Юлиана Кънчева

      

Резюме

 

Настоящата студия има за цел да разгледа характеристиките на новата медийна комуникационна система, изградена от симбиозата между конвенционалните и новите медии, аудитории, технологии и услуги, както и всички процеси на взаимодействие, протичащи помежду им.

Дигиталната медийна среда изгради принципа на индивидуализма и създаде нов тип отношения - хоризонтално-мрежови комуникации, интерактивни и социални структури и общности, превърнати в проводник на една мултикултурна индустрия. Информационно-комуникационната система непрекъснато се изгражда и променя с помощта на съвременния потребител – ползвател на аудиовизуални медийни услуги, чиито пряк достъп до информация и аудитории непрекъснато го вдъхновява да участва, да споделя и да създава съдържание.

Това доведе до коренна промяна в баланса на влияние между комуникатори и реципиенти и наложи нови стандарти в журналистическата професия.

Многообразието от технологични възможности, както и все по-разширяващата се област за набавяне на информация зададе параметрите на новия тип журналистика – онлайн журналистика, която освен с новите методи на създаване и разпространение на съдържание, се сблъсква и с нарастващата роля на участниците в комуникационния процес. Онлайн журналистиката изисква нови технологични, технически и комуникационни компетенции. Качественото производство на един медиен информационен продукт, плурализмът и различната гледна точка са новите стандарти за журналистиката.

Съвременният интердисциплинарен подход в обучението на бъдещите кадри в медиите помага за активното предаване на академично знание, за допира до мултиперспективни дейности, за изграждането на ориентация в съвременната медийна обстановка и сферата на обществеността.

Медиязнанието, освен като научна дисциплина, все повече ще се налага като една глобална форма на мислене чрез интердисциплинарни подходи в съвременния свят.

 

 

I. Новите технологии изискват ново съдържание 

 

 

Интернет пространството и съпътстващите нови форми за комуникация не просто разширяват възможностите й, те на практика променят начина на самата комуникация. В тези нови условия насоките в дейността на медиите не са радикално променени. Традиционната им бществена функция - да информират, да образоват и да забавляват запазва своята същност. Генералната промяна е в начина на осъществяването й. Процесите на конвергенция създадоха условия за възникването на една съвсем нова медийна система, която се характеризира с активната дейност на множество нови участници - платформи и услуги.

Съвременните медии действат едновременно като информационна система, комуникационен посредник, проводник на мултикултурна индустрия.

 

Въздействие на интернет и новите медии върху традиционните медии

 

Новото време наложи навлизането на традиционните медии в интернет, тъй като именно там мигрира голяма част от тяхната аудитория, но все пак новопоявилите се дигитални версии носят от характеристиките на познатите и наложени формати.

Професор Руси Маринов смята, че новият тип комуникационна култура е основана на емоционалното, драматичното и стимулиращото като нейни постоянни величини, а комуникационните структури са се превърнали в по-абстрактни, разчупени, накъсани и изпълнени с дисонанс. Комуникацията е по-открита, флуидна и разтворима в пространството, което осигурява потапяне на потребителя в комуникационните събития.

Правейки съпоставка на характеристиките на традиционните и новите медии, Маринов цитира Кевин Кавамото от университета във Вашингтон, който прави следните разграничения между двата типа медии: [1]

 

Традиционни медии	Нови интернет медии
Географски ограничения: Масовите медии са ориентирани към географско-ограничени пазари и регионална аудитория; специфичен пазар	Отдалечеността на аудиторията е без значение: Медията е ориентирана към потребности и интереси, без да се влияе от физическото разположение на потребителите; специфични теми
Йерархичност: Новините и информацията преминават през определени вертикални йерархии – редактори и коректори	Комуникации без йерархии: Новините и информацията се разпространяват хоризонтално, от непрофесионалисти към други непрофесионалисти
Еднопосочност: Разпространението на новините и информацията е едностепенно с рестриктивен механизъм за обратна връзка	Интерактивност: Обратната връзка е моментална, в много от случаите нецензурирана и неконтролирана, дискусиите и дебатите имат отношение към мнението
Пространствено-времеви ограничения: Традиционните медии – вестници, радио, телевизия, са ограничени и като пространство и като време	Отсъстват пространствено-времеви ограничения: Информацията е в дигитален формат, а хипертекстът става по-голяма част от данните
Професионални комуникатори: Подготвените в професионално отношение журналисти, репортери и експерти представляват традиционния персонал на медиите	Аматьори и непрофесионалисти: Тези, които разполагат с определени електорални ресурси могат да публикуват в мрежата и те много често може да не са професионалисти
Високи разходи: Издаването на вестници или откриването на телевизионна станция са недостъпни за много хора	Ниски разходи: Електронните публикации не изискват прекалено много средства
Масов интерес: Основната част от традиционните медии разполагат с огромни аудитории и това предполага по-широко покритие	Ориентация към потребител: Липсата на пространствено-времеви и пазарни ограничители ориентира новите медии към индивидуални интереси
Линеарност на съдържанието: Новините и съдържанието са организирани по логически начин, в линеен порядък като се спазва определена новинарска йерархия	Нелинеарно съдържание: Новините и информацията са под формата на хипертекст, навигацията се осъществява съгласно интересите и интуицията на аудиторията, по нелогичен път
Обратна връзка: Реализира се посредством писма до редактора, телефонни обаждания, връзката се контролира и редактира, ограничена във времето и пространството	Обратна връзка: Осъществява се чрез електронна поща, контакти онлайн, дискусионни групи; не изисква големи усилия от страна на потребителя, често пъти не се редактира и контролира
Зависимост от рекламата: Необходимост, поради рекламен интерес, да се доставя посланието до големи аудитории, масови апели	Различни източници за финансиране: Освен рекламата се използват и други източници, което осигурява по-динамично съдържание, малка аудитория
Институционални структури: Големите традиционни медии функционират като корпорации, с централизирани структури	Децентрализация: Технологията позволява продукцията и разпространението на информация да бъде с минимални усилия
Фиксиран формат: Съдържанието се създава и разпространява във фиксирани пространствено-времеви рамки	Гъвкав формат: Съдържанието се променя постоянно, коригира и актуализира се, като допълнение мултимедиите позволяват да се интегрират няколко медиини формата в един
Журналистически стандарт, новини, ценности: Съдържанието се създава и оценява посредством конвенционални норми и етични правила	Формален стандарт: Не съществуват ценностни ограничители, съдържанието се оценява самостоятелно от потребителя

 

 

Грета Дерменджиева определя новите медии като симбиози от съществуващи културни конвенции, дигитални данни и компютърен интерфейс.  Автоматизираната им среда е изцяло променлива, с възможностите си за акумулиране на огромни медийни ресурси и инструменти, облекчаващи достъпа до тях. Погледнато в културен аспект, стана възможна появата на нови форми като интерактивно и мрежово изкуство, синтезиране на музика в реално време, интерактивни инсталации и мултимедии и т.н.

Синтезирано преимуществата, които новите медии предлагат са:

 

-   възможност за достъп до инфраструктура, услуги и висококачествено съдържание;

-   разнообразие и плурализъм на информационните канали;

-   активна плуралистична публична сфера, която се съобразява с различните гледни точки на малки групи;

-   независимост, етични норми и защита на журналистите;

-   активното споделяне на знание;

-   подкрепа на участието на гражданите в медийни инициативи. [2]

 

Дигиталната среда позволява един необхватен капацитет за съхранение на данни - компресират се и се архивират огромно количество данни.

Всеки вид съдържание може да бъде променяно нееднократно – коригирано или допълвано, според контекста и предпочитанията на момента.

Телевизионните предавания, например, са типичен медиен продукт, а тяхното презентиране, промотиране и рекламиране се осъществява чрез обмен на информация в публичното и в медийно пространство. За да са в синхрон с новите медийни практики, телевизионните мрежи публикуват части от предавания или цели такива в сайтовете си, а към тях добавят и допълнителни текстови съобщения, които  преразказват сбито съдържанието, коментират допълнително или анализират случващото се.

Съобщенията  не само представят медийно-комуникативната и реторичната ситуация, те са важни за представянето и на контекста. Това не са предимно помощни материали към вече реализиран медиен формат - предаване, сутрешен блок, интервю или други - тези съобщения са пълноценни източници на информация, ситуирани в различен комуникационен канал.

Активна практика е напоследък, след като вече са били позиционирани в сайта на електронните медии, тези материали да бъдат споделяни и в социалните мрежи.

Това още веднъж доказва, че интерактивността между класически медийни платформи и нови медийни канали вече е практическа необходимост.

Така медийното поведение на участниците и журналистите става достояние на по-широка публика, която има постоянен достъп до тези видеозаписи и има възможността да харесва, коментира и добавя информация относно засегнатата тема и текстовото или аудиовизуално съдържание на репортажа или интервюто. [3]

 

Конвенционалните медии навлизат в полето на новите медии, за да запазят и развият позициите си, а основното им усилие е насочено към мултиплициране на съдържанието им през платформите на новите медии - онлайн и мобилни комуникации.

Видео съдържанието, създадено от новинарските редакции на традиционна медия като телевизията, например, и в последствие генерирано в онлайн среда, представлява една голяма част от медийното съдържание на тази среда. По този начин основната медия – производител и генератор на съдържание се превръща в „носеща медия”, според определението на Валери Маринов.

Носещата медия, генерирайки основния масив от медийно съдържание и разпространявайки го по различните платформи, има за цел надграждащо развитие и последващ контекст.

За разлика от печатните медии, които търсят възможност чрез интернет да компенсират спада в търсенето на продукцията си, електронните медии използват новата платформа за предоставяне и популяризиране на своите продукти в нова форма и за нови аудитории. Този модел има и свои икономически причини – уплътняват се или се намаляват разходите по производството на медийно съдържание, а освен това се появяват нови източници на приходи чрез онлайн рекламата. [4]

 

 

 Аудиторията като общности

 

 

Традиционните медии, ситуирани в новата дигитална среда трябва да са наясно, че новата им аудитория не е онази пасивна аудитория, с която са свикнали. Ако трябва да се направи най-обща характеристика на трансформацията от пасивност в активност на виртуалната аудитория, то тя би изглеждала така - виртуалният човек е:

-   Аналаизатор - възприема предлаганите му медийни съдържания не еднозначно, а аналитично

-   Критик - с напълно изградени критерии, според които оценява съдържанието, формата, реализацията и стойността на медийни продукти и услуги

-   Участник - не само получава медийни съобщения, но държи да участва активно в производството им

-   Създател -  създава собствени медийни послания, собствени аудитории, налага модел на поведение.

