Доц. д-р Райна Николова

Резюме:

Статията обсъжда излъчвания в двете издания на предаването «Господари на ефира» (на 14.10.2009 г. и на 21.10.2009 г.) на кадри от „Шоуто на Слави” в изданията му от 22.09.2009 г. и 25.09.2009 г. Според автора цитиранията представляват критика по смисъла на Закона за авторското право и сродните му права на изяви на трети лица в издания на „Шоуто на Слави”.

Излъчените кадри съответстват на обичайната практика, възприета при използването на цитати от вече разгласени произведения на други лица за целите на критиката. Те съдържат посочване на източника (телевизионно предаване, което се коментира) и логото на телевизионния оператор, доставчик на медийни услуги. Използвани са в обем, оправдан от целта. Балансът между свободата на изразяване и закрилата на авторското право е спазен в полза на свободата на художественото творчество и достъпът на аудиторията до културни ценности.

Увод

Преди няколко години конкуренцията в първата частна национална телевизия между предаванията „Шоуто на Слави” и „Господари на ефира” породи сериозно противопоставяне, което достигна до съдебните зали. Представен под формата на нарушени авторски права, юридическият казус постави на изпитание развитието на шоубизнеса в България. В още по-голяма степен бе поставен на дневен ред въпросът дали българското правосъдие ще издържи теста и ще създаде практика, която извън контекста на хронометъра, ще служи разумно за ръководно начало в областта на художественото творчество при използването на критика и сатира.

   Основният проблем при отсъждането по този случай е залитането по количествения критерий, който да се използва като оценител доколко добросъвестно е използването на чуждите кадри. За субективно занимание, каквото е изкуството, колко секунди чужди кадри са заимствани, за да направим извод дали това е обичайната практика, оправдана от закона, е най-страшният начин да се възцари цензура.

   Казусът се изразява в това, че в предавания на „Господари на ефира” са използвани заедно с цитати от други предавания откъси от предавания на „Шоуто на Слави”. Това предизвиква спор дали е налице „свободно безвъзмездно използване на чуждо произведение” по смисъла на чл.24, ал.1, т.2 от Закона за авторското право и сродните му права: използването на цитати от вече разгласени произведения на други лица при критика или обзор при посочване на източника и името на автора, освен ако това е невъзможно; цитирането трябва да съответства на обичайната практика и да е в обем, оправдан от целта. В тази връзка възникват три важни въпроса:

-  Това критика ли е?

-  Излъчването съответства ли на обичайната практика?

-  Доколко излъчването на чуждите кадри е извършено в обем, оправдан от целта на предаването?

1. Критика или не са изданията на «Господари на ефира» (14.10.2009 г. [1] и 21.10.2009 г. [2]) по отношение на предаванията „Шоуто на Слави” от 22.09.2009 г. [3] и 25.09.2009 г. [4]?

Критиката, осъществявана от доставчици на медийни услуги, зависи от сценарния сюжет, режисьорското виждане, операторското майсторство. Изброените компоненти чрез аудиовизуалната реализация и използваните от нея технически средства (монтаж) постигат целите, които преследва критиката. Монтажът е:

1. Метод за естетическа организация във времето и пространството на звуковите, пластичните и звукозрителните форми.

2. Изразно средство в екранните изкуства.

3. Подреждане на кадрите в киното и телевизията в целенасочена драматургична или публицистична последователност [5].

В този смисълкритиката може да е насочена към съдържанието на което и да е авторско произведение. И в тази хипотеза тя ще има особеностите на професионална критика с пряк обект. Но също така, може да е адресирана към идеи, които хората изразяват в печатни или електронни медии в актуалния или предходен момент (в миналото) и по този начин да е с опосредствено въздействие, да има непряк ефект, да има друг контекст от заложения в цитираното произведение.

И в двата изброени случаяза постигане на художествената идея на авторите на произведението се използват цитати от предавания, които се обработват в зависимост от субективното схващане и творчески виждания, светоглед и търсения на авторите, в подкрепа на свободата на словото и свободата на художественото творчество. По тази причина могат да се заимстват цитати от предавания, различни по жанр от критикуващото. Подобни примери могат да се приведат относно:

1.самите предавания на „Господари на ефира” от 14.10.2009 г. и 21.10.2009 г.,които използват кадри от информационни предавания (новини и актуална публицистика): „Календар”(телевизионна програма „Нова”), „Спортмания”(телевизионна програма „Канал 3”),„Челюсти» (телевизионна програма „Нова”), „БТВ Новините» (телевизионна програма bTV), „Здравей, България!”(телевизионна програма „Нова”), „Едно към едно”(телевизионна програма „Канал 3”),

2. „Господари на ефира”използва кадри от информационни предавания (новини и актуална публицистика) и предизборна реклама в други свои издания:

2.1. кадри от предизборен диспут във Варна – телевизионна програма „bTV”;

2.2. кадри от предизборен диспут във Варна – телевизионна програма „ТВ7”;

2.3. кадри от предизборен диспут за избор на кмет в гр. Варна – телевизионна програма „БНТ1”;

2.4. кадри от предаването „5 за 4” – телевизионна програма „Канал 3”;

2.5. кадри от предизборен клип на кандидата за кмет на София – телевизионна програма „БНТ1”;

2.6. кадри от „Часът на Милен Цветков” – телевизионна програма „Нова”;

2.7. кадри от „Новините” – телевизионна програма „ТВ7”;

2.8. репортаж от „Календар” – телевизионна програма „Нова”;

2.9. кадри от дискусионно предаване „Свободна зона” – телевизионна програма „TV+”;

2.10. кадри от пряко отразяване на пресконференция на Лотар Матеус – телевизионна програма „Канал 3”;

2.11. кадри от предаването „Изяжте Крум Савов” – телевизионна програма „Канал 3”;

2.12. кадри от предаването „Насреща Люба Кулезич”, телевизионна програма „ТВ7”;

2.13. кадри от „На четири очи” (телевизионна програма „Нова”).

