Проф. Толя Стоицова, доктор на психологическите науки

[1]

 

 

 

Резюме:

 

Студията представлява в известен смисъл продължение на изследването ни от 2012 г., изучаващо отражението в българската преса на дейността на ливанската шиитска организация „Хизбула“. Този път обаче имаме предвид събитията с въоръжените конфликти в Сирия, които предизвикаха сериозни международни реакции, а една от значимите последици за България се оказа големия поток от бежанци, които нашата страна трябваше да приеме.

Факт е, че още в средата на 2013 г.след продължителни дебати ЕС взе решение въоръженото крило на „Хизбула“ да бъде признато за терористична организация. Така че, продължават да ни интересуват въпроси като: Как се финансират военните формирования „Хизбула“? Освен в чужди, извършва ли организацията терористични актове в собствената си държава? Какво се случва в контекста на взаимоотношенията „Хизбула“ – размирици в Сирия – последици за България?

В крайна сметка акцентът на студията е върху интерпретацията на резултатите от изследване на медийното отразяване на дейността на „Хизбула“, свързано със събитията в Сирия и България. Анализирани са публикации в три български вестника – всекидневниците „24 часа“, „Труд“ и „Дневник“за период от половин година, от август 2013 г. до януари 2014 г. включително. Проучването използва същата специализирана методика, детайлно представена в предишното ни изследване [2].

 

 

Защо продължава интересът ни към ливанската шиитска организация „Хизбула“ и по-конкретно – как се отразяват събитията, свързани с нейните действия, в едни от най-популярните български всекидневници?

Терористичният акт, който се извърши на българска територия през 2012 г., в един от пристанищните градове на България – летище Сарафово, излаз по вода и въздух към останалия свят, окончателно разби мита за неприкосновеност на България по отношение заплахите от тероризъм. Не атентатът у нас през 2012 г. обаче, а десетилетие по-рано, нападението над Световния търговски център в Ню Йорк на 11 септември 2001 и атаките срещу Вашингтон, категорично доказаха необходимостта от обединяване на демократичните сили в цял свят за справяне с този бич на нашето съвремие – тероризмът [3].

 

Разширяването на мрежата от активно действащи терористични организации накара и Европейският съюз да вземе решение за изработването на единна позиция по отношение на това каква организация е „Хизбула“, тъй като тя има политическа партия, военно поделение и мрежа за извършване на социални дейности. За част от страните, не беше ясно всъщност каква е основната дейност, която извършва тази организация и доколко военното й крило действа самостоятелно. Изработването на подобна единна позиция обаче, се оказа много трудна задача поради сериозните различия в националните позиции на страните-членки на ЕС. Затова едва през лятото на 2013 г. ЕС взе решение само военното крило на „Хизбула“ да бъде обявено официално за терористична организация.

 

„Хасан Насрала: "Хизбула" ще се бие в Сирия на страната на Асад, колкото време е необходимо“ в. Дневник, 14.11.2013.

И накрая, актуалната причина, която отново обърна вниманието ни към „Хизбула“, е фактът, че организацията има отношение към случващото се в Сирия. А България е чувствителна на тази тема. Притокът на бежанци от Сирия в България затрудни държавата ни не само институционално – къде и как да се организират бежански лагери, да се намери адекватно финансиране за по-големия от очаквания поток от бягащи хора, но и социално. Нашите граждани, особено тези в непосредствена близост до бежанските лагери, проявиха диаметрално противоположно поведение. От пряката помощ и грижа за сирийските бежанци [4] до бунтове и митинги с искане да се закрият или преместят бежанските лагери [5]. Всичко това ни накара да продължим започнатите от нас през 2012 г.изследвания [6] на това какво „ни казва“ българската преса за една съвременна и не за пренебрегване терористична организация, каквато е „Хизбула“. Затова и прибавихме към заглавието „Една година по-късно“.

 

 

Нека въведем и някои ограничения. Първото е, че не се налага детайлното анализиране на дейността на цялостната организация, наречена „Хизбула“, защото, както подчертахме вече сме публикували анализа за нея [7] Използваме същата методика, разработена от българо-американски екип и публикувана многократно от нас за изучаване на други терористични събития в други вестници [8], [9], [10]. Само ще напомним основните й компоненти.

