Десислава Данкова

Резюме:

Появата на интернет базираните дигитални медии доведоха до дълбоки промени в природата и организацията на съвременните комуникации, ефектите са с дългосрочни последици, оказвайки влияние върху медийни институции, журналистика, политически комуникации, реклама, ПР, общности. . Комуникацията вече не е само между компаниите и техните потребители и то в познатата еднопосочна посока, днес комуникацията е между потребителите. И тази информационна епоха се превърна в комуникационна епоха. Днес всички с устройство и връзка с интернет общуват свободно, без да се съобразят с корпоративната политика или с недосегаемите публични авторитети.

Комуникацията беше в ръцете на компаниите, ПР и рекламните агенции, днес тя се случва между теб, другите и компаниите. Това за света на бизнеса е изцяло нова среда. Среда, в която съществува икономика на споделянето, на слушането, на чуването, на вниманието и лоялността. Така средата за комуникация поставя поне теоретично участващите страни в равнопоставено положение.

Поставя се и акцент върху публичното пространство онлайн. В публичния живот участват максимален брой хора , които създават една нарастваща по своя обхват и участници публична сфера. В нея границите падат и ограниченията, характерни за традиционните медии вече не съществуват. Създават се множество общности, които се събират по интереси и дискутират теми, от които се интересуват и те се превръщат в относително автономни както от икономически интереси, така и от натиска на държавата.

Учени и практици общо взето са съгласни, че медиите и публичните комуникации минават през значителни промени и затова заслужават внимание заедно с една разпространена обществена медийна дискусия и солидно количество научни изследвания за промените на медийния пейзаж в началото на 21. век. Терминът нови медии се използва широко в литературата, за да опише формите на интерактивните онлайн комуникации, които включват блогове, социални мрежи, страници за споделяне на снимки и видео материали, микроблогинг и виртуални светове, които са породени и които наричаме Уеб 2.0. Редица изследвания се спират на така наречените нови медии и „четвъртата медийна революция“ и правят различни предсказания относно техните ефекти, започвайки от „края на ерата на журналистиката“, такава каквато я познаваме и стигащи до трансформирането на публичната сфера чрез зараждането на е-демокрация.

Развитието в интернет комуникациите в началото на 21. век могат да бъдат разглеждани като следващата важна промяна (революция) в системите на публични комуникации и култура. Някои учени и коментатори смятат,че интернет и в частност Уеб 2.0 са толкова важна промяна, колкото появата на печатната преса в Европа. Някои изследователи като Марк Баланвес, Стефани Доналд, Браян Шусмит са на мнение, че има четири революции в историята на медиите: първата създаването на азбуката в Древна Гърция, която довежда до способността да се пише, последвана от изобретяването на печатната преса, развитието на радиото и телевизията и появата на компютъра и социалните медии. Появата на интернет базираните дигитални медии доведоха до дълбоки промени в природата и организацията на съвременните комуникации, ефектите са с дългосрочни последици, оказвайки влияние върху медийни институции, журналистика, политически комуникации, реклама, ПР, общности. Авторът на книгата „Изчезващите вестници-как да спасим журналистиката във века на информационната епоха“ Филип Майер твърди, че интернет е толкова променящ света на традиционните медии- вестници и т.н, колкото появата на пресата на Гутенберг е била за градските глашатаи от 15. век.

Още през 1996 г. Николас Негропонте образно описва ефекта от появата на интернет с думите 10,5 по скалата на Рихтер за социални промени. [1] Днес ние вече сме свидетели на казаното от него, тъй като все повече се говори за хипер-социален свят.

