Нов български университет

Георги Цонев

 

На пръв поглед медия и масмедия са два напълно равнозначни термина, и наистина твърде често се употребяват синонимно. В известна степен тази употреба води до сериозни обърквания, при които характеристики на по-общото медия се приписват на масмедиите, и обратно.  Подобни смесвания, доколкото изглеждат логични при класическите масмедии, то при интернет базираните могат да доведат до нелогични резултати при коректно проведени изследователски проучвания или до погрешно структуриране на научните търсения.

МЕДИА ИЛИ МЕДИЯ?

Ще започнем първо с термина медия. Преди да го дефинираме, се налага да направим много важно и съществено уточнение от правописен характер.

Както може би вече е станало ясно, за нас правилният начин за изписване на думата е медия (ще припомним, че в този графичен вид тя е кодифицирана в актуалния правописен речник): тази лексема в българския език функционира като съществително от женски род. В нашия език всички лексеми (били те имена или глаголи), които окончават на повече от една гласна, преминават през най-стария процес във всички славянски езици – йотацията (вмъкване на йота с цел предотвратяване на „зева“). В миналото споменатият процес протичал в цялата лексема, без значение къде се струпват гласните (затова днес имаме формата християнин), но в определен момент от своя развой езикът ни се е освободил от това – по простата причина, че вътре в думата подобни промени не са оказвали съществено значение върху функционирането ѝ. В краесловие обаче те са от особена важност – една такава промяна може да доведе до промяна на склонитбения тип, който се определя именно по завършека. И въпреки че езикът ни постепенно се освобождава от богатството на склонитбената си система, тенденция за йотуване остава жива, макар да се регистрират известни ограничения (така например йотация не се извършва пред -е и -и, докато в краесловие пред -о или -у е по-скоро екзотична проява).

При интересуващата ни дума медия процесът засяга краесловното -а, независимо от факта, че тя е с чужд произход. Подобна е ситуацията още при съществителните симфония, аутопсия, агитация, периферия, йотация, телевизия, публикация и т.н. И никой не спори за тях дали да се пишат с окончание -а или -я.

Множеството заемки от споменатия тип са от класическите езици (гръцки и латински) или от западноевропейски езици (заемането е директно или чрез посредничество) – все езици, които (с изключение на гръцкия) използват латиница. Това ни позволява при транслитериране да нагласим писмената форма към изговора си. Затова и при официалната транслитерационна политика всички тези думи, изписани на латиница, окончават на -а, а ги изговаряме с -йа/’а. Полският език има същия проблем – там се пише media, но се произнася [medija].

МЕДИЯ

В съвременния български език думата медия навлиза в лексикалната система с посредничеството на термина масмедия, утвърдил се постепенно като заместник на стария описателен термин средства за масова информация (или средства за масово осведомяване) (вж. Мурдаров 2001). Всъщност медия е множествена форма на латинската дума medium. А медиум отдавна е навлязла в езика ни със главно значение ‘(у спиритистите) лице, което служи за посредник между духовете и нашата действителност’ (БТР), като с това си значение е дошла от френския език през руски (БЕР). Като второ значение, и то с чисто терминологичен характер, БТР отбелязва ‘средство’. Кратка справка за значенията на латинската дума дава съществена яснота за съвременната ѝ употреба – ‘1) средина; 2) нещо средно, находящо се по средата, заемащо средно положение; 3) център, средоточие; 4) Общество, обществен живот, в т.ч. битие; 5) Обществено благо, в т.ч. обществено достояние’ (Дворецки 1976). Както става видно днешното ни схващане за медиума като ‘посредник’ е определено под влияние на късна вторична лексикална номинация, и то в период, когато латинският вече не е жив език. В съвременния италиански език (който е пряк наследник на римските латински говори) прекият фонетичен наследник на лат. medium – medio е запазил всички значения на латинското съществително, без да е придобил значението на посредник (Ковалев 2001). Още повече, че в medium липсва наставката -or/-er, с която се образуват имена за деятели, а латинският разполага с форма със значение ‘посредник’ – mediator (Дворецкий 1976) и тя е от същия стар инодоевропейски (ие.) корен.

