Юлиана Кънчева

II. Онлайн журналистика

Светът на новите технологии отне авторитета на медийната институция, на властта (четвъртата власт), на персонификацията в журналистиката . Постави под съмнение журналистическото знание, превръщайки го в равноправно на редовите знаещи, четящи или споделящи потребители в мрежата. Премахна монопола на медиите от аналоговото време като задължителен посредник между съдържанието и аудиторията - новите медии създават директни връзки между хора и данни. Съвременният виртуален човек се доверява на нови авторитети , които да го информират –социалните мрежи, блоговете или информация сортирана чрез агрегатори.

Автоматизираното филтриране на медийното съдържание е според интересите на човека или според популярността на информацията.

В този нов свят настъпи неизбежна трансформация не само в медиите, но и в журналистиката, която прие съвсем друг облик.

Ерата на новите медии буквално пренареди методите, образците, моделите и похватите в културата, но вече зададе изисквания и за нови стандарти в журналистиката. 

Мрежата за пръв път предложи на медиите хипертекстуалност, което означава голяма степен на свобода на избор за аудиторията.

Мултимедията, хипертекстуалността и интерактивността размиват границата между комуникатора и реципиента, тъй като в глобалната мрежа всеки е непроявен писател, редактор, читател, издател и клиент, смята Грета Дерменджиева. Това провокира журналистите да се откажат в голяма степен от ролята си на комуникатори и да се превърнат в експерти, в регулировчици на информационния трафик, в модератори, предизвикващи и улесняващи дискусии по дадени теми, в навигатори в света на новините и личните преживявания. [1]

Специфики и харектеристики

Различните видове журналистика не съществуват изолирано. Всеки формат подава информация на останалите, а на журналистите все по-често им се налага да разчупят мисленето си, като прекрачат традиционните разграничения и използват различни механизми за доставяне на информация. Напоследък вече е наложена и практиката журналисти, работещи в електронните медии да цитират в ефир и-мейли от слушатели, а често задават и въпроси на събеседниците си в студиото, провокирани от и-мейли получени по време на разговора.

Журналистите все по-често се изявяват в няколко вида медии едновременно.

Така както традиционните печатни медии вече имат уебсайтове, представящи аудио и видеоматериали, така и журналистите от електронните медии изпращат печатни текстове до уебсайтовете на радио- и телевизионните станции. Журналистиката в радиото, телевизията и интернет може и да се различава по стил или в определени други аспекти, но там, както и в печатната журналистика текат едни  и същи основни процеси – ориентиране към събития с новинарска стойност, събиране на информация, подбор на материала и представяне на новинарските истории.

Журналистиката е дисциплина на действието. Това действие, ситуирано и практикувано в мрежова среда, може да бъде определено като онлайн журналистика.

Онлайн журналистиката използва в най-пълна степен интерактивната комуникация чрез хипервръзки (линкове) и обратна връзка, въпреки че елементи на интерактивност все по-често присъстват в радио- и телевизионната журналистика.

Компютърно опосредствената комуникация определя и други отличителни характеристики на онлайн журналистиката, а именно комуникацията в реално време – възможността за публикуване в реално време, актуализация и допълване на публикацията. Друга съществена характеристика е оперативността – онлайн журналистът трябва да контролира и следи нелинейните връзки, организацията и навигирането на читателя между отделните блокове информация, както и за комуникацията между самите читатели.

Преподавателят към департамента по журналистика в университета в Шефийлд, Великобритания, Тони Харкъп обобщава, че широката свобода на достъп на интернет потребителите до първоизточниците на информация, съчетана с огромното количество на информацията в интернет пространството, предизвиква реалистичните опасения, че традиционните роли на журналиста като „портиер” или „пазач на входа” („gatekeeper”) и информационен филтър са вече сериозно застрашени. [2]

В новата медийна среда ставаме свидетели на паралелното съществуване на техническа и  журналистическа конвергенция. Конвергенция в журналистиката означава установяването на тесни връзки между блогъри и журналисти и между журналисти и широката публика. Или по-общо казано - сливане между професионална и непрофесионална журналистика.

Взаимодействието между професионални и непрофесионални автори в творческия процес на създаване на съдържание води до възникването на т.нар. "отворена журналистика". [3]

В новите динамични условия журналистическата професия трябва да отговори и на нови изисквания.

Очевидно е, че днес тя трябва да разчита не само на технически умения за работа в мрежата, но и на допълнителни качества, свързани с бързината на процесите и с необходимостта от сравняване и задълбочена аналитична обработка на материалите, по-голямата част от които са в интернет.  

Настъпиха някои фундаментални промени като форми и функции на журналистиката и писането за уеб среда също е силно повлияно от това.

Със създаването и публикуването на даден материал в уеб пространството, журналистическата дейност не приключва, напротив, тя тепърва предстои.

Следва допълване или коригиране, периодично осъвременяване, следене на реакции и сътрудничество с аудиторията. Всички тези функции на взаимодействие, изграждат цялостната култура на участието.

В мултиплатформената медийна среда новините са персонализирани и мобилни, посредством преносими дигитални устройства. Коренно е променено и отношението към самите новини - не само заради начина на възприемането им, но и заради последващото взаимодействие с вече наученото.

От линеен към нелинеен подход в журналистиката

Протичащите процеси на комуникация днес са различни от тези, които бяха характерни за аналоговата епоха. На съвремения журналист му се налага да усвоява все повече и повече компетенции. Със създаването и анализирането на текст или репортаж, както и с успешната редакторска намеса, журналистическата дейност не завършва процеса, напротив, от там той тепърва започва. Задължително следва да се добави технологично-културна компетентност, която ще позволи на журналиста обработка на медийното съдържание, свързване на текста с други истории, източници и архиви (хипертекстуалност), следва публикуване и дистрибуция.

Мултимедията или наричана от някои мултимедиялността, допълва онлайн съдържанието освен с текст, с аудио и видео подкасти, фотографии, информационни графики и интерактивни елементи. Всички тези компоненти изграждат структурата на дигиталната статия. Журналистите трябва да бъдат активни и в различните социални медии и мрежи, което ще им позволява да поддържат постоянен диалог с читателите си и да популяризират статиите си.

Онлайн журналистиката съдържа повече характеристики от телевизионната, отколкото от печатната журналистика, тъй като обединяващото между тях звено е екранът, въпреки, че този екран е различен от едноизмерния екран на телевизията. Поради тази причина, специалистите очакват най-голяма конвергенция между телевизията и компютрите.

Флаш технологията промени начина, по който се създава и представя един мултимедиен разказ, казва Грета Дерменджиева и дава пример с Adobe Flash, който понастоящем е най-използваната мултимедийна среда за създаване на презентации, анимирани клипове, уеб реклами, страници в интернет и др. Флаш продуктите заменят част от дългите блокове текст, допринасяйки за допълнителна гледна точка и възприятие на информацията. Новините все по-често биват представяни визуално, като графиките и видеото поемат по-голямата част от цялостното представяне. [4]

Хипермедийната среда, съчетаваща различни медии в едно цяло, принуждава журналистите да излязат от профилираните си направления – на вестникари, телевизионери или радиожурналисти. Онлайн средата ги изправя пред нова творческа и професионална ситуация да работят едновременно за различни медии, а това коренно променя същността на журналистическата работа.

Предизвикателството да се изгражда информационната архитектура на една дигитална статия, да се владеят тънкостите и спецификите на свързване на хипервръзките в хипертекста е не по-малко важно от това да умее да пише, да води разговор или да снима.

Онлайн журналистът се превръща в навигатор през огромното информационно пространство, притежаващ умението да мисли и работи нелинейно.

Правилото на „обърнатата пирамида”, на което всеки новинарски текст трябва да се подчинява е широко прилаган в журналистиката изобщо.

Структурата предполага най-важната информация да е отгоре, веднага след това изводът от материала, следван от причините и в края бекграунд информация в разказвателен стил.

Заглавието е основният и най-важен елемент на новината. Обикновено е с голям шрифт, въздействащо е и съдържа основното от самата новина. Новината може да съдържа и подзаглавие, без да е задължително, но е препоръчително, тъй като дава допълнителна информация за съдържанието. Потребителите четат основно заглавията и подзаглавията и ако бъдат заинтригувани преминават към самия текст на новината.