3. „Шоуто на Иван и Андрей”–  телевизионна програма „Нова”:

3.1. откъси от предаване за култура;

3.2. кадри:

а) с президента Георги Първанов от пресконференция на държавния глава,

б) от международния обмен с новини от протести в Атина,

в) от международния обмен с новини за пожарите в Москва,

г) кадри от интервю с Божидар Димитров,

д) кадри от интервю с министър Цветан Цветанов,

е) репортаж от „първа копка” на обект с участието на министър-председателя Бойко Борисов.

4. Вечерното шоу „На инат”– телевизионна програма „Нова”:

4.1. кадри от „БТВ Новините” и „БТВ Репортерите” – телевизионна програма „bTV”

4.2. кадри от „Карбовски: Директно” – телевизионна програма „Нова”.

5. «Шоуто на Слави» използва кадри запосещението на българска правителствена делегация в Япония от „БТВ Новините” – телевизионна програма „bTV”.

Предмет на критиката може да бъде и тема, въпрос, идея,чийто източник като жанрова характеристика е предаване, аналогично по жанр на това, което се цитира. Т.е. да сме изправени пред сходни по жанр предавания, кадри от които са използвани за целите на критиката – пряка или непряка. С развлекателен характер са различни развлекателни предавания, шоупредавания, риалити формати и игрални филми:

1. „Господари на ефира”използва кадри от:

1.1. „Градски легенди” – телевизионна програма PRO.BG

1.2. „Денис и приятели” (телевизионна програма „БНТ 1”);

1.3. „Шоуто на Иван и Андрей” (телевизионна програма „Нова”);

1.4. „Шоуто на Азис” (телевизионна програма „TV2»);

1.5. „Фермер търси жена” (телевизионна програма „Нова”);

1.6. „VIPDance” (телевизионна програма „Нова”);

1.7. Survivor(телевизионна програма „bTV”);

1.8. „Пълна лудница „зад кадър” (телевизионна програма „bTV”);

1.9. сериала „Хънк” (телевизионна програма „bTV”);

1.10. „Следобед с ТВ 7” (телевизионна програма „ТВ 7”);

1.11. „Dancing Stars” (телевизионна програма „bTV”);

1.12. „На кафе” (телевизионна програма „Нова”);

1.13. „Супершоуто на Румънеца и Енчев” (телевизионна програма „ПЛАНЕТА ТВ”);

1.14. „Търси се” (телевизионна програма „bTV”);

1.15. „Споделено с Камелия” (телевизионна програма „ТВ 7”);

1.16. предаването „Метрополис” (телевизионна програма „Нова”);

1.17. „Станция Нова” (телевизионна програма „Нова”);

1.18. „Сблъсък” (телевизионна програма „bTV”);

1.19. „Денят е прекрасен” (телевизионна програма „bTV”);

1.20. „Горещо” (телевизионна програма „Нова”).

2. „На инат” използва кадри от:

2.1. филма „Вчера”;

2.2. филм с участието на актрисата Дарил Хана;

2.3. филма „101 далматинци”.

3. „Шоуто на Иван и Андрей”използва кадри от филма „Матрицата”.

4.Нека говорят ... с Росен Петров”:

4.1. кадри от игралните филми „Лавина”, „Хан Аспарух”, „Комбина” и сериала „Седем часа разлика”;

4.2. кадри от сериала „Стъклен дом”.

„Шоуто на Слави” и „Господари на ефира” се причисляват към групата на художествените жанрове в телевизията. Те често влияят върху въображението на зрителите.Те са предавания от развлекателния жанр.

„Развлекателните жанрове по своята същност имат хедонистична функция; в повечето случаи те провокират творческо, критическо мислене, много често стимулират въображението и чувството за хумор на зрителя. В този тип развлекателни предавания, към които спадат освен ток шоуто и риалити шоуто, игри, състезания, класации, клипове, загадки, тестове, карикатура, сатирична публицистика, анекдоти и т.н., прозира инстинктът и желанието за игра, забавление и разнообразие” [6].

В „Шоуто на Слави” се използват извадки от вестници и в значително по-малка степен – аудиовизуални кадри.Типичният похват за осъществяване на хумористичен коментар в „Шоуто на Слави”  е актьорският скеч. Развлекателната същност на „Шоуто на Слави”  като цялостна композиция на редакционното съдържание показва, че една значителна част от всяко издание е посветена на разговори по различни, понякога доста сериозни и злободневни теми от съвременния обществен живот – политика, култура, спорт, шоубизнес и др. Неговата самоопределеност е „ток шоу”.

Телевизионното ток шоуе предаване, в което един гост или група от събеседници, под ръководството на водещ, се събират заедно в студио, за да дискутират различни теми. В телевизионното ток шоу често гостуват известни личности, които говорят за работата или личния си живот, като например – за техните най-нови филми, тв предавания, музикални записи или нещо друго, което биха искали да представят на публиката. Водещите обикновено са комици, които стартират шоутата със сатирични монолози. Ток шоутата често се идентифицират спрямо името на техния водещ. Популярността на предаването е производна на харизмата на водещия.

