Нов български университет

12 март 1945 г., 9 ч.и 10 мин.

Първо заседание на VІ-ти Върховен състав на Народния съд.

Пред съдебния състав, ръководен от Димитър Димитров и с народни обви-нители Никола Бронзов, Никола Ланков, Богомил Тодоров, Стефан Величков и Калин Цаков е извикана Фани Попова-Мутафова - 42 г., българка, православна, грамотна, омъжена, неосъждана.1

Според Обвинителния акт, подсъдимата писателка “със статии, книги и други действия е провеждала и то користно прогерманска политика… Същата е способствала да бъде насаден в нашата художествена литература национал-социализмът и велико-българския шовинизъм…Организаторка е на българската секция на Европейския /фашистки/ писателски съюз…”2

 “- Какъв беше този прогермански Съюз на писатели, който беше основан от Вас и кои бяха членовете му?

- Той не беше прогермански. В нашата общественост имаше много писател-ски сдружения. Имахме задруга на писателите-историци, ПЕНклуб, Клуб на писа-телките, Дружество на детските писатели, Съюз на българските писатели и др. Новият писателскиклуб е образуван за контакт и размяна на мисли между писате-лите от различни страни в Европа и беше определенда замести разтурения ПЕНклуб /курсив авт./,за да имаме международни връзки. В този клуб влизаха Райчо Райчев, проф. Константин Гълъбов, заместен после от проф. Владикин, д-р Чолаков, Кирил Кръстев и др. Общо около десетина души. Ние образувахме сек-ция на международния съюз,който се учреди по това време и я нарекохме “Ив. Вазов”. Образуването на клуба стана след размяна на мисли между няколко писа-тели, с които често се срещахме. Европейският съюз се учреди в края на нашата екскурзия в Германия по предложение на финландския и френския делегати, за да не се прекъсва връзката между европейските писатели. Поканата си аз получих лично от Ханс Кароса - един от известните европейски писатели. Преди да замина аз говорих с председателя на Писателския съюз г-н Ст.Чилингиров… Мандат да се присъедини България към този Европейски съюз на писателите получих след като се върнах в България…”3

На 4.ІV.1945 г. съдът произнася своята присъда като съобразно изложените факти за някои от подсъдимите приема смегчаващи вината обстоятелства и оттег-ля част от обвиненията, но ”не защото те са невинни, тъй като сами са искали да пишат и правят това, а за да се разкаят и излязат в живота и да работят за наро-да”.4Писателката Фани Попова-Мутафова е осъдена на 7 години строг тъмничен затвор, 10 години лишаване от граждански права и над 10 000 лв. парична глоба.5

Имал ли е право т.н. Народен съд /без да засягаме тук въпроса за неговата легитимност/ да обвинява някои от творците на българската култура в “съзна-телна и активна профашистка или националшовинистична дейност”, слагайки равенство между последните и да произнася поради това твърде тежки присъ-ди? И доколко документално, а не емоционално и публично е потвърденопълно-то оневиняване на болшинството от тях от някои съвременниизследователи?6

Днес, знаейки замисъла и целите, които са се преследвали с публичното про-веждане на този печалноизвестен VІ-ти Върховен състав на Народния съд и в интерес на историческата истина, трябва да маркираме два важни момента. На първо място се налага още веднъж да се подчертае тежкия удар, който БРП/к/ нанася върху водещите членове, а от там и върху творческите организации, между които и на Съюза на българските писатели. И второ, че ехото от този погром зву-чи твърде продължително, което довежда и до поява на явни симптоми на извест-на сервилност пред управляващите. За това ”люшкане между властта и дълга” не без значение се оказва и фактът, че и днес, във времето на демократичните проме-ни, някои изследователи предпочитат да “заобиколят”, премълчат или “забравят” неудобните исторически факти по пътя към истината или ги поднасят на широ-ката аудитория отново преминали през конюнктурни филтри и “отразени” през “кривото огледало” на времето.

 От друга страна, останалото “бяло петно” дава възможност за по-лесна манипулация на общественото мнение относно позициите и проявите на самите творци или организации в съдбоносни за страната ни моменти, какъвто е и пери-одът 1941-1944 г. Новоразкритите документи от АМВР, някои от които разсек-ретени през септември 2004 г.*, материалите от ЦДА, Научния архив на БАН, библиотечните спецфондове, както и част от мемоарната литература и периодич-ния печат, повдигат интересни въпроси в търсенето на многоликата истина за доброволната или принудителна профашистка дейност и “грубите националшови-нистични прояви” на българските творци и техните съюзи в годините на Втората световна война. Защо един фактически малоброен и минимално изявен в публич-ното пространство писателски съюз е повод за тежки нападки и лежи в основата на обвинението на НСкъм Ф.Попова-Мутафова?**И му се отдава приоритетно място, каквото той като организация /или структурна единица/ не е успял да си извоюва сам. Факт, който не може да бъде игнориран просто “по желание, или от деликатност”.

Вървейки по стъпките на премълчаваната истина не може да не бъде зададен и въпросът - има ли давност за нея … дори след 60 години?

Според холандския философ Спиноза, историкът може да набеди, може да оправдае, но най-трудно е да накара слушателите да разберат фактите. Поради ограничения обем на изложението ще отбележим само някои интригуващи момен-ти в твърде кратката, но драматична история на писателския съюз “Иван Вазов” от 1941 г., заел място повече в обществено-политическата, отколкото в литера-турната отечествена  история.

Присъединяването на България към Тристранния пакт и подготовката  за по-активното й включване в т.н.”балкански етап” в похода на хитлеристка Германия на Изток налагат сериозни промени в пропагандната политика, която изцяло се подчинява на изработената от Гьобелс програма “гляйхшалтунг”. Това по същест-во съвпада и е в синхрон с все по-шумно рекламирания от Райха нов европейски ред и в духовната сфера, същността на който, според Гьобелс, е ”пълна централи-зация и монопол на държавата върху специално изградената за целта институ-ция, целящи спасяване културата на стара Европа”.7

Министерството на народната просвета и пропагандата, създаденоот Хитлер през 1933 г., начело на което е назначен Гьобелс, изработва и оформя мат-

--------------------------------------------------

*  - В статията за първи път са цитирани документи, които бяха разповерени и предоста-вени на авторкатас любезното съдействие на служителите от АМВР през м.септември 2004 г. във връзка с написването на настоящата работа, за което искрено им благодаря.

** - За улеснение, по-нататък в текста ще се изписва само Фани Попова.

рицата за съществуващите и бъдещи културни институции на Германия, държа-вите на Оста и техните сателити.Става дума за създаване на културните камари и международни федерации, базирани на немския опит в областа на пропагандата от Първата световна война. (Виж схемата по-долу)В техния състав като подразделе-ния /секции/ влизат и националните творчески съюзи на държавите-сателити. В приетия от 15.ХІ.1933 г. Закон и правилник за устройството на Камарите е впи-сано, че те са “съсловно представителство на седемте изкуства, изградени върху стария германски принцип за народността на държавата”.8

Министерството на Гьобелс се ръководи от аксиомата, че пропагандата трябва да изпреварва събитията, за да разчиства пътя на политиката като инкогни-то формира общественото мнение. На ”Вилхелмщтрасе”, където се намира, виж-дат възможността за реализиране на новото европейско съжителство не само в сключването на официални междудържавни културни спогодби, а преди всичко чрез пряка намеса и участие в идейно-пропагандната работа на националните ин-ституции.9В дейността му като методи и форми на работа негласно са утвърдени ловката дискриминация и бруталното ликвидране на проявилите се антифашистки настроени авторитетни и утвърдени международни организации на европейските интелектуалци. На първо място сред тях е поставен ПЕН-клуба и националните му филиали по места като набедени “еврейски сборища”. Съвсем обяснимо след него вниманието на Берлин да е насочено към демократичните международни сдружения в европейски и световен мащаб, чиито централи, особено в окупирани-те от хитлеристите страни, са принудени да се “саморазтурят”, т.е. безапелацион-но са ликвидирани.

Според д-р Отто Дитрих на тяхно място се налагабързо изграждане на едно-типни по същество и цели нови организации и институции. Изискването е те да бъдат с по-мащабно, многонационално участие и да работят под егидата и пълния контрол на Райха, но официално да бъдат създадени “спонтанно“ не по немска идея. Според изработената на “Вилхелмщтрасе” схема, във всички случаи към учредяването се пристъпва след продължителна и, по думите на самата Фани По-пова, “блестящо организирана” екскурзия из Нова Германиядо Източния фронт, за да достигнедо мястото на планираното събитие - напр. Виена, Ваймар, Мюн-хен, Залцбург и др.10

Така сянката на “Вилхелмщтрасе”пада от Атлантика до Бяло море.Първата крачка към осъществяване на този замисъл, по схемата на Камарата на културата, екипът от “Вилхелмщтрасе” прави с поканата към писатели от всички европейски страни да гостуват на събора на Съюза на немските поети и писатели от 23 до 25.Х.1941 г. във Ваймар. Той е предвиден като въведение към подгот-вяната в целия Райх лично от Гьобелс Седмица на немската книга. На тържестве-ното й откриване на 26 октомври, по поръчение на Фюрера, присъства Гьобелс, който поздравява представителите на Франция, Белгия, Холандия, Дания, Фин-ландия, Швеция, Румъния и др. По предложение на френските и финландски делегати Жак Жардон и проф. Косканиени са обсъжда създаването на една нова международна организация.11 През зимата на 1942 г. членовете на СБП и особено тези от кръжеца ”Иван Вазов”, вече най-настойчиво, са поканени от германската легация чрез Бекерле да присъстват и участват в организираната от министерство-то на Гьобелс голяма изложба на германската книга в Райха, за която Ф.Попова изказва пред слушателите на радио София своите прекрасни впечатления.12