Следва водещият параграф или т.нар. „лийд”, който трябва да съобщава цялата информация. Задължително тговаря на въпросите кой, какво, къде, кога и как.

След прочитането на заглавието, подзаглавието и лийда, читателят е изцяло наясно с новината. Следва информация, която дава допълнителни подробности и факти и развива новината за тези, които искат да научат повече

Снимки, изображения, схеми или видео, обогатяват поднесената информация, а понякога казват повече от самия текст.

Дребни детайли или цитати са в края на новината, тъй като значението им е по-малко, но също са част от структурата на текста.

Принципно няма сериозно противоречие и разлика между похватите за писане на новина в традиционните медии и тези, според които се изгражда уеб текст.

Първите няколко параграфа са най-важни и трябва да са наситени с информация, защото именно те се включват в агрегаторите на новини и в мобилните новинарски услуги.

Известният журналист и автор на статии за дигиталната версия на „The New York Times” Джонатан Дюб съветва онлайн журналистите първо да са наясно с аудиторията, за която ще поднесат информацията си. След това да подготвят историята и нейното оформление  като съдържание и елементи - аудио, видео, интерактивни графики и хиперлинкове. Стилът на писане трябва да е стегнат и образен.  За онлайн журналистиката са характерни ясният, изразителен, убедителен и информативен стил, наситен с въздействащи  глаголи и запомнящи се съществителни.

Ако материалът е разделен на части от големи блокове текст, това би затруднило четенето на екран. Препоръчително е да се използват повече подзаглавия за разделяне на текста. Написаното трябва да е лесно за четене, да бъде сканируемо за окото, а изреченията и параграфите трябва да са кратки.

За разлика от линейната структура на печатните медии, където отделните информационни блокове се подреждат един след друг, при нелинейното писане за онлайн медията текстът е на малки парчета или „порции”, които могат да бъдат извличани чрез хиперлинкове.

Чрез нелинейния подход в мрежата, потребителите могат да събират информация по различни траектории. [5]

Принципите за писане на журналистически материали за традиционна и онлайн медия  са колкото сходни, толкова и различни. И в двата варианта важат наложените и  утвърдените правила за ясен и интригуващ текст, с удачен  подбор  на  думи, изразни  средства  и правилно оформени изречения. При онлайн медиите обаче, интернет средата налага съобразяване със своите характеристики - хипертекстуалност, мултимедийност и интерактивност. Именно те задават изискванията и параметрите за конструиране на ефективната дигитална статия. Текстовете вече не са линейни, а изцяло са съобразени със съвременнат специфика на Уеб 2.0, който еволюира с темповете на развитие на онлайн ресурсите и уеббазираната информация.

Всеки текст може да даде начало на дискусия, като потребителят е в състояние кардинално да промени смисъла на първоначалното съобщение или изцяло да измести информационния поток.

С интегрирането на медиите в онлайн среда възниква и необходимостта от създаване на обединяващо звено в работата на редакциите, неговата роля в планирането, създаването и координирането на разпространение на съдържание.

Журналистът и преподавател по онлайн телевизионна комуникация Валери Маринов, предлага своя теория за управление на съдържанието в т. нар. от него „мултимедиен нюзрум” [6]. Маринов разгараничава три основни етапа.

Първият е управление на постъпващата информация или така наречените „входове“, които са:

-   Собствени източници за информация и отразяване на събития, като тук може да присъстват практики, познати от конвенционалните медии. Те са основата върху която се стъпва при използването на другите „входове“, които се появявят с развитието на новите медии като: интернет ресурси; е-mail; неформални канали - блогове, сайтове от типа на YouTube, Vbox7 и т.н.

-   Социалните мрежи.

Вторият етап е непосредственото създаване на медийно съдържание.

Третият основен етап е разпространението на медийното съдържание или така наречените „изходи“, които могат да включват:

- Една или повече конвенционални медии; интернет канали основен уебсайт; неформални канали - блогове, социални мрежи, сайтове от типа на YouTube, Vbox7 и др.; RSS; допълнително таргетирано разпространение (и-мейл, мейл групи); мобилни комуникации.