Анализът показва, че „Шоуто на Слави” изпълва критериите на ток шоуто. И затовабез колебание може да бъде направен категоричен извод, че преобладаваща част от предаването „Шоуто на Слави” е диалогична. А комбинацията от обзор и/или критика, с преимуществената роля на обзора[7] на актуални събития, заема второстепенно място. И това обстоятелство произтича от иманентната същност на ток шоуто като тип развлекателно предаване. То не предполага домакинът на предаването, в лицето на водещия, да прояви критичност и агресивност към събеседника, когото е поканил сам. Все пак, не е прието и не е възпитано гостите да бъдат ругани и заклеймявани в тяхно присъствие. Целта на ток шоуто е да представи във възможно най-благоприятна светлина госта. При „Шоуто на Слави” обемът на критиката е сведена до минимум и тя се отнася до неприсъстващи субекти.

Критиката в „Господари на ефира”присъства в обратната на „Шоуто на Слави”пропорционална зависимост.Тя изобилства и изпълва цялостното съдържание на предаването. За това свидетелстват рубриките: „Златен скункс”, „На рояци, точка, ком”, „Калеко Алеко”,„Господар на седмицата”, „Гледам и не вярвам на ушите си”,използвани константно в практиката на предаването и до днес. „Господари на ефира” кара зрителите да се забавляват през цялото време чрез хумористичните диалози между водещите и с помощта на използваните цитати от електронни медии, умело свързани в обща композиционна цялост.

По отношение на предаването „Господари на ефира” критиката е предпоставена, изначално заложена и естествено очаквана от аудиторията. Предаването се самоопределя като „комедийно шоу”. И като такова „комедийно шоу” то има за основно предназначение хумористично, сатирично, критично представяне на факти и събития от телевизионно излъчени предавания – новини, публицистика, култура, развлечение, риалити, игрален филм. Възприема се като първосъздател на подобен стил в телевизионния развлекателен жанр в България, последван успешно или недотам, отчасти от продуцентите на „Шоуто на Иван и Андрей”, „На инат” и др.

Критиката в комедийното шоу („Господари на ефира”) няма ограниченията на ток шоуто („Шоуто на Слави”) при нейното демонстриране. Включването и присъствието й в значителен обем в съдържанието на всяко издание е задължително условие за спазване на идейната концепция на предаването и придържането му към форматните изисквания на лиценза. Критиката в „Господари на ефира” (независимо за кое конкретно предаване става въпрос) е сърцевината на сценарния сюжет, режисура и аудиовизуална реализация.

Критиката в „Господари на ефира”трябва да се разглежда в нейния собствен, индивидуален и уникален контекст, като тя следва, даже е задължително същата да се разпростре и отвъд идеите, философията и ценностите, които стоят зад цитираното произведение – в случая „Шоуто на Слави”.Критиката е със своеобразен оттенък, стил и нюанс. Тя носи почерка на изграден и утвърден творчески екип, поставил си задачата да създава в късния вечерен час добро, весело, жизнерадостно настроение у зрителската аудитория. Критиката е умело използвана – с динамичен стил, сравнително кратка продължителност и съдържателна наситеност от емоции, шеги, разнообразни цитати и остроумие. Понякога даже специфичният тембър на актьора и неговият творчески талант са в състояние да доведат до успех критичната оценка. Находчивостта, изобретателността и духовитостта на творческия екип на предаването демонстрират лек, негруб критичен тон към обективната действителност, който има доста по-силно въздействие, отколкото би имал един рязък, груб, настървен обвинителен маниер на аудиовизуално изразяване. Което не означава, че критиката в „Господари на ефира” е беззъба, неадресирана или неефективна.

В точно тази рубрика на шоуто – „Гледам и не вярвам на ушите си”,не е прието да се упражнява правото на отговор като форма на защита срещу засягане на личното достойнство на критикувания. Затова и критиката тук позволява „свободното използване”на произведения.

Независимо от известни жанрови сходства, обусловени от общата им характеристика на развлекателни програми, обзорът и критиката на лица и събития, осъществявани от „Господари на ефира” и „Шоуто на Слави”, имат различни изразни средства и преследват концептуално различни цели.

Изданията на „Шоуто на Слави” на 22.09.2009 г. и 25.09.2009 г. имат за задача да представят участниците, начинът, по който е постигнато отсяването на най-добрите кандидати във финалната част на състезанието. Целта не е кандидатите да бъдат иронизирани, злепоставяни, подлагани на присмехулно или подигравателно отношение, нито да бъде засегнато тяхното човешко достойнство. И това го показва технологията на представяне на участниците. В изданието на „Шоуто на Слави” от 22.09.2009 г.от 17 представяния с коментар от страна на изпитната комисия след изпълнението са едва 6 участия, включително това на Теодора Братоева. Без коментар са представянията на останалите 11 изпълнения и сред тях са тези на Дима Ангелова и Марина Димитрова. След некоментираните представяния има ръкопляскания, благодарност от страна на организаторите или се преминава към следващ участник. Този факт е определящ, за да бъде направен изводът, че „Шоуто на Слави” има за задача да запознае зрителите с това кои са предстоящите участници в следващия кръг на състезанието и какво биха могли да очакват от тях в по-нататъшните им изяви. Обратно, акцент в критичния коментар на посочените откъси от „Шоуто на Слави”, излъчени в изданието на „Господари на ефира” от 14.10.2009 г., е окарикатуряването както на самите участници в кастинга, така и на реакциите на конкурсната комисия. Вторият план – своеобразна автокритика – липсва в цитираните откъси от „Шоуто на Слави” от 22.09.2009 г.