През пролетта на 1942 г., чрез “лична покана от Ваймар на ограничено число поканени гости”, се поставят основите на новия Европейски писателски съюз.13За негов председател е избран Ханс Каросса и секретар д-р Карл Роте. България влиза в новото сдружение като учредителка наравно с още 16 държави /под про-тектората на Райха/, без официално решение от страна на СБП. Председателят Ст. Чилингиров е уведомен за това постфактум от поканената писателка Фани Попо-ва, която става и председател на “българската секция” в новия, по същество наци-оналсоциалистически писателски съюз. За да изпълни поетите ан-гажименти към Берлин по нейното формиране, без одобрението на УС на СБП, тя започва изграж-дането на нова организация на базата на съществуващия скромен 10 членен инте-лектуален кръжец “Иван Вазов”, от който секцията приема названието си. От редовете на творческите съюзи тя успява да привлече в нея предимно немски възпитаници или изявени почитатели на немската култура като: Ас.Разцветников, Ив.Марчев, Дим.Пантелеев, Т.Кожухаров, Ат.Далчев, П.Спасов, Н.Марангозов, П.Стъпов, проф. Любомир Владикин, д-р Любомир Нешев, проф. Гълъбов, д-р Кръстю Кръстев.14

 В собственоръчно написаното Дознание с дата 9.ХІ.1944 г. и официалния Отговор по обвинителният акт на НС от 9.ІІІ.1945 г. Фани Попова доуточнява, че по време на първото си пребиваване във Ваймар, само за двата дни(!?) се изработ-ва и доуточнява примерния Устав на организацията, която те учредяват в Герма-ния. Акт, който чрез немските кинохроники и радио става достояние на милиони хора по света. В същото време българската представителка с още 4 души е пока-нена и дава на два пъти изявления пред радио Берлин по време на гостуването си при Гьобелс и при срещата с кмета на Ваймар. Според твърдението й, това не е продиктувано от желание за публичност, а е плод на емоционален порив само да съпостави “миналото и времето на Гьоте с днешните културни постижения на Германия”, без никакви политически оценки, които биха ангажирали съюза. Но на практика той вече е включен в орбитата на “Вилхелмщтрасе” и от учредителката му се изисква стриктно спазване на субординацията както в обществените, колек-тивни, така и в личните публични прояви на творците.

Приемането на кандидат-членовете се извършва по нейна преценка измежду 150-те членове на СБП, с доклад до централата във Ваймар, независимо от клау-зите на устава, че това става след подадена лична молба от страна на всеки кан-дидат до УС на организацията чрез националната секция.15

Утвърждаването на първата група от 17 души, между които трима превода-чи, се забавя поради протеста на видни български писатели до германската лега-ция относно наложената от Берлин секционна представителка. По повод неочак-вания за немската страна инцидент, следва бърза намеса на ръководството на Европейския съюз в лицето на д-р Карл Роте, който  изисква намеса от страна на немската легация в защита на избрания от централата секретар - писателката Ф. Попова и изисква корекции в представените от нея листи и де факто “посочва имената” на кандидатите.16

През есента на 1942 г. нови 8 български творци /К.Христов, Дим.Шишма-нов, Теодор Траянов, Дим.Талев, Ч.Мутафов, П.Спасов, д-р Чолаков/ получават лична покана от Ханс Каросса за участие в двете важни за секцията мероприятия срещата на немските писатели и подготвяния Международен писателски събор. Конгресът на Европейския съюз, открити във Ваймар на 10.Х.1942 г., също както и тези на сродните организации, е по-скоро показен по отношение на мащабите си /400 делегати/, доказващ пред света неограничените възможности на Райха и гри-жите му за съхранение на европейската творческа интелигенция, призвана да изгради Новия ред в Европа, за което се приема специален Манифест.17На него присъстват като гости и делегати председателят на Имперската палата на литера-турата - драматургът Ханс Йост, толерираният поет Хайнрих Анакер Шефер, Ханс Грим, Вернер Бумелбург, проф. Коскенини, Фаринели, но отсъстват 250 истински творци на немската култура, принудени да емигрират, между които Томас и Хенрих Ман, Ерик Мария Ремарк, Арнолд Цвайг, Бруно Фронк или оста-налите като Ханс Фалада, Келерман, Рикард Хух и Герхард Хаупман, пред чиито очи на 10 май 1933 г. горят според Гьобелс “озаряващите новата епоха” огром-ните клади с книги - духовното богатство на германския народ. В приветствената си реч пред конгреса той отново подчертава, че призванието на поетите е да “сътворят новия епос като вечен символ на народната борба, а за това се иска инстинкт, характер, вътрешен огън и революционна радост”.18

На общото заседание във Ваймар, председателката на българската секция Ф.Попова анализира нейната твърде скромна полугодишна дейност и пледира относно необходимостта от издаването на една библиотека от европейски романи, която да служи като “мост между културите на всички държави-членки на орга-низацията”. Препоръчва се нейните книжки да се пропагандират и чрез печатния орган на новия съюз ”Европейска литература”. В първите броеве на списането, което започва да излиза през 1942 г. на немски език, са поместени творби на Т. Траянов, два разказа от Й.Йовков, 3 от А.Каралийчев и няколко хроники със снимки от театралния н литературния ни живот. От предложените автори и произ-ведения са одобрени тези, които се вписват в утвърдената от Гьобелсовото минис-терство тематична схема, включваща творби само от 4 жанра: фронтова проза, партийна литература, патриотична проза, проникнати от националнен коло-рит и етнологическа /расова/ проза. Според министериалдилигент В.Хегерт, бъл-гарската група в този съюз прави печатление със своето “активно сътрудничество и лично държание и широк мироглед, с което доказва, че желае да бъде активен творец на новото време”.19Младежката секция към съюза й присъжда своята литературна награда, а радио Берлин предава нейните впечатления от Ваймар и Голямата художествена изложба в Мюнхен на т.нар. еталонни произведения на изкуството, за което получава поздравително писмо лично от Ханс Ф. Блунк 20

През пролетта на 1943 г. секретарят на Европейския съюз д-р Карл Роте  прави официално инспекционно посещение на хърватската и румънската секции, след което пристига и у нас. В София  д-р К.Роте официално пристига  по покана   на Българо-германското дружество и  секцията  Ив. Вазов”на новия съюз, за да  представи пред българската общественост своя роман „ Оливия.” По време на престоя си у нас, той  провежда важни сондажни разговори с ръководството на УС на СБП в лицето на Ст. Чилингиров, Елин Пелин, Добри Немиров, с авторитетни и познати на европйската публика писатели като проф. Ал.Балабанов, Е. Багряна, Н.Лилиев, Вл. Полянов, А.Каралийчев, Вл. Василев и др. Използвайки наближаващата юбилейна 30 годишнина на СБП д-р Роте   „желае и възможностите да се запознае с мнението” на ръководството  на реално съществуващия голям  писателски съюз относно  предлаганите от „Вилхелмщтрасе” идеи за културно сътрудничество, възможното издаване на авторски книги и антологии на български творци в Берлин и пр.Секретарят на Новия европейски съюз споделя, че би искал  да „провери” имената на писателите- кандидати за българската секция на Евпорейския съюз, членуващи в СБП, по  изпратения вече от Ф.П. Мутафова  в Берлин нов списък 21

 Не на последно място  задачата на д-р К. Роте  е да бъде ликвидиран и завоалиран пред медиите неприятният инцидент свързан с  протеста на една голямата част от българските писатели срещу избора на Ф.Попова като ръководител на т.н. „българска секция”.

Какъв е случаят?!

През лятото на 1943 г. във в.“Зора” се появава съобщение за одобрени и приети нови 10 /според Ф.П./ и 13 /по редакционна бележка/ писатели за членове на Европейския съюз, между които личат част от  имената на  горепосочените личности, с които се е свързал  и разговарял д-р Роте. По твърдение на Ф.Попова извън списъка,” независимо от изразеното им лично желание” остават: Емилиян Станев, Боян Болгар, Ем.Попдимитров, проф.д-р Велеслав .Гаврийски, Й.Бадев и Г.Константинов. Дни след като пристигат в София  подписаните лично от Ханс Кароса удостоверения за приемането им в международната организация, единствено Е.Багряна изпраща своя неприятен  за Берлин отговор. В него,след като подчертава, че е поласкана от високата оценка на творчеството й, тя обяснява официалното връщане на документа за влизане в Европейския съюз с “чисто лични мотиви”,премълчавайки за подписаната от нея декларация на СБП срещу ЗЗД..22Останалите просто отминават този факт с мълчание както до и естественоособено многослед политическите промени от есента на 1944 г.Тогава  голяма част от „кандидат- членовете” на съюза, секцията или кръжецът „ Иван Вазов” са арестувани и привлечени като подсъдими по делата на Народния съд.

В интерес на истината, прочитът на свидетелските показания по делото по-казва, че съдебните заседатели концентрират въпросите и най-вече обвиненията си срещу Ф.Попова предимно  по въпроса за Писателския съюз “Иван Вазов” /от 10 страници протокол 4,5 се отнасят до него/ и участието й в т.н. националистични организации като “Бран-ник”, “Отец Паисий”, “Млада орда” и пр. Обвиненията, свързани с националшовинзъм и пр., звучат в делото срещу писателката  в рамките на установените и наложени процесуални клишета и общ тон държан  към всички обвияеми по делото на VІ състав на НС. Вярно е, че с цел да пропагандира и издигне авторитета на новото творческо сдружение Ф.Попова в публичните си изяви по медиитеслед 1941 г.го оповества повече като съюз, а не секция. Пред съда обаче се набляга на думата секция или най-вечекръжец.