И в трите вида „изходи“ основно място се отделя на селектирането на медийно съдържание, от гледна точка на целите и задачите, които си поставя медията, като организация в общуването с аудиториите и потребителите. [7]

Нарастващата нужда от медийна грамотност в онлайн среда

Съвременните комуникационни процеси протичат в специфични социални и културни контексти, които предопределят средствата за извършване на комуникативния акт.  Най-добра ефективност на комуникацията се постига, когато освен на темата, се обръща специално внимание и на канала, който задава формата, стила, езика на говорене, писане, изобразяване.

Медийната грамотност е специфичен и изключително важен образователен продукт, който най-общо предствлява набор от компетентности и умения за общуване в традиционната и нова медийна среда. Тази грамотност се отнася както към реципиента, като получател на медийни съобщения, така и към комуникатора като техен създател. Терминът „медийна грамотност” обединява всички до сега известни форми на грамотност на аудиторията по отношение употребата на различните типове медии. Това са:

-  функционалната грамотност - като сбор от умения за четене и писане на словесно съобщение, необходима в процеса на масова комуникация чрез печатните медии;

-  аудиовизуалната грамотност - като необходимост на публиките при възприемането, разбирането, анализа и отклика на съобщенията на електронните медии;

-  дигиталната или информационна грамотност - като необходимост при боравенето с цифрови комуникационни устройства.

Медийно грамотният реципиент - читател, слушател, зрител, потребител анализира и критически оценява медийните продукти, съзнавайки преднамереността на въздействието им по отношение на целевата аудитория. Всичко това е възможно при изградени индивидуални технико-инструментални, семиотични и интерпретативни умения. Високото ниво на медийна грамотност на участниците в дигиталното комуникационно пространство е предпоставка за свободна и отговорна медийна навигация, при която интересите и правата на субектите са защитени в еднакво висока степен. [8]

Потребителското контактуване с медиите, следва да бъде рационално, а не емоционално.  Ралица Филипова, преподавател по „Медийна грамотност” в Нов български университет, синтезира три  основни  етапа  в овладяването на медиите:

-   Първият и най-важен етап, според Филипова, е да се осъзнае нуждата  и  важността от преминаване на медийна „диета” - т.е., да се направи подбор и да се намали времето за телевизия, радио, интернет, видео или електронни игри, чатене или сърфиране из сайтове. Този етап е най-трудният, защото медиите обикновено влияят на емоциите и много често посланията, които отправят са на подсъзнателно ниво. От друга страна, достигането до този първи етап изисква да бъде осъзнат. Медиите създават силни зависимости – търси се разтуха в тях, отвличане на вниманието, изключване от действителността. За постигане на осъзнаване, човек се нуждае от външна намеса, от някой, който да му обърне внимание.

-   Вторият етап е свързан с ролята на медийната грамотност – да накара личността да отбележи факта, да го осъзнае, да получи потребност да възприема заобикалящата информационна действителност аналитично, да придобие умения за критично слушане, гледане или използване на интернет. На този етап всяка личност се учи да „разглобява” посланията, които достигат до нея  и да задава правилните въпроси. Този процес най-добре протича в колективни занимания. В тях е много важно да се придобият умения за изграждане и създаване на собствени медийни послания. Веднъж формирал собствена идея, всеки човек ще знае механизмите, по които тя се прави. А това е от изключителна важност, защото приемайки каквото и да е съобщение или послание, зрителят или потребителят ще има яснота за пътищата, по които то е дошло до него и по-лесно ще намери своите пътеки за заобикалянето му.

-   Третият етап е задълбоченото изследване на въпросите: Кой стои зад дадена медия и с каква цел? Кой губи и кой печели? С каква цел е избрана точно тази аудитория? В чия полза са отправените послания? Отговорите на въпросите определят целта - осъзнаването на механизмите, чрез които   масовите медии движат консуматорската икономика. [9]

Проблемът със собствеността върху много и различни медии – конвенционални и онлайн, тепърва започва да става важен и дискутиран. Медийната концентрация може да бъде опасно икономическо явление, пораждащо негативни последици за свободата на словото, на плурализма на мнения и т.н. Най-честото предположение е, че собствениците на медиите влияят върху съдържанието и формата на медиите чрез техните решения да назначат определени хора, чрез финансирането на проекти , чрез предоставянето на медийна платформа за идеологическите интереси на определени групи. С увеличаването на медийните конгломерати логично се поражда страхът, че ценностите застъпени в медиите ще се окажат трудно съвместими с големия бизнес, с капиталистическата система като цяло.  

