Нов български университет

Вторият том от годишника Studia Semiotica Vol. 2, 2010 на Югоизточноевропейския център за семиотични изследвания на Нов български университет (по-нататък: Център по семиотика) продължава доброто, макар и еклектично изглеждащо начало, поставено със Studia Semiotica Vol. 1, 2009. В сравнение с първия годишник настоящият годишник е по-добре организиран, като съответстващо представя многостранната научна дейност на Центъра по семиотика в областта на теоретичната, описателната и приложната семиотика и в областта на магистратурите и докторантурите, които са под негово ръководство.

Първият раздел, озаглавен „Прагматика“, се състои от три студии. Първите две – на Борислав Георгиев и на Анита Касабова, се основават върху Джон-Остиновите концепти за перформатив (Борислав Георгиев) и речев акт [speech act] (Анита Касабова).

Борислав Георгиев разсъждава върху проблема защо Джон Остин е останал само на синхронно равнище в своите лекции в Харвард през 1955 г., въз основа на които post mortem е издадена книгата How to do things with words, и не е засегнал въпроса за фундаменталното значение на идеята и на теорията за перформатива за изследването на т. нар. „вторични моделиращи системи“ (Тартуско-Московска семиотична школа) и по-специално – на библейския текст за Сътворението и на религиозните ритуали.

Анита Касабова анализира пред-Остиновата теория за речевия акт, като аргументирано ни убеждава, че идеята за словото като социално действие съществува далече преди лекциите на Остин в Харвард. Досега популярна беше предимно алтернативната донякъде теория на Емил Бенвенист за делокутивните глаголи, а Анита Касабова посочва и немскоезичния принос в генезиса на тази идея.

Студията на Димитър Трендафилов се занимава с все по-актуалната напоследък тема за теорията на значението в трудовете на британския философ на езика Хърбърт Пол Грайс, като вниманието му е насочено върху централната категория в концепцията на Грайс за значението – конвенционалната и неконвенционалната (разговорната) импликатура, която е и основа за развитата по-късно Теория за релевантността (Relevancy Theory).

Втората част от годишника - е посветена на Пърсовата философия на прагматизма. Публикувана е студията на Галя Пенкова , която прави компаративно-контрастивно изследване на идеята на Юнг за колективното несъзнавано и за „изтощения разум“ на Пърс.

Третата част е посветена на семиотиката на театъра, в която е представена част от докторската дисертация на режисьора Ивайло Александров.

Особено интересна е четвъртата част – „Приложна семиотика“, в която са публикувани работите на Иво В. Велинов и на Румяна Стефанова.

Чрез концептуалния апарат на семиотиката Иво. В. Велинов разглежда твърде интересния френски гастрономически казус от недалечното минало – консумирането на ортолан.

Румяна Стефанова прилага различни семиотични теории при изследването си на компютърния интерфейс.

Петата част от Годишника на Центъра по семиотика е посветена на Новите медии – интернет, виртуалните социални мрежи, метафорите за степента на интерактивност в комуникацията Web 1.0 и Web 2.0. Разработките на Ивайло Йошков от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и на Георги Цонев (докторант на Центъра по семиотика на НБУ) са отлично начало в полагането на основите на интернет семиотиката (която в своя прощъпулник породи и миметиката като твърде запленяваща теория и методология за справяне със заливащата ни информация от Мрежата).

Новост в този Годишник е публикуване на най-интересните части от отлично защитени магистърски дипломни работи в рамките на магистърската програма „Реклама и стилове на живот“. „Корейската вълна“ – между културата и пазара на Полина Велева и Състояние и потенциал на марката ЦСКА на Божидар Къртунов (спортен журналист във в-к „Дневник“) са отлична атестацията за състоянието и потенциала на магистърската програма „Реклама и стилове на живот“ – сега: „Реклама и бранд мениджмънт“.

 

Борислав Георгиев