Увод

Настоящият сборник на департамент “Чужди езици и литератури” представя 12 студии: изследвания в областта на литературата и културата, лингвистиката, теорията и практиката на  превода, както и текстове, свързани с проблемите на преподаването на чужд език. Това е десетият пореден том на годишника, който отразява интереса на авторите към задълбочени изследвания, като същевременно ги свързва пряко и с практиката в тези научни области.

По наложилата се вече традиция годишникът е организиран в следните раздели: Литература и култура, Език и култура, Чуждоезиково обучение.

Раздел Литература и култура обединява пет изследвания, посветени на  испаноезичната, британската, италианската и гръцката литература, представяйки емблематични или по-малко познати на широката публика автори, като разглеждат специфични теми и проблеми.

Макар и посветени на представители на различни литературни жанрове и течения, първите две студии фокусират вниманието върху автори на испаноамериканската литература. В текста Cuatro novelas de amor А. Леви разглежда четири романа, публикувани през осемдесетте години на миналия век, обединени от темата за любовта, като посочва голямото значение на тяхното появяване почти непосредствено след едно десетилетие, в което една от най-актуалните теми е темата за латиноамериканския диктатор, което поставя вечната тема за любовта като контрапункт. Представят се романите „Кръв от споделена любов” на аржентинския писател Мануел Пуиг, „Любов по време на холера” на колумбиеца и Нобелов лауреат Габриел Гарсия Маркес, „Любов на сянка и слънце” на кубинеца Мануел Кофиньо Лопес и „За любовта и сянката” на чилийката Исабел Алиенде. Оригиналната гледна точка на авторката анализира романите не хронологично, а в следната градация: провалена любов („Кръв от споделена любов”), любов, превърната в самота за двама и постигнато щастие („Любов по време на холера”), любов, даваща нов живот („Любов на сянка и слънце”), любовта в цялост, извисяваща и въздигаща („За любовта и сянката”).

Студията на В. Сиракова изследва Темата за майчинството в женската литература на Испаноамерика до средата на ХХ век. Авторката представя кратък обзор на развитието на тази централна тема и широко дискутиран въпрос в пост-колониална литература на испаноезичните Северна и Южна Америка, в поезията и прозата, писана от жени, до средата на ХХ век, когато се извършва рязък поврат в нейната трактовка. Отбелязва се общата тенденция, че в различните жанрове, чрез различни литературни устройства и с различна степен на убеждението и въздействието, пост-колониалните писателки се противопоставят на традиционния модел на брака и предефинират ролята на майката.

Като своеобразна реплика на темата, макар и в съвсем различен порядък, в следващата статия, Fun & Games: The Strange Case of Ruth Rendell’s Portobello, А. Андреев представя британската писателка Рут Рендъл, която засяга в книгите си – психологически трилъри – последиците от настъпилите през последните четири десетилетия промени в обществото, акцентирайки върху насилието в семейството и новия статут на жената в него. В статията се анализира романът „Портобело” в съпоставка с предишните психологически трилъри на авторката. Подчертава се остро хапливият поглед към човешката психика и умението на Рендъл да заплита персонажите си в интригуващи истории, с което писателката печели признанието на критиката като новатор в криминалната литература, създавайки нов поджанр, наречен whodunit.

Разработката на П. Петкова-Сталева Авторът-разказвач в книгата на чудесата „Милионът” на Марко Поло ни въвежда не само в интересната история на разказвача за неговите пътешествия, но я представя и като ценен документ за погледа на един изследовател на нови светове. Дори когато описанията звучат невероятно – като вълшебна приказка или легенда, авторът разграничава преките свидетелства от предадените истории, чието единство ни позволява да проникнем в другото и да разширим границите на разбирането.

В следващата статия Номер 31328. Един роман за войната Е. Григорова представя Илиас Венезис с неговата “книга за пленничеството”, първото значимо произведение на автора, което се нарежда сред най-ярките литературни свидетелства за събитията от Малоазиатската катастрофа през 1922 г. Това е безпристрастен разказ на писателя, сам подложен  на изпитанията на пленничеството в така наречените работнически отряди, в чиито редове три хиляди гръцки мъже и младежи са подложени на изнурителен труд и ежедневни изтезания от страна на вражеската турска войска. Чрез литературното описание на най-силните моменти от живота, основанието за живот се противопоставя на усещането за трагичната предопределеност на съществуването. Лирическият копнеж и живата историчност на романа са сред най-красноречивите свидетелства за онова, което предопределя мястото и дълготрайността му в полето на съвременната гръцка литература.