Кратката етимологична справка показва ясно откъде произлиза значението, което визираме днес, когато кажем (мас)медия.

Всъщност от същия стар ие. корен *medhjā- днес повечето ие. езици имат преки наследници – Mitte (‘среда’ на немски), итал. Милано (‘всред равнината’) и др. Дори българският език пази старото изконно ие. значение на корена (БЕТ) – в межда, (‘мястото, където се опират два и повече полски имота; слог; граница’) и в между (‘предл., положение в пространството и времето, което разделя два предмета или два момента; положение всред много предмети или части на сборен предмет, еднородна среда и т.н.’ – вж. БТР). Примерите показват ясно, че първото и основно значение на разглежданата дума, което се оказва общо за много съвременни ие. езици, е именно ‘среда’.

Думата среда (т.е. медия от лат. medium) има две значения: 1) ‘точка или място, еднакво отдалечени от всички краища на даден предмет, тоест център’; 2) значение, което се използва в природните и естествените науки – ‘част, която обкръжава организма/явлението и с която той/то взаимодейства’. Чрез това взаимодействие се променя както самата среда, така и тези, които я използват.

В природата това е много елегантен именно с простотата си процес. Но нека се опитаме да го пренесем в комуникативен контекст – да си представим, че двама души комуникират устно чрез общ естествен език, като за среда използват въздуха помежду си. Имайки предвид, че среда е медия, можем да конструираме една също толкова елегантна схема: хората са комуниканти, използващи за медиатор (тоест посредник) естествен език, чрез който осъществяват комуникация (пренасянето на информационни стойности) в аеросреда.

С изобретяването на писмеността същият модел вече се трансформира: хората са комуниканти, използващи писмеността за медиатор (по същество всеки медиатор  служещ да кодира от понятийно ниво се явява вторичен – говоримата и писмената реч са по своята природа в еднаква степен вторични – просто използват различни реализации на кодираното информационно съдържание – вж. Дерида 1988), за да пренасят информативни стойности чрез медията книга. След пресата на Гутенберг вече книгата не е основна и доминираща медия, а започва постепенно разслоение, което довежда до това, че информативната стойност започва да се отделя от естетическата.

С появата на телеграфа медията (т.е. средата) е вече кабелът, а медиаторът – звуковият сигнал. При радиото са въздухът и звукът. При телевизията естествена среда са електромагнитните вълни, а медиаторът е един твърде синкретичен код.

Използвайки класическия комуникативен модел на С. Шанън (1948) [1]

 

и солидаризирайки на Б. Тусен, че комуникацията е изграждане на кодирани отношения между отправител и получател при условие, че и двамата могат да си разменят ролите (Тусен 1978), то моделът на комуникация е следният:

 

комуникант (едновременно може да е и получател, и отправител!) <––> медиатор (кодиране/разкодиране) <––> медия (комуникативна среда), където информационното съдържание (сигнал, код и т.н.) битува <––> медиатор (кодиране/разкодиране) <––>комуникант[2].

За описването на компютърно опосредствана комуникация, осъществяваща се между комуниканти хора най-удачня е следната схема: човек – машина – комуникативна среда (т.е. медия) – машина – човек. Под технологична и комуникативна среда, чрез която се пренася съобщението, днес разбираме интернет. Тоест интернет е медия именно защото е комуникативната среда, в която се осъществява общуването.

МАСМЕДИЯ

Нека се върнем обаче на въпроса за разликата между медия и масмедия. Както вече споменахме по-горе, медията не е нищо друго освен средата, в която се осъществява комуникацията. А самата комуникация се приема в изследванията като път на общуване, форма на връзка или самия акт на общуване между поне двама комуниканти на основата на взаиморазбиране (Стоянов 1999). Тъй като съдържа в себе си идеята за общуване, комуникацията, както вече отбелязахме, предполага активното участие и на двамата комуниканти.