Според твърденията на нейния защитник - адвокат Мирон Попиванов, “тази секция, която не е развила никаква дейност, умира преди да се роди, поради липса на средства”. Твърде странно и дори наивно като се имат в предвид доказаните финансови възможностите на „ Вирхелмщрасе” и субсидирането на поредиците от не големи, а огромни културни инициативи по същото това време(конгреси, международни изложби, фестивали, издателска сейност, радиотпредавания и пр. и пр.).23Но нейното присъствие и участие,както и на  проагитираните и избрани от нея български творци, колкото и малко да са те в международния националсоциа-листически Европейски писателски съюз, остава исторически факт.

Кое от твърденията на обвиняемата буди основателни съмнение?

- Наистина е вярно, че в посочения период, както сама отбелязва, има мно-го писателски сдружения, но основен и водещ в българския литературен живот е СБП, основан през 1913 г. Според приетия от Общото му събрание през 1942 г Устав той е “демократична академично-професионална организация” с изборен 7 членен Управителен съвет. Това е организацията, която от 1939 г. се бори според възможностите си за съхранение на националната ни индентичност, основавайки съвместно с Клуба на българските писателки, Съюзите на детските и военните пи-сатели,Задругата на писателите-историци и Съюзите на българските художници постоянен Комитет за защита на българската книга. С 30 свои членове той издава  и  лист “Родна книга” и изпраща с първите части на българската армия, навлизащи в Добруджа, 12 свои членове като кореспонденти. Това е организацията, която още в началото на войната търси пътища за жизненото и духовно оцеляване на българската творческа интелигенция, сформирайки през 1936 г. по свой почин и съвместно с другите творчески съюзи демократична и равнопоставена Федерация на изкуствата,предхождаща създадената от властта през април 1941 г. Дирекция на националната пропаганда и учредената  от 1943 г. по немски образец Камара на народната култура.24Тя е и легитимният представител на България в съществуващите до началото на Втората световна война международни писателски сдружения. Факт, който Ф.Попова частично игнорира, но и отчита, фиксирайки по радио Берлин и във Ваймар точния брой (150)на потенциалните членове на българския клон на новия съюз, равен с този на СБП, пропускайки с твърде лека ръка утвърдените демократични тради-ции на творческата организация, явно водима от чисто лични съобръжения.25

- Документирано е и участието на писателката в ПЕН клуба /писатели, есе-исти, новелисти/, основан от английския писател К.А.Досън Скот през 1921 г., наложил се като едно от най-авторитетните международни творчески сдружения, което в предвоенните години застава на антихитлеристки позиции.26 В изпълне-ние на расовата доктрина на Райха е разтурен като “еврейско сборище”, а някои от неговите функционери загиват в немските затвори и концлагери. Според напи-саното от Ф.Попова, той само необяснимо е “заместен” от новото международно сдружение. Българският му клон, създаден през 1926 г. по идея на проф. Иван Шишманов, Вл.Полянов и Й.Стубел, се противопоставя решително срещу изстъп-ленията на хитлеризма с открито писмо до световната общественост и подпомага според възможнотите си своите колеги - първи жертви на хитлеровия ред. По ЗЗД той също е забранен и разтурен през 1941 г. и тя не може да не знае истинската причина за подобно решение. Навярно именно поради това в показанията си подчертава, че в учредителния конгрес във Ваймар са участвали и видни пред-ставители на ПЕН-клуба, дошли направо от неговия Лондонски конгрес.27

- Вярно е, че Фани Попова-Мутафова наистина уведомява, но в последния момент преди заминаването си, председателя на СБП Ст.Чилингиров относно изпратената й от Ханс Кароса и Германския научен институт персонална покана само за 20 дневно екскурзионно пътуване из нова Германия на Райха и настоява за представителни пълномощия и финансова подкрепа от страна на СБП, но й е отказано. Навярно не само поради ограничените възможности на съюзната каса.!

По вероятно е председателят на СБП да не е могъл да си позволи подобен едноличен ангажимент. Обявеният ”екскурзионно-творчески” маршрут включва голяма част от окупираните държави и “протекторати” в Западна и Централна Европа до Източния фронт, а това би направило съюза съпричастен към полити-ката на Райха. Съвсем логично е, че само за участие в подобно пътешествие на младата, многообещаваща, но и изключително амбициозна писателка не са й били необходими официални акредитации от СБП.

В такъв случай тя или е забравила или е премълчала пред Ст.Чилингиров главната цел на посещението - учредяването на профашисткия Европейския писа-телски съюз. По наше мнение тя е знаела за него, подготвяна дипломатично от немската легация още в София. Лансираното по-късно в медиите обяснение за ”възникналата спонтанна идея” за изграждането на подобна организация, при това задължително от страна на някои от чуждестранните гости, както и нейното светкавично (само за два дни)реализиране е точно по повтарящия се Гьобелсов сценарий за притегляне в матрицата  на “Вилхелмщтрсе” на чуждите творчески съюзи и сдружения в служба на Райха. А както публикациите и публичните изяви, така и организационната дейност на Ф.Попова след нейното завръщане потвър-ждават, че тя е била наясно и подкрепя искренно  целите на новия европейски съюз.28

- Не  би могло да е вярно, че създаденият у нас през есента на 1941 г. писа-телски съюз “Иван Вазов”, числящ се като българска секция към учредения във Ваймар Европейски писателски съюзне е прогермански - разбирай с национал-социалистически цели и задачи, залегнали в официалния му устав, защото:

а/ Германското министерство на пропагандата, ръководено от Гьобелс, още от времето на своето създаване през 1933 г., в рамките на което е изградена т.нар. Културкамара с нейните шест подразделения, между които и писателския отдел, има точно изяснени цели, задачи и характер, напълно отговарящии на идеите на Новия хитлеров ред. Числящият се към отдела Съюз на немските писатели е “прочистен” и реконструиран въз основа на изработената матрица за изграждане на културните институции. В подкрепа на мегаплановете на Райха и изпълнението на стратегическите му цели, министерството на “Вилхелмщтрасе” реализира в европейски мащаб и плана за ”доброволно саморазуряне” на съществуващите и неудобни за нацистка Германя международни творчески сдружения.29

б/ Във връчената й от легационния съветник Бекерле покана изрично е било упоменато, че тя ще присъства на ежегодната среща на обновения от 1933 г. Съюз на германските поети във Ваймар. За неговия характер, дух и цели и кого точно представлява се е знаело ясно, дори само по кратките съобщения в информаци-онния печат или обзорните статии в специзданията на Райха на български език, такива като “Нова Европа”, “Сигнал” и пр., за които  защитникът й не споменава.

в/ Съобщения за подготвяно сформиране на Европейски писателски съюз под егидата на “Вилхелмщтрасе” се публикуват в информацонната преса преди “голямата екскурзия” и следователно не може да има съмнение, че новата орга-низация вече е планранаи и ще бъде изградена според изискванията на Гьобелсовото министерство.т.е под неговия строг контрол.30

- в Протоколната книга на СБП от този период никъде не е отбелязано решение на УС за:

а/ включване на съюза /колективно или лично на негови членове/ в създаде-ния по схемата на “Вилхелмщтрасе” писателски съюз, тъй като това би противо-речало на заложените в устава му демократични и антирасови теории и принципи. Доказателство е изпратеното само месеци преди това енергично писмо-протест до цар Борис ІІІ и НС, срещу гоненията на евреите и ЗЗД, подписано от 23 творци - водещи членове на СБП.31

б/ гласуване и даване пълномощия на Ф.Попова-Мутафова да представя СБП където и да било, както преди, така и след Ваймар 1941-1942 г. Според прег-леданите новоразсекретени през м.ноември т.г. документи в АМВР, именно пора-ди това тя самаподбира и съставя списъка на бъдещите кандидати и провежда разговори с тях, навярно изтъквайки огромните възможности на Райха и Съюза за отпечатване на книгите им в милионен тираж, възможност за специализации в чужбина и пр. Немаловажен е бил навярно и аргументът, че по този начин всеки член на Европейския съюз присъединява усилията си към създателите на Новия ред, който ни върна Македония, Беломорска Тракия и Добруджа и чрез това ще популяризира името на нова  България. Познат, разиграван на дипломатическата маса, но за съжаление няколкократно  непечеливш за нас ход.32

В съдебната зала тя не дава отговор и на „нехарактерни” според нея  и „необосновани факти.”  Във  високоерудираната  си  и смела реч пред съда, Фани Попова  „заобикаля” или по-точно умело ги  отбягва,   измествайки главното обвинение към нея на втори план като подчертава високопатриотичните цели, които  си е поставяла и преследвала във всички свои произведения и най-вече в историческите си романи.

1. Тя така и не посочва конкретно кой и защо е решил да бъде разтурена такава авторитетната и утвърдена писателска муждународна организация като ПЕНклуба и кой е определил новия Европейски писателски съюз да поеме фун-кциите на ликвидираната организация.

2. Тя избягва да изясни и обоснове  мотивите за безпрекословнотоприемане на подобно немско върховенство от страна на новото си  българско творческо сдружение. Това, което писателката подчертава нееднократно е, че независимо от неизяснения си количествения  състав и лигитимност, организираният от нея кръг “Ив.Вазов” престава да съществува “още в момента на създаването си”  Според даденото от нея обяснение, причината е в това, че  по-голямата част от членовете му се записват сами  (а не записани от нея без тяхно знание или подадена,  според уставното изискване, лична молба–б.а.)в българската секция на Европейския съюз. При това тя явно отбягва да посочи имената на „отпадналите  желаещи” от  списъка  и  да обясни мотивите за това. То обаче обвиняемата Фани Попова  е принудена на направи едва след повторното запитване и настояване на главния обвинител.

