Образът на България в страните на  ЕС

Нели ПАНДИЛОВА

Студент, степен бакалавър, PR

Нов български университет

 

 

 

Що е то интеграция и има ли тя почва у нас?

Процесът на европейска интеграция продължава вече няколко десетилетия и през този период е имал различни мотиви, цели и движещи сили. Исторически започва, като споразумение между държави, което постепенно еволюира в общо икономическо и културно пространство, а сега се търсят и измеренията на  едно общо институционално пространство. Когато се говори за интеграция, трябва преди всичко да се проследи какво и защо се интегрира. В началото Европейският съюз представлява междудържавно икономическо споразумение, но то постигна инициирането на интеграционни процеси в културен и обществен план. Абсурдната идея за момента успява, макар процесът на интеграция да не е гладък и лесен. Самите европейци разбират, че образуването на общо икономическо и културно пространство отговаря на техните интереси като граждани и личности, разширява хоризонтите на личната им свобода. Тъкмо в това се състои и съществената особеност на втория етап на европейска интеграция – формиране на съюз на граждани, а не на държави.

Има съществена разлика между интеграция на лични интереси и разбирания от една страна, и интеграция на институции от друга.

По тази тема може да се пише и каже много. Едно е ясно, след Копенхаген, България без съмнение е част от Европа. Ако доскоро западноевропейците се отнасят сравнително скептично към българите и “българското” и си позволяват да ни разпознават само по феномена “българска футболна изненада” и да цитират името на Стоичков, както и странната “българска супа” таратор, то след действията на България да стане пълноправен член на европейската общност, най-малкото заслужаваме да ни се засвидетелства малко уважение и внимание.

Стремежът на България да се впише в интеграционните рамки на Европа има силна практическа мотивация и дълбоки исторически предпоставки. Културно, битово, исторически и политически, България принадлежи на европейската цивилизация. Държавна организация, възникнала толкова рано, като българската, определя някои специфични цивилизационни насоки на развитие за европейското общество.

След края на Студената война, пред страната се открива исторически шанс да се присъедини в организационно и структурно отношение към европейската идентичност. Исторически обусловеното изоставане в политически и икономически план, може да се преодолее посредством присъединяването ни към европейски структури, доказали своята ефективност. Свързването на България със Съвета на Европа и Европейския съюз носи редица предимства за осъществяване от една страна, на национално-отговорна политика и реализиране на национални интереси, от друга ще допринесе за изграждането на обединена Европа. В конкретен план това означава един общ пазар на труд, капитали, стоки и услуги, при това най-регулираният и защитен пазар в света. Подписването на Европейското споразумение за асоцииране на България към Европейския съюз създава договорно-правна основа за разширяване на политическите и икономически “граници” на страната.

В България вече са създадени необходимите условия за прилагане на общностното право на Европейския съюз. Социалната политика в България е насочена към повишаване на жизненото равнище на населението, увеличаване и съхраняване на заетостта, осигуряване на достъп до социални услуги и социална защита. По този начин все повече българи, особено младите се стимулират да се почувстват първо европейци, второ българи. Отварянето на пазара на труда в България, като ефект от интеграционните процеси, довежда до една по-голяма мобилност на българското население, което от своя страна има отражение върху формирането на културни ценности в българското население, междукултурен обмен и сътрудничество, както и пряко стимулиране на националното самосъзнание и рекламирането на българските постижения. Осъзнаването на българина в контекста на европейската нация, означава да се влага повече емоция и смисъл в изречението: “Аз съм българин!”. Присъединяването ни към Европа, преодолява негативизма, натрупан през годините с реални или въображаеми държавни “грешки” като убийството с чадър и покушението срещу папата, като ни изважда от черния списък на страните с неустановен политически профил на международната сцена и поражда едно естествено любопитство към “българското”. Споменаването на името “България” помага да се осъзнае спецификата на българщината, извън контекста на балканска държава (синоним на размирна зона с неблагоприятен икономически и политически климат). Пропорционално на нарастването на задълженията и отговорността на обикновените граждани, съобразно обновените изисквания на средата, в която се развива българското общество, започва постепенно да се изчиства негативния етикет, с който върви определението “българин”, “българско” – престъпник, терорист, корупция и др. негативни явления.

Отварянето на границите на България и излизането на европейския пазар на услуги, направи от дейности като селското стопанство (българската селскостопанска продукция заема 25% от общия ни износ за Европейския съюз и може да се похвали с подобрен достъп на този пазар) и туризма, приоритетни насоки и печелившо решение за наболели български проблеми. В момента се ползваме от преференциални условия на субсидиране от  една страна от страните членки в ЕС, от друга  сме заплашени от съответни санкции по отношение неправомерното замърсяване на околната среда от българска страна.

Задействането на схемите за либерализация на взаимната търговия през 1994 г.довежда до бързо увеличение на взаимния стокообмен. Европейският съюз в момента е най-сериозният търговски партньор на страната, на който се пада половината от външната ни продукция. Статистическите данни (2000 г. са последните цялостно обработени данни) сочат, че България е реализирала износ за Европейския съюз в размер на 2 686,80 млн. евро, което прави 51,1% от общия износ на страната. Превръщането на България в зона за свободна търговия оказва благотворно влияние върху икономическия растеж на държавата и е основа за възвръщаемост на вложените в производството и търговията средства.

Взаимоотношенията на страната със Съюза очертават следните постижения и положителни промени за България:

•    Стабилност на институционално равнище (гаранция за спазване на законността и правовите рамки в страната).

•    Функционираща пазарна икономика.

•    Способност за формиране на гражданско самосъзнание.

•    Отваряне на България към света.

•    Способност да се поемат задължения от всякакъв характер и да се планира  глобално.

Ясно е, че пътят, който ни предстои да изминем ще бъде дълъг. Освен положителните насоки на една такава крупна промяна, има и някои негативни последици за България. Може би ще станем доста “по-послушни”, но това ще е цената, за да живеем в максимално добри социални условия при гарантирана защита на общочовешките ни и граждански права. Обвързването ни с международни съглашения и структури, ни изправя пред необходимостта да отчетем факта, че ставаме външна граница за европейския съюз, което от своя страна ни изправя във фокуса от една непрекъсната заплаха на негативно отношение отвън и обект на терористични атаки.

 

Използвана литература:

1.    Динков, Динко. България в европейската интеграция. – София: ИК БМ, 2002.

2.    Калоянов, Радостин. Разширяването на ЕС и шансовете на България // Европа 2001, 2003, № 2, с.7-9.

3.    Карадимов, Никола. България след Копенхаген // Европа 2001, 2003, № 1, с.11-14.