Пренасянето на традиционните медии в онлайн пространството на глобалната мрежа не ги превърна автоматично в „нови медии”, смята Грета Дерменджиева. Смяната на платформата не промени стандартния журналистически модел – събиране, филтриране и разпространение на информация от страна на комуникатора и консумирането й от страна на публиката. Статуквото не се промени от това, че редакциите отделиха обучени екипи за създаване на оригинално уеб съдържание, нито че вградиха в сайтовете си инструменти за обратна връзка.

Истинският преход се състоя едва когато започна трансформацията на аудиторията и тя получи нова роля в медийния процес. Огромната разлика между традиционните и новите медии не е присъствието, а участието.

Пасивната аудитория се превърна в активна онлайн общност, а общността се сформира между хора със сходни интереси и взаимодействия, които чувстват, че са сред себеподобни, и че техният принос е от значение.

Насърчаването на вътрешните връзки в аудиторията и даването им на средства за участие в съдържанието, превръща потребителите в активни съучастници със свой принос в избора на теми и идеи, в реален коректив на медията.

Тези общности станаха лостът, с който новите медии се придвижват напред. Общностите извадиха медиите от състоянието „старо съдържание върху нова платформа” и до днес продължават да изискват услуги, адекватни на всички съвременни технологии (в това число мобилни), право на въздействие, право на съавторство и пр., с което не спират да влияят върху развитието им и да дърпат напред.

Дерменджиева цитира международния консултант по образователни технологии Джеф Утехт, който смята, че общността става силна, когато има усещане за цел в онова, което се пише. Публиката се превръща в общност, когато членовете й започнат да посещават редовно определен сайт и не просто пасивно възприемат информацията, а участват активно в споделянето, или иначе казано – общността се формира около съдържанието. [5]

 

Журналистът от BBC Onlain Тревър Гибсън смята, че едно от предизвикателствата  към журналистите, работещи за сайта е интерактивността в новинарските истории. Интерактивността създава активно взаимодействие между онлайн комуникаторите, което е от изключителна важност.

Според него все по-често онлайн аудиторията предпочита не просто да й бъде разказана историята, а самата тя да участва в нейното написване. „Особено важно е да получаваме възможно по-голямо количество новинарски материали от потребителите на сайта, да предоставим на хората място, където да реагират на местните новинарски събития. Искаме хората не само да прочетат нещо, но и да направят нещо” – казва Гибънс и допълва, че когато една новинарска история е добра както във вестника или телевизията, така е и онлайн. Източниците най-често са едни и същи, затова и журналистите трябва да ги проверяват по един и същи прецизен начин, но също както в телевизията, радиото и печата, водещ принцип трябва да бъде за кого са предназначени материалите. [6]

 

Промените в технологиите са фактор за социална промяна, а самата социална промяна е фактор за промяна в културата на обществото, в неговите ценностни и светогледни нагласи, за промяна в политиката.  Променените форми на комуникация между хората доведоха до това, че днес сме свидетели на почти ежедневни национални, регионални и дори глобални революции. 

С развитието на интерактивните информационни технологии през последните години, особено на интернет с неговите приложения, ставаме свидетели на все по-сериозни промени във функционирането на социалните общности и на политиката.

Активността на хората в социалните мрежи, самоорганизацията им в тях и предприемането на определени действия водят до делегитимиране на правителствата и на партиите почти навсякъде по света и до създаване на повече или по-малко дълготрайни общности, които се стремят да постигнат своите икономически, политически и социални цели. Появата и умножаването на най-различни виртуални общности и трансформацията на публичната сфера са предпоставка за съществени промени в политическия живот.

В днешно време много от кризите зародени и подпомогнати от социалните мрежи, се развиха скорострелно. Революционните събития на протестни демонстрации започнали през 2010 г. и обединени под названието „Арабската пролет”, доведоха до безредици в страни като Тунис, Алжир, Либия, Египет, Судан, Йемен и др.

Свалянето на президентите на Тунис и Египет поставиха на дневен ред въпроси за влиянието на социалните мрежи и за ролята им за свалянето на диктатори в тоталитарни държави, въпреки че нито една от тези страни все още не е поела ясно по пътя на стабилност и мирна демокрация.

 

През 2011 г. социални мрежи като Facebook и Twitter станаха средище на организации, довели до бунтове и размирици във Великобритания и направиха неуправляеми цели части от Лондон и други градове.

В края на 2010 и началото на 2011 г. отново социалните мрежи се изпълват със снимки и видео съдържание на протестиращи по време на  т. нар. „Жасминова революция” в Тунис. Официалните власти наложиха ограничение на интернет достъпа , поеха контрола над потребителските пароли и проверяваха онлан публикациите. Много уебсайтове са блокирани, включително и Уикилийкс, чиито разкрития допринасят за народното недоволство. 

Подобна ситуация възникна и през 2013 г. довела до протестите на площад „Таксим“ в Истанбул против застрояването на парк „Гези“.

 

Опитите за упражнение на държавен контрол върху мрежата и заплахата с цензура е често обречена на провал и може да доведе до колосални политически грешки.

Правителствата следва не да забраняват, а да се адаптират към социалните медии, които ускоряват новинарския поток и позволяват на слухове за обществени размирици, банкови сривове и пр, да се разпространяват светкавично.

Институциите трябва да използват тези платформи, за да могат да моделират събитията през тях. Затова е важно да бъде намерена връзката между виртуалните общности и политиката.

Не е за пренебрегване обаче и фактът, че съществуват общности,  които  търсят  радикални  изменения  в  политическата структура като расисти, неофашисти,    националисти, антиглобалисти и много други. Те използват същите достъпни и  лесни за манипулиране жанрови формати като блогове, персонални страници, форуми, нюзгрупи и пр., където спокойно репродуцират и надграждат идентичностните си характеристики, конструират се като общност в публичното  пространство.

Социалните медии предоставят възможността всеки да бъде изслушан и публичното пространство да се изпълни с плурализъм и разнообразие. До каква степен общественото мнение като резултат от публичен дебат води до общовалидна рационалност е спорен въпрос за много медийни изследователи.

За други обаче, като френския философ и теоретик Жан-Франсоа Лиотар в информатизираните общества анархията, индивидуалностите и несъгласието са по-скоро пътищата, които водят до демократична еманципация. [7] 

И двете крайности са спорни. Безспорно е обаче, че социалните медии все повече се налагат като основа на публичната сфера и имат потенциала да провокират гражданска активност и съучастие в обществения диалог на все по-широк кръг от индивиди и групи.

 

 

Уеб 2.0 като част от формирането на общностите

 

 

 

Основен фактор за формиране на социалните общности е развитието на Уеб 2.0, който значително разширява интерактивните характеристики на мрежата.

От потребител всеки би могъл да се превърне и в създател на онлайн съдържание.

Хората се оплитат в сложна мрежа от онлайн взаимодействия, в които всеки публикува на много места, общува с много и най-различни хора, търси приятели, хора със сходни интереси, виждания и пр. Уеб 2.0 се превърна във фактор за развитие на най-различни приложения, улесняващи комуникацията и самоорганизацията между хората.

Появата на социалните мрежи, както и на новите поколения мобилни телефони през последните години доведе до ускорени промени във формирането и трансформацията на общностите. Бързо и ефективно се изградиха виртуални общности, където всеки може да е съучаства, да допринася за продуцирането на социално съдържание, което размива разликата между автор и публика. Аудиторията сама дистрибутира посланията си като не разчита за това на институционализирани субекти. По този начин  отпадат  ограничения,  свързани  със  свободното  циркулиране  или контрола  върху  пренасяния  смисъл.

Липсват цензурата и филтрите, специфични за масовите медии като мениджърски екипи, рекламодатели, обвързаност с политическата конюнктура и т.н.

„Гражданските журналисти” се изявяват като медийни критици или контравласт, но също така и като доставчици на новини и преки конкуренти на професионалните журналисти. За разлика от политиците, ПР експертите и рекламодателите обаче, аудиториите са директните адресати на журналистическата работа. Независимо дали биват разглеждани като клиенти в рамките на един пазарен модел, или като граждани в една демократично-теоретична перспектива, те са „суверена”, на който журналистиката трябва да служи преди всичко.

 

Новите медии промениха радикално и журналистическите възможности. Глобалната мрежа е една необятна възможност за събиране и задълбочено проучване на информация, но също така създава конкуренция между редакциите и всички останали многобройни производители на информация – блогъри, потребители на социални мрежи и т.н. По този начин натискът за актуалност върху редакциите нараства. Възможността, която дава интернет на човека днес да бъде на живо на всички важни събития по света, засилва неимоверно конкуренцията между онлайн редакциите. Натискът от това една новина да се съобщи първо и незабавно, подмамва и с изкушението да се използва непроверена информация. При онлайн журналистиката би следвало да важат същите журналистически стандарти за качество и проверка на информацията, както и при класическата журналистика.

При двупосочния модел на комуникация аудиторията е много по-въвлечена в процеса. Журналистите и редакторите комуникират директно и на „равна нога” с публиката си. Този процес поставя и нови правила, за да може да се привлече и задържи вниманието на потребителите. За да бъде посещаван даден сайт или страница е необходимо да притежава стойностна и качествена за аудиторията информация.

Новинарската и аналитичната продукция трябва не само да се променя периодично, но и постоянно да се допълва и увеличава. Уебсайтът, както и умело написаната уеб статия трябва да са ясно структурирани. Прегледността и актуалността са водещи принципи за постигане на успех и посещаемост.

 

Една от огромните възможности, които предоставят Уеб 2.0 технологиите е възможността текстът и формите на представяне да се свързват по всякакъв начин и наново помежду си. Линковете осъществяват  кръстосани връзки между отделните сайтове, като по този начин принципът на класическата пирамида, по който се изгражда новината, загубва частично смисъла си и се замества от мрежови структури.

Не линейното представяне на дадена история може да бъде допълнено с различни връзки в мрежата. Вместо читателят да се движи като по въже, следвайки основната идея в текста, той може да събере частите от пъзела и да реши сам как да нареди картината. За да бъдат полезни линковете и препратките, те трябва да бъдат „обгрижвани” – т.е. проверявани и актуализирани.

 

Взаимодействието с аудиторията трябва да е постоянно активно, т.е. читателите не само да могат да правят коментари по дадена статия, а и да получават обратна връзка, което означава и авторът да се включи в дискурса. Навигацията между и с потребителите би следвало да се води умело.

 

Немският професор по журналистика и медиен мениджмънт Щефан Рус-Мол синтезира някои важни съвети и примери от практиката за успешна функционалност на онлайн изданията:

 

-    Непрекъснато използване на специфичните възможности на Уеб 2.0 – актуалност и интерактивност, пропорционално представяне, линкове вместо линейно представяне, уебдизайн и мултимедийна презентация, т.е. блогове, подкастове и влогове (видеоблогове), както и неограничените възможности за предоставяне на документация и архивиране.