3. Интересен е факта, че тя „пропуска?!”  да обасни един немаловажен факт.  Защо още със своето създаване оглавената от нея писателска организация (секция)буди подозрение и открито неодобрение от страна на голям кръг писатели,членове на СБП , които изразяват в писмен вид своето становище пред немската легация?

Може ли да се приеме за истина твърденето на Благовеста Касабова - най- добрата изследователка на творчеството на Ф.Попова, развито върху нейни изказ-вания и писма, че обещаните от нея и изисквани в последствие от Гобелсовото министерство 150 литературни творци за членове на Европейския съюз, писател-ката не е успява да събере само “поради хорската завист за първенствуващо място в ръководството му”, което точно и ясно отбелязва в своите „ писма от затвора”  подсъдимият редактор на в. „Утро”  Стефан Танев. Такова обяснение се потвърждава и от дознанието /в новоразкритите документи от АМВР/, подписано лично от нея.33Не е ли това една своеобразна ответна реакция срещу организаторката Ф.Попова, която твърде настойчиво прокламира и агитира    своите колеги по перо да застанат в първите редици за изграждането на предлагания от Райха „нов европейски ред, а това означава да подкрепят и наложения вече ЗЗД...Една публично отхвърлена вече  от българските писатели и техния съюз идея за духовно сближаване с тази  Германия. Идея   невъзможна за реализация “върху костите и душите на нашите приятели от ПЕН клубовете”, както смело заявява в словото си пред Народното събрание председателят на СБП Ст.Чилингиров  при връчване на протестната  „Декларация  на СБП „.. под която липсва подписа на Ф. Попова.34

Не е ли това един своеобразен мълчалив  открит бойкот срещу изказванията  на Ф. Попова по радио Берлин след Ваймарската среща, възхаваляващи победоносния поход на „синеоките рицари на Балканите, в Европа и Изтока,” потвърдени  в истинския финал на статията й ”Двадесет дни във Великия Райх”, посветена на Ваймарските тържества.Тласкана навярно от силни емоционални изживявания младата писателка  възторжено  наравно с  Гьоте  прославя и Хитлер като освободител и обновител на света! Като Прометей, ”запалил преди 20 г. огромен пламък, който грее и осветява и днес цяла Европа”, създал заедно с първите си сътрудници “големият Райх и които ни дариха това приказно пътуване!”.35

*  *  *

Пред Народния съд тя се държи достойно. Дори много по-достойно от мно-зина мъже - “герои на осветените подиуми”, както ги определя Ст.Танев. Но в своите писма до близки и приятели големият журналист отбелязва, че “преклоне-нието, което Фани показва пред хитлеровия ред и Борис ІІІ, прекомерното й желание да доказва себе си” може да й навреди в бъдеще. Това обаче, продължава той, не трябва да поставя под съмнение “чистотата и обичта й към родината”.36 И именно в творбите й, посветени на историческото минало на Отечеството се крие вулканичната, непреходна сила на нейното творчество. През 1941 г. тя искрено защитава по всички възможни начини достигнатия, лелеян от поколения българи идеал за Обединена България. Тя е една от първите творци, гостували в Радио София на специално учредения от медията ни радиочас за Македония, който се предава в ефир от 13.ІV.1941 г., т.е. само ден след акта на Обединението. Тя участва в болшинството мероприятия на СБП, Дирекцията на националната пропаганда, централните и местни вестници и списания, чрез които се защитава българщината и се пропагандират достиженията на националната ни духовна култура сред населението в т.н. “нови земи” – литературни четения, събори на книгата, ден на народните будители, в специалните издаване на юбилейни вестници, посветени на живота и делото на двамата равноапостоли - солунските братя Св.Св.Кирил и Методии и техните ученици, в предавания на радио София и радио Скопие, посветени на героичните борби на населението от Тракия, Западните покрайнини, Мизия, Македония и Добруджа - “неогасващите български огнища”. В статията си „ Изкуство и война” от декември 1942 г. ” Фани Попова твърди, че намесата на творците във войната не е „временно участие в борбата като поет, незнаещ как да я възпява или описва, а значи преди всичко да имаш доблестта, да вземеш становище към нея”и да търсиш своето призвание в това  да подготвиш народа и неговите духовни водачи за жертвата ,която ще се даде от всеки патриот и родолюбец и   да ги насочиш към нея.   Навярно именно за осъществяването на тази високопатриотична задача, тя “сърцато” и без колебание се включва и работи като организатор в повечето новосформирани или обновени над 15 патриотични и благотворителни дружества и съюзи, като “Бранник”, “Млада воля”, “Българска орда”, „ Отец Паисий”, легионерите, наречени по-късно националистически, поради приетата в основни линии от тях структура и част от ритуалите на фашистките немски организации.37

Не за себе си, а в  защита на патриотичната кауза и начинанието  на женския съюз  “Любов към Родината” да издава свой печатан орган,   Ф.Попова, вече като негова председателка, пише на 8.VІІ.1942 г.лично писмо до Борис ІІІ  Тя  декларира  искренни  верноподаннически чувства на „дълбока почит и неизменна преданост” и готовност за всестранна подкрепа на Царя Обединител - жест, твърде непривичен за гордата потомка на бунтовни прадеди...В писмото писателката директно подчертава  факта, че вече 20 години, тя заедно със своя мъж, още от студентската скамейка в Мюнхен се  е „борила неуклонно „ с перо и слово  срещу комунизма,  и нарстудите, заплашващи да нахлуят в  студетското дружество „Шипка””.38Попова подчертава, че и сега, в по-нови дни отново е принудена да се бори срещу подмолната, лицемерна и разрушителна дейност  „против трон и държава.” на бившите нерктуди, превърнали се в масони.Те, отбелязва писателкатаqе знайно, че  приминават на обучение  през школата на ложите, възпитавани в интернационализъм, републиканство, пасифизъм, комунизъм и пр. вредни  течения в нашия обществен живот..”39.Друг е въпросът,  какви идеи проповядва и кому служи в разгара на втория световен пожар вестникът„ Любов към родината”, неофициално, но практически редактиран от  Ф. Попова –Мутафова.

Според изложението й до Цар БорисІІІ основната му  цел е да подпомогне   активирането  и разрастване  на съюза  чрез създаване на  клонове и привличане на нови членки от „старите и новите „ български земи. Наред с градивната организационна работа,  вестникът  „трябва да осъществява по-цялостна връзка между клоновете,да пропагандира нашите / т.е.съюзните-б.авт./ родолюбиви идеи и да работи за печелене на нови членове”.А това в съвременния свят се оказва не така лесно..Писателката сама дава отговор на въпроса. Тя   не отрича ,че  в 1942 г., когато нейните  идеи са вече официални идеи на държавата, когато политиката ,която е смятала  за единствено спасителна  за страната, е вече политика  и  на държавата., й се налага да се бори срещу своите недоброжелатели, срещу „тайните гнезда на интригата и злоезичието.”.., срещу хората, които  „ с мимикрия и лицемерие днес се мъчат  да я изместят от собствените и позиции”..И категорично заявява:” „Затова не мога да дизертирам от своя пост!” Защото не мога нито да бъда масонка, нито комунистка, нито републиканка, нито протеже на еврейството и Англия, нито интегралистка, нито материалистка  и пр. отношения при българската чиста  и безкористна национална млада общественост!”Естествено е, немската възпитаничка Фани Попова да приеме германският опит по отношение  патриотичното възпитание на младежта  като доказано ефективен и напълно покриващ се с нейните виждания за ролята й в  бъдещето на Велика България; открито да защити пред Царя  идейната платформа на т. н. легионери и да поиска   от Двореца подкрепа на изявената  социална активност на българските жени.40

 С  височайшето благоволение на Борис ІІІ, реабилитираният от министър  П. Габровски   вестник ”Любов към Родината” скоро се  очертава като   ревностен защитник и пропагандатор  на новия европейски  ред наложен от Райха. Оттам навярно малко  по-късно идва и частичният отлив в неговите редове, независимо от  броя на учредените  организации на територията на цялото обединено отечество. В първите броеве наред със статиите, очертаващи новият път на съюза в рамките на Обединена България, се публикуват и множество авторски статии на Ф. Попова.Те представляват  искрена и пълна възхвала на установения в Германия ред във всички сфери на живота.  Поднасяните факти  и материали елегантно  внушават  необходимостта да следваме безприкословно „германския еталон”, който най-сетне ще донесе победата и „светлите дни” за българското племе. Такива са статиите : на Ф. Попова „ Жената в чужбина”, „Новата германска жена”, „Националното дело „Майчинство и детство в Италия”” и др. Неизменно обаче, те са преплетени с материалите от третото направление на вестника-патриотичните й разкази за славните български борци за народна свобода,  за жените–комити, за българската майка юначна, за да стигнат до възхвала и апотеоз на безсмъртието, което стига всеки истински  борец в името на Свободата... 41Интересен е фактът, че днес  тези броеве на  вестника „ Любов към Родината” представляват  библиографска рядкост, поради  старателното  „прочистване”  на фондове при  столичните читателски библиотеки и тези в страната от антифашистките тричленки на ОФ по печата след септември 1944 г. Другият вариант би бил  жизнеспасяющ за подсъдимата  в Народния съд 1945 г.  Фани Попова. На обвинението срочно  са били необходими сериозни  доказателства по нейното дело. Навярно  по  време на следствето и процеса  приятели и  почитатели на писателката грижливо, с бръснарско ножче  са изрязвали от ежедневните централни вестници само статиите на Ф. П. Мутафова и то „уличаващи„.я по делото. Приемам и двете възможности, защото  може би  на това се дължи и фактът, че в своето бошинство по време на процеса тези нейни работи почти  не са цитирани от обвинението.

