Нов български университет

Галя Пенкова

 

Когато Юнг оповестява  хипотезата си за колективното несъзнавано, това слага край на отношенията му с Фройд, но се превръща в неговия важен личен принос към психологията. Макар и да споделя някои общи места, че това са „архаични дири" в психиката, Фройд остава неизменно против огромните последствия на смелата и революционна идея на Юнг.

Хипотезата на Юнг има всички предпоставки да стане фундаментална концепция, върху която би могла да се изгради цялата психология като наука. Потенциално, тя може да се сравни с квантовата теория в областта на физиката. Юнг твърди, че както физиците изследват частици и вълни, или биолозите - гени, по същия начин психо­логът трябва да изследва колективното несъзнавано и неговите функционални единици - архетиповете, както накрая ги нарича той.

Първоначално философската идея за несъзнаваното е представена от К. Г. Карус (1789-1869) и Едуард фон Хартман (1842-1906) и след тях “потъва под мощната вълна на материализма” , за да се появи отново в медицинската психология.   

В самото начало концепцията за несъзнаваното се ограничава до състояния на „подтиснати или забравени съдържания”. Юнг пише:

Дори за Фройд, който накара несъзнаваното – поне метафорично – да излезе на сцената като действащ субект, то пак не е нещо повече от събирателно място за подтиснати и забравени съдържания и има функционално значение единствено благодарение на тях. За Фройд несъзнаваното съответно притежава изключително личностна природа, макар че той познаваше неговите архаични и митологични мисловни форми. (Юнг К. Г. 1999:11)

Но разбира се, както Юнг, така и Фройд с течението на времето доразвива своите основни идеи и впоследствие той нарича инстинктивната психика “То”, а със “Свръхаза” означава колективното съзнание.

Юнг също приема, че един повърхностен слой от несъзнаваното е личностен и го означава като лично несъзнавано. Личното несъзнавано лежи върху един по-долен пласт, който не е лична придобивка, не се дължи на личния опит, а е вроден. Юнг определя тази област от несъзнаваното като универсална.

За разлика от личностната психика, тя притежава съдържания и форми на поведение, които са повече или по-малко еднакви навсякъде  и във всички индивиди. С други думи, тя е еднаква във всички хора и представлява общ психичен субстрат от свръхличностно естество, даден във всеки от нас. (Юнг К. Г. 1999:11)

До много подобни заключения стига в разсъжденията си върху структурата на разума Иван Младенов в книгата си “Отклонена литература. Прагматистки прочит.” Процесът на мислене в неговата реализация е представен по следния начин:

Така в “бездънното езеро” – нашето съзнание, се утаяват пластове знания, неразкрити идеи, мисли с още непораснали крила. Но нищо родено като идея не умира съвсем. Тук перифразираме известна мисъл на Пърс, предадена чрез поетичен цитат: "Truth, crushed to earth, shall rise again," (CP 1.217) (“Истината, съкрушена на земята, ще се възземе отново”). Другото условие за това е наличието на “търсещ Аз”, който да прониква до тези пластове и да събужда заспали значения от предишни епохи. Можем да илюстрираме този процес отново с диаграма в стила на Пърс, като запазим всички съображения за нейната условност  (Младенов, Иван 2011:188).*

Според Младенов тази диаграма илюстрира работата на Аза в събуждането на значения от различните слоеве на разума, както го е виждал Пърс. На дъното са утаени заспалите (несъзнаваните) значения, по-нагоре са онези, които са в непосредствена близост и на разположение на ума ни. Актуалното мислене “представлява мисъл в действие”. Търсещият Аз е активен елемент за произвеждане на значения. В случая можем да визуализираме мисленето по следния начин. Тъй като познаваме нещо обективно само, когато го обективираме, авторът посочва, че то трябва да бъде прочетено в разпознавани схеми “миг преди те да бъдат изразени”. Това е процес, при който Азът  се осъзнава като Другост, “ като нещо с което може да се влиза в диалог и се превръща в метафора за Другия”. Следователно “Другият” се случва благодарение на въплътяване в него на заспали значения при придвижването им от “дъното” на съзнанието към неговата повърхност. “Така всички черти на Аза се превръщат в тотален знак на съзнавания Аз, който е в състояние да разпознае Другия (Младенов, Иван 2011:189)”. По време на този процес Азът получава общовалидни характеристики, “благодарение на които да се осъществява разбиране и общуване”. Цитатът от Пърс, който Младенов привежда тук е следният:

Третият принцип, чиито последици трябва да извлечем е, че когато мислим, ние представяме на съзнанието чувства, образи, концепции или други изображения, които служат като знак. Но от нашето собствено съществуване следва (и това е доказано от случаите, в които проявяваме невежество или допускаме грешки), че всичко, което ни се представя е феноменално представяне на нас самите. Това не изключва съществуването ни да бъде едновременно и феномен на нещо вътре в нас, точно така, както дъгата е едновременно явление и на слънцето, и на дъжда. Когато мислим, ние самите в този момент се явяваме знак на самите себе си (CP 5.283).

