ДЕПАРТАМЕНТ МАСОВИ КОМУНИКАЦИИ
НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ
 
 
 
Образът на Европейския съюз в регионалната преса
доц. д-р Татяна БУРУДЖИЕВА
СУ ”Св. Климент Охридски
 
 
 
 
Процесът на присъединяване на България към Европейския съюз означава системно усилие за популяризация и постигане на разбиране за конкретните ефекти и резултати от политическите и икономически дейности, извършвани от всяка държава, кандидатка за членство. Той, следователно, е процес на информиране и разбиране, не само процес на преговори и икономически усилия. В крайна сметка успехът на това стратегическо начинание е зависим от способността на всеки един българин да се включи в него. Оттук е важната роля и значение на регионалните медии поради тяхната близост до всекидневието и проблемите на хората, както и поради тенденцията на превес на доверието (спрямо недоверието) към тях, която се отчита от години в социологическите изследвания. С други думи, информацията в регионалните медии се приема като “достоверната” информация.
Състояние на регионалната преса.
Достатъчни са само няколко цифри, за да докажем тезата, че регионалната преса е важен фактор в процеса на формиране на българското обществено мнение. От над 50 всекидневни и седмични издания се формира тираж над 250 000, което е равностойно на националното представяне. Социологическите агенции продължават да отчитат факта, че в провинцията българите си купуват, наред с националните всекидневници, своя вестник. Настоящето на регионалната преса обаче, още повече – нейното бъдеще, са белязани със сериозни проблеми. Естествено е в пазарните условия основната битка да се води за рекламодателите. В това отношение регионалната преса е подложена на силната конкуренция на националните издания, които в голяма степен преразпределят националния рекламен пазар и на местно равнище чрез своите регионални издания.
На така очертания финансов натиск изданията реагират различно, което създава и огромни диспропорции в тяхното качество и значимост. Състоянието на отделните местни издания се определя в огромна степен от състоянието и диспропорциите в развитието на българските региони. Така, част от регионалната преса изцяло е в състояние да се конкурира успешно като качество на печата и професионализъм с националните издания, но другата част прилича на архаичните заводски многотиражки. Липсата на средства влияе сериозно и върху способността на редакциите да поддържат добър журналистически екип, но най-вече – върху възможностите за достигане до актуална информация за действия на национално равнище.
Образът на Европейския съюз.
Посочените проблеми са само част от факторите, които определят конкретното състояние на образа на Европейския съюз в регионалната преса. На първо място, това е “отразен образ”. Публикациите, представящи процеса на присъединяване на България към европейските структури, са предимно свързани и произтичащи или от действието на проекти в съответния регион, или породени от публикации в националните медии. Самите регионални медии нямат собствена активност към темата Европейски съюз. Това, естествено, поражда втората характеристика на образа, който остава “институционален образ” – прекалено общ, недетайлизиран и на ниво обща политика. Там, където е мястото на конкретната и детайлизираща информация – регионалните медии, в които би следвало да се открие практическия ефект и въздействие на националната политика, такава не съществува. Разбира се, това е главно проблем на самите медии, които не превръщат темата за европейската интеграция в тема от българското всекидневие. Но това е и проблем на национално равнище, защото само системна медийна политика в тази насока би дала възможност да се реализира пълноценно комуникационната стратегия на правителството.
На трето място, това е “далечен образ”. Европейският съюз остава някъде извън всекидневния фокус и интереси на българските граждани. Той не е свързан с конкретни стъпки и действия, с необходимостта от конкретно знание и инициативи, а остава образ на “богатата Европа”, присъединявайки се към която ние очакваме само получаването на повече пари и постигането на по-висок стандарт. Как това ще стане, остава неясно. В подкрепа на подобни убеждения са повечето от материалите, защото те отразяват предимно “усвояване” на пари от проекти. Ефектът и резултатът, както и усилията, остава извън интереса и вниманието на аудиторията.
Опасностите.
Регионалната преса е във фокуса на внимание на самите европейски институции. Превръщането на Брюксел не само в институционален и символичен, но и в медиен център на Европа се отчита като негатив, който има като резултат фокусиране на негативния образ на Европейския съюз точно в регионалните медии на всяка една от страните-членки. Затова шестата Комисия в края на 2003 г. е натоварена с изработването на конкретни решения и програми за децентрализация на информационния поток и стратегическо изграждане на позитивен европейски образ в регионалните медии. Това, естествено, фокусира вниманието към тяхното развитие, подкрепа и насърчаване на формиране на капацитет.
В тези условия българската регионална преса има своите нови шансове и възможности. От една страна, да участва реално и пълноценно в процеса на интеграция на страната ни в Европейския съюз, а от друга – самата тя да се възползва от възможностите и перспективите, които Европа предоставя за развитие на регионалните медии.
 
Теми    Брой публикации    Отразени теми    По проекти
Преговорен процес    186    169    17
Европейски програми    162    25    137
Материали, повишаващи конкретно знание    37    2    35
 
Вместо заключение, искам да представя на вниманието ви данните от наблюдение на над 28 издания в основните градове на страната, проведено за периода май 2003 – май 2004 г. Общо са анализирани 375 материала, публикувани през този период по теми, свързани с представянето на Европейския съюз и с проблеми, характерни за предприсъединителния процес.