Ас. д-р Тодор Панайотов

Резюме:

В изследването се проследява, анализира и оценява дейността на държавника Константин Стоилов и негова роля за развитието на периодичния печат в България. Като автор той свързва името си с водещите вестници „Марица“ (1878–1885) и „Български глас“ (1879–1883). Като министър и премиер изработва Наредба и внася в Народното събрание редица закони, които са пряко свързани с пресата и се прилагат години наред. Като издател д-р Стоилов основава и налага на вестникарския пазар половинвековния вестник „Мир“(1894–1944), който изследователите на печата определят като „българския Таймс“.

Симеон Радев, авторът на “Строители на съвременна България”, определя д-р Константин Стоилов като най-европейския политик сред своите съвременници[1]. Определение, което големият държавник получава заради своето образование,ораторска дарба,култура, обноски, облекло, добродетели.

За марксистката историография обаче дълги години този най-европейски политик и държавник на Княжество България, който има и значителна роля за развитието на пресата в страната, беше или сред негативно оценените, или сред забравените. Дотолкова негативно оценен, че според най-изявения изследовател на българската журналистика от времето на НРБ академик Владимир Топенчаров, Стоилов е перфиден византиец, раболепен царедворец, лицемерен премиер и използва фарисейски методи на управление и открита бруталност. Дотолкова забравен, че в началото на 90-те години на миналия век историкът професор Радослав Попов написа биографичен очерк, озаглавен „Забравеният Константин Стоилов“[2].

Константин Стоилов Стоилов е роден на23септември 1853 г.в заможно пловдивско семейство. Финансовите възможности на родителите му позволяват да получи солидно образование. Възпитаник е на прочутия американски Робърт колеж в Цариград, който завършва със степента “бакалавър на изкуствата”. По-късно изучава правни науки в Хайделберг и Париж. През 1877 г. защитава докторат по право в Хайделбергския университет. По време на обучението си в Германия, по препоръка на един от своите професори, Стоилов постъпва в масонската ложа “Аполо” и членува в нея до края на живота си. По-късно живее в Прага, където се запознава с проф. Константин Иречек. След подписването на Санстефанския мирен договор (19 февруари 1878 г.) се завръща в България[3].

През лятото на 1878 г.Стоилове поканен да стане един от редакторите на пловдивския вестник „Марица“ (1878–1885). Той обаче предпочита да работи като юрист и на 1 август 1878 г. е назначен за член на Пловдивския губернски съд.Същевременно се изявява и като сътрудник на „Марица“. Тъй като материалите във вестника не са подписани, е трудно да се установи кои статии са писани от Стоилов. Най-вероятно той е подготвял материалите, свързани с международната тематика[4].

Качествата на Стоилов като юрист саоценени високо и след половин година работатой оглавява Софийския губернски съд. Този пост му дава право да вземе участие като депутат в Учредителното събрание през 1879 г. Така само на 25 години той влиза в света на голямата политика. В Учредителното събрание Константин Стоилов прави впечатление с широката си култура и ораторските си качества. Избран е за един от секретарите на събранието. В разгорещените дискусии по конституционното устройство на страната той защитава упорито принципите на "разумния консерватизъм". Обявява се за широки права на княза, двукамерен парламент и силна изпълнителна власт чрез създаване на Държавен съвет. Тези идеи на Стоилов и консервативното течение са отхвърлени от мнозинството в Учредителното събрание[5].

След изработването на Конституцията д-р Стоилов е включен в делегацията, която поднася на Александър Батенберг акта за избирането му за български княз. Консервативните възгледи и европейската култура на Константин Стоилов допадат на княз Александър. Затова монархът го назначава за свой частен секретар, а по-късно и за шеф на политическия кабинет при двореца.

Като убеден привърженик на силната монархическа власт д-р Стоилов посреща с одобрение извършения от княза преврат. В страната се установява режим на пълномощията (1881–1883 г.) и е спряно действието на Търновската конституция. Константин Стоилов взема участие в създаване устава на Държавния съвет и за кратко време оглавява Министерството на външните работи и изповеданията. След края на режима на пълномощията и възстановяването на Конституцията, от 7 септември 1883 г. до края на годината той е министър на правосъдието[6].

