„Аз съм …”
Поли Иванова, F40754
Една от многото съм аз, от всичките една.
Не ми достигат цветове да се нарисувам, не ми достигат думи, за да се опиша, да опиша себе си сама.
Аз съм млада, силна, светла като луната.
Не застанах никога на колене, усмихвах се, изтривайки сълзите, изправях се, понякога пълзях, бях смела, но беше ме и страх.
Присмивах се на самотата, говорех си с тишината, когато ме болеше аз се смеех, когато пътят свършваше, намирах друг.
Искам да бъда различна, да бъда истинска, смела жена.
За някои съм прекалено свита, за други съм безкрайно зла, да, аз съм мрак и изгрев, утро и вечер, роса и скреж….
Аз мога да съм всичко.
Обичам честните и прями хора, обичам смелите борби, и с чест излизам винаги от тях, ту победител, ту победена…..
Това съм аз……
Аз съм синята водна безбрежност.
Дълбините ми раждат любов.
Аз съм въздухът, аз съм вселената.
Аз съм оазис в пустинята, който дава живот.