Изследвахме три всекидневници за период от 6 месеца: август 2013 – януари 2014. Това са в. 24 часа, в. Труд, в. Дневник. Методиката включва следните основни компоненти [11]:

1.     Брой на материали в трите вестника и модел на разпределение на публикуването им за даден изучаван период;

2. Жанр и специфичен характер на статиите;
3. Фигуративен език – области от изпъкващи (salient) метафори;
4. Структура на засегнатите теми и
5. Същност на използваните исторически позовавания (препратки) в журналистическите материали.

Брой на материалите и разпределение по месеци – количествен анализ

 

В таблица 1 са представени количествени данни за всички материали от анализираните три вестници, които изцяло са посветени на „Хизбула“ и такива, в които се споменава организацията във връзка  с други събития.

 

Таблица 1. Разпределение на публикуваните материали за „Хизбула“ в трите вестника (08.2013 – 01. 2014).

 

 

Докато за август, летен и отпускарски месец, е ясно защо е публикувана само една статия, то октомври ни изненада с малкия брой статии, въпреки, че тогава конфликтът в Сирия се задълбочи и се очерта вероятността за международна военна намеса. Вече беше без съмнение, че „Хизбула“ фактически участва в конфликта на страната на правителствените сили, оглавени от президента Башар ал Асад. В останалите 4 месеци порядъкът на публикуване на журналистически материали, свързани с „Хизбула“, е съпоставим.

От количествения анализ се вижда, че най-голям интерес към „Хизбула“ проявява в. Дневник, следван от в. Труд и в. 24 часа. Особено голямо е разминаването по брой публикации през септември между в. Дневник и в. Труд като първият е публикувал двойно повече материали. Интерес представлява и месец януари, през който в. Труд е отпечатал най-много материали – 6, а в. 24 часа само 1 статия. Според нас нередовното и дори малко хаотично публикуване на материалите показва, че трите български всекидневници нямат собствена стратегия за проследяване на дейността на ливанската шиитска организация „Хизбула“, а по-скоро спорадично, по някакъв повод, публикуват различни по жанр материали – от интервюта, през статии до редакторски коментари.

 

  От графиката се вижда, че във в. Дневник пикът на публикуваните материали, посветени или свързани с „Хизбула“ е през месец септември 2013. За вестник Труд – това е месец януари 2014, а за в. 24 часа няма изразено съсредоточие от публикации по темата.

 

Жанр и специфичен характер на статиите

Според нашата методика, без да повтаряме дефинициите, ще покажем количественото разпределение на журналистическите материали според техния съдържателен характер, или типологизирането им на рефлективни, дескриптивни и предписващи. Налага се да въведем и понятието жанр, тъй като окончателното създаване на методиката беше свързано с изучаването на водещи редакционни статии [12], а не изобщо журналистически материали, които могат да включват и интервюта или препечатки от лични уеб страници на политици, например. Затова и в следващата таблица за тях сме обособили колона „други“.

Таблица 2. Жанр и съдържателен характер на журналистическите материали в трите изучавани вестници

*Тези материали представляват друг жанр. Те не са статии, а включват препечатка на мнението на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов по отношение на т.нар. „частно посещение“ в Сирия на български депутат от БСП; интервюта с посланика на Израел у нас, с израелски писател, с канадеца Янг Бари, доброволец в бежанските центрове за сирийски граждани в България, както и материал за починалите световно известни личности по повод смъртта през 2013 г. на Мандела и Тачър.

 

Типологията на журналистическите материали според характера им включва:

1.     Рефлективен тип статии

Убитият шеф на “Хизбула” спретнал атентата в Бургас

„Хасан ал Лакис - един от лидерите на "Хизбула", който бе застрелян пред дома си в Ливан в сряда, е основният идеолог и организатор на атентата в Бургас,  пише израелският в. "Джерузалем пост".