Макар и изследователите масово да използват термина нови медии, той не е ясно определен и съществува несъгласие по въпроса дали всъщност те са коренно нови или е еволюция на така наречените стари в следствие на появата на дигиталните форми на комуникация. Много автори използват названието „нови“ като категория на медиите, например (Леа Лийврол и Соня Ливингстон, 2005, Наръчник за новите медии), Мартин Листер, 2003, Новите медии: Критично представяне; Мартин Хърст и Джон Харисън, 2007, Комуникации и нови медии). В повечето случаи използването на термина нови медии е неточен. Онлайн общуване (чат) и ранните форми на онлайн социални мрежи съществуват от 1979 год., когато студнетите от Duke university, Тон Трукот и Джим Елис създават News Groups, система за онлайн общуване подобна на Usenet (текстова част от интернет, преди създаването на уеб). Първите онлайн дневници във формата по-късно наречен блог са публикувани от Клаудио Пинярес през 1994 год. на уеб страницата на MIT MediaLab. Терминът уеб блог е създаден през 1997 год. преди да бъде съкратен от Питър Мерхолц (един от първите блогър) на блог. SixDegrees, първата социална мрежа от съвременен вид се появява през 1997 г. и достига няколко милиона членове преди да изчезне през 2001 г. Така че може да кажем, че онлайн чата съществува от над 30 години, блоговете от близо 15, а модерните социални мрежи повече от десетилетия. Google отбелязва 15 годишнина през 2013г., дори MySpace, Facebook, YouTube, създадени доста по-късно в първите години на новото хилядолетие отдавна са загубили тяхното усещане за новост с техните милярди потребители.

Към днешна дата дигиталните медийни технологии до такава степен присъстват в нашата работа, нашия дом и живот в хилядите ежедневни взаимодействия един с друг и със социалните институции, че те престават да бъдат нови, в какъвто и да е смисъл на термина.

Освен, че в огромна част дефиницията на нови медии е неточна, новото се отнася за определен период от време, което означава, че  използването на този термин става излишно. В най-добрия случай разглеждането на тези медии по този начин води до пропуск при разбирането на техните отличителни характеристики, а в най-лошия е исторически неправилно да се пропуска дългата история на комуникацията чрез посредник (в лицето на медиите) и свързаните с това социални и културни практики.

Другата причина, поради която използването на този термин е незадоволително е, че той пропуска развитието настъпващо в медиите, категоризирани като традиционни. Дори част от изследователите изказват крайни мнения относно тяхното окончателно изчезване във формата, която познаваме.

В масмедиите цялото съдържание се контролира от професионалистите, политическите и икономически елити, което от своя страна прави невъзможен диалога. А обратната връзка е формална, изразявайки се в няколко странички писма до редактора. В днешно време тази парадигма на медиен контрол се срива. Това не означава, че няма никакъв контрол и ще продължи поне в обозримо бъдеще поради факта, че най-големите медийни организации продължават да съществуват и да действат. Въпреки че част от медийното съдържание ще бъде контролирано от редактори и рекламодатели, все по-голямото разпространение на медийни форми като блогове, микроблогове, социални мрежи, сайтове за видеообмен означава, че хората ще имат все по-голям глас. Все още има много дебати и дискусии относно относителното влияние на този глас и проблеми с привличането на публика, но поне до известна степен хората третирани досега като публика вече не са просто потребители на медийно съдържание, те имат достъп до мощни инструменти за публична комуникация.

Промените, които се случват не са в резултат от доброволното отстъпване на място от страна на водещите медии или пък в следствие на действията на властите. Забележителна черта на тези промени е, че настъпват спонтанно, хаотично, без планиране и в огромната си част са непланирани от страна на властимащите и индустрията. Може да се каже, че публичната и медийна комуникация възниква сега. Под възникване разбираме, че този нов вид носят такива черти, които не са познати до този момент. Важно е да се отбележи, че те не са линейни или натрупани както се случват в процеса на еволюцията и не са централно контролирани.

Класическият модел, познат ни от масмедиите включва три елемента, канал, съобщение и публика, той е йерархичен и еднопосочен. Онлайн средата добавя един важен фактор, интерактивността, което променя цялата структура и променя тази посока- отдолу нагоре.