От друга страна, имаме и процес на информиране, който всъщност е просто съобщителна дейност – оповестяване на съвкупност от факти. Именно при него има движение на информативни стойности, което е еднопосочно – от отправител към получател. При информирането не съществува такава възможност за смяна на комуникативните роли, каквато имаме при комуникацията, където отправителят може да стане реципиент и обратно. С други думи, „всички средства, които носят едностранно насочена към получателя информация (т.е. информационна стойност – б.м., Г. Ц.) и не му дават възможност да влезе в пряк диалог и да промени хода или характера на съобщението, наричаме средства за масово осведомяване (СМО – б.м., Г. Ц.)“ (Младенов 1996). Вече споменахме, че терминът масмедия се използва, за да замести описателното название средства за масово осведомяване. На английски същият термин означава ‘хората и организациите (в т.ч. търговските предприятия – б.м. Г.Ц.), които предоставят информация и новини на обществото, в т.ч. телевизията, радиото, вестниците.’ (LDOCE).

Казано накратко – медия е просто комуникативна среда, докато масмедия е специфичен вид комуникация, която използва някакъв вид медия посредством модела на еднопосочно предаване на информационно съдържание от един фиксиран (или пък множествен) отправител към поне един получател.

Важно е да отбележим, че в ненаучните регистри на българския език думата медия вече е губи старото си значение ‘среда’ и в съвременния етап от езиковото развитие тя се използва предимно със значение на масмедия – радио, телевизия, преса. Подобна е и ситуацията при медиум – за съвременния носител на езика думата означава на първо място лице, което служи за посредник между хора  и духове при спиритически сеанс. Но същевременно медия се използва и като тясно специализиран термин – напр. в музиката (‘среден регистър на тоновете между най-ниските и най-високите’) и в граматиката (‘среден залог’) и т.н..

Медиатор все още пази в нашия език значението си на посредник, но е целенасочено изтласквана от домашната дума.

ОСОБЕНОСТИ НА ИНТЕРНЕТ МАСМЕДИИТЕ

На пръв поглед средства за масово осведомяване (СМО) и масмедия изглеждат напълно равнозначни. Но М. Младенов (1996) говори за всички средства, когато дефинира СМО, докато при дефинирането на масмедия визира хората или търговските предприятия. Разликата е от качествен характер – СМО са всъщност средствата за пренасяне на информационното съдържание, докато терминът масмедия държи сметка не толкова за самия носител на информационното съдържание (т.е. за медиатора), колкото за характера на отправителя на това съдържание и имплицитната договореност за характера на осъществяване на преноса между него и реципиента.

Разбирането за СМО има смисъл и е донякъде оправдано при медия от типа на книгата и печатните масмедии, където има само един „видим“ медиатор (който е множествен – тоест медиаторът е на степен n, където n е равно на отпечатания тираж), защото там е налице подобна схема:

отправител ––> медия (напр. хартията, върху която се печата), носител на информационното съдържание ––> медиатор (печатното произведение) ––> реципиент,

и при нея между самата среда на пренасяне и медиатора може да бъде сложен знак за равенство. Не бива да се забравя обаче, че има и едно средно звено, което най-често се изпуска в подобен тип разсъждения – другия медиатор. Защото отправителят на информационното съдържание използва печатарска преса, за да може да вкара информационното съдържание в медията. Двата медиатора обаче не са еднакви, те не са с еднакъв характер – единият служи само за закодиране (от отправител към медия), докато другият служи само за разкодиране (от медия към рецепиент). Същото важи и за масмедии от типа на радиото и телевизията – там не се използва едно и също средство за посредничество между отправител и реципиент.

