Проф. д-р Руси Маринов

Резюме

В студията се анализират основни теории, модели, принципи, цели и дефиниции в сферата на пропагандата. Обект на изследвания е и системата на пропаганда, скрити и явни форми на пропаганда, популярни техники и  известни автори, дефинирали значението и същността на пропагандата. Термини като убеждаване, информиране, комуникации, публична дипломация, специални операции, информационна война, агитация, война на идеите, които намират широко приложение за обозначване на пропагандната дейност, също са част от анализа. Пропагандата е интердисциплинарна област и се изследва от гледна точка на историята,  журналистиката, теорията на комуникацията, политическите науки, социологията и психологията. Пропагандата ще продължава да играе същественна роля в модерните общества като една от най-съвършените комуникационни системи, макар че вече използваните термини и понятия за пропаганда са от друг порядък и звучат актуално. В настоящото изследване се търси още връзката между медии, комуникации и пропаганда, които за взаимосвързани и съвместно изграждат една допустима за човека безконфликтна рамка за възприемане на света.

    Пропагандата има повече от 300 години история и все още си остава една от най-ефективните комуникационни практики, познати на човечеството, особено когато трябва да се защитят по-глобални политически, военни, социални и икономически интереси.

    С течение на времето пропагандата е развила огромен арсенал от техники и модели за въздействия върху хората. Докато манипулацията може да съществува и на индивидуално ниво, пропагандата сработва само при наличие на масова аудитория. Можем ли да говорим за ясно разграничение между пропаганда, медии и комуникации? Отговорът е, че на равнище език трите понятия са свързани по един своебразен и неповторим  начин. От гледна точка на практиката по пропаганда, практиците в тази област използват три основни подхода: първият е свързан с ясно обозначаване на пропагандните техники и дейности, или това още е класически тип пропаганда, намираща приложение по време на военни действия или при защита на национални интереси и ценности; вторият модел завоалира пропагандния процес и използва напълно приемливи от обществена гледна точка етични техники; при третия модел за дефиниране на  пропагандата и съответните прийоми се използват различни синоними, понякога евфемизми, които звучат  актуално, съвременно и аудиторията ги възприема като творческа реклама, изкуство или напълно допустима, модерна, комуникационна практика.

Това изследване е ориентирано към анализ на  някои от основните дефиниции за пропаганда, проследяване на идеите на популярни автори относно развитието на пропагандата през годините, както и усъвършенстване на системата, принципите, формите и моделите за пропаганда – как са се модифицирали във времето и са придобили други форми или значения.

Популярният медиен сайт [1] “Екзаминър” активно дискутира темите, свързани със съвременната пропаганда. В последната статия от м.август 2012 – “Пропаганда: какво означава и как въздейства на живота ни” – се обсъждат проблеми, свързани с традиционни пропагандни техники, въведени в употреба още през 1937 г. от Американския институт за анализ на пропагандата. Едуард Фелин, един от създателите на института, си поставя за цел да образова американските граждани на основните техники за пропаганда и как те да бъдат разпознавани. Тези подходи активно се изучават и в американските училища. Фелин идентифицира седем най-общи техники, използвани от успешните пропагандисти:

а/ използване на обидни имена;

б/ блестящи неопределености;

в/ трансфер;

г/ свидетелство от авторитети;

д/ обикновените хора;

е/ разбъркване на карти;

ж/ общия вагон/удобно положение.

Тези техники, според сайта, се използват и до ден днешен и намират широко отражение дори в социални мрежи като туитър и фейсбук и често пъти провокират децата както към самоубийство, така и към присъединяване към крайно агресивни групи. Специално внимание се отделя и на модерните модели за пропаганда, обозначавани често пъти като “контрол на мисленето”. В ежедневието много хора систематично се опитват да използват фалшиви и скрити способи за манипулиране и модифициране на груповото поведение. Специалистите разглеждат “контрола на мисленето” като психологическа дейност, която е насочена към саботаж на персоналната интелигентност. Тези модели понякога се дефинират и като “промиване на мозъци”, което е другото популярно име на пропагандата.

Според енциклопедия “Британика” [2] в съвременната пропаганда успешно се съчетават и активно използват сигнали, символи и медии. Онлайн енциклопедията е посветила 12 електронни страници, с десетки линкове, на пропагандата и нейните значения. Пропагандата в  “Британика” е дефинирана като систематично полагани усилия, за да бъдат манипулирани вярванията, нагласите и действията на хората. Пропагандата използва активно символите като думи, жестове, знамена, музика, дрехи, знаци, дизайн на монети и на пощенски марки. Пропагандата си поставя специфични цели и  задачи, за реализирането им се селектират определени факти, подбират аргументи, представят символите по начин, по който трябва да се постигне ефект върху аудиторията. За увеличаване на ефекта някои от фактите се изопачават или измислят, като се правят опити да се отклони вниманието от онези теми, към които хората изпитват определени колебания.

Може да се отбележи, че пропагандата често пъти се свързва с лъжата и измамата, макар че при нея истината не от значение и не играе почти никаква роля. Пропагандата залага преди всичко на фактите и реалностите, които вече са зафиксирани като такива в мисленето на хората и от тази гледна точка истината и лъжата играят малка роля в практиката на пропагандистите.

Пропагандата е комплексна унифицирана форма на комуникация, която цели влияние върху нагласите на общността, свързани с кауза или позиция. Посланията обикновено се повтарят и разпространяват от широк кръг медии, за да се създаде желаният резултат. Информацията се представя, за да се повлияе на аудиторията, като фактите се представят селективно, използват се определен тип съобщения, които провокират емоционален отговор, за сметка на рационалния.

Пропагандата с времето се е модифицирала в много различни направления, често за обозначаването й се използва цял арсенал от евфемизми. Интересно е, че в България имаме натрупан голям опит и практика по използване на пропагандата, но в последните години не е застъпена като учебна и изследователска дисциплина, тоест в нашите университети и училища по един странен начин се избягва включването й в учебни програми в сферата на хуманираните и социалните науки. Въпреки това студентите проявяват интерес към тази технология и искат да научат повече за световната и българската практика, но при липса на целенасочено обучение това е един непостижим процес.

Пропагандата се подразделя на два основни типа: открита и скрита пропаганда. При откритата има ясно дефинирани цели, докато при скритата пропаганда, която е по- разпространена по света, източникът е прикрит  и неясен. Скритата пропаганда може да включва следните дейности: смътно дефинирана политическа реклама; тайни радиостанции, които използват фалшиви имена и изявления от редактори, политици и други фактори; сложни дипломатически маневри; правни действия; колективни сделки; търговска реклама и политически кампании.