Именно като шеф на правосъдното ведомство Стоилов е автор и вносител на първия изцяло български закон, свързан с пресата. Той носи красноречивото заглавие „Наказателен закон за престъпленията по печата“. Още в член 1 се дава твърде широко определение на понятието „печат“: „Престъпления по печата се считат тия, които се извършват чрез напечатването и разпространяването на книги, брошури, вестници, летящи листове (обявления) и чрез изображения, рисунки, чрез литография, хектография или фотография“. Целта на този закон е да охранява управниците от критиките на опозиционния печат[7].

Като един от водачите на Консервативната партия Стоилов участва в редактирането на централния орган на консерваторите. Това е вестник „Български глас“ (1879–1883), който естествено пропагандира и брани политиката на консерваторите и води ожесточена полемика с либералите и техните издания. Автор на едни от най-въздействащите материали във вестника е Константин Стоилов[8].

От 1881 г.тойе дописен, а от 1884 г. – действителен член на Българското книжовно дружество (днес БАН). През 1885 г. е доброволец в Сръбско-българската война и като офицер дава своя принос за защита на Съединението.На 9 август 1886 г. с преврат е свален от престола княз Батенберг. Константин Стоилов се противопоставя на детронирането на княза и подкрепя контрапреврата. Въпреки неговия успех, Батенберг не се връща на престола, а Стоилов става министър на правосъдието в новото правителство.През есента на 1886 г.Третото Велико Народно събрание определя д-р Стоилов за член на делегацията, която трябва да издири кандидат за овакантения български престол. След няколкомесечни сондажи в европейските столици делегацията се спира на кандидатурата на немския принц Фердинанд Сакс-Кобург-Готски. През юни 1887 г. Великото Народно събрание одобрява тази кандидатура, а за министър-председател е назначен Константин Стоилов. На 2 август княз Фердинанд полага клетва и встъпва в длъжност. На 20 август е съставено ново правителство, начело със Стефан Стамболов, а Константин Стоилов е назначен за министър на правосъдието. Това е първото по-дълго министерско управление на д-р Стоилов. Дотогава той многократно е заемал различни министерски постове, но за много кратко време– от няколко дни до няколко месеца[9].

За по-малко от 16 месеца Стоилов успява да прокара в Народното събрание редица закони, които полагат основите на модерното законодателство в България. Приети са Закон за административното устройство, Наказателен закон, Закон за изтребление на разбойничеството, Военно-наказателен закон и др. Верен на своите разбирания за силна държавна власт Константин Стоилов прокарва силно ограничителни закони. Сред тях е иЗакон за печата, който е приет в края на 1887 г. и е отменен чак през 1901 г. и се прилага от три режима[10]. С него значително се разширява кръгът на лицата, които се защитават от критиките на пресата. Според член 30: „ Който чрез печата наклевети министър, народен представител, държавен или общински чиновник, духовно лице от признатите в България вероизповедания, офицер, правителствено или общинско учреждение по повод на техните служебни действия , наказва се със затвор от един месец до две години“. С глоба до 300 лева пък се наказва всеки, който „чрез печата пръска лъжливи новини, изопачава фактове или произшествия или предава неточно дебатите и решенията на Народното събрание“[11].

Константин Стоилов с дълга и емоционална реч убеждава депутатите да приемат закона. В нея той заявява: „Законопроектът, който ви се представя, г-да представители, гордея се, че той може да се сравни с най-свободолюбивите закони, и, казвам ви, че той е по-свободолюбив и от законите на Французката республика… Ние не турихме никакъв ценз, а оставихме всеки пълнолетен българин, който се радва на гражданските и политическите си права, да може да издава или пише вестник. По-широк възглед може ли да съществува?“[12] Макар и с някои изменения и допълнения това е най-дълго просъществувалият Закон за печата през 19. век.

Поради разногласия със Стефан Стамболов през декември 1888 г. д-р Стоилов подава оставка и започва адвокатска практика. В началото на 90-те години на 19.век той става един от водачите на легалната опозиция.След падането на Стефан Стамболов от власт (май 1894 г.) княз Фердинанд възлага на Константин Стоилов да състави следващото правителство. Започва най-отговорното време от обществено-политическата му дейност. Д-р Стоилов привлича за министри изявени политически, стопански и културни дейци. Различни министерства оглавяват Григор Начович, Иван Ев. Гешов, Теодор Теодоров, Иван Вазов, Константин Величков, Михаил Маджаров[13].

Още в началото на своето управление, в реч пред депутатите,Стоилов демонстрира своето разбиране за управлението на страната и мястото на България в европейската политика. От парламентарната трибунатойзаявява: “Една държава, каквато е нашата, е силна не със своите материални сили, не със своята територия, не с тежестта, която тя упражнява върху решението съдбините на европейските въпроси. Такива държави са силни със своите свободолюбиви учреждения, такива държави са силни с реда, който владее в тях; те са силни, когато са центрове на прогреса, център на гражданските правдини и на свободата, и всякога такива държави се сочат с пръст като образец на добра организация, и тогава гласът им се слуша в международния свят... Тогава тая малка държавица, със силата на своята вътрешна политика, със силата на защитата на свободата и на гражданските правдини, тогава тая малка държава е нравствено една велика държава.”[14]Тази реч на премиера е посрещната от депутатите с бурни овации.

Константин Стоилов поставя началото на нова политическа партия– Народната, която се превръща в опора на неговия кабинет. Членовете на тази партия са главно представители на финансовите и стопанскитесреди на България, както и изтъкнати интелектуалци. За да укрепи своята власт и да има своя трибуна той основава и печатен орган на партията– вестник "Мир", който е определян от изследователите напечата като„българския„Таймс”[15].

Първите главни редактори на “Мир” работят под ръководството на Стоилов,а самият премиер е най-ревностният читател на централния партиен орган.

Рождената дата на вестник “Мир” е 22 септември 1894 г. Тогава на вестникарския пазар в страната се появява не само ново издание, което бързо се налага сред тогавашните вестници, но и издание, коетое официоз и излиза сравнително често, три пъти в седмицата.Първият материал, публикуван на първа страница в първия брой на “Мир” е със заглавие “Програмата ни”. Тя се състои от следните осем точки:

1. България преди всичко. България целокупна и непокътната.

2. Начело на България конституционен Монарх, а именно народния избранник Н.Ц.В. Княз Фердинанд I и неговите наследници.

3. Почитание на Конституцията и законите.

4. Администрацията искаме да е служителка на народа, а не произволна господарка; правосъдието да не е една хубава дума, а непоколебима основа на свободата.

5. Черковата и учебното дело да са на висотата, която им подобава и да служат за нравственото възпитание и за образованието на народа.

 6. Икономическо развитие на народа и равновесие в бюджета. Да престане и да не се повтаря неимоверното разточителство на предишния режим, който докара страната до пропаст, а да се харчи само за добре разбраните нужди на отечеството ни.

7. Войската желаем да е на висотата на задачата, която й определят народната история и интересите за съществуване на отечеството ни.

 8. Ние ще поддържаме всяко министерство, програмата на което ще е не да хаби силите си, за да се държи на властта, а което ще употребява времето си и дарбите си за успеха и благоденствието на отечеството ни.

 Материалът завършва с уточнението, че “тия начала са ръководили през целия им живот лицата, които съставляват редакцията ни, и те ще ги ръководят сега, в тая тяхна нова деятелност, до края на живота им”[16].

Това не е програмата на вестника, а “идейната платформа” и “първият програмен документ на народняците”[17]. Така още от първия си брой вестник “Мир” не само е обявен за орган на Народната партия, но и заявява, че ще следва като своя програмата на народняците. Логично скоро мнението на редакцията на новия вестник, подобно на другите партийни издания,“става тъждествено на партийното”[18].

През периода 1894–1898 г. д-р Стоилов спомагавестник “Мир” да получи икато официоз,и като централен партиен орган,и от правителството,и от ръководството на Народната партия годишна субсидия, равняваща се на десетки хиляди лева. За този период партийните пари годишно са между 20 и 25 хиляди лева, а от безотчетния фонд на кабинета сумата е различна, като за 1896 г. тя е в размер на 15 хиляди лева. Стабилно парично перо за вестника са още официалните обяви и задължителните абонаменти на различните институции[19].