При масмедиите, които използват за среда интернет, нещата се променят радикално – двата медиатора стават еднакви – и отправител, и реципиент ползват компютър[3].

Преди да разгледаме до какви изменения води това, да се върнем на разбирането за масмедия. Както казахме по-горе, терминът включва в семантичния си обсег отправителя на съобщението. Модели, които отчитат комуникантите чрез тяхното количествено измерение, са именно: един-към-един, един-към-много и много-към-много (цитат).

По чисто прагматични причини, както вече беше споменато, масмедията се стреми към икономия, тоест стреми се да редуцира кодовите единици информационно съдържание. Това най-добре личи при комуникативния модел на радиото и телевизията – един отправящ медиатор (кодиращ) и множество приемащи (разкодиращи) медиатори, зад които стоят реципиентите. Същото е и при пресата, но с тази разлика, че с един отправящ медиатор1 се произвеждат множество идентични медиатори2. При интернет масмедиите нещата са по-скоро сходни с разлепването на афиш – отправителят чрез медиатор (компютър) споделя съдържанието на общодостъпно и видимо място (чрез медията интернет), откъдето реципиентите го получават чрез своите медиатори (компютри). Тоест моделът един-към-един в случая очевидно е неприложим.

Класическото разбиране за масмедия е наличие на един отправител. Какво точно се разбира под един отправител, е може би най-трудната за дефиниране постановка. В даден вестник имаме десетки, в някои случаи стотици журналисти, всякакъв вид помощен персонал, коректори, редактори, технически кадри и т.н. В това отношение персоналът на телевизията е доста по-внушителен, но то е поради технологичните изисквания на самия начин за разпространение. Как тогава да приемем, че всички те са всъщност един-единствен отправител?

Тези микроотправители обаче всъщност произвеждат един общ продукт – бил той вестник, радио- или телевизионна програма, и всички те се легитимират като отправители и се осъществяват като такива именно благодарение на общия продукт – реципиентите не си купуват от будката „вестника, в който има статия на Х“, нито пък гледат „новините, четени от Y“, или не слушат новинарската емисия, чиито главен редактор е Z. Реципиентите просто си купуват вестника X, гледат телевизията Y или слушат радиото Z. А това казва едно – всички микроотправители са такива, защото действат зад името на една масмедия, което автоматично я превръща в институция. Тоест тя е установена форма на действие, организирана според общоприети принципи на поведение, която управлява важни области от обществения живот и която остава трайна във времето, установена е юридически и спазва моралните принципи, присъщи на обществото, в което функционира. Но за да отчетем наличието на множество микроотпавители, ще се наложи да стигнем до следната дефиниция: масмедия е  специфичен вид комуникация, която използва някаква среда чрез модела на еднопосочното предаване на информационно съдържание от един фиксиран множествен отправител, който функционира като институция, към множество реципиенти.

От тази дефиниция произлиза основното виждане за публичния характер на този вид едностранно насочена комуникация. Като допълнителен неин атрибут трябва да изтъкнем актуалността на поднасяното информационно съдържание, което е насочено към максимално голяма част от обществото. Това е моделът един-към-много.

Той важи при печатната преса, електронните масмедии (радио и телевизия) и до известна степен при интернет масмедиите. Но специално при последните се получава нова комуникативна ситуация, която се изразява в това, че те вече не са просто отправители, а се превръщат и в реципиенти, и в платформи за осъществяване на междуличностна комуникация.

АДАПТИРАНЕ НА ИНТЕРНЕТ МАСМЕДИИТЕ КЪМ НОВАТА КОМУНИКАТИВНА СИТУАЦИЯ

1. КОМЕНТАРИТЕ

Това е може би най-ярката и забележима промяна. Забележима е именно защото разчупва класическия масмедиен модел на комуникация. Ако при „класическите“ масмедии от типа на вестника, радиото, телевизията всички коментари от реципиентите се получават в друга медия, с други медиатори и нямат абсолютно никакво пряко влияние върху самата масмедия и информационното съдържание, което тя предоставя, то при интернет базираните масмедии в по-ново време вече се налага те да инкорпорират всички коментари от реципиентите си. Така вече под всяка статия има оставено място, където реципиентите могат да изказват мнението си и това поле обикновено се нарича коментари.

