„Недей да викаш - силните говорят тихо.”

Българска поговорка

Глава 10. Методология и дизайн на изследването

В контекста на теоретичната рамка, се проведе изследване с цел да бъде установено как организациите в България осъществяват на практика вътрешноорганизационните си комуникации. Изследването под заглавие „Функциониране на вътрешните комуникации в България” протече в две направления: 1) Количествено изследването чрез попълване на онлайн анкетни карти,извършено в периода юни – октомври 2010; и 2) Интервюта с висши мениджъри осъществени през периода август – ноември  2010 година.

При обявяването на изследването и при подбора на целевата група на анкетираните изрично беше указано, че в него се търсят за участие само хора с опит в работата в ПР и ЧР (човешки ресурси) сферата и в частност в сферата на вътрешноорганизационните комуникации. Множество хора отговориха, че поради липса на такъв опит или на скорошен такъв опит няма да участват, за да не повлияят върху резултатите от изследването.

Задълбочено изследване за функционирането на вътрешноорганизационните комуникации в страната в контектста на глобализацията и членството ни в ЕС в български условия не са правени и поради това предизвикателствата бяха сериозни. Изследването поставя началото на практиката вътрешните комуникации да бъдат изучавани, да бъде оценявано тяхното състояние и тенденциите в развитието им. От голямо значение в това отношение беше подкрепата на научния ръководител и на Департамент „Масови комуникации” на НБУ.

Методът, избран за проучване на вътрешната комуникационна среда, може да бъде охарактеризиран като комплексен, включващ количествено изследване чрез онлайн анкета, открита за действително представителен кръг от публиката в сферата на ПР и човешките ресурси и качествено изследване посредством стандартизирани полу-структурирани интервюта с избрани висши мениджъри в организации, опериращи на българския пазар.

Методология

При избора на методологията за провеждане на  изследването се отчете характера на поставената цел, като се придържахме към принципите на прецизност, доказана висока етичност, уважение на дискретността и ефективно съчетаване на количествените с качествените показатели и критерии.

Количествен подход

Важен аргумент в полза на прилагането на количествен подход бе, че както посочва Блакстър „количествените изследвания подлежат на проверка и продължение в бъдещето”- “surveys lend themselves to future replication”(Blaxter et al., 2001: 79). Тоест, това проучване може да бъде повторено отново след няколко години и да се проследи и измери развитието на професионалния климат, както и на самите вътрешно-организационни комуникации в България, в съответствие с директивите на ЕС, технологичните, политическите, икономическите и социалните фактори в страната, а така също ще може да се измери развитието на посочените показатели във времето.

 Качествен подход

Качественият подход, описан от Блакстър и известен като „The qualitative naturalistic phenomenological mode” (качествено естествено феномено-отчитащ модел), който фокусира в дълбочина върху индивидуални случаи(Blaxter et al., 2001: 62)задоволява нуждите на настоящето изследване, но при условие, че се направи внимателен подбор на методиката и на изследваните случаи (организации, фирми). Избраният метод за провеждане на качественото изследване бяха полу-стандартизирани интервюта. Те се проведоха с висши мениджъри на разнородни организации, опериращи на българския пазар, като по този начин се постигна задълбочено представяне на състоянието на вътрешните комуникации на достатъчен брой български организации от гледна точка на техните ръководители. Несъмнено това предопредили възможността след анализ на качествените и на количествените интервюта да се пристъпи към изводи и заключения, за които да се преполага, че ще са валидни за повечето организации, опериращи на българския пазар.

Процедура на провеждане

За целите на тази разработка беше използвана и теренна работа. Тя включва посещение на институции и организации за събиране на информация – като Българското дружество за връзки с обществеността, асоциации и библиотеки, както за качественото (интервютата с висши мениджъри), така и за количественото (въпросниците към ПР и ЧР специалисти) изследване. Обработката на получените данни и резултати е основана на изследване, проучване и анализ на документи и академична литература, търсения в Интернет пространството и в електронни бази данни, въвеждане и обработка на данните от интервютата и въпросниците и анализ на получените разултати, както и последващо оформление и редакция на текстовете.

