята функция да прави удобно движението е нещо неизменно и не е измишльотина. А що се отнася до гащите, не мога да се съглася, че те нямат хигиенна функция по една много проста причина. Тези гащи, които сега се продават, те не изпълняват тази функция. Тя не е толкова топлеща, колкото посушаваща. Когато тичаш като луд, ти непрекъснато се стремиш да имаш по себе си нещо, което да те прави сух. Ония хора, дето тичат на много горещи места, нямат този проблем – те са сухи, защото е горещо. Но тук, из нашите горички (колко много е имало гори из Европа!), си е било задължитено пролет, лято и есен като тичаш, да си сух.

ВА: Ама ако позволиш да не се съглася с теб, ако фолклорният човек е имал нужда да е сух на тези по-специални места, той от всяко положение е щял да измисли това нещо. Гащите не са толкова трудни за измисляне, ако те наистина бяха нужни като функционалност.

ББ: Но мъжете са имали гащи. Фолклорният човек – мъжът, е имал гащи.

ВА: Нема гащи! Риза има!

ББ: Не, имал е някакви гащи върху себе си.

ВА: Е, ама жената е имала сукман. Значи имаме нещо, което да върши работа, но сухотата... значи аз по-скоро бих отнесла тази твоя идея за хигиенност или за разделяне на някои по-интимни части от външен допир, да го кажем, по-скоро към някаква психологическа необходимост това да се случва, отколкото към реална необходимост. Тази психологическа необходимост според мене е отново късна, плод на късни времена. А за... как да кажа – гащите и хигиената са условно нещо. Значи, в една култура, в която лицето или ръцете ти са най-уязвимото ти нещо, а не половите ти органи, там акцентът е върху това нещо, а не върху тях. Т.е. възможно е лицето и ръцете да бъдат много по-ценностни и да не трябва да се показват или да се допират до външния свят.

ББ: В същото време това, което казваш за човешкото и животинското: нека да не забравяме, че и животинките най-старателно се почистват.

ГК: То не е хигиена! Не знам...

ББ: Почистване. Поддържане на чистота.

ГК: То не е хигиена!

КБ: Натура...

ГК: Защото този диалог между вас двете ме кара да мисля, че прабабата на всички неща, на това бельо, е ПЕЛЕНАТА.

ББ: Да.

ГК: А тя е свещена! Тя се пере по особен начин, както се и прави по особен начин, за момче отделно, за момиче отделно и т.н. Което ще рече, че отново е... бих приел „хигиенното“ като „човешко“ – в този му контекст. Но не съм уверен, че има медицинскта смисленост на чистотата, която подозирам в термина, който употребяваш. Аз не знам дали ти имаш... влагаш този смисъл. Но както и да е – това ще го обговорим. По-интересното за мен е, че Еди кой си Топлото – не помня как му беше името, го бяха обвинили, че има джакузи и не знам си какво си, а никой не се е сетил какво бельо е носил, тоз разсипник на държавни средства. Ако това е лукс. Защото луксът като такъв винаги предполага менте! Винаги предполага дублиране на лукса или неговото пародиране долу, в масите, които искат да бъдат като лукса. Ама ние в карнавала нямаме такова нещо! В карнавала нямаме пародия на лукс. Имаме на социални стойности, на социален статус... това пародира карнавалът.

ББ: Т.е. пародира много важни роли.

ГК: Именно.

ББ: Значи пак някакъв социален лукс.

ГК: Предполага ли ролята и бельото?

ИК: Работата е там и как се разбира луксът. Дали се разбира марксистки, материалистически – като перверзия, или той е рожба на индустриалното производство, т.е. пренасищане с блага...

ГК: Може като метафизична ценност.

ИК: Или се разбира именно като нещо с неутилитарна ценност. Значи, да имаш парче злато или един брилянт в джоба, намерен на улицата или в гората, е лукс, защото той не ти трябва. Той има стойност от особен вид. Тогава няма пазар на златото и на брилянтите. Той има стойност за тебе като муска, като нещо... Т.е. още първото нещо, което е излишно – муската, е от известна гледна точка предмет на лукса. От друга страна, всеки уникат като произведение на изкуството, едно трикрако столче или една статуя, също се казва, че едно царство вече си е надвило на масрафа, почне ли да спонсорира разни майстори. И ето на – зародило се кавалетно изкуство, не такова, което стои към функцията, към сградата, към стената, ами вече можеш да си го носиш и да го продаваш, и да го заменяш. Значи, пак и тогава, при... Ако гледаме най-чисто от гледна точка на материалистическия пазар и теории – Маркс, Роси-Ланди, ние тогава може да видим лукса и по-далече, и по-назад. И първо в зората на културата. Значи – нещо излишно, което винаги носиш със себе си, каквато е дефиницията на амулета.

ГК: И има социален знак.

ИК: Има социален знак, да, но ако има и индивидуалност, т.е. има нещо, което там просто е престъпно от сакрална гледна точка да се види какво има в амулета на другия, да се пипа и т.н. И, разбира се, той може да бъде тотем – знак на племето или на рода и т.н., нали, може да бъде. Той винаги се... всяко нещо там, общо взето, се пресимволизира отново.

ГК: Ъхъмм!

ИК: Така че тука по-скоро въпросът с бельото е както въпросът с камъка. Кога камъкът е станал чук? Кога тоягата е станала копие? Кога се осъзнава като инструмент или като средство. И имаме ли ние в някакъв канон, защото не може да няма канон на облеклото... Сега, народните носии – ще кажете вие – са много късно явление, но и преди народните носии вероятно е имало най-малкото мъжки и женски канон. и канонът какво е включвал? Ако кажеме – късите гащи преди бикините идват от кюлотите, те идват от социалното разделение: ако си аристократ, имаш кюлоти, ако нямаш, си санкюлот и отиваш на революция, после от тия кюлоти стават розови и отиват в шантана, от шантана отиват всред буржоазията и сега всеки ги носи... Просто е въпрос на... Ако е дреха, откога е необходима – от началото на дрехите ли, и има ли задължителност?

КБ: Може ли по този въпрос нещо да...

ИК: Да!

КБ: Тука отворих в Уикипедия за бельото и тука сега нова теория. Значи, първите дрехи са бельо според тях: на туземците...

ГК: Превръзките!

КБ: ...превръзките. И след това е разгледано как това нещо се появява в гръцки и в римски контекст, като е сигурно (особено в римския), че жените спортистки (което също... аз поне досега не бях чувал, че и жените са спортували състезателно, не съм знаел)... и там има даже някаква мозайка – вижда се тука, че тови си е съвсем модерен... бельо, нали, най-малкото е като бански и че са първите дрехи са. Че всичко друго в дрехите е еволюция на бельото.

ГК: Да!

КБ: Защото и човечеството е тръгнало от по-топли зони, нали, и там където са се родили първите, нали... маймуните, където са станали...

ГК: Ако е от маймуните...

ББ: Ако! И Адам е бил на топло, нали?

КБ: С библейския, с креационисткия такова [=подход] ще ни е по-лесно да решиме проблема.

ИК: Ние първо така да го решим, после ще отидем и при маймуните.

КБ: Да, да!

ИК: Важно е някак си... все пак значи срамната зона е първото, когато човекът го е срам.