 

-    Линковете трябва да се поставят директно, а не на края на статията – дори и да се прекъсва потока на четене и да се изисква от потребителя решение дали да продължи да чете, или да се насочи към линка. Вече се смята, че умно поставени линкове са вид услуга, която потребителите оценяват. Оправдано е очакването, че който влага усилия в „линкването”, може да очаква потребителят да се върне обратно на неговата страница.

 

-    Да се избягва “развалената стока” – лесно се забелязва дали един уебсайт е направен специфично за мрежата или се състои само от съдържание, което е взето от дадена печатна медия. Не е за пренебрегване и фактът, че доверието видимо се изгражда благодарение на известността на марката на даден сайт, съответно на славата, която има офлайн стоящата зад него организация.

 

-    По възможност най-често да се избягва това, което най-много дразни потребителя – дългото време за зареждане, неактуализирани страници, “мъртви” или погрешно поставени линкове, строителни площадки („страницата е в процес на създаване”), автоматично появяващи се прозорци – т.нар. pop-up-windows, както и банерната реклама. Никога не трябва да се забравя максимата, че нетърпението е основно качество на всеки интернет потребител.

 

-    Едно от основните правила е оптимизирането на търсачките – успехът на сайтовете зависи силно от това дали търсачките могат да намерят търсеното от потребителите. Налага се необходимостта статиите да бъдат снабдени с т.нар. тагове – „етикети”, които подкрепят търсачките, по подобие на опорните думи в каталога, които помагат на посетителя в библиотеката да локализира книги по определена тема. [8]

 

Социалните bookmarking инструменти - дават възможност да се управлява информацията от интернет по-ефективно, да се архивира и да се споделя със съмишленици. Списък от възможностите за избор, обикновено са ситуирани на дъното на даден сайт или статия.

 

Занапред тенденциите са насочени към семантичната мрежа, която е надстройка над съществуващата www и има за цел да направи информацията в мрежата по-понятна за компютрите.

Основната цел на семантичните мрежи е да изразяват реалния живот и реалните въпроси, които си задават хората.

Функциите на компютрите са в съхранение, търсене и по-слабо участие в обработката на информацията в интернет. Машините са в състояние да разрешат само добре дефинирани проблеми, с помощта на точно определени операции и коректни данни. Оценката, класификацията и значението на дадена информация се определя от човека.

„Семантична", в смисъл използван за мрежова комуникация означава осмислена, понятна.

Семантичната мрежа или Уеб 3.0 активно се внедрява в проекти с отворен код, който открива широк достъп до разнообразни продуктови модели, отваря нови комуникационни пътища и стимулира създаването на интерактивни общности.

Използването на Уеб 3.0 като маркетингов инструмент, се налага и като силна платформа за маркетинг на продукти, тъй като активното посещение на сайтове и портали от потребителите, определя и предните им позиции в търсачки като Google. Очаква се маркетинговите предложения да стават все по-персонализирани и предложени на потребителя в точния момент на точното място, според нуждите и интересите му.

Съществуването и развитието на глобалната мрежа и занапред ще бъде белязано от виртуалните общности, с техните собствени правила и интереси. Те си създадоха и собствена уеб култура, наложена от новите езикови практики на всекидневието. Писмената комуникация на виртуалния човек изобилства от интернет жаргони, съкращения, комбинации от знаци, емотикони и т.н. Компютърно опосредствената комуникация внесе една голяма промяна и волност в публичния език. Светкавичната среда за комуникации и гражданската журналистика, освен че борави свободно с фактите, съкращава езика и приобщава всички, които го използват, към новия си жаргон. Мненията, дали това е за добро или за лошо са полярни. Някои възприемат новия стил на писане като тревожен, а други като естествен етап от развитието на езика. Агресивната фразеология във форумите, т. нар. „хейтърство”, както и принципното опозиционерство са малка част от негативите, които съпътстват развитието на уеб културата и онлайн комуникацията.

Съвременната култура се оформя от уеб културите на глобалната мрежа, но това не са субкултури, които се противопоставят на една доминираща култура. Това са метакултури, чиито разклонения се изграждат на принципа на взаимност и свързаност в рамките на една хетерогенна, разнопосочна и отворена официална култура. Метакултурите са мрежите в мрежата.

 

Промени в начините на създаване, дистрибуция и потребление на видео съдържание

 

Непрестанното развитие на новите дигитални и медийни технологии промениха коренно начините за създаване, дистрибуция и потребление на аудиовизуалната култура. Причините за бързото навлизане на технолигиите във всички сектори на тази култура са предимно икономически, тъй като те правят производството на продукти и услуги бързи, качествени и по-евтини, а промотирането, дистрибуцията и продажбите им по-ефикасни.

Постепенно настъпиха промени в цялостната визуална култура. Появи се ново поколение от режисьори и оператори, които творят със съвсем различен визуален език. Новият визуален език на комуникация е адекватен на съвременното търсене и потребление.

Експанзията на дигиталните технологии обхванаха цялостния процес на създаване на продукция, разпространение и показ в дигитален формат на аудиовизуални продукти. Киното като част от културната индустрия, се принуди да последва променените условия на пазара, както и търсенето на продукти или услуги. Вече напълно се очерта нова форма дигитализирано кино, която разбива представите за филма като такъв. При съвременните способи на дигитализирано производство заснетите на живо сцени са само основният материал, който в последствие може да се допълни, комбинира или анимира със специално създадени и компютърно генерирани кадри.

Дигитализицията на производство и дистрибуция доведоха до снижаване на производствените разходи във всички етапи на филмопроизводство, увеличиха максимално производителността и разшириха пазарите. Дигитализационните процеси спестиха транспортирането на класическата ролка с 35 мм филмова лента, заменяйки го с високоскорстна мрежова връзка или сателит, които позволяват излъчването на филмите направо в киносалоните.

Своя голям шанс получиха и творци на по-евтини, но качествени продукции, които са независими от големите продуцентски компании, и които в последствие могат да бъдат разпространени от многообразните дигитални платформи. От всичко това печелят зрителите, които получават много по-голям избор и достъп до филмово съдържание.

 

 

Дигиталното кино – достъпното изкуство за всички

 

 

 

Въпреки, че съществува известен скептицизъм, повечето режисьори и оператори, работещи във филмовата индустрия, нямат нищо против агресивното навлизане на новите технологии в киното. Повечето от тях считат обаче, че все пак лентата е най-добрия носител за момента.

Неизбежно е да се замислим над факта, че след като лентата е съвършеният носител все още, както и най-добрият начин да се архивират и складират филми, какъв е смисълът от навлизането на множество видове камери, водещи след себе си други проблеми за разрешаване, като постоянно подменяне на начините на гледане на материалите, които са на дигитален носител? Отговорът е ясен: парите, а именно продажбите на всевъзможни цифрови технологии.

Какво мислят професионалистите в областта на кино изкуството, за новите условия? Филмовите творци са единодушни в мнението си, че ще остане приятното удоволствие хубавите филми да бъдат гледани на кино. Така, както са били замислени. 

Ето и мнението на световноизвестния полски филмов режисьор и продуцент - Кшищов Зануси, който смята, че филмовата лента няма още дълго да живее. „Не виждам нищо страшно в това, казва той, "кралят умря, да живее кралят". Просто се появи нова форма на аудиовизуален разказ - може би той ще се предава чрез цифрова техника, може би в триизмерен образ, може би зрителят сам ще си избира гледната точка... Може би това ще се случи твърде скоро. Но то не променя същността на киното - разказът си остава. Разказването за хората, за чувствата, за страстите - така си е от времето на Омир, на Шекспир... Ето защо смятам, че е по-добре да се примирим, че всичко умира, за да проумеем, че в крайна сметка нищо не умира.”, завършва Зануси. [9]

Носителят на Оскар, големият гръцки режисьор Коста Гаврас, казва, че днес, с навлизането на цифровата техника киното преживява същата революция, както бита на хората с навлизането на електричеството в него и признава, че не знае накъде върви киното в момента, но че преживява драматични промени. „Това е третата революция в историята на киното след прехода от неми към говорещи филми и от черно-бели към цветни. При предишните две се загубиха големи продуценти, изчезнаха големи студия, не се появиха отново големи актьори. Същото се случва и в момента”, казва режисьорът. „Днес гледаме кино в къщи, утре ще гледаме по мобилните си телефони. Това налага промени в разпространението на филмите и най-засегнати са киносалоните. Големите студия с грандиозни декори се заместват от компютри. Актьорите не играят на сцена, а в празно студио на blue-box. След това с помощта на цифровата техника се поставят декорите. Не знам докъде ще доведе всичко това”, продължава той, признавайки все пак, че цифровата камера все още не е достигнала съвършенството на кинокамерата, но има това безспорно предимство, че е много по-евтина.

 

Гаврас е много либерален по отношение на това, че днес повече от всякога шанс имат младите творци и непрофесионалистите, давайки пример с фестивали като Ρublic Digital Festival, на който участват стотици млади хора и амбициозни режисьори. Кандидатите на конкурса за кратки дигитални филмчета правят цели продукции, пишат сценарии, правят декори и костюми, създават музика и раздават роли, за да снимат филмчета с мобилни телефони, дигитални фотоапарати или видеокамери. Някои от тях печелят първи места, което им носи стипендии да следват режисьорско майсторство.

„В момента е много лесно да се научите да режисирате, казва Гаврас. Купувате си една малка камера и започвате да снимате малки истории. И така учите. И тези филми ги гледат продуцентите и решават дали да ви подкрепят. Разбира се, за да снимате, трябва да имате идеи. Ако очаквате някой да ви даде сценарий и да го направите – това не е достатъчно. Но ако има страст, всичко се постига, както и с много работа. Нищо не пада от небето. Когато аз учех кино, за да станеш режисьор трябваше да минеш през една цяла система – първо да станеш помощник, да работиш няколко години, за да се научиш. А в наши дни е страхотно лесно – купуваш една малка камера, един компютър, сниматее филми с приятели и се правят фестивали с тези филми, можете да направите и DVD и да го разпространите. Това е истинската революция. Невероятна е промяната, която доведе дигиталната технология. Не само заради улесняването при снимането, но се променя естетиката на творбите, променя се начинът, по който искаме да правим филми, начинът по който ги показваме. Негативното е, че не знаем как ще запазим материала, който снимаме дигитално. Филмът, който имаме записан на DVD се запазва 10-12 години, след това се губи, изтрива се. Трябва на всеки десет години да ги презаписваме.”, завършва той. [10]

 

Дигитализацията внесе и генерални промени в средата за възприемане на продукта на екранното творчество, като същевременно формира съвсем нов вид зрителски навици.