Казаното важи и за изданието на „Шоуто на Слави” от 25.09.2009 г.– от 26 представяния с коментар от страна на изпитната комисия са 12 изпълнения, сред които и представянето на Юлиана Младенова. Без коментар са 14 изпълнения, сред които е представянето на Ивелин Караджов. Следователно може да бъде направено заключение, че демонстрирането на качествата на кандидатите, които си съперничат в съревнованието, е в основата на това и предходното издание на шоуто.

Идеята да се покажат уменията на кандидатите стои в основата на практиките на доставчиците на медийни услуги, провеждали подобни кастинги за проекти, като: „Моята голяма ТВ сватба”, „Бягство към победата”, „Стани поп-фолк звезда”, „Добре дошъл в България”, „VIPDance”, „Това е гласът на България”, „България търси талант”, „Феномени”, „Надиграй ме”, „Танцувай с мен 3-стаен”, „Страх”, „Форт Бояр” и др.

Примерите, дадени по-горе, показват, че критиката се прилага в изданията на „Господари на ефира”по отношение на различни по жанр предавания, включително и към развлекателни.В голяма степен жанровата характеристика на цитатите във всяко едно издание се определя от различни фактори. Преценката дали определени кадри следва да се използват от рубриките на „Господари на ефира”зависи от това дали „прегрешението”би било интересно за аудиторията според преценката на авторския екип на предаването, доколкото става въпрос за „комедийно шоу”. И във връзка с казаното по-горе критиката може да е както пряко засягаща професионалните телевизионни стандарти – когато водещите на предавания дават основание за подобен саморегулаторен ефект, така и касаеща комични ситуации, предизвикани от самите участници, и превърнали се в повод за отправянето на опосредственото въздействие на критиката.

В разглежданите две издания на предаването „Господари на ефира”(14.10.2009 г. и 21.10.2009 г.) критичността се запазва в характерната за предаването доза, без да се прибягва до отстъпление от деликатно шеговития, забавен и закачлив стил. Анализът показва, че предаванията, които съдържат класацията „Гледам и не вярвам на ушите си”,си приличат именно по предназначението на използваните цитати – КРИТИКА в различните й проявления.

Видно от направения по-горе преглед почти няма предаване с развлекателен характер, което да не е попадало под „взора”на критичните, неуморимите, „въздесъщите”и креативни автори на „Господари на ефира”. Многообразието от тематични пластове, които се използват в изданията му, разкриват и показват различните творчески търсения на екипа на предаването, определят неговата насоченост към всички сфери на телевизионната продукция в българския ефир.

   Свободният пазар и свободната култура зависят от живата конкуренция. И законът не трябва да работи за задушаване на тази конкуренция. Затова той дава възможност състезанието на мисли, идеи, възгледи, убеждения, проекти, схващания, гледища да се развива на безбрежното поле на критиката. По тази причина държавата застава в защита на изключителното право, но само дотогава, докато това е изгодно за обществото. Затова позволява да се позоваваме на „свободното използване”. Авторите трябва да разполагат със свободата да допринасят и смесват съдържание по собствено желание. Това е критиката, която е незаменим двигател на положителната енергия в творческия процес и развитие на интелектуалните и приложни способности на изявата на конкретния автор, претворена в полза и в интерес на човешката общност.

Критиката, упражнявана като професионална практика от „Господари на ефира”, трябва да бъде изследвана с оглед на подбудите, които са имали създателите на предаването в двете му издания от 14.10.2009 г. и 21.10.2009 г. – предмет на настоящото обсъждане. А тези подбуди не са с нищо по-различни от всички други мотиви, основания, причини да попаднат в полезрението на зрителската аудитория и останалите комични, забавни, пародийни ситуации и персонажи от българския телевизионен ефир в същите издания на шоуто. Това константно действие е следвано неотклонно от появата на предаването до днес и е незаменимо условие за неговата атрактивност и своеобразие.

Конкретните разглеждани от съда издания на „Господари на ефира”нямат за цел да заклемят „Шоуто на Слави”, да го принизят или злепоставят. Липсва какъвто и да е умисъл в начина на използване на кадрите, който да свидетелства за формирано преднамерено отрицателно отношение към конкурентното шоу. И това се доказва безспорно от факта, че абсолютно идентична, а на моменти и доста по-остра е позицията на „Господари на ефира”при цитирането на други развлекателни предавания.Неумишленото представяне на откъси от „Шоуто на Слави”в „Господари на ефира”е направено при спазване на условията за добросъветно използване на чужди произведения, което не изисква получаването на ничие разрешение.

2. Доколкоизлъчването съответства на обичайната практика

Относно установената обичайна практика за обозначаване и показване на кадри (цитати) от други аудиовизуални произведения виж как се извършва това от електронните медии въз основа на чл. 19 в, ал. 3 от ЗРТ: „Радио- и телевизионни оператори имат право свободно да избират кратки откъси от сигнала на оператора – носител на права, като при аудио-визуалните медийни услуги се отбелязва името и/или се включва логото на оператора с изключителни права, а при радиоуслугите се посочва източникът по подходящ начин”.