Особено внимание  обаче се отделя на сборника “НОВАТА БЪЛГАРСКА ОБЩЕСТВЕНОСТ  ЗА  РАСИЗМА И АНТИКОМУНИЗМА” (една анкета)”,издаден през 1941 г., съставител д-р Л.Владикин, където е публикувана голямата „анкетна статия” на Ф.Попова.- Мутафова.42Както другите, така и тази   изчезва „пометена” от отичиствинофронтовската библиотечна  чистка...Но в  някои местни  вестници от малките селища в страната    /пр. Чепеларе/  бяха открити  запазените  броеве, в които са отпечатвани в подлистник отделните  статии  от унищожената в септемврийските дни   книга на проф. Л. Владикин. В подлистниците обаче беше намерена цялата  статия на Ф. П. Мутафова, „....”,в която писателката и широкоизвестната вече общественичката акламира и защитава   необходимостта от ЗЗД . Тя подкрепя действията на правителството  срещу  противниците на закона   в България и  нееднократно  сочи възможните  бляскави  перспективите на Обединена България без еврейството.. 43

Тази  статия  на  Ф. Попова- Мутафова не може по никакъв начин да бъде назована „случайна”,„непрофесионална”„необмислена”, „.плод на бурна емоция” и пр., защото самата писателка в писмото  си към Царя  заявява категорчно: „..Преминаха много тежки и мрачни години...Писах, работих, борих се  и по време на рязни режими..Никой не може да ми попречи да изявявам високо идеите си..За тези свои идеи,(свъзани с изпълнението на лееяната от четири поколения мечта за Обединение на  отечеството ни-съкр. авт.)бидох възненавидена, бидох наречена с присмех „царска писателска”,”фашистка” ,”хитлеристка” ...”  44

Каква ирония на съдбата...когато в зората на  новия режим  ще се опитат да  я назовават  „бездарница”, жена  лишена от талант,”без  чувства и истински  добродетели.”., а  за няколко поколения българи  тя си  остава  Мадоната на бъларската литература.отХХ в.....   Остава като признат феномен, чудотворка, ненадмината, изключителна, недостижима!!!

За мен като българка тя също е такава.

Но като изследовател, запознал се безпристрасно с фатите, мога да твърдя, че Фани Попова-Мутафова е и

 “свята грешница”

 - Свята като родолюбец и творец, създал със сърцето и душата си най-прочувствените български исторически романи ”Дъщерята на Калояна”, ”Йоан Асен І“, “Последният Асеновец”. До днес те  са преведени на повече от 15 езика и се четат по цял свят..Сътворила и... заплатила с двегодишен престой в Софийския затвор обичта си към Обединеното Отечество, окачествено с въведения коминтерновски термин “великобългарски шовинизъм”… Именно за това приемаме нейната декларация пред съда: ”Ръцете ми са чисти от кръв и злато. Не съм виновна за това, че съм родена с дарбата да пиша. Тази дарба не пренадлежи на мене, а е ценност на целия български народ.. Аз съм писателка и пиша така, както чувствам…”45

-Но и... грешница, допуснала, не бих казала сляпо, да бъде въвлечена във въртележката на партийните страсти  на времето заради искренното си  младежко  преклонение пред една друга, отминала във времето разкъсана и унизена  Германия... Грешница, „преливаща от възторг” пред редиците на  маршируващите „ в крак”германци, носещи  „факлите на прогреса” в заревото на  Новия европейски  ред...  И заслепена от блясъка им  неуспяла да усети със сърцето и да  прозре с невероятните си  способности  неизбежното съдбовно  падението на германският Райх и „великият  рицар на победата Хитлер”, които наистина превръщат  мечтата й за Велика България  в мимолетна  реалност, но…  с една по-особена  цена...

А може би в това е отговорът...

    защото така е чуствала….

*  *  *

  .

В края на  септември 1944 г. под предтекст, че изпълняват стриктно т.8 от подписаното Съглашение, ЦК на БРП/к/ дава указание на изградената партийна организация при СБП да сформира специална комисия, която да извърши “чист-ка” от профашистките елементи в организацията. Членовете й обаче предлагат твърде произволни и субективни обвинения спрямо 19 набелязани за наказание писатели. Между посочените имена специално са подчертани тези на всички бив-ши членове на Европейския писателски съюз /Ив.Мирчев, Н.Марангозов, А.Раз-цветников, Ат.Далчев, Дим.Пантелеев/. По същото време с решение на ОФ при СБП се назначава още една комисия!? На 16.ХІ с.г., седмица след ареста на обви-нените по Наредбата-закон за Народния съд, тя докладва на новия УС на СБП своя списък, съдържащ 29 имена, между които повечето писатели вече арестувани от властта. На 23.ХІ.1944 г. Общото събрание на СБП гласува списъка на ОФ комитета за изключването на 29 творци, уличени в профашистка дейност, между които наред с Борис Йоцов и Богдан Филов са тези на Фани Попова-Мутафова, Чавдар Мутафов, Любомир Владикин, Михаил. Арнаудов, Димитър Симидов, Павел Спасов, Димитър Талев, Георги Константинов, Йордан Стубел, Славчо Красински, Вл.Василев и др, към които според изказалия се О.Василев, ”не може да се прояви никакво снизхождение, защото решението е едно заслужено възмез-дие. Съдбовно значение за тях има приетата от същото събрание резолюция в подкрепа на Народния съд. В неговата работа са включени комунистите Борис Делчев, Людмил Стоянов, Д.Б.Митов и Никола Ланков.46

 Писателите Крум Кюлявков и Ст.Ц.Даскалов, използвайки приетата терминология на новата власт, публично назовават изключените от СБП писатели  “литературни гестаповци” Те не прощават на Фани Попова верноподаническото й писмо-изложение от м. юли 1942 г до монарха-„истинското олицетворение на Отечеството й”., в което сама твърди, че още от младежките си години  се е „борила против комунизма и нарстудите,.. школата на ложите,   възпитавани в интернационализъм, републикаство  или пасифизъм ,или комунизъм....познати със своята подмолна,  лицемерна и разрушителна дейност..против трон и държава и заплашващи да нахлуят в студентското дружество „ Шипка „ в Берлин” . Пред съда те порицават самоволното й отиване и участие във Ваймарския учредителен съюз на писателите, както и  основаният  от нея “клон на наионал-социалистическия /за по-голяма убедителост вече наречен от тях и антиболшевишки/ съюз; самоволният акт по изпращане молбите за членство в Европейския съюз през август 1943 г., доказан с отказа на Е.Багряна до Х.Кароса. Свидетелите  изброяват, според възможностите си  и статиите  на Ф. Попова в българския и чежд печат, пропагандиращи новият европейски ред  на Райха. Особено внимание се обръща на участието и в   в книгата на д-р Л.Владикин“ НОВАТА БЪЛГАРСКА ОБЩЕСТВЕНОСТ ЗА РАСИЗМА И АНТИКОМУНИЗМА” (една анкета).” Цитати от книгата  47

1945 г.Подсъдимата Ф.Попова е обвинена и в антиболшевизъм от страна на главния обвинител, който се позовава на нейната статия, публикувана в сп.“Зла-тоструй”, свързана с втория конгрес на Европейския съюз от 1942 г.48  Свидетелят проф. Н.Райнов, учудващо сериозно я нарича “бездарна писателка”, като я  лишава “от всякакъв художествен талант”, Борис Делчев сериозно убедждава заседателите, че написаното от нея “съвсем няма качества на художественост”, аГеорги Томалевски твърди, че Фани Мутафова “е държала факела на фашистката литература у нас”.Твърде остри и несправедливи обвинения...49

Трифон Кунев, новият председател на СБП, характеризира подсъдимата като даровита писателка, която “водима от заблуждение за големство и за отличия, но не за пари, е отишла и се е представила като представителка на съюза във Ваймар”. Но той изрично подчертава пред съда, че “България има нужда от всеки талантлив, дори и разкаял се творец, който има средствата в ума, ръката и сърцето си, за да служи на нова България”,..но не успява  да убеди съда.

На везните на Темида натежават  многобройните и участия  и  прояви съвместно с младежките т.н.профашистки организации, както и членството и в някои от тях като Българските национални легиони, „ Бранник”, „Отец Паисий”, „Кубрат”,женският съюз „ „Любов към Родината” и др.

Народният съд осъжда Стефанка Чавдарова Мутафова, прякор Фани на 7 години строг тъмничен затвор и 10 000 лв. глоба. Престоява зад решетките  от 13.Х.1944 г. до 8.ІХ.1945 г., когато е помилвана и освободена.50

1950-1951 г.

     Според разсекретените  от 8.ІХ.2004 г. документи, в Архива на МВРФани Попова-Мутафова  отново не по своя воля попада в политическата въртележка на времето. Тя  е арестуванаот органите на МВР  във връзка с разкрития от тях опит за организиране на нелегална антикомунистическа организация “Васил Левски” начело  Иван Донев и Никола Кондов.  Името на писателката е  упоменато за първи път  от подсъдимата Евгения (Жени) Гаврилова Ленковапо време на разпитите в ДС. Тя е  разследвана като една от организаторите на съюза /характеризиран от нея като „вътрешно-съпротивителна организация/ „ В. Левски”. и за втори път  по време на самия процес срещу членовете на организацията проведен от края на март и началото на м. ІV.1951 г.  В съда  Ленкова признава, че се е запознала с писателката през 1945 г. в затвора, където е бил задържан  нейния баща -Гаврил Ленков бивш народен представител  от Фердинанд (дн. Монтана)  осъден от Народния съд през 1945 г. за профашистка дейност. Именно поради демонстрираните тогава от Мутафова  непримирими позиции към новата власт и насърчавана  от нея за борба  Ленкова си е позволила  няколкократно да посети дома на писателката  за времето от  12 до 16 май 1950 г.,.опитвайки се  да я вербува за член на организацията, но е получила категоричен отказ.

