Nevereno vliz";}
?>
„Аз съм…”
„Аз съм…”
Валентина Панайотова, F49852
Аз съм викът, заглушен в тишината.
Ключът, който отключи тъгата.
Аз съм неканеният, дошъл да отмъкне светлината.
Странникът, промъкващ се в тъмнината.
Чуждият, а тъй близкият...
Палачът, взел ти свободата!
Аз съм онзи другият, изплетен от коварство и лъжи,
в едно събрал мъст, товар и печал.
Аз съм горчивият вкус на сълзата,
потопена в угаснали отломки и мечти.
Аз съм белегът и споменът,
които тайно таиш в душата.
Аз съм силата и гордостта,
с която помитам, греба в забрава и отлитам...
Аз...времето отминало,
нелепият избор на съдбата!!!