Петима туристи от Израел и българският им шофьор загинаха на летище Сарафово на 18 юли 2012 г., след като автобусът им бе взривен. Смята се, че терористичният акт е дело на ливанската шиитска групировка "Хизбула".

(в. 24 часа, 5.12.2013)

Австралия спря река от пари за “Хизбула”

„Австралийските власти разбиха гигантска международна схема за пране на пари, от която се облагодетелствали престъпни и терористични организации, включително "Хизбула". Конфискувани са наркотици и авоари на обща стойност $512 млн., включително $22,8 млн. в брой, предаде АФП.“

(в. Труд, 23.01.2014)

    Във в. Дневник също са публикувани рефлективен тип статии.

Иракчани и "Хизбула" са превзели предградие в Дамаск

„Най-малко 20 бунтовници са били убити при рейда на Хизбула и иракските бойци, които са превзели предградието Шейх Омар под прикритието на сирийската артилерия, танкове и военновъздушни сили. Десетки шиитски бойци са били убити или ранени, твърдят опозиционерите.“

(в. Дневник, 10.10.2013)

2.     Дескриптивен тип статии

"Хизбула" обвини Саудитска Арабия за два атентата в Бейрут

„Лидерът на ливанската въоръжена групировка „Хизбула" - Хасан Насрала обвини Саудитска Арабия за двата самоубийствени атентата срещу иранското посолство в Бейрут, съобщи „Ал Джазира".

За първи път „Хизбула" открито обвинява саудитското кралство и прави толкова остро изказване. Отговорност за двойния атентат от 19 ноември пое групировка, свързана с „Ал Кайда".

Тя заяви, че са извършени заради участието на „Хизбула" и на Иран на страната на правителството в сирийския конфликт.“

(в. 24 часа, 4.12.2013)

 

Харири готов за коалиция с “Хизбула”

 

„Бившият премиер и лидер на антисирийската коалиция в Ливан Саад Харири изненадващо предложи на шиитската групировка "Хизбула" да съставят общо правителство.

"Правя го в името на държавните интереси, като жертвам моите собствени", заяви Харири във Франция, където живее от 2011 г. И обясни, че атентати между сунити и шиити в Ливан, продължаващи вече 9 години след убийството на баща му - експремиера Рафик Харири, трябва да спрат.“

(в. Труд, 21.01.2014)

Хасан Насрала: "Хизбула" ще се бие в Сирия на страната на Асад,

колкото време е необходимо

"Казвали сме многократно, че присъствието на нашите бойци на сирийска земя има за цел да защити Сирия, която поддържа съпротивата срещу Израел. Докато тази причина продължава да съществува, нашето присъствие там е оправдано", заяви Насрала. Лидерът на "Хизбула" се появи за втори пореден ден пред стотици хиляди хора на религиозната церемония за празника Ашура.“

(в. Дневник, 14.11.2013)

3.     Предписващ тип статии

Соломон Паси: Злото никога не се оттегля без война

„Темата, коментирана в студиото (става въпрос за предаването на Мартин Карбожски по ТВ7, бе конфликтът в Сирия и евентуалните военни действия там.

""Хизбулла" удрят „меките цели" - детски градини, училища, болници и т.н. Точно затова ние поискахме да бъдат изградени българо-американските военни бази на наша територия, защото те превръщат страната ни в една укрепена територия", заяви Паси.“

(в. 24 часа, 1.09.2013)

Джон Кери: Няма да има удар, ако Асад предаде химическите си оръжия

„Държавният секретар на САЩ Джон Кери заяви в понеделник, че сирийският президент Башар ал Асад може да избегне военен удар, ако в рамките на една седмица предаде химическите си оръжия. Но Кери веднага допълни, че това никога няма да се случи.“

(в. Дневник, 9.09.2013)

