Уводни думи от съставителите
Полет над литературните гнезда
Новият брой на Българистика Nuova’2012 е вече факт – макар и с известно закъснение, за което се извиняваме. Ала закъсненията са, ако не извиними, то поне предполагаеми, когато се налага да отразиш една жива, протичаща литературоведска реалност. Създаването на сборника следваше динамиката на тази реалност в Департамент “Нова българистика” на НБУ: конференциите, полемиките, кръглите маси, семинарите, личните проекти: сиреч не толкова отделните събития, колкото тяхното преливане, техните пресечни точки, изгражданата от тях фина мрежа.
Структурата на сборника също се гради върху това динамично битие. Опитахме се да разположим текстовете в няколко тематични гнезда, към които те естествено или асоциативно принадлежат.
Първият – дял се занимава със сюжетите на словото – сред които този път попадат както пресечните точки на писателското и биографичното – както е в текста на проф. Михаил Неделчев за дебюта на Яна Язова и нейното любовно десетилетие с Александър Балабанов, така и сложната диалектика на телесното и духовното, намерила израз в битието на Света Тереза, върху което медитира текстът на доц. Емилия Дворянова “Алиса Пасион”. Плюс, разбира се, многогласието и разноезичието на различните сюжети на словото, намерили пресечната си точка в един автор – в случая Цветан Марангозов, обговорен от доц. Морис Фадел, Иван Газдов и Елена Борисова.
Във втория дял са събрани текстове, които разглеждат сложните баланси между езика като знак и езика като смисъл – както и между творческите визии и посланието на автора. Има два подхода към събраната под тази стряха проблематика – откъм усоите на езика и откъм джендемите на литературното му битие. Първият е използван от проф. Мони Алмалех в неговите студии “Граматика на цветовия език и звукът” , “Уникалност vs. Универсалност” и „Паричните единици в Стария завет”, както и от доц. Ирина Георгиева в “Руските темпорални фразеологизми от дистанционна гледна точка”. Вторият – от проф. Михаил Неделчев в “Бретан в българската литература и култура”, от доц. Едвин Сугарев в “Природните топоси в поезията на Иван Цанев” и от д-р Йордан Ефтимов в “Поетиката в помощ на антропологията на литературата от епохата на НРБ”.
Третият дял медитира над историческа и културна конкретика – над 1925 г. – една от най-драматичните години в националната ни история. Подбрали сме текстове от поредната конференция на департамента, осъществена по проекта “Годините на литературата”. Общият поглед върху травмите в българското национално съзнание, нанесени от 1925 г., е осигурен от проф. Михаил Неделчев в неговата студия “Годината на затрупаните в катедралата генерали и на изчезналите поети. Екстремният финал на полудялата България”. Годината като антологийно случване е разчетена в текста на гл. ас. Биляна Курташева “Явяването на антологиста канонизатор Гео Милев и вторият антологиен праг в българската литература”, докато ас. Мария Огойска е потърсила библейските кодове за нейното осмисляне в “На мъртвото – мир, на живото – сила, в четвърт век (За новия превод на Библията, Цариградския патриарх и Вселенския събор в 1925 година)».
Своеобразен акцент в настоящия брой на Българистика Nuova’2012 внася студенсткото присъствие – което можете да доловите в четвъртия дял. Този път на студенти от курса на проф. Алмалех, които се изявяват не чрез литературно-исторически текстове, а чрез поетични интерпретации на самоопределението Божие – “Аз съм този, който съм”. Силите си в тази драматично тежка задача са изпробвали Таня Тодорова, Соня Вутова, Симона Шопова, Валентина Минчева, Валентина Панайотова, Ивелина Балабанова и Поли Иванова. През призмата на студентския поглед е интерпретирано и голямото събитие в научния живот на департамента – публичната лекция на проф. Галин Тиханов от Лондонския университет – в репортажа на Росица Петкова и Соня Вутова “Световната литература на гости на департамент Нова българистика”.
Твърде пъстро е петото гнездо в този сборник – съградено с много любов и в памет на Атанас Славов, и реализирано чрез организираните от департамента Атанас Славови четения. Тук съжителстват строго научни текстове като студията на доц. Пламен Дойнов “Бунт в архива: „пролет 1956“ на Атанас Славов”, с “неканоничните” спомени на Христо Карастоянов и с дълбоко преживяната емоционална памет в текстовете на Мария Попова и Надежда Искрова.
И накрая – както във всеки подобен сборник – фигурират и рецензиите: от и за нас. Тук е видно както кой ни е похвалил, така и кого ние сме похвалили, забелязали и разчепкали, за да стигнем до сърцевината и смисъла на неговите усилия.
От това – накратко казано – се състои Българистика Nuova’2012. Много гнезда на едно дърво – на стабилното, яко литературно-историческо дърво на департамент “Нова българистика”, пуснало корени в благодатната пръст на НБУ.