За това, че комедийното шоу „Господари на ефира”(14.10.2009 г.) използва кадри от предаването „Шоуто на Слави”(22.09.2009 г.), става ясно от еднозначното и точно възпроизвеждане на името „Шоуто на Слави”, извършено устно зад кадър от водещия Димитър Рачков: „На третото място се класираха три кандидат поп-фолк звезди, търсещи музикална слава в „Шоуто на Слави”(източник на цитата). Съобщаването е извършено съобразно изискванията на ЗАПСП, наложилата се за тази класация („Гледам и не вярвам на ушите си”) практика и в съпоставителен план е идентично с анонсирането на други откъси от чужди аудио-визуални произведения, направено в същото предаване и по отношение на същата рубрика – класация: „На четвърто място в рубриката „Гледам и не вярвам на ушите си”се класира срещата на две градски легенди в предаването „Градски легенди”;  „Второто място е за националиста Боян Расате и председателя на Атлантическия клуб професор Любомир Иванов с техния сблъсък на идеи в „Челюсти”; „Следва първото място – вертолетите от „Вип денс”.

След рекламния блок класацията – рубрика, продължава и са излъчени кадри, които припомнят 4-то и 3-то място. При показването на миксираните кадри с Марина Димитрова, Дима Ангелова и Теодора Братоева на екрана се изписва надпис в долния ляв ъгъл: „БТВ – „Шоуто на Слави”.

При обозначаването на заимстваните от „Шоуто на Слави”(25.09.2009 г.) кадри в „Господари на ефира”(21.10.2009 г.) на горния ляв ъгъл на екрана постоянно, без прекъсване присъства разпознаваемото от 1.06.2000 г. лого на телевизионната програма бТВ. За зрителите не би могло да възникне съмнение, че „Шоуто на Слави”(чиито кадри се използват в „Господари на ефира”) е излъчено първоначално по бТВ (медията, която се явява автор, разгласил първоначално произведението). Обозначението е извършено по обичайния, традиционен и нормален начин, по който бТВ се идентифицира в медийния ефир.

За това, че комедийното шоу „Господари на ефира”използва кадри от предаването „Шоуто на Слави”, става ясно от еднозначното и точно възпроизвеждане на името „Шоуто на Слави”,анонсирано устно зад кадър от водещия Димитър Рачков: „Второто място е за тези кандидати за фолк слава от „Шоуто на Слави”по бТВ”. Съобщаването е извършено съобразно изискванията на ЗАПСП, наложилата се за тази класация („Гледам и не вярвам на ушите си”) практика и в съпоставителен план е идентично с анонсирането на други откъси от чужди аудио-визуални произведения, направено в същото предаване и по отношение на същата рубрика – класация: „Скачаме направо в дълбоката вода – „Нова телевизия”, „Здравей, България!”; „На първо място е този сблъсък в „Денсинг старс”(DancingStars)по бТВ”.

3. Дали излъчването е извършено в обем, оправдан от целта на предаването –  продължителност и значителност на използваното произведение

Дали цитирането е извършено вобем, оправдан за целта на предаването, се определя от два основни критерия, когато:

- използваният материал е незначителен в сравнение с цялото оригинално произведение;

- използваната част не е централна и съществена за цялата новосъздадена творба.

Този критерий е определящ за това дали използването на кадри от чуждо аудиовизуално произведение е извършено в обем, оправдан от целта на новосъздаденото предаване.

Анализът свидетелства, че в предаването „Господари на ефира” на 14.10.2009 г. са използвани кадри с продължителност 281", които представляват 10% от чистата програмна продължителност на излъченото на 22.09.2009 г. предаване „Шоуто на Слави”). Това в никакъв случай не може да се дефинира като „значителен обем”, тъй като обхваща 1/10 част от оригиналното произведение (вж. в този смисъл практиката по делото TimeWarnerEntertainmentsCo. v. ChannelFourTelevisionCorp. plc[1994] E.M.L.R. 1) [8].

Разглежданият критерий трябва да бъде обсъден в своята съвкупност. В предаването на 22.09.2009 г. са участвали общо 18 кандидати. Само трима от тези участници (1/6) са намерили място в коментарите на „Господари на ефира”. Използваният в „Господари на ефира” материал е с продължителност 281", а оригиналните кадри, излъчени в „Шоуто на Слави” на 22.09.2009 г. (2918"), са с продължителност от 539".

Цялостният облик и съдържание на „Господари на ефира” са изтъкани от използването на откъси от чужди аудио-визуални произведения, които се въвеждат и в други рубрики на предаването. Заимстваните кадри са преработени и съкратени, т.е. използвани са за целите на предаването „Господари на ефира”, чиято рубрика „Гледам и не вярвам на ушите си” има за задача хумористично да представи и осмива недобри изяви в телевизионния ефир. Заимстваните кадри не са извадени от контекста на цялостния ироничен, хумористичен, комедиен тон на шоуто „Господари на ефира”. Използването им обслужва критиката спрямо предаването, откъдето произхождат, за която цел е извършено и съответното обозначаване. Обратният анализ би обезсмислил, обезсърчил и възпрепятствал прилагането на принципите „свобода на изразяване”и „стимулиране на художественото творчество”, би ограничил достъпа на аудиторията до културни ценности изобщо в България. Тези разсъждения са валидни и за „Шоуто на Слави”, което използва чужди авторски произведения (публикации във вестници по актуални икономически, политически или религиозни теми).

Кадрите от „Шоуто на Слави”не могат да бъдат определени като „централни”за „Господари на ефира”, тъй като заемат 3-то място (от 4 възможни позиции) в цитираната класация и са излъчени наред с 11 други материала (собственост на „Господари на ефира”и на други независими продуценти или телевизионни оператори) в цялото предаване.

В „Господари на ефира”на 14.10.2009 г., предвид чистата програмна продължителност на предаването (до 24 минути), са използвани общо 7 материала от чужди произведения, собственост на 4 телевизионни оператора. Те са комбинирани тематично с коментари, анализи, анонси, направени от водещите на изданието Мария Игнатова и Димитър Рачков.

