Глаголи за движение във фактитивна конструкция във френския език. Интерпретация и превод на български език
Цветилена Кръстева
Настоящата статия си поставя за цел да анализира употребата на фактитивната конструкция с някои глаголи за движение във френския език, при които възникват проблеми във връзка с интерпретацията на семантичното съдържание и превода на български език. Анализът е опит да се представи въпросната фактитивна конструкция при глаголите за движение от гледна точка на синтактичната организация и разпределението на семантичните отношения на участващите в глаголното действие субекти. От друга страна, практическата цел, която тук си поставяме, е да представим средствата, чрез които в тези случаи българският език изразява казуалните отношения.
Изследването се базира на корпус от примери, съставен предимно от електронни източници – издания на френскоезични медии, интернет-форуми, блогове, речници и пр., които отразяват актуалното функциониране на съвременния френски език.
Фактитивът (faire+INF: faire venir le médecin, faire travailler les élèves, faire construire une maison, se faire couper les cheveux) е едно от основните средства за изразяване на казуалност във френския език. Специфичният граматически израз третира по особен начин субектно-обектните (диатетичните) отношения (Кръстева 1996), като представя глаголното действие едновременно като причинено от някакъв подбудител (човек, същество, предмет, действие, явление, чувство и пр.) и осъществено от действителния извършител (човек, същество, предмет и пр.). Срв.: Elle a fait venir le médecin = Elle a demandé au médecin de venir ; le médecin est venu. Ses blagues ont fait rire tout le monde = Il a raconté des blagues; tout le monde a ri. Във френския език фактитивът се характеризира с голяма степен на граматикализация и висока продуктивност, тъй като се прилага на практика в целия семантичен и синтактичен обхват на глаголната категория. В традиционните описания (МГФЕ 1994; ГСФЕ 1995), наред с други средства за изразяване на субектно-обектните отношения, той се представя именно като фактитивна глаголна конструкция, докато в съвременните изследвания се налага тенденцията (Новакова 2002) да се разглежда в рамките на залоговата система като каузативен или фактитивен залог, образуван със спомагателния (т.е. в голяма степен десемантизиран) глагол faire – но също с laisser (permissif) и с voir, entendre (connectifs) (Манчев 1986: 198) – и инфинитива на основния глагол.
Във френския език спомагателният «залогов» глагол faire може да се свърже естествено във фактитивна конструкция с глаголи от всякакъв конструктивен тип:
- непреходни (напр.: faire naître /qch/ – пораждам /нещо/; faire tomber /qch/ – събарям /нещо/)
- пряко преходни (напр.: faire voir /qch à qun/ – показвам /нещо на някого/, faire comprendre /qch à qun/ – обяснявам /нещо на някого/)
- с двойна преходна конструкция (напр. faire dire /qch à qun par qun/ – карам някого да каже /нещо на някого/)
- симетрични в непреходна и преходна конструкция от типа brûler – горя и горя /нещо/ (напр. /qun/ cuire /qch/, /qch/ cuire – faire cuire le riz 10 minutes, le riz cuit 10 min. – варя ориза, оризът ври/се вари).
За изразяване на същото отношение в българския език се използват други продуктивни механизми: на лексикално ниво – употребата на възвратен глагол в невъзвратна преходна конструкция, която поема каузалността (срв.: храня се/храня семейството си = осигурявам прехраната, изхранвам семейството си), употребата на непреходен глагол като преходен (срв.: варя кафе = правя така, че кафето да се свари, взривявам бомба = правя така, че бомбата да се взриви), употребата на вътрешно фактитивни преходни глаголи (срв.: извеждам детето = правя така, че детето да излезе); на морфологично ниво – чрез глаголна префиксация (срв.: изхранвам, разсмивам, влудявам); на синтактично ниво – чрез номинална предложна конструкция (срв.: треперя от студ, умирам от глад, смея се на шегата, не излизам поради дъжда), чрез глаголна перифраза (срв.: Не ме карай да повтарям!), чрез подчинено изречение (срв.: Когато натисна левия бутон, документът се отваря.). Естествено, тези механизми се прилагат и във френския език, но, както вече споменахме по-горе, фактитивът е едно от привилегированите средства, с които се изразява казуално отношение.