Дигиталният формат позволява разпространение чрез сателит или по оптичен кабел, а глобалната мрежа на практика се явява неограничен канал за дистрибуция.

 

Преподавателят в Нов български университет Стойко Петков синтезира теорията, че дигиталният запис не само опростява начина на заснемане и подобрява качеството на изображението, но и осигурява по-голяма свобода на творците при осъществяването на техните идеи. Разходите за консумативи и монтаж са многократно намалени, като в същото време възможностите за установяване на контакти и разпространение чрез интернет са многобройни. Дигиталната телевизия и видео, интернет (Web TV, IPTV, Smart TV), както и мобилните устройства са новите потребители на аудиовизуално творчество. За успешната реализация на създаваната продукция на международните пазари обаче, от творците се изисква да познават много добре спецификите на новите технологии. [11]

Създаването на аудиовизуално произведение е съвместно творчество, като в този процес се включват професионалисти от различни специалности, а продукцията изцяло зависи от техните икономически, творчески и технически възможности. Съществуването на конкуренция, както и стремежът да се ангажират най-добрите в сектора, кара една голяма част от филмовите продукции да включват професионалисти от различни страни и дори континенти. При нискобюджетните продукции, целта е да се ангажират участници в творческия екип, които да са както талантливи, така и готови да работят при по-ниско заплащане. [12]

 

Вече всеки може да прави филми!

 

Приносът на компютърния монтаж в киното е прецизност и ускоряване на самия процес, пестене на време при подредбата на кадрите, възможност за вмъкване на надписи и различни ефекти дори в реално време. Лесната преносимост на компютърната техника позволява работни процеси да бъдат извършвани навсякъде и по всяко време още след заснемане на материалите.

Най-популярните софтуери за дигитален монтаж като Adobe Premiеre, Lightworks или Final Cut Pro, са вече на достъпни цени и са на разположение както за професионалисти, така и за любители. Обучението по тях и практиката позволяват на всеки да създава собствена видео продукция, която в последствие  може да бъде обменяна или разпространявана в интернет пространството.

Специалният цифров софтуер за нелинеен монтаж, наложил се масово в кино практиката е в основата за създаването на визуалните и звукови ефекти на съвременните Sci-Fi и фентъзи филми.

 

Удивителните научнопопулярни филми като "Динозаврите" на ВВС [13]

(изцяло компютърно генерирани образи) или палеонтологическата приказка "Джурасик парк" [14] също са продукт на сложния софтуер. Така е създадено и изображението на стилизирания компютърен филм "300". [15]

 

Софтуерът за нелинеен видео монтаж е по-мощен и достъпен от всякога. Обработката на видео клипове се извършва в реално време, възможен е предварителен преглед на ефектите. Тези компютърни програми вече са достъпни както за професионални и полупрофесионални редактори, така и за любители. Създаването на видео съдържание никога не е било толкова лесно.

Matte painting – технологията, която доскоро служеше на кино творците да създават зашеметяващи специални ефекти, вече не е тайна само на големите холивудски студиа, а отдавна циркулира в интернет пространството и е в ръцете на потребители. За пример могат да бъдат посочени и други софтуерни програми за създаване и редактиране на неподвижно изображение, анимация или видео съдържание, премахване и заменяне на фон с различна сцена и т.н. Такива програми са - VideoPad, Adobe Premiere Pro, Chroma Key или инструменти като Photoshop Clone Stamp и т.н. Професионалният софтуер за видео обработка Adobe Premiere Pro позволява редактиране на различни видео формати - от DV (Digital Video) до некомпресирания HD (High Definition), от външен носител на лента, DVD, както и от мрежата. Интегрирайки се с останалите продукти на Adobe, Adobe Premiere Pro налага новите стандарти за съвременно кинопроизводство.

 

Днес с помощта на съвременните персонални компютри и смарт мобилни технологии, и с малко повече фантазия и умения, всеки може да се превърне в истински майстор на професионалното кино.

Публикуването и разпространението на онлайн видео съдържание вече е необратим процес. Програми за обработка и редактиране на видео има вече и в телефонните апарати, които позволяват с няколко движения да се направи собствен филм директно на дисплея., а оттам веднага да се прехвърли в интернет.

 

Потребление, променяне, споделяне в мрежата – всичко е на всички!

 

 

По-далновидните предприемачи в онлайн индустрията вече са напълно наясно с  новите характеристики на потребителите и управляват проектите си съобразно тях. Съвременният потребител на информация е пренаситен, ленив и разсеян.

Той търси лесното за ползване, икономичното и грабващо вниманието. Основното му изискване към обектите за информация е да са удобни и да пестят нерви и усилия, с един поглед, с едно посягане към мишката, на един клик разстояние.

Почти не се интересува от името на посредника–медиатор в контакта му с търсеното съдържание. Просто защото именно съдържанието, потребният текст или информация са единствената днешна ценност. Изключително съдържателно ориентиран е.

Влиза където и когато реши, грабва необходимата информация, без да се интересува от източника, медията или производителя на тази информация. Притежава комерсиално съзнание, прагматизъм и висока доза егоизъм, настоявайки за персонализирано съдържание и за лично негови информационни пакети, които при това трябва да бъдат гъвкави, актуални и най-важното - безплатни.

Като краен адресат на информация той няма сметка да плаща за нещо, което така или иначе ще получи по мрежата от друг канал.

От друга страна, непрестанното развитие на инфраструктурата на интернет, както и масовото навлизане на потребителски технологии за създаване и обмен на медийни съдържания, намират подкрепа и ревностни защитници в лицето на известни обществени личности. Сред тях е световноизвестният професор и преподавател по право в университета в Станфорд, САЩ  Лорънс Лесиг – основоположник и един от най-силните защитници на идеята за свободна култура.

Позицията на Лесиг за отворена и свободна култура в интернет е бъдещето, в което младото поколение, чрез свободния софтуер и софтуера с отворен код ще поддържа и променя развитието. Тази свободна култура, Лесиг нарича култура на ремикса, считайки, че днес ремиксът е навсякъде – в киното, в театъра, в музиката, в компютърните и мобилните технологии в уебсайтовете и т.н.

Началото е творческата дейност, която някой автор е произвел, смесвайки късчета култура със своята собствена креативност. Тази дейност в последствие бива ремиксирана от други, посредством добавянето на още творческа дейност или дори посредством обикновена критика на тази дейност.

В този смисъл, културата и знанието са ремикс. Ремиксът е начинът, по който хората претворяват и доизграждат културата.

Чрез своите възгледи за връзката между свободата, авторското право и интелектуалната собственост, Лесиг цели да накара хората да осъзнаят, че творчеството е преди всичко изява на свободата на духа и че свободата им да изберат сами какви права на достъп да позволят за творбите си е тяхно право, но няма по-голям шанс от това да заявят желание да споделят направеното от тях с повече хора.

Това обаче не трябва да създава в потребителите усещане за възпрепятственост и затворяне в догми, които оковават свободата и по този начин бавно, но сигурно убиват свободата на човешкия дух.

Днес в света на киберпространство стриктните правила на Закона за авторското  право са много по-трудно приложими. Променени са и представите на хората за това кой какво е сътворил, пресъздал или разпространил, най-вече в мрежата.

Всяка творба, независимо от своя вид - аудио, видео, изображение или текст, чийто автори доброволно са генерирали в мрежата, предоставят на публиката си и права свободно да използват творбата им, както и да я разпространяват без ограничения. Това, според Лесиг, се нарича свободна творба или свободно произведение на изкуството. В противен случай науката и изкуството страдат, тъй като произведения, които вече може да са свободни за обществено ползване, се пазят в частни ръце. [16]

 

В подкрепа на всички тези разсъждения, считаният от мнозина за новатор Лорънс Лесиг повежда битка за реформа на закона. Предлагайки шанс за усъвършенстване не само на законите за авторското право, но и развивайки идеята за отворена култура и развитие в културния живот, който не бива да бъде изпускан, а насърчаван, Лесиг създава нестопанската организация Creative Commons (в превод „творчески общности“ или „съзидателно споделяне“).

Целите на Creative Commons като гъвкав инструмент са развитие на иновациите, тяхното разпространение, споделяне, тяхната достъпност, както и възможността да помогне на хората да разпространяват знанията и изобретaтелността си по целия свят. Този нов тип разрастване на обхвата на авторското право представлява комплект от типови договори за използване на авторски произведения.

Създадените чрез Creative Commons лицензионни споразумения позволяват на авторите и творците сами да определят кои права върху своите произведения да предоставят на потребителите.

В повечето страни Закона за авторското право не дава възможност да се предоставят дадени права на други лица без изрично съгласие, Creative Commons обаче решава този проблем. Този тип договори дават различни права –  възможност на потребителите свободно да копират, публикуват, разпространяват, да редактират, да представят публично или да използват по друг начин произведението с некомерсиални цели. Някои от разновидностите на договорите позволяват включително и свободно комерсиално използване като изричното условие е да се упоменават авторите и източниците.

Всеки автор има право да посочи какво точно позволява на публиката да прави с произведението му - дали само да копира, ползва или показва произведението, без да го променя, или да предизвика творческия потенциал на аудиторията, като изрично й дава право да променя и преоформя творението.

Всичко това не противоречи на Закона за авторското право и не уврежда правата на творците, а дори насърчава креативността им като им разкрива нови перспективи, споделят експертите. Принципно се счита, че това е един от начините за справяне на проблема с питратството. Creative Commons е една алтернатива на познатото авторско право, чиято основа "всички права запазени", се заменя с щедрия лиценз "някои права запазени".

Наред с това, когато произведенията се публикуват в интернет, кодът на типовите договори за Creative Commons, прикрепени към произведението, позволява на много търсачки да ги разпознават. Така достъпът до тези произведения е улеснен.

 

Защитавайки идеологията на Creative Commons, Лорънс Лесиг смята, че тя е една много добра алтернатива за тези автори, които не търсят печалба, а желаят да споделят творчеството си и да бъдат полезни. Не може във времето на новите технологии, глобализацията на интернет и новите медии, законът за авторското право да действа по същия начин, по който е действал преди.

Получава се парадокс, тъй като всеки има достъп до всичко, но в същото време идват авторските права и се оказва, че никой не може свободно да споделя нищо.

Изкуството се превръща в „забраненен плод”, който законът така яростно пази. Несъмнено настъпва нужда от реформиране на законите.

