Гергана Джелепска, докторант

Резюме

    Модерното динамично развиващо се общество впечатленията за една чужда страна най-често се получават чрез примерен опит, директни наблюдения и собствени преживявания. Друг индиректен начин за придобиването на информация за други държави е свързан със средствата за масова комуникация, които предоставя не само информация, но и съдейства за изграждането и разпространението на различни образи, стереотипи и предразсъдъци.

  Медиата предполага дуалистично възприятие на реалната ситуация, което най-често е свързано с привнасяне на положителни черти на собствената нация и демонизиране на непознатите народи, предизвикващи създаването на устойчиви стереотипи и предразсъдъци.

  Тези образи на чужди страни, народи и култури са основна част от политическата социализация чрез увеличаването на секундарния опит, който се деформира значително от първичното природно-онтологично мислене и етноцентричния модел на възприятие.

  За да се контролира този процес в приемливи рамки, медиата може да спомогне за разграждането на подчертано негативни стереотипи, притежаващи функцията да рационализират нелогични пориви, импулси, инстинкти и потребности. Също така, въпреки комплексната си структура, медиата би могла да е силен фактор за създаването, утвърждаването и разпространението  на образи, представи, мнения и нагласи за чужди страни, народи и култури, които да бъдат възможно най-близо до истината.

     Моделите на мислене и поведение спрямо чужди държави, населението и културите им се определят основно от конкретни представи и нагласи, които оформят и едновременно се влияят от общественото мнение. В тази връзка допълнително могат да бъдат включени клишетата, стереотипите и предразсъдъците като фактори, затрудняващи адекватното и реалистично интерпретиране.

  Подобна рамка за възприятие на обкръжаващата среда може да бъде създадена чрез примерен опит, директни наблюдения и собствени преживявания, които оформят устойчиви мироглед и персонална гледна точка относно конкретни събития. От друга страна този процес може да бъде значително подпомогнат от секундарен опит, най-често придобит чрез обществена комуникация – споделяне на знания, разкази, позиции и нагласи на други представители на конкретна общност. Преносът на такъв тип вторична информация се случва в по време на социализацията на отделните индивиди, а многобройни и често диаметрално различни инстанции като църквата, приятелският кръг, семейството, училището, работата и медиите си взаимодействат динамично и на различни нива. По този начин образите, стереотипите и предразсъдъците се явяват рефлексия на индивидуални и колективни конструкции на действителността, норми и ценностни модели. Те влияят върху интерпретациите на реалността и процесите на селективно и проекционно възприятие, които от своя страна взаимодействат активно с многообразни културно обосновани нужди и мотиви.

  Представите за чужди страни, народи и култури обхващат както конкретни фактически знания, така и обща цялостна представа, която обхваща всички предполагаеми качества и атрибути, преписвани на определена нация. При изграждането на подобни общонационални образи сблъсъкът с непознатото и чуждото притежава амбивалентна роля – от една страна новите впечатления трудно се подреждат в съществуващата система за възприятие и често предизвикват страх и чувство за заплаха, а от друга – предоставят възможност за проява на фантазия и креативно надграждане на първоначалната представа за конкретните обекти и идеи. Тази амбивалентност се засилва от директния контакт с чужди страни и народи – нерядко очарованието, мечтателността и любопитството се заменят от враждебност, отричане и подчертана алогична антипатия. Отдалечени времеви и географски пространства в зависимост от определени конфликтни ситуации или конкурентни интереси населява конкретна област с варвари или благородници, демони и деца на природата, ангели или антихристи, интелектуалци или канибали. Така непознатото не само притежава силна притегателна сила, но едновременно провокира когнитивно възприятие като „естествен враг“. Този дуалистичен модел на възприятие би могъл да бъде допълнен от възможността за надграждане на собствените качества и задълбочено себеопознание, постигнати чрез досега до чужда култура, а приемането на чуждите различия  - да повиши значителността степента на толерантност на отделния индивид.

  При изграждането на обобщен образ за определени страна, народ или култура могат да бъдат допуснати различни грешки, които да повлияят отрицателно върху цялостния имидж на разглеждания обект. Най-често срещаните от тях са:

·  Конкретна личност да бъде възприемана според основните характеристики на групата, към която принадлежи. Често личните качества се подценяват и избледняват на фона на хомогенността на мнозинството, а допълнително се поставя значителен акцент върху различията между конкретни групи, повлиявайки чувството за симпатия или антипатия.