В българския език конструкцията карам/накарам някого + да + основен глагол в сегашно време се доближава формално до френския фактитив, но за разлика от него тя не е достатъчно граматикализирана и обикновено съдържа подчертан модален нюанс на принуда. (Срв.: Той ме накара да купя тази книга [купих я заради него, иначе не бих я купил] и Il m'a fait acheter ce livre [купих я, защото ми я поръча, препоръча]). Що се отнася до употребата на правя/направя (вместо карам), то изразите обикновено звучат на границата на аграматикалното и в тази конструкция не се вписват в «нормалната» употреба на българския език. По-естествена е употребата на правя/направя в подчинена конструкция – правя така, че … (Срв.: *Това го прави да звучи естествено и Той прави така, че това да звучи естествено.)
Глаголите за движение (преместване) във френски език много често се употребяват във фактитивна конструкция. Наблюденията, които следват по-нататък се ограничават върху четири основни представители на тази семантична категория. От една страна се разглеждат aller и venir като типични глаголи с непреходна синтактична конструкция, присъща на така наречените глаголи за движение (срв.: /qun/ aller, venir, arriver, partir, tomber и т.н.). От друга страна се анализират entrer и sortir като представители на същата семантична група глаголи, които освен в непреходна, участват и в преходна (акузативна) конструкция (напр. /qun/ entrer, sortir, monter, descendre, bouger, avancer, reculer, approcher, arrêter -/+ qch).
Анализът на фактитивната конструкция в извадката от примери се прави от гледна точка на синтактичната структура и семантичните отношения на субектите в глаголния процес. Наред с това се предлагат и някои възможни преводни еквиваленти с изразните средства на българския език.
Най-общата синтактична структура на тези изрази е S1 – FAIRE – INF – S2, където S1 изпълнява функцията на подлог, а S2 заема формално позицията на допълнение на спомагателния глагол faire, но всъщност осъществява глаголното действие на инфинитива. В зависимост от семантичното съдържание, ролята на причинителя (подбудителя) на процеса движение – S1 може да се поема от съществително за лице, предмет, действие, явление и пр., което в различна степен упражнява каузалността върху S2 – съществително, назоваващо одушевен или неодушевен предмет, който поема изпълнението на действието.
Семантични отношения в конструкцията faire aller
• S1 (лице) насочва S2 (лице) към специалист за извършване на професионална услуга.
(1)
…il faut savoir être raisonnable, penser à sa santé, penser à son futur et allez chez le docteur qui vous fait aller chez le radiologue qui vous fait aller chez le chirurgien qui vous fait aller chez le scanner qui vous fait aller chez l’anesthésiste qui vous fait aller de nouveau chez le chirurgien.
Лекарят ви изпраща при рентгенолог, който ви насочва към хирург, който ви изпраща на скенер, откъдето ви препращат към анестезиолог, който отново ви насочва към хирурга.
• S1 и S2 (лица) са свързани в йерархично отношение, като S1 «принуждава», «изисква» S2 да извърши дадено действие.
(2)
Après avoir été en classe toute la journée, elle s'occupe du dîner, aide son frère et sa soeur à faire leurs devoirs et les fait aller au lit - avant de commencer ses propres devoirs.
След като цял ден е била на училище, [Джесика] приготвя вечерята, помага на брат си и сестра си в подготовката на домашните, изпраща ги да спят и едва тогава се заема със своите домашни.
• S1 (лице) подтиква чрез действията си S2 (лице) да отиде на някакво място.
(3)
… merci à tous ceux et celles de cet assos, qui m’auront fait aller dans des endroits fabuleux rencontrer des gens incroyables.
… признателен съм на всички от тази асоциация, благодарение на които посетих приказни места и се срещнах с невероятни хора / които ме подтикнаха да посетя приказни места и да срещна невероятни хор
• S1 (действие, обстоятелство, събитие, състояние) предизвиква или допринася S2 (лице) да отиде на дадено място, да реагира или да се почувства по някакъв начин.
(4)
Si tu cliques sur la flèche qui va vers la gauche, ça te fait aller à la page d'avant, si tu cliques sur la flèche qui va vers la droite, ça te fait aller à la page d'après.
Като кликнеш върху стрелката от ляво, се връщаш на предишната страница, стрелката от дясно те изпраща на следващата страница. / Със стрелката от дясно се връщаш …, със стрелката от ляво отиваш…
(5)
Les résultats sont enfin tombés hier, avec un peu d'avance. Une intuition m'a fait aller voir le site de l'Académie, comme ça, au cas où.