ГК: Именно!

ИК: И Дядо Боже му дал...

КБ: Сега да видим какво пише за Средните векове.

ББ: Може ли нещо да вметна? По повод... ще стигнем и до маймуните, ама някаква хипотеза такава може да се оформи за бельото, ако направим връзка с абсолютно твърдото убеждение на биолозите, че сме оцелели, защото сме се научили да правим неща, три неща – две от тях са интересни в случая, които не сме правили ПРЕДИ първите ледникови периоди. Едното е яденето на месо, преминаването от зеленчукова диета на всеядност, на буквална всеядност. И другото е чисто биологичния механизъм човешкото същество да може да се размножава не сезонно, а постоянно. Това е нещото, което ни е ставило да оцелеем на Земята като биологически вид.

ИК: Да не би луксът в любовта да е довел дотам?

КБ: Аз по тая следа бих тръгнал. Значи, ние видяхме, в днешно време има една опозиция секс и функционално. И културният смисъл на тия неща може спокойно да една паралелна истори, нали, след като всичко е започнало от едно, от тая препаска, и лека-полека след това различни форми са се... Със сигурност в един момент го няма бельото обособено. След това вече новото му възникване може да е задвижено от тия две... така, причини, предпоставки: хигио-биологичната и културно-любовно-секуларизиращата като атрибут на куртизанките.

ББ: Точно. Точно затова казах, че може би бельото се е появило, когато самото живеене е престанало да бъде единствената цел на въпросното същество.

КБ: То самото оцеляване...

ББ: То самото оцеляване и неразграничаването на нищо, т.е. детското неразграничаване между себе си и околния свят...

ГК: Мъхъм!

ББ: ...цялата тая свързаност на индивида със всичко наоколо и с всички около него – нему подобни и не-подобни, врази или полезни. затова ми се струва, че може би тия два вида дрешки, т.е. дрешките са станали два вида, точно тогава, когато човекът е започнал да се оразличава от околното и е започнал някакви други, нематериални ценности да има в живеенето си.

КБ: Малцина са почнали с приятните неща в живота, а борбата за оцеляване е, да кажеме, основното занимание...

ГК: ... на широките народни маси?

КБ: ... на широките народни маси до доста напреднали фактически и то до индустриализацията, и то до вече преломния момент, когато консумацията става по-важна от производството. Тогава чак се обръщат нещата и свободното време и живеенето като... как да кажем, оцеляването престава да бъде водещо, а някак си работата да е средство, за да има в свободното време хиляди занимания.

ГК: Това означава – историческите времена.

КБ: Тоя прелом е двайсети век, когато фактически в напредналите, западните страни, общества масово консумацията става водещото във всекидневието.

ИК: Но винаги е имало обществен идеал, който е представял рая, който е представял Олимп, който е представял места и личности – и персони: не знам дали са личности, но пъерсони – във всеки случай, които са живеели в изключителен лукс, охолство и по начин, по който нищо ни им е липсвало. И ако гледаме първия текст, който е запазен, и по разни плочки, и в Омир, ще видим, че първата работа на Хера – също тук става въпрос за биологичен избор, но как да прелъсти Зевс. Значи, с всички съвременни на модерния козметичен салон средства, описани от Омир много ясно, с мазането...

ББ: С коланчето!

ИК: ...с коланчето, с ... Как да го вкара в кревата е бил въпросът. Защото това е изборът – как да го кажем – на бъдещата майка ли, що ли – както искате, така го разберете, но да го кажеме по-неутрално, или на жената за мъж – то също става с някакви хватки, с някакво прелъстяване. Сега, дали гащите тогава не са играли, или само мазилата и гримът, но коланът, аксесоарите – всички са описани.

ББ: Това коланче, което съдържа в себе си онази поличка...

ИК: И, разбира се, то има особена магична сила, това коланче!

ББ: Това е наследник на онази поличка, която споменахме сутринта като че ли.

ИК: Да, туниката, фустата!

ББ: Билките пред фустата.

ИК: Така че, независимо как е играл човек, той винаги е имал пред очи този идеал, този недостижим, но съществуващ в имагинерното, в главата свят на боговете. Ето, Ищар – ето, да вземем най-първите – с Астарта, разните превъплъщения.

ГК: И Пандора...

ИК: Да, всичките те действат с ...

ГК: Прабабата на Ева!

ИК: ... една и съща хватка!

КБ: Ето, вижте, имаме и книга: „The History of Underclothes“. Ти попадала ли си на тая книга?

ВА: А, попадала съм на всякакви книги; мисля, че и на тази. Относно обличане и събличане, пишейки си навремето темата за травестиите...

КБ: Кънингтън [е авторът].

ВА: ... се сещам: това, което Иван казва – ние имаме (даже на латиница ако влезеш, ще го видиш), имаме ритуално събличане, наречено „егдизия“ и то предполага да има необходимите атрибути, които да бъдат събличани. И пак казвам – то е ритуално действие.

ИК: Както стриптийзът има ред на събличането – кое първо, кое после.

ГК: То е като при прането.

ВА: Най-случайно онзи ден попаднах на един канал, в който (чуждестранен), в който вкратце беше представена тази стриптизьорка № 1, която гостува и в България. За съжаление не се вдигна много шум във връзка с това – Дита фон Тийз, и петте минути, в които погледах това нещо, ме убедиха, че става въпрос за високо изкуство и за... не е случайно това, че тя е номер едно в света. От всяко... От всякаква гледна точка.

ГК: Значи – пак стигаме до омайването.

ВА: Да ти го изпиша – да го намериш...

ИК: Или до съблазняването – да си го кажем, както е!

ББ: Което пък си е магия... Което си е магия...

ИК: Защото има чар, има харизма, шарманс има – т.е. има магия. И вече кой е съблазнен и кой кого – това е съвмем друга опера. Въпросът е, че това го има.

ББ: Така е, но ето това прави връзка с най-съвременното време. Именно желанието на всяка или на всеки да е магьосник.

ИК: Ами всеки Е! Защото всеки е герой.

ББ: Но и всеки вече го знае. В последната, да кажем, във втората половина на двойсети век вече знае...

ИК: ... знае, че говори в проза!

ББ: ... знае, че е магьсник! Че има правото да бъде магьосник.

ИК: Е, това ако не е демокрация!

ББ: Казано му е правото, казано му е вече, че има право на това.

ГК: Аз мисля, че... да и вероятно е така... Не знам кой чува...

ББ: Така наречените „шринкове“ непрекъснато му обясняват, че има право на това. И съответно рекламата и пазарът непрекъснато му обясняват, че има право на това.

ИК: Да, това е...

ББ: „Психарите“ – психоаналитиците, от една страна, психотерапевтите, всевъзможните съветници...

ГК: Да, това е: „ти го заслужаваш това!“ – тиганите с тефлон и всякакви глупости...

ИК: Точно така: „защо не, вие го заслужавате!“...

ББ: Да! ... които се превърнаха в невъобразим поток от lifesyle предавания, списания и не знам какво – те това правят.

ИК: После: „Оле, Боже, криза!“...

ББ: Да! Да обяснят на всекиго, че той има право да бъде дива или герой.

ИК: Точно!

ББ: И оттам – цялото това обяснение, оттам – тези неща, които аз ви показах.