Според донесенията  на старши разузнавач Стефан В. Димитров  и справката на Ст. Василев  от VІІ отдел при МВР от 4.VІІ.. 1951 г.   Ф.Попова е  потенциално готова да се включи в такъв род организация, защото: още през 1936-1939 г. като „фашистка общественичка „ е била близка с д-р Кох, д-р Науман, д-р Етангер, д-р Щамберг, Дрестел-водачът на немските нацисти в България , Бекерле, и др. От  1942 г. е и редовна членка на „Българския национален легион”, водачка на българските легионерки, и пише поредица от статии в прослава на младежката фашистка организация „Хитлерюгенд”. В професионален план е работила предимно с хора свързани с германската легация у нас и такива от Райха. Организирла е български клон на профашистки писателски съюз, за чийто грандиозни конгреси в Германия по време на   на разпитите сама отбелязва , че е писала „ за тържеството на форума”, смятайки, че „това е новото, което ще обнови света”. Според Димитров отказът й  през 1950 г.да участва в съюза  „В. Левски” навярно е продиктуван от страх за бъдещето й поради  новата политическа ситуация у нас, укрепила твърдо власттта на БКП.

Политическата въртележката на верните сталинисти набира все повече скорост, която става убийствена особено  през 50-те години.  С центробежната си сила тя смазва  и унищожава  всичко” ненужно и вредно”  попаднало на пътя на властта. А  Фани Попова  е една от тях.. Според някои  висшестоящи  „другари” Мадоната на българската литература  трябва да  бъде осъдена...за назидание- без подбор на средствата ... „заради прекомерната й гордост и съхранено  достойнство „ през   тежкото за нея като човек и творец десетилетие.. Не случайно,  при повторното  арестуване на писателката тя е принудена от следователите за пореден път да декларира, че наказанието наложено й от народната власт през 1945 г. „приема като правилно.”/ л.7-8/

 Особен интерес днес представлява „Планът за ръководство на следствието  на Ф.П. Мутафова за времето от 1 до -31 VІІ.1951г.”,изработен вече не от Ст.Димитров, / който е проявил известни коебания по разследването/,а от Н. Дворянов и подписан за изпълнение от Н-кът на отделението Д. Гюров. Според него подследствената Ф. Попова – Мутафова трябва да признае, въз основа на  притежаваните  от следствието обвинителни матерали, че: първо .. е инструктирала Е. Ленкова към организиране на нелегална борба и създаването  на нелегална   политическа организация  и второ,  че именно въз основа на тази инструкция  Е.Ленкова започва изграждането на съпротивителната организация „В. Левски”.,която вече е  обезвредена от МВР , а участниците в нея- заловени и  осъдени...” За свидетели са посочени твърде съмнителни граждански лица, попадали вече в обсега на МВР и явно негови добри „информатори с минало” като: агент „ Буряна”-рецидивистка , Г. Жеков- доброволен заявител, Георги. Трънкаров от лагера в Белене въдворен за спекула с платове... Между тях е и   самата Е. Ленкова, излежаваща  вече присъдата си в Сливенския затвор...

 И отново, както през 1945 г. следствието се сблъсква с непримиримия  и горд характер  на крехката  Мадона. Тя категорично отхвърля посочените  й  „доказателства” , събрани от  лицата  вписани в схемата на Н. Дворянов../ л.18-19/

Подследстваната Ф.Мутафова „  считана като опасно за държавната сигурност лице”е разпитвана от 24.ХІІ.1950 до края на март 1951 г..Със заповед  на министър генерал-лейтенант Г. Цанков е  въдворена в ТВО лагер край с.Ножарево за 12 месеца  до доказване на нейната невинност. Не само липсата на доказателстава, но и неофициалното ходатайство от страна на нейни колеги от СБП довеждат до „бързото”(!!!)й освобождаване. На 18.VІІ.1951 г .”с указание от др. Министър” и  по предложение на МВР   следствието на Ф. Попова- Мутафова, се прекратява.Освободена  е  на 28.VІІ.1951 г.  с „ най-строго предупреждение”51

28.VІ.1962 г. Управителнят съвет на СБП в заседанието си от 28 юни ”реши да Ви приеме за член на Съюза…”, но не я възстановява. Този жест представлява от само себе си сериозен пробив в сложнното време на надигащото се недовол-ство срещу матрицата на сталинизма и пълната съветизация. Навярно решението е провокирано и подкрепено и от широкият отзвук, получен след новоизлезлия й роман ”Дъщерята на Калояна”.52

Октомври 1972 г.В деня на нейната 70-годишнина СБП, „забравяйки оби-дата”, чрез председателят си Пантелей Зарев, й връчва грамота и искрено я поздравява за дълголетния кураж да бъде ”българка във всички времена”.53

1973 г. В броя си от 14 януари в.Отечествен фронт публикува статията на френския професор Жил Нелод, в която той, по молба и със съдействието на СБП, прави преглед на българския исторически роман и поставя името на Фани Попо-ва-Мутафова като автор непосредствено след тези на Ив.Вазов и Ст.Загорчинов, следвани от Дим.Талев и Ант.Дончев.54

10 ноември 1989 г. Извършена е основна промяна в политическата сис-тема на страната. В настъпилата еуфорията, за да привлече съюзници и в името на “истината” за отминалите режими, всяка от двете основни противостоящи страни търси и намира своите необходими герои-мъченици. Така настъпва очак-ваното време на реабилитации. Вестник “Арт”, с директор Стефан Стоев и гл.редактор Явор Койнаков, чийто първи брой излиза на 12-18.ХІІ.1991 г. започва да публикува материали за полузабравени или спорни личности, останали зад спуснатата информационна завеса на тоталитаризма като Змей Горянин /Светлозар Димитров/, Пенчо Славейков, Ел.Багряна, Райко Алексиев, цар Фердинанд и др.

 1992 г. Водещият вестник ”Демокрация” на СДС намира “бели петна” в българската културна история след Втората световна война и открива рубрика “Интелектуалци-жертви на Нардния съд”. В нея под заглавие ”Светица със затворнически номер” Георги Тахов разказва за осъдената от Народния съд Фани Попова-Мутафова – Мадоната и изцяло я оневинява, като явно премълчава  „увлеченията й”,  или по-точно не ги споменава. Но авторът умело насочва читателите към “основните националшовинистични и антисъветски обвинения”, за които тя е осъдена. Умело, но твърде политизирано и ..непрецизирано, разминаващо се  с много от  историческите факти.55

 Нищо ново и учудващо във  време на преходи и кардинални промени. Режимът е паднал и са нужни нови тълкувания… За съжаление, ”пак от другата страна”.За това само ни подсказват публикуваните спомени на Диана Левова, посветени на “Незабравката” Фани Попова при пътуването им през 1941 г.из Македония, в  които тя сравнява писателката  с антична статуя, ”обвеяна от национализъм, от… националсоциализъм”. Стойностна и достойна за паметта на писателката  е статията на Евг.Киранова ”Фани Попова-Мутафова щеше да навърши 90 години”, публикувана във в.“Ние жените”.56

2000 г.Благовеста Касабова в книгата си, посветена на  Ф.П.Мутафова  с право я нарича Чудотворката, но и тя премълчава, ”премачква” пред читателите лутанията й, неовладяното  и „греховно” желание  да усети вятърът на промените върху  политическата въртележка на времето -”сега и незабавно”. И навярно    респектирана от големия талант и авторитет на писателката добавя подзаглавието на книгата  си  ”Щрихи към портрета на Фани Попова-Мутафова”.57

И.. отново под натиска на времето и конюнктурните повеи започват метаморфозите  на казаните или премълчавани факти в името на благородните чувства и прословутата ни българска толерантност... Но без да се отчита обстоятелството, че пълното оневиняване на един творец хвърля незаслужена сянка върху цяла една художествено-творческа организация - Съюза на българските писатели, отстоявал като цяло и  не без жертви своите демократични и родолюбиви възгледи и принципи дори и през съдбовните военни години. А това е безценен духовен капитал, с който можем да се гордеем като нация и поради това не бива и не може да бъде разиграван с лека ръка на политическата маса.

Защото още през 1945 г. Фани Попова лично заявява пред съда: “Когато българският народ направи един сериозен завой, не може да се отрече  отго-ворността на предшествениците…”58

Струва ми се, че Фани Попова-Мутафова сама е разбрала колко е свята за нас като българи. Но като силен дух и горд творец е носила чернилката на своя макар и мимолетен грях със стоицизъм, скрит дълбоко в нежната й, деликатна и всеотдйна слънчева душа... Попаднала под злокобната сянка на “Вилхелмщрасе” и бляскавата орбита на неговия  Европейския писателски съюз, тя се опитва да им служи по своему „в името на Родината си”… Така както го е чувствала…

-------------------------------------------------

БЕЛЕЖКИ

1.   Кратка българска енциклопедия. С., 1967,  с.100-101; Енциклопедия България, С., 1986, с.137; Цанев, Г. Фани Попова-Мутафова. В: Речник по нова българска литература 1878-1992 г., С., 1994 г., с.289-290; Българска енциклопедия,С., 1999 г., изд. в.Труд, с.807.