Други известни термини и понятия, които коресопондират най-често с пропагандата, са: публичност, реклама, пъблиик рилейшънс, психологически операции или психовойна, най-често обозначавана като “psychwar”, “psyops”, промиване на мозъци или “brainwashing” – особено популярна техника през 70-те години, убеждаване и наивистичното наименование “убеждаваща комуникация”. Тъй като пропагандата има твърде негативна конотация и води до подобни асоциации, активно се търсят и преоткриват нови понятия и евфемизми, заместващи пропагандната дейност. Пропагандата ще продължава да играе същественна роля в модерните общества като една от най-съвършените комуникационни системи, макар че вече използваните термини и понятия за пропаганда са от друг тип: “публична дипломация”, “психологически операции”, “специални операции”, “информационна война”, “публични комуникации”, “социална комуникация и медии”. Понятието “масови комуникации” се въвежда в употреба през 1920 г. и започва активно да се използва през 30-те години благодарение на дейността на Американския институт по пропаганда по популяризране на тази терминология като по-абстрактна и неутрална.

Целта на модерната пропаганда, казва Жак Елюл [3], не е да трансформира мнението, а да предизвика и активира митологични убеждения. Другата цел е оркестриране на преса, радио, телевизия, за да се изгради една тотална, логическа външна среда, която да подпомогне влиянието на пропагандата. Друг известен автор като Оруел [4] посочва, че “най-ефективният начин да се унищожат хората е да се отрича и заличи разбирането им за собствената история”. Хитлер смята, че чрез умела и постоянна пропаганда може да се направи така, че хората да виждат небето като ад или да гледат на изключително нещастния си живот като рай.

Първите задълбочени изследвания и теории в областта на пропагандата се появяват след Първата светована война. Популярна книга, която третира въпросите на общественото мнение, медиите и пропаганада, е “Обществено мнение” (1922) на Уолтър Липман, добре позната и у нас. Но другата книга на Липман, публикувана през 1925, “Обществена илюзия”, дълго време е недостъпна за читателите и експертите. Претърпяла е досега 9 издания, последното е от 2009 г. В тази книга Липман защитава тезата, че публиката е абстрактна категория, реално не съществува и по-скоро е фантом, отколкото реална структура. Съвременни изследователи твърдят, че някои от частите на книгата могат с успех да бъдат публикувани в днешен вестник и отново ще звучат актуално, т.е. ще съответстват на съвременната политическа ситуация и на разочарованите от демокрацията хора. Докато в “Обществено мнение” Липман достига до идеята, че гражданите в модерното демократично общество вземат решения на базата на медийно генерирани стереотипи, което предполага и намесата на експерти, които познават и разбират обществените процеси. Тези елити контролират потока от информация и могат да създадат определени “картини в съзнанието на хората”, съответсващи на „реалностите”. Няколко години по-късно Липман [5] развива идеята за “разочарования човек”, който е апатичен към обществените реформи и същевременно бариера за подобен тип действия. Книгата “Обществена илюзия” години наред виртуално е забравена, но е обект на засилени дискусии в последните години, особено при появата на разнообразни кризисни състояния. Това, което наричаме “публика”, е просто  един “фантом”, посочва Липман. И ако съществува подобна структура, то тя може да бъде дефинирана само “ad hoc” или ситуационно. Основният проблем за демократичното общество е да се открие начин да се поддържат хората информирани за процесите. Липман е скептичен, че това може да се постигне и отхвърля традиционното твърдение, че е необходимо образование, за да се преодолее некомптентността на хората, и това за него е по-скоро безрезултатна дейност. Публиката почти никога не говори или изразява своето мнение, просто хората подкрепят или отхвърлят дадена личност или предложение. Липман разделя хората в демократичното общество на две основни групи: актьори и наблюдатели. Първите  участват активно в решаване на обществени проблеми, а вторите обикновено са индиферентни и странични наблюдатели, които за съжаление стават все повече в съвременните общества. Например в България в последните години групата на негласуващите достига  до 30-40%. В САЩ също се забелязва подобен процес от 1992 г. насам. Други анализатори на произведенията на Липман наричат още основните обществени групи “инсайдери” и “aутсайдери”. Първите са запознати в достатъчна степен със ситуацията и проблемите, докато вторите са обикновени съзерцатели на случващото се. Идеята, според Липман, за компетентния, знаещия суверенен гражданин е фалшива идея. Отделният човек няма мнение за обществените процеси,  не ги познава в достатъчна степен, не знае какво се случва и защо, и какво трябва да се направи. Обществото става достатачно объркано и хората трудно се ориентират в комплексните процеси. Тук именно се намесва пропагандата и може да замени актуални въпроси с илюзорни такива, които също изискват усилия да бъдат дефинирани и разрешени, като в тази фаза активна роля играят медиите.

През 1927 г. американският изследовател Харолд Ласуел публикува знаменитата си книга “Пропагандни техники по време на Световната война”, където по един забележителен начин анализира масовите пропагандни кампании по време на Първата световна война. Това още е периодът, когато активно започва да се изследва и новият тип комунистическа пропаганда. Ласуел дефинира пропагандата като управление на колективни нагласи с помощта на манипулация на значими символи. Нагласата се разглежда като тенденция да се действа съгласно наложили се вече ценности. Ласуел [6] изработва следната формула за оценка на ефектите от пропагандата.

Who?

Says What?

In Which Channel?

To Whom?

With what effect?

Важно е да се отбележи, че в този модел на Ласуел първият елемент на алгоритъма е въпросът “Кой” и има отношение към област на изследване, наречена “контролни анализи”, намира широко приложение в практиката и се използва за проучване на източника на информацията, като се търсят отговори на следните въпроси:

Кой е собственикът на медията?

Какви са целите на медиите?

Какви са политическите им пристрастия?

Следват ли определен тип редакторска политика?

Има ли елементи на каквито и да е правни ограничители на публикациите?

По какъв начин редакторът решава какво да помести в медията?

Следващите елементи от алгоритъма имат по-други ориентации: “Казва какво” се отнася към сферата “контент анализ”; “По какъв канал” има отношение към медиен анализ. Въпросът “Към кого” е ориентиран към изследователското поле “анализ на аудитория”. “С какъв ефект” се свързва с техниките за “анализ на ефекти”. На основата на тази формула възникват и поредица от изследователски сфери. Наблюденията показват, че почти всички изброени по-горе направления се изучават като отделни дисциплини в програмите по журналистика и са обект на засилен интерес за правене на бизнес в сферата на социологията и медиите.

В своето изследване за пропагандата по време на войните Ласуел достига до няколко важни извода oтносно природата, характеристиките и целите й. Съвременната война трябва да се води на три фронта: военен, икономически и пропaганден. Успехът на пропагандата зависи от умелото използване на наличните средства и създаването на благоприятни условия. Ласуел формулира и няколко основни стратегически цели на пропагандата: възбуждане на ненавист към неприятеля; поддържане на приятелски отношения със съюзниците; съхраняване на добри отношения с неутралните страни и осигуряване на сътрудничеството им; деморализация на противника.