ИК: И кой ще те познае без атрибута?!

ББ: И които нямат нищо общо с фунционалността, но тяхната функция е точно тази – да те направят магосник.

ГК: Губи се сътворението! Губи се онзи миг на възможността да има гуру!

ББ: Е, да!

ГК: Значи, появата на този лукс изисква гуру на всяка цена! Онзи, който би могъл да посочи лукса като такъв. Примерът, който даде Иван, е изключително хубав за това – камъчето, което ми е в джоба. Ами то трябва да бъде посочено, това камъче! То трябва да бъде ОЗНАЧЕНО като „лукс“ и чак тогава – май – ще стане лукс.

ББ: Така е, Георг!

ГК: Т.е. то само по себе си носи контекст, без да е самият контекст.

ББ: Така е, но може би е тъжно да... да си... да приемеш и да си признаеш, че в момента има пълчища от видове „гуру“ (в кавички, разбира се)...

ГК: Няма лошо!

ББ: ...които са се наметнали с тази роля точно за да изпълняват тази функция: да обясняват на всекиго, че заслужава.

ГК: Тя, рекламата е гуру в тоя случай.

КБ: Системата на модата и на изданията, в които...

ИК: Модата е схемата на манекена и на рекламното издание. Докато пък звездите са живите носители на всички атрибути на цялата работа. Да кажем, актрисата в сравнение с манекенката.

КБ: Ама и звездите са всъщност в една и съща система.

ИК: Разбира се, то после се завърта всичко и...

ББ: Да не забравяме, че всяка звезда е посочена от някой, който се има за гуру или от Е наистина признат за гуру.

ИК: Там вече не знам как става...

ГК: Като наградите „Оскар“!

ИК: Точно! Или там „Стани богат“ или „Биг брадър“...

ГК: Анджък!

ИК: Или „Денсинг старс“... Но така или иначе – независимо как става, по-важното е, както казва Уго Воли, както казват и други хора, че обществото има нужда от луди. И да няма луд в селото, обществото ще си го намери, за да има джумбюш. За да има това, което после да може да се каже, че свободното време е породило – да има веселба.

ГК: Мъхъм!

ИК: Значи, намира се един шантав, и го качват на един подиум – той си вярва, те му вярват, после става забава и утре той е този, който...

ГК: Тя, Вероника, ни го каза, дето намерили оная уличница да показва кюлотите си, щото било трудно!

ББ: Ние имаме домашен пример – парадоксален, но валиден домашен пример и той се казва Евгени Минчев.

ГК: В какъв смисъл този го намесихте? Този „тракторист“?

ББ: Ами, първо се самоубедил, после го набедили и накрая се оказва, че има някакви хора, които дори го броят за някакъв гуру.

ГК: А, ти в този... А, ти в контекста на „гурувщината“!

ББ: Да, на нарочването!

ГК: Да, но той е ментето на лукса!

ИК: Но днеска е друго – масмедията: вече това са ментетата, това са ерзаците.

ГК: Да...

ББ: Да, затова ти казвам, че има пълчища гуру!

ИК: Да. По-друго е вече в риторичното време как се създава лудият. Ето, рапарът е един луд – тип луд. А този на сцената с котурните е друг тип луд. За да има развлечение за обществото и за да има начин да се влияе върху обществото. Сега, дали жрецът и шаманът е някакъв луд? Съмнявам се, защото там има инстанция. Заедно с царската.

КБ: Аз бих диференцирал проблематиката на бельото в няколко направления, но това, с което бих задълбочил заниманията, е КОГА възниква комуникативната функция, кога се придава на бельото...

ИК: Разменна стойност? „Давай на важное свидание“?

КБ: ... нещо повече. Само за фантазията, за, нали, вече изживяването му като само по себе си стойностно, а не като средство за нещо друго.

ГК: Това е пак темата за фетиша!

ИК: Тука аз не мога да кажа, защото има антрополози. Винаги това, което изглежда, че е само така, има и някакви основания. Наприме всяко момиче трябва да се „продаде“ – трябва да се ожени. Това е възможно основание на цялата тая бутафория.

ГК: Икономически са при всяко положение контекстите зад това нещо, т.е. те са луксозни.

КБ: Да, и аз това... и аз там търся тази следа.

ББ: За кое нещо не са икономически причините? Няма такова!

ГК: Няма такива! За мен няма такива.

КБ: Неикономически?

ГК: Тия любови, глупости на романтиците струват много пари, защото се издават.

ББ: Но е забавно!

ГК: О, безкрайно!

ББ: За шест души...

ГК: И в този смисъл вероятно трябва да отидем тука да намерим някои социолози, та да направим и едно проучване сред природонаселението. От една страна, ако Енчо [Герганов] ни помогне да видим какви алюзии би могло да има на тема бельо у средностатистическия българин... макар че аз имам известни съмнения в неговата методика.

ББ: Е, тя не е „негова“, тя е всеобща.

ГК: По-скоро някаква некоректност съзирам там, защото липсва наистина антропологичното знание.

ИК: Интерпретацията.

ГК: Да.

ББ: Ами то не е задължително този, който...

ИК: Е, не е. След като не можеш, не е задължително...

ББ: ... този, който пресмята данните, да направи интерпретацията!

ИК: Да, за друг някой ден ще е по-просто!

КБ: Но за социологията: Трябва с [Димитри] Варзоновцев и с нашите студенти да направим едно рамково проучване за смисъла на бельото

ГК: Да. То дори, да кажем, интересно е университетската среда какво предлага.

ББ: Крис, нека да припомня, че Росица Йосифова обеща, ако искаме, да направи асоциативен тест с два пакета от по сто и петдесет души от различни места – едното да е университетската среда, а другото...

ГК: А, верно, да!

ББ: Асоциативен тест. По стандартите Роси ще го направи.

КБ: Това, което тя прави е количествено.

ББ: Иинтерпретацията вече на резултатите– заповядай, направи я ти! Събирането на данните и интерпретацията няма общо.

ГК: Не, всички ще я правят!

КБ: Значи, за събирането: предшестващата фаза трябва да е с качествени интервюта, т.е. с по-дълги, за да се уловят нещата.

ББ: Там може да помогне Роси, защото ги умее много.

КБ: А след това, въз основа на тия дълбочинни интервюта, да се изведе рамката, да се изведат смисловите оси, по които анкетата да търси потвърждение или за... смисъла на бельото, за...

ББ: Георг по-скоро имаше предвид асоциативен тест.

ГК: Да!

КБ: Той е част от тия...

ГК: Той може да бъде един добър старт.

ББ: Той като начало може да бъде много показателен.

ГК: Всъщност аз искам да се върна назад и да си спомня как съм обучаван да нося бельо.

ИК: Точно така!

КБ: Кое е първото бельо, което човек сам си купува? На каква възраст човек първо си купува? Ето сега ти например купи на момчето ти...

ГК: Той, [синът], си купува...

КБ: А той кога е започнал да си купува? Кога за първи път е проявил критерий за...

ВА: Значи, той сам засега не си е купувал бельо – в интерес на истината, но аз съм ходила с него...

ИК: То, детето, може да избира и да поръчва.

ВА: Да, горе-долу...