Според Младенов, е важно да се избегне погрешното разбиране на казаното от Пърс,  че сме знаци на самите себе си. По-скоро ние се превръщаме в “една овъншнена реалност на нашите вътрешни знакови свързвания”. Следователно трябва да приемем, че мислещия човек е феномен на едновременното действие на мисъл и възприятие, обединени в знаковостта, посредством която той опознава света. “От своя страна, знаковостта черпи схеми и модели за действие, които изпраща към ума, от слоя утаен разум, с други думи, от нашия минал опит (Младенов, Иван 2011:190).”

Посредством “пластовете на съзнанието” и по конкретно на кристализиралия и непосредствения, Иван Младенов онагледява effete mind  (изтощения разум), и обобщеното му име “припомнена чуждост”.

 Ще се опитаме да онагледим пластовете на психиката така както ги представя Юнг, за да видим свързващите паралели между изтощения разум на Пърс, така както е представен в тълкуването на Младенов, и колективното несъзнавано.

Терминът “несъзнавано” при Юнг описва съдържания, които са недостъпни за Аза, и отделя област в психиката, имаща своя специфика, закони и функции. Несъзнаваното се разглежда като „център на психична активност, която се различава и е по-обективна от личния опит, тъй като е свързана непосредствено с филогенетичните, инстинктивни основи на човешката раса”. Представената диаграма илюстрира, че личното несъзнавано е надстроено върху колективното несъзнавано, като образите, символите и фантазиите се приемат за присъщи на езика на несъзнаваното.

Според Юнг, колективното несъзнавано е част от психиката, която не се определя от личния опит и следователно се дължи на наследствеността. Трябва да кажем, че това разграничаване е до известна степен академично, защото, за да се появят съдържанията на колективното несъзнавано в поведението е необходимо съдействието на личното несъзнавано. Следователно двата вида несъзнавано са неотделими. Това ни дава основание да разглеждаме Аза като основен фактор, който поддържа и взаимодейства с разкритите в несъзнаваното възможности. *

Съществуването на колективно несъзнавано, според Юнг, може да бъде разпознато единствено по наличието на съдържания, които могат да бъдат осъзнати, или представени на съзнанието. Съдържанията на личното несъзнавано са т.нар. емоционално оцветени комплекси, а на колективното несъзнавано архетиповете.  

Понятието архетип, “което представлява неизбежен корелат на концепцията за колективното несъзнавано” посочва присъствието на определени форми, „които присъстват или са разпространени навсякъде”. Юнг привежда доказателства за това твърдение от изследователите на митове, които употребяват термина “мотиви”, Люсиен Леви-Брюл употребява понятието “колективни представи”, а в сравнителното религиознание Хенри Хуберт (1872-1927) и Марсел Маус (1872-1950) дефинират “категории на въображението. “От тези указания би трябвало да стане достатъчно ясно, че моето понятие за архетип – буквално: една предекзистенциална форма – не е само мое понятие, а е било признато и назовано от други области на науката (Юнг, Карл 1999 : 51).”

Оттук Юнг извежда своята теза:

За разлика от личното естество на съзнаваната психика, има и втора психична система с колективен, неличностен характер наред с нашето съзнание, което от своя страна е с подчертано личностна природа и която ние смятаме за единствената емпирично познаваема страна на психиката дори и ако прибавяме личното несъзнавано като придатък. Колективното несъзнавано не се развива индивидуално, а бива унаследявано. То се състои от предекзистенциални форми, архетипове, които едва вторично могат да бъдат осъзнати и придават строго определена форма на съдържанията на съзнанието (Юнг, Карл 1999 : 52).

Юнг подчертава факта, че медицинската психология акцентира върху личностното естество на психиката, въпреки че се опира на някои общи биологични фактори. Поради тази причина тя няма как да не вземе предвид и инстинктите, които са неличностни, всеобщо разпространени и с мотивиращ характер. Човешката активност до голяма степен се влияе от инстинкти независимо от рационалните мотиви на здравия разум. Причината за тяхното влияние е в това, че те не са неясни или неопределени, а са движещи сили и преследват присъщите си цел далеч още преди всякакво осъзнаване.

Поради това те представляват съвсем точни аналози на архетиповете, толкова точни наистина, че имаме основание да предположим, че архетиповете са несъзнавани образи на самите инстинкти; с други думи, те представляват основния модел на инстинктивното поведение.

За това хипотезата за съществуването на колективно несъзнавано е точно толкова смела, колкото и предположението, че има инстинкти (Юнг, Карл 1999 : 52).

Според Юнг има толкова архетипове колкото типични ситуации има в живота. Тяхното запечатване в психиката се дължи на безкрайно повторение, но не като образи, изпълнени със съдържание, а като “форми без съдържание”, които са само възможността на един определен тип на мислене и действие.

Това дава основание на Юнг да твърди, че нашите фантазии, възприятия и мислене са повлияни от принципите на формата, които са вродени и присъщи на всеки индивид. Архетиповете са основни, колективно унаследени образи или форми, които могат да бъдат открити в магическите или митични измерения на човешкото съзнание. Колективно в случая означава, че структурите присъстват универсално, подобно на способността за усещания, възприятия, импулси и емоции. Тези измерения на съзнанието, за които говори Юнг наподобяват и се доближават максимално до Пърсовия effete mind (изтощен разум), откъдето знаковостта черпи схеми и модели.

Основният въпрос е има ли такива универсални форми и ако ги има, тогава в психиката съществува област, която можем да наречем колективно несъзнавано.

обратно нагоре