Още в първите месеци на своето управление правителството на Константин Стоилов нормализира политическия живот в страната. Гласуван е Закон за амнистия. От затворите са освободени и от емиграция се завръщат политическите противници на Стефан Стамболов. Опозицията има възможност за легална изява в Парламента и в печата.Запазват се обаче и част от слабостите на българската политическа действителност. Проведените парламентарни избори не навсякъде са честни, стига се и до политически убийства. Сред жертвите са двама големи българи– Стефан Стамболов и Алеко Константинов[20].

Управлението на кабинета Стоилов се характеризира с икономически подем в страната. Гласуван е Закон за насърчаване на местната индустрия, който защитава родното производство. Затова спомагат и търговските договори, сключени с редица европейски държави, защотостях се увеличават вносните мита. Със специален закон от 1897 г. се задължават всички държавни чиновници да носят работно облекло, произведено с родни материали. По законодателен път се приемат редица нововъведения и се улеснява закупуването на модерна техника в селското стопанство. Със Закона за подпомагане на предприятията се насърчава земеделието и се осигурява държавна помощ за градинарите, винарите и животновъдите.Въвежда се по-модерно данъчно облагане. Десятъкът е заменен с поземлен данък, отменени са част от преките данъции са въведени косвени. Както във водещите държави, върху спиртните напитки и захарните изделия се начисляват акцизни ставки. В основни линии е изградена железопътната мрежа на страната. Голяма част от най-важните направления са започнати при управлението на Стефан Стамболов, но са завършени от правителството на Константин Стоилов. Модернизирани са речните пристанища. Проектирането и строителството на морските портове Варна и Бургас са дело на това правителство. Цялата тази дейност поставя основите на възходящото стопанско развитие на България през следващите години[21].

Най-големият външнополитически успех на правителството, начело с Константин Стоилов,е възстановяване на дипломатическите отношения с Русия и признаването на българския княз от Великите сили. Подобряват се и отношенията ни със съседите. С Белград е сключено Съглашение и Търговски договор. Османската империяофициално признава, че българското население е преобладаващо в Македония, след като султанът издава берати за български владици в Струмица, Дебър и Битоля.Кабинетът Стоилов успява да издейства и откриването на български търговски представителства в Солун, Битоля и Скопие[22].

Обаче следмеждународнотопризнаване на княз Фердинанд неговите амбиции да играе ключова роля във властта се засилват. Той започва грубо да се намесва в работата на Министерския съвет. Князът обвинява правителството, че не взема мерки срещу опозиционната преса, а това не отговаря на истината. Константин Стоилов прокарва в Народното събрание два закона, които изменят (1895 г.) и допълват (1896 г.) Закона за печата, а министрите приемат специална Наредба през 1898 г. С втория закон управляващите среди въвеждат образователен ценз (средно образование) за отговорните редактори и задължават издателите и печатарите и дори раздавачите и преводачите да носят углавна отговорност за поместените в пресата материали. С Наредбата пък вестниците са облагат с данъци, и то със задна дата съгласно Закона за патента от 1895 г. Тези промени в нормативната уредба, засягащи пресата, са директен удар върху опозиционните издания и редица вестници спират да излизат. Опозицията определя промените като реакционни и антиконституционни[23].

Атакитена двореца не само изострят отношенията между Стоилов и княз Фердинанд, но довеждат и до еволюция в политическите възгледи на д-р Стоилов. От горещ привърженик на силната монархическа власт, той става убеден последовател на парламентарната монархия. От противник на либералната Търновска конституция– неин защитник. След като познава отблизо и княз Александър, и княз Фердинанд, Стоилов разбира, че от техните качества зависи прекалено много вътрешнополитическата стабилност и международния авторитет на страната. Затова в периода на управление на Народната партия той прави много за издигане ролята на Парламента и Министерския съвет като противовес на Двореца[24].

Д-р Стоилов напуска властта през януари 1899 г. и се отдава на опозиционна дейност. Като шеф на Народната партия и вдъхновител на партийния орган, той допринася за тяхното налагане в българския политически живот.Особено внимание и изключителни грижи отделя на вестник „Мир”.За да се подобриработав изданието Стоилов сменя неговото ръководство.Главен редактор става доскорошният министър и изявен журналист Михаил Маджаров, а за директор-издател е определен Стефан Консулов. Смяната в ръководството на вестника цели подобряване на неговото редактиране и намаляване разходите за неговата издръжка. Тя е извършена с решение на Централния клуб на Народната партия по предложение на нейния шеф и основател на вестник “Мир” д-р К. Стоилов[25].