Използваната част от предаването „Шоуто на Слави”не може да бъде определена като „съществена”за „Господари на ефира”, тъй като това не са единствените кадри от чуждо аудио-визуално произведение, използвани в „Господари на ефира”. Те не са основополагаща и/или определяща за съдържанието на изданието „Господари на ефира”сюжетна линия. В сравнителен план не са по-значими за конкретното издание на предаването от другите показани откъси в него.

Анализът показва, че в предаването „Господари на ефира” на 21.10.2009 г. са използвани кадри с продължителност 95", които представляват 3% от чистата програмна продължителност на излъченото на 25.09.2009 г. (2823") предаване „Шоуто на Слави”. Това в никакъв случай не може да се дефинира като „значителен обем” – доста голям, многочислен, тъй като използваните кадри представляват 1/33 част от чистата програмна продължителност на „Шоуто на Слави”  (вж. в този смисъл практиката по делото TimeWarnerEntertainmentsCo. v. ChannelFourTelevisionCorp. plc[1994] E.M.L.R. 1).

Разглежданият критерий трябва да бъде обсъден в своята съвкупност. В предаването на 25.09.2009 г. са участвали общо 26 кандидати. Само 2 от тези участници (1/13) са намерили място в коментарите на „Господари на ефира”. Използваният в „Господари на ефира”материал е с продължителност 95", а оригиналните кадри, излъчени в „Шоуто на Слави”на 25.09.2009 г., са с продължителност от 277".

Цялостният облик и съдържание на „Господари на ефира”са изтъкани от използването на откъси от чужди аудиовизуални произведения, които се въвеждат и в други рубрики на предаването. Заимстваните кадри са преработени и съкратени, т.е. използвани са за целите на предаването „Господари на ефира”, чиято рубрика „Гледам и не вярвам на ушите си”има за задача хумористично да представи и осмива недобри изяви в телевизионния ефир. Заимстваните кадри не са извадени от контекста на цялостния ироничен, хумористичен, комедиен тон на шоуто „Господари на ефира”. Използването им обслужва критиката спрямо предаването, от където произхождат, за която цел е извършено и съответното обозначаване. Обратният анализ би обезсмислил, обезсърчил и възпрепятствал прилагането на принципите „свобода на изразяване”и „стимулиране на художественото творчество”, би ограничил достъпа на аудиторията до културни ценности изобщо в България. Тези разсъждения са валидни и за „Шоуто на Слави”, което използва чужди авторски произведения (публикации във вестници по актуални икономически, политически или религиозни теми).

Кадрите от „Шоуто на Слави”не могат да бъдат определени като „централни”за „Господари на ефира”, тъй като заемат 2-ро място (от 3 възможни позиции) в цитираната класация и са излъчени наред със 17 други материала (собственост на „Господари на ефира”и на други независими продуценти или телевизионни оператори) в цялото предаване.

В „Господари на ефира”на 21.10.2009 г., предвид чистата програмна продължителност на предаването (до 24 минути), са използвани общо 6 материала от чужди произведения, собственост на 4 телевизионни оператора. Те са комбинирани тематично с коментари, анализи, анонси, направени от водещите на изданието Мария Игнатова и Димитър Рачков.

Използваната част от предаването „Шоуто на Слави”не може да бъде определена като „съществена”за „Господари на ефира”, тъй като това не са единствените кадри от чуждо аудиовизуално произведение, използвани в „Господари на ефира”. Те не са основополагаща и/или определяща за съдържанието на изданието „Господари на ефира”сюжетна линия. В сравнителен план не могат да бъдат квалифицирани като по-значими за конкретното издание на предаването от другите показани откъси в него.

Освен използваните два основни критерия за определяне дали цитирането е извършено вобем, оправдан за целта на предаването, изводите от прилагането на които ни водят до категоричното мнение, че във всяко едно от изданията на «Господари на ефира» от 14.10.2009 г. и 21.10.2009 г.:

- използваният материал от „Шоуто на Слави” (22.09.2009 г. и 25.09.2009 г.)е незначителен в сравнение с цялото оригинално произведение;

- използваната част не е централна и съществена за цялата новосъздадена творба.

Поставяме на преден план още два критерия, които приемаме безусловно за също толкова важни и решаващи при оценката на конкретните издания на рубриката:

1. дали използването на кадрите е разумно;

2.дали използването на кадрите е подходящо за целта.

Разглеждаме тези два нови критерия като допълващи, надграждащи и даващи по-висока степен на стабилност в поведението на заимстващият кадрите автор в посока добросъвестност, почтеност, професионална коректност при използването на цитати от чужди авторски произведения, пряко обвързани с общопризнати демократични ценности, каквито са свободата на художественото творчество и свободата на изразяване.

Кога използването на кадрите може да се възприеме за „разумно” и дали това е спазено от „Господари на ефира”?

Категоричността на подобно твърдение може да бъде ангажирана, когато:

- използването на кадрите – цитати, е направено с оглед постигането на целите на новото предаване;

- спазена е традиционната, утвърдена практика на творческия екип при „номинациите” в състезанието-рубрика „Гледам и не вярвам на ушите си”;

- продължителността на кадрите е основателна;

- продължителността на кадрите е добре обмислена.

