Образът на България в реторични изяви

на ръководители в Европейския съюз

д-р Иванка МАВРОДИЕВА,

СУ “Св. Климент Охридски”

 

 

 

 

 

В началото на това проучване бе застъпена хипотезата, че образът на България, изграден в речите на ръководители в Европейския съюз (ЕС), не е единен и статичен, а динамично променящ се в резултат на действието на екстрареторични фактори (политически условия, нормативна база, социален статус на ораторите и др.). Първоначално интересът бе насочен само към речи на ръководители на институции на ЕС, но впоследствие при търсене на източници се разшири обхвата и за да се направи съпоставка, бяха включени и речи на представители на държави-членки на ЕС.

Образът на нашата страна в ораторските изяви се изгражда при прилагане на различни подходи от говорителите като те винаги изхождат от контекста (политически, геополитически, исторически). При представяне на България в геополитически план “обективът”, планът на “заснемането”, се премества от общото към конкретното, от континента към региона и държавата, т. е. Европа, Югоизточна Европа и Балканите. В хронологичен план опозицията преди и сега е в относително кратък отрязък от време като за водораздел най-често се взема 1990 г.

Преди образът на България да бъде “оповестен” пред конкретна аудитория в избраната реторична форма, той се изгражда след като са преминати предварителни етапи и са формулирани ясно цели за въздействие. Етапите следват така: политически норми  на ЕС → критерии за разширяването → институционални очаквания → мониторинг и анализ на държавата-кандидат. Необходимо е да се изясни следното: политическата нормативна рамка не е застинала, напротив, в нея се правят корекции и промени, които рефлектират върху определянето на критериите и оттам отново стартира процеса → анализ и мониторинг, ревизиране на образа и промяна на решението в посока определяне на срокове за приемане на държавите в семейството на ЕС. Декларираното желание на държавно равнище за присъединяване се удовлетворява, ако образът, формиран след мониторинга и експертния анализ в ЕС, съвпада в максимална степен с институционалните окачвания. Следователно визията за държавата-кандидат се изгражда от пъзели при използване на сложен обектив.

Образът на България в институциите на ЕС е различен във времето, той се променя и служи за основа за вземане на решения. Ето защо визията на нашата страна не се създава с естетическа функция при доминиране на епидейктическото красноречие чрез възхвала. Утилитарната насоченост на анализите изисква изграждане на актуален, обективен и пълен образ, който ораторите представят както пред институции на ЕС, така и пред аудитории, съставена от българи. В това проучване се акцентира на речи пред български публики като представяната картина има за цел въздействие в няколко посоки. Първата е промяна на нагласите, например изграждане на симпатия, заинтересованост към евроинтеграцията, преодоляване на резерви и предубеждения. Втората посока е интеракция, когато аудиторията е оторизирана да взема решения, например парламентът, който като законодателна институция участва в определянето на посоките на външната и вътрешната политика на България.

Преди да се подходи към анализите, е необходимо да се подчертае, че представители на институции в ЕС, както и политици от държави-членки на съюза, предпочитат да използват различни комуникационни канали, както устни, така и писмени. Ето защо те произнасят речи пред конкретна аудитория  и същевременно отравят официални писмени документи, когато трябва да представят позициите на Съюза.

Образът на нашата страна в реторичните изяви на ангажирани в дейността на ЕС политици и ръководители зависи и от статуса им, както и това доколко те представят България само от положението им на служебни говорители и не се отклоняват от институционалната рамка или влагат и лична позиция. Анализът на речта на Руиш Гонзага Ферейра представя доказателства в тази насока. Португалският дипломат до известна степен изгражда романтично-идеализирана картина в ретроспективен план, включвайки и аналитични и критични моменти. Представяната книга е със заглавие “Революция на Изток. Един португалец в София.”, което до известна степен предопределя избора на реторичен стил при говорене пред благоразположена аудитория от симпатизанти на евроинтеграция на България. Фактът, че ораторът е дипломат в България до 1997 г., който представя държава-членка на ЕС в период на промени, също влияе при избора на подход за изграждане на образа на България. Реторичният подход при проучване на текста дава достатъчно основания да се изкаже становището, че се смесват институционалното и личното: Трябва да ни призная, че се чувствам объркан от топлото приятелско отношение…, За мен е особено трогателно и съм развълнуван до дъното на душата си, че Клубът на приятелите на ЕС се сети за мене в този час… При представяне мотивите за написването и творческия й процес Ферейра използва сравнителния подход, съизмерва България и Португалия в епидейктически стил, прилага метафори и приповдигнатост в изказа: Важно е, защото то свързваше две страни, два съдбовни опита, които носеха в себе си семената на бъдещето и надеждата, на повторното начало на съдбините, дело на ръцете на техните народи, каквито са си ги пожелали…Следвайки този стил, ораторът представя България чрез патетика, ефективно изградена при използване на епитети, архаизми, лексеми с позитивно значение: Това е труд на благоговение, посветен изцяло на българския народ, който труд написах воден от надеждите, които го озариха на 10 ноември, през необикновените дни на 1990, 1991 и 1992 г., които ще останат златни години в новата българска демокрация, когато по чистота на стремежите и намеренията политиката все още не беше направила петна.