·  Да се прилага стереотипизирано мислене към член на собствената група, който обикновено е недостатъчно добре опознат като отделна личност, преписвайки му способности, качества и недостатъци на друга група, към която е принадлежал в отминал времеви отрязък

·  Представители на други групи да бъдат оценявани екстремно позитивно или негативно поради по-малки познания за същността им  в сравнение със собствената група

·  Сляпото следване на лидери на мнение и влиянието на външни фактори да доведат до деформирано възприятие на реалността

·  Изграждане на предразсъдъци чрез сравнения между собствената и чуждата група, при които собствената група да е идеализиран модел за подражание. В този случай не се приписват абсолютни отличителни белези, а се създават такива на базата на съществуващите прилики и разлики. Интересно е, че създадените представи, мнения, нагласи и образи в най-честия случай не се обновяват при всеки досег с представители на чуждата група, а действат като устойчива концепция за възприятие.

От тези наблюдения следва, че повечето хора са склонни към изграждане на предразсъдъци и несъответстващи с реалността представи, но това не са единствените фактори, които предопределят възприятието на непознатото, както и развитието и репродукцията на стереотипи в междугруповите отношения. Към тях могат да бъдат прибавени отминали и актуални властови отношения, а като централни от тях могат да бъдат описани:

·  История на отношенията между две или повече групи

·  Съвременни отношения между тях

·  Икономическо положение на собствената и чуждата/чуждите групи

·  Психическо състояние на отделните индивиди.

Създадените образи и стереотипи допълнително увеличават влиянието си и се утвърждават чрез средства за масова комуникация като преса, радио, телевизия и интернет, които се превръщат във фундаментален инструмент за придобиване на опит от „втора ръка“. Чрез тези канали лесно могат да бъдат проследявани в реално време актуалните и бързо променящи се конструкции на реалността. Така средствата за масова комуникация, при липсата на собствени наблюдения, са в състояние да създават и моделират образи на далечното и непознатото. Пресата, радиото, телевизията и интернет са доминиращият, а често и единствен източник на информация за географски отдалечени и непознати в културен аспект страни и народи. Техният стремеж към бърза реакция и актуалност е предпоставка те да бъдат първите източници, съобщаващи за нови или непознати места, нрави и обичаи, а кумулацията на честотата им на поява притежава силен потенциал за въздействие.

Влиянията на комуникираните чрез средствата за масова комуникация образи и стереотипи от своя страна биха могли да бъдат разделени на поне две основи равнини на действие.

Първата от тях е сферата на политическите актьори, които притежават достъп до по-разнообразни и специфицирани информационни канали, които са създадени специално за потребностите и интересите им. Политическите актьори не са подвластни до прекалено голяма степен на широко разпространените сред другите граждани стереотипи и нагласи поради ясното съзнаване на възможността тези образи да бъдат успешно управлявани в техен интерес с помощна на професионално създадена информационна политика.

Второто равнище на влияние на средствата за масова комуникация обхваща сложните взаимовръзки на възприятия на отделни народи, нации и общества. В този случай създадените образи са част от колективното политическо съзнание, а общите позиции, очаквания и модели на поведение оформят частично системата на международните отношения. Съществуващите потенциални опасности за неадекватно политическо поведение предимно са свързани с изграждането на стереотипи, основани на недостатъчна, непълна, фрагментирана или тенденциозно деформирана информация. В този ред на мисли е логично да се заключи, че причините и поводите за избухването на определени международни недоразумения и конфликти не произлиза само от сблъсъка на обективни структури на интернационалната система, но и от субективни елементи като неадекватни възприятия на изкривени образи. От своя страна това наблюдение предполага международните отношения да не се концентрират единствено върху поведението на националните елити, но също така да отделят подобаващо внимание на взаимовръзките между представяните медийни образи, възприятието им от различните таргет групи и стейкхолдъри, както и собствените им групови представи за конкретните страна, нация или култура.