При цитирането на откъсите от „Шоуто на Слави” в изданията на „Господари на ефира” заимстваните кадри участват в създаването на съдържанието на новото предаване с цел критика на факти и явления от действителността, а не с цел простото показване на кадри от чуждо произведение. Това не е плагиатство, нито компилация, защото е приложена собствена хумористична образност. Този своеобразен сатиричен стил е верен на използваните традиционни похвати при преработването на кадрите от цитираните произведения. Цитирането и в двата разглеждани случая е „разумно”, защото цитираните кадри композиционно участват във формирането, структурирането на една цялостно нова аудио-визуална форма. Не се преследва незаконна цел.

Спазена е възприетата характерна, типична за похватите на това предаване практика да се цитират чужди произведения. Такава е концепцията на предаването.

Продължителността на кадрите е основателна, защото е необходима, добре подбрана и удачна конкретно за класацията „Гледам и не вярвам на ушите си”. Може би по различен начин щеше да изглежда заимстването на кадрите, ако ставаше въпрос за друга рубрика или предаване.

Продължителността на кадрите е добре обмислена, защото композиционно обемът на този цитат не показва „тежест”, надмощие или прекомерност, които да надхвърлят приемливото, допустимото, смисленото.

Кога използването на кадрите е подходящо за целта и дали „Господари на ефира” са се придържали към това условие?

Безусловно това е налице, когато заимстването на кадрите е направено уместно и добронамерено, като:

- следва въведен единен стандарт при цитирането на кадри от всички предавания – първоизточници;

- обемът отговаря на творческите потребности на създателите на новото предаване;

- постига се еднороден ефект на късия хумористичен разказ;

- се има предвид контекстът, в който е използван цитатът.

Цитирането за всички видове жанрове на предавания в „Господари на ефира”, включително и от обсъжданите дати, е идентичен.

Обемът на цитирането отговаря на художествените потребности на творческия екип– преценка, която създава нужния критичен тон и постига преследваните цели – да се покажат „нелепици”, „излагации” в ефир, които свидетелстват за различни факти от действителността – липса на добра обща култура, възпитание, изобретателност и др., като предаванията ги обобщават, събират в едно. Още повече, че използваните кадри от „Шоуто на Слави” са съкратени, резюмирани са в изданията на „Господари на ефира”.Всеки пародиран откъс – представяне на съответния участник в кастинга – има свое уникално смислово значение и следва да се разглежда като самостоятелен цитат спрямо общата продължителност на съответното издание на „Господари на ефира”.Това е така, защото целта на цитирането е конкретна и специфична във всеки отделен случай.Определящ за допустимостта на цитирането е замисълът на критичния коментар на откъс от чуждо произведение, а не механичният сбор от продължителността на използваните откъси в едно предаване.

Изданието от14.10.2009 г. съдържа три отделни позиции, които при преценката доколко използването на кадрите е подходящо за целта,трябва да бъдат разглеждани като самостоятелни елементи, а не като съвкупност, защото следват различни художествено-идейни сюжетни линии. Същото се отнася и за изданието от 21.10.2009 г. с двата въведени цитата.

Използването на цитати води до представянето на поредните издания на предаването в традиционно очаквания от зрителите, неотклонно следван от момента на появата му в българския ефирстил, без значение от жанровия характер на предаването – първоизточник. Допълнителното намаляване, ограничаване и редуциране на продължителността на цитатите би обезсмислило самото цитиране. Ето защо твърдим, че в изданията от 14.10.2009 г. и 21.10.2009 г. „Господари на ефира” уместно и добронамерено цитира „Шоуто на Слави”.

Цитатите не са използвани в контекст, различен от изначално заложения похват на художествено изразяване, характерен за облика на предаването „Господари на ефира”.

Приемаме, че критериите за разумно и подходящо използване на цитатите-кадри от изданията на „Шоуто на Слави” (22.09.2009 г. и 25.09.2009 г.) в „Господари на ефира” (14.10.2009 г. и 21.09.2009 г.) дават положителен отговор на поставените два въпроса.Обемът на цитатите е оправдан, тъй като той е използван разумно и за подходяща цел – критика. Нищо извънредно и по-различно не се е случило при тези цитирания, за да се считат те за несъвместими като продължителност с целта на предаването и добросъвестната обичайна практика.

Изведеният принцип е валиден и за двете предавания „Господари на ефира”, защото, ако се вторачваме и подкрепяме тезата за продължителността на кадрите като единствена и императивна мярка за оценка, ще стигнем до комичната, но много опасна ситуация в държава членка от ЕС да ДИКТУВАМЕ, а това означава и ДА ЦЕНЗУРИРАМЕ авторите на аудио-визуални произведения колко секунди да ползват при цитирането, което е в противоречие със самата идея за „свободно използване”. Това виждане със сигурност се ОТХВЪРЛЯ ОТ КОНСТИТУЦИЯТА и би създало изключително негативен ефект върху развитието на шоубизнеса в България. Духовните ценности не могат да бъдат премерени с теглилките на супермаркетите или Женския пазар.

Подобни внушения са не само заплаха за свободното слово и свободата на художественото творчество, но и еквивалентни на едно недопустимо, примитивно, грубо вмешателство в сложната индивидуална същност на творческия процес, която даже преди 1989 г. не е била подложена на подобна „стандартизация” и „унификация”.

Тезата, че само въоръженият с хронометър в ръка може да позволява и да съди кое е допустимо, разумно, нравствено и приемливо за него при „свободното използване” на блага – духовни ценности, е равносилно на също толкова безсмисления акт да изчисляваме броя думи, препинателни знаци и изречения, които се използват за целите на цитата при литературните произведения.