Някаква интуиция ме накара да посетя сайта на университета, ей така, просто да видя.
(6)
«Boire fait aller plus vite »
Le champion du monde atypique persiste et signe: «Le dopage devrait être autorisé. » Il confirme aussi qu’il aime se jeter un petit coup derrière la glotte avant de skier…
Le champion du monde atypique persiste et signe: «Le dopage devrait être autorisé. » Il confirme aussi qu’il aime se jeter un petit coup derrière la glotte avant de skier…
SKI ALPIN, Le Matin 19/11/2007
«Когато си пийнеш, се движиш по-бързо»
(7)
Ils [ces enfants] n’ont pas cette mobilité de la pensée qui les fait aller dans le temps, dans l’espace, d’une époque à une autre.
Тези деца нямат онази подвижност на мисълта, която им позволява да се преместват във времето и пространството...
(8)
Le danger n°1, c’est le stress qui fait aller dans certains coins au mauvais moment
Опасност № 1 представлява стресът, който ни води на някои места в неподходящия момент.
(9)
Le froid ouvre l’appétit et fait aller dans les restaurants pour goûter les produits régionaux.
Студът отваря апетита и води (хората) в ресторантите /Хората огладняват от студа и отиват в ресторантите/, за да опитат местните ястия.
• S1 (лице) предприема целенасочени действия, така че S2 (предмет, уред, устройство) да заеме определена позиция.
(10)
Un petit truc si tu as du mal à les avaler: tu mets déjà un peu d'eau dans ta bouche, tu poses les médicaments (un à la fois c'est mieux) et tu fais aller ta tête en arrière […] et tu bois le reste de ton verre.
… слагаш лекарствата в устата (едно по едно е по-лесно) и накланяш/изпъваш глава назад … и изпиваш останалата вода в чашата
(11)
Lorsque j'observe le ciel, je fais aller mon télescope de bas en haut à l'aide des moteurs et dans le champ de vision les étoiles défilent normalement...
Когато наблюдавам небето, насочвам телескопа отдолу нагоре
(12)
Fais aller ce camion transporteur où tu voudras grâce à la radio commande.
С радиоуправлението закарай този транспортен камион където поискаш.
• S1 (уред, действие), задейства S2 (механизъм, функция и пр).
(13)
Batterie/alternateur/fusible/ qui fait aller quoi ?
Je voudrais savoir au niveau batterie/alternateur/ et fusible ce qu'ils font fonctionner ? comme, par exemple, l'alternateur fait aller les phares et recharge la batterie si j'ai bien compris [… ] ?
Je voudrais savoir au niveau batterie/alternateur/ et fusible ce qu'ils font fonctionner ? comme, par exemple, l'alternateur fait aller les phares et recharge la batterie si j'ai bien compris [… ] ?
Акумулатор / алтернатор / бушони/ кое какво задвижва/задейства / Кое как функционира?/
… алтернаторът задейства фаровете
… алтернаторът задейства фаровете
(14)
Replacer le verre avec du vide fait aller les puces plus vite!
Des tubes de polymère remplis de vide isolent les puces informatiques plus efficacement que le verre, ce qui résulte en une rapidité et une efficacité plus grandes.
Des tubes de polymère remplis de vide isolent les puces informatiques plus efficacement que le verre, ce qui résulte en une rapidité et une efficacité plus grandes.
Замяната на стъклото с вакуум задейства по-бързо електронните чипове!
Фактитивът с възвратната конструкция на глагола faire – se faire aller – се среща повече в разговорния канадски френски език със значение някой си дава зор, бърза; придава си значимост. Срв.:
(15)
Quand il est parti, y avait plus que cinq minutes pour se rendre au bateau, je vous assure qu’i se faisait aller.
Lors du passage de l’évêque, je te dis que le maire s’est fait aller = s’est donné de l'importance.
Lors du passage de l’évêque, je te dis que le maire s’est fait aller = s’est donné de l'importance.
Замяната на стъклото с вакуум задейства по-бързо електронните чипове!
Семантични отношения в конструкцията faire venir
• S1 (лице) се обръща към специалист за извършване на професионална услуга; в отговор на което S2 (лице) идва на дадено място, за да извърши обичайно за служебното си положение действие.