Отвъд границите на литературата, разделът Език и култура се открива от изключително интересното изследване на Н. Раданова Структура и език на оперното либрето (по материали от либрета на опера на Доницети, Белини и Верди). То  е  посветено на проблем, останал встрани от интереса както на литературата, така и на езикознанието, поради твърде специфичния характер на оперното либрето, текст, създаден, за да бъде "облечен" в музика и в известен смисъл да се претопи с нея. Обект на изследване е структурата, езика и синтаксиса на либрета от периода на Романтизма. Става дума за особен вид език, за определен набор на средства, които действат почти като код, и следват собствени закони, подчинени на музикалното виждане на композитора. Проблемът е видян и от гледна точка на особения културно-политически контекст в Италия през този период - борбите за национално освобождение и независимост и ролята на творчеството на Верди в тях. Италия със сигурност е единственият случай в Европа, в който духът на политическото възраждане намира израз не в литературата, а в музикалната драма, другото име на операта, в която текст и музика са слети в неделимо цяло.   

В обширната си студия Европейският принос за развитието на езикознанието през епохата на Ренесанса М. Китова-Василева изследва развитието на езикознанието през тази епоха. Авторката прави уговорката, че границите на разглеждания исторически период са твърде широки (ХV–ХVІ, ХVІІ в.), тъй като ренесансовите (възрожденските) нагласи у отделните народи се свързват с различни етапи в развитието на различните култури.

Авторовият интерес към европейския принос за развитието на езикознанието през разглеждания период се оправдава преди всичко от факта, че  историографите рядко отделят голямо място на развитието на езикознанието до началото на ХІХ век, а науката за езика е подготвяла своята «поява» през ХІХ век дълго преди това, благодарение на множеството разсъждения за езика, макар и да не е била обект на специални изследвания.

В следващите две изследвания от този раздел М. Стамболиева разглежда    Нивата на лингвистичен анализ и The symbol S in syntactic theory. С първото, без да си  поставя за цел да предложи ясно решение на въпроса за нивата на лингвистичен анализ, авторката представя на вниманието на читателя някои интересни структури с междинен характер, което се оказва характерно за повечето структури. В езика, подобно на други системи, системата, която лежи в основата на привидния хаос, не е открита за пряко наблюдение. Тя трябва да бъде изведена с внимателно наблюдение и умение за конструиране на модел. Целта на второто изследване е да покаже, че при езиковия анализ е възможно да се интегрират идеи и методи, смятани за противоположни от гледна точка на корпусната лингвистика. В частност е представена идеята за циклична конструкция на формалните граматики. Анализът на данните позволява повторен анализ и преформулиране на редица принципи и категории на граматиката на простата фразова  структура.

Студията Analyse syntagmatique du verbe tomber : interprétations sémantiques et traduction en bulgare Ц. Кръстева прави анализ на значенията на френския глагол tomber, с което се показва широкият семантичен обхват на дадена лексикална единица в зависимост от синтактичната й структура и фразеологичната комбинаторика. От друга страна в сравнителен план се проследяват значенията в свободните и в устойчивите словосъчетания (колокации и фразеологизми) при употребата на глагола, което предоставя полезен инструмент за повишаване на езиковата и културалната компетентност на изучаващите професионално френски език – бъдещи преводачи и преподаватели.

Последният текст в този раздел Do Bulgarians publish in international linguistic journals? проследява отношенията на надмощие при публикуване на научни работи. В изследването си Е. Тарашева съпоставя публикации на автори от бившите комунистически страни, наричани условно “Изтока”, със статии на автори от други страни, назовани “Запада”. Макар и формално отпаднало, наложеното от близкото минало разделение на света изглежда все още оказва влияние за начина, по който се представят авторите от Изтока на международна сцена на науката. Поставят се въпроси имат ли те специфичен принос, съществуват ли различия в методологията на изследванията и в цитираните източници? Правят се изводи за мястото на източноевропейците в лингвистичния дискурс и социолингвистичните фактори, които обуславят публикациите в международни журнали.

Третият раздел, Чуждоезиково обучение, включва изследването на П. Стефанова Езикоусвояване и чуждоезиково обучение. То представя необходимостта от познаване на основните изследвания в областта на езикоусвояването при засилващите се процеси на глобализация. Характерно за съвременните изследвания е, че те се стремят да подтикнат преподаващи и учещи да проявяват повече самостоятелност в процеса на обучението и дават насоки за използване на вътрешното многоезичие на учещия като основа за изучаване на следващи езици. От друга страна, доброто познаване на основните изследвания в областта на езикоусвояването осигурява на преподавателите по чужди езици необходимите основи, върху които те биха могли да работят по-самостоятелно, по-компетентно, по-енергично и по-смело за повишаване на ефективността на езиковото обучение.

Представените в десетия том на годишника текстове, научни и практически разработки, свързани с изследвания в областите на културата, литературата, езикознанието, превода и обучението по чужд език, отразяват интердисциплинарния характер на изследователските интереси на колегите от департамент “Чужди езици и литератури”. Надяваме се, че добрата традиция ще намери продължение в следващия годишник, където с радост бихме приели и участието на наши колеги от редица универитети в чужбина, с които работим в дългогодишно сътрудничество.

Съставител и автор на предговора:

Цветилена Кръстева