Класическата теория на пропагандата се разработва от автори като Липман, Ласуел, Бернайс, Леонард Доб, Патрик и Тралл, Бурке – прави забележителен критичен анализ на книгата на Хитлер “Моята борба”, Гарт Джоет, Виктория О’Донел.

Пропагандата в неутрален смисъл означава разпространение и промоция на  специфични идеи. През 1622 г. Ватикана създава специален  институт, наречен “Sacra Congregatio de Propganda Fidde”, с основна мисия да популяризира християнската вяра в Новия свят. По-късно, през 18. и 19. век понятието се профанизира, пропагандата започва да се използва за целите на политиката, икономиката, войната и придобива негативен оттенък. Вече през 20. век като синоними на пропагандата се използват следните изрази: лъжа, изопачване, измама, манипулация, контрол на мисленето, психологически войни, ласкателство. Съвременната пропаганда е комплицирана дейност, свързана е с контрол на информационния поток, управление на общественото мнение и манипулиране на поведенчески образци. Във виртуалната книжарница  “amazon” има регистрирани общо 3382 книги, свързани с пропаганда. В топ 10 влизат следните популярни книги и респективно известни автори:

1. Пропаганда (1928), преиздадена през 2004, Едуард Бернайс;

2. Пропаганда (1973), Жак Елюл;

3. Епохата на пропагандата (2001), Антони Пратканис и Елиот Арънсон;

4. Медиен контрол. Забележителните постижения на пропагандата (2002), Ноам Чомски;

5. Пропаганда (2004), Стюарт Рос;

6. Пропаганда (1994), Робърт Джейкал и Артур Вайдик;

7. Пропаганда (1993), Стюарт Рос;

8. Пропаганда (2008), Ред Грант;

9. Пропаганда (1993), Фиона Рейналдсън;

10. Пропаганда (2001) Бертранд Тайд.

На страницата на популярният сайт “Ranker” [7] е предложен един списък с най-популярните книги за пропаганда по света. Сайтът е регистриран през 2009 г. и има 5 млн. посетители на месец. В топ 10 влизат следните заглавия: “Срещу Третия райх”, Пол Тилич; “Фабрикуване на съгласие. Политическа икономика на масмедиите”, Ноам Чомски и Едуард Херман; “Пропаганда”, Едуард Бернайс; “Вторият фронт”, Джон Макклартър; “Война, медия и пропаганда”,  Бен Баждикиан; “Оръжия за масова заблуда”, Шелдън Рамптон; “Тоталната студена война”, Кенет Озгуд.

Популярни автори и изследователи на пропагандата и съответните им произведения в оригиналния им вид са: Lasswell, H. D. (1927a). Propaganda technique in the World War. New York: Knopf.; Lasswell, H. D. (1927b). The theory of political propaganda. The American Political Science Review, 21(3), 627-631.;Walter Lippman.The Phantom public. New York, Macmillan, 1925; Edward Filene, Institute of Propaganda Analysis,1937; Charles E. Osgood, An Alternative To War Or Surrender, University of Illinois Press, Urbana, 1962.

Пропагандата според Гарт Джоет [8] и Виктория Донел е информативна форма на комуникация, при която имаме обмен  на идеи, понякога тя включва обяснение на случващото се или инструкции за бъдещи действия. Информацията, осигурявана от пропагандиста, може да бъде неоспорима или изцяло базирана на факти. Пропагандистът знае, че целта не е да се постигне взаимно разбиране, а да се популяризират собствените цели. Другите задачи са свързани с контролиране на информационния поток, изграждане на определено обществено мнение, оформяне на възприятията на аудиторията с помощта на стратегии и информативен тип комуникация. Пропагандата е форма на комуникация, която се опитва да постигне цели, съобразени с намеренията на пропагандиста. Убеждението за Джоет и Донел е взаимодействие и опит за задоволяване на определени потребности както на убеждаващия, така и на убеждавания. Наблюденията показват, че елементите на информативната и убеждаваща комуникация могат да бъдат интегрирани в пропагандния модел за комуникация. Пропагандата е интердисциплинарна област, която се изследва от гледна точка на историята, журналистиката, теорията на комуникацията, политическите науки, социологията и психологията. Например, в проучване на пропагандата, от гледна точка на журналистиката, се правят опити да се разбере по какъв начин управлението на новините или дейността по пъблик рилейшънс структурират информацията, в случая се акцентира както на негативни, така и на  позитивни характеристики, които представят определена институция в благоприятна светлина пред обществото.

Ленард Дубс през 1948 г. дефинира пропагандата като опит да се въздейства на личността и да се контролира поведението на индивидите в посока ненаучни или съмнителни обществени ценности, в точно определен период от време. Лео Богарт през 1995 г., като изучава опита на Американската информационна агенция, предлага пропагандата да се разбира като изкуство, което изисква специален талант, това не е механична или научна дейност. Влиянието върху масовите нагласи предполага опит, познание и инстинкт за преценка кои са най-добрите аргументи за аудиторията.

Клайд Милер, един от създателите на Института за пропагандни анализи през 1957 г., дефинира по-детайлно седемте основни средства за реализиране на пропагандата: “лепене на етикети”; “блестящи обобщения”; “трансфер”; “обикновените хора”; “разбъркване на картите”; “общ вагон”. 30 години по-късно тези техники са ефектно доразработени и обобщени от Алфин Тофлър. Американските учени Стайнфет и Уат през 2009 г. определят три основни типа пропаганда: бяла, сива и черна пропаганда.

На въпроса в “Гугъл” “what is propaganda?” излизат следните по-важни резултати: дефиниции в популярни речници; библиотека, посветена на пропаганадата; информация в уикипедия; уики страници в сайта answers.com, Американски музей на Холокоста – уроци в пропагандата; цели на пропагандата, разработени от популярни американски университети.

През 1950 г. в една статия, публикувана в списанието “Public Opinion Quarterly”, американският социолог Ленард Дубс [9], след като проучва поредица от лични дневници на Гьобелс и характера на нацистката пропаганда, посочва няколко принципа на пропагандата, използвани в практиката по време на Втората световна война. Някои от принципите намират приложения в по-късните комуникационни и медийни теории.

1. Пропагандистите трябва да имат достъп до информация, свързана с

основните социални процеси и общественото мнение.

2. Пропагандата да бъде планирана и изпълнена само от един оторизиран център.

3. Последствията от пропагандата да бъдат съобразени с предварително планираните действия.

4. Пропагандата трябва да има ефект върху политиката и действията на противника.

5. Класифицирана и оперативна информация трябва да бъде налична, за да се реализира пропагандната кампания.

6. За да бъде убедителна пропагандата трябва да предизвика интереса на аудиторията и да бъде предадена с помощта на медия, която привлича вниманието.

7. Достоверността определя до каква степен резултатът от пропагандата е фалшив или истинен.

8. Целта, съдържанието и ефективността на вражеската пропаганда предопределят природата на кампанията.