Друг е подходът на премиера на Република Гърция Костас Симитис при произнасянето на речта му пред академична публика. Той изхожда от позицията, изградена върху два стълба, добре балансирани в реторичната му изява: че е министър-председател, първо на съседна държава; второ на държава, която е член на Европейския съюз.

Това развитие е благоприятно за моята страна, тъй като за първи път Гърция, която е пълноправен член на Европейския съюз, ще бъде редом със свой пряк съсед във Форум на Съюза , съсед, с когото ние споделяме в най-голяма степен общи интереси, опит и ценности и възгледи за бъдещето на Европа и за международната система като цяло. Оптимистичният тон в прогнозите е доминиращ в речта като се изтъква ролята на Гърция и позицията й в целия процес на разширяване на ЕС и конкретно позицията й спрямо България: Както знаете, на Европейския съвет в Лакеен решихме, че Съюзът ще подпомогне България с цел да се ускори процеса на хармонизиране, така че присъединяването да стане факт възможно най-скоро. Аз мога да Ви уверя, че Гърция ще настоява за ранното присъединяване на България. Симитис предпочита насочването на обектива от мащабния план към близкия като винаги се придържа към геополитическите параметри и постоянно поддържа тон на умерен оптимизъм по отношение сроковете на приемане на България в ЕС. Той декларира, че Това е важен момент за Европа, за Балканите, и разбира се, за България.; Ние вярваме силно, че е в интерес и на Европа, и на Гърция, България да влезе в Европейския съюз възможно най-скоро. Ораторът използва и един друг ракурс – приемането на нашата страна в ЕС не се разглежда изолирано от присъединяването й към НАТО: Поради всичко това, Гърция последователно подкрепя ранното присъединяване  на България към Европейския съюз и Атлантическите структури.

В речта на гръцкия държавник се съдържат аргументи, които имат за цел да убедят, че разширяването дава редица предимства за региона и ги представя на плоскостта на ценности – демокрация, стабилност, просперитет, висок жизнен стандарт. Въобще не може да се говори за патетика, а за изграждане на образ в едри щрихи, но реалистичен, при който прогнозите са съчетани с пожелания и към България, и към ЕС. В много първични конфликти зони, включително Балканите, перспективата за разширение на Европейския съюз помага да се постигне стабилност…; От друга страна, разширяването означава, че страните-кандидатки ще се присъединят към една икономическа зона, която се радва на по-висок жизнен стандарт, по-ефективно разпределение на ресурсите, по-висока степен на продуктивност и по-висока степен на човешки и физически ресурс.

В тази реч образът на нашата страна е представен наистина реалистично при използване на конкретни и доказани данни от авторитетен източник (доклад на Европейската комисия). Посочени са критерии и представата за нашата страна е през призмата на нормативната база на ЕС и дефинираните критерии: Както отбелязва последният доклад на Европейската комисия, България направи значителни стъпки по процеса на хармонизиране на своята социална и икономическа система с изискванията за членство в ЕС. В своето мнение от 1997 година, Комисията стига до заключението, че България е изпълнила политическите критерии на Копенхаген. Оттогава насам, България постигна значителен напредък в по-нататъшното консолидиране и стабилизиране на онези институции, които гарантират демокрацията, законността, човешките права, уважението и защитата на малцинствата.

“Българската икономика нараства с 5,8% през 2000 г., която е най-високият показател от времето на икономическата криза през 1996-1997 г.

В речта си гръцкият премиер прави обобщения при представяне на образа на България като извежда оптимистичните прогнози на основата на реален и обективен анализ: България е близо до функциониращата пазарна икономика.; Българската макро икономика навлиза в своята четвърта година на стабилни условия, постигайки задоволителни успехи а макроикономическо представяне.