КБ: Значи, осъзнатост за бельото, което със сигурност е предшествано дълги години родителят да...

ВА: Ами, на мене много ми се иска (наред с асоциативен тест, разбира се, студенти и т.н.), много ми се иска някой да направи някакво проучване сред продавачките в магазините за бельо, като има няколко емблематични магазина и една верига от магазини, която е много окей в това отношение... Като аз мога да кажа в София (съвсем от личен опит), че са представени от най-евтиното бельо. Сега, какво означава практичност и функционалност не знам, но ето тука, в Трявна, можем да видим гащи и гащи. Значи, памучни неща, които включително имат и топлеща функция – най-вече. Това, което видях аз по магазините има вид – пар екселанс – на ерзац на луксозно бельо. Значи, тези дантелени гащи, които срещнахме тука – цветни, на рози и т.н., те са една имитация (евтина, защото имитацията рядко може да бъде нещо друго освен евтина)...

ИК: Тя няма смисъл, ако е също толкова скъпа.

ВА: Абсолютно! Имитация на едни тенденции в бельото, които вече в София можем да видим сега топ в бельото. Като казвам: интересно е, че в София тия неща са представени за разлика от други марки и дрехи, които ги няма в България, макар че по света са известни. Така, топ в бельото е „Ла Перла“, това е световноизвестна марка. И го казвам, защото одеве ми хрумна, че скъпото бельо... Говоря за финансово скъпо, защото ние този, финансовия елемент трябва да го споменем задължително тука: едно е да си купиш гащи от Трявна за 7 лева, друго е да си купиш гащи от „Ла Перла“ за примерно 470 лева, каквито има, и като ги намалят на 50% стават 220 и вече е допустимо. Та, скъпото бельо е нефункционалното бельо. То е стигащо до неудобство, т.е. това е копринено бельо, това е бельо с дантели (дантелите не са много удобни за носене), което иде да покаже, че луксът се възпитава така, както да спиш върху грахово зърно или да не спиш върху грахово зърно. Значи, луксът – вроден или възпитан, означава дантелите да ти бъдат удобни, коприненото бельо да ти бъде удобно. Искам да кажа, че на нормалния човек това...

ГК: Да се чувстваш удобно в това шибано бельо!

ВА: Да, в това нещо! А то не е удобно по принцип.

ГК: Защото сме аристократи, това е!

ВА: Да. Та искам да кажа, че в София има скъпи магазини за бельо и е много интересно според мене да се направи проучване, т.е. да се говори с тия продавачки, те да бъдат по някакъв начин мотивирани от наши студенти или от когото щете и те да разкажат за своята клиентела. Защото бельото – за разлика от останалите дрехи, много по-трудно се демонстрира. Т.е. ние можем да кажем, че има една група богати хора, най-вече жени, които обаче няма да си купят скъпо бельо...

ГК: Ъхъъм!

ВА: ...просто защото трудно се показва това нещо.

ИК: Няма кой да я види!

ВА: Смисълът на показването! Няма кой да види, да! Факт е това нещо. Още повече, че ако това е новобогаташество, мъжът й е свикнал да я гледа с друго бельо, т.е. тя на коктейли и на други места ходи със скъпи дрехи, това е задължително, но в къщи тя ще го шокира, ако се покаже в това... нещо такова... От друга страна има верига магазини за бельо „Севън Секъндс“, които предлагат едно също скъпо бельо, обаче виждам там, че то е много популярно. Значи, това е бельо на „Кензо“, на Лакроа – Кристиан Лакроа, който прави бельо, на „Кокай“ – това са, така, три много приятни фирми, с японски елементи, с всякакви такива също коприни и дантели. говоря за гащи от порядъка на 100-120 лева, което в общи линии не са малко пари. Там обаче много масова клиентела, да, много масова клиентела. Значи, също (поне пет магазина има в София на „Севън Секъндс“), също много интересно ми се срува 30 продавачки да бъдат обработени и да кажат кой, кой купува – аджеба, тези неща, защото средностатистическата жена да даде сто лева за гащи, значи мотивацията я има.

ГК: Ами лукс!

ВА: На Лили Шармел също, които фалираха и вече ги няма и т.н. И, разбира се, ерзац нещата. Т.е. какъв е смисълът да си купиш дантелени гащи за 120 лева и почти същите дантелени гащи за 7 лева от отсрещния магазин.

ББ: Искам да добавя две свителства от два такива магазина в София. Единият, разбира се, е до болка познатият „Триумф“. Там парадоксалното свидетелство на продавачката (във връзка с името на марката е парадоксално) е това, което съвсем не се връзва с името на марката и доскорошната политика на производителите: а именно, че най-търсеният модел се нарича „Бизнес Шейп“ и няма никава дантела и никакви украшения. И на фона на тая тенденция към business shaper, т.е. към нещо, което с нищо да не те притеснява в напрегнатия ти ден, царската коронка на „Триумф“ излиза някак си така... малко странно.

ГК: Ъхъъм!

ББ: А другото свидетелство е за онова прелестно боди на стойност 700 лева, което изглежда (от перленосива полупрозрачна материя), което изглежда по същия начин, както другото боди за 70 лева, но според продавачката има хора, които ще се ОБИДЯТ, ако не им го продадеш за 700.

ВА: Точно така е!

ББ: Т.е. има си хора, които ще го купят. Разликата между двете в двата различни магазина е само една нарисувана... във форма на сърчице. Но си има хора, които просто трябва да имат това нещо за 700.

ВА: Но „Триумф“, само да добавя, „Триумф“, както и „Палмърс“ а пропо, това са страстоубийствени беля! Значи те са предназначени за буржоазната немска жена, която няма какво толкова много да си позволява!

ИК: Това е буржоазната австрийска традиция.

ВА: Абсолютно! И то... то е наистина страстоубийствено. Там няма...

ББ: И царската коронка!

ВА: И царска корона...

ГК: Аз мисля, че ние, драги колеги, сме се хванали с една много мръсна тема – в буквалната метафора на мръсното. Защо? Защото – може ли някой от вас да си спомни реклама за прах за пране, в която да участва бельо?

КБ: Ами, само бели работи има...

ББ: Не, не, участват къпри, чаршафи, детски ританки, мъжки ризи и чорапи.

ГК: И чорапи – от време на време...

ББ: И ако се налага, пуловер.

КБ: Оная леля там, дето имаше хотел и си показваше...

ВА: Леля ти Мария...

ББ: Леля ти Мария показва покривки, чаршафи, в краен случай пуловери...

ГК: Но напикани и посрани гащи, т.е. онези, които имат най-ужасни петна и които са почти „неизперяеми“, не се предлагат, да...

КБ: Посрани гащи никога не са показвани.

ИК: Е, след като има някакво табу, значи има нещо като...

ГК: Това означава, че има буржоазен морал!

ВА: Да, но след като феминистките скочиха, че това, което се показва като течност върху дамската превръзка е синьо...

ГК: ... е синьо! Как, ами то бяха такива скандали! А не естествената „красота“ на червеното.