Новият уравленски екип Маджаров– Консулов получава пълна свобода да прави промени в редакционния и административния състав, но е задължен да издържа вестника. Годишната партийна субсидия е драстично намалена и е в размер на шест хиляди лева. За да се справи с тежката задача новият главен редактор разчита главно на външни сътрудници и намалява щатните журналисти.Маджаров получава и безрезервната подкрепа на д-р К. Стоилов. Последният нито финансира, нито пише във вестника, но е негов духовен ръководител и на практика политически директор, защото до голяма степен определя съдържанието и посочва политическата линия, която трябва да следва изданието. Преди вестникът да бъде даден за печат, основателят на вестника и главният редактор се срещат на четири очи в дома на Маджаров. Обикновено след излизането на новия брой Стоилов събира ръководството на народняците в клуба на партията. При обсъждането на всеки брой той показва, че стои зад действията на главния редактор и начина, по който се списва вестник„Мир“. Когато отговорният редактор на изданието е подведен под съдебна отговорност, д-р Стоилов става пръв негов защитник в съдебната зала[26].

През периода 1879–1901 г. Константин Стоилов почти изцяло е отдаден на държавна и политическа дейност. Огромната отговорност, напрежението и негативните емоции през тези 23 години сериозно разклащат здравето му.

Състоянието му рязко се влошава в началото на 1901 г. и след кратко боледуване от пневмония той умирав София на 23 март 1901 г.

Държавникът и политикът Константин Стоилов има голямо влияние върху развитието на българския периодичен печат. Като автор той свързва името си с водещите вестници „Марица“ и „Български глас“. Като министър и премиер изработва Наредба и внася в Народното събрание редица закони, които са пряко свързани с пресата и се прилагат години наред. Като издател Стоилов основава и налага на вестникарския пазар половинвековния вестник „Мир, който е най-дълго излизалият, най-добре списваният, най-авторитетният и най-значимият политико-обществен вестник в Третото българско царство.

В спомените на съвременниците си д-р Стоилове високообразован и възпитан човек, елегантен, с качества на организатор и оратор, толерантен, тактичен и учтив. Близо половината от живота си Константин Стоилов отдава на държавното изграждане на нова България. Той и Стефан Стамболов са хората, създали предпоставките българската държава да възкръсне след петвековно робство и в началото на 20.век да се превърне в най-динамично развиващата се страна на Балканите.

Бележки:

1.     Радев, С.Строители на съвременна България. Т 1. С., 1990, с. 68, 158.

2.     Топенчаров, Вл.Българската журналистика 1885 – 1903. С., 1983, с. 144, 302-303, 324, 327; Попов, Р. Забравеният Константин Стоилов. – В: Български държавници (1878–1918). С., б. г.,141-159.

3.     Трнка – Чипева, А.Д-р Константин Стоилов. С., 1992, с. 5-15; Недев, Н. Българското масонство (1807–2007). Пловдив, 2008, с. 599.

4.     Стателова, Е., В. Танкова. Константин Стоилов в политическия живот на България. С., 2001. с. 72, 74.

5.     Попов, Р.Цит. съч., 143–145.

6.     Трнка – Чипева, А.Цит. съч., 20–35.

7.     Танкова, В. Българското законодателство по печата 1879 – 1944 – В: Между три века. Съдби, илюзии и свидетелства за чудото, наречено журналистика. С., 2004, 154-156;Панайотов, Т.Правна рамка и регулация на вестникарската дейност в България (1879 - 1947). - Год. НБУ, Департамент масови комуникации, Т.16, 2011. (електронен носител)

8.     Андреев, Б. Начало, развой и възход на българския печат. Т. 2. С., 1948, 24-26; Боршуков, Г. История на българската журналистика 1844–1877, 1878–1885. Второ допълнено издание. С., 1976, с. 423, 427; Христоматия по история на българската журналистика. Подбор, редакция, бележки: Георги Боршуков, Филип Панайотов. С., 1976, 698–699.