Отворени медии е следващата характеристика на новия вид комуникация. Достъпът до медиите вече е отворен- без заплащане, без абониране, отвореност за коментари и обратна връзка, отвореност за участие, отвореност за редактиране, както е в случая с Уикипедия и отвореност за собствено производство и контрол, както е при YouTube и блоговете.

За разлика от първата медийна епоха, която се характеризира с централизация и еднопосочна комуникация, основните характеристики на тази втора медийна епоха са децентрализация, интерактивност и отвореност.

Възникващите нови медийни и публични комуникации най-добре биха били разбрани, ако се погледне през призмата на социални и културни практики, а не се акцентира само на развитието в технологиите. Най-важната част от социалните и културни практики е непозната до сега култура на участие, но покрай нея има още тези на общност, на споделяне и творчество при съдържанието, генерирано от потребители.

При изследването на съвременните медийни и публични комуникации фокусът трябва да бъде предимно върху това какво правят хората с медиите, а не върху това какво медиите правят и как те са структурирани.

Завръщането и преоткриването на публичния разговор

През 1988 г. социологът Франко Ферароти нарича възхода на масмедиите като края на разговора. Ако използваме тази метафора можем да кажем, че съвременните онлайн комуникации дават възможност за преоткриване на разговора. Терминът разговор е дотолкова познат за всички ни, че често не се замисляме за неговото значение. Философът Кенет Бърк, през 1957 г. казва, че животът е разговор, Мартин Хайдегер през 1969 г. казва „ние човечеството сме разговор“. Джеймс Кери в своя труд „Комуникациите като култура“ поставя разговора в основата на интерактивната комуникация, чрез която хората се стремят да установят ред и разбираемост. (Macnamara, 2010).

За разлика от масовите медии, където общуването с публиката е монолог, диалогът и разговорът са предпочетените средства за участие в онлайн обществата на Уеб2.0.  Ричард Йохансен още през 1990 г. определя пет ключови елемента на автентичния диалог: честност, точност, автентичност, емпатия и равнопоставеност. Тези елементи поставят правила пред комуникаторите, а именно да говорят със собствен глас, процесът на взаимодействие е двупосочен, трябва да се чуят и обмислят гледните точки на другия, дори когато става въпрос за критика или отхвърляне на тази гледна точка. Както при диалога лице в лице, същите характеристики са налице и при онлайн комуникацията.

Днес живеем във време, в което всеки човек може да напише, да сподели, да провери всичко, от което се интересува и то с натискане на няколко бутона. Този факт не е нов, но все повече започва да се обсъжда навлизането на потребителите в процеса на работа на специалистите по комуникации. Голям процент от хората търсят необходимата информация в интернет, търсят се мнения на хора, които са активни в онлайн пространството, което поставя компанията в променена среда, която от своя страна променя изискванията за комуникации.

В миналото ПР професията се свързва с еднопосочната комуникация, с която трябва да се убедят хората. Ето тук се крие съществената промяна – комуникацията се превръща в двупосочна и това е така, защото днес каналите за комуникация са толкова много и толкова различни, че позволяват осъществяването на бързи връзки, дори на хиляди километри. И в миналото се е твърдяло, че тази комуникация е двупосочна. Да, може да се приема, че е такава, но ПР е общувал изцяло с медиите, а не пряко с потребителите. Дигиталната епоха, на която ставаме свидетели и в която живеем, позволява на хората да общуват с много и различни други хора наведнъж и границите, които пречеха преди, сега не съществуват. Днес всеки може да каже всичко, и то да достигне до милиони хора, независимо дали това, което казва е негативно или позитивно. Ето тук се появява и новата задача на хората, които практикуват ПР професията, те трябва да следят всички нови тенденции в сферата на комуникациите, да разберат, че се изисква по-добро познаване на нагласите и начина на общуване на групите. Компаниите вече достигат до публиката директно чрез социалните мрежи и медии, а не сa само в ролята на информатори.