И защо най-изтъкнатите велики философи, математици, физици, режисьори, актьори, писатели, поети (използваш цялото му стихотворение, за да го критикуваш) и други учени и творци (а и не само те) – и съвременните български техни колеги да могат да бъдат критикувани чрез разумен обем цитиране на техни произведения, твърдения, възгледи, концепции, а едно ярко забавно, развлекателно, комедийно шоу със сатиричен профил да бъде ЦЕНЗУРИРАНО по силата на метричната система и оковано в букаите на забраната и диктата?

   Проблемът за допустимостта на обема на цитираните произведения („Шоуто на Слави” от 22.09.2009 г. и 25.09.2009 г.) в изданията на „Господари на ефира” от 14.10.2009 г. и 21.10.2009 г. неминуемо засяга фундаменталния въпрос за взаимодействието на понятия, като „свободна култура” и „разрешителна култура”. А „разрешителната култура” неминуемо означава дирижирано, диктувано в нечий изцяло комерсиален интерес поведение – „всички са длъжни да ми плащат!”. Тя е абсолютна победа на консуматорския, менторски и монополистичен възглед към света и творчеството като цяло. В такъв свят хората трябва да бъдат нарочно слепи, за да вярват, че принадлежат към свободната култура.

Следвайки този, на пръв поглед наивен и постлан с „добри” намерения, път на разсъждения, обществото би се озовало неочаквано в плен и в зависимост на може би недооценявани, непредвидими и дори немислими користни и преднамерени сили. Такава действителност, дори и хипотетична, не може да има нищо общо със свободата на словото и свободата на художественото творчество като принципи на демократичното общество. Толкова колосално ли е „прегрешението” на „Господари на ефира” (14.10.2009 г. и 21.10.2009 г.) в цитирането на „Шоуто на Слави” (22.09.2009 г. и 25.09.2009 г.), съпоставено със секундна разлика с цитирането на едно или друго предаване? Ние твърдим, че не е нарушен балансът при представянето на чужди кадри.

Изпитанието при разглеждането на този казус се състои в това доколко достъпен е медийният ефир и в каква точно негова част – за критиката. Само религиозни догми биха могли да бъдат неоспорим и категоричен ограничителна критиката и неизтощимия и безмерен стремеж на човека към познанието и съвършенството.

Могат да се въведат купонни системи, могат да се наложат борсови индекси, пазарната икономика отдавна е възприела най-прецизни регулаторни механизми и стандарти на контрол. Но опитите за тяхното механично привнасяне, копиране и прилагане в духовната сфера са не само нелогични и неподходящи, но и биха били пагубни за развлекателната индустрия като цяло и за свободното творчество в областта на шоубизнеса в България. За тази цел трябва да си изясним осъзнаваме ли ние степента на въздействие на тези ограничения на „свободното използване” върху медийния сектор за деликатната сфера на така чувствителната индивидуална изява на твореца по принцип и за правото на информация на всички български граждани.

Нима интересът на зрителската аудитория към хумористичните материали на „Господари на ефира” трябва да е подчинен на количественото измерение на един цитат?

Добросъвестното използване е равнозначно и равностойно на обществения интерес. Твърдим, че позоваването от „Господари на ефира” (14.10.2009 г. и 21.10.2009 г.) на цитати от „Шоуто на Слави” (22.09.2009 г. и 25.09.2009 г.) е подходящо, разумно и адекватно творческо решение, което не застрашава авторските и сродни права на „Шоуто на Слави”, защото не преследва незаконна цел. Кадрите са обозначени, обявени, анонсирани по еднакъв начин съобразно традиционната практика, въведена за комедийното шоу. Няма никакви изключения, отклонения и нарушения в този смисъл.

Това означава, че като казваме колко може да е максималната продължителност на „свободното изполване” на откъси от чужди произведения създаваме вместо законодателя норматив, който трябва да се следва оттук нататък задължително и безпрекословно от всички продуценти и творци, преди дори и да си помислят или да мечтаят да отправят някому критика в своите произведения. Тази теза изцяло ОТРИЧА, ОТХВЪРЛЯ, ЗАДУШАВА и ПОГУБВА творческия процес. А дали това е целта на закона?

Добросъвестното използване безусловно трябва да се съпостави с разумното, логичното, здравомислещото, приемливото. И във всички случаи далеч надхвърля количествените критерии, на които не трябва да им се придава по-голямо значение за творческия процес, отколкото те имат по същество.

 Заключение

   В заключение на казаното бихме направили следните констатации:

   Двете излъчвания в изданията на предаването „Господари на ефира”(на 14.10.2009 г. и на 21.10.2009 г.) представляват критика (коментар, пародия, сатира, осмиване чрез хумористично представяне на недобри изяви – цитати, в телевизионния ефир) в рамките на рубриката „Гледам и не вярвам на ушите си”по отношение на други аудио-визуални произведения, в това число и на предаването „Шоуто на Слави”в изданията му от 22.09.2009 г. и 25.09.2009 г.

Излъчените кадри съответстват на обичайната практика в България и по света, възприета при използването на цитати от вече разгласени произведения на други лица за целите на критиката, да съдържат посочване на източника (телевизионно предаване, което се коментира) и на логото на телевизионния оператор, доставчик на медийни услуги (името на автора).

Излъчването е извършено в обем, оправдан от целта (цитиране в рубриката „Гледам и не вярвам на ушите си”) на конкретните издания на предаването „Господари на ефира”(от 14.10.2009 г. и от 21.10.2009 г.).

Добросъвестното използване на чужди кадри в разглежданите издания на „Господари на ефира”е спазено в предвидените от закона граници.

обратно нагоре