ВА: Аз мога да добавя, защото рано или късно тази тема опира в секса. И то някак си много ясно. Мисля, че също е много интересно да се направи едно проучване, защото все пак, говорейки за гащи много – и то говорейки за дамски гащи, а също защо не и за мъжки, мисля, че е интересно, от една страна, да се проучи през продавачки на бельо кой какво купува и каква е мотивацията. А аз съм убедена, че при тези продавачки ходят и жени, които искат съвет какво да си купят по определен повод. Също така смятам, че според мен е интересно да се проучи – пък то има вероятно такива неща правени – съответно единият пол какво бельо и как възприема бельото на другия пол.

ГК: Ъхъъм!

ВА: Конкретно искам да кажа – дали т.нар. „еротично бельо“, толкова рекламирано, реално добре бива възприето. Примерно, представям си „дарк“ еротично бельо, дали то наистина добре бива възприето от мъжа. Защото аз имам МНОГО големи съмнения по въпроса, че черното бельо, особено пък червеното, или този тип изрязани неща въздействат сексуалино или еротично на мъжа, или точно обратното. Аз изключително много се съмнявам, че въздействат добре.

КБ: Такъв случай имаше: в „Биг Брадър“ еди колко си един там го изгониха... двама ги изгониха, че се сбиха, и правеха кастинг, за да вкарат нови двама младежи на тяхно място. И кастингът беше така организиран, че комисията... че жените от комисията отвътре от къщата трябваше да избират. И едно от основните им там... поне което съм запомнил аз... беше: накараха кандидатите да се съблекат по бельо, за да видят какво е.

ИК: Основен критерий!

КБ: И коментираха кой какво –значи, ако си отворен, ти носиш комуникативно бельо, ако си сдухан, носиш... ъъъ... шорти.

ББ: Затворено, некомуникативно бельо.

КБ: Да, да, и това вече...

ГК: Като ония, черните, дето ги носехме до шейсет и четвърта година.

ББ: Няма ги вече на пазара, бъди рахат!

КБ: Да, имаше... И изобщо това като че ли... от гледна точка на това жените да видят дали мъжът дава значение на бельото или не дава – това е някакъв вид стойност.

ГК: Да, да! Но нас ни интересуват и още два аспекта в едно такова проучване. Как погребваме мъртъвците –с какво бельо? И какво е булченското бельо? Изключително важни моменти от живеенето на живия човек, които по някакъв начин би трябвало да бъдат високо буржоазни.

ББ: Има и още един момент, който може да добавим тук.

ГК: Да?

ББ: Празнуването. Забележително е и повечето хора го знаят от опит, и всичките жени го знаят от опит, че когато опре до празнуване и започваме да размишляваме за това какъв тоалет да си купим за големия празник, този тоалет е „от... до...“. Той е от бельото до най-горното.

ГК: Да, разумно, много. Осми март! И учителските... Учителките какво бельо носят, аз съм безкрайно любознателен...

ИВ: Там една приказка има: „Тихите води са най-дълбоки...“.

ИК: Точно! Точно така е: голям процент от професионалните бар стриптизьорки са с педагогическо образование – висше, асистентки от университета, докторантки, студентки.

ББ: Всеки занаят си иска и акъл да вкараш.

ИК: Именно! Иска подход!

ГК: Методология иска...

ИК: Така се говори!

КБ: В един авторски порнофилм главната героиня – „Романс екс“, тя беше учителка. И тъй като страдаше от дислексия, се наложи да побеждава директора на училището по друг начин, за да я задържи на работа. Имаше такава сцена. Но нейният основен занаят беше... Той не е такъв вулгарен порнофилм, но с фабула и със съвременна...

ИК: Еротичен!

КБ: Не, като сцени е експлицитен на ниво порнофилм, обаче, от друга страна, като нали... разказ си беше смислен. Там, странно защо, тя беше учителка и може би има нещо с това, че ученическите фантазии са много интензивни и може би...

ГК: И съответно – монахините! Защото антитеза, така да се каже, опакото на учителката е монахинята. Той е много интересен образ – учителката, защото, от една страна, тя е символ на прогреса по някакъв начин, което никога не съм разбирал защо, но е така. И в представите на българите също – например Райна Попгеоргиева, известна като Райна Княгиня и други такива глупости... И в същото време монахинята, която е... не би трябвало да има такива атрибути на закриване.

ИК: Мисля, че не носят. Францисканците носят на голо това, дето жули – власеницата!

КБ: Мъжете да...

ИК: А какво остава за жените!

КБ: Аз най-много монахини съм гледал в порнофилми...

ИК: И там любим образ, да!

КБ: Там е...

ГК: Те и в криптофолклора са също не по-малко любим образ.

ББ: И не по-малко палав.

ИК: Но Вероника е права, че нещата рано или късно, противно на очакванията, няма да кажем ще опрат до пари, а тоя път ще кажем – ще опрат до секс. Аз, без да съм ортодоксален фройдист, отново казвам, че както и да я гледаме тая работа, не може да се пропусне, че тука има поне двойна или тройна самоидентификационна функция. Първо – човешка, второ – полова, трето – господарска или слугинска. И не мога аз да не мисля постоянно, след като всички песни пеят едно и също и цялата поезия говори едно и също, всички сънища – казва Фройд, говорят едно и също, да не мисля аз за канията на меча.

ГК: Мъмъхъ.

ИК: И вероятно постоянно все пак си мисля какво е това, дето е най-близко до най-скъпото ми, до другото ми аз. И оттам нататъка вече защо цените на бельото са такива или че има жени, които ще се обидят, ако не им го продадеш за толкова много пари може би... Но същата продукция и качество струват десет пъти по...

ББ: С различни думи – това е опаковката.

ГК: Ама това е маска, не искам да те тревожа, най-обикновена маска и това е... Ти каза, едно от великите неща, които човечеството има след откриването на огъня е откриването на маската е другият гениален ход.

ББ: Аз само казвам, че днешната дума е „опаковка“, само днешната.

ГК: Тя е пародия. И те тия, рекламаджиите, в Съветския съюз – в Постсъветския съюз, тия парфюмчетата, кажете някаква марка, Вероника...

КБ: „Шанел“.

ГК: ... например... имат голям проблем с продажбата на парфюмите си, защото съветската гражданка не вярва на опаковката. Докато не й се отвори и да види, нищо не може да я накара да го купи, т.е. отново изключително важната, суперважната функция на социалната среда, т.е. на ВЪЗПИТАНИЕТО. На умението обществото да изгражда своята културна имунизация чрез онова, чрез което се предпазва от лошотията.

ИК: И да изпуска парата, за да се пази балансът.

ГК: Анджък! Задължително.

ИК: Защото „пара“ и либидо преливат – такава е машината.

ГК: Като луксът трябва да се появи единствено и само в контекста на карнавала. Иначе не може да бъде лукс. Той тогава може да бъде видян. Иначе е сакрален.

КБ: Има self-indulgence такъв, който е заради само...

ВА: Аха, аха! Ако мога да добавя...

ГК: Това е „моят карнавал“!

ИК: Лайфстайлът!

ВА: Ако мога да добавя още малко...

ГК: Това е темата за лудия всъщност, за играещия.

ВА: Също би било интересно в бъдещи наши такива... рисърчове... (очевидно ще има продължение това, защото става много и ще има нужда от трето издание)...

ГК: Да, ще докараме и етнографи, които ще ни зашеметят...