2.   Архив на МВР, VІ ВС на НС, дело 157, л.1-5. За председател е назначен Дим.Димитров, подпредседатели Дим.Полянов, Георги Костов и майор В.Андреев, народни обвинители Ст.Величков, Ник.Бронзов, Ник. Ланков, Калин Цаков, Бог. Тодоров. Време 12-23.ІІІ.1945 г.

3.   Пак там, л.171-175. Стенограма от разпита на подсъдимата Ф. Попова-Мутафова.

4.   Пак там, л.338.

5.   Пак там, л.6-8 .Присъдите са прочетени  на 4.ІV.1945 г.; А. Златева, Художествено-творческата интелигенция в България между Народния съд  и Славянския събор  в София 1945 г..-В: Научни приноси. Славянският свят вчера, днес и утре.(език, литература, история),С., 2008, Славянско дружество в България и ИИБАН, с.275-324

6.   в.Държавен вестник, бр.219, 6.Х.1944г., изм. и доп.на ДВ, бр.261, 24.ХІ.1944г., изм.на ДВ, бр.9, 12.І.1945г. /Указ № 22 въз основа на 6-то постановление на Министерския съвет от 30.ІХ.1944 г., протокол № 191/. По обективни причини едва през последното десетилетие изследователите имат възможност да се запознаят подробно с материалите по отделните дела на Народния съд,както и с публикувани мемоари на подсъдими или съвременници на събити-ето. През 1997 г. в Йерусалим излиза монографията на Петър Семерджев “Народният съд в България 1944-1945 г.” в обем на 427 стр.В нея той се опитва да отговори на въпроса кому и защо е бил необходим т.н. Народен съд и кои и защо искат истината за него да остане в тъмнината на историята. Във връзка с настъпилите промени в обществно-политическия живот на страната ни след 10.ХІ.1989г. и някои приети правителствени решения Българският антифашистки съюз издава през същата година сборник с доклади на участници в Междуна-родната научна конференция, състояла се в София ”Народният съд 1944-1945 г.”, С., 1997 г.,посветенана противозаконната отмяна на неговите присъди.

7.   Паул Йозеф Гьобелс, Энциклопедия Третего рейха, М., 1999 г., с.131-137, съст. Сергей Воропаев.

8.   В монографията си Германската културна политика в България 1919-1944 г. С., 1991 г., авторката Елена Бояджиева-Кюлюмова не споменава нищо за израдените от “Вилхелмщрасе” по време на войната международни творчески сдружения.В своята книга “Чавдар Мутафов - възкресението на дилетанта”, С., 2001г., с.181-191 Катя Кузмова-Зографова пише за “фашизма” на Чавдар Мутафов”, но също не отбелязва неговото участие в българската секция на Европейския писателски съюз, ръководена от съпругата му, без да анализира публичните му изяви в печата у нас.

9.   Снегаров, Ив.Сл.Икономов, Пътни бележки и впечатления. С., 1914 г. Авторите получават специална покана за посещение на създаденото през 1914 г. на булевард “Вилхелмщрасе ”Бюро по печата”; сп .Сила, 1918, кн.10, 23.ХІ.1918 г.

10.     Златева, А. Под сянката на “Вилхелмщрасе” (Федерацията на българските журналисти по време на Втората световна война).В: Професионализъм и традиции, СУ-факултет по журналистика и масови комуникации,С., 2006, с.85-115.; Творци на духовната ни мощ (Ото.Дитрих), в.Евст.Априлов, бр.45, 10.ІІ.1942 г.

11.     сп.Нова Европа, Берлин (на бълг. език)1941, год.ІІІ, кн.38, с.22 (в информациите се използва термина “среща”, а не конгрес); в.Литературен глас, бр.531, 20.ХІ.1941 г. и бр.532, 3.ХІІ.1941 г.; в. Вестник на жената, бр.681, 17.ІХ.1941 г

12.     АМВР, VІ ВС на НС, дело 161, л.167-170. (Дознание.Документът е с дата 9.ХІ.1944 г.,ориги-нал,ръкопис с личен подпис); в.Дневник, бр.12606, 2.І.1942 г.; в. Лиературен глас, бр.531 и 532, от 20.ХІ и 3.ХІІ.1941 г.

13.     АМВР, VІ ВС на НС, дело 161, л.158-159 (копие машинопис на Дознанието с ръкописна  бележка на писателката, че е написано на машина лично от нея,с подпис,)

14.     Пак там, л.158 обр., 159; пак там, ІІ сл. дело № 1458, л.5-7; Хр.Огнянов, Срещи през годините, С., 2002, с.86.

15.     АМВР, VІ ВС на НС, дело 161. л.156-160. (Документът е машинописно копие на Дознанието, снето от арестуваната писателка с дата 9.ХІ.1944 г., с бележка, че е написано лично от нея на машина и е с оригинален подпис); Отговорът по обвинителния акт е с дата 9.ІІІ.1945 г., л.170-174 (машинопис, оригинал с личен подпис и с дублирана  страница 170); в. Литературен глас, бр.531 и 532, от 20.ХІ и 3.ХІІ.1941 г.;в.Вестник на жената, бр.869,12.ХІ.1941 г.Само пет делегатиот групата на гостите, между които и Фани Попова,са поканени да присъстват на срещата с министър Гьобелс след откиравеното на Международния конгрес на книгата в Берлинна 16.ІХ.с.г. По-късно те са приети лично от кмета на Мюнхен и Ваймар; П. Чинков, България 1942 г. в слово и образи. С., 1942 г., м. ХІІ., с.61в. Око, бр.17,3.ХІ.1940 г..

16.     АМВР, VІ ВС на НС, дело 161, л..171. Според нея поради скандалите секцията се оформя едва в края на 1943 г.

17.     Пак там, л.159;Публикуваната във в.Нова вечер, бр.844, 11.ІІ.1943 г. статия “Ехо от Ваймар” няма автор, но може да се допусне, че е дело на Ф.Попова. Та е единствената по-обзорна ста-тия относно целите и задачите на Съюза, които според Устава са ”улесняване на взаимовръз-ките и обмена между писателите, разбивайки тесните национални граници” в името на Новия свят, изграждан от Райха.

18.     сп.Нова Европа, 1942 г., кн.21, 14.ХІ.1942 г.; Энциклопедия… цит.съч., с.281-285.

19.     АМВР, VІ.ВС на НС, дело 161, л.159 обр.160; П.Чинков, България 1942 г… цит.съч., С., м.ХІІ, 1942 г., с.60-61.А. Златева, Писателският съюз  „ Иван Вазов”-1941 г. и конюктурните метаморфози  на историческите факти.-В: Научни трудове,т.1,кн.1,Пловдив, 2006,  ПУ,катедра  история ,с.479-499;

20.     АМВР, Из личния архив на Ф.Попова-Мутафова, л.210; в. Днес, бр.679, 21.VІІ.1942 г.

21.     АМВР, VІ ВС на НС, дело 161, л.160; в. Слово, бр.6198,18.ІІІ.1943 г..

22.     Пак там; в. Зора, бр. 21.І.1942 г.По публикувания списъкв Европейския писателски съюз са приети: Ст. Чилингиров, Е.Пелин ,Н.Лилиев ,Е.Багряна,А.Каралийчев, А.Разцветников,проф.М. Арнаудов, проф. Ал. Балабанов, Вл. Полянов, Д. Немиров и Вл. Василев.

23.     Златева, А. Под сянката на “Вилхелмщрасе” (Федерацията на.   цит. съч.; АМВР, VІ.ВС на НС, дело 161, л.199-205, специално л. 204 (оригинален ръкопис с подпис).Писмена защита на Мирон Попиванов, адвокат от София, повереник на Фани Попова-Мутафова, внесена на 31.ІІІ.1945 г. пред VІ ВС на НС.

24.      ЦДА, ф.551, оп.1 а.е.5, л.1-37, 75-83, 93-95; А. Златева, Камарата на народната култура, КНИК и ”саморазтурянето“ на неудобните творчески сдружения 1946-1951 г. В: България след 1944 г. -история, проблеми, тенденции. Шумен, 2002, с.19-43.; същата, Дирекцията на националната пропаганда,КНК 1943 г. и художествено-творческите съюзи в „ новите земи” 1941-1944 г.,документи и закони- В: Конгресни и програмни документи след 1878 за историята и културата на българските земи под чужд власт , Кюстендил-РИМ и ИИ-БАН, 2008,с.233-254.;същата,Свещеният огън на българските царе 1929 и 1941 г. –искрен патриотизъм илиподражание във времето между разочарованието и надеждата.В:Надежда и разочарование в историяата. / Сб. в чест на проф. М. Лалков/,Благоевград, ЮЗУ, 2005, с.135-157.  

25.     АМВР, VІВС на НС, дело 161, л.158-159.

26.     Златева, А. ПЕН-клубовете, Алманах на българските национални движения след 1878 г. С., 2005 г.,с.411; ИИБАН; Г.Цанев, Конгрес на ПЕН-клуба, сп.Изкуство и критика,1938, кн.6, с.318-324.;П. Белоконски,  Истината по време на война.(Пропагандата в България  през 1941-1944 г.),СУ, 2000, с.88-92.