Creative Commons е в защита на принципите, че макар да се пропагандира точно обратното, изследвания показват, че свободното споделяне в интернет води до закупуване на дадена творба върху нейния физически носител, без значение дали става дума за филм, музикален албум, книга и т.н. Лесиг подкрепя безрезервно младото поколение, което расте в свят на иновации и технологии. Технологиите създават творчески инстинкти, които не трябва да бъдат убивани. [17]

Възгледите на Лесиг се споделят и от професора по право Нели Огнянова. Според нея няма спор, че авторското право е важно, пиратството ограбва, а артисти и певци, изобщо творците трябва да бъдат подкрепяни, но технологиите се развиват и правото трябва да отчита новата ситуация. Професор Огнянова счита, че регламентацията на авторското право е компромис между големите интереси, които имат индустриите на производителите на съдържание, и правото на достъп до знание. [18]

Първоначално договорите са създадени според правната система на САЩ и това ги прави неприложими в други страни с различни юрисдикции. Предвид тези ограничения стартира проект за превод и адаптиране на договорите към различни правни системи.

Някои от типовите договори на Creative Commons вече са преведени на български език и са пригодени към българското законодателство.

Creative Commons България [19] препоръчва на българските автори да използват българоезичната версия на договорите, тъй като тази версия е съобразена със задължителните норми на българското право, позволява на автора да разбере в най-голяма степен кои точно права предоставя на публиката.

Българската версия също така изрично определя съдебната система на Република България за компетентна при разрешаването на спорове, свързани с използване на произведението.

Друг обществен защитник на либералните мерки като Драгослава Пефева от неправителствената организация "Интернет общество" смята, че в България има много голяма празнина откъм свободно съдържание, особено с научни и образователни материали в интернет, които да позволяват различни степени на свободно ползване. Според нея е лошо, че липсва интерес от страна на академичните среди към Creative Commons, защото в повечето държави договорите се поддържат именно от тях. Тя дава пример с британския Open University в Лондон, който качва образователни курсове в интернет именно под тези договори. [20]

 

Теорията на Лорънс Лесиг за ремикс на културата, намира своето продължение и в разсъжденията на Лев Манович, който, надграждайки теорията, въвежда термина   „deep remixability”. Според Манович това означава смесване на стилове, кодове, практики и нива на комуникация на дълбоко структурно ниво.  

Ако еклектиката, културата на цитата и препратката, деконструктивността, колажите, фрагментарността  белязаха постмодернизма във визуалната култура от последните десетилетия на 20. век, то днес се  ремиксира не само съдържанието на различни видове медии, но също така и техните фундаментални техники, методите на работа, както и начините на представяне и изразяване.

Този нов хибриден визуален език, обидинен в рамките на единна софтуерна среда включва операторско майсторство, анимация, компютърна анимация, специални ефекти, графичен дизайн, типография и т.н. Ако до скоро всички тези техники или подтехники са били уникални за различните медии, то днес те сформират една нова метамедия. [21]

 

Стана вече ясно, че съвременните потребители прекарват една голяма част от денонощието си онлайн. Много от тези хора, според възможностите и интересите си, ползват, създават, следят или споделят видео съдържание.

Интересно е да се проследи статистически как мрежата използва онлайн видеото.

Компанията Video Bloom, която стои зад „VIEW index” е направила такова проучване сред 650 сайта, публикуващи видео. [22]

Как уеб сайтове използват видео съдържанието и с каква цел.

Ето какви са получените резултати:

 

34% Промоционално видео

31% Демонстрационно видео

28% Информационно видео

26 % Забавно видео

22% Новинарско видео

4%   Съдържание генерирано от потребителите /User Generated Content/

3%   Друго

 

 

Получените резултати надхвърлят 100%, тъй като повечето от сайтовете са посочили повече от една опция - средно от 2 до 5 опции.

 

Един от анализаторите във Video Bloom Тайлър Бакарич разяснява повече подробности за категоризирането.

Видео, което показва на потребителя как да си направи собствен продукт, използвайки друг комерсиален продукт - е демонстрационно видео, но ако видеото показва как с помощта на продукт от една определена компания може да се постигне нещо – това е промоционално видео.

Видеофайловете, които представят нещо случило се наскоро, се класифицира като новинарско видео, но то не трябва да съдържа комерсиален елемент (да промотира услуга или продукт на компания).

Видео съдържание, в което има видео материали за медиите (video press releases) ще бъде класифицирано като промоционално, защото макар и да представя новина, това е новина, чието намерение е да събира потенциални клиенти и инвеститори и т.н.

Важно е да се отбележи обаче, че както всяко едно съобщение в мрежата може да действа рекламно, така и всяко съобщение може да действа като новина. [23]

 

Това което направи интернет толкова популярен е бързият и свободен достъп до информация.

Дефинициите за изкуство и култура би следвало да са гъвкави, поради факта, че става въпрос за материи, които са специфични, разнотипни и нехомогенни, съответно и правилата за тях би следвало да са такива.

В този смисъл и в крак с времето на свободната култура вече масово се наложи една тенденция на споделена достъпност, неограничаваща разпространението, производността или копията.

 

Възприетата вече като напълно естествена, и както изглежда все по-налагащата се тенденция за мигновено и масово разпространяващи се медийни съдържания в мрежата, засегнаха всички сфери на изкуството.

С безкрайна лекота, но трябва да се признае, че понякога и с много творчество, потребителите създават, коментират или преработват съдържание - видеоклипове, ремикси на заети откъси от филми, правят репортажи от място на събитието или горещи точки по света, демострират  папарашки находки, създават политически сатири или пропаганди и т. н. Съдържания, които много често пресичат физически и културни граници с невероятна лекота, съдържания, които са в състояние да активират общности по непознат досега начин, но и понякога с непредвидими последици.

 

Кино изкуството се оказа едно от най-засегнатите страни. Вината се хвърля предимно върху нелегалното разпространение на филми в мрежата, а някои професионално заети специалисти в бранша чертаят най-мрачна перспектива за банкрут на целия сектор.

До каква степен обаче причината е само това?

От една страна, самата индустрия преди време сама започна да унищожава културата на малките киносалони с различни профили, собствен облик, история и атмосфера от близкото минало.

Евно автономно културно събитие от миналото като ходенето на кино се загуби в зрелищната консуматорска култура на мултиплексите в големите градове и търговските центрове. Консолидираните монополи на разпространение държат хитовите им заглавия и скъпоструващи продукции да се представят именно там.

За хората, живеещи в отдалечени периферни квартали, тези от по-малките градове, останали без киносалони, както и за любителите на филми, различни от нашумелите блокбастъри, остана възможността да удовлетворяват естетическите си потребности, прибягвайки до торент тракерите и нелегалният даунлоуд на (най-често нискокачествени) видео копия.

Некомерсиалните форми на кино, каквито са – експерименталното и авангардното кино, документалното кино, кино и видео арт и т.н. изчезнаха от киноекраните и бяха маргинализирани до опциите да бъдат показвани единствено в малки затворени интелектуални общности на познавачи, в рамките на единици оцелели субсидирани киносалони или в рамките на различни специализирани фестивали.

В България този проблем, допълнен и с високите цени на билети за кино, се усеща особено осезателно, което и закономерно подрежда страната ни на едно от първите места в света по аудио и видео пиратство.

 

В тази връзка, интерес представлява мнението на художника Красимир Терзиев, който като преподавател по дигитални изкуства в Националната художествена академия признава, че един от основните източници да набавя за лекциите си примери от изключително непопулярни в България полета на изкуството като авторското документално кино, филмовото есе, историята на експерименталното кино и видео, е интернет и различни торент сайтове, които не винаги са с регламентиран статут.

Според него, трудно се осъществява образователен процес в страна, в която няма национална колекция и филмов архив, които да покриват областта от модерната и съвременната култура, и  където няма систематизирана национална музейна колекция от съвременно изкуство, която да служи за тези образователни цели.

Терзиев констатира със съжаление и ирония, че явно България не е място, където се предполага, че ще бъдат изучавани и практикувани въобще такива форми  на културата. [24]

 

Погледнато от друга страна, днешната аудитория и особено младото поколение е масово потънало в медийно-визуалното си битие.

Потребителите са отвсякъде заобиколени от образи, идващи от телевизията, компютъра, видеото, игрите, телефоните, и сякаш най-малко усещат липсата от изкуството на големия екран, смята профeсор Владимир Михайлов.

Според него, предоставеният огромен избор от източници на съдържание, както и възможността за ползване на интерактивните технологии, превърна членовете на тази нова аудитория в своеобразен участник в процеса по създаване на новата продукция.

Те формират и информационно-културния дневен ред на обществения живот.

Вече е наложена тенденция мненията на обикновените потребители да се превръщат в масов комуникационен процес.

В стремежа си да оцелее в битката за зрители, филмовото изкуство неизбежно се вслушва и подчинява на новите технологии, но сякаш пренебрегвайки факта, че новата медийна епоха изтри границата между публика и производител на културна продукция.

Новите технически способности на медиите за моментално и всеобхватно покриване на цялата аудитория, постепенно набраха скорост и превзеха тотално не просто вниманието, а и съзнанието на хората. Затова не новите технологии, а новият тип потребители трябва да вълнуват филмовите творци. Новата публика е силно „медиялизирана” публика, възпитана не от филмовите или театрални произведения, а от медиите.

Медийната художествена страна на новата технологична действителност лека-полека се очертава да бъде новата културна индустрия, а процесите на заимстване и обмен между театъра, филмите и медиите, най-вече аудиовизуалните медии, станаха все по-интензивни, за да стигнат до пълно сливане.

Или както твърди професор Михайлов – „Театърът и филмите не толкова се предадоха, колкото се продадоха на медиите, за да могат да продължат да съществуват.” [25]

 

 

 

Онлайн видео

 

 

 

Потребителят в информационното общество постепенно се превръща в интегрална част от информационния обмен.

Едно от доказателствата за това е, например, че вече 40% от целия трафик на платформата YouTube идва от мобилни устройства - смартфони и таблети, а интересът за гледане на видео през тези устройства непрекъснато расте.

В средата на месец октомври 2013 г. съоснователят и главен изпълнителен директор на Google Лари Пейдж представи данни за възходящата тенденция – през миналата година процентът е бил 25, а през 2011 едва 6%.

Популярността на мобилното приложение на YouTube заема все по-голям дял от целия трафик на видео сайта. Възходящият интерес не е изненада за екипа на YouTube, тъй като компанията инвестира огромни суми в мобилното си приложение.

Това е отдавна заложена стратегия, която дава все повече резултат и 40% от трафика на YouTube вече е мобилен. През месец ноември 2013 г. YouTube ще представи и опция за запаметяване на видео клипове за офлайн гледане на мобилни устройства.

Услугата ще е безплатна и достъпна чрез мобилното приложение. [26]

 

Репортажите, създавани от „гражданската журналистика” постепенно настъпват в ефира на всяка по-голяма медия.