Политическата социализацията чрез медията като основен инструмент за достъп до информация до голяма степен определят съществуващите представи за чужди страни, населението, нравите и обичаите им. Този процес има своите отличителни характеристики като основните от тях са:

·  Увеличаване на значението на секундарния опит поради факта, че за много голяма част от определена нация, особено по-младите й представители, информация за социокултурните, икономическите и политическите събития в една чужда страна е достъпна единствено чрез средствата за масова комуникация

·  Личните преживявания, обикновено придобити по време на кратки екскурзии или чрез директен контакт с представител на чужда култура в собствената страна, много често се предоставят манипулативно от медиите с цел постигането на определена политическа цел

·  Собствените преживявания и предоставяните медийни образи изключително рядко успяват да представят оптимално многопластово разнообразието на конкретните чужда страна, народ или култура

·  Потребителите на медиите в повечето случаи възприемат пасивно получената информация, не я тематизират, не я подлагат на критичен анализ и не търсят мотивите на източниците й

·  При създаването и менталната преработка на събития от всякакъв вид, свързани с темата на обсъждане, субективното отношение пренася механично чувства, емоции и критерии за оценка

·  Взаимодействието с източниците на информация зависи пропорционално от политическата култура на даден индивид, националното му самоопределяне и стандарта му на живот

·  Събитията, състоянията и процесите, които протичат в чужди страни и притежават особено висок драматичен заряд, предимно се отразяват от медиите чрез техники, съобразени с международното право, политическите интереси на притежателите на тези медии, интереса на потребителите им и спектъра на официалната политика на собствения регион

·  Международните политически интереси към отразявания  обект се пречупват през властващата самопредстава на политическите актьори, особеностите на собственото общество, принадлежността към важни международни политически блокове или организации и концепциите им за външна политика.

Тези особености на медията като важен фактор за осъществяване на политическа социализация подпомагат създаването на клиширани, стереотипизирани и пълни с предразсъдъци представи за чужди народи, общества и нации, които се допълват от природно – онтологичното мислене на хората като цяло (биологическа интерпретация на народопсихологически манталитети, особености на дадено общество, национални различия и т.н.). Тези аспекти намаляват възможността за разсъждение в универсални категории (неумение да се изградят взаимовръзки между стиловете на живот в собствената и чуждата страни, неразбиране на глобалните измерения на международните политически проблеми и конфликти, провинциалност на критериите за оценка и др.), създавайки собствена идеология в смисъла на „фалшиво съзнание, които са не само нереалистични, но и опасни. По този начин бързо се създават и могат да се използват с користни цели, които да предизвикат персонално, ментално, физическо и структурно насилие,  доминиращи представи за чужди страни, народи и нации, пречупени през призмата на националистичен етноцентризъм, нарастващ расизъм и латентни образи на потенциални врагове, а след това отново да бъдат разпространени и „дообогатени“ от вечно търсещите ексклузивни новини средства за масова комуникация.

Етноцентрично – враждебните модели за възприятие на непознатото не само се отразяват от медиите, но също така се създават, изменят и затвърждават от тях в зависимост от политическите им нужди. Невъзможността за собствена преработка на предоставената информация, липсата на поне задоволителна свобода на словото в дадена страна, малкият брой на достъпните разнообразни източници на данни и неспособността за качествено критическо мислене допълнително придават огромно значение на изказванията и мненията в медийното пространство.

Способността на средствата за масова комуникация тенденциозно да представят определени качества или недостатъци на чужди страни, култури и народи, умението балансирано да се манипулира общественото мнение чрез създаването на логически необосновани позиции и възможността конкретен политически конфликт да бъде създаден, ескалиран или разрешен чрез медията й придава значителен спектър от модалности. За целите на текста най-важни са:

·  Създаденият образ може да бъде тенденциозно „засилен“

·  Предоставяните от медиите съобщения биха могли да бъдат неуспешно комуникирани по начин, който да предизвика недоверие и отхвърляне

·  Допълнителната информация може да разшири съществуващия образ, но да не успее да измени в желаната посока общественото мнение спрямо него

·  Създаденият образ с помощта на личен опит или информация от източник, който е по-значителен лидер на мнение, може да бъде тотално реорганизиран

·  Образът може да се промени в собствената си субективна релевантност.

От друга страна възможността на медията да създава, разпространява и моделира конкретни образи е възможно да бъде използвана в позитивна насока и потенциалът й да бъде разгърнат за демитологизирането на конкретни отрицателно наситени имиджи, недопускане на демонизирането им, намаляване на разпространението на негативни стереотипи и коригиране на предразсъдъци. Въпреки споменатите вероятни положителни влияния на медията, ролята й за качественото изменение на един образ на чужди страна, народ или култура не трябва да бъде преувеличавана поради редица фактори, усложняващи тази потенциална възможност.