(16)
Bonsoir, j"ai eu le même problème que vous, si votre LCD est encore sous garantie, allez le changer car j'ai fait venir le technicien mais il ne m'a rien dit […].
… ако LCD-то ви е още в гаранция, сменете го, защото аз извиках техник, но той нищо не ми каза.
• S1 и S2 (лица) са свързани в йерархични отношения, поради които S1 упражнява авторитет, («принуждава») S2 да дойде на дадено място.
(17)
il [mon chef de production] m'a fait venir dans son bureau et m'a donné un avertissement
той ме извика / привика в кабинета си и ми отправи предупреждение
(18)
Il [l’editeur] m'a fait venir à Brest et cela s'est très bien passé; en fait, ils sont deux éditeurs et donc j'ai bossé avec l'un et il m'a fait beaucoup de remarques très constructives…
[издателят] ме извика /покани/ в Брест и срещата мина много добре…
(19)
Sarkozy fait venir la banlieue à lui
[...] Au lieu d'aller en banlieue, ce qu'il n'a quasiment pas fait depuis les émeutes de l'automne 2005, Nicolas Sarkozy a fait venir jusqu'à lui mercredi un millier de jeunes.
[...] Au lieu d'aller en banlieue, ce qu'il n'a quasiment pas fait depuis les émeutes de l'automne 2005, Nicolas Sarkozy a fait venir jusqu'à lui mercredi un millier de jeunes.
Хиляди младежи от предградията идват при Саркози / се отзовават на призива на Саркози
[… ] Вместо Никола Саркози да отиде в предградията – нещо, което не е правил от размириците през есента на 2005 г. – хиляди младежи откликнаха на призива му и се събраха в сряда на площад Бово.
[… ] Вместо Никола Саркози да отиде в предградията – нещо, което не е правил от размириците през есента на 2005 г. – хиляди младежи откликнаха на призива му и се събраха в сряда на площад Бово.
(20)
Textile : la Roumanie fait venir des ouvrières chinoises
La ville de Bacãu sera bientôt "envahie" par des ouvrières chinoises : qualifiées dans le prêt-à-porter, elles sont prêtes à travailler pour une faible rémunération et sont hautement qualifiées.
La ville de Bacãu sera bientôt "envahie" par des ouvrières chinoises : qualifiées dans le prêt-à-porter, elles sont prêtes à travailler pour une faible rémunération et sont hautement qualifiées.
Румъния внася работнички от Китай
• S1 (лице) се позовава на установени правила и предприема съответните действия, за да може S2 (лице) да дойде на дадено място.
(21)
Un père de famille, d’origine kosovare, vit et travaille en Suisse depuis 1987. Quand le conflit armé éclate au Kosovo, il fait venir sa famille en faisant valoir son droit au regroupement familial.
Глава на семейство от косовски произход живее и работи в Швейцария от 1987 г. Когато избухва въоръженият конфликт в Косово, той довежда /докарва/ семейството си, позовавайки се на правото за единство на семейството.
(22)
La Commission a demandé si elle était prête pour l’audition et Mme Beaudoin a répondu qu'elle avait fait venir certains témoins qu'elle désirait citer. Elle a également fait savoir qu'elle désirait participer à l'audience en français.
… г-жа Бадоан отговори, че е довела свидетели, на които би желала да се позове…
срв. също: Обвиняемият има право да призовава свидетели и да разпитва свидетели на обвинението.
срв. също: Обвиняемият има право да призовава свидетели и да разпитва свидетели на обвинението.
в-к Култура, бр. 8/9 1 март 2002
На втора инстанция първото дело се отложи, поради това че ответната страна не води свидетели.
• S1 (обстоятелство, събитие, състояние) мотивира S2 (лице) да дойде на дадено място.
(23)
Ce qui m'a fait venir à Lyon ?
- la proximité
- la curiosité
- le tarif
- la proximité
- la curiosité
- le tarif
Какво ме накара да дойда / ме привлече в Лион?
(24)
Ce qui m’a fait venir, c’est l’ambiance fort sympathique d’une bande de jeunes comme moi, qui veulent donner de leurs temps pour les autres, par passion.