Новинарската мрежа NBC News също се опитват да разширят възможностите си за предлагане на видео за смартфони, за да доставят новини по-бързо, включвайки разкази на очевидци в своето медийно покритие. В края на месец август 2013 г., традиционната електронна медия направи първата крачка със закупуването на Stringwire [27] - уеб услуга, която ще позволява излъчването на репортажи на живо (видео стрийминг) в реално време.

Чрез закупуването на Stringwire, NBC News показва готовност да допусне потребителското видео на живо директно в нюзрума си. [28]

Stringwire са известни с услугата си за заснемане на видео на живо, предаването му веднага в мрежата, създаването на канал с потребители, които са близо до събитието и поканването на приятели чрез Twitter, които да го гледат.

NBC ще може да събира потребителски генерирано видео съдържание от мобилни телефони по целия свят.

С уеб приложението Stringwire, NBC News ще могат да търсят и да информират потребителите на Twitter за дадено събитие и онези от тях, които са свидетели на съответното събитие ще получават линк. Кликвайки върху него, те ще могат да насочват камерите на телефоните или таблетите си към мястото на действие.

Така NBC може да започне да предава на живо видео без нуждата от специално мобилно приложение.

Замисълът на придобиването очевидно е да превърне очевидците на извънредни новини и събития с международно значение в оператори на камери, които да излъчват на живо от мястото на събитието. Освен бързината на предаване на ключови събития, услугата ще допълни новинарските емиси на медията с предоставяне на видео от няколко гледни точки и различни ъгли в реално време. [29]

 

Мрежовата технологията LTE (Long Term Evolution) /4G е безжична, мобилна, широколентова интернет мрежа, която има голям брой предимства, спрямо останалите технологии за безжичен пренос на информация. Предлага по-оптимизирана архитектура на мрежата, по-ефективно използване на радио ресурса, предоставя по-високоскоростен интернет за сърфиране, изпращане и получаване на електронни писма с големи по обем прикачени файлове, теглене на HD и 3D филми за изключително кратко време, видео конферентни връзки през интернет с високо качество, без насичане и прекъсване на сигнала и т.н.

LTE става все по-популярна технология, осигурявайки скорост и капацитет, които могат да поемат все по-увеличаващия се обем от данни, обменяни през мобилен интернет. Технологията подобрява онлайн игрите, HD телевизията и множество интерактивни услуги. Освен това позволява повече потребители да използват дадена услуга по едно и също време. Новата 4G мрежа ще позволи да навлязат масово в обществото онлайн мобилните услуги, което ще подейства благотворно на множество сектори.

Компанията Ericsson Mobility Report в свое проучване и анализ през юни 2013 г. извършва задълбочени измервания за пренос на данни и излиза с доклад, че мобилният трафик ще продължава да нараства значително в следващите пет години, предимно заради преноса на видео съдържание. Очаква се цялостният трафик да се увеличи многократно до 2018 г., а видео услугите трайно да се оформят като най-големия сегмент от този трафик на данни в мрежата. LTE услугите ще са достъпни за около 60% от населението на земята през 2018 г.  Качественото потребителско изживяване ще превръща LTE във все по-популярна технология, правейки я най-бързо развиващата се система в историята на мобилните комуникации. Подчертавайки нарастващото значение на скоростта в мобилните широколентови мрежи, докладът отчита, че това е следващата фаза в еволюцията на мрежите. [30]

Тенденция за растеж се наблюдава и при резултатите получени от TrendForce Corporation, компанията за проучване на пазара, задълбочен анализ и

консултантски услуги, в чиито доклад се казва, че през 2013 г. в света ще бъдат продадени 876 милиона смарт телефона, което е с 24,3% повече спрямо продажбите през 2012 г. [31]

 

Както по всичко изглежда, трафикът и генерирането на аудиовизуално съдържание, лесно споделяно посредством социалните мрежи, блоговете, микроблоговете, електронните пощи и други социални платформи, ще се разраства непрекъснато и в бъдеще.

Социалните мрежи задържат и дори увеличават статута си на най- предпочитаните платформи за комуникация от потребителите, предоставяйки им възможност за генериране и публикуване на съдържание в различни медийни форми, и ангажирайки ги повече от всякога чрез множество канали.

В подкрепа на това твърдение, интерес би представлявало да се види една актуална статистика (октомври 2013 г.) на ежемесечената аудитория на активните социални мрежи. Статистическото изследване е проведено от агенция The Realtime Report, която обслужва интересите на бизнес компании, провежда маркетингови проучвания и медийни изследвания. Клиентите на агенцията получават седмичен и-мейл бюлетин. [32]

 

 

 

 

The #RLTM Scoreboard: Social Networking Stats for the Week     /RLTM индекс: Социални мрежи - статистика за седмицата/   October 18, 2013

Facebook: 1, 150, 000 000 месечно активни потребители  via Facebook   YouTube над 1 милиард месечно уникални потребители  via YouTube   Twitter: над 218 милиона активни потребители месечно  via Twitter   Qzone: 599 милиона активни потребители месечно  via TechCrunch   Sina Weibo: Повече от 500 милиона потребители  via The Next Web   Renren: над 170 милиона потребители via iResearch iUser  Tracker   VK: над 200 милиона регистрирани потребители via VK   LinkedIn: 238 милиона активни потребители via LinkedIn   GooglePlus: 343 милиона активни потребители месечно  via GlobalWebIndex   Tumblr: 142 млн. блогове via Tumblr   Instagram: 150 милиона потребители via Instagram   Vine: 40 милиона регистрирани потребители via Vine   Tagged: 20 милиона уникални потребители на месец via Tagged   Foursquare: 40 милиона потребители via CNET   Pinterest: 70 милиона потребители via The Next Web   Reddit: 81 млн. уникални посетители месечно via Reddit   WhatsApp: 200 милиона активни потребители месечно via TechCrunch

 

 

Тези изследвания целят от една страна по-доброто разбиране на интернет аудиторията и нейното поведение, и от друга страна, сегментация на потребителите за целите на медияпланирането и за целите на оптимизация на интернет продуктите от страна на издателите на съдържание.

 

Видео съдържанието е навсякъде в интернет пространството - в сайтовете, в търсачките, във всяка социално-медийна платформа. Интерактивно е и лесно се вписва в социалните медии, с минимално усилие се споделя по платформите й или се вгражда в който и да е уебсайт. Според специалистите, то е и предпочитаният от потребителите ресурс пред четенето на текст.

В следствие на това, онлайн видеото се превръща във все по-ефективен и резултатен метод за промоция на продукти или услуги в сферата на онлайн маркетинга.

Отчитайки динамичния пазар и настоящ бизнес климат, както и нарастването по обем, разпространение и възприемане на видео съдържанието, онлайн маркетинговите и ПР стратези изтъкват следните основни ползи при внедряване на визуално съдържание:

 

-   Популяризиране и промотиране на бизнес, фирма или бранд в онлайн пространството (brand awareness)

-   Обвързване на потребителите с бранда и изграждането на взаимоотношения с тях (customer engagement)

-   Ръст на продажбите / конверсиите, ако крайната цел е да се продаде продукт или услуга

-   Подобряване на оптимизацията на уеб сайт (SEO)

 

Видеото вече не е една от ексклузивните рекламни опции в интернет, а е очаквано и търсено от онлайн потребителите. Ако заснетият и монтиран материал е интересен и с добро качество, той може да се превърне във „вирусна бомба“, а ефектът може да се подсили с платена реклама в YouTube и останалите социални медии. [33]

 

 

„Ефектът YouTube”

 

 

YouTube се наложи като една от най-популярните и бързо развиващи се световни платформи за генериране и споделяне на аудиовизуална продукция.

Видеопродукцията, най-често дело на потребители, светкавично се мултиплицира по целия свят чрез уебстраниците под формата на линкове. Голяма част от неговото съдържание се ползва и от множество традиционни медии и организации от всякакъв вид.  Това допълнително усилва въздействието и значението на едни или други материали, качвани в сайта.

Въпреки, че големи телевизионни и информационни медийни компании като BBC, CNN или международни новинарски агенции наемат хиляди професионални журналисти и репортери с много скъпа техника и сателитна връзка, те не винаги постигат онова, което милионите хора с мобилни телефони, записващи видео успяват, просто защото са навсякъде.

 

Писателят и анализатор Мозес Наим нарича този феномен „ефектът на двойното ехо” - първото ехо се получава, когато материалът най-напред се публикува в мрежата, а след това се излъчи от някой от основните телевизионни канали. Второто ехо възниква, когато телевизионните кадри получат постоянно присъствие благодарение на блогърите и активистите, които наново ги разпространяват чрез уебстраници като YouTube.

Активистите по целия свят, осъзнали доказателствената мощ на видеоматериалите, произвеждани от граждани и разпространявани по интернет, използват кадри, за да  показват инциденти с политически последствия.

Други пък документират важни тенденции като глобалното затопляне, нелегалната емиграция и корупцията.

Организацията за човешки права “Witness” снабдява хора в конфликтните зони с видеокамери, за да могат да записват и разобличават нарушения на човешките права. Наблюдатели на избори документират изборните процедури.

Ислямистки и терористични организации също се ориентираха към тази тенденция, тъй като не е изключение в YouTube да бъдат намерени и клипове произведени от терористи. “Ал Кайда” създаде специално звено за медийно производство, наречено “Ал Сахаб” (“Облакът”), което редовно публикува своите видеоматериали онлайн с реалистичното очакване те да бъдат подети от големите медии и от други уебстраници.

Всичко това неизбежно поражда и страхове, че е възможно манипулиране от заинтересовани групи и сили, от съответни посредници в разпространението на едни за сметка на други видеоматериали.

Вече е трудно да се прецени на какво да се вярва и на какво не. Как би могло да се разбере дали видеоклипът, публикуван от “гражданин журналист”, не е монтаж и няма за цел да се манипулира общественото мнение?

Някои видеоматериали разкриват истини, но други разпространяват дезинформация, пропаганда и откровени лъжи.

 

Всичко това е част от ефекта YouTube, който е нож с безброй остриета. [34]

От всичко казано до тук, би следвал изводът, че крайният резултат от употребата на YouTube зависи в много голяма степен от източника на публикувания материал.

 

Платформата вече заявява сериозно намерение да бъде адекватна на сериозната и професионалната журналистика.