На първо място, вече създадените негативни образи, стереотипи и предразсъдъци са сравнително резистентни към позитивни промени поради факта, че те притежават функцията да рационализират нелогични пориви, импулси, инстинкти и потребности.

От друга страна, процесите на медийно влияние протичат изключително комплексно, притежават прекалено много вътрешни взаимовръзки на различни нива и променливи, които усложняват съставянето на група от близки реалистични сценарии за промените във възприятията на целевите групи. Реципиентите не могат да бъдат възприемани като пасивни и предвидими получатели на подадено съобщение, а е задължително да се вземе под внимание факта, че те в зависимост от своите очаквания, нужди и предиспозиции приемат и обработват активно, селективно, тълкувателно, а често дори преднамерено опърничаво получените данни. Не е желателно да се пренебрегват и външните влияния като достъп до други информационни ресурси и инстанции за политическа социализация, защото те често могат да стоят в противоречие с налаганите от средствата за масова комуникация идеи, мнения и нагласи.

В допълнение към маркираните пречки медията да има ограничено въздействие върху вече изградени и затвърдени стереотипи може да бъде добавено голямото времево отстояние от създаването и утвърждаването им. Комуникаторите също са повлияни от средата, в която са отраснали и живеят, били са подложени на образите, стереотипите и предразсъдъците, битуващи в обкръжението им, а контекстът на журналистическите им роли, норми и структури влияе върху подбора на данни и професионалното ниво на преработката им. Това е причината медийните кампании, целящи бързото и прекалено драстично преобразуване на международни представи и нагласи, да не бъдат силно надценявани, защо по този начин едва ли би могло да се постигне скорошен успех в моделирането на образи, които са били насаждани столетия, и разрушаването на вековни образи на врагове и неприятели. Медията може да притежава значително по-големи възможности за въздействие, според различни комуникационни изследвания, когато се използва като инструмент за утвърждаването на вече създаден и познат образ на чуждото. Така средствата за масова комуникация не притежават само обществено политизираща роля за популяризирането на удобна за властта международна тема, но и култивират секундарни знания за непознатия от личен опит свят, разпространената информация се превръща във фундамент за създаването на социополитически мнения и интерпретации, както и за изходни точки за вътрешно и външно политическата конструкция на реалността на реципиентите.

В заключение може се направи извода, че представите и нагласите към чужди страни, народи и култури се осъществяват основно чрез първичен и вторичен досег с тях, базиран на комплексни процеси на собствено и чуждо възприятие. Като конструкти на социалната реалност, които често имат дълбоки исторически корени, тези процеси дават по-ясна представа за самоопределянето, манталитета, начина на мислене, фантазиите, нуждите, копнежите, желанията, страховете и целите на държавите и нациите, за които се отнасят. Достъпът до повече информационни ресурси за тях в съвременните до все по-голяма степен глобализирани и дигитализирани модерни общества се улеснява от средствата за масова комуникация, които са в състояние да изградят, утвърдят и разпространят определени желани от тях образи, стереотипи и предразсъдъци. Това е възможно при условие, че тези образи са нови или присъстват от кратко време в актуалния медиен дневен ред, реципиентите нямат пряк достъп до тях, не притежават възможност да използват други информационни ресурси, не могат или не искат да боравят с тях. Въпреки комплексните взаимовръзки и потенциалните усложнения медията като равностоен политически актьор би могла, ако не напълно, то поне частично на спомогне за разрушаването на подчертано негативни стереотипи, имащи малко общо с реалността, и да е силен фактор за създаването, утвърждаването и разпространението  на образи, представи, мнения и нагласи за чужди страни, народи и култури, които да бъдат възможно най-близо до истината.

Използвана литература:

____________________________________

1. Altendorfer, Otto. 2004. Das Mediensystem der Bundesrepublik Deutschland. Band 2. Wiesbaden:VS Verlag.

2. Appel, Markus. 2008. Medienvermittelte Stereotype und Vorurteile. In Medienpsychologie, Hrsg.

3. Bernad Batinic und Markus Appel, 313-335. Heidelberg: Springer Verlag.

4. Campbell, Angus, Philip E. Converse, Warren E. Miller, und Donald E. Stokes. 1960. The American Voter. New York: Wiley

5. Dahinden, Urs. 2006. Framing. Eine integrative Theorie der Massenkommunikation. Konstanz: UVK Verlagsgesellschaft.

6. Entman, Robert M. 2007. Framing BIAS: Media in the Distribution of Power. Journal of Communication 57, 163-173.

7. Entman, Robert M., und Andrew Rojecki. 2000. The Black Image in the White Mind. Media and Race in America. Chicago: University of Chicago Press.