Всяка масмедия има своя собствена политика относно коментарите, но всички те ги регулират в определена степен – нито една не допуска коментари, съдържащи обиди, нецензурни думи или изрази с дискриминиращо съдържание и т.н. Част от масмедиите не допускат да се публикуват коментари на чужди езици, или написани с графика, различна от кирилицата. Също така част от тях задължават потребителите, пишещи коментари, да се регистрират в сайта на масмедията, или да се впишат в него с профила си от някоя социална мрежа.

Коментарите към масмедийните публикации могат да бъдат класифицирани:

·   Коментари, чието информационно съдържание е насочено към езика на текста – по същество тези коментари изпълняват своеобразна регулативна функция на текста – те коментират правописа и пунктуацията му. Ако при „класически“ масмедии това би бил „глас в пустиня“, то при интернет масмедиите коментарите наистина имат регулативна функция – масмедиите ги взимат предвид и коригират засечените от потребителите грешки.

·   Коментари, чието информационно съдържание е насочено към стилистиката на текста – към нея отнасяме всички коментари, които обсъждащ уместността на употреба на определени лексеми или словосъчетания, тяхната конотативна натовареност. За наше съжаление, към тези коментари отношението на масмедиите не е толкова отворено, колкото към предишните – въпреки че ги вземат предвид в някои случаи, то не може да се каже, че те изпълняват толкова добре регулативната си функция.

·   Коментари, чието информационно съдържание е насочено към информационното съдържание на текста – всъщност точно това са коментарите, които отразяват „общественото мнение“ – при тях потребителите коментират темата на текста и доколко тя е адекватна, доколко сега е моментът за нея. Характерното на този тип коментари е, че те се обръщат към автора на текста или самата масмедия. Този тип коментари показват същността на природата си – форума.

·   Коментари, чието съдържание е насочено към дискурса на информационното съдържание на текста – тези коментари всъщност засягат обективността или нейната липса при текстовете. Потребителите се отнасят много войнствено към текстове, в които липсват маркери за коментарен текст и следователно са информационни, а представят засегнатото събитие през определен дискурс, който неутрализира обективността на текста, или представят непълно информационно съдържание. Именно тук проличава разколебаната обективност на интернет комуникацията – потребителите твърде често посочват други източници, които представят други дискурси или поднасят информационното съдържание в по-голяма степен на цялост.

·   Коментари, чието информационно съдържание е насочено към езика на други коментари – същностна много-към-много комуникация. Всъщност такива коментари изобилстват. Но за съжаление те не изпълняват регулативна функция – от една страна, от технологични причини (не всички масмедийни сайтове поддържат опцията коментарът да бъде редактиран), а от друга, защото по този начин явно се нарушава усещането на равнопоставеност между потребителите (комуникантите) – правещият коментара се възприема за представител на друго йерархично ниво и социологията на равнопоставеност предполага да бъде изключен. По-любопитно е, че същият тип коментари, когато са насочени към масмедията, се толерират.

·   Коментари, чието информационно съдържание е насочено към информационното съдържание на други коментари – това са коментари, които третират чужди коментари, които нямат връзка с темата на текста. Потребителите се отнасят крайно нетолерантно към тях, като ги третират като спам или флууд. За съжаление и тук понякога се реализира моделът на изтласкване.