Това, което ме привлече /ме накара да дойда/ тук, е твърде симпатичната атмосфера, създадена от младежи като мен, които искат да посветят времето си на другите …
(25)
«Cela m'a fait venir à New York, pour apprécier ce que nous avons», déclare-t-elle à propos des attentats de septembre.
Това ме накара да дойда в Ню Йорк, за да оценя какво имаме, заявява тя по повод на атентатите от 11 септември.
(26)
Nous avons alors voyagé, et le hasard m'a fait venir en France.
Тогава много пътувахме и случаят ме доведе във Франция.
(27)
"J'ai vécu une grande histoire avec Paris, mais ce qui m'a fait venir ici, c'est mon rêve d'enfant.
Париж и аз имаме дълга история, но това, което ме доведе тук е детската ми мечта
• S1 (лице) предприема целенасочени действия, така че S2 (предмет) да се озове на дадено място, докато реалният извършител на действието е имплицитен.
(28)
Joséphine s'efforce d'y cultiver des plantes rares et d'y acclimater des végétaux exotiques qu'elle fait venir d'Europe…
Жосефина държи там да се отглеждат редки екзотични растения, които се доставят от Европа
(29)
Fin 2005, Jean-Louis Borloo lançait à grand renfort de communication la maison à 100 000 euros. Entre 20 000 et 30 000 de ces habitations devaient sortir de terre chaque année en faveur du logement social. [la commune de Morbihan] a fait venir des maisons préfabriquées d'Allemagne, qui, ensuite ont été disposées sur un terrain communal…
[...] Общината (Морбиан) е внесла от Германия сглобяеми къщи, които са разположени върху общински терен…
(30)
"Nous faisions venir du liège d'Algérie, régulièrement ; je me souviens que mon père en a fait venir en 1978. C'était du liège d'excellente qualité (avec le liège du Portugal et celui d'ici, il avait ce qu'il fallait en qualité moindre).
Поръчвахме корков материал /Корковият материал се поръчваше/ от Алжир …; спомням си, че баща ми докара корк през 1978 г.
Фактитивът с възвратната конструкция на глагола venir – se faire venir – е вариант на (16), (28), (29) и (30) със значение някой поръчва да му доставят нещо и се среща по-често във френския език, говорен в Канада, Швейцария, Белгия. Срв.:
(31)
Donc, des jeunes de 16 ans ne pourraient pas se faire venir à 1 heure du matin une pizza puis une caisse de 24?
Значи, 16-годишни младежи не могат в 1 ч. сутринта да си поръчат пица и 24 бири?
(32)
Alors, comme tout adolescent qui se respecte, on a décidé de se faire venir de la pizza.
ЗТогава, като всеки уважаващи себе си тийнейджъри, решихме да си поръчаме пица.
• S1 (предмет, явление, качество, чувство) предизвиква или предполага появата/проявата на S2 (явление, състояние, израз на чувство).
(33)
Le repas qui a fait venir le printemps
Ястието, което доведе пролетта / с това ястие пролетта пристигна
(34)
Qu’est-ce qui a fait venir le sida en Afrique?
Как се появи спинът в Африка?
(35)
La paresse fait venir le sommeil, et l’âme négligente aura faim. (Proverbes, XX, p.577)
La Sainte Bible, NY, 1852
Леността хвърля в дълбок сън, И бездейна душа ще гладува Библия, Притчи, 19-15, превод 1940
(36)
… on dit que la peur fait venir le danger qu'on redoute.
... казват, че страхът довежда опасността, от която се плашим.
(37)
…… les dessins évoquent le crissement des pas sur la neige fraîche, les larmes que le froid fait venir aux yeux…
... в рисунките се долавя как снегът скърца под стъпките, как очите се насълзяват от студа...
(38)
La fleur fait venir le printemps.
La fleur fait venir le beau temps.
Le beau temps fait venir le soleil.
Le soleil fait venir l’été.
L’été fait venir l’automne.
L’automne fait tomber les feuilles des arbres.
L'automne fait venir l’hiver.
L’hiver fait venir le froid.
Le temps s’améliore et fait venir le printemps.
La fleur fait venir le beau temps.
Le beau temps fait venir le soleil.
Le soleil fait venir l’été.
L’été fait venir l’automne.
L’automne fait tomber les feuilles des arbres.
L'automne fait venir l’hiver.
L’hiver fait venir le froid.