8. Ewen, Elizabeth, und Stuart Ewen. 2006/2009. Typen & Stereotype. Die Geschichte des Vorurteils. Berlin: Parthas Verlag.

9. Frings, Cornelia. 2010. Soziales Vertrauen. Eine Integration der soziologischen und der ökonomischen Vertrauenstheorie. Wiesbaden: VS Verlag.

10.   Gamson, William A. 1992. Talking Politics. Cambridge: Cambridge University Press.

11.   Gestring, Norbert, Andrea Janßen, und Ayça Polat. 2006. Prozesse der Integration und Ausgrenzung. Türkische Migranten der zweiten Generation. Wiesbaden: VS Verlag.

12.   Gorham, Bradley W. 1995. Stereotypes in the Media: So What? The Howard Journal of Communications 10, 229-247.

13.   Graber, Doris A. 1984. Processing the News: How People Tame the Information Tide. New York: Longman.

14.   Hall, Stuart. 1997/2004a. Das Spektakel des „Anderen“. In Ideologie, Identität, Repräsentation. Ausgewählte Schriften 4, Hrsg. Juha Koivisto und Andreas Merkens, 108-166. Hamburg: Argument Verlag.

15.   Heitmeyer, Wilhelm. 2006. Gruppenbezogene Menschenfeindlichkeit. Gesellschaftliche Zustände und Reaktionen in der Bevölkerung aus 2002 bis 2005. In Deutsche Zustände, Folge 4, 15-36. Frankfurt/Main: Suhrkamp Verlag.

16.   Horst, Patrick. 2009. Die Präsidentschaftsvorwahlen der US-Demokraten 2008: Wie Barack Obama gegen Hillary Clinton gewann. Zeitschrift für Parlamentsfragen 40, 259-279.

17.   Marcharts

18.   Mathes, Rainer, und Barbara Pfetsch. 1991. The Role of the Alternative Press in the Agenda-Building Process: Spill-Over Effects and Media Opinion Leadership. European Journal of Communication 6, 33-62.

19.   McCombs, Maxwell E. 2004. Setting the Agenda: The News Media and Public Opinion. Malden: Polity Press.

20.   Miller, M. Mark. 1997. Frame Mapping and Analysis of News Coverage of Contentious Issues. Social Science Computer Review 15, 367-378.

21.   Mürner, Christian. 2003. Medien- und Kulturgeschichte behinderter Menschen. Sensationslust und Selbstbestimmung. Weinheim, Basel, Berlin: Beltz Verlag.

22.   Nicklas, Hans. 1985. Die politische Funktion von Feindbildern. In Der Feind, den wir brauchen

23.   Anton-Andreas Guha und Sven Papcke, 99-109. Königstein: Athenäum Verlag.

24.   Nye, Joseph S. Jr. 2004. Soft Power. The Means to Success in World Politics. New York: Public Affairs.

25.   OSI. 2010. Muslims in Europe. A Report on 11 EU Cities. Open Society Institute (OSI).

26.   Perkins, Tessa E. 1979. Rethinking Stereotypes. In Ideology and Cultural Production, Hrsg. Michele

27.   Barrett, Philip Corrigan, Annette Kuhn und Janet Wolff, 135-159. London: Croom Helm.

28.   Pickering, Michael. 1995. The Politics and Psychology of Stereotyping. Media, Culture & Society 17, 691-700.

29.   Pickering, Michael. 2001. Stereotyping. The Politics of Representation. New York: Palgrave Macmillan.

30.   Pürer, Heinz. 2003. Publizistik- und Kommunikationswissenschaft: Ein Handbuch. Stuttgart: UVK Verlagsgesellschaft.

31.   Reese, Stephen D., und Bob Buckalew. 1995. The Militarism of Local Television: The Routine Framing of the Persian Gulf War. Critical Studies in Media Communication 12, 40-59.

32.   Said, Edward W. 1981. Covering Islam. How the Media and the Experts Determine How We See the Rest of the World. London: Routledge & Kegan Paul.

обратно нагоре