Прозрачност на собствеността трябва да има, за да направи всеки реципиент своя информиран и съзнателен избор -  дава ли доверието си на тази медия, избира ли я за свой информационен източник, след като вече знае кой я притежава, финансира и управлява.

Принципно всяка една медийна организация може да бъде определена и като икономическа структура. Продуктът, който продава организацията, е именно медийното съдържание. Този продукт привлича аудитория, за която рекламодателите плащат. Тъй като собствениците на медийни организации не винаги са известни на аудиторията, аудиторията трудно може да направи връзка между съдържанието на медиите и интересите на собствениците. Така за повечето медийни организации на преден план излизат икономическите цели – реализирането на печалба.

По-необичайната практика е собствениците на медиите да поставят на второ място икономическите изгоди и да изведат на преден план качествения продукт в услуга на обществото. Но дори и в тези случаи няма как да се избегне постигането на икономически цели.

Интернет се посреща като новата медия, която дава възможност за пренасяне и достъп до огромни количества информация. Няма нищо по-лесно от това да получиш новина от другия край на света, без новината да преминава през много посредници. Но дали е толкова голямо разнообразието на новините в интернет, колкото изглежда.

Медиите станаха толкова много, че обикновеният потребител трудно би могъл да ги изброи. Конкуренцията помежду им ги уеднаквява като поведение и съдържание. Увеличеният брой на комуникационните канали намалява разнообразието в дадена тематика. Това доведе до две съществени явления – от една страна, съществуват медийни полета, които трябва да се запълват постоянно с ново съдържание. Очаква се това съдържание да бъде атрактивно, за да задоволи потребностите на публиката. От друга страна, съществуването на множество медии фрагментира публичното внимание и го разсейва. В желанието си да привлече това внимание на всяка цена, медията пренасища средата с информации, които да се съзтезават за вниманието на публиката.

Много бързо тенденцията за сформиране на медийни конгломерати от традиционните медии се пренесе в онлайн среда. Не бива да се пренебрегва и факта, че за уеб сайтовете е много по-евтино да си купуват готови новини, вместо да си генерират собствени.

В много от професионалните информационни сайтове преобладават „копи – пейст” журналистиката, статии с нелеп превод, правописни и граматически грешки, фактологични неточности или просто измислици.

Живеем в свят, в който информацията се движи много бързо и ни трябва малко време да осъзнаем, че бързината на информационния обмен не подобрява качеството на общуването, напротив, дори може да го затормози. Количеството информация не съответства на качеството на общуването. Човек мисли, че след като разполага с цялата информация, вече знае всичко, а това се оказва заблуда. Появява се проблемът с въображението, което малко по малко увяхва.

В постинформационното общество въображението е най-ценният капитал, зашото е най-застрашено. Отделният индивид се отучва да мисли, предоставяйки взимането на решения на хора и механизми извън него.

Медийната грамотност е необходимост от съществено значение като предпоставка за развитие на всяко цивилизовано общество. Колкото повече едно средство за масова комуникация бива опознато, толкова повече човек добива контрол върху възприятията си.

Комуникационните средства обаче се развиват така бързо, че много често човек може да изпадне в ситуация на догонване, смята професор Толя Стоицова, акцентирайки и на факта, че препоръките на Европейската комисия по отношение на медийната грамотност не са актуализирани от 2009 г. насам. Стоицова прави сравнение с развитите образователни системи, където „медийна грамотност” отстъпва място на по-адекватното понятие - „медийно образование”. Адекватността е в контекста на бурното развитие на технологии, медии и гражданско общество. „Семантиката на новото понятие, казва тя, е показателна, че за съвременния човек – човекът на 21. век, грамотността във връзка с медиите е недостатъчна, необходимо е по-широко цялостно медийно образование.” [10]

Медийното образование и медийната грамотност в съвременната реалност се  разглеждат като процеси за формиране на култура за общуване с медиите, комуникативни и творчески способности, критично мислене. Медийната грамотност помага на човека да използва възможностите на средствата за масова комуникация и допринася за  по-доброто разбиране на езика на медийната култура.