Le temps s’améliore et fait venir le printemps.
Цветето води със себе си пролетта
Цветето води със себе си хубавото време
Хубавото време идва със слънцето
Със слънцето настъпва лятото
Лятото води след себе си есента
Есента кара листата да падат
Есента води след себе си зимата
Със зимата идва студът
Когато времето се оправи, пристига пролетта
Цветето води със себе си хубавото време
Хубавото време идва със слънцето
Със слънцето настъпва лятото
Лятото води след себе си есента
Есента кара листата да падат
Есента води след себе си зимата
Със зимата идва студът
Когато времето се оправи, пристига пролетта
(39)
C'est un livre très émouvant, très triste, qui, je doit bien l'avouer, m'a fait venir les larmes aux yeux en le lisant.
Това е вълнуваща и тъжна книга, която, трябва да си призная, ме просълзи.
Както бе споменато в началото, някои глаголи от тази семантична категория имат симетрична – непреходна и преходна – конструкция: S–Vb и S–Vb–O. При симетричните глаголи за движение трябва да отбележим, че опозицията преходност / непреходност се намира в отношение (+)казуалност / (–)казуалност (qun monter qch = качвам; qun monter = качвам се). Освен това, за акузативната конструкция могат да се разграничат най-общо два случая:
а) обектът (допълнението) на глагола е действителният извършител на действието. В този случай е възможна синтактична трансформация, в която допълнението поема функцията на подлог (срв.: /qun/ entrer la clé dans la serrure = la clé entre dans la serrure; /qun/ sortir le chien = le chien sort);
б) действието се извършва върху обекта (допълнението), който не може да поеме функцията на подлог. В този случай единствено възможна е синтактична трансформация в пасив (срв.: entrer le mot de passe != *le mot de passe entre – le mot de passe est entré; sortir la poubelle != *la poubelle sort – la poubelle est sortie).
Употребите на фактитива на entrer и sortir в непреходна конструкция следват подобни на описаните по-горе семантични модели. Например:
(40)
Le président de la République a fait entrer des partis d'opposition au gouvernement, ce qui n'a pas plu aux militaires.
Президентът на републиката вкара опозиционни партии в управлението…
(41)
3D Studio Max 4, vous fait entrer dans la 4ème dimension.
С 3D Studio Max 4 вие се озовавате в четвъртото измерение.
(42)
Mai 1968 a fait entrer notre pays dans la modernité !
Със събитията от май 1968 г. нашата страна навлиза в модерността!
(43)
Le lendemain, les Allemands sont allés à la carrière, ils ont fait sortir les gens et les ont fusillés.
На другия ден германците отидоха на кариерата, изведоха хората /накараха хората да излязат/ и ги разстреляха.
(44)
La fête des Voisins de la résidence Émile-Hérin a fait sortir les gens des appartements
Хората излязоха от апартаментите си, за да празнуват деня на съседа. / Празникът на съседа накара хората да излязат от апартаментите си.
(45)
La tempête fait sortir les rivières de leurs lits.
След буря реките излизат от коритата си.
С примерите, които следват, се отделя по-специално внимание на акузативната конструкция на тези глаголи във фактитив: faire entrer / sortir qch (вкарвам, въвеждам / извеждам, изваждам).
faire entrer
• S1 (лице), в резултат на чиито действия обектът (предмет) попада на дадено място.
a):
(46)
Le vol Iberia est à 16 heures. Matinée a tenté de faire tout entrer dans mon sac déjà bien usé, qui ne pourra pas servir pour un autre voyage.
Полетът Иберия е в 16 ч. Матине се е опитала да натъпче / набута всичко в моя твърде износен сак…
(47)
Méfions-nous de la tendance commode à faire entrer les idées dans des boîtes avec une étiquette. Philosophie et spiritualité
Нека не се поддаваме на удобната тенденция да напъхваме идеите в чекмеджета с етикети.
б):
(48)
Ordinateur portatif sans clavier dans lequel on fait entrer les données par saisie directe sur l'écran.
Преносим компютър без клавиатура, в който данните се въвеждат чрез непосредствено набиране на екрана.
(49)
Si c’est oui, on fait sortir l’argent au vu de tout le monde, on rappelle au bénéficiaire le temps de remboursement ou le taux d’intérêt, en fonction de ce qui est prévu dans l’association.