9.     Цураков, А.Правителствата на България. Част първа 1879–1913. С., 1996, с. 31.

10.  Танкова, В.Цит. съч., с. 157.

11.  Свободата на печата в България 1879–1947. Документален сборник. Съставителство, предговор Василка Танкова.С., 1992,с. 58.

12.  Пак там, с. 61, 63.

13.  Трнка – Чипева, А.Цит. съч., с.44, 46–48, 54.

14.  Д-р К. Стоилов. Речи. Наредиха и издадоха Христо К. Стоилов и Борис К. Стоилов. С., 1939, 79–80.

15.  Панайотов, Ф.Печатът. – В: България 20. век. Алманах. С., 1999, с. 22, 829; Вестници и вестникари. Книга за българския печат. С., 2008, с. 154; Константинова, З. Из топосите на българския периодичен печат (1878–1944).– Год. СУ, Факултет по журналистика и масова комуникация. Т.14, 2007, с. 55; За марките на българската периодика (до 9 септември 1944).– В: Viva Vox. Юбилеен сборник в чест на професор Веселин Димитров. С., 2008, с. 261.

16.  Мир, № 1, 22 септември 1894.

17.  Николова, В.Програми и устави на буржоазните партии в България в края на XIX и началото на XX век – В: Изследвания по българска история, Т. 5, С., 1980, с. 74; Между консерватизма и либерализма. Народната партия 1894–1920. Велико Търново, 2004, с. 61; Програми, програмни документи и устави на буржоазните партии в България (1879–1918 г.). Предговор и съставителство Веска Николова и Димитър Саздов. С., 1992, 404–454.

18.  Новакова, К.Печатът и личния режим на Фердинанд. С., 1975, с. 17.

19.  ЦДА, ф. 600к, оп. 1, а. е. 300, л. 13; Николова, В. Между консерватизма и …, 46-47; Панайотов, Т. Акционерните дружества „Мир“ и „Издателство вестник“Мир“ (1899–1947) – Архивен преглед, 2005, бр. 3–4, с. 118.

20.  Стателова, Е., Ст. Грънчаров.История на нова България 1878–1944. С., 1999, с. 140, 159; Танкова, В. Княжество България - първата страница от новата история на българите. – В: История на българите. Т. 3. От Освобождението (1878) до края на Студената война (1989). С., 2009, 72–73.

21.  Николова, В. Народната партия и буржоазната демокрация. Кабинетът на Константин Стоилов (1894–1899). С., 1986, 93–143; Попов, Р.Цит. съч., 149–152; .

22.  Стателова, Е., В. Танкова. Цит. съч., 241–242, 263–265; Генов, Г. П. Политическа и дипломатическа история на България. Т. 16-17. С., 2003, с. 13.

23.  Топенчаров, Вл. Цит. съч., 325–327; Свободата на печата в България 1879–1947. Документален…, 83–84; Генов, Г. П. Цит. съч., Т. 14–15., С., 2002, 99–101.

24.  Попов, Р.Цит. съч., с.148.

25.  Панайотов, Т.Акционерните дружества „Мир“ и…, с. 119; Според библиографския указател Български периодичен печат 1844–1944 (Т. 1, С., 1962, с. 478) Стоилов е бил и главен редактор на вестник “Мир”. Не открихме никъде в пълното течение на вестника, нито в архивните материали, нито в мемоарите и изследванията преди това да се твърди, че шефът на народняците е бил и шеф на редакционния екип. Неточно като редактори на “Мир” в това издание са посочени и Т. Теодоров и С. С. Бобчев. Тези неточности ще бъдат многократно тиражирани в следващи енциклопедични и справочни издания.

26.  Маджаров, М.Последните години от живота на Константин Стоилов. С., 1993, 59–61, 86, 88–89; Стателова, Е., В. Танкова. Цит. съч., с. 287, 297;Панайотов, Т.Акционерните дружества „Мир“ и…, с. 119.

   Съкращения

БАН – Българска академия на науките

     Год. НБУ – Годишник на Нов български университет

НРБ – Народна република България

ЦДА – Централен държавен архив

ф. – фонд

оп. – опис

а. е. – архивна единица

л. – лист

обратно нагоре