  Фигуративен език – видове метафори

От предишни наши изследвания на пресата – българска и чуждестранна [13], ние имахме очакванията, че сравнително доста на брой метафори се използват в журналистическите материали. Очакванията ни бяха обаче надминати, тъй като фигуративният език се оказа основно изразно средство в българските вестници. Всъщност изненадата ни беше и в това, че част от материалите във вестниците не са статии, а интервюта по определен повод с политици и дипломати. А техният език не сме изследвали досега. Оказа се, че и те използват много често фигуративния език. Това ни накара отново да се обърнем към разбирането на философа Паул Рекоуър [14], според когото когато метафоричният език се използва в литературен контекст се създава въображаем свят, а когато се прилага в науката като специфичен подход за интерпретация, дава възможности за промяна на концептуализирането на реалността. От друга страна, когато става въпрос не за факти, а за непознати и/или неясни процеси и връзката им с други събития, то употребата на фигуративния език се оказва особено необходима. Количественият анализ на метафорите с различен характер, които се открояват в текста на журналистическите материали, се оказва, задължителен.

Таблица 3. Брой на открояващи се метафори в изследваните вестници –

24 часа, Труд и Дневник

 

 

По отношения съдържанието на открояващите се и повтарящите се метафори, изследването показа, че те могат да се разделят най-общо на 3 вида, които бихме могли да определим по следния начин:

1.     Специфични, свързани с терористичната дейност на „Хизбула“ или други въоръжени групировки групировки, имащи отношение към конфликта в Сирия;

2.     Метафори клишета – много често употребявани метафори, придобили голяма популярност. Повечето хора дори не ги схващат като метафоричен език

3.     Метафори, използвани във всекидневието, а не специално в областта на терористичната дейност. (Метафори от всекидневието)

     Примери за различните видове метафори могат да се открият и в трите изследвани вестника. На Таблица 3 показваме примери с метафори от трите вида в изучаваните от нас вестници.

 

Таблица 4. Примери за специфични метафори, метафори от всекидневието и клишета, използвани във вестник 24 часа, Труд и Дневник във връзка с  дейността на „Хизбула“

 

 

*Подчертаваме само метафорите от цялата цитирана фраза

 

Ако се погледне таблица 2 от нашия материал, че се разбере защо сме избрали журналистически материали точно от тези месеци – септември 2013 за вестниците 24 часа и Дневник, и януари 2014 за в. Труд. В тези месеци са излязли8 на-голям брой статии, изцяло посветени, или свързани с Хизбула. Вторият ни избор на публикация е свързан с това, коя от статиите в съответните вече избрани месеци, е използван най-често фигуративния език.

 

Тематичен анализ

Тематичният анализ на статиите показа, че част от темите са общи за трите вестника и че има и такива, които представляват интерес само за един от тях. Ние ще засегнем само общата тематика, която се очертава и като най-важна. Не случайно и част от тези общи теми са свързани пряко или косвено с България.

Структурирахме темите по следния начин:

1.     Финансиране на „Хизбула“

Един аспект на тази тема е дебатирането как се финансира "Хизбула". Във в.24 часа и в. Дневник се споменава за нелегални финансови схеми. Статията в. Труд „Австралия спря река от пари за “Хизбула” от 23.01.2014 дава информация за разкриването на специална световна мрежа за пране на пари, свързани с терористични организации: 

 

„Австралийските власти разбиха гигантска международна схема за пране на пари, от която се облагодетелствали престъпни и терористични организации, включително "Хизбула".

…Операция "Елиго", която продължила около година, установила, че престъпната мрежа обхващала 20 държави, 18 престъпни групировки и поне 128 души - членове на рокерски банди, трафиканти на хора и други.“

 

Вторият аспект на темата уточнява откъде идват „мръсните пари“. Те са основно от разпространението на наркотици и от други криминални дейности.

 

2.     ‚Хизбула“ на страната на режима на Башар Асад в Сирия

Систематично и в трите вестника се отбелязва скритата и явно изразената от лидер на  „Хизбула“ подкрепа за правителството на Сирия. Ще цитираме в. Дневник, който в няколко последователни материала проследява събитията в Сирия и ролята на „Хизбула“ в тях.

Хасан Насрала: "Хизбула" ще се бие в Сирия на страната на Асад,

колкото време е необходимо

„Лидерът на "Хизбула" Хасан Насрала заяви днес, че неговата шиитска групировка, която се бие на страната на президента Башар Асад в сирийската гражданска война, ще остане в Сирия колкото време е необходимо, предаде "Ройтерс".

