Участие на Република България

на международни панаири, изложби и изложения

Валя ПОПОВА

Сп. Exposition

 

 

 

Търговските панаири, изложбите и изложенията имат общи корени от древността, когато разделението на труда налага необходимостта хората да потърсят начини за набавяне на липсващите им продукти.

Обикновено по повод на големи религиозни празници през средновековието се организирали тържища в селищата, разположени на важни международни пътища, които привличали множество посетители от близки и далечни страни. Хората посещавали тези базари, отсядали в градовете и предлагали разнообразни стоки. На тези събития, освен търговията са се обменяли и развивали идеи, което е превръщало тържищата в своеобразен форум, на който се създавали благоприятни условия за изграждане на взаимно доверие и приятелство между различните народи и култури. Те имат своята роля като място за обучение и инструмент за популяризиране на разбирането за развитието на света.

През 1851 г. в Лондон се организира Първото световно изложение за “Промишлени изделия от всички народи”. To e резултат на стремежа да се демонстрират достиженията на индустриалната революция в съчетание с артистичния и интелектуален потенциал на човечеството, да се създадат нови икономически връзки, и се подпомогнат фирмите при осъществяване на свободната търговия.

С развитието на техниката и революционните изобретения през 19 век, изложенията неизбежно предизвиквали и сблъсък на интереси, често в резултат на лошата организация. Нередки били случаите, при които правителствата-домакини на изложения били поставяни в конфузна ситуация, поради нерегламентираното разпространение на показаните продукти. Опитът и защитата на интереси все повече налагал всички заинтересовани страни да се съберат заедно и да обсъдят правила, които да решат възникващите общи проблеми и да създадат гаранции на изложителите.

Така в началото на 20 век, се създават две международни организации, които дефинират различията и определят правилата за организиране и провеждане на световните изложения и на търговските панаири – Бюрото за световни изложения (BIE) и Съюза на международните панаири (UFI).

Идеята за учредяване на БИЕ е на Франция от 1907 г. През 1912 г. германското правителство поема инициативата да събере заинтересованите правителства за изработване на регламент за организиране и провеждане на световните изложения. Основите на международна конвенция регулираща световните изложения се полагат на дипломатическата конференция в Берлин. Ратифицирането на този документ се спира от началото на Първата световна война. Но на 22 ноември 1928 г., на конференция в Париж, делегати от 31 държави подписват  първото споразумение, свързано с организацията на световните изложения.

На 15 април 1925 г. в Милано  20 водещи европейски панаира основават ЮФИ.  Идеята и целите, които Съюзът си поставя при своето учредяване е да се обединят усилията на организаторите на международни панаири за създаване на условия за по-бързо възстановяване на европейската икономика след Първата световна война. В съответствие с разрастването на дейността и като отражение на развитието на изложбената индустрия ЮФИ разшири своя обхват и към настоящият момент е съюз на организатори на търговски панаири, собственици на изложбени центрове, асоциации на фирми от изложбената индустрия и техни партньори.

Развитието на изложбената дейност в България датира от 12 век, когато във Велико Търново се организира ежегоден събор/тържище, който се посещава освен от българските занаятчии и от чуждестранни търговци.

В средата на 19 век най-големият панаир в страната е Узунджовския, който е бил добре организиран и най-известен в региона.

За участието на България в световното изложение в Чикаго през 1893 г. са написани само няколко реда в “Книгата на изложението” на Хуберт Банкрофт, стр.218-219. Там се подчертава, че страната “е показала добре подбрани образци не само от фабриките, а и от селското стопанство, празнични национални носии, официални облекла и униформи на военни. Представените мостри от земеделски продукти, розово масло, вино, тютюн, коприна и ръчно изработени платове, включително и килим, големи свещи за храмовете и религиозните обреди показват някаква форма на индустрия или национален живот.”

Този коментар показва, че Българската експозиция е постигнала целите си – да се говори за Българската държава след Съединението, независимо че все още не е официално призната от великите сили. Всъщност с тази идея е организирано и Първото българско земледелческо –промишлено изложение в Пловдив една година по-рано през 1892 г.

Участията на България на международни панаири, изложби и изложения винаги са били израз на приоритетите в политическото и икономическото й развитие. Решенията са се взимали на правителствено ниво (с Постановления на МС), на база на двустранните отношения на държавата и стратегия за развитие на стопанската й структура. Тази практика бе прекъсната след 1991 г. и частично възстановена  след 1998 г.

Организацията на участията на България на търговски панаири и изложби в чужбина се осъществяваше по следната схема:

1.    Министерство на външната търговия (икономиката) изготвя концепцията за участието, в която се включват целта, визията, групите продукти и услуги, които ще бъдат представени, основни мероприятия и срещи на нивото на делегациите от българска страна, на база на политическите и икономически приоритети за развитието на страната. Определят се панаирите и изложбите, в които България ще участва по страни. Разработва се бюджет за обезпечаване на цялостната подготовка и провеждане на участията, и след утвърждаването му с Решение на МС (около една година предварително) се започва подготовката и се осигуряват средствата за финансиране – от бюджета, от различните министерства и ВТО.

2.    БТПП изготвяше детайлната програма за  организацията и провеждането на националните участия на България и реализираше цялостно одобрените проекти (до 1981 г.). Впоследствие, техническото изпълнение на организираните участия бе възложено на Международен панаир, гр. Пловдив. В периода до 1990 г. панаирът бе освободен частично от задълженията си към държавата, като средствата бяха използвани за финансиране на националните участия. Тази практика бе преустановена след настъпилите политически промени, като последното Решение на МС, прието през 1989 г. за представянето на България в над 40 международни панаира в чужбина се реализира през 1990 г.