27.     Димов, Г. Иван Шишманов, С., 1964 г.; АМВР, VІ.ВС на НС, дело 161, л.171. Има се предвид писателя Джон Кнител от Швейцария.;Мутафова, Ф.Попова, За германската младеж, сп.Златоструй, ХІ.1942, кн.1, с.2-3; същата, Музите не трябва да мълчат, в.Евст.Априлов, Габрово, бр.49, 21.ІV.1942 г.; същата, Изкуство и война, в.Нова вечер, бр.801, 17.ХІІ.1942г.; същата Настолна книга за българската младеж, в Светоглас, бр.56, м.ІІ.1942 г. и др.;  Энциклопедия… цит. съч., л.131-135

28.     Ризов, С.С.  Държавната културна камара в Берлин, сп.Нация и политика, 1936, кн.7-8, с.2-5.

29.     Пропагандата в Третия Райх. В: Энциклопедия… цит.съч. с.382-385; Бюлетин на Инициатив-ния комитет за изстъпленията в Германия. С., 12.ІV1933 г. (между членовете са А.Страшимиров, Ек.Каравелова, Ем.п.Димитров, Д.Б.Митов, Д.Негенцов и др.).

30.     Майер, Вили, Българските писатели в защита на евреите в годините на Втората световна война, В: ГОКПОЕ на НРБ, год. V, 1976 г., с.53-75; Ст. Величков, Българските културни дейци в защита на еврейското население в България 1940-1944 г.; пак там, год. ХХІІ, 1987, с.213-218;   Вестник “Днес” организира през 1941г. специална анкета по въпроса за расизма и антисемитизма.

31.     ЦДА, ф.55, оп.1, а.е.5, л.1-98; А.Златева, “Нелегалната”-легална радиостанция “Обединена България” 1942-1943 г., В: Втората световна война и Балканите. С., 2002, с.356-371; същата, Делото на издателството „ Древна България” 1927-1939 г.- златно зрънце в културното многообразие на Европа.-В:България в културното многооразие на Европа.С., т.6, СУБИТ, 2009, с.213-223.

32.     Касабова, Бл.Чудотворката. Щрихи към портрета на Фани Попова-Мутафова, С., 2000, с..84-85; АМВР, VІ ВС на ВС, дело161, л.170-171.

33.     Стенографски дневници на 25 ОНС, ІІ р.с., с.131, 691, 697, 698; В. Колева, Българските художници срещу законопроекта за защита на нацията, В: ГОКПОЕ на НРБ, год.ХХІ, 1986, с.191-195.,

34.     Танев, Ст. Отворени писма. С., 1994, с.303,233. Подобно е   и изказването  на Тр.Кунев пред съда; вж.бел.№ 36, 43. Н. Ланков е председател на VІ състав, гласувал 16 смъртни присъди и 20 за доживотен затвор.

35.     в. Дневник, бр.12606,2.І.1942 г.

36.     Виж бел.№34. Цитатът е по данни на проф. Ф.Панайотов, който в личния си архив притежава писма на Ст.Танев, изпратени му от близки на журналиста, живеещи понастоящем в САЩ.

37.     А. Златева, „За Обединена България” или приносът на творческите ни съюзи  през 1941 г. за утвърждаване имиджът на Българската армия-освободителка.-В: Втората световна война, България и следвоенния свят.С., 2005, ВА „ Г.С. Раковски”, ИИ-БАН, с.227-241.;АМВР,, VІ. състав на НС, дело 161, л.161 и дело 157, л.174.;в. Нова вечер, бр.801,17.ХІІ.1942 г.в.Нова вечер, бр.801,17.ХІІ.1942 г.

38.     Златева, А. Женският съюз „ Любов към Родината”-между традицията и политиката . –В: Балканските войни и жените в тях.С., 2011, СОСЗ, (под печат).  Дейността на тази интересна организация до момента не е била обект на самостоятелно изследване.Съюзът е учреден през 1927 г. и включва старото дружество „Любов към Родината”организирано от  Зора Лазарова-съпруга на героя от Солун 1917 г. майор В. Лазаров с цел подпомагане на ранените и инвалидите;  в. Дневник, бр.12691,20.ІV.1942 г.; в. Любов към Родината , от 27.VІ.1942 г,Отчети на дружествата по места и и др.

39.      АВМР,VІ ВС на НС, дело 161, л.156; Пак там, Из личния фонд на Фани Попова–Мутафова, л.13-17 (оригинал, машинопис с личен подпис)

40.     Пак там. сп. Нова Европа, 1941, бр.41,с.19-21.; Ф. П. Мутафова, Музите не трябва да мълчат., в. Васил Априлов, № 49,21.ІV.1942 г.

41.     АВМР,VІ ВС на НС, дело 161, л.156. Виж и бел. № 34,36.

42.     Виж бел.№2.;

43.     -в. Родопски възход, г. Чепеларе, бр.46,47, 14 и 21 .ІV.1943 г.,с.2-3, Препечатва част от книгата на проф. д.р Л. Владикин “ НОВАТА БЪЛГАРСКА ОБЩЕСТВЕНОСТ ЗА РАСИЗМА И АНТИКОМУНИЗМА  (една анкета).Изказването на Ф. П. Мутафова  е в бр. 47,21.ІV.1943 г. ,с.2-3-  ІVчаст.след нея, в част V е свещеник Хр. Минчев, от сп. “ Камбанен звън”.

44.     АМВР, VІ ВС на НС, дело161, л.13.-14

45.     Виж бел. 2.

46.     Златева, А. Творческите организации и отечественофронтовската власт 1944 г. В: Страници от българската история. Събития, размисли, личности, т 2, С., 1993, с.167-180; Вл. Мигев, Българските писатели и политическият живот в България (1944-1970 г.), С., 2001, с.9-12в.Работническо дело, бр.79, 18.ХІІ.1944 г.; в.Отечествен фронт, бр.164, 13.ІІІ.1945 г., пак там, бр.147, 28.ІІ.1945 г.; виж подробно за чистките в СБП, в.Зора, бр.7232, 8.VІІІ.1943 г.

47.     След изразения си публично в и  чрез пресата възторг от показаните им в Германия    нови национални празници и всенародни церемонии, както и речта на Гьобелс във Ваймархале по случай откриване Седмицата на немската книга, Ф.Попова  пише: ”…немската младеж сега сразява многоглавата болшевишка ламя” /с.3,/ виж. бел.28.; АМВР, фVІ състав на НС,, д.161, л.13-23.;в. Зора, бр.7232,8.VІІІ.1943 г..

48.     АМВР, VІ.ВС  на НС, дело 161, л.л.13,217,222; Б.Далчев, Фашизмът в нашата литература, в.Работническо дело, бр.15, 4.Х.1944 г. (По-късно авторът се отрича от доктринерската си позиция, виж В: Матвей Вълев, С., 1982, с.58)

49.     АМВР, VІ ВС на НС, дело 157,  л.235-236;

50.     Пак там.

51.     Златева, А. Фани Попова- Мутафова в кратката история на нелегалната организация „ Васил Левски” от 1950-1951 г. и ,-В: Личността в историята. Пловдив, 2009 г.,ПУ-т.3 (под печат); АМВР, , ІІ сл.дело №1458, л.1-32/ л.1-3 /л.1 е без край/ ; Пак там, л.2 от 27.VІ.1951 г.; пак там, Из личния архив на Ф.Попова-Мутафова, л.98, (машино-пис, оригинал); .;Към документите са приложени: писмото на Ф.П. Мутафова  до Цар Борис ІІІ./ л.13/; Проекто-протокол  за разпит на  писателката /л. 2 ръкопис,л.5-6,18-19./и протоколи от разпитите й на 29.ХІІ.1950-3.І.1951 г./с.13/ г.,на   8.1.1951 г/ с.14/., 11.VІ.1951г/с.12/,;10.VІІ.1951г.,/л.22/справки от Ст. Димитров  от 27.VІ.1951,/ л.23-23/, План за ръководство на следствието  на Ф.П. Мутафова за времето от 1-31 VІІ.1951 г/ л.18-19/.показанията на Ленкова  от Сливенския затвор –юли 1951 г. /л.24/,Пак там, л.32-33.Пенка Стоянова, Емил Илиев, Политически опасни лица, (въдворявания, трудова     мобилизация, изселвания след 1944 г.), С., 1991, с.100

52.     Документът е в Литературния фонд на НЛМ; Виж Бл.Касабова,Чудотворката ,цит.съч., с.89. Виж  и М. Георгиева, Пренаписване на авто/биографиите на Фани Попова- Мутафова, в. Култура, бр.16,19.ІV.2002 г.;А. Вачева, Жените и литературните институции, LiterNet 27.12.2008г)№12(109)

53.    Пак там, с.88-89

54.  Оценка за българския исторически роман, в.Отечествен фронт, бр.8788, 14.І.1973 г.

55   в. Демокрация, бр.77(653), 31.ІІІ.1992 г.

56   Киранова, Е., Мутафова щеше да навърши 90 години.,в.Ние жените, бр.51, 16.ХІІ.1992 г.

57    Касабова, Бл. Чудотворката…цит. съчинение.Виж и важните  критичните бележки за книгата от Катя Кузманова- Зографова, Как не бива да се пишат биографични книги, в. Литературен форум, бр.5 (428) ,26.09.-12.10.2000 г.

58     МВР, VІ ВС на НС, дело 157, л.175

КУЛТУРНИТЕ ИНСТИТУЦИИ В РАЙХА 1933-1945г.*

*- Схемата е изработена от авторката по данни от Энциклопедия Третего Рейха. М., 1996 г.; сп.Нова Европа, изд. Берлин (на бълг. език), 1942, кн.19, 19.V.1941г., с.12-13; пак там, кн.2, 9.ІІ.1942, с.5-6.

** гр. Необалсберг до 1938 г., Германия (Божков,Ив. Уфа-град на светлината, в.Слово, бр.5078,

  13.VІ.1939 г.)