Количествено изследване - онлайн анкета

Анкетният лист съдържа както отворени, така и затворени въпроси. Независимо от относително ниските равнища на получавани отговори при он-лайн анкетите (средностатистически около 31%) (Maddenand Fox, 2005: интернет източник 95), решихме да използваме онлайн анкета предвид характера на проекта, при който се изследват явления, които се случват в големи организации, с дейности разпръснати из цялата страна, а потенциалните респонденти са специалисти, които работят всекидневно с Интернет и са негови редовни ползватели. Старателната подготовка на данните относно целевата глупа и доброто познаване на професионалната общност даде възможност след внимателно таргетиране да се постигне много висок резултат на броя и изчерпателността на получени отговори. За по-добро достигане до целевите публики бяха разпространени за попълване и няколко въпросника като прикачени файлове в имейл и няколко въпросника на хартиен носител.

Анкетата е с интерактивна схема, използваща отговори на въпросите с пет-степенна Ликертов тип скала, плюс допълнителни секции, с „отворени” въпроси, при които респондентите попълват своите лични съждения по проблемите, обхванати в предишните въпроси. След това, попълнените анкети бяха изпратени обратно на изследователя от самата софтуерна система, след като всеки респондент бе попълнил своя въпросник. Пет от въпросниците бяха попълнени като прикачени файлове в Wordформат и върнати на изследователя отново като прикачени файлове, а след това въведени на ръка от него в системата на една и съща дата и с един и същ IPадрес. По същия начин се постъпи и с въпросниците, попълнени на ръка върху хартиен носител. Всички въпроси с отговори по Линкертовата скала бяха зададени със скала от „1” до „5”, като над всяка скала бяха надлежно обяснени възможностите за отговор.

Първичните данни от изследването бяха обработени чрез прилагане на описателни статистики (descriptive statistics) на онлайн програмата http://qualtrics.com за изследвания в социалните области.

В приложения „Количествен въпросник” в края на настоящия труд може да се проследят всичките 21 въпроса, групирани в три основни секции.

Секция 1съдържа въпроси, отнасящи се до демографски и персонални данни.

Секция 2 представлява същностната част на въпросника. Именно в нея отговорите са по скалата “Ликерт” /Likert/ от 1 до 5, където стойностите на 1 и 5 са описани надлежно за всеки въпрос. Тази секция се състои от осем различни части, всяка от които се отнася до същностни аспекти на вътрешните комуникации. Част първа (въпрос 8) откроява кои са най-важните аспекти на вътрешноорганизационните комуникации. Част втора (въпрос 9) е относно какви инструменти за комуникация са използвали респондентите в своята практика. Част трета (въпрос 10) се занимава с ефективността на използваните инструменти. Част четвърта (въпрос 11) изследва дали е финасово оправдано да се използват разглежданите вътрешно-организационни комуникационни инструменти. Част пета (въпрос 12) определя кои са индикаторите за съществуването на проблеми във вътрешните комуникации на една организация. Част шеста (въпрос 13) се интересува доколко подходящо е да се комуникират с вътрешните публики определени типове информация, посочени във въпроса. Част седма (въпрос 14 с отворен край) изследва съществуват ли културни и социални особености, за които се смята че влияят върху начина, по който протичат комуникацииите на дадената организация. Част осма (въпрос 15 с отворен край) е допитване до мнението на авкетираните относно необходимостта България, като демократична държава, да регулира начина на протичане на комуникациите вътре в организациите.

Интерпретацията на данните е осъществена по отделно за всяка част и под-част в Секция 2, а получените резултати са отчетени заедно с прегледа на литературата при оформянето на рамковия модел за вътрешни комуникации, представен в последната глава на дисертацията.

Секция 3категоризира участниците спрямо принадлежността им към ПР агенция или българска компания/организация и определя дали се използва или дали е необходимо да се използва вътрешен ПР в тези агенции и компании.

Качествено изследване – полу-стандартизирани интервюта

Методологията на изучаването на отделния случай (case study) чрез интервюта комбинира качествени и количествени подходи за целите на теоретичния анализ. При това методът предоставя възможност да се отговоря на въпросите със собствени изрази на интервюираните, които позволяват по-късно да се приложи качествен анализ. По същество, чрез използването на интервюта и техните предимства, изследването цели да получи допълнителна информация и детайлни данни, посредством „целенасочено водене към темата” (purposive topical steering)(Mann and Stewart,2000: 47). В същото време е избегнато възприеманото като голям недостатък на този тип интервюта положение, при което субективните възгледи на респондентите да се отразят негативно на изследването, тъй като това са били техните лични мнения – очакван и желан резултат в нашия случай.

Що се отнася до въпросите, включени в полу-стандартизираните интервютата, същите бяха групирани в четири отделни секции. Замисълът на отделните секциите бе да се представят отделни аспекти и под-теми от дейността на съответните лидери и техните организации, като се навлезе възможно най-дълбоко в същността на темите. Секциите съдържат въпроси, които могат да бъдат групирани по следните признаци:

Секция 1: Профил на организацията (вертикален диалог, йерархичност), текущи комуникационни практики и процеси в нея, наличие и ефективност на разработена писменна система за информиране и консултиране на служителите, възможности за усъвършенстване[1];

Секция 2:Самопреценка за значимостта на посочени аспекти на ПР/ вътрешните комуникации и методи и прийоми прилагани в практиката на организацията;

Секция 3:Наличие или не на комуникационна стратегия, стратегически фактори в комуникациите;

Секция 4:Допълнителни статистически данни за участниците[2].

Важно е изрично да се подчертае, че подреждането на въпросите в посочения по-горе ред отразява не толкова йерархията на тяхната значимост, колкото има за цел най-вече постигането на етично, целенасочено,  смислено и резултатно структуриране на разговорите, с цел придобиване на най-добро предразположение от страна на участващите при навлизане в дълбочина на проблематиката. Дословното придържане към въпросника бе изключение, събеседниците обикновенно даваха предпочитание на известно пре-групиране на въпросите и на промени в редоследа на своите отговори. Ето защо, систематизирането на придобитата информация е с известно  отклонение от първоначално зададеният редослед (в това е и смисълът на „полу-структурирани” интервюта).

В отделни случаи, с някои от интервюираните не бяха разисквани част от фигуриращите в примерния списък въпроси, главно такива отнасящи се до по-големи детайли или там, където отговорите се подразбират, поради което би следвало да се има предвид, че представената информация и коментарите за отговорите са не толкова със статистически, колкото с обзорно-аналитичен характер.

Изследвана съвкупност

Целевата група, идентифицирана за количествения въпросник, е ПР професионалисти, които работят в различни организации в България или в ПР и комуникационни агенции. Също така специалисти по ЧР, които се занимават с вътрешноорганизационни комуникации. Тъй като целта бе да се придобие информация за приложението на вътрешноорганизационните комуникации на българския пазар и да се предвидят бъдещите тенденции в тази насока, логично е да бъде потърсена необходимата информация там, където тя се използва най-често, а именно сред специалистите, които работят в тази сфера.

Комбинирайки опита, знанията и оценките на двете групи експерти се постигна възможно най-прецизното описание, най-точната карта на процесите на приложение на вътрешните комуникации в България. За да бъде определена точната извадка беше установен контакт с Българското дружество за връзки с обществеността БДВО, Клуб на Вътрешния комуникатор,  Българска асоциация за управление и развитие на човешките ресурси – БАУРЧРи онлайн ресурси, чрез които да се набави информация за ПР агенциите, опериращи на българския пазар. Анкетата е попълнена от 163 респондента.

Фокусът на полу-структурираните интервюта бе насочен към висши мениджъри, ръководители на големи екипи от хора в компании или организации – български, или опериращи на българския пазар. Общо бяха интервюирани 10 висши ръководители, като първоначално зададената цел беше да се достигне до мениджъри, ръководещи над 500 души в своята организация.

Полу-структурираните интервюта с висшите управленски кадри дават представа за разбирането за вътрешни комуникации от страна на тези хора, от които зависи наемането на ПР или ЧР специалисти и задаването на стандарти за тяхната работа. Хората на мениджерски позиции имат за задача да изберат стратегията за развитие на организацията и да назначат кадри, които да са отговорни за успешното прилагане на тази стратегия, т. е. от тях зависи дали една организация ще има ПР, ЧР и структурирани и регулирани вътрешни комуникации въобще.

Процедура на изследването

1)  Пилотно проучване

Пилотни въпросници бяха попълнени от петима ПР практици и един специалист по човешки ресурси (ЧР) и техните бележки бяха взети под внимание при съставянето на същинския въпросник.

Пилотно интервю се проведе с българин, висш мениджър в чуждестранна организация, оперираща на чуждестранен (в трета държава) пазар. Това интервю позволи да се вземат предвид особености на ръководител, имащ опит с няколко различни организационни и национални култури и тези особености да се използват при оформянето на концепцията за интервютата. То също така позволи да се установи средно необходимото време за вземане на интервюто, което се оказа около 45 минути. Пилотното интервю даде възможност да се изясни доколко са разбираеми въпросите за интервюираните, дали е на лице общо разбиране за същността на терминологията. След пилотното интервю във въпросника бяха нанесени корекции, преди да се пристъпи към следващите интервюта.

2)  Същностно изследване

Както се поясни, същностното количествено изследване се попълваше основно чрез Интернет. Представителната извадка беше определена чрез използването на комбинация от стратификационен подбор и метода на случайността. Тази комбинация бе избрана тъй като стратификационният подбор дава възможност за подбор на участниците, основаващ се на определена характеристика, а именно, че те работят в ПР агенция като специалисти или като специалисти по ПР/ЧР в отделите за комуникации на водещи български компании. Стратификационният метод също така отчита различните вероятности и по такъв начин намалява възможността от грешка(Walonick,2003)и осигурява равна представеност на различни слоеве от населението. 

На първо място, участниците са разделени на две групи – тези, които работят в компании и тези, които работят в ПР агенции. Трудно, почти невъзможно е да се установи дали работещите в активните ПР агенции превишават  по брой назначените ПР/ЧР специалисти, които се занимават с комуникации вътре в компаниите и поради това бе избран методът, в който съотношението между двете групи да се формира в хода на разпространението на въпросниците.

Въпросниците бяха разпространени сред участници в Лятната школа по ПР, проведена на 12, 13 и 14 юли 2010 г. в НБУ на тема „Комуникационни практики и вътрешни публики”. Други субекти са:

·  Апейрон комюникейшънс – клуб на Вътрешния комуникатор

·  Линкед ин - професионална социална мрежа от затворен тип, в която хората се свързват помежду си само след като са установили типа на отношенията си

·  ПР и ЧР практици, чийто контакти са събрани с времето в практиката и контактите си с тях

·  Фейсбук - контакт само с хора, които са част от личните контакти на автора и за които се знае, че имат опит в областта на изследването

·  БДВО - имейл до членовете им

·  ИПРА – България

·  Българска асоциация за управление и развитие на човешките ресурси – БАУРЧР– имейл до членове, които се занимават с вътрешни комуникации

·  http://pr.start.bg/ - специализиран сайт за ПР специалисти, поддържан от ПР практик, хоноруван преподавател по ПР в НБУ -  публикация, насочваща специализираната публика към сайта с изследването.

Събраните налични данни показват, че членовете на Клуба на вътрешния комуникатор са около 100 човека, повечето от който са членове на БДВО, които от своя страна имат около 300 души членска маса. ИПРА-България е представена с 20 члена, повечето от които също са част от БДВО. Голяма част от личните контакти и ЛинкдИн контактите на изследователя също са членове на БДВО и това показва, че активната част от българските ПР специалисти едва ли надвишава бройката от 500 души, поради което може да се заключи, че планираните 150 попълнени въпросника по начало биха покрили много голям процент от цялата популацията. Всъщност, броят на коректно попълнените въпросници надхвърли очакванията, така че изследването може да бъде считано за представително за целите, които си поставя.