Една от съществените задачи на медийното образование е в това да обучава аудиторията не само на критично анализиране на разнообразните медийни продукти, но и на разбиране на механизмите на тяхното създаване и функциониране в рамките на социума.  

Медийното  образование, освен развиване на критичното мислене, задължително трябва да включва и обучение за възприемане и преработване на информацията и съдържанието в средствата за масова комуникация, в това число и с помощта на съвременните технологии.

Съдържание създадено от общността – краудсорсинг (crowdsourcing) [11]

Краудсорсингът е определение, наложено вече трайно в бизнес средите за изследване, анализиране, канализиране и извличане на максимална ефективност от присъствието и поведението на общността в социалните мрежи. Ключов елемент е задълбоченото и детайлно онлайн проучване на присъствието и поведението в мрежата, за да бъдат направени ефективни бизнес и маркетинг решения. Друг типичен елемент е общата ангажираност, тъй като решенията на проблемите обикновено са достъпни за широката публика. Тези нови отворени бизнес модели са чудесни инструменти за решаването на сложни инженерни, научни, софтуерни, политически и на практика от всяка област на живота задачи, в които се използва съзидателната енергия на общността.

Американският журналист от списание „Wired” Джеф Хау за пръв път използва понятието като метод за мобилизиране на общественото знание и използване на колективната мъдрост и творчество при възхода на информационно-комуникационната технология Уеб 2.0. Действие, изпълнявано досега от професионалисти, може да бъде изнесено към една неопределена мрежа от хора под формата на отворена покана. Това може да приеме формата на колективно производство, но също така може да бъде поета и от отделни личности. Същественото е, че критичните предпоставки са отворената покана и широката мрежа от потенциални  работници. [12]

Интересен исторически пример представлява фактът, че едни от първите практики за използване на краудсорсинг били при съставянето на Оксфордския английски речник (Oxford English Dictionary). През 30-те години на миналия век, когато се наложило преиздаване и обновяване на томовете, ръководството на авторитетното академично издание решило да се обърне с молба към обществеността, да се присъедини като изпраща свои варианти на термините, като потенциален вариант за използването им. Една от основните идеи била, че английският език никога не е спирал да се развива и това предполага едно непрекъснато и много задълбочено изследване. Тази практика просъществувала до началото на 21. век, когато изданието започна да излиза в онлайн вариант, а за периода са получени милиони писма. [13]

„Отворен код” - сътрудничество и култура на участието

Двупосочната връзка между журналистите и техните читатели заема все по-централно място в редакционните стратегии на онлайн изданията на водещи вестници, новинарските сайтове и информационните портали.

Големите вестникарски компании отдавна имат свои онлайн версии на изданията си,  за да достигат по-лесно до новата, силно комуникативна аудитория, да я задържат и със стремеж да я увеличават. Някои от изданията се радват на широка популярност, предвид огромното разнообразие от възможностите на интернет за достъп до информация.

Основни предпоставки за това са – интерактивността, възможността за персонализирано съдържание, 24 –часовото публикуване на актуална информация, възможността за включване на мултимедийно съдържание, непрекъснато актуализиране на публикуваните материали, лесно достигане до търсена информация, както и достъп до цялостния архив на изданието и т.н.

 Онлайн изданията предлагат на своите потребители допълнителни приложения и абонаменти – получаване на съдържанието по и-мейла, известяване за актуализация на новините, мобилни комуникации за iPad и Android, iPhone – апликация, Kindle Fires,

E-paper и други.

Само част от услугите на онлайн изданията могат да бъдат – видео, аудио и подкасти, снимки, интерактивни гайдове, аудио-слайдшоута, създаване на персонализирано съдържание и виртуални общности, което спомага по-доброто опознаване на потребителите и съответно – по-успешно продаване на реклама. Осигурен е безплатен достъп до основното съдържание, плюс платен абонамент за допълнителни услуги и приложения.

Повечето от успешните издания залагат на силно присъствие в социалните медии, където могат да бъдат последвани, например чрез акаунти или страници в социалните мрежи, собствени видео канали в YouTube и т.н.