Ако отговорът е положителен, изваждаме парите / парите се изваждат пред всички…
faire sortir
• S1 (лице), в резултат на чиито действия обектът (същество) напуска дадено място.
a):
(50)
Quand vous faites sortir le chien de la voiture, tenez le en laisse, il pourrait prendre peur et s'enfuir.
Когато извеждате /сваляте/ кучето от колата, дръжте го на каишка, то може да се уплаши и да избяга.
• S1 (лице), в резултат на чиито действия обектът (предмет) напуска дадено място
(51)
[…] Le contenu des capsules se prend avec un repas. A cet effet, on coupe aux ciseaux le col de la capsule et on en fait sortir le contenu huileux en pressant.
Съдържанието на капсулите се приема по време на хранене. … капсулата се срязва и съдържанието й се изважда чрез натиск.
• S1 (събитие, предмет, механизъм), в резултат на чието действие обектът (предмет, продукт) се извежда.
(52)
La grève des transports fait sortir les vélos
Съдържанието на капсулите се приема по време на хранене. … капсулата се срязва и съдържанието й се изважда чрез натиск.
(53)
Peu après, le bancomat fait sortir l'argent qu'ensuite une autre personne emporte.
След малко банкоматът пуска парите…
б):
• S1 (действие, усещане, чувство) е причината, която предизвиква реакцията на S2 (лице).
(54)
… une nostalgie du passé, des souvenirs qui surgissent, deux trois remords qui vous titillent… Rien de très grave mais qui vous fait sortir le mouchoir de temps en temps…
…спомени, угризения … от време на време ви разчувстват / ви карат да вадите носната кърпичка.
В заключение, въз основа на анализираните примери, могат да се направят следните изводи и обобщения:
Във френския език фактитивната конструкция на разгледаните глаголи за движение – aller, venir, entrer, sortir – има много широка употреба. Тя е изключително продуктивна в различни стилове и регистри на съвременния френски език (стандартен, разговорен, изискан; литературен, публицистичен, юридически и пр.) и е съвместима с всички синтагматични конструкции на въпросните глаголи. Някои от тях (вж. (15), (31), (32) и др.) проявяват специфики на регионална употреба (канадски, швейцарски, белгийски френски).
Що се отнася до интерпретацията и предаването на казуалните отношения във фактитивната конструкция на разглежданите глаголи, българският език си служи основно със следните механизми:
• Лексикален, с употреба на:
а) преходни глаголи в активна конструкция (извикам, водя, извеждам, довеждам, докарвам, въвеждам, внасям и пр.), чийто подлог съвпада с причинителя на действието. При посочените варианти за превод тези случаи са най-многобройни. Срв. в: (1), (8), (10) - (14), (16) - (18), (20) - (24), (26), (27), (29), (30), (36), (40), (43), (45) – (47), (49), (50), (52), (53);
б) възвратни глаголи с активно значение (връщам се, поръчам си, появя се, озовавам се, насълзявам се и пр.), чийто подлог съвпада с извършителя на действието. Срв. в: (4), (31), (32), (34), (41);
в) непреходни глаголи в активна конструкция (идвам, дойда, настъпвам, отивам, навляза и пр.), чийто подлог съвпада с действителния извършител на действието. Срв. в: (9), (19), (33), (38), (42), (52);
г) образувани чрез префиксация вътрешно фактитивни глаголи (разчувствам и пр.). Срв. в: (39), (54).
• Морфо-синтактичен, с употреба на възвратна глаголна конструкция с пасивно значение (/растенията/ се доставят, /коркът/ се поръчва, /данните/ се въвеждат, /парите/ се изваждат и пр.), особено ако френският глагол е в акузативна конструкция. Срв. в: (28), (30), (37), (48), (49), (51).