ВА: Да разгледаме бельото, разбира се, като част от сексуалната култура. Мен така много ме тегли към българина все пак – в този контекст. Като част от сексуалната култура и също така като част от телесната култура, защото аз сега започвам да си мисля, че бельото всъщност... И това би дало решение на много от проблемите, за които говорим. Всещност те са част от телесната култура. Защо го казвам? Аз като човек, интензивно ходещ на фитнес, се нагледах на телеса и ми прави интересно впечатление как българката (сега, за българина по-малко впечатления имам) и как българина има идеята – и бельото определено ще окаже част, като говорим, че е втора кожа, то може би и първа кожа почва да се случва – как поддържа своето тяло.

ИК: На теляк...

ВА: Телякът е много окей, ама не се ходи вече на теляк, ходи се на масажист.

ИК: Или на масажистка!

ВА: За какво говоря – бельото е почти веднага след това как българката... Значи, първо говорим за килограми. Второ, говорим за това как българката поддържа своята кожа. Окосмяване и обезкосмяване, защото това е много близко до тази част на бельото. И това е отново вид култура и това е регионална култура и т.н. Махат ли се косми, не се ли махат косми.

ИК: Да, това мисля, че го пише тука... козината.

ГК: Ъхъ!

ВА: Как българката поддържа совите крака. Значи, поддържането на краката е също много специфична култура.

ИК: Уго Воли пише по въпроса. Като италианките.

ВА: Да, като италианката. Ноктите на краката, кожата на краката – мазоли, пети, нокти, форми на краката и т.н. Самата кожа на тялото – дали българката слага разни неща върху кожата си. И сеоказва... Значи, като четем антични книги, и Афродита, и Таис, и т.н, ние виждаме хиляди мазила, като всяко мазило има някаква своя функция.

ИК: „Вземете една шепа балсамов оцет...“ например.

ВА: Абсолютно. Значи, тя в никой случай не се представлява и бельото е част от това нещо. Тук не говорим за парфюми, а говорим за сума ти някакви други неща, които се мажат по тялото – млека, маслиново масло, всякакви неща. В момента тия работи съществуват. Значи, пълни магазини, примерно на „Окситен“ или някакви други, за поддръжка. Аз пак казвам – като човек, ходещ на фитнес, виждам най-невероятни крайности в момента у българката. И ми се струва, че бельото може да бъде сложено и в този контекст на културата на поддържане на тялото: има ли я нея, или я няма. Т.е. не към дрехата, а към тялото и към тоя вид култура.

ГК: То е елемент на семиозиса.

ББ: Това е хигиената.

ИК: Защото бельото е граница, няма спор!

ББ: Това е хигиената. И всъщност тази грижа за кожата, която съществува не само у Таис...

ВА: Аха, аха!

ГК: В този смисъл – да!

ББ: ... не само у Таис, а и у матроните, съвременнички на Таис.

ИК: И у Хера – същото описание!

ГК: Клеопатра!

ББ: Да, защото Хера е матроната, образът на матроната. Матроните, домашните жени в същото време, в което хетерите се грижат безукорно за себе си, също се грижат безукорно за себе си. Пренебрегването на собствената си кожа ми се струва, че е някаква много късна и случайна измислица, свързана с войните през двайсети век.

ИК: Не, със Средновековието, когато по религиозни съображения нямало нужда от баня и други съоръжения.

ББ: Това не ми се иска да го мисля.

ИК: Вярвай ми!

ББ: Вярвам ти, разбира се!

ИК: Говоря за аристокрацията във Франция.

ББ: Разбира се, вярвам ти!

ГК: Не само във Франция.

ИК: Е, къде другаде? Тя нали е дошла от Франция.

ББ: Ако ми позволите да заема малко батерия [на диктофона], неизгладим спомен в съзнанието на моята дъщеря. После се оказа така – когато стана голямо момиче, ми каза, че това е неизгладим за нея спомен: наш разговор във връзка с някакъв любовен роман, който тя чете и авторът (някаква американка, която произвежда такива розови романчета), дамата е поставила любовната интрига в някакъв си форт по времето на завладяването на територии в Америка, когато фортът е затворен, индианците припкат наоколо, нашият герой е пленен, измъква се от плен, три месеца се губи някъде в небитието на тези пространства и накрая щастливо се прибира. И, прибирайки се, след половин час скача в леглото с любимата. И тук [следва разказ].

ВА: Но видът хигиена, който ти имаш предвид, т.е. хигиената на къпането (защото очевидно имаме и други видове хигиена), та тоя вид хигиена в никой случай не е предпоставка за секс или за добър секс. Значи, между тия две неща няма нищо общо. Така че...

ББ: Ясно, но такова е желанието на сегашния човек.

ВА: Не е, не е така!

ГК: Във „Вечната Амбър“, един за мен чисто исторически роман, от който се научават много повече неща за Ренесанса в Англия, отколкото от хиляди други описания, темата за бельото присъства по един много начин и аз ще си припомня точно как присъства. Но там има бельо – т.е. артистката, тъй като Вечната Амбър е една знаменита актриса. Но аз не знам защо ти подлагаш на съмнение сексуалното чувство да бъде организирано в къпане.

ББ: Защото всички останали бозайници така правят. Само че за разлика от нас с тебе се къпят с език.

ГК: Ама ние сме висши бозайници и можем да си позволим да не се къпем, защото имаме съзнание. Принципът на самосъзнанието „къпан съм, некъпан съм“ е въпрос на невролингвистичен проект, откъдето и да го погледнеш. То е възпитание.

ББ: Разбира се, но ти го погледни по друг начин: отново ще ти повторя – твоето куче или моята котка са „къпани“. Само че, нали ти казвам, къпани са подруг начин.

ГК: То е умението на топлокръвните, на живите да поддържат себе си в ред, за да могат да се справят със средата в която живеят. Но съм виждал и куци, мръсни кучета, които не по-зле се справят от Франко [кучето ми] със средата, в която живеят.

ББ: Те са „къпани“. По своя начин – те са се облизали.

ГК: Ето, ти го каза най-добре: по своя начин и тия двамата герои, за които говориш, са чисти в своите помисли. Защото любовният акт изисква чисти помисли. И в тоя смисъл хигиенното отива на съвършено друго място.

ИВ: Използвали са реката покрай форта.

ГК: Това, първо, е невъзможно, защото индианците дебнат в храсталака.

ББ: Веднага ще ги скалпират.

ИК: В папура...

ВА: Искам съвсем да задълбая и да кажа, че... понеже говорим и за... някак си вменяваме задължителност на къпането преди сексуалния акт, доколкото разбирам, и това някак си се счита за нещо, което е океяй и е редно. Още повече искам да засиля условността на тая хигиена, която ние наричаме хигиена. Значи, европоцентричната култура, телесна, е много нехигиенна и всички знаем, че сме много мръсни и че чисти са арабите всъщност. Говорим специално за този вид полова хигиена. И тук ще цитирам моя едновремешен гинеколог, който всъщност се подиграваше на жените, на средната българска жена, която отива при него къпана и си мисли, че е много чиста, защото като цяло българката е безобразно мръсна, където би трябвало да е чиста. Значи, там хигиена няма и единствените или почти единствените чисти жени, истински чисти, за които казваше той, са скъпите проститутки. Иначе това ,че ти отиваш в банята и си вземаш един душ, то е за твоя утеха, в никой случай не те прави чиста, камо ли пък там, където трябва.