През месец август 2012 г. YouTube създаде онлайн канал за разследваща журналистика - “I Files”, който има за цел да насочи вниманието на потребителите към теми, които често остават извън обсега на новинарските емисии. Идеята е да се предложи място на гражданската журналистика, която заснема интересни събития, но заедно с това да обърне много сериозно внимание на значими истории, достоверна информация и професионално организирано съдържание. Каналът ще предоставя и съдържание от световни новинарски гиганти като „New York Times”, „ABC News”, „BBC” и

„Al Jazeera”. Проектът се финансиран от американската фондация Knight Foundation, която има за цел да подпомага независимата, но качествена журналистика, която понася най-голямата тежест от финансовата криза в традиционните медии. [35] Отново през 2012 г. YouTube се включи и в президентската надпревара в САЩ, като пусна специализиран видеоканал за всички новини, свързани с предстоящите избори. Сайтът публикуваше клипове на Барак Обама и Мит Ромни, както и речи, прояви и конвенции на демократи и републиканци. Каналът включваше и информация от големите телевизионни мрежи и водещи печатни издания.

ПР стратезите отбелязваха по-високата посещаемост и лавинообразното мултиплициране на посланията на Обама, които му печелеха младата аудитория в интернет на негова страна.

 

Потокът от информация, захранван от самите потребители, в крайна сметка подсказва какво привлича аудиторията, независимо дали тя го възхвалява или го отхвърля. Светкавичната популярност, която някои видеоклипове произвеждат чрез YouTube, би могла да бъде много по-полезна за непознати и изгряващи изпълнители, отколкото могат да възпроизведат медиите и големите музикални компании.

Колкото е по-интересен и масов характерът на предлаганата продукция, толкова ефектът е по-бърз.

На всяко интересно музикално събитие или концерт е обичайна практика вече да се види множество от ръце, снимащи с мобилни телефони, което означава, че веднага ще се появят и в мрежата, независимо дали изявата ще бъде отразена от медиите.

Това е информация, която е светкавична, не се нуждае от обработка (въпреки, че често се добавя такава), а освен това е и изключително достъпна, включително и за медиите.

 В подобни случаи би могло да се каже, че медиите консумират, а не създават истории.

 

 

В условията, създадени от интернет за безпрецедентна скорост на информацията – средството предхожда съобщението

 

 

 

В отговор на непрекъснато нарастващите нужди на аудиторията от информационни развлечения и аудиовизуални продукти, телевизионните мрежи, музикалните компании и филмовите студия непрекъснато увеличават своята продукция.

Интернет доставчиците се опитват да впримчат медийния свят чрез предлагането на множество технологии и продукти, които биха допълнили или дори заместили телевизията и видеото.

Станалото технологично възможно разпръскване на стандартен телевизионен сигнал по интернет доведе до възникването на множество нови форми на технологична интеграция: Уеб телевизията, при която телевизорът се свързва едновременно с компютър и телефонна линия и позволява приемането на един и същ екран на телевизионни сигнали и интернет услуги, позволяващи им да функционират независимо; уеб страници със съдържание, допълнено от видеосигнал са предавани по телефона, показвани са от монитор или телевизор; предаване на видеосигнал по интернет, включен като прозорец в уеб страницата; предаване на информация, съвместима с телевизионното разпръскване, качена в интернет от сървърите на телевизионната станция и т.н [36]

 

Мултимедията, характеризираща се с интеграцията на различни медии, както и със своя силно изразен интерактивен характер, изглежда сякаш все още не съумява да ръзгърне своя действителен потенциал, поради реалния избор по отношение на съдържанието.

В действителност повечето експерти на медийната индустрия смятат, че истинската пречка за разрастване на мултимедията се дължи на това, че съдържанието не следва технологичната трансформация на системата. Или иначе казано – посланието изостава от медията.

 

Една от най-съществените характеристики на мултимедията е, че тя включва в себе си по-голямата част от културните проявления в цялото тяхно многообразие.

С появата си мултимедията сложи край на разделението и дори на разграничението между аудиовизуалните и печатните медии, популярната и ерудираната култура, развлечението и информацията и т.н.

Всички културни проявления се сливат в едно в тази дигитална вселена, която свързва в един гигантски, исторически супертекст миналите, настоящите и бъдещите проявления на комуникативния разум. По този начин те изграждат една нова символна среда, която превръща виртуалността в реалност.

 

Новите електронни медии не се отдалечават от традиционните култури – те ги поглъщат, смята Мануел Кастелс. Според него, това доведе до един социален модел, чиито характерни черти са широкоразпространената социална и културна диференциация, което от своя страна води до сегментация на потребителите - зрителите, читателите или слушателите.  Това означава, че посланията са сегментирани от пазарите, следвайки стратегиите на техните податели и са все по-силно диверсифицирани от потребителите на съответната медия в зависимост от техните интереси, използвайки възможностите за взаимодействие.

По този начин от една страна се наблюдават сходни реакции на членовете на аудиторията на еднотипни медийни послания, а от друга – медията се нуждае от по-добро филтриране на персоналните интереси на всеки свой потребител.

От съществено значение е и нарастващото социално разслоение между потребителите. Изборът и потреблението на мултимедия ще бъде ограничен до онези от тях, притежаващи времето и средствата, за да осъществяват достъп, което от своя страна зависи от страните и регионите с достатъчен пазарен потенциал.

Културните и образователните различия ще имат решаваща роля за използване на взаимодействието в полза на всеки потребител. Информацията за това какво трябва да се търси и знанието как да бъде използвано посланието ще бъдат жизненоважни за пълноценното участие в една система, различна от стандартните индивидуализирани масмедии.

Мултимедийният свят ще бъде населен от два коренно различини типа обитатели – активните и пасивните участници във взаимодействието, т.е. тези които могат да избират своите многопосочни вериги на комуникация, и онези, на които се дава ограничен брой предварително определени възможности за избор. Кой в каква категория попада се определя до голяма степен от принадлежността към определена държава, класово разделение, раса и т.н. [37]

 

В целия този процес на заличаване на национална и индивидуална идентичност, както и на културното преплитане, не е изненадващо, че медиите търсят начини за увеличаване на своето влияние, ставайки все по-пазарно ориентирани и следвайки променените нагласи в обществото. Медийното окрупняване доведе до еднотипност на медийните формати и практики, до създаването на сходно информационно съдържание.

В днешното глобално общество господството принадлежи на образите и на моделите на потребление.

 

 

Професионализъм vs. аматьорщина

 

 

В логичното продължение на тази теория, място намира и пазарно-ориентираната журналистика, която следва и задоволява предварително заявените от аудиторията интереси и нагласи, а не изгражда такива.

Новото време и новите медии се оказаха силно девалвиращи върху понятието персонификация в журналистиката. До скоро беше ясно, че колкото по-авторитетен и популярен е журналистът, говорещ в кадър, толкова по-ефективни са съобщенията, които той прави като автор. Отразяването и формирането на общественото мнение от него е много по-въздействащо. Повечето от тези разсъждения са вече в историята. Свидетели сме на това как с лека ръка и без ясни мотиви издатели и собственици на медии уволняват популярни журналистически лица, намирайки им посредствени заместители. Спорни и висящи остават въпросите за свободата на словото и информацията, достойнството на журналиста, както и автономията на самата журналистика.

Един от най-значимите проблеми е собствеността на медиите. За повечето медии се знае кои са собствениците, но не е ясно кой стои зад афишираните лица.

Все още в България журналисти продължават да бъдат сплашвани и подлагани на натиск, за да бъдат защитени дадени икономически, политически и криминални интереси.

Други проблеми на журналистиката са булевардизирането и възхода на жълтата преса, превръщането на издания и журналисти в ПР-и на икономически и политически структури, финансирането на някои медии от офшорни фирми и т.н.

Освен всичко останало не е за пренебрегване и фактът, че се наблюдава понякога неадекватна държавна политика в медийната регулация, както и сигнали за съмнителни практики в СЕМ и КРС. Очакванията към подготвянето на бъдещия медиен закон е да изисква пълна прозрачност на капиталите в сектора, както и да заложи ограничения за концентрация на собствеността.

 

Персонификацията в журналистиката, или „звездата” журналист постепенно залязва, отстъпвайки своето място на анонимния коментатор или блогър. Каква по-добра възможност за изява на позиция има обществено ангажираният анонимник, освен вселената на интернет.

Той е фоторепортер и новинар, коментатор и аналитик. Пълнейки интернет пространството със съдържание - със себе си, анонимникът изземва функциите на личностния журналист. Посланията му са насочени не само към обществото, но и към отделния човек.

 

Всъщност не технологиите оформят човека, а самият човек, съобразно своите желания, потребности и ценности дава форма и посока за развитие на технологиите.

Днес хората са се все по-зависими от технологиите и споделянето в мрежата се превръща в неразделна част от ежедневието.

Персоналните блогове, както и личните постинги във Фейсбук са „интимни, неинституционални съобщения, продиктувани от нуждата да се индивидуализираш в публичната сфера”, казва професорът по културна антропология Ивайло Дичев.

Новото виртуално битие на гражданския сектор оформи един съвсем нов културен жанр, чиито колаборативен характер е още по-подчертан от обстоятелството, че постовете, които най-често препращат към линкове и чужди съобщения, се коментират или „харесват”, което е основен елемент от успеха им.

Индивидуалният вкус все повече се превръща в послание. В много предишни епохи изкуството се е представяло като подражание на действителността.

Парадоксът е, че днес дигиталният свят е този, който се бори за автентичност като подражава на изкуството - имитира сюжети, пародира образи, конструира вълнуващи персонажи. [38]

Медийният анализатор Андрю Кийн определя това явление като „епоха на ексхибиционизма” – една твърде обезпокояваща тенденция към все по-голяма откритост или „хипервидимост”. Личният живот на потребителя е изнесен на показ напълно доброволно - „I update, therefore I am” (Обновявам /базата данни/, следователно съществувам). [39]

 

Всъщност Кийн е един от най-големите критици на технологията Уеб 2.0, наричайки я „онлайн аматьорщина“. Той заклеймява преклонението пред „благородния аматьор“, за когото смята, че е колкото необразован, толкова и опасен, тъй като блоговете и уикитата са смърт за медиите и издателите, които вече мултиплицират „съвкупните“ съдържания на тези сайтове. „Цунамито” от съдържание, създавано в мрежата от всеки с достъп до интернет предизвиква негативен ефект в културен, икономически, обществен и политически аспект.

Кийн твърди, че без някакви стандарти, или институции, които да "филтрират" доброто от лошото или истината от лъжата, аматьорите в интернет ще ни унищожат.

Днешните медии разбиват света на милиарди персонализирани истини, всяка от които сякаш изглежда еднакво валидна и струваща си. Не може изведнъж всеки да стане журналист, смята Кийн, без да се спазват определени професионални стандарти, обективност и етичен кодекс. В дигиталния свят на гражданската журналистика всичко може да мине и фактите се омесват с измислиците.

Професионалната преса, киното или музиката, всички са застигнати от

лавината аматьорско, потребителско съдържание. Всеки може да добавя, променя, въздейства или да взаимодейства с вече съществуващо съдържание и културни продукти. Заличават се границите между експертите и лаиците.

