Как да сме успешни пред публика?
Михаела Карабельова
Работата на ПР-специалиста и журналиста е ежедневно свързана с контакти с много и различни хора. Освен това, често пъти се налага на хората, занимаващи се с тези професии да правят публични изказвания пред големи аудитории. Всеизвестен факт е, че за да се привлече и задържи вниманието на публиката, говорещият трябва да усвои редица техники и похвати и да се справи с т.нар. „сценична треска”. Първата крачка към успешното представяне пред аудитория е компетентност и яснота по темата, която ще бъде представена. Подготовката за една реч не е никак лесна работа. Една реч се пише едва след като е ясно към кого ще бъде насочена – дали само към твърда и постоянна аудитория, или нейната цел ще бъде да спечели и евентуални нови публики. Най-трудно е когато аудиторията, към която е насочена речта е изключително широка и разнородна като възраст, социален статус и образование. Тогава тя трябва да бъде написана и произнесена така, че да демонстрира еднакво отношение и в същото време да представя аргументация, която да е общовалидна, от една страна, и лесно разбираема от друга, за да достигне до всички тези различни хора. Една реч не трябва да е прекалено дълга – трудно е да задържиш вниманието на хората дълго време, още повече когато те могат да включат друг канал на телевизора или друга станция на радиото.
Стилът на една реч трябва да е добре балансиран – да не е нито прекалено лаконичен, нито да стига до многословие. Изреченията не бива да са безкрайно дълги, да не изобилстват специализирани термини, защото те утежняват езика и затрудняват разбирането на смисъла. Добре е в увода и заключението да се използват по- прости и живи думи, докато централната (доказателствената) част позволява да бъде по-суха. В нея се дават аргументационните елементи. Важно е в текста да има баланс между емоционалното и рационалното; уводът и заключението да са запомнящи се, да не са нито прекалено къси (1-2 изречения), нито прекалено дълги; да не са с прекалена емоционална наситеност, за да не стане текстът прочувствен в степен по-голяма от необходимото.
Друг важен момент е интонацията на гласа и тембърът на гласа. Когато тембърът на гласът е хубав и приятно звучащ за хората, то публиката ще слуша, дори и да не се интересува от темата, по която се говори. Много важно е говорителя да варира интонационно. Липсата на интонация води до загуба на интерес, тъй като изказването става монотонно и доскучава. Трябва да се говори ясно и не много бързо и да се избягват паразитните думи и паузи като ”ъъ”, „еми”, „ами”, както и диалекти.
Установено е, че въздействието на едно публично изказване или реч се постига около 7% по словесен път, 38% чрез въздействието на гласа и 55% чрез езика на тялото, което означава, че успешния говорител се познава по мимиките, жестовете и стойката.
Позата на тялото по време на говорене има особено силно влияние върху публиката. Прието е да се говори прав или седнал. Ако говорителят е седнал е добре да говори изправен напред, с ръце, подпрени на масата. Краката трябва да са един до друг, стъпили на земята. По време на говорене не е хубаво ораторът да се движи постоянно, а кръстосаните или разкрачени крака са символ на несериозност и публиката не гледа с особено доверие на говорителя. Хубаво е ръцете да стоят с отворени пръсти на масата или опрени длан в длан. Не е добре ръцете да са кръстосани или с лакти поставени на масата. Т.е. ако искате да действате убеждаващо на публиката – дръжте ръцете си на видно място.
Ако говорителят е решил да е прав, то най-подходящата позиция е прибрани крака, без да отстъпва от крак на крак докато говори,. Ръцете трябва да са спокойно отпуснати до тялото, а ако има трибуна да са подпрени на нея. В никакъв случай ръцете не трябва да са в джобовете, на кръста или зад тялото. Много хора изпитват голямо неудобство да говорят без трибуна, но точно тогава публиката може ясно да види как „стои” ораторът.
Жестикулацията е друг важен елемент от езика на тялото. При публични изказвания тя трябва да присъства, но е желателно да бъде много семпла. Непрекъснатото ръкомахане и резките движения не са препоръчителни, тъй като има риск зрителя да се умори, ако изказването е много дълго. Освен това, активната жестикулация е символ, че на говорителя не му стигат думите да изрази това, което иска и за това прибягва до помощта на ръцете. Семплата, умерена жестикулация по време на изказване показва сигурност, стабилност и убеденост в позицията на говорителя.
Изражението на лицето също играе голяма роля за успеха на оратора. Лицето трябва да бъде спокойно, изражението да се променя, но адекватно с думите. Усмивките трябва да са пестят, но не и да липсват. Контактът с очи е изключително важен. Говорителят трябва да гледа публиката, без погледът да се отклонява в други посоки – това придава сила на изказа и голямо въздействие, не е добре обаче погледът да е втренчен, критично изучаващ или надменен. Очите са най-изразителната част от човешкото тяло – в тях можеш да прочетеш много неща и те са тези, които носят най-много емоция. Затова особено важно за говорещия е очите му да се виждат ясно и през цялото време. Тогава въздействието е максимално силно. Повдигането на веждите, