Целта на дисертационния труд беше да извърши задълбочено научно-изследователско проучаване на проблема за вътрешноорганизационните комуникации в България в светлината на политиките на Европейския съюз. Изследването бе осъществено в резултат на продължителна и фокусирана събирателска и аналитична работа. Използвани бяха голям брой автентични анализи на учени от Европа, САЩ, Австралия и други страни с принос към комуникационната наука. Преобладаващата част от източниците са ползвани в оригинал, тъй като не са превеждани на български език. Същевременно, от голяма полза бяха наличните публикации по темата на български авторитетни научни извори, най-вече по някои по-общи аспекти на теорията на комуникацията. Към научните източници бяха прибавени и директивите на ЕС, фиксиращи политиката на Съюза в съответните области, в т.ч. и в областта на комуникацията.
Наред с използваната научна литература и документация на ЕС, бяха проведени лични срещи и интервюта с високопоставени представители на български корпорации, организации и компании, мнозинството от тях работещи и в международна среда.
Съчетаването на теоретичния и емпиричния анализ даде възможност да се докаже тезата, че вътрешноорганизационните комуникации са нов динамичен фактор в съществуването и дейността на организациите, осъществяващи своята активност в общоевропейското пространство и колкото по-добри са вътрешноорганизационните комуникации – толкова по-успешно се развива една организация.
В първата част на дисертацията, след кратко историческо встъпление разкриващо политико-историческите корени на възникване на Европейския съюз, бяха разгледани основополагащите принципи, върху които се градят политиките на ЕС и на страните-членки и беше изтъкната централната роля на съблюдаването на принципа на демокрацията. Прегледът на нормативната база и политиките на ЕС, отнасящи се до вътрешните комуникации, доведе до постигане на първата конкретна цел, а именно – систематизирано да се представи нормативната база (директивите) на ЕС, създаваща регулативната рамка по отношение на вътрешните комуникации в страните-членки.
Вторият извод, който се налага е, че съществува директна връзка на темата с проблема за човешките и социални права в европейското пространство.
На трето място в тази част на дисертацията, се очертаха предизвикателствата пред новите държави-членки на ЕС в областта на вътрешноорганизационните комуникации. България не прави изключение от новите държави и е необходимо също да приведе своите вътрешни нормативни бази и практики в съответствие с новия си международно-правен статут.
Във втората част - от анализа на комуникацията и организациите, произтичат някои изводи, които обхващат няколко аспекта:
Първо, оказва се, че организационната култура е съществен фактор в реализирането на комуникационната функция.
Вторият съществен извод е, че висшият мениджмънт, т.е. лидерите, е необходимо да приемат като едно от своите основни задължения доброто познаване на описаните основни комуникационни модели, функционирането им и управлението им. Пренебрегването на горната препоръка би могло да доведе до нелеко преодолими бариери и предизвикателства в непосредствено бъдеще.
Анализът на най-новите концепции за вътрешноорганизационните комуникации и техните особености при различни социални групи, при различни култури и културни специфики в третата част на дисертацията показа, че те се проявяват специфично, в зависимост от различните социални групи и култури.
В тази трета част бе установено още, че във време на промени, включително и в условията на депресия и криза, вътрешноорганизационните комуникации или комуникацията с вътрешните публики се превръщат в още по-значим компонент от общите усилия на организацията. Доказа се, че са необходими гъвкави и приемливи за всички участници форми на работа, каквито са например т. нар. „отнемащи време” срещи лице-в-лице или лични срещи, и „скъпите” видео-конферентни връзки.
В четвъртата част на дисертацията, в резултат на емпиричното изследване, беше установено как организациите в България осъществяват на практика вътрешноорганизационните си комуникации. Проведените интервюта потвърдиха, че много висок процент от респондентите приемат темата за вътрешноорганизационните комуникации в България и политиката на Европийския съюз като извънредно актуална. Те подкрепят необходимостта от научното осветляване на проблема, като в същото време са готови да се ангажират още по-активно за формиране, съответно усъвършенстване, на практическа политика на ниво на организациите, фирмите и обществените институции, които те представляват.
На основата на научния и емпиричния анализ за практиците в България бяха изведени препоръки, които биха улеснили работата им в областта на вътрешните комуникации.
Цялостното изследване потвърждава, че вътрешноорганизационните комуникации играят и ще продължат да играят нарастваща роля в съвременното общество, като добре обоснованите и ефективно прилаганите комуникации ще допринасят за налагането на положителните аспекти във всички области на развитието на организациите. В условията на криза, добрата комуникация може да се превърне в решаващ фактор за преодоляване и управление на кризата. Не по-малко важно е и обстоятелството, че прилагането на европейските политики и директиви в тази обласг в България е задължение на всички нива в организациите, а и на държавно равнище. Познаването на нормативната база на ЕС е задължение, което когато е правилно разбрано и добре осмислено, може да доведе до ефективно и резултатно планиране на комуникациите в организациите.
Същевременно, с изследването бе изградена една визия за бъдещето, за това какво и защо се случва, но и нещо повече - какво се очаква и какво предстои, какво би могло да се направи за насочване и управление на събитията. Несъмнено, тенденция, която се очертава по отношение на средносрочното европейското бъдеще на България, е да се увеличи мобилността и на работещи, и на фирми, което ще постави вътрешните комуникатори пред предизвикателствата на мултикултурните отношения и „вътрешни комуникации през граница”. Много вероятно е потребността от специалисти в областта на вътрешните комуникации да се увеличава – и като специалисти от състава на организациите, и като външни консултанти.
В дългосрочен план, превид глобализационните процеси и технологичните възможности, ясно се очертава и тенденцията специалистите по вътрешни комуникации в България да бъдат принудени да се съобразяват в работата си със световните тенденции, тъй като вътрешните комуникации рядко ще са обект на работа единствено в границите на една държава. Страната е привела нормативните документи в съответствие с изискванията на ЕС, но организациите закъсняват с прилагането им. Познаването на цялостната нормативна база на ЕС се превръща в императив, но така се откриват добри възможности за планиране на комуникационната функция в отделните организации, в интерес на повишаване на ефективността им и на техния принос в развитието на гражданското общество в България и в Съюза.
Като специфика на българския пазар в средносрочен план се очертава необходимост от информиране и обучение на висшия мениджмънт на организациите по проблемите на вътрешните комуникации и евентуалните положителни резултати, които могат да получат, ако съсредоточат управленски усилия в тази област. За специалистите по комуникации, които ще се занимават с вътрешни комуникации в България, ще е препоръчително да започват работата си с усилия в тази посока, а след като спечелят бюджет и свобода на действие, да пристъпват към същинската вътрешно-комуникационна работа.
Все пак, необходимо е да се отбележи, че вече има донякъде формирано разбиране за важността на разглежданата проблематика, както и нагласа в професионалната общност и висшите уравленски нива да се използват получилите нова актуалност в международната професионална общност комуникационни тактики и канали от типа „лице-в-лице”, като интерпретацията на тяхната относително висока цена и времепоглъщане е, че при дългосрочната им орентираност, възвращаемостта от тях е оправдана.
Настоящото оригинално авторско изследване, основаващо се на автентични научни български и чуждестранни източници, както и на богата информация, взета от практиката и в резултат на проведеното емпирично изследване, даде възможност да бъдат формулирани ценни изводи, а така също и предложения, за по-висока ефективност. Бъдещите изследователи и специалистите по ПР и вътрешни комуникации в България, а и в други страни от ЕС, биха могли да намерят резултатите полезни в тяхната бъдеща дейност.