"Казвали сме многократно, че присъствието на нашите бойци на сирийска земя има за цел да защити Сирия, която поддържа съпротивата срещу Израел. Докато тази причина продължава да съществува, нашето присъствие там е оправдано", заяви Насрала. Лидерът на "Хизбула" се появи за втори пореден ден пред стотици хиляди хора на религиозната церемония за празника Ашура.“

(в. Дневник, 14.11.2013)

Сирийската армия се опитва да поеме контрола над Набек

„Сирийски правителствени войски, подкрепени от бойци на Хизбула, водят битки с бунтовнически групи, свързани с Ал Кайда, за контрол над град Набек в западната част на Сирия, който е разположен край основната магистрала Север-Юг, предаде Асошиейтед прес, позовавайки се на сирийски активисти“.

(в. Дневник, 7.12.2013)

 

3.     Действия на Хизбула в Ливан.  

Една от най-неприемливите в международен аспект политики е предложението за включване на „Хизбула“ в правителството на Ливан при доказан факт за извършване на атентат от Хизбула в ливанската столица. Нещо повече, в Хага започва процес срещу четиримата членове на "Хизбула", обвинени в убийството на бившия ливански премиер Рафик Харири.

Харири готов за коалиция с “Хизбула”

„Бившият премиер и лидер на антисирийската коалиция в Ливан Саад Харири изненадващо предложи на шиитската групировка "Хизбула" да съставят общо правителство. "Правя го в името на държавните интереси, като жертвам моите собствени", заяви Харири във Франция, където живее от 2011 г.“

 

 

Друг аспект на реакция срещу ливанската шиитска организация „Хизбула“ е фактът, че тя извършва военни нападения в собствената си страна. Такъв е случаят с атентата в близост до посолството на Иран в Бейрут оставя 23 трупа.

 

 

 

4.     Убийството на лидер от Хизбула

„Хасан ал Лакис - един от лидерите на "Хизбула", който бе застрелян пред дома си в Ливан в сряда, е основният идеолог и организатор на атентата в Бургас, пише израелският в. "Джерузалем пост".

(в.24 часа, 5.12.2013)

 

5.     Хизбула във връзка с българската политика

Една под тема е свързана с атентатите на чужда териториа, за който е отховорна организацията „Хизбула“. Ще дадем пример с атентата в

Една от двете най-ярки теми, свързани с Хизбула и имащи отношение към нашата държава, са международните скандали на правителството, които поставят България в безпрецедентна изолация. Това е изказване на лидера на ГЕРБ, Бойко Борисов, който в страницата си във Фейсбук твърди още, че Сергей Станишев е на страната на Хизбула в атентата на летище Сарафово и отправя искане за оставка на кабината Орешерски.

"Виждам едно тотално неразбиране на световните проблеми от управляващите. Техните международни скандали поставят страната ни в една безпрецедентна изолация…. А Сергей Станишев зае страната на ливанската радикална организация „Хизбула" за атентата в Сарафово и снимката му още стои на техния сайт", коментира Борисов.“

(в.24 часа, в. Труд и в. Дневник, всички от 20.01.2014)

Втората тема е изминалата 1 година от атентата на летище Сарафово, Бургас, когато загинаха петима израелски граждани и българския шофьор на автобуса.

6.     Ръст на ксенофобията заради наплива от сирийските бежанци у нас

„Говорите за толерантност, но поради наплива на бежанци от Сирия в България ксенофобията расте. (Въпрос на журналиста Георги Ангелов)

- Темата за бежанците е много сложнa за всяка държава. От една страна, става въпрос за хуманитарен проблем, за хора, избягали, за да спасят живота си. Те са уплашени, с разклатено здраве, объркани са и търсят подслон за известен период от време. Вярвам, че не всеки бежанец, който пристига в България, иска да стане български гражданин и да остане тук. Много от тях искат да отидат в друга държава или да се върнат в Сирия в момента, в който конфликтът приключи.“

Интервю с посланика на Израел, г-н Шаул Камиса Раз

(в. Труд, 5.12.2013)

7.     Международен отзвук за събитията в Сирия и въпроса дали да има военна намеса – Обама, Кери и Меркел

Естествено международната общност осъди реакционния режим в Сирия. Положението се изостри сериозно, когато международни експерти установиха използването на химическо оръжие, макар и в ограничен регион на Сирия. Бежански потоци заляха съседните и близките до Сирия държави. България, с не достатъчен опит в подобни ситуации и не добре подготвена, трябваше да приеме сирийските граждани, бягащи от войната в родината си.