Една от най-значимите промени, която накара компаниите да се замислят за случващото се днес е загубата на контрол върху потребителите. В миналото те имаха спокойствието, че хората поради невъзможността си публично да изкажат мнение остават пасивни. След появата на новите комуникационни канали публично се заяви, че контролът в информационната епоха вече не е само в ръцете на компаниите, той е и в ръцете на потребителите. Технологичното развитие позволи на хората да споделят своето мнение с милиони хора, под формата на текст, снимки, видео. Комуникацията вече не е само между компаниите и техните потребители и то в познатата еднопосочна посока, днес комуникацията е между потребителите. И тази информационна епоха се превърна в комуникационна епоха. Днес всички с устройство и връзка с интернет общуват свободно, без да се съобразят с корпоративната политика или с недосегаемите публични авторитети.

Тишината е нарушена, отвсякъде се чуват гласовете на хората и тази спокойна и сигурна среда, в която работеха компаниите вече е в миналото. Кампаниите, които се планираха и създаваха от компаниите са изместени от кампаниите, създавани от потребители , в които те отстояват своите виждания, разбирания и права. Редица са примерите, които доказват, че компаниите трябва да позволят и да използват кампаниите, създадени от самите потребители. Те трябва да развият това умение при общуването с хората, с което да позволят на хората да говорят за тях, да ги превърнат в техни посланици. Един от най-често цитираните примери е с двама мъже, които се забавляват, правейки експеримент какво ще се случи при пускането на бонбони „Ментос“ в „Кока-Кола“, резултатът е експлозия. Всичко това те записват и споделят с другите хора, броят на гледания до момента е близо 5 милиона, всички започват да говорят за двете компании. Реакциите от страна на „Ментос“ и „Кока-Кола“ са различни, първите приемат промяната и случващото се с отворено съзнание и подкрепят забавлението на двамата мъже, докато „Кока-Кола“ отказа да приеме тази намеса на хората при общуването им с потребителите. Това е един от примерите, които загатнаха тенденциите при промяна на комуникациите в онлайн среда. Потребителите в онлайн среда търсят и приемат много повече съдържание генерирано от потребители, защото езикът, на който се говори е много по-близък до техния и доверието е много по-голямо.

Промяната в модела на комуникация изисква много повече активност и креативност от страна на компаниите. Традицията повелява да разграничим двама участници в комуникацията – източник и получател на информацията. Тези фиксирани роли, поради състоянието на развитие на технологиите, позволяват на източника да комуникира с получателя, но не позволяваха на получателя със същия успех да комуникира с източника на информацията. Така двете страни в теоретичния модел на комуникацията на практика се оказаха дълги години в изключително неравнопоставени позиции относно генерирането и споделянето на информация. Източниците (компаниите) основно генерираха и сякаш опиянени от собствената си информация, не слушаха дори и малкото информация, която идваше от страна на получателите. Компаниите искаха обратна връзка, но опосредствена обратната връзка – през медиите. Описвайки моделите на комуникация в четирите теоретични модела на ПР, Джеймс Груниг и Тод Хънт пишат в далечната от днешна гледна точка 1984 г., че в идеалния модел – двустепенния симетричен модел, комуникацията протича между група и група, което на практика поставя двете страни в равнопоставени изходни позиции по отношение на иницииране на комуникацията и това кой каква позиция ще заема – на източник или на получател. (Бошнакова, 2011).

Комуникацията беше в ръцете на компаниите, ПР и рекламните агенции, днес тя се случва между теб, другите и компаниите. Това за света на бизнеса е изцяло нова среда. Среда, в която съществува икономика на споделянето, на слушането, на чуването, на вниманието и лоялността. Така средата за комуникация поставя поне теоретично участващите страни в равнопоставено положение.

