ДЕПАРТАМЕНТ МАСОВИ КОМУНИКАЦИИ
НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ
 
 
 
Етническа, национална и европейска идентичност:
Аз-образът на българите
доц. д-р Татяна ДРОНЗИНА
СУ “Св. Климент Охридски”
 
 
 
 
 
Състояние на проблема и акценти на внимание.
Този доклад съсредоточава вниманието си върху отношението между етническа, национална и европейска идентичност в Аз-образа на гражданите на България. Той е изготвен на основа на изследователски проект на автора, осъществен в университета в Торино върху ролята на идентичността в етническите конфликти, както и върху материалите на непредставително емпирично изследване проведено в Ямбол през юни 2004 година.
Ако етническата и националната идентичност са сравнително подробно разгледани от българските изследователи, то въпросът за формиращата се европейска идентичност като че ли не е намерил необходимото внимание. Неговата важност се определя най-вече от обстоятелството, че стремежът на  Европа към самата себе си, който Борнеман и Фоулер наричат европеизация, днес е “ускорен процес и съвкупност от ефекти, които преопределят формите на идентификация с територията и хората , а въпросът ще успее ли Европа да превърне отликата от другите в прилика със самата себе си е от решаваща важност за нейното бъдещо обединение.” Следвайки логиката на това твърдение, бихме могли да кажем, че успехът на процеса на европейска интеграция на нашата страна до голяма степен ще зависи от това доколко българските граждани ще успеят да се видят като граждани на Европа. Факторите, които биха допринесли за това, са многобройни и с различна природа. Тук е обърнато внимание на онези от тях, които са свързани с идентичността.
Цел.
Целта на този текст е да идентифицира и оцени някои от аспектите на отношението между етническата, националната и формиращата се европейска идентичност на гражданите на България в хода на интеграцията на страната към ЕС. Постигането й би дало възможност да се очертаят някои основни щрихи на техния аз-образа, който до този момент, в тази светлина, е сравнително слабо анализиран.
Задачи.
Скромните задачи на този тест се свеждат до следното:
-    Да очертае някои тенденции в изработването на обяснителна рамка, която би допринесла за по-доброто разбиране на отношението между етническа, национална и европейска идентичност, и тяхното влияние върху Аз-образа на българите;
-    На основата на определен емпиричен материал, да оцени относителната тежест на всяка от посочените идентичности;
-    Да направи някои заключения, които биха допринесли за изработването на ефективни информационни и комуникационни стратегии на политиките на идентичност, гражданство и европейска интеграция, насочени към взаимната акомодация на трите идентичности;
Обяснителна рамка и методология.
Образът на България е многомерен проблем, чиято важност в контекста на присъединяването на страната към ЕС не подлежи на съмнение. Той има поне два аспекта: образа на страната, който не изглежда да беше предмет на активни преднамерени усилия от страна на правителствата поне до преди няколко години, и образа на нейните граждани, с основание или без основание стереотипизиран вследствие на активните миграционни и емиграционни процеси; и поне два подаспекта: образът на страната и нейните граждани в очите на другите и образът на страната и нейните граждани в очите на самите й граждани. Този текст е посветен именно на последното и по-специално до онова негово измерение, което касае принадлежността на българите към три типа общности: етническата, националната и формиращата се общност на европейските народи, или ако използваме понятията на Антъни Смит, семейството на европейските култури; и която е субект на въздействие от страна на три типа политики: политиката на идентичност, политиката на гражданство и политиката на европейска интеграция.
Какви са проекциите на този факт в областта на информацията и комуникацията?
Глобализацията, чието частно проявление е процесът на европейска интеграция, се характеризира не само с непознато преди диверсифициране на информационните източници, нарастване на обемите от информация и увеличена скорост на нейното трансфериране, но също така и с потенциално увеличаване на сферата на избора и на автономността на потребителя на информация. Ако днес зададете ключовата дума България на търсачката Гугъл, ще се появят 7 110 000 сайта на английски език, от които вие свободно можете да избирате кои точно да посетите. Освен това, интерактивният характер на част от Интернет страниците позволява изразяването на мнения, които практически не подлежат на никаква формална или културна санкция и следователно не водят до социализация в духа на никакви задължителни обществено приети норми.
Интерактивният характер и нарасналите информационни обеми, както и тяхната достъпност имат и още една последица: промяна на характера на отношението между източника на информация и нейния реципиент. Ако тази връзка в доинформационното общество се характеризираше с относителна целеположеност на самата връзка и определено равнище на компетентност на източника, то в информационното това съвсем не е с необходимост така. Например, в рамките на един Интернет форум, участниците не влизат непременно с намерението да въздействат, а да общуват, като желанието за общуване не е свързано непременно с предварителна подготовка и повишаване на знанията по дискутирания проблем. В по-общ план, налице е и обратната тенденция: интензивните информационни кампании, били те рекламни или по връзки с обществеността, създават мощни референтни рамки, които в определена степен определят възприятията, нагласите и мненията на публиките. Комбинирани с ежедневния опит, те водят до обективирането на определени поведения, които предстои да бъдат изследвани и анализирани.
Тъй като настоящият текст се занимава основно с идентичността, коректно е да се изложат теоретичните предпоставки, на които почива нейното разбиране тук.
Теоретични предпоставки.
Теоретичните предпоставки могат да бъдат систематизирани както следва:
Идентичността е когнитивен механизъм, който прави груповото поведение възможно”.  Тя разкрива най-напред как ние възприемаме себе си, а после какво чувстваме по отношение на другите.  Идентичността е резултат от действието на процесите на социална идентификация и социална категоризация, като социалната идентификация се разбира като механизъм на интернализиране на нагласите, нравите и поведенията на значимите други, като динамичен адаптивен механизъм, базиран на основната човешка нужда за оцеляване, а социалната категоризация – като безкрайно разпределение на социалния свят между различните класове  което определя човека чрез непрекъснатото му включване или изключване от определени социални категории, постановяващи в едно и също време какво ние сме и какво не сме.
Eтническата, националната и европейската идентичности са вид групови идентичности, чиято интерпретация тук се базира на социално-идентификационната теория за групата, приемаща, че само по себе си, възприятието на индивидите за обща принадлежност към определена социална категория е достатъчно за да генерира групово поведение; че индивидите структурират възприятията за самите себе си и за другите чрез средствата на абстрактните социални категории; те интернализират тези категории като аспекти на техните Аз-концепции; и че социално-когнитивните процеси, свързани с определени аспекти на аз-концепциите продуцират груповото поведение.  
Етническата, националната и европейската идентичности са вид социални идентичности, разбирани в светлината на следните предположения: социалната идентичност е подсистема на аз-концепцията; аз-концепцията е хипотетична когнитивна структура, която посредничи при определени обстоятелства между социалната среда и социалното поведение; социалната идентичност “се включва” при определени ситуации по начини, които ние все още не разбираме напълно; веднъж включена, тя започва да генерира определени социални стимули и създава основа за регулиращо поведение; тя има значение както за индивидуалното, така и за интра- и интер-груповото поведение.
Хипотези.
Следните хипотези бяха формулирани в рамките на настоящия проект:
•    Етническата, националната и европейската идентичност са важни пластове на идентичността на гражданите на България.
•    Етническата, националната и европейската идентичност се намират в сложно и динамично отношение по между си.
•    В хода на европейската интеграция на страната би трябвало да се формира европейската идентичност на българските граждани.
•    Създаването на все по-инклузивни идентичности не означава задължително премахване на по-малко инклузивните.
Инструменти.
Заключенията, направени в този доклад, са на базата на непредставително изследване, проведено през май – юни 2004 година. То обхваща 37 граждани и се провежда на базата на опростен вариант на един отдавна известен стандартен въпросник, като оценява важността на груповото членство и на принадлежността към трите типа изброени общности. Всички анкетирани са мъже военнослужещи или волнонаемни, а стратификацията на извадката по възраст и образование изглежда по следния начин (Графики 1 и 2):
Респондентите бяха помолени да оценят това значение по следния начин:
Това, че принадлежа към моя етнос:
а) има голямо значение за мен;
б) по-скоро има голямо значение за мен;
в) по-скоро има малко значение за мен;
г) има малко значение за мен;
д) няма значение за мен;
е) не мога да преценя.
Това, че принадлежа към българската нация:
а) има голямо значение за мен;
б) по-скоро има голямо значение за мен;
в) по-скоро има малко значение за мен;
г) има малко значение за мен;
д) няма значение за мен;
е) не мога да преценя.
Това, че ще бъда гражданин на ЕС:
а) има голямо значение за мен;
б) по-скоро има голямо значение за мен;
в) по-скоро има малко значение за мен;
г) има малко значение за мен;
д) няма значение за мен;
е) не мога да преценя.
Резултати.
Резултатите от емпиричното изследване са както следва.
Принадлежността към българската нация има голямо значение за около половината от анкетираните лица – 48,6%;  отговорът “по-скоро голямо значение” е предпочетен от около 21,6%. “Малко” и “по-скоро малко значение” има тази принадлежност за 18%, а е без значение за 8,1%.
Би било интересно да сравним тази данни със значимостта на етническата принадлежност, която има голямо значение за 64% от анкетираните. “По-скоро голямо значение” е предпочетено като отговор от 8,1%, за около 11% значението е малко или по-скоро малко, а за малко повече от 10% тя няма значение (Графики 3 и 4).
 