Най-същественият международен отзвук безспорно са дебатите по време на консултациите, инициирани от САЩ, ЕС и други държави като Русия и Израел, дали да има международна военна намеса в Сирия. За разлика от въздържането на ЕС за военна намеса, президентът на САЩ Барак Обама лобира в американския конгрес за нанасяне на военен удар срещу режима на Башар Асад.

„Все повече американци се обявяват против военна операция на САЩ срещу Сирия, сочи допитване на "Ипсос", цитирано от "Ройтерс". За пет дни противниците на идеята са се увеличили с 10 на сто и вече са 63%.

Допитването е извършено между 5 и 9 септември сред 1450 американци, като допустимата статистическа грешка е 2.9 процентни пункта.“

„Германия, както и целият ЕС, обвинява сирийският режим за атаката, но настоява да се изчака доклада на експертите на ООН преди евентуалната военна намеса, ръководена от САЩ.

Германският канцлер Ангела Меркел казва в интервю за "Билд", че Германия няма да участва в каквато и да е военна интервенция, но същевременно, че химическата атака не бива да остане без ответна реакция.“

 

(в. Дневник, 10.09.2013)

 

Позовавания

Методиката беше разработена във връзка с отразяването в пресата на Американската трагедия – терористичните актове срещу Ню Йорк и Вашингтон, извършени на 11 септември 2011 г. Тогава не само българската и руската, но и западната и американската преса изобилстваха от позовавания най-често на Втората световна война, но дори и на събития – войни и военни конфликти, още по-далеч я миналото [15]. Затова имаше и логика да наречем този елемент от методиката исторически позовавания.

Когато започнахме през 2012 г. и продължаваме да изследваме и днес как се отразява в нашата преса дейността на ливанската шиитска организация „Хизбула“, мислим, че е по-добре да говорим само за позовавания или препратки, тъй като те са свързани с най-новата история на тероризма.

Колко и какви позовавания се използват в трите изследвани от нас вестника?

 

Таблица 5. Количествени данни за използваните позовавания на минали събития във в. 24 часа, в. Труд и в. Дневник

 

 

 

Качественият анализ на позоваванията показва, че те всички са свързани с опита или извършването на различни терористични актове или участие на терористи на страната на реакционни режими, какъвто е случаят с „Хизбула“, която открито подкрепя правителствения режим на Башар ал Асад във военния конфликт в Сирия.

По-конкретно основните препратки засягат следните събития и процеси:

·  И трите вестника цитират дословно думите на Бойко Борисов (първите три препратки от настоящото изброяване) по повод посещението в Дамаск на депутата от БСП – Страхил Ангелов. Позоваването е свързано с ъс събития през 1991 г., когато лидерът на социалистите Александър Лилов не успява да се ориентира какво се случва с Горбачов. (в. 24 часа, в. Труд и в. Дневник )

·  Подкрепа на лидера на БСП за югославския диктатор Милошевич. Твърдения, че БСП са посредничили между Саддам и Милошевич. (в. 24 часа, в. Труд и в. Дневник)

·  Лидерът на БСП и президент на ПЕС Сергей Станишев е изпратил депутата си в Сирия. (в. 24 часа, в. Труд и в. Дневник)

·  Атентатът в Бургас. (в.24 часа и в. Труд)

·  Разбитата лаборатория за амфетамини през 2007 г. (цитирано 2 пъти във в.24 часа и 1 път във в. Труд)

·  "Ал Кудс" е призвана да "изгради народни клетки на "Хизбула" по целия свят". (в.24 часа и цитирано 2 пъти във в. Труд)