Публиката се завърна в ПР и този път ще остане, защото вече има собствен канал за комуникация. Интересни са и промените при събирането на хора в тази среда. В нея масата от хора не е монолитна, а напротив тя се фрагментира според интереси, емоции, разбирания и вярвания. Така средата е създадена от милиони парченца и за да успеят компаниите да сглобят мозайката, те трябва да се научат да общуват по-различен начин с всяко едно парченце, да разберат как то е релевантно към тях и да заговорят на техния език и в тяхното време.

Една от книгите на Браян Солис е озaглавена “Да върнем обратно публиката в Пъблик рилейшънс” . Това заглавие много точно показва каква е промяната, с която трябва да се съобразим. Но тази промяна изисква и промени в начина на мислене и организиране на бизнеса на ПР. Няма да стане лесно, защото тишината от предишния модел на комуникация винаги ще предизвиква мили спомени и желание да се върне онова спокойствие, в което ПР специалистите работеха с 30–40 журналисти и чрез тях с всички потребители. Днес, буквално и преносно, ПР специалистите трябва да намерят начин да общуват с всеки един от потребителите по отделно и да се вслушват в гласа на всеки, който реши да говори за техен клиент или работодател. Всичко се случва в пъти по-бързо, в пъти по-големи размери и някак си изглежда, че нещата излизат извън контрол. Но успешната практика показва, че когато станеш част от разговора, когато извоюваш доверие, много от потребителите започват да вършат работата на ПР, говорейки с добро за компанията и ПР трябва само да поддръжа добрия разговор, говорейки с равни. (Бошнакова, 2011).

На пръв поглед онлайн средата променя няколко елемента в процеса на комуникация, но те са толкова големи и значими, че водят след себе си нужда от още редица промени. Променя еднопосочната комуникация, като я превръща в двупосочна, присъствието на посредник става излишно. Дава глас на потребителите, които споделят и търсят интересната и полезна за тях информация, те създават техни кампании и им позволява да се борят за техни каузи. Слага край на познатото корпоративно говорене, променя се езикът, общуването придобива много по-личен характер.

Интернет успешно въведе три революционни елемента в комуникацията. Първият е свързан с електронните версии на новинарските продукти на печатните медии, радио и телевизионни предавания. Вторият - с онлайн базите данни с надеждна информация като научна литература и други източници на информация. Третият  - евтините начини за публикуване от страна на потребителите на съдържание - в повечето случаи коментари за новини, на които самите хора правят коментари и анализи. Много често тези потребители са експерти в областта, но са били анонимни и без трибуна доскоро. (Бошнакова, 2009)

ПР професията е била винаги динамично развиваща се, която използва новите технологии във всеки един момент, но днес това се откроява много, тъй като навсякъде се говори  и се обръща внимание на Уеб 2.0 технологиите. Всичко това води и до промяна в начина на комуникация, което от своя страна е предпоставка за развитие на нови практики в професията, както и затвърждаване на вече създадените. Тази бърза промяна както на самата комуникация, така и на средата, в която се извършва, води до своите последици за ПР като професия.

Предпоставките за прилагане на двустранния симетричен модел, предложен от Грунинг или още известен като превъзходен ПР, са налице в онлайн средата. Промяната в процеса на комуникация, промяната в потребителите, налагащата се промяна в компаниите всичко това прави възможна вярата за еволюция в ПР професията и прилагане на този превъзходен ПР.

Публичното пространство онлайн

Комуникацията при традиционните медии, телевизия, радио, вестници е асиметрична или един към много, което променя истинския смисъл на процеса общуване и това води до невъзможността да се реализира идеалът на Хабермас за свободна публична сфера. Типично при нея е отделянето на елити и групи, които имат монопол върху публичното пространство, а хората не са равноправни участници в него, те са просто зрители и слушатели. Епохата на  масмедиите от позицията на потребителя може да бъде описана така, да гледаш екрана, но екранът да не те вижда, да слушаш радио, но радиото да не те чува.