9. Достоверност, интелигентност и възможен ефект от комуникакцията предопределя до каква степен материалите на пропаганда трябва да бъдат цензурирани.

10. Материали от вражеската пропаганда могат да бъдат използвани в операциите, особено когато помагат да бъде отслабен престижът на противника, както и да намерят отражения в целите на пропагандата.

11.Черна, вместо бяла пропаганда, може да бъде използвана, ако достовереността не осигурява желания ефект.

12. Пропагандата трябва да бъде подпомагана от лидери с престижна позиция.

13. Пропагандата да бъде внимателно планирана/да започне в точно определен момент, комуникацията да се осъществи с аудиторията, преди  да е стартирала кампанията на конкурента; темите в пропагандата трябва да бъдат повтаряни, но да не надхвърлят определена точка на отхвърляне.

14. Пропагандата използва хора и етикети, ясно забележими фрази и слогани, за да предизвиква подходящ отоговор на аудиторията; темите  да бъдат лесно запомняни, с повторения в подходящи ситуации;

15. Пропагандата в собствената страна да бъде ограничена от гледна точка на създаване на  фалшиви надежди, които могат да бъдат провокирани и от бъдещи действия.

16. Пропагандата да ограничава тревожността и страховете на населението.

17. Пропагандата в собствената страна да ограничи въздействието на чувството за безсилие.

18. Пропагандата да подпомогне изместване на агресията, като се насочи в точно определена посока на омраза.

19. Пропагандата не може да има незабавен ефект при наличие на противоположни тенденции, вместо това може да предлага някаква форма на  действия или отвличане на вниманието.

Съвременните пропагандни теории [10] анализират няколко основни въпроса,

свързани с пропагандата:

a/ какви са целите на пропагандата?

б/ какви е настоящото и бъдещо състояние на световната социална система?

в/ какви са тенденциите за развитие на подсистемите в социалната сфера?

д/ кой трябва да разпространява пропагандните идеи – пропагандисти или  пълномощници?

г/ какви символи да бъдат използвани?

е/ кои медии да намерят приложение?

ж/ към какви дразнители да бъде ориентирана пропагандата?

з/ как да бъдат измервани ефектите от пропагандата?

и/ с какви контрамерки да бъдат неутрализирани конкурентите или потисната пропагандната им машина?

й/ как  да бъдат измерени и разпределени тези контрамерки?

Може да се твърди, че пропагандата сработва ефективно само като система, а не като отделни техники, като последните имат само краткотрайни ефекти. Системата на пропагандата представлява съвкупност от фундаментални идейни, информационни и организационни принципи и правила, използвани в комуникационната дейност.

Основни структурни елементи на системата:

а/ субект на пропаганда/лидери, организации, експерти заети с производство на пропaгандни съобщения и създaване на изкуствена “виртуална”  реалност;

б/ съдържание на пропaгандата-принципи, цели, идеи, програми, задачи;

в/ средства, форми и методи за пропаганда;

г/ обект на пропаганда/аудитория, общество, държава, глобално обществено мнение/.

Ефективност на пропагандата – свързана с реализация на целите.

Определя се от отговора на 3 основни въпроса:

1. Какви цели си поставя комуникаторът?

2. По какъв начин целите са отразени в съдържанието и формата на пропагандната информация?

3. Как аудиторията (реципиентът), хората реагират на съобщенията? Пост-комуникативно поведение – практическата дейност на гражданите съответства ли на целите на пропагандата?

Ефективността на пропагандата се измерва на 4 основни равнища:

Първо ниво: отчита се ефективността на  въздействието на ниво интерес – хората проявяват интерес към изучавания материал или поставения проблем. Формира се някакво първоначално доверие към субекта на пропаганда.

Второ ниво: въздействието е свързано със знанията, получени от определен източник. В случая – аудиторията овладява някаква “нова” информация, увеличва се знанието по въпроса или проблема.

Трето ниво: познанията на (А) преминават в убеждения (“схемата”). Убежденията не са станали още цялостна система за възприемане на света.

Четвърто ниво (най-висшия, завършващ етап) – формиране на добре структурирана логическа система от убеждения, нагласи, ценности. Изграждане на мотивиран тип поведение – подкрепа на  идеята, партията, движението, решенията.

Пропагандата въздейства върху нравстевеното поведение на индивида, смята Цветан Тодоров. В този смисъл някои от характерните му черти имат по-голямо значение от другите.

Според Тодоров [11] три са основните характеристики на тоталния тип пропаганда:

А/ Първо – постоянна необходимост от враг, противник, опонент. Всички крайни доктрини си служат с принципа “който не е с нас е против нас”.

Р. Хес – “задължението да се унищожи един вътрешен враг на държавата, партията, по нищо не се различава от дълга, който ви кара да се неутрализира врага на бойното поле”.

Б/ Втора черта – отхвърляне на  принципа на универсалността. Държавата се обявява за представител на върховните интереси на обществата.

Индивидът престава да има пряк достъп до върховните ценности, които трябва да ръководят поведението му, той не може да възприема себе си като един от многото представители на човешкия род и да се допитва до съвестта си, за да определи към каква цел да върви и по какъв принцип да преценява постъпките на другите. Държавата се превръща в задължителен посредник между ценностите и самия човек; вече държавата, а не човечеството определя мярката за добро и зло.

В/ Трета характеристика – пропагандата се стреми да контролира тотално обществения живот на личността. Определена политическа сила може да разпростре контрола върху цялата публична сфера на живота на всеки човек. Тя контролира неговата работа, местожителство, собственост, учение, развлечение за децата, семеен и  любовен живот.

Индивидът се захваща в тотална “информационна мрежа” – ефектът е покорно поведение и пасивно подчинение на укази, заповеди, закони, норми. Упражнява се тотален контрол върху средствата за информация и медии – целта е подчинение на “жертвите”. Хората са многобройни, но не разполагат със стройна организация и ресурси за противодействие.

По дефиниция пропагандата се характеризира със своята тоталност, т.е. действа по всички възможни канали (медии, изкуство, архитектура, обществени институции, култура, образователана система).

Жак Елюл посочва, че пропагандата въздейства успешно върху даден човек, ако той притежава минимум култура. Човек, който не може да чете, ще убегне от пропагандата, както убягва и онзи, който не се интересува от четене. Важното за пропагандата е не дали може да четеш, а дали разбираш това, което четеш, дали преценяваш адекватно прочетеното.

Изследванията показват, че 90% от хората могат да четат, но не са в състояние да използват интелекта си отвъд това. Те още преписват авторитет на печатното слово, или обратно – изцяло му го отказват. И тъй като, заявява Елюл, хората избират най- лесния, а не най-трудния материал за четене, те са тъкмо на това равнище, на което печатното слово може да ги завладее и убеди, без каквато и да е съпротива. Те са идеално приспособени към пропагандата.