С всички тези медийни услуги онлайн изданията на вестниците дават достъп и възможност на потребителя сам да структурира собствен микс от медийно съдържание. Това е и сигурният път вестниците да оцелеят, приспособявайки се към новите условия на дигиталната среда, както и да запазят поне част от аудиторията си, която става все по-доминираща в процеса на информационната обмяна.

Най-активните потребители на социалните медии, например, вече не се задоволяват само с коментирането на дадена журналистическа статия. Те искат да участват и го правят – създават собствени новини и репортажи, заснемат събития и анализират обществено-политическата ситуация. В последствие каналите за генериране и споделяне са наистина много.

Уеб базираните медии, освен установената вече система на събиране на информация /чрез абонамент към световните информационни агенции – според целите на формата си, и чрез традиционните канали – държавни администрации и организации/, все по-често събират и филтрират съдържание от интернет като информационен ресурс. В този ресурс неизбежно влизат и социалните мрежи, поради непрестанно възникващите там теми, процеси и социални нагласи. Отношението към този тип практики не е еднозначно, поради субективността на съобщенията, дезинформацията и необходимостта от допълнителни проверки на информацията.

В тази повсеместност на предпазливост от страна на професионалната журналистика, но и на неизбежно сътрудничество с все по-активно комуникационната аудитория, през 2012 г. британският вестник „Гардиън” предприе един много смел и доскоро немислим проект. Вестникът отвори платформата си за обмен на данни и прие генерираното от потребителите съдържание за ключова част от дейността си, считайки, че отворената журналистика е пътят и реалната възможност за медиите в дигиталната епоха. [14]

Проектът на „отворената журналистика” променя изцяло традиционния начин на създаване и отразяване на новини - линейно и вертикално ориентиран, превръщайки го във форма на сътрудничество с мрежови характер и хоризонтален принцип на разпространение.

Отворената журналистика официално приема потребителите за репортери, давайки им възможност във всеки един момент да бъдат включени в журналистическата дейност чрез краудсорсинг, интерактивност, съдържание, хиперлинкове и т.н.

Това променя изоснови и задава нови стандарти за традиционната журналистика, и въпреки че журналистът все още съобщава и редактира новините, процесите вече непрекъснато се споделят.

Новият принцип, който възприема „Гардиън”, е че публикуваната история е началото на процеса на търсене на истината и е само част от това, което знае журналистът.

В последствие процесът се превръща в двупосочен и дава възможност за доразвиване на темата. Публиката може да доразработва чрез снимки, видео и линкове и изцяло равноправно да сътрудничи.

С този ход редакционният нюзрум на изданието официализира напълно социалните медии, приемайки стандартите им – позволява не само връзки и комуникация, но насърчава и използването на различни технологии и средства за взаимодействие. Отворената платформа на „Гардиън” (типично по примера на мрежи като Google, Туитър и Фейсбук) позволява на външни разработчици, чрез приложно-програмен интерфейс (API), да използват свободно данните, да създават услуги и приложения, които да свързват или да интегрират съдържание.

За сравнение, много издания доставят съдържание в пакет, опитват се да създават своя онлайн аудитория чрез приложения за мобилни технологии и социалните мрежи, но те ползват затворен подход – въвеждат регистрация и платен достъп до съдържанието в архива. [15]

За да затвърдят позицията си на последователност и ангажираност със стратегията за „отворена журналистика”, която постепенно се превърна в ключов елемент на тяхната идентичност като вестник, през април 2013 г. „Гардиън” предоставиха на потребителите и най-новото си приложение GuardianWitness. [16]

Платформата е разработена  в сътрудничество с телекомуникационната компания  EE, която е и първият доставчик на 4G [17] във Великобритания. Отново на принципа на краудсорсинга и в двупосочна комуникация с журналистите на вестника, потребителите имат възможност да споделят видеоклипове, снимки и статии по всички възможни актуални въпроси или наболели проблеми от цялата сфера на социалния и политическия живот.

Журналистите също се възползват изключително от този нов инструмент, тъй като така те получават изобилие от прозрения и възгледи, за някои от които те може би все още нямат информация или достъп. Редакторите от своя страна, са ангажирани да проверяват стойността и автентичността на генерираното съдържание.