ББ: Само трябва да отбележа, че ти не цитираш своя предишен гинеколог, ти цитираш всички софийски гинеколози.

ВА: Да, да, това е истината.

ИК: Да, и професора, който казва същото.

ГК: Ами добре! Ако искате, да спрем дотук. Да пимислим как бихме могли да направим тези проучвания.

ББ: И кого да интервюираме – маминките или продавачките.

ГК: Да. Наесен има вероятност някои етнографи да ни обогатят със знания по този въпрос. Ще тъся и изкуствоведи, и философи, и всякакви други, които от тяхна гледна точка биха могли да покажат как би могло да бъде погледнато на това така загадъчно и така чаровно нещо, наречено „бельо“. Пък може да направим една секция на „бельоистите“ в университета и да ходим по бельо, като адамистите.

ИК: И да станем за кашмер!

ББ: А може би между нас, в тази секта, секция, ще има такива, чието бельо ще бъде просто татуирано.

ГК: Да!

КБ: Или парфюмирано!

ИК: В отговор на тоя въпрос, аз – тай като имам вече само историческа памет, ще кажа, че да, тези лоши момичета тоя тип бельо с аксесоарите и с, така да се каже, ритуалната част действат силно съблазнително, или иначе казано – еротично, на средноаритметичния, ако има такъв, и вероятно и на всеки индивидуален.

ВА: Аха!

ИК: Т.е. тия работи са малко свързани с образа в главата, с въображението.

ВА: Да де, ама в крайна сметка това е едно клише, Иване, и аз мисля, че има много групи хора, на които най-различен тип бельо им действа окей.

ИК: Разбира се, знам какво ще кажеш. Има и извратени, които носят копринени дамски гащи. И огледала на тавана, и черни жартиери, а има и нормални хора.

ВА: Не, не става въпрос за извратени. Искам да ти кажа, че познавам много нормални мъже, които тотално се шокират и блокират от червено бельо, което се счита за много еротично.

ИК: За цвета не съм си мислил, точно за цвета, но...

ВА: Пример: има, значи, хора, които харесват скъсано бельо, това е, което им действа еротично. Или по-консервативно бельо.

ИК: Не знам, не съм специалист по перверзиите.

ВА: Вкусовете са... Не са перверзии. Ау, колко си консервативен! Леле!

ИК: Това не са мръсни думи! Ние говорим теоретично.

ВА: Ами, теоретично го добавям, разбира се.

ББ: Освен това има смисъл да проследим една такава нишка, която е свързана с онова, което ви разказах за... може би по-скоро на Георг го разказах. За една колежка, една дама от радиото, която наскоро е била в Русия и се е докопала до картинки на препоръчителното бельо. Така, както аз се докопах до списък на зловредните музики, които не бива да бъдат допускани в дискотеки, издаден през 1985 година! Така тя е видяла книжица със съвети за доброто бельо на комсомолката и комсомолеца. Това ме наведе на мисълта, че всички сме гледали документалните кадри, в които ни показват момчетата и момичетата на Хитлер с тяхното спортно скромно бельо и с техните постижения, и с тяхното невиждано здраве, и т.н. Е, който „филм“ го гледахме после тук при соца на живо, не на документални кадри. Така че там също има смисъл да се порови. Не в бельото на соца като търговия и имане-нямане, и следвоенни кахъри, както говорихме веднъж с професор Попова, Мария Попова, да. А в другата посока – препоръчителностите на задължителностите. Има филмов материал много и от времето на Хитлерова Германия в тази посока, и от нашето соц време.

ИК: Да, откак има кино и фото много неща вече, така да се каже, архивирани...

ГК: Не, ние ще имаме много картички!

ББ: Не, имам предвид тази конкретна страна. Разбира се, че откак имаме кино и фото, имаме всичко.

ИК: Не, искам да кажа, визуален архив!

ГК: Да, имаме много. Но и освен това има страхотни каталози.

ВА: Да, и в Амстердам, в Холандия, музеят на еротиката също... Има много неща.

ИК: Има и садо-мазо музей...

ВА: Да, да, да.

ББ: И освен това бихме могли да прилъжем няколко студентки от моден дизайн, които да ни помогнат в една посока, която ме занимава напоследък – а именно в кроячеството. Дойде ред тъй, щото горната дреха повтаря кройките точ-в-точ на бельото. На онова бельо, което беше скрито докъм петдесета година, сега се оказва, че кройката на горната дреха, структурата й, парчетата, от които тя се състои и логиката на очертанието просто едно към едно прави кройката на по-предишното бельо, което беше невъзможно...

ГК: Ами да!

ИК: Защото това е схема, още Барт, извинявай, че те прекъсвам...

ВА: В „Системата на модата“.

ББ: Та, можем да оцветим групата с няколко приятни модни дизайнерки от университета.

ГК: Не, и въобще ще ги помолим там – кроячките, пардон! – инженерките, да напишат едно-две неща, защото те майсторски знаят...

ББ: Аз имам предвид някои дизайнерки – две асистентки и една студентка...

КБ: А народните певици – тях няма ли да ги въвлечем?

ГК: Те нека да пеят, моля ти се! Да не говорят, да пеят.

ВА: Те оперните са по-интересни в това отношение, защото там имаш напрежение между външно и вътрешно.

ИК: Но ми идва на ум, че има доста книги – и по-нови, и по-стари – точно от история на бельото, като се мине през тази същата книга, през история на магията, особено има цял том любовна магия или два. Там в едно осемтомно издание или девет-, страхотно, постоянно преиздавано.

ВА: Имаш предвид сексуална магия или любовна?

ИК: Е, забравил съм каква, но...

ВА: Не, защото „сексуална магия“ е много изтъркано като тема...

ИК: И, разбира се, и с граничните случаи на всякакви видове...

ВА: Хайде, кажи пак „перверзии“! Да минем в консерватизма.

ИК: ... практики. Не, не, „практики“, изобщо нямам предвид това, нямам предвид това...

ВА: Практики, да!

ГК: Добре!

ББ: Все пак е добре като че ли нещичко да помръднем, а не да преразкажем всичко, което е написано.

ГК: О, да, да, да!

ИК: Не, не! Да не се бутаме там, където нещо е докарано донякъде.

ГК: Е, да, именно.

ИК: Аз не казвам, че трябва да се учим. Само това казвам.

ББ: Ами, Крис, когато избираш брандове на новите ни студенти да си пишат дипломните работи...

ГК: Ами да! Ако искаш, Крис, да направим два семинара – опознавателни за децата, за студентите, на които да се изнесат... такива книги има по тоя въпрос, еди какво си, еди що си: накратко, наясно.

КБ: Ние нали сега вкарахме да могат да печелят кредити от участие в текущи изследователски проекти на Центъра по семиотика.

ГК: Ами именно!

ИК: Аз само през ръка мога да ги кажа, защото лично не съм се занимавал. Занимавал съм се от моя гледна точка, но специално не, но са ми попадали такива книги...

ВА: Аз имам два курса, чрез които чудно мога да ги принудя да пишат по темите. Единият е „Пол и култура“, другият е „Семиотика на вещта“, изцяло проверени. И очаквайте, че ще им бъде възложено.