За да бъде информиран съвременният човек, според Елюл [12], той се нуждае от определена рамка, необходима за подреждане на огромното количество информация. Човекът се нуждае още от обяснения и смислени отговори на основните проблеми. Колкото по-комплексни са проблемите, толкова по-опростено трябва да бъде обяснението; колкото по-фрагментирана е основата, толкова по-достъпен трябва да бъде моделът. Всичко това  се отнася до съвременната пропаганда. Анализът на пропагандата показва, че тя е успешна, защото кореспондира с потребностите на масите.

Ефективната пропаганда трябва да даде на човек един общ поглед за света, да представи гледна точка вместо доктрина. Подобен поглед към света означава да се създаде една обща панорама за историята, икономиката, политиката. Панорамата позволява на индивида да направи подходяща класификация на всички новинарски теми, които получава ежедневно и да си осигури “критична” оценка  на фактите, за да влияе на другите.

Новините загубват своите характеристики да стресират и заплашват аудиторията, когато предлагат информация на слушател, разполагащ с готова рамка за света. Човек бива успокояван на две равнища чрез пропагандата: първо – разказ за причините за развитие на нещата; второ – обещават се решения на всички проблеми, които изглеждат непреодолими.

Пропагандата говори за нашите лични потребности и когато попадаме под влиянието й или си плащаме за нея, ние избираме да участваме в история, която ни разказва какво мислим, кои сме ние и какво искаме да бъдем. Пропагандата е истинско лекарство за самотните хора. Тя има отношение както към потребности, непрекъснато развивани и допълвани, така и към създаване и слушане на измислени истории и басни, появява се необходимост от комуникация, базирана на митологичен език.

Тази ситуация има и друг аспект: човекът в обществото непрекъснато се ориентира към пасивност и индиферентно наблюдение. Той вярва само на големите организации, които функционират колективно и в които всеки човек може да играе някаква малка роля. Но той не може да действа сам, може да прави нещо като резултат от някакво взето от други решение. Съвременната ситуация непрекъснато ни убеждава, че трябва да изчакаме, докато ни кажат да действаме.

Човек не може да бъде незабележим или не приема ролята за незначителност. Нуждае се от изразяване на своята власт, сила и доминация над другите. Пропагандата му осигурява пълен и задоволителен отговор относно потребностите на хората. Колкото повече се увеличват потребностите в колективните общества, токова повече пропагандата внушава на човека, че е свободна личност.

Пропагандата има възможност да изгради чувства  за принадлежност и като резултат може изцяло да интегрира индивида в колективните движения. Пропагандата се смята за масов инструмент за въдействие, но в действителност тя е ориентирана към всеки индивид. Тя апелира и формира основните му чувства, желания, провокира гняв и въмущения. Пробужда чувства за справедливост и желание за свобода. Колкото по-бързо човек се интегрира в политизираната пропагандна система, толкова по-големи възможности получава да отвърне поглед от дребните, лични проблеми към по-значими социални процеси и движения.

Пропагандата осигурява комфорт и отдушник за напрежението, тя разрешава неща, които винаги са били забранени, като омразата например. Пропаганадата осигурява обекти за омраза, историята ни учи, че ясното посочване на враг, опонент, е част от всяка пропаганда. Тя ясно посочва враговете, които трябва да бъдат унищожени, и в крайна сметка може да трансформира престъплението в патриотична възхвала и гордост. Пропагандата отваря широко вратата за убийство на другия, независимо как се наричат жертвите – евреи, буржоазия или комунисти.

В резулатат на всички заплахи и противоречия в съвременното общество човекът се чувства виновен за ситуацията, не може да прецени дали това е лошо или добро, тъй като е изложен на непрекъснато експониране на конфликти. Накрая човекът търси одобрение за своите  постъпки в очите на тези, които са около него – семейство, приятели, колеги, съграждани. Почти винаги усеща необходимост да принадлежи към определена група, която го възприема като добър в своята област. Той разглежда света през групата и отказва да види реалността, такава каквато е – на първо място стои неговата реалност и същевременно се отказва да възприеме мисълта, че може да стои на грешна позиция. Човекът живее в една изглеждаща рационална илюзия. Пропагандата изглажда напрежението и решава конфликтите. Тя предлага лесни, готови решения, които се разпространяват широко сред обществото и човек лесно им вярва. В същото време пропагандата непрекъснато се обновява и това кореспондира с новите ситуации и дава усещане, че човек е намерил нов идеал. Елюл смята още, че пропагандата анулира противоречията и възстановява една допустима картина за света, съответстваща на потребностите на хората и в съгласие с основните факти. Тук вече пропагандата играе идеалистична роля, като включва човека в реалния свят и създава илюзорни очаквания за един свят, изграден на принципи. В своите изследвания Елюл достига до заключението, че съвременния човек се нуждае от пропаганда: той я търси и пропагандата непрекъснато го провокира и изкушава. Развитието на пропаганадата не е катастрофа или нещастие, политиците, използващи пропагандата не са чудовища, пропагандата е обществена потребност. Пропагандирането става със съгласието на пропагандистите и защото тя удоволетворява техните стремежи – даже ако формално са против пропагандата, или смятат себе си за имунизирани от пропагандата – те следват нейните пътища. Социалната работа, човешките отношения, рекламата, хуманитарното инженерство на икономиката, политиката, пропагандата – всички те се нуждаят от социално влияние и решаващ фактор за развиване на потребностите и търсенията на човека.

В практиката на съвременната пропаганда се използват и други способи за въздействие:

Първи способ – да се въведат в полето на реципиента нови понятия и терминология, нови значения; да се популяризират знания за неизвестните елементи от действителността, водещи до промени в поведението.

Втори способ – да се измени структурата на полето от значения, без да се използват нови термини. Да се осигури допълнително нова информация за известни вече явления и процеси; да се промени представата на реципиента за тях и след това да се измени отношението към даден клас феномени.

Трети способ – да се въздейства пряко и непосредствено върху смисловото поле.  Съобщава се не нещо ново, а се показва старото в нова светлина и в друг контекст. В случая се противопоставят различни мотиви и се моделира смисловото поле на реципиента.

Главен резултат от демократичната пропаганда е усилване на мнението на вече убедените в дадена кауза, идея, личност, но не могат да се променят изцяло позициите на противника.

Характеристики на  пропагандата от гледна точка на масовия индивид:

§  Основен адресант е масата – традиционната среда за втълпяване на идеи са: масови сборища, събрания, чествания, паради, конференции. Самата обстановка формира хипнотично усещане за масовост, самоконтролът на личността се ограничава. Важно условие за всяка пропаганда е ясното утвърждаване на дадена едностранна позиция, свързана с господстваща идея.

§  Опростяване на речника на ораторите – езикът става прекалено конкретен, ясни предложения и послания, разбираеми аргументи. С помощта на кратки изречения, ораторът обрисува картина, която всеки слушател може ясно да си представи.