·   Коментари, чието информационно съдържание е насочено към дискурса на информационното съдържание на други коментари – когато потребител изрази мнение относно дискурса на текста, се пораждат коментари относно този новоизразен дискурс. Твърде често, да не кажем почти винаги, разглежданият процес има лавинообразно развитие – всеки коментар поражда няколко други и т.н. в прогресия. Най-любопитни за следене са такива коментари, които обсъждат естетически дискурси. Това са всъщност онези коментари, които при другите масмедии обикновено се осъществяват в друга среда – на дивана пред телевизора, в колата, в кафенето.

2. ПЛУРАЛИЗЪМ ОТ КОМУНИКАТИВНИ КОДОВЕ ИЛИ СИНКРЕТИЗЪМ НА КОДА

Интернет базираните масмедии не се задоволят само с това, просто да предадат информационното съдържание, като го напишат. Вече освен писания текст присъства поне една снимка, като твърде често се наблюдава дори цяла серия от снимки, които са в някаква контекстова връзка с основния текст. Прикачването на видеоматериал или на аудио (в т. ч. подкаст) към текста също е обичайна практика.

3. ТАГОВЕ

Английското съществително a tag означава на български ‘маркер’. Когато е обвързано с КОК, придобива малко по-специфично значение. Въпреки че има история на употребата в езиците за програмиране, днес под таг се разбира приписването на метаданни към дадено съдържание чрез добавянето на кратък маркер, който способства за организирането на масиви от данни/информационно съдържание и по-лесното търсене в тях (Голдър и Хърберман 2005).

Този прост механизъм на каталогизиране, който е познат при библиотечните масиви, днес е практика за всички масмедии, използващи интернет среда. Така се осигурява много бързо и удобно търсене на информационно съдържание по ключова дума.

4. ТЕМАТИЧНО СОРТИРАНЕ

Ако преди години е трябвало всекидневно, а понякога и по-често, да се следят информационните потоци, за да може реципиентът да е наясно какво точно се случва или се е случило, то днес това не се налага по простата причина, че вече интернет базираните масмедии правят тематични списъци на информационното си съдържание и ги предоставят на потребителите. Вече е нещо обичайно, докато четете дадена статия, някъде в периферията на основното информационно съдържание да стои цял списък с хипертекстови препратки към всички останали статии, засягащи същата тема.

Тематичното сортиране просто спомага абсолютната синхронност на интернет комуникацията да се наложи – вече не ви се налага да следите всичко непрекъснато, а просто да отделите време, в което можете да се сдобиете с цялото информационно съдържание независимо от това, кога то е публикувано и за кой период се отнася.

5. ЛОКАЛНО ТЪРСЕНЕ

Ако в ерата на вестниците, за да намерите интересуващото ви съдържание и да го проследите как се трансформира във времето, трябва да си купите всички вестници, излезли в определен времеви интервал, да проверите цялото им съдържание и да изчетете всичко, до което успеете да достигнете. При класическите печатни масмедии това е все пак постижимо, докато в ерата на радиото то няма как това да се осъществи, тъй като не разполагате със свое лично копие на емисия. При телевизията положението е същото. При този тип масмедии дори нямате право на избор – налага ви се да чуете/изгледате цялото информационно съдържание по темата, която ви интересува.

Интернет масмедиите вече разполагат с локално търсене – тоест търсене по ключова дума в техните информационни масиви, което визуализира резултатите при поискване от потребителя. С други думи, поредното нововъведение, което освобождава реципиента, превръщайки го в потребител – пасивността на възприеманото информационното съдържание, вече се заменя с информиране до поискване от потребителя.

6. USER GENERATED CONTENT (UGC)

В буквален превод от английски това словосъчетание означава ‘генерирано от потребителя съдържание’. Появата му е пряко следствие от новото (след 2005 г.) разбиране за web като платформа.

В същността си то представя процеса на публикуване на съдържание от обикновения потребител на публичния сайт на дадена масмедия[4]. И тъй като масмедиите подлежат на регулация, се налага да има специализиран персонал, който да одобрява качваното съдържание – за да не се нарушава политиката на добрия тон, за да няма дискриминиращо съдържание или да се нарушават авторски права.