Организацията на България в Световните изложения се реализираше по различна от тази схема, имайки предвид политическата насоченост на тези прояви:

1.    Министерството на външните работи представляваше държавата в БИЕ до 1996 г. (впоследствие заменено от МИ) и като редовен член участваше в избора на място за провеждане на съответното Световно изложение, разработваше програмата за представянето на България. Решението къде и как ще участва страната ни и коя кандидатура да бъде подкрепена се взимаше на най-високо правителствено ниво, в съответствие с политическите приоритети на държавата. Средствата се осигуряваха изцяло от държавния бюджет.

2.    БТПП осъществяваше изцяло координацията и организацията на участията (до 1990 г.). До 1996 г. тази дейност се извършваше от Експоцентър ООД, а впоследствие бе прехвърлена на Международен панаир, гр. Пловдив. По предложение на БТПП до 1991 г. в България бяха организирани и проведени 3 специализирани световни изложения – 1981 г., 1985 г. и 1991 г.

Панаирите и изложенията са концентриран израз на политиката и икономиката на една страна. По организацията, координацията на дейности и начина на провеждане на една проява, можем да си направим изводи за състоянието на държавата и взаимодействието между структурите й, нейните приоритети и планове за бъдещо развитие. Това в голяма степен се отнася и до националните участия в чужбина – анализирайки процесите на организация – планиране и подготовка в страната, и реализация и провеждане в държавата – домакин, всеки човек може да придобие представа не само за икономическото състояние, но и за чисто човешките взаимоотношения в съответната страна. В това отношение в България бяха направени грешки, като през 1991 г. се отмени “Наредбата за организиране на панаири”, без да бъде създадена нова нормативна база за тази дейност. И до момента ние сме единствената страна, в която изложбената дейност не е регламентирана. Това създава в известна степен хаос при организирането на прояви както в страната, така и при участията ни в чужбина. Неразбирането на важността на изложбената дейност води до вземането на спонтанни и немотивирани решения за  организиране на различни по форма участия – колективни и национални, в чуждестранни панаири и в самостоятелни национални изложби. Що се отнася до концепциите и реализираните участия на България в Световни изложения след 1990 г., те изцяло зависеха от политическата воля на кабинета, по чието време се провеждаха, което на страничния наблюдател говори за липсата на дългосрочна национална стратегия (дори и сега България е една от двете страни, които все още не е представила работните си проекти за изграждане на щанда в Япония през 2005 г.). А през декември 2003 г. бе определен следващия домакин на ЕКСПО 2010 – Шанхай, Китай.

Предполагам, че с приближаването и приемането ни в ЕС ще се наложи да се регламентира законово и изложбената дейност в България. Очевидно е, че правителствата постепенно започват да разбират важността и значението й за развитието на икономиката на страната. В тази насока за първи път след промените бяха осигурени средства от бюджета на МИ за финансирането на българските фирми за участие в международни туристически борси през 1998 г. И когато говорим за “бум” на туристическия пазар, не би трябвало да се пропуска една много важна истина. Тя е част от “азбуката” на изложбената дейност – реални резултати от участия на международни панаири и изложби могат да се очакват от три до пет години след първото участие. Не трябва да  се отказваме, ако не сме сключили договори при първата поява на подобен форум.

Следващата стъпка бе направена през 2002 г., когато се осигуриха средства от МИ за подпомагане на български фирми за участие в международни панаири в браншовете парфюмерия и козметика, облекла и текстил, консервна промишленост.

Бих искала да отбележа, че независимо от факта, че липсва българско законодателство за осъществяване на изложбената дейност в страната и чужбина, европейските ни партньори още от 1991 г. чрез различни проекти и програми започнаха да финансират участия на български фирми на различни панаири и изложби – в началото в техните държави, а по-късно и в страни от региона. И ако се анализират детайлно браншовете, които те подпомогнаха, могат да се направят изводи за мястото, което ни се отрежда в икономическата структура на ЕС. Въпросът е доколко те съответстват на нашите приоритети и бъдещи планове за развитие на икономиката ни? А оттам и на всички останали дейности – образование, култура, традиции, инфраструктура и т.н.

В заключение ще отбележа, че изложбената дейност е многообразна и интересна, а участията на българските фирми на прояви в чужбина предоставя възможност да се изградят трайни делови и лични контакти. Участниците трябва да се опитат да се подготвят и съобразяват с традициите и културата на хората от страната, в която ще предлагат своите продукти. Това ще донесе само положителни резултати за развитието на техния бизнес.

Каква е практиката при подпомагане на участията на фирмите в другите страни? Размерът на финансиране на участията е в зависимост от приетите нормативни документи в съответните държави, като най-масова е практиката на частично финансиране, например покриват се разходите за наема на площта, или площ+изграждане на щанд, а останалата част се поема от самите изложители. Като основен критерий за подпомагане на фирмата е заложен също произхода на капитала (собствеността) и размерът й (малка или средна). Друго ограничение, което е общо прието е срокът за подпомагане на участията. Счита се, че след период от три до пет години фирмите би трябвало да стабилизират бизнеса и пазарите си, за да могат сами да финансират своите участия на панаири и изложби. Така постепенно около националните щандове, които се организират, се разполагат и индивидуални щандове на фирми от съответната държава. Това подпомага привличането на повече посетители, което е в помощ особено на малките и средни фирми при установяване на първоначални контакти и навлизането им на чуждестранните пазари.