§  Посочване на пътя за действия, не се позволяват недомлъвки, ирония, половин дума. Да се създаде подходяща атмосфера с помощта на символи, флагове, музика, допълнителни шумове, светлинни ефекти, илюминации, движения, игри. Да се предложат готови, опростени модели за мислене и поведение.

§  Внушаване на идеи, свързани с надежда, за подобряване на ситуацията в близко бъдеще.

Хербърт Блумер още през 50-те години, когато публикува статии за изследване на общественото мнение в “American sociological review”, посочва и няколко основни принципа за въздействие върху масите:

Първо – за да се промени гледната точка или нагласата на хората относно проблема е необходимо да се привлече вниманието им  към него.

Второ – обектът, към който желаем да предизвикаме интерес, трябва да се представи в благоприятна и подходяща светлина.

Трето – образите, използвани за въздействие и влияние върху публиката, от една страна, да бъдат разбираеми, а от друга страна – прости и ясни.

Четвърто – необходимо е непрекъснато повторение на темите, идеите, образите и символите, за да се постигне някакъв ефект.

Серж Московичи [13] в книгата „Ерата на тълпите” говори за стратегии в сферата на пропагандата. Целта им е да превръщат индивидите в тълпа и да ги ориентират към определено действие. Използват се три популярни стратегии: представлението, церемонията и убеждаването. За отбелязване е, че първата стратегия действа в пространството; втората във времето; третата – в областта на словото. За да се обединят и действат тълпите имат нужда от пространство, а организирането на представление придава релефност и форма на това пространство. Съвременните пропагандни модели с успех могат да използват и новите кибернетични форми на добре структурирано пространство, проявяващо се в огромни масови струпвания на хората в социални мрежи. Броят на потребителите им достига понякога стотици милиони, но за да им се внушат определени идеи се изисква комуникационна компетентност на пропагандатора и умения да работи със социалните медии.

През 1958 г. американската армия дефинира пропагандата като планирано разпространение на новини, информация, специални аргументи и апели, предназначени да повлияят на мисленето, вярванията и  действията на специфични групи. Оливер Томсон (1990 г.) определя пропагандата по-широко, като включва: “добре обмислени или интуитивни начин за модифициране на поведението” и “използване на разнообразни комуникационни умения от една група за постигане промяна на поведението и нагласите на друга група”. Въпреки че пропагандата е манипулативна, не е задължително да бъде не-истинна. Ефективната пропаганда борави с различни слоеве – “истини, не-истини и полуистини”.

Робърт Мертон и Карл Лазерсфелд през 1968 г. публикуват труда “Изследване на радио и филмовата пропаганда”, като за целта използват два типа анализи, типични за пропагандните проучвания през този период: “анализ на съдържанието” и “анализ на отговорите”. Последната техника се базира на методите “фокусно интервю” и “програмен анализ”. Отговорите на аудиторията би трябвало да се синхронизират с радиопрограмите, за да има пропагандата значими ефекти. С помощта на по-горните методи трябва ясно да се определят следните резултати от пропагандната дейност:

а/ ефективни аспекти на пропагандата и съответните отговори на аудиторията;

б/ многоспектната природа на отговорите;

в/ до каква степен отговорите са очаквани и предварително разчетени;

г/ неочакавани отговори.

Джоит и О'Донел (1999) описват пропагандата като “бяла, сива и черна” в зависимост от източника и точността на информация. “Бяла пропаганда” – идва от ясно дефиниран източник, информацията и съобщенията са фактически точни.

Въпреки това основният мотив е целесъобразност и целта е подобряване на доверието към източниака и достоверността информацията. Тази достоверност ще се използва на един по-късен етап, когато доминиращите цели ще бъдат манипулация и влияние. Този тип пропаганда съвпада с други подобни дейности като: публична дипломация, информация, риторика и убеждаване.

“Черна пропаганда” – е прикрита дейност и с фалшив източник. Целта е – разпространение на лъжи и фабрикуване на събития. Черната пропаганда няма отношение към истината и не се интересува от нея. Измамата е основна функция.  Експертите по черна пропаганда не се притесняват да използват всички възможни техники, с цел постигане на резулатати и убеждаване на хората. Bjorgo & Heradstveit (1996) определят този тип пропаганда като “убеждаване с всички въможни и достъпни средства”.

Колкото и да е манипулативна пропагандата, ако източникът е явен и известен, тогава пропагандата е “сива” – посланията могат да бъдат проверени и точни. Но ако източникът е неясен, пропагандата не може да бъде “сива”.

Система по пропаганда:

От гледна точка на езика различаваме три типа пропаганда [14]:

1) Хипнотична пропаганда;

2) Семантична деформация;

3) Когнитивно изопачаване на действителността.

1. При хипнотичната пропаганда обикновено се работи с “карта”, която представя нереална “територия” и аудиторията  запълва празните пространства със свои мисли.

Този процес се нарича още “проникване в  същността на нещата” или след като съзнанието запълни празните места в “картата” се получва ситуация на “хипнотична индукция”.

 Езикът на пропагандата е дразнещ, целта е запълване на празните полета, “защита на нашите изконни ценности”... “необходимост”.

2. Семантична пропаганда – прибягва до “мета език”.

Основните категории в случая са: “заличване”, “обобщаване”, “изкривяване”. Популярни техники: елементарно зачеркване на средни позиции, например “антиамериканизъм”; неясно дефинирани прилагателни – “крайна гледна точка”; прости обобщения – “никога”, “прогрес”; модалност... “ние трябва да действаме сега”... “не трябва да допуснем това да продължава”...; просто изопачаване... “само... той може да спре войната”; изкривяване на отношенията “причина – ефект”; комплексни еквиваленти – “президент” = на “страна” или “държава”; изгубена перформативност/представителност или източник – “необходимо”, “неизбежно”, “неминуемо”.

3. Когнитивна пропаганда – прилича на обърната когнитивна терапия – ориентирана е към генериране на нерационален страх, омраза и гняв.

Предпочитани техники:

§  свръхобобщение – “това е битката на света, битка за цивилизацията”, “убийството в тази страна е начин на живот”;

§  мислене в посока “всичко или нищо”, “черно-бяло”, “поляризирани крайности”, “или сте с нас или против нас”, или “убиваме или ще бъдем убити”;

§  поставене на етикети – “терорист”, “умиротворител”;

§  четене на мисли и проектиране на мисли – “те мразят нашата свобода”, “те са на страната на масовите убийци”;

§  активиране на емоции – “в нашата печал и гняв”, “трябва”, “длъжни сме”, “необходимо е”;

§  филтриране – “фокусиране само върху една опция”;

§  отрицание – “не можем”, “не трябва”.