·  Баасисткият режим на Саддам. (в.24 часа)

·  “Хизбула”осъществи атаки над САЩ и Запада в чужбина. (в.24 часа)

·  … близки до военното формирование на Хизбула, "Ал Мусра", която се води подразделение на "Ал Кайда" и на други по-малки терористични групировки. (цитирано 2 пъти във в. 24 часа)

·  "Хизбула" признава, че нейни бойци се сражават на страната на диктатора Башар ал Асад в съседна Сирия (в. Труд)

·  Убийството на Рафик Харири на 14.02.2005. ( в. Труд и в. Дневник)

·  След българското предположение, подкрепено от международни експерти, че атентатът в Бургас през 2012 г. е свързан с “Хизбула”, организацията беше включена в списъка на ЕС с терористичните организации (в. Труд)

·  През 2010 г. според западни представители "Ал Кудс" и "Хизбула" започват новата кампания срещу американски и израелски цели, от която се предполага, че е част и атентатът в Бургас. (в. Труд)

·  Конкретни действия, показващи подкрепата на „Хизбула“ за Башар ал Асад. (в. Дневник)

·  Втора атака срещу шейх Саадедин Гийе, след като през септември миналата година (2013) е направен опит да избухне заедно с колата си. (в. Дневник)

·  "Джерузалем пост" твърди, миналата година (става въпрос за 2012) канадка от ирански произход, която е следила в София център за ортодоксални евреи е била задържана и депортирана. (в. Дневник)

 

Ще цитираме само няколко позовавания буквално, за да се види как от днешно събитие се препраща към минало. Примерите са от препратки, които са използвани или в трите, или в два от изследваните вестници.

1.     Препратка към 3 отминали събития, препечатани буквално от Фейсбук страницата на Бойко Борисов, ръководител на ГЕРБ, и в трите вестника:

По думите на лидера на ГЕРБ социалистите са реагирали по аналогичен начин през 1991 година. "По време на пуча срещу Горбачов лидерът на социалистите Александър Лилов така и не успя "да получи информация какво става". По-късно си спомняте, че тези същите хора, които в момента ни управляват, изпратиха писмо за подкрепа на югославския диктатор Милошевич. Дори се появиха твърдения, че са посредничили между Саддам и Милошевич. А Сергей Станишев зае страната на ливанската радикална организация "Хизбула" за атентата в Сарафово и снимката му още стои на техния сайт", пише Борисов.

 

2.     Атентатът в Бургас. (в. 24 часа и в. Труд)

Заглавие  във в. 24 часа: “Убитият шеф на “Хизбула” спретнал атентата в Бургас”:

“Командирът на “Хизбула”, който е един от най-приближените хора на нейния лидер Хасан Насрала, бе причакан пред дома си в ливанската столица. Отговорност за убийството му пое малко известната сунитска групировка “Ахрар ал Суна” чрез съобщение в Туитър.”

(в.24 часа, 5.12.2013)

  След “обосновано предположение”, че атентатът в Бургас през миналата година е свързан с “Хизбула”, организацията беше вкарана в списъка на ЕС с терористичните организации.

(в. Труд, 5.12.2013)

 

3.     Убийството на Рафик Харири на 14.02.2005.

„Бивш ливански министър сунит, близък на семейство Харири, бе убит от взрив в Бейрут, съобщи Би Би Си…. Шатах, който е бивш финансов министър и бивш посланик в САЩ, отивал на среща с Харири по време на атентата. Трябвало да обсъдят започващия на 16 януари международен трибунал за убийството на Рафик Харири. Бейрут обвинява за него шиитското движение “Хизбула” и Сирия.“

(в.Труд, 27.12.2013)

 

„В специалния трибунал в Хага днес започва процесът срещу четиримата членове на "Хизбула", обвинени в убийството на бившия ливански премиер Рафик Харири през 2005 г.