• Синтактичен, с употреба на:
а) предложни номинални конструкции, въвеждащи причина, следствие и пр. (със стрелката /се връщаш/, от студа /очите се насълзяват/, с това ястие /пролетта пристигна/, със зимата /идва студът/, след буря /реките излизат от коритата си/). Срв. в: (4), (9), (33), (37), (38), (42), (45);
б) перифрастични конструкции от типа карам да + спрегнат в сегашно време глагол за движение, в които участват и каузативни модални глаголи като подтиквам, позволявам и пр. Трябва да се отбележи, че подобни конструкции се употребяват често като адекватни функционални съответствия в българския език, но когато причинителят на действието е неодушевено съществително, което означава абстрактно понятие, чувство, действие, събитие и пр. Срв. в: (2), (3), (5), (7), (23) – (25), (38), (43), (44), (54);
в) подчинени изречения за причина, следствие, цел и пр., които изразяват каузалността (напр.: хора, благодарение на които /посетих.../; Като кликнеш..., /се връщаш.../; Когато си пийнеш, /се движиш.../; Когато времето се оправи, /пристига пролетта/; /излязоха, за да празнуват. Срв. в: (3), (6), (38), (44).
Съкращения: ГСФЕ – Граматика на съвременния френски език, МГФЕ – Методична граматика на френския език, ГСБЕ – Граматика на съвременния български език.
Библиография
Безинска 2007: Y. Bezinska. Le factitif français « Faire + Vinf »: approches linguistique et acquisitionnelle. Actes des VIIèmes RJC Parole, Paris, 5-6 juillet: 28.
Бояджиев, Куцаров и Пенчев 1999: Т. Бояджиев, И. Куцаров и Й. Пенчев. Съвременен български език. София: издателска къща «Петър Берон», 432.
ГСБЕ 1983: Граматика на съвременния български книжовен език. Т. 2. Морфология. Т. 3. Синтаксис. София: Издателство на БАН.
Кортес 1998-1999: C. Cortès. Du corps dans le langage: Sémiotisation, grammaticalisation, lexicalisation de la relation au corps humain. Paris : Cahier du CIEL, 13.
Кръстев 1992: Кръстев, Б. Граматика за всички. София: Наука и изкуство.
Кръстева 1996: Ц. Кръстева. Суперактивност и суперпасивност – фактитив. Приложна лингвистика и методика на чуждоезиковото обучение. София: НБУ: 80-85.
Манчев 1986: K. Mantchev et al. Traité de morphosyntaxe française. Sofia: Naouka i izkoustvo, 183-208.
Новакова 2002: I. Novakova. Le factitif français : approche syntaxique, sémantique et contrastive (français-bulgare), TRANEL 37, Neuchâtel: 93-113.
Пашов 1994: П. Пашов. Практическа българска граматика. София: Просвета, 166-174.
Рижел, Пела и Риул 1994: M. Riegel, J-C. Pellat, R. Rioul. Grammaire méthodique du français. PUF, 230, 254, 304, 438.
Шьовалие, Бланш-Бенвенист и др. 1995: J-C. Chevalier, C. Blanche-Benveniste et al. Grammaire du français contemporain. Paris: Larousse, 323-327, 354.
Бояджиев, Куцаров и Пенчев 1999: Т. Бояджиев, И. Куцаров и Й. Пенчев. Съвременен български език. София: издателска къща «Петър Берон», 432.
ГСБЕ 1983: Граматика на съвременния български книжовен език. Т. 2. Морфология. Т. 3. Синтаксис. София: Издателство на БАН.
Кортес 1998-1999: C. Cortès. Du corps dans le langage: Sémiotisation, grammaticalisation, lexicalisation de la relation au corps humain. Paris : Cahier du CIEL, 13.
Кръстев 1992: Кръстев, Б. Граматика за всички. София: Наука и изкуство.
Кръстева 1996: Ц. Кръстева. Суперактивност и суперпасивност – фактитив. Приложна лингвистика и методика на чуждоезиковото обучение. София: НБУ: 80-85.
Манчев 1986: K. Mantchev et al. Traité de morphosyntaxe française. Sofia: Naouka i izkoustvo, 183-208.
Новакова 2002: I. Novakova. Le factitif français : approche syntaxique, sémantique et contrastive (français-bulgare), TRANEL 37, Neuchâtel: 93-113.
Пашов 1994: П. Пашов. Практическа българска граматика. София: Просвета, 166-174.
Рижел, Пела и Риул 1994: M. Riegel, J-C. Pellat, R. Rioul. Grammaire méthodique du français. PUF, 230, 254, 304, 438.
Шьовалие, Бланш-Бенвенист и др. 1995: J-C. Chevalier, C. Blanche-Benveniste et al. Grammaire du français contemporain. Paris: Larousse, 323-327, 354.
2009 (c) Нов Български Университет