Както се вижда от сравнението, на националната и етническата принадлежност се отдава почти еднакво значение, като превесът е в полза на етническата принадлежност. Тя има безусловно по-голямо значение за повече хора. Този факт е доста интересен, особено с оглед на гражданския характер на българската нация, затвърден като такъв и в конституцията на страната. Има основания обаче да се предположи, че това конституционно затвърдено предположение е до голяма степен в противоречие с нагласа на голяма част от гражданите, схващащи българската нация като по-скоро културна и етническа отколкото като гражданска. Именно защото това е така, има нужда от определени убеждаващи и разясняващи стратегии. Смятам, че това е важно за образа на България и на българските граждани, като се има предвид, че само след 3 години като външна граница на ЕС ние ще трябва неизбежно да понесем атаките и тежестите на имиграцията, за която не сме подготвени и която заплашва да провокира прояви на нетолерантност, етнически национализъм или дори ксенофобия.  
 
Както може да се очаква, на европейското гражданство се придава по-малко значение. Въпреки всичко, забележителен е резултатът, че за 35 % от анкетираните то има голямо значение, а за 21,65 – по-скоро има голямо значение. Така този проблем се очертава като релевантен за около половината, но в същото време за около 24% европейското гражданство има малко или по-скоро малко значение (Графика 5).
Заключение
Заключението, което би могло да се направи на основата на посочения емпиричен материал е, че в периода на присъединяване на България към ЕС и при глобализацията, която преживяваме, народностната или етническата принадлежност запазва първостепенно значение като основа на идентичността на гражданите от една нация, която както беше отбелязано, има конституционно закрепен граждански характер. Това също показва, че етническите основи на българската нация са доста здрави, и че вероятно те ще влизат в сложни взаимодействия както с концепции като гражданството – национално или европейско.