(в. Дневник, 16.01.2014)

Заключение

  Ако се опитаме да обобщим и интерпретираме резултатите от трите вестника – в. 24 часа, в. Труд и в. Дневник, според елементите на приложената методика, можем да формулираме следните общи изводи:

1.     От количествения анализ на броя на журналистическите материали – посветени или свързани с дейността на „Хизбула“ установихме, че са публикувани общо 52 материала, 20 във в. Дневник, 18 във в. Труд и 14 във в.24 часа. Те са неравномерно разпределени по месеци, което показва отсъствието на стратегия за представяне на дейността на „Хизбула“. Изключение прави в. Дневник, който отразява случващото се с ливанската шиитската групировка, малко по-систематично.

2.     Според жанра на материалите, най-много са статиите, след тях – няколко интервюта и една дословна препечатка, макар и в трите вестника, от личната страница на лидера на ГЕРБ, Бойко Борисов във Фейсбук.

3.     За нас по-важен е фактът, че съдържателният анализ на материалите, показва, че най-много от материалите са дескриптивни – 26 на брой, т.е. описващи какво се случва като явления или процеси. Следват по честота – 15 на брой, рефлективните статии, или тези, които представляват непосредствено отразяване в повечето случаи на терористични актове или атентати, извършени от „Хизбула“. Най-малко са предписващите материали – само 4 на брой, което различава съществено българската преса от чуждестранната. Напомняме, че в категорията предписващи, попадат материали, в които се излагат не просто проблеми и следствията от тях, а се търсят начини за тяхното разрешаване.

4.     Както и очаквахме, фигуративният език или използването на метафори присъства много видимо в журналистическите материали. В 52 материала са използвани общо 323 метафори, свързани само с въоръжената групировка „Хизбула“. Метафорите са от три типа – специфични, свързани най-общо с тероризма и военните групировки, всекидневни, ма които в повечето случаи хората като че ли не обръщат внимани, защото са свикнали с тях и метафори-клишета. Нашата интерпретация за силното използване на образен език според досегашните данни в науката – теория и практика, е, че това се дължи поне на 2 фактора. Единият, неяснотата или дифузността на сложните събития и процеси, които се представят в пресата. А другият фактор е емотивен, или разчита се на фигуративния език, за да се предизвика емоционално въздействие и отношение от страна на читателите към представеното от журналистите.

5.     По отношение на седемте теми, които изведохме, можем да обобщим, че четири от тях са свързани със същността и дейността на „Хизбула“ – как се финансира военното й крило, актовете на терор, които извършва в собствената си страна и на чужда територия, подкрепата на реакционния режим в Сирийската гражданска война, както и убийствата и заплахите срещу лидери на организацията. Две от темите пряко засягат България и са свързани с проблеми и реакции у нас. Става въпрос за дебатите коя страна в конфликта в Сирия ние подкрепяме, за или против позицията на ЕС сме и как да се справим с бежанския поток. От една страна, недостатъчна готовност и ресурс на институциите, а от друга нееднозначното отношение на българските граждани към бежанските лагери у нас. И накрая, една от темите е посветена на това, как международната общност да се справи със случващото се в Сирия. Основният въпрос е – с или без военна намеса.

6.     В изучаваната преса – и в трите вестника, се използват т.нар. исторически позовавания, които също не са малко. Характерно за тях обаче е, че те са свързани с най-новата история и то предимно с историята на съвременния тероризъм.

Смятаме, че като продължихме изследването на дейността на „Хизбула“ допринесохме малко за изясняване на медийния образ на групировката, както и на връзката й с други въоръжени групировки, които действат основно на територията на държави от Близкия Изток – като Сирия, Ирак, Афганистан и др. Възникването на все повече нови въоръжени конфликти в Арабския свят изправя пред сериозни изпитания Турция и целия Европейски съюз. Едно от тях е проблемът с бежанците. Нашата държава е също силно засегната, а потокът от бежанци не само, че не намалява, а прогнозите са за неговото увеличаване. Подобни проблеми са нехарактерни за най-новата история на България и изискват предприемането на специални мерки, за да се окаже съдействие на бягащите чужди цивилни граждани от войната на тяхна територия, и едновременно с това – да се гарантира сигурността на нашата държава.

 

Бележки:

 

 

обратно нагоре