Друг познат автор – Едуард Бернайс [15], в популярната си книга “Пропаганда” (1928) лансира поредица от идеи, свързани с ролята на пропагандата. Той допуска, че пропагандата е изпълнителната ръка на невидимо правителство. Пропагандата за повечето хора се свързва с неприятни усещания. В много от случаите пропагандата може да бъде добра или лоша в зависимост от поставената кауза и коректността на публикуваната информация. Думата пропаганда има определено техническко значение и като много други неща в този свят е “нито добра или нито лоша, обичаите я правят такава”. Тази практика за съдаване на условия и формиране на  картини в умовете на милиони индивиди е широко разпространена. Не е важно  в каква посока са усилията, дали са свързани с построяване на катедрала, дарение за университет, маркетинг на филми, продажба на акции или избор на президент. Понякога ефектът върху хората се постига от професионални пропагандисти, понякога от аматьори в работата. Важното е, че пропагандата е универсална и продължителна дейност и сумарният ефект е организиране на всяка отделна част на общественния ум по подобие на армейския строй. Колкото повече умове могат да бъдат организирани и колкото по-здраво са организирани, толкова избраната група представя един непреодолим натиск, пред който законодатели, редактори и учители са безпомощни. Групата се привързва към стереотипите и както призовава Липман, създава от това мощна среда за въздействие от лидерите на мнение. Пропагандата за Бернайс съществува навсякъде, обхваща всички страни и променя нашата умствена картина за света. Пропагандата се реализира с подкрепа и одобрение на масите. Забележителните успехи на пропаганадата по време на война са в резултат на отворен и интелигентен поглед на всички департаменти за възможностите за въздействие и организиране на обществения ум. Бернайс защитава идеята, че американското правителство и поредица от патриотични агенции са въвели в употреба и усъвършенствали техники, с помощта на които много личности могат да получават публично одобрение на  действията си. Те не само апелират към индивида чрез средствата на всички възможни подходи и начини – визуални, графични и слухови – за подкрепа на националния стремеж, но и гарантират сътрудничество на ключови хора във всяка група, личности, които могат да привличат последователи на хиляди и стотици хиляди хора. По този начин автоматически получват подкрепата на братски, религиозни, търговски, социални и местни групи, чиито членове възприемат мнения от собствените си лидери и говорители или чрез периодични публикации, които хората са свикнали да четат и да им вярват. В същото време манипулаторите на патриотичното мнение формират умствени “клишета” и емоционални навици у хората, с цел формиране на масови реакции срещу съмнителни опоненти.

Бернайс [16] поддържа тезата, че съзнателната и интелегентната манипулация на организираното поведение и мнение на масите е важен елемент на демократичното общество.

Тези, които владеят този незабележим механизъм на обществото, съставляват невидимото правителство, което в действителност е истинската управляваща сила в страната.

Ние сме управлявани, нашите умове са моделирани, вкусовете ни са формирани, господстващи в обществото идеи са внушени, обикновено от хора, за които никога не сме чували. Това е логически резултат от начина, по който са организирани съвременните демократични общества. Огромно количество индивиди трябва да си взаймодействат по този начин, ако желаят да живеят заедно в спокойно функциониращо общество.

Още Бернайс, в знаменитата си книга за пропагандата, предлага поредица от дефиниции, описва ефективни техники и успешни пропагандни практики. Пропагандата за него, в по-широк смисъл, е организирана дейност за разпространение на едно или друго убеждение, или доктрина. Това още е механизъм за мащабно внушаване на възгледи. Като заключение в книгата си добавя, че пропагандата ще живее вечно. Всеки разумен човек трябва да разбере, че пропагандата е съвременен инструмент, който може да бъде използван за плодотворна дейност и осигуряване на ред в хаоса.

През 20. век се появяват, изграждат  и развиват различни пропагандни структури.  През 1914 г. във Великобритания е създадено “Бюро по военна пропаганда”, по-късно  то се нарича “Управление за военна информация” и накрая се преструктурира в Министерство на информацията. Една година по-късно, през 1915 г., във Франция към Генералния щаб на Министерството на отбраната е изграден “Отдел за военна пропаганда”. САЩ не остават по-назад и през 1917 г. създават “Комитет за обществена информация” (1917–1919). По-късно, по време на Втората световна война, сформират  “Офис за военна информация” (1942–1945). Други популярни по света структури в областта на пропагандата са следните: “U.S. Информационна агенция” (1953–1999); “Офис за международни информационни програми” към Държавния депаратамент на САЩ; “Офис за военна информация” (OWI) 1942,САЩ; “Офис за стратегически услуги”; Министерство на просвещението и пропагандата, Германия (1939–1945), “Отдел по агитация и пропаганда” (СССР), приеменуван по-късно  в “Идеологически отдел”. През 40-те и 50-те години тези агенции въвеждат в употреба термините “психологически действия” и “политически войни”. По-късно се използва евфемизмът “международна комуникация” за обозначаване на пропагандата. Често използвано понятие още е “публична или обществена комуникация”. По време на Студената война се преминава към друг тип терминология за обозначаване на пропагандата, използват се словесни комбинации като: “война на идеите”; “битка за сърцата и умовете на хората”; “война на мислите”; “идеологическа война”; “война на нерви”; “кампании на истината”; “война на думи”. Самото понятие “Студена война” се прилага, за да се дефининират по-точно определени пропагандни техники и стратегии. По-късно, през 90-те години, активно се преминава към друга терминология: “комуникации”; “публична дипломация”; “специални операции”; “информационна война”. За целите на политическата пропаганда се използват други  обозначения и етикети, които звучат доста неопределено и модерно: “спин-доктори”; “медийни консултанти”; “консултанти по имидж”.

В една публикация на “Corporate Europe Observatory” (corporateeurope.org) през 2005 г. се прави преглед на кампанията в Европа за развитие на пазара за GM продукти. През 1997 г. в Амстердам се провежда първият конгрес за биоиндустрия – EuropaBio'97. За целта са наети множество лобистки организации, които да насърчават развитието на индустрията, създадена е и специална група за научни изследвания в университета в Съсекс (Англия). Всички включени в този бизнес предсказват, че растежът на индустрията ще бъде в рамките на 20% годишно до 2005 г. Към тази година ще бъдат създадени и 3 милиона нови работни места. Създават една митология относно бизнеса и представят своите изследвания на Европейската комисия.  

По-късно се приема и директива за развитие на тази индустрия в Европа. Комисията се задължава да апелира за отмяна на забраната на GM продукти в страни като Италия, Австрия и Люксембург. Но по време на рекламната кампанията за развитие на биоиндустрията в Европа, провеждана от PR агенцията “Бърсън Марстела”, част от пропагандната стратегия и “плановете за управление на възприятията” по една случайност попадат в ръцете на “Грийнпийс”. В резултат на това скандалът придобива граждански измерения. За нас е интересна методиката за пропаганда и лобизъм, използвана от тази агенция.

“Бърсън Марстела” се спират на 4 основни стратегии:

“да се избягват конфликтни точки”;

“създаване на позитивни настроения”;

“огънят да бъде гасен с огън”;

“създаване на услуги, базирани на връзки с медиите”.