Мненията и интересите сформират „текущите задачи”, подредени по ресори, които непрекъснато се допълват и актуализират. Повечето от тях са със заложена дългосрочност във времето, според това дали събитията са предстоящи или в развитие (отворени задачи).

Отминали събития или задачи, които са намерили разрешение на проаблема си, биват архивирани, а достъпът до тях е възможен по всяко време.

Приложението е безплатно за iPhone, iPad и Google Android смартфони, а съдържанието се сподела в социалните мрежи, каналът на „Гардиън” в YouТube и т.н.

Подходът на “Гардиън” с отворената журналистика, среща и силен отпор. Упреците са за нелоялна конкуренция при предоставянето на безплатно онлайн съдържание и достъп до приложения, за приходите от реклама, за защитата на авторското право и други.

Писателката и професор по журналистика Хедър Брук, упреква стратегията на „Гардиън”, наричайки я „неустойчив бизнес модел”. Според нея новините не могат да бъдат напълно свободни и безплатни, напротив, те са скъп ресурс и някой трябва да плати за разходите. Освен това, с тези подходи се усложнява и без това тежкото положение за другите вестници, както и за журналистите, които все по-трудно ще искат да се плати за работата им. [18]

Сътрудничеството – ползи и предизвикателства

В дигиталната епоха традиционните медии губят най-важния си монопол – този на посредничеството, тъй като новите медии свързват хората директно. Свидетели сме на  преходно време - между традиционните и новите медии има и сътрудничество, и конкуренция, и войни. Някои директно определят съдържанието в онлайн среда като некачествено, или заклеймяват онлайн журналистиката, че не създава съдържание, а копира.

Медийният магнат Рупърт Мърдок нарече блогърите и интернет търсачките „клептомани”, „пирати” и „паразити”. Експерти от сектора му отговориха обаче, че търсачките са важни за традиционните медии, защото им създават аудитория. Печелившата формула е в комбинацията от съдържание и аудитория, съдържанието не струва нищо, ако никой не го чете.

Другата гледна точка е, че Google не паразитства, напротив, Мърдок печели от факта, че Google създава аудитории за неговите медии.

Факт е, че все повече журналисти търсят и пресяват информация онлайн, оценяват я по значимост, превеждат я, проверяват я за достоверност, свързват информации в по-голяма картина с повече гледни точки или събитие в динамика, преработват, илюстрират, разпространяват.

Понякога именно журналистите привеждат сложно структурирана информация в разбираем за читателя вид. [19]

Изводи:

Съвременните технологии, с тяхната силно конвергентна природа размиха границите между конвенционални и нови медии, като по този начин увеличиха максимално конкуренцията между източниците на информация. Това от своя страна, доведе до стимул за създаване и разпространение на нови медийни продукти и начини за комуникация с аудиторията.

Новите медии и комуникационни практики, както и напълно променените обществени нагласи за потребление на информационно съдържание, промениха изцяло традиционната журналистическа дейност. Така както всяка конвенционална медия, която има ясна и съвременна визия за развитие и дългосрочност, има собствена уеб платформа или сайт, така и професионалният журналист знае, че трябва да се приспособи към работа в онлайн среда. Това изисква нови технологични, технически и комуникационни компетенции.

Журналистите не са вече само „лица от екрана” или просто име в края на вестникарска статия. Те са в непрекъснат пряк, интерактивен контакт с аудиторията си, посредством новите технологии, социални мрежи и медии.

Журналистиката запазва най-важната си функция – тази на посредник и медиатор. Тя ще продължава да събира, да селектира, редактира и разпространява информацията, ще търси плурализма и различната гледна точка, ще обслужва обществото, сближавайки го с политическата, административната или културната среда. Журналистическата професия няма да изчезне. Качественото производство на един медиен информационен продукт, както и обективното представяне на информацията, ще поддържат смисъла на професията.

Онлайн журналистиката, възникнала като отражение и развитие на аналоговата журналистика, вече има собствено битие, което оказва влияние както на глобалната интернет медия, така и и на цялата останала масова комуникация.

Бележки:

обратно нагоре