Уеб базираното изследване започна на 12 юли 2010 г. (първи ден на Лятната школа по ПР, организирана от Департамент „Масови комуникации” на НБУ)  и продължи до 17 август 2010 година. Целта бе ударно да се достигне до желания брой от 150 респонденти (всъщност броят достига 172, като 163 от въпросниците са попълнени коректно) с реален опит в областта, за да се избегне попълване на въпросника от хора, които нямат такъв опит. Първият въпросник по Интернет бе попълнен на 17 юли 2010 година. Най-голяма възможна възвращаемост на онлайн въпросника имаше поради следните причини: 1) Писмо до членовете на Клуба на Вътрешния комуникатор; 2) Изпращане на лични съобщения до ПР специалисти чрез  Фейсбук и публикация в Prnews, специализиран уеб сайт за специалисти по ПР/комуникации.

Събирането на анкети на хартиен носител започна на 12 юли 2010 г. в първия ден на Лятната школа по ПР, организирана от Департамент „Масови комуникации” на НБУ на тема „Комуникационни практики и вътрешни публики" (12-14 юли 2010 г.). На школата взеха участие над 300 души, които се интересуват професионално от темата, но анкетни карти попълниха само 19 от тях, които реагираха на молбата да отговарят само хора с реален настоящ опит в областта на вътрешните комуникации.

Събирането на анкети по имейл доведе до неочаквано интересен резултат – повечето хора, които получиха прикачен файл с въпросника, го върнаха разпечатан и попълнен или поискаха линк към уеб-анкетата, поради което чрез имейл се получиха реално само пет отговора.

Събраните чрез имейл и на хартиен носител въпросници бяха въведени  в уеб-анкетата след 10 октомври 2010 година. Всяка от групите носи еднакъв IPадрес.

Целева група на полу-структурираните интервюта

В периода август – ноември 2010 г. се проведоха тематични интервюта с десет висши ръководители на някои от най-значимите обществени институции, публични организации и частни или публични корпорации, опериращи на българския пазар. На интервюираните топ мениджъри и други висши ръководители на големи екипи от хора в компаниите и организациите предварително бе предоставен за запознаване с въпросите документ-въпросник, който да им послужи за ориентация в развитието на проведените в последстве лични разговори по изследваната тема и под-теми.

В хода на същинското изследване времетраенето на полу-стандартизираните интервюта варираше от 33 минути до 1 час и 40 минути. Факторът времетраене се оказа много важен при уговарянето на среща със заети и трудно достъпни хора.

По време на индивидуалните срещи, не всички въпроси, включени във въпросника, бяха обсъждани с всеки отделен интервюиран, нито бе съблюдаван задължително и редът на въпросите, така че нтервютата могат да бъдат дефинирани като „полу-структурирани”. Така подбраната методология на полу-структурираните интервюта позволи да се получат открити, ясни и изчерпателни констатации, да се навле в дълбочина на проблематиката, да се получи активен отзив и заинтересованост на интервюираните и подкрепата им в задълбочаването на изследването по дисертационната тема.

Изследването даде възможност да се установят специфични за България особености на структурата на организациите, начина на управлението им, тяхната трансперентност, да се намери отговор на въпроса как те осъществяват вътрешноорганизационните си комуникации, какви методи и инструменти използват и имат ли свои визии, планове, проблеми и търсения на решения. Изследването даде възможност да се изяснят също фундаментални придпоставки на комуникацията, каквито са границите на регулацията и  въздействието на културните и социални специфики върху субектите в процеса, в контекста на европейските политики.