В препоръките на агенцията към представителите на индустрията се казва “публичното изтъкване на проблеми, свързани със здравето на хората и околната среда, е информационно убийство за биоиндустрията”. Другият съвет е да се избягва какъвто и да е публичен дебат по темата. Една европейска неправителствена организация като “Corporate Watch”, изследва опита и публикува данни за глобална медийна кампания на “Бърсон Марстела”, която има неблагоразумието да позволи изтичане на информация относно програмата и наставленията към представители на биоиндустрията.

Основни елементи от медийната програма са следните:

●  “разкази – не проблеми” – добрите истории обикалят света за минути, именно на това да разчита индустрията;

●  “продукти – не технологии” – разказът да се съсредоточи върху новите продукти, например специални прахове за пране;

●  “облагодетелствани лица – не ползи”;

●  “символи – не логика” – символите са важни за политиката, тъй като се свързават с емоции.  

Биоиндустрията да използва символи, показващи надежда, удоволетворение и самооценка. Един от принципите за пропаганда гласи, че индустрията трябва да се концентрира върху екологичните и икономически ползи от биотехнологиите.

Други популярни техники, използвани на глобално ниво от Бърсон Марстела за манипулиране на потребителя на генномодифицирани храни, са публикувани на сайта за пропаганда (http://www.psrast.org/propaganda.htm): 1. Да се избягва публичен дебат относно екологични и здравни рискове. 2. Да се използват публични личности, представители на админстрацията, като средство за предаване на съобщенията.  

Хората по презумпция имат по-голямо доверие на администрацията и затова е необходимо тясно сътрудничество с политическите партии. 3. Да се респектират от журналисти, представящи публично индустрията.

Представителите на индустрията в биотехнологиите да избягват появяване пред медиите. Вместо това да се наемат популярни и респектирани от науката журналисти, които да представят гледната точка на индустрията.

Предлага се дори и списък на евентуални журналисти от радио, телевизия, списания и вестници, които най-добре ще се справят с пропагандата на сектора. 4. Медиите да се осигурят с материали, които показват позитивно въздействие на GM продукти върху човека. Тези материали да бъдат добре илюстровани, да посочват само положителното въздействие, да се съсредоточат основно върху човешките потребности. Ще отбележа, че стратегиите и кампанията на агенция “Бърсън Марстела” са разработени изключително компетентно, на много високо ниво, с предварително зададени ефекти и в България можем само да мечтаем за такъв тип връзки с обществеността и комуникации в близко бъдеще.

В книгата си “Пропаганда” Елюл [17] се спира детайлно на подходите на пропагандата като технология, която се използва за мобилизиране на масите. Функцията на пропагандата е да провокира действие. Това се постига с помощта на митологична вяра. Смята се, че митът предизвиква силни емоции у хората. Пропагандната система непрекъснато захранва аудиторията с митологични разкази, като формира готовност за действие. Образование, реклама, филми, списания, публични институции и технологични модели оперират колективно и изпълняват ролята на социлна пропаганда, като създават съгласие. Активната пропаганда, която е директно или завоалирано базирана на митове, подтиква хората към действие в определена посока.

Следствията от пропагандата могат да бъдат открити не само в тоталтарните държави, но и в развитите демокрации, където също се използват определени митове за мира, свободата, справедливостта, за да се гарантира уважение към управляващия елит. В идеята за прогрес, според Елюл, е заложено виждането, че непрекъснатото технологично развитие води до повишаване на комфорта на хората, елиминиране на болестите, изкореняване на бедността, т.е. до изграждане на рай на земята. Утопичната визия за прогреса се характеризира с убеждението, че е налице прогресивно движение, водещо до състояние на върховна удоволетвотреност.

Съвременната пропаганда твърди, че технологичните подобрения в информационното общество накрая ще създат условието за перфектната страна, където всички желания на косуматорите ще бъдат задоволени. Отбелязва се, че част от характеристиките на интернет и значението му са директно заимствани от библейското описание на рая.

Древните гърци с помощта на думата “мит" са обозначвали и “разказа”. Според схващанията на Елюл, митовете осигуряват рамка за различни комбинация от знанчения-помагат на човека да придаде смисъл на своя опит. Елюл разбира още, че е невъзможно да се създадат изцяло нови митове, говори само за актуализране на съществуващи досега митове. Митовете се подразделят на три основни групи: първични- имат отношение към личността, за другите, за времето, за знанието, съзиданието, разрушението, причини и ефекти. Тези фундаментални мисловни конструкции изглежда са неисторически и са интегрална част от човешкотто съществуване.

Вторият порядък митове имат отношения към връзката на човека с рода, общността, нацията, расата; връзките с поколението; природата, божественото, враговете; времеви отношения – история, начало, край; пространство и география; знанието за науката, за мъдростта, за ученето; връзки, свързани с поява на живота, за раждането и прераждането; разрушението – отношение към смъртта; за причините – действия и работа; за фактите – идеята за наградата и наказанието.

Втората категория митове не създават цялостна рамка за интерепретиране на значението на случващото се, по-скоро осигуряват взаимодействие между изброените по-горе елементи периодично или непрекъснато.

Много от тях са универсални, макар че има хора, които не са активно привързани към митовете за божественото, за знанието, за другия живот, за расата, нацията. Втората категория митове зависят от историческите промени. За Елюл митовете са свързани с концепцията за духовното. Хората са повлияни от митологичното, защото то отговаря на чувствата им за сакралното.

Пропагандата изглажда напрежението и решава конфликтите. Тя предлага опростени, готови решения, които се разпространяват широко сред обществото и човек лесно им вярва. В същото време пропагандата непрекъснато се обновява и това кореспондира с новите ситуации и дава усещането, че човек е намерил нов идеал. Пропагандата анулира противоречията и възстановява една една допустима картина за света, съответстваща на потребностите на хората и в съгласие с основните факти. От друга страна, разказването на истории и създаването на качествено съдържание се превръщат в основни дискусионни теми сред експертите по комуникации. Възникнаха десетки дискусионни групи по тези въпроси, интранет социални портали и специални медийни програми, които по един ефектен начин и в реално време подреждат и структурират различни новинарски, в зависимост от предпочитанията на потребителя. На един по-късен етап приложните програми изграждат собствена версия на случващото, като променят в същото време и контекста.

Пропагандата, независимо от наименованията й, ще продължава да играе важна роля при мобилизиране на хората за защита на определени идеи, ценности и обединяването им около популярни каузи, както и за противодействие на други конфликтни и враждебни общности и култури. Съвременната пропаганда разчита в голяма степен на възможностите и потенциала на новите информационни технологии, глобални новинарски медии и социални мрежи. Други фактори, които допринасят за развитие на  комуникационните ефекти, са експертното познание за икономически и политически реалности, компетентното изследване на общественото мнение, разбиране потребностите на аудиторията и наличие на добре подготвени журналисти и специалисти по комуникации.

Бележки:

обратно нагоре