С развитието на технологиите, появата на интернет и Уеб 2.0 тази ситуация се променя. Хората вече могат да общуват помежду си и моделът „един към много“, типичен за масовата комуникация се променя от „всеки с всеки“, „ един на много“, „много на един“, „един на един“, всеки може да генерира и разпространява информация, всеки може да изказва свободно мнение, което да достига до всеки, който има интерес. Максимален брой хора участват в публичния живот, които създават една нарастваща по своя обхват и участници публична сфера. В нея границите падат и ограниченията, характерни за традиционните медии вече не съществуват. Създават се множество общности, които се събират по интереси и дискутират теми, от които се интересуват и те се превръщат в относително автономни както от икономически интереси, така и от натиска на държавата. Според някои автори всъщност гражданското общество и публичната сфера са  различни имена на един и същи социално-исторически феномен. Промените имат двупосочно въздействие върху публичната сфера- от една страна те създават глобална публична сфера, а от друга дават възможност за фрагментация на публичната сфера.

Очевидно е, че появата на новите комуникационни канали променят публичната сфера, която днес наричаме онлайн публична сфера. Авторите водят дискусии в каква посока са промените. Според някои случващото се днес не е нещо качествено различно в сравнение с предходните етапи на развитие, а е нейно върховно развитие, където се проявяват в много голяма форма основни характеристики на всички области, типични и за предходни периоди. Новите технологии разширяват публичното пространство, улесняват комуникацията и създават условия за крах на централизираността позната ни от епохата на традиционните медии.

Новото публично пространство се характеризира с отворена, спонтанна, многостранна, аргументирана комуникация. То събира на едно място множество гледни точки върху различни въпроси, позволява критичност от страна на потребителите и защита на техните интереси. Авторитети вече са различни, хората се доверяват много повече на други хора като тях, отколкото на известни личности, институции и компании.

Говори се за пълна свобода на потребителите в онлайн среда, но всъщност тя все още не е стигнала своя връх, защото компаниите, държавата и всички, които са свикнали с упражняването на контрол трудно се отказват от него и се опитват да наложат цензура на казаното, като изтриват критиките към тях и остават само позитивните коментари. Това според мен няма да продължи дълго, защото в един момент те ще разберат, че няма как да бъдат навсякъде и това тяхно поведение би било разрушително, потребителите имат глас и имат свой комуникационен канал. Ако в миналото всичко е оставало част от архива и е трябвало много време, за да се намери стара информация, то днес този фактор не съществува и само с написването на няколко думи всичко, което се е случило става достъпно за всеки.

Интернет разшири неимоверно възможностите за комуникация, диалог, обмен на мнения и информация. На едно място се събират огромно количество хора и ако по-рано е било трудно да бъдат чути, то днес получават глас и възможност за разпространение на идеите и вижданията си. В онлайн пространството хората се обединяват по сходни интереси и проблеми, а всяка по-голяма и по-добре организирана общност разполага с повече ресурси за постигане на определени цели, отколкото отделният човек.

Онлайн средата може да се нарече като алтернативна среда, в която потисканите гласове от съществуващата ограничена среда вече стават достъпни за всички, които имат интернет. Контролът вече не е възможен и това че онлайн средата се характеризира с автономност означава, че достъпът и участието са отворени за всеки.

Друга голяма възможност, която дава новото онлайн пространство е тази за взаимодействие с офлайн публичната сфера, което от своя страна прави много по-големи мащабите на днешната публична сфера и дава възможност хората да бъдат истински активни.

Онлайн средата може да се разгледа като безгранична база данни, в която може да бъде намерена информация по всеки един проблем и поставя участниците в равнопоставени позиции при разглеждането и търсенето на валидността на всяко едно твърдение. Това пространство макар и да съществува вече десетилетие е все още ново както за компаниите, така и за потребителите. Ето защо ставаме свидетели на едно поведение, което спира в някакви граници разгръщането на всички потенциални възможности. При онлайн дискусията може да съществува анонимност и липса на отговорност за изказаните мнения. Съществуват мнения, че огромният обем информация в интернет започва да променя механизмите на четене и мислене, правейки този процес все по-повърхностен . Друга слабост, която се изтъква е свързана с това, че значението на професионализма отслабва.