Самият факт на такова качване означава, че класическият комуникационен модел на масмедиите е нарушен – те инкорпорират в себе си комуникация от типа много-към-много, като отправители на информационното съдържание вече стават реципиентите (потребителите), а масмедията вече се превръща и в среда, и в реципиент, защото се случва да се влияе от потребителите и да препредава информационно съдържание, качено от тях.

7. NEWSLETTER

Това не е нищо по-различно от прост информационен бюлетин. Действа по същия начин, по който и абонаментът за обикновената печатна преса – потребителят го поисква и му се предоставя на посочен от него адрес.

Забелязват се и две разлики – първо, абонаментът за пресата се заплаща, докато информационният бюлетин е напълно безплатен за потребителя. Второ, нюзлетърът не представлява цялото новоизлязло съдържание от предишния бюлетин – той е само извадка на това, което редакционния състав е сметнал за акцент и трябва да бъде видяно/прочетено от потребителя. Тоест интернет базираният нюзлетър е просто препращащ към масмедията, откъдето започва играта на хипертекста.

8. ПОВЕДЕНИЕ В СОЦИАЛНИТЕ МЕДИИ ( СОЦИАЛНИ МРЕЖИ И (МИКРО)БЛОГОВЕ)

Всъщност тези „деца” на разбирането на интернет като платформа се явяват едновременно и медии (специфични комуникативни среди), и масмедии. Точно в случая, който ни интересува – поведението на интернет базираните масмедии в тях, – те (социалните мрежи и блоговете/микроблоговете) се явяват точно толкова среда, чрез която институцията разпространява информационно съдържание, колкото и масмедия, защото се оказват функциониращи и като институцията, чрез която реципиентите (тоест потребителите) получават информационното съдържание. Затова е много важно да сме наясно как точно класическите масмедии се държат в тях, въпреки че ясна и адекватна статистика на потреблението им в България да отсъства.

Основна черта на това съдържание е, че то по същество е хипертекст, препращащ към основния сайт на масмедията.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Вече сме в ерата на Web 2.0 – времето, когато медията интернет се приема вече не за пасивен начин на получаване на информация, а за платформа, в която всички са равнопоставени производители на информационно съдържание и следователно са и негови корективи. Това е налагането на модела много-към-много.

С други думи, на интернет масмедиите се наложи да инкорпорират в себе си форми за междуличностна комуникация от типа много-към-много, като дори започнаха да страдат от този реверанс към новото разбиране за web, защото, както казва К. Сизак (Сизак 2011), общество и журнализъм вече започват да се сливат. Докъде ще доведе това, не можем да прогнозираме, тъй като новият комуникативен модел все още не се е наложил напълно и интернет масмедиите все пак си остават преобладаващо еднопосочно насочени в комуникативно отношение, въпреки че все повече се налага този един колективен/множествен отправител-институция да става и комуникант, че и реципиент.

Това според нас е следствие от новото разбиране на интернет като специфична среда, която е силно информационно наситена, което доведе и до изместване на очакванията на реципиента относно съдържанието на отправяното съдържание. Поради това интернет масмедиите се наложи да инкорпорират в себе си форми за междуличностна комуникация от типа много-към-много като дори започнаха да страдат от този реверанс към новото разбиране за web. Тази промяна се състои в: коментарите, плурализма от кодове или наличието на едни синкретичен (или синтетичен), таговете, тематичното сортиране, таговете, локалното търсене, генерираното от потребителите съдържание, нюзлетъри, поддържане на съдържание в социални мрежи, блогове и микроблогове.

Ако текущите тенденции в развоя на интернет масмедиите се запази има вероятност в обозримо бъдеще интернет масмедиите да загубят своя статут на институции и да се превърнат в просто канал (по същество – медия), в който крайният потребител ще е доминиращия производител на информационно съдържание.

 

обратно нагоре