ДЕПАРТАМЕНТ МАСОВИ КОМУНИКАЦИИ
НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ
 
 
 
Международният лобизъм и България
в процеса на присъединяването ни към ЕС
ас. д-р Росен К. Стоянов
 
 
 
Несъмнено всички в тази аудитория имат обща представа всъщност означава терминът лобизъм и какво представлява работата на лобистите. Макар и не много развита в съвременна България тази комуникационна техника е предназначена основно за промяна на нагласи на трети лица от името и за сметка на да го наречем поръчителя.
Създаването на доброжелателност, подкрепа, съчувствие за дадена кауза, осигуряване на единна позиция по даден въпрос, подтикване към конкретни действия, следствие на убеждение, доказателства и разговори – това в най-общи линии е основната задача на лобистът.
Всъщност добрия ПР разчита на сходни ефекти и последващи действия – всяка институция например се стреми да изгражда добра атмосфера в отношенията с аудиториите си, да създава условия за взаимно разбиране и единност на мненията. Успешните ПР специалисти търсят осигуряване на съпреживяване като принципната идея и крайната цел е постигането на разбиране, съпричастност и съгласие между отделните публики и споменатата организацията.
Необходимо е печеленето на привърженици и създаването на доверие, като за целта основно е средството убеждение.
Не само на пръв поглед общите черти и принципи на действие в тези две комуникационни дейности са причина да занимавам уважаемата аудитория с този въпрос.
От чисто практическа гледна точка бих желал да разгледаме няколко примера, които надявам се ще породят не един и два въпроса и ще станат основа за съдържателна дискусия, но и ще ни доведат до конкретни и полезни изводи.
Свобода за българските медици в Либия! – известен наш шоумен си постави реалната, но фактически останала без отглас и почти неразбрана и дори напълно невидима за обикновения зрител задача, да покаже единната позиция на цялата ни нация пред европейската и световната общност (по време на бенефиса в чест на Христо Стоичков в Барселона).
Една добра идея, останала без отзвук – испанската телевизия, която транслираше въпросната футболна среща даваше по време на цялото изпълнение на Слави Трифонов общ план на стадиона, като в самия край, когато песента свърши в кадър влезе нашия човек и то само за секунда-две. Определено испанците си имат оправдание за тази си позиция, да не забравяме колко мюсюлмани живеят в Испания, както и проблемната провинция на баските.
Но като казах баските – ето и един нагледен пример за успешното прокарване на една идея. Мястото е Франция, събитието – ежегодната колоездачна обиколка Тур дьо Франс. И не само, че покрай колоездачите по продължение на целия път и особено в южна Франция и в Пиренеите се виждат оранжевите фланелки на въпросните поддръжници, но и един от най-добрите отбори на шампионата е спонсориран от баска фирма, а на екипите отзад гордо стои надписът – Pais Basque (”Страна на баските”). И това го вижда целия свят.
Българско ли е киселото мляко? Кисело мляко ли да го наричаме или yogurt?
От екрана на телевизионните ни приемници една френска фирма искаше да убеди нашите деца, че онзи млечно кисел продукт в хладилника се нарича йогурт и не само това – наглостта на някои рекламодатели и алчността на някои рекламисти достигна дотам, че на малки и големи биваше разказвана приказката за хановете, които препускали из Европа докато млякото се заквасвало, за да го нарекат после йогурт.
Представете си какво би се случило с онзи ПР специалист дръзнал да представи пред руската аудитория всеизвестната марка Lego като създател на матрьошката например, и какви биха били продажбите на този пазар на спомената фирма следствие на такава меко казано не добре измислена кампания.
Наистина, някои би казал – с големите нации грешки не стават.
Добре нека тогава дадем друг пример – дали Coca-Cola, ще рекламира продуктите си във Финландия с твърдението, че дядо Коледа е швед? Или норвежец, а не лапландец. Със сигурност не.
Вярно, че всеки трети мобилен телефон в света е Nokia, но проблемът за запазване на националното богатство, културната идентичност си остава за сметка на онези, които не се борят за него.
За туристите и онези непросветени пътешественици, които не са проявили необходимия интерес е задължително да определим къде точно в Европа се намира България. На Балканите, и то от 1300 години? Не. В Югоизточна Европа, на един от трите европейски полуострова? Също не. Или може би, както твърдят успешните ПР-мени – всичко е просто – на европейците и на света трябва да кажем, че България е на север от Гърция!
И това разбира се го казвам със съжаление за такива ПР-мени.
Казано бе за българския чадър, за папата, за всички негативи и насадени в съзнанието на европейците стереотипи, с които трябва да се пребори страната ни по пътя на присъединяването ни към ЕС. Но не един и два са примерите, когато именно скандалното и абсурдното дори са били използвани, за да се защитават национални приоритети, а оттам и да се създава образ на нация, народ или държава.
Може да звучи цинично, но това в съвременния свят означава практично. Изпуснати бяха не един и два шанса в международното политическо и медийно пространство да се говори продължително и с добра нотка за България.
Кризата със заложниците ни в Ирак – има ли криза и единна държавна политика? Защо продължават да пътуват наши шофьори натам? Достатъчно ли е външния министър на България да помоли работодатели и работници в бранша да прекратят бизнеса си в и към Ирак?
Да споменем и за единственият държавен глава, посетил войниците на своята държава в Ирак за когото се разбра, че е там още по време на пребиваването му, което и доведе до реална опасност за живота му.
Инцидентът с корабът Хера. Трагедията с децата в река Лим.
В крайна сметка задачата за привличането на наша страна на единомишленици, създаването на атмосфера на съпричастност и подкрепа не винаги е въпрос на държавна политика и огромни финансови средства. Нито на добра реклама и предварително проиграни кампании. По-скоро важно е да се отстоява винаги и навсякъде единна позиция, да се прокарва един на визия, усилията да се съсредоточават около ясни, лесни за преглъщане и конкретни послания.
Тази комуникационна техника някои наричат международни пъблик афеърс. Става дума всъщност за наемането на ПР фирми за промотиране на държавния имидж в чужбина се превръща в неотменима и необходима част от съвременната дипломация.
Това стана и през 1991 г., когато САЩ наеха Hill & Knowlton за доказване правотата и необходимостта на военната интервенция в Ирак, носеща името Gulf War.
След атентатите в САЩ, обявените за подкрепящи тероризма Пакистан и Филипините наемат Weber Shandwick през 2002. Пакистан плаща на Sterling International Consulting Group, за да създаде благоприятен имидж на страната в САЩ, Филипините използват услугите на Rhoads-Weber Shandwick Government Relations за улесняване на контактите си с Пентагона.
От своя страна Саудитска Арабия наема Qorvis Communications за прокламиране на усилията й в борбата срещу тероризма и за да “вмъква” про-саудитски дописки и статии. Харчат около 14.6 милиона щатски долара само за периода април-септември 2002 г. В конгреса на САЩ за кралството е наета и лобира друга комуникационна агенция – Paton Boggs.
Лобирането трябва да започне в самите нас – убеждението, че сме и ще бъдем, че имаме не само потенциал, но и възможността ефективно да го употребяваме. Едва тогава можем да си позволим скъпо струващи кампании. И едва тогава можем да се надяваме, че ще убедим някой друг да ни помогне и да бъде с нас.