Различен е образът на България в словото на Ханс ван ден Брук, който като член на Европейската комисия, говори пред академична аудитория във време след промени в обществено-политическото пространство. Сложната ситуация е представена както с несъдържащи емоционална експресия словосъчетания, така и с конотации на реално протичащите процеси. Това не е моментна снимка, а картина, изградена след задълбочен анализ на ситуацията, като представянето е доста детайлно и същевременно всеобхватно:  мирната смяна на властта, труден етап на прехода, договаряне на стенд-бай споразумение с ЕС.  Желателната бъдеща картина на България е изградена по подобен начин, чрез термини и лексеми с позитивна конотация, без метафори и преносни употреби: радикални реформи, няма алтернатива на радикалните реформи, България ще придаде осезаема форма на промяната, конструктивна политика, добросъседски отношения. Основният ракурс е оптимистично-прогностичният като реалистичното не се размива. Ораторът изхожда от статуса си в ЕС и не привнася никакви лични оценки и емоция в реторичната си изява. Той представя както настоящата ситуация в България, така и прогнозираната желателна бъдеща картина на България, която да покрива критериите и институционалните норми на ЕС.

Ето защо условният до голяма степен изказ се оказа уместен и ефективен за реализиране на ораторските цели: Трябва да се направи огромно усилие за извършване на приватизацията, преструктурирането на предприятията, банковия сектор, пресктруктуране на селското стопанство и на енергийния сектор в България”. Ханс ван ден Брук препоръчва да се приеме програма за реформи; уточнява, че България се нуждае също от диалог с профсъюзите и работодателите, както и от откровена, открита размяна на мнения между правителството и народа. Изхождайки от ценностите на утвърдените демокрации и същевременно недопускайки наставничество, Брук представя желателната бъдеща картина в политически план при една деликатна ситуация при смята на властта в България : Европейската политическа традиция цени особено много ролята на лоялната опозиция, която е бдителна и критична и своевременно защитава правата и интересите на хората. Ханс ван ден Брук не пропуска детайли при представяне на България през погледа на Европейската комисия и засяга болезнени въпроси като блоковете І-ІV на АЕЦ “Козлодуй. В тази реч представата за страната се изгражда и чрез споменаване на конкретни имена, чрез персоналния политически имидж на президентите Желев и Стоянов, на служебния премиер Софиянски, обаче деликатно не са споменават политически партии. Указанията и пожеланията също са поднесени в елегантен стил: “… аз вярвам, че България се е присъединила към традициите на политическия живот в Европа…”

Геополитическият и сравнителният план не просто се съчетават при оценяване ситуацията в страната, те се представят като обективен подход: Молбата на България за членство в ЕС, както и молбите на другите кандидати от централна и източна Европа, се оценяват понастоящем от Европейската комисия. От цитата е видно, че изходната база е политическата институционална рамка и този подход се спазва и когато се представят бъдещите решения и възможното като перспектива пред България: Официалното ни “становище” ще бъде съобщено скоро след приключване дейността на Междуправителствената конференция в Амстердам през юни т.г.; Комисията прави преглед на възможностите на всеки кандидат в съответствие с критериите, изработени от срещата на най-високо равнище в Копенхаген през 1993 г.”

Следователно образът на Република България през погледа на члена на Европейската комисия е в представен в оптимистично-прогностична рамка.

За друг ъгъл на представяне може да се говори в речта на Гюнтер Ферхойген, комисар по въпросите на разширяването на Европейския съюз, произнесена пред български парламентаристи. От една страна не може да се отмине факта, че това е епидейктика, която предполага възхваляваща и/или порицаваща функция, а от друга – че представител на ЕС представя позицията си пред аудиторията, която е оторизирана за взема решения по въпроси от областта на вътрешната и външната политика.

Ферхойген представя както настоящата картина на България, пречупена през обектива на институционалните норми и критерии за присъединяване, така и една бъдеща картина, която обаче не е пожелателна, а задължителна да бъде изградена вече от страна българските политици. Като аспекти на постиженията на България посочва емблематични визити на най-високо равнище като: Парламентарната асамблея на НАТО, представители на Съвета на Европа и в реторичен план представя посещението на главата на Римокатолическата църква –  самият папа стъпи на българска земя.

Хронологичният и сравнителният подход са предпочетени при съставяне на образа на нашата страна. Гюнтер Ферхойген в контекстуален план използва не толкова антонимите, колкото контрастна като реторична фигура, за да представи променения в положителна посока имидж на България. Той се опира на термини, представящи две различни обществени, политически и икономически системи като ги представя в една ритмизирана композиция в паралелни структури: комунизъм – демокрация, противник-партньор, икономика: централно планирана – пазарна. Същевременно в сбития, но доста обхватен образ, отсъства патетиката: България направи успешно предоха от комунистическа държава към свободна и стабилна демокрация, от противник по времето на студената война до солиден партньор, от централно планирана икономика към постепенно въвеждане на принципите на свободния пазар.

Отново както и при другите оратори, комисарят по разширяването, използва геополитическия план при визиране на България: Разширяването означава стабилизация на новите демокрации от централна и източна Европа, политическа и икономическа стабилизация, вътрешна и външна стабилизация.”