КБ: Ами и на „лайфстайловете“ сега, на магистрите...

ВА: Да, и на „лайфстайлите“, да.

ВА: Ето сега с трети курс имам „Семиотика на вещта“ извънаудиторен, което значи, че ще се скъсат да пишат, имам и „Пол и култура“, общообразователен.

ББ: Както имахме множество момчета с бири миналата година, тази година ще имаме много момичета с бельото.

КБ: Те сами си избират брандовете...

ББ: Това казвам: бихме могли да ги подсетим, да ги побутнем.

ГК: По-добре да не избират сами, а да им бъде подсказано да се избере нещо в тази посока.

ББ: Или просто да им бъде отривисто казано.

ГК: Пет теми да бъдат конструирани и да бъдат... „Избери си!“

ВД: И за да бъдат подходящи, те трява да бъдат различни, за да са най-примамливите за момичетата, то е логично!

ИК: Може и обратното: четирите по едно и също, казано по четири начина, а петата – абсолютно различна.

ББ: Познайте до три пъти преди два месеца на изпита по писане на есе от пет предложени теми коя беше най-избираната? „Вярно ли е твърдението, че манекенките са тъпи?“ Като магнит.

ИК: Кой каза?

ББ: Казвам, че е най-избираната тема за есета беше тази – като магнит просто!

ГК: Защото манекенките ги имат за брюнетки!

ИК: Да. Защото, както казва режисьорът, артистът трябва да е тъп, да е прост.

ГК: Да, задължително!

ИК: Ако не е прост, той не може да играе.

ББ: Има различни режисьори.

ИК: Затова, понеже той играе жив. А манекенът играе... манекен значи „сламено човече“, подпора, където си слагам сакото...

ГК: Плашило, значи?

ИК: Плашило. Той играе маска на тяло, тяло маска.

ГК: Той е персона, именно.

ИК: Тяло маска. Затова той трябва... и да не е тъп, той трябва да изглежда тъп.

ББ: Той трябва да е много умен, за да може да изглежда достатъчно тъп.

ИК: Абе, има различни начини да станеш тъп – може и с бой, може и с възпитание, може и в Нов български университет

ББ: Искам да кажа, че има различни режисьори, които... част от които са точно на това мнение, че актьорът трябва да бъде много умен, за да може да бъде достатъчно тъп.

ГК: Не! Не дай си, Боже, да чете, а да мисли – то трябва да му бъде забранено със закон.

ББ: Георг, Вашето мнение е предразсъдък жесток!

КБ: Хичкок казва, че актьорите са stock, нещо като добитък.

ГК: Те трябва каквото си им поискал, класическите истории, без никаква импровизация...

ИК: „Молчать, не рассуждать!“

ГК: Иначе става спектакъл на известна наша доцентка.

КБ: А тук се сещам сега за Адорно в „Minima moralia“, който по тоя повод казва за жените, че обект на желанието са тия, които са лишени от „аз“, т.е. които са „празни“, защото няма място за две фантазии. Тя трябва да е обект и ...

ИК: И субект, и обект.

КБ: Точно, минимално субект, минимално източник на идеи. И когато, нали, за актьорите така се говори, горе-долу Адорно визира защо е така в сексуалните отношения.

ББ: Да не те притеснявам, Крис, но точно същото си мислят жените по отношение на мъжете.

ИК: Точно същото мислят.

ББ: Всеки човек иска това!

ИК: Субект-обектът е един субект.

КБ: Да, но той така го нарича „малък аз“, трябва да има липса на „аз“.

ИК: За да се проецира.

КБ: Да, за да може да проецира.

ГК: При цялата бъркотия що е субект и що е обект?

ИК: Да, при цялата. Т.е. това е съблазнителят при цялото. И кой е съблазнител и кой е съблазнен?

КБ: Това не се знае, но... може и там с това – кой на кого прави подарък, като купува еротично бельо.

ГК: Най-обикновен потлач, известен още от тия... от времето с препаските, ама моля ти се! Няма нищо! Всичко онова, което говорихме днес, мен ме навява на хубавата и радостна мисъл, която винаги съм бил склонен да внушавам и на студентите, че няма промени от кроманьонеца до наши дни.

ББ: Най-сетне го каза! Ей това исках да чуя.

ГК: Положеният архетип си е положен архетип. И точка по въпроса! Да, можем да видим как той се разгъва във времето, какви невероятни възможности има за своето разгъване, но не става ДРУГО. И в тоя смисъл човешката цивилизация е крайна. Защото има и един друг аспект, от който можем да погледнем върху бельото, който също много ме вълнува. И дано намерим философ, който да може да ни го опише. Това е страхът от бельото. Въобще темата за страха е ..., която е „хигиенична“. Тук съм напълно съгласен с теб.

ББ: Да, което е много важно.

ИК: Не, както има фетишизъм, има и фобия. Точно на итя неща.

ГК: Ъхъ! Именно!

ИК: Даже тя се изразява в истерични неврози, обрива се тялото точно на тия места. И уж от ластици, от материи.

ГК: Спомням си една пиеска на Станислав Стратиев, или на Радичков, не помня, където главната героиня, изпълнявана тогава от тая – има една смешна популярна актриса, чието име никога не мога да запомня. Кажете го, Вероника! Тази, дъртата. Мутафова, Мутафова. Мъжът й беше купир гащички с дантели, но й казваше „кроки“. Т.е. там литераторите... Ама те не мислят образно, тя тикви. Там нещата са много по-сложни: докато го накараш да ти напише онова, което требе, просто трябва такава енергия да изхабиш, че... Винаги му мърда съзнанието нанякъде другаде. Защо в литатурата, и най-вече в българската, няма описания на бельо?

ИК: Ами в класиката не се е носело.

ББ: Има мъничко в недовършения роман на Димов за една там Антоанета ли, каква беше, за нейните беля, дотолкова, доколкото нещата се случват във Варна в сезона. И много мъничко има – толковка – за Фани Хорн.

КБ: В „Тютюн“ има една много важна сцена.

ГК: Ти филма ли визираш, или романа?

КБ: Не, не, романа! В която Ирина помага, въпреки че вече е откъм буржоазията, помага там на Лила и тази...

ББ: Да, да!

КБ: ... си е счупила ръката и когато отива тя да я навести, Лила е в легло, нали, с някакви парцали. Та тя в този момент си казваше: „А как ли би изглеждала с хубаво бельо?“.

ИК: И си сменят бельото!

КБ: Не, не си го сменят. Тя го мисли.

ИК: Фантазии има!

ГК: Богат – беден!

ББ: Там е казано за бельото на Лила и тази сценка много...

ГК: За парцалите на Лила!

ББ: ... много се свързва с Мария, която излиза по бельо. Лудата болна съпруга на онзи ми ти човек [Борис Морев], тя е описана...

КБ: Тя по пеньоар, ама не по...

ГК: По нощница излиза.

ББ: По отворен пеньоар, под който се вижда тъжно описано бельото.

КБ: А, да мръсно...

ББ: Да, отворен е пеньоарът и там се вижда това, дето му викаме „комбинезон“...

ГК: С цвят на... какъв тон беше?

КБ: Да, да...

ГК: Добре! Много хубав разговор!