Стигайки до крайност в критиката си, Кийн дава пример с платформата YouTube, която, според него, представлява една галерия от аматьорско видео, където

 всеки държи да демонстрира как пее, танцува, шофира, поучава другите и т.н.

Всичко това той определя като една съвременна проява на нарцистична и фриволна култура на индивидуализма. [40]

 

Генериране и потребление на съдържание – лесно, но несигурно

 

В отворената за свободно допълване онлайн среда, информационният ресурс е въпрос на избор, без значение дали става въпрос за уеб услуги, социални мрежи, уики сайтове, блогове, форуми или групи за дискусии. Информацията често попада в мрежата нередактирана, но е широко отворена към всички. Предпоставките за сигурност и достоверност стават все по-трудно различими. До каква степен може да се вярва на информацията в сайтове като Wikipedia, при положение че в тях липсва редакторски контрол? Казано по друг начин, интернет има две конкуриращи се цели – информация и комуникация. Примерите за погрешна информация онлайн са безброй.

Много блогъри, например, които и да искат да са честни, не изпитват натиск да проверяват фактите си по-старателно. Освен това, те често биха предпочели да блеснат с оригиналност и да украсят фактите, отколкото да заложат на семплата и понякога простичка истина. От това следва да е ясно, че нуждите на обществото тежат много повече от исканията за качество на информацията. По този начин смело се изгражда един нов свят, където все повече потребители зависят от безплатно подадена информация, която никога не е била щателно проверена за достоверност и точност. Все повече и повече мнението се формира въз основа на най-силните, най-настоятелните, най- мотивираните гласове и малко хора се заслушват в най-добре информираните и обосновани мнения. Притеснително е, че нещата, в които много хора вярват и мислят, че познават подлежат на промяна без те дори да разбират, че това се случва. И подобни процеси все повече ще се задълбочават, докато хората се оставят да се включват в един групов ум, за който рационално изпитаната истина не е висша ценност.

Една различна и субективна гледна точка нанесена в уеб пространството като потребителска редакция може да отхвърли сложни изследвания, внимателни рационални проучвания, може да отхвърли истината. Подобен род процеси застрашават интелектуални ценности, върху някои от които се крепят основите на цялата цивилизация. Именно поради зачестяването на тези процеси, отново се заговори за явлението исторически ревизионизъм. Ревизионизмът като част от историографията, представлява различна интерпретация на масово възприетите от историците събития, доказателства и причини за дадено историческо събитие. Различните интерпретации на събития и факти могат да променят изцяло наложените представи. Днес основният показател за качество е бързината. Във всички ежедневни дейности, свързани с обслужване и комуникация се очаква бързина и своевременност. Съвременният потребител предпочита всичко, което се случва около него, да е максимално съразмерно на темпото му на живот. А това темпо става все по-бързо, с което обаче рязко се намалява възможността на хората да мислят.

Никога нещата не са се появявали с такава скорост и не са остарявали с такава скорост. Преходността замества трайността и продължителността в йерархията от ценностите.

 

Компютърът днес улеснява умствената работа по същия начин, както през индустриалната революция машините облекчиха физическата работа.

Милиарди хора вперили поглед в компютърния екран комуникират с други напълно непознати потребители, посредством общ език. Използват съдържание, което понякога сами създават, споделят, изследват, смесват, разпространяват и т.н.

Всички тези възможности обаче, не винаги подтикват хората към активност. Има случаи, когато възприемащият в комуникацията се оказва просто регистриращ, а в последствие пасивен и безучастен. Такъв тип хора могат най - лесно да бъдат заблудени от подвеждащо и невярно съдържание. Достатъчно силни ли са адаптивните възможности на човека, за да успее да се приспособи към променената информационна ситуация? Особено опасно може да бъде доверяването на съвети в интернет – в статии, форуми, чатове - особено ако се отнасят до човешкото здраве и безопасност. Често хората дават съвети за неща, които реално не познават добре, и така могат повече да навредят, отколкото да помогнат. Прекомерното количество информация може да бъде точно толкова опасно, колкото и твърде малкото.

Възможността всеки да изкаже и покаже гледната си точка или плурализмът в мрежата често предлага противоречива, взаимноизключваща се информация.

Свободата в интернет води до неконтролируема, от гледна точка на съдържанието информация  и до въпросът за безрезервното доверие, което се демонстрира към източниците. Често се разчита на информация, получена като съвет от лаици или публикувана от напълно непознати хора?

Друг риск може да бъде бързата обмяна на информация в мрежата. Публикуване на линкове, размяната на връзки, копирането и цитирането, мултиплицира за кратко време дори и невярната и неиздържана информация.

Като пример за подобен вид кризисна комуникация в България, може да бъде посочен случая през 2008 г., когато една банкова институция едва не пострада сериозно от невъзможността да овладее лавинообразната спекулация създадена в онлайн среда.

 

Ако в журналистиката за истинност се счита проверката на информацията от поне два независими източника, то в мрежата са нужни десетки за да се формира достоверност. А е всеизвестна тезата, че една лъжа повтаряна до безкрай става истина.

Много от информацията в интернет не е достоверна. Дори наглед сериозната информация може да отразява само личното мнение на автора или да представя само част от известните факти и да създава така погрешно впечатление.

Проверяването на информацията в източници като книги, енциклопедии, научни статии и т.н  понякога е просто задължително.

Увеличаването на скоростта на информационния поток, понякога обърква потребителя, затрупвайки го с непосилен обем сведения.  От друга страна обаче, свръхстимулираната обстановка притежава крайно въздействащ ефект. Психиката на хората се променя, представата им за реалната среда става дълбоко субективна. За да могат да се разрешат сега съществуващите информационни проблеми, хората ще трябва да разширят кръгозора си спрямо понятия като "истина", "факт", "информация", "обективно", "субективно" и куп други подобни.

Вестниците винаги са имали добра и авторитетна репутация за себе си и читателите лесно се доверяват на информацията, която вестникът им предоставя. Парадоксално е, че днес много често вестниците се пълнят с информация генерирана от потребители онлайн. По този начин недостоверната информация се тиражира допълнително и дори се продава.

Google се е превърнал в основен източник на информация. Много хора наивно вярват, че първият резултат, който получат е истина, считат Google за надежден сайт и автоматично му гласуват доверие.

Редно е, разбира се, да се отбележи, че в интернет съществува огромно количество надеждна, академична и вярна информация, генерирана от компетентни хора, учени и професионални анализатори и журналисти. Но в същото време срещаме същото количество изкривявания на фактите, пропаганда, лъжи, неистини, полуистини и какво ли още не. Всичко това може да бъде много подвеждащо, особено за по-младите хора, които предпочитат да вярват на това, което виждат в YouTube и трудно могат добре да разграничат подвеждането и пропагандата от вярната информация и фактите.

Решението е способността за правилна преценка за отсяването на вярната информация. Необходима е минимум двойна проверка на фактите и източниците, и не безрезервното информиране директно от сайтове като Wikipedia. Особено унизителен може да бъде фактът, как много уважавани и достойни капацитети и личности могат лесно да бъдат  очернени в биографиите си в Wikipedia.

Информацията в интернет рядко се проверява и трудно може да бъде доказана като достоверна. Доказано е, че анонимността в мрежата вдъхва голяма смелост и кара хората да казват неща, които иначе не биха казали. Очернянето на личности или институции е вече наложена практика и възможността за защита понякога е много трудна, а и законите за клевета и за свободата на словото са различни в отделните държави.

Очевидно е, че младите хора се изкушават от възможностите за „гражданска журналистика“, които интернет дава и всеки се надява на своите пет минути слава. Това е и един от мотивите за публикуването онлайн на много лична информация, а е известно, че когато дадена информация попадне в интернет и се разпространи, след това е почти невъзможно да бъде изтрита.

Заради всички гореспоменати проблеми изникват въпроси доколко потребителите са

по-информирани и дали в глобалната мрежа количеството наистина не влияе на качеството?  Кой защитава потребителите на продукта „информация” и къде да търсят правата си? Кое е това нещо, което ще ни донесе известна сигурност и ще се определя като  „величина за достоверност”. Нещо, което съвместно ще отразява актуалността на информацията и нейната популярност, обхвата й и нейната значимост и не на последно място ще гарантира достоверността на източника. Тези въпроси остават риторични.

 

Американският философ и съосновател на Wikipedia през 2001 г., Лари Сенгър споделя, че „ефективна би била система, която позволява на хората да оценяват сайтовете и автоматично да публикуват рейтинга. Търсачките би следвало да подреждат резултатите по рейтинг и така потребителите ще имат представа за точността на информацията, която ползват. И не само това, а дори бихме могли да настроим търсачките да вадят данни само от източници, на които вярваме.” [41]

Дезинформацията е един от основните недостатъци на интернет, но това не може да омаловажи предимствата му. Въпрос на лична и най-вече медийно грамотна прецеценка на всеки е как и доколко да се възползва от тях.

 

 

Изводи:

 

 

Най-голямата свобода на онлайн средата е, че позволява на всеки да споделя собствената си медия със света.

Основните характеристики на потребителите като ползватели на аудиовизуалните медийни услуги са многопластови. Цифровата среда донесе огромния шанс на личността да има свободен пряк достъп до информация и аудитория, която го вдъхновява да споделя, да участва, да общува и да създава.

Съвременният потребител има възможността да  живее в ситуация на онлайн среда, в която той и цялата информационно-комуникационна система взаимно се изграждат и променят.

Новите медии в дигитална среда, изградени на принципа на индивидуализма създадоха един напълно нов тип отношения – хоризонтално-мрежови комуникации, интерактивни и социални структури.

Пространствените и времеви ограничения станаха нещо абстрактно, създаде се усещането за едно непрестанно настояще. 

Медийната глобализация и развитието на комуникациите промени не само медиите, но и самата журналистика. Днешният и утрешният ден принадлежи на интернет, на онлайн журналистиката и потребителската информация, генерирана в социалните мрежи. Непрекъснато нарастващата активност на потребителите разширява медийната територия и често влиза в ролята на журналистически коректив. Медийният свят става все по-цялостен, специфичните различия между отделните медии все по-трудно се различават или направо изчезват в днешните онлайн формати, тъй като по един и същ начин транспортират медийно съдържание чрез думи, графики, звуци или образи.

В крайна сметка, изводът, който може да се направи е, че хегемонията принадлежи на общностите и сътрудничеството, което е един нов революционен етап в развитието на човечеството.

В съвременната уеб среда най-важен се оказава отделният човек, с неговия личен принос. Милиони малки лични приноси, които си сътрудничат и създават новата реалност.

До каква степен значимостта на тези приноси ще остане в историята, само времето ще покаже.

 

 

Бележки:

 

 

обратно нагоре