Докато в първата част на речта си преобладава обзорът в позитивен план за постигнатото, във втората част се появяват критичните моменти, както и предписващите и указващи изрази за трансформиране на България в посока доизграждане на такъв имидж, който ще бъде оценен като позитивен от ЕС и ще повлияе за вземане на решение за приемането й. Ферхойген говори за програмите ФАР и САПАРД, за АЕЦ “Козлодуй”, за предприсъединителни фондове и тяхното усвояване. Комисарят по присъединяването демонстрира информираност като съобщава, че говори пред българския парламент по време на заседание, в което се обсъжда законопроекта за омбудсмана. Отново образът на България не е представен чрез политически партия, отсъстват и имена на конкретни политици. Умереният тон и използването на обобщаващи думи, а не на конкретни държави допринася за омекотяване на изказа при проектиране на бъдещата визия на България и мястото й в ЕС. Ферхойген в стила на епидейктиката, използвайки бързо и лесно декодиращи се метафори, изказва увереност, че тези страни отново ще се върнат отново в европейското семейство на народите.

В тази реч епидейктическото се проявява и с двете си възможни функции – похвала и порицание и в още един план – представяне на ценностите и убеждаване в тях на конкретна аудитория. Показателно за това е заключението на речта на Ферхойген, в което той използва механизма на идентификацията, както и анафората, за да акцентира на ценностите, които са в основана на нормите и критерии: Европа, основаваща се на принципите, които всички ние споделяме – свобода, демокрация, спазване на човешките права и върховенството на закона. Европа на солидарността между народите, която зачита богатата история, култура и традиции на нашия континент. Очаквам да видя България част от този Европейски съюз.

Проучванията на речите дават основания да се направи обобщението, че може да се говори за четири плана на представяне на България, а именно:

•    романтично-идеализиран с аналитични моменти;

•    реалистичен с елементи на пожелателност;

•    оптимистично-прогностичен;

•    обективен при включване на проекции за перспективите, възможностите при спазване на насоки и препоръки от ЕС.

Освен това ораторите винаги изхождат от контекста (политически, геополитически, исторически), често представят образа в хронологичен и компаративен план. Следователно може да се говори за динамично променящ се образ в резултат на действието на екстрареторични фактори, които дори когато са известни като брой в теоретичен план, не са константна величина в практическото им проявление. Представянето на визията на институциите на ЕС пред публика винаги е предхождано от политическа нормативна рамка, от критерии, които подлежат на промени и корекции. Реторичните изяви са инструментът, чрез който образът на България се представя пред аудиториите, ето защо те изпълняват функциите да променят нагласите и да подтикват към интеракция. Следователно при ефективно въздействие върху публиките са възможни решения и действия, които да допринесат за промяна на имиджа на България пред институциите на ЕС и оттам до вземане на решения в полза на държавата-кандидат. Следователно реториката на ръководителите на институции на ЕС играе различни функции, сред които информативна, прескриптивна, въодушевяваща, но е и апологетична.

Ключови думи: реторика, Европейски съюз, политическа нормативна рамка, динамично променящ се образ на България.

Библиография:

1.    Европейска интеграция и интеркултурна комуникация, ред. М. Златева, Т. Петев, О. Спасов, ФЖМК, С., 2004 г.

2.    Европейска интеграция и медии, книга втора, Проект Темпус, С., 2000 г.

3.    Калоянов, Р. Разширяването на ЕС и шансовете на България, сп. Европа 2001, бр.2/2003, 7-10.

4.    Караиванова, П. Президентското послание като жанр на политическата комуникация, сп. Пъблик рилейшънс и реклама, 1997, бр.1 (5), 32-33.

5.    Публична комуникация и европейска интеграция, съст. М. Златева и Т. Петев, Пловдив, 1999 г.

Изследвани източници:

1.    Реч на Гюнтер Ферхойген, Комисар по въпросите на разширяването на Европейския съюз,  в 39-то Народното събрание на 30 май 2002 г.

2.    Слово на Ханс ван ден Брук, член на Европейската комисия, на тема “Подкрепата на Европейския съюз за реформите в България”, СУ “Св. Кл. Охридски”, 18 март 1997 г.

3.    Реч на Костас Симитис, министър-председател на Република Гърция, на тема “Значението на разширяването на Европейския съюз на Балканите, произнесена в СУ “Св. Кл. Охридски” на 22 януари 2002 г.

4.    Реч на Руиш Гонзага Ферейра, посланик на Португалия в София до 1997 г., произнесена на срещата на Клуба на приятелите на Европейския съюз по повод публикуването на книгата “Революция на Изток. Един португалец в София”, Централен клуб на Народната армия, 24 ноември 1997 г.