Както вече бе посочено, в избора на целевата група за интервютата попаднаха висши мениджъри. Презумцията е, че от разбиранията и визията за стратетията на развитие и за ефикасното функциониране на вътрешните комуникации от страна на тези хора, от които зависи развитието на потенциала и повишаването на ефективността на техните организации или компании като цяло, включително и наемането на съответни ПР или ЧР специалисти и задаването на стандарти за тяхната работа, зависи и изборът на комуникационната стратегията на организацията и осигуряването й с  кадри, които заедно с тях да обезпечат успешното прилагане на такава стратегия. В процеса на изследването се потвърди предвиждането, че изборът и бъдещото успешно функциониране на комуникационните модели, които предстои да бъдат въведени в ръководените от тях организации и компании, но също и в други подобни организации, ще бъдат в силна зависимост от разбирането и управленското поведение на топ лидерите на организациите.

Би следвало да се подчертае, че всички интервюирани личности до един показаха висока степен на отвореност и разбиране по темата, демострирайки ясно желанието си да осветлят в детайли всички разисквани въпроси. В процеса на разговорите бе получена много голяма по съдържание и по обем информация. Цялата релевантна информация в нейната същност е отчетена и интегрирана в анализа, който следва. Все пак, предвид на обемните ограничения, част от информацията е представена в синтезиран вид в Приложение 4 (П4), като се има предвид, че данните ще бъдат използвани в бъдещото развитие на съвременни вътрешнокомуникационни модели или при последващи по-нататъшни изследвания по темата на вътрешноорганизационните комуникации.

По договореност с интервюираните, в настоящето изследване не са посочени техните имена и точните им длъжности (титли). Позоваването е на заеманата позиция на висш мениджър и вида на организацията (медия, университет, частен бизнес, обществена или международна организация и т.н.), на пол, на продължителност на мандата (стажа), предишни позиции, брой на служителите, които ръководят или са членове на съответната организация (Вж. Фигура „Рамков профил на интервюираните”).

Фиг. Рамков профил на интервюираните

Видно от Фигура „Рамков профил на интервюираните”, интервюираните мениджъри, по силата на положението си,  общуват с вътрешни публики, чийто сумарен брой превишава 100 000 човека на територията на България, докато един от тези български мениджъри освен управлението на големи екипи от хора, има ръководен опит с над 1 000 души, членове на голяма международна организация, обединяваща специалисти по ПР от много страни. При останалите организации също бе регистрирана международна дейност или връзки с международни партньори.

Общият брой на годините, през които тези мениджъри са управлявали настоящите организации, е над 58 години. Това означава, че изследването разполага с данни за близо 60 години на висш мениджърски опит. Този опит е съсредоточен основно в последните 5 – 6 до 10 години, което е потвърждение на неговата голяма актуалност.

От интервюираните седем са мъже и три са жени. Не може да не бъде обърнато внимание върху обстоятелството, отчетено още при избора на възможни участници в качественото изследване, че във висшите ешалони на българските организации не се наблюдава „феминизиране” (30% жени към 70% мъже), каквото трябвяше да бъде отбелязано при заетите с ПР професията (74% жени към 26 % мъже).

Етични норми и старндарти

По отношение на фактическото провеждане на изследването е важно на първо място да се уточни, че етичните норми възприети в НБУ бяха спазвани най-строго във всички случаи. Второ, анонимността и конфиденциалността на участниците се спазва на всички стадии на изследването и те са уведомени и уверени в това. Трето, бе предложено да се съблюдава „информирано съгласие” както преди започването, така и в началото на процеса. Проследяването и сумирането на изразените виждания и становища на интервюираните, сравнително често, особено по по-значимите въпроси, се основава на дословно позоваване на някои техни формулировки. Където не са цитирани дословно, задължително се съблюдава стриктно придържане към смисъла на казаното, във верния контекст. Този подход се налага и от ограниченията в обема на настоящия труд и е съгласуван с интервюираните. Дори въз основа на обобщената информация, всички реално получени мнения, факти и тенденции, достигат до изражение в дисертацията.

В допълнение, резултатите ще бъдат предоставяни при поискване от страна на интервюираните.

По отношение на представянето на събраната и анализирана информация от прегледа на литературата е важно да се отбележи, че избраната система за цитиране отговаря на стандартите, възприети в НБУ и в частност на научната област в международен контекст. Известната като Харвардска система (Harvard system)позволява на четящия да проследява източниците едновременно с възприемането на текста и по този начин да си прави изводи още в момента на първоначално възприемане на информацията, без да разконцентрира вниманието си. Другото предимство на тази система също се отнася до спецификата на научната област – материалите по отношение на комуникациите са множество, голяма част от тях се намират онлайн и всеки месец излизат нови изследвания и публикации. Чрез Харвардската система лесно и бързо се възприема доколко актуални са използваните материали. Използваният в настоящата дисертация начин на изписване на източниците в края е в позволените вариации (Crème and Lea,2003:66).

Етичните дилеми, характерни за настоящия изследователски проект и свързани с достъп до вътрешна за организациите и в някои случаи – поверителна информация,  изискваха задълбочени консултации с научния ръководител преди да се пристъпи към  включването на хора в изследването.

Методологията на самото изследването беше официално представена от изследващия на 12 юли 2010 г. – пред специализираната Лятна школа на департамент „Масови комуникации” на НБУ пред голям брой специалисти от практиката и гости от други университети.

Всъщност методологичният модел позволява, при постигане на сигурни и значими резултати, по-нанатъшна изследователска дейност въз основа на досега извършената.

Tестът за редукция на данните и факторният анализ (factor analysis) индентифицираха комплект от взаимо-свързани променливи величини, които биха могли да помогнат при разясняване на тренда на корелация вътре в комплекта от наблюдавани променливи. Програмата индентифицира различни групи за всяка секция от въпросника. Предвид на прецизно дефинираните граници на това изследване в обсега на анализа бяха включени само няколко групи. 

Специфични цели на изследването

Специфичните цели, които се поставиха, са:

-    Да се установят нагласите на мениджърите, на професионалистите в областта на вътрешните комуникации, а така също и на остналите публики

-    Да се предвидят бъдещите тенденции за развитието на вътрешно-организационните комуникации – на базата на проведеното изследване и на развитието на световната практика и на технологиите

-    Да бъдат очертани основните параметри на модел или рамков документ, който възнамеряваме да предложим в края на дисертацията, за ефективно използване на вътрешните комуникации на ПР тактики за комуникация с вътрешни публики в съответствие с особеностите на българския пазар. Моделът следва да бъде адекватен и на световните и европейски практики и на изискванията на ЕС и Директивата за информиране и консултиране на служителите в ЕС

-  Да се формулират препоръки, основаващи се на резултатите от проведеното проучване за практикуващите ПР и занимаващите се с вътрешни комуникации специалисти, които да доведат до успешно реализиране на вътрешноорганзационните комуникации в България;

За постигане на целите бяха формулирани следните задачи:

1.   Да се установи дали вътрешните комуникации се извършват планирано и целенасоочено от мениджъри, ПР и/или ЧР специалисти в някои от големите организации, опериращи в България.

2.   Да се идентифицира кои са ПР тактиките, които се прилагат за осъществяване на вътрешните комуникации, дали те са съизмерими със световните теоретични постановки и практики, като колко ефективни ги отчитат българските специалисти, които ги практикуват; има ли специфики на работата на българския пазар, които да не могат да бъдат пренебрегнати при изгаждането на вътрешна комуникационна стратегия и при избора на тактики за прилагането й.

3.   Да се установи дали ПР агенциите в България използват планирани вътрешни комуникации и развити писмени комуникационни кампании и предписания, както за клиентите си, така и за своята собствена дейност.

4.   Да се изследва какви са възпрепятстващите елементи, ако има такива, които ограничават ПР агенциите и организациите в България да използват вътрешни комуникационни стратегии и кампании.

[1]За обобщените данни от отговорите на въпроси 1 и 2 от Секция 1 виж Фиг. „Рамков профил на интервюираните”.

[2]За отговорите на въпроси 1, 2, 3 и 4 от Секция 4 относно допълнителни статистически данни за участниците виж Фиг. „Рамков профил на интервюираните” и Фиг. „Въпроси, получени отговори, коментари”.

обратно нагоре