През последните 50 години светът става свидетел на еволюцията на комуникациите, както на феномена социални медии и мрежи. От ера, доминирана изцяло от вестниците, радиото, телевизията, медийната среда с гръм провъзгласява създаването на www. и превръщането му в най-бързия, пълен с живот, мигновен, интерактивен канал. Днес живеем във време, което е много любопитно, защото поколението, което помни медиите, ограничени до списания, вестници и няколко основни черно-бели канали след малко повече от 50 години съжителства с едно друго поколение на дигиталните деца, които „пътуват с интернет в джоба си“.

Технологичното развитие през 21 век променя общуването и начина, по който информацията се възприема, асимилира и препредава.

Онлайн медиите, в това число и социалните медии и мрежи лежат в основата на новата медийна среда, като се заражда една нова форма, събрала в себе си всички познати досега средства- текст, аудио, визия и видео. Всички те попадат на едно място чрез различни форуми чрез различни форуми, включващи блогове, уикита, социални мрежи, видео споделяне, социални мрежи, подкаст, съобщения и RSS. Тези социални инструменти се превръщат в част от ежедневието в развития свят и в по-малка степен това ще важи за развиващия се свят. Всичко това се отразява на начина, по който хората общуват един с друг, както на връзките в самата общност, така и с бизнеса и не на последно място с държавните институции.

Постоянно променящата се среда се превръща в една от най-обсъжданите теми в литературата и практиката на ПР. С развитието на средата, комуникацията преживява бърза и съществена трансформация, която от една страна практиците приемат, а от друга пренебрегват.

Прогресът в технологиите засилва ключовата роля и функциите на ПР като комуникатор. Онлайн комуникацията променя традиционните модели на авторитарно, централизирано отгоре-надолу, еднопосочно общуване към взаимносвързана, демократична, двупосочна симетрична дискусия. Оказва се, че някои практици не проявяват голямо желание и прекалено бавно адаптират традиционните методи към дигиталните стратегии.

Все по-намаляващата роля на йерархията в комуникацията води до разминаване на ясно открояващата се роля на производители и потребители, на медиите и тяхната публика.

Горепосоченото описание, рисува картината със своите слабости и силни страни, предизвикващи и възможности за ПР индустрията, както и необходимостта от по-нататъшното изучаване на променящата се среда.

След създаването на книгопечата, медийната среда се развива, паралелно с нея нарасва и ПР практиката. С постоянното развитие на средата и появата на все повече дигитални и онлайн платформи, стратегическата комуникация преживява съществена трансформация, която би могла както да отслаби, така и да засили позицията, която ПР индустрията заема, но тя както е предизвикателство, така е и платформа на възможностите.

Бележки:

[1] Negroponte, Nicholas. Being Digital,  p. 204

[2] Balnaves, Mark. Donald, Stephanie. Shoesmith, Brian. Media theories and approaches: a global perspective. Palgrave Macmillan, 2009

[3] Ferrarotti,  F. The end of conversation: the impact of mass media on modern society. Greenwood Press, 1988

[4] Johannesen, Richard. Ethics in Human Communication, Waveland Press, 2008

[5]  Macnamara, Jim. The 21st Century Media (r)evolution: Emergent Communication Practices. Peter Lang, 2010

[6] Meyer, Philip. The Vanishing Newspaper: Saving Journalism in the Information Age. University of Missouri Press, 2009

[7] Бошнакова, Десислава http://ebox.nbu.bg/mascom12/view_lesson.php?id=22

[8] Бошнакова,Десислава http://ebox.nbu.bg/mas_com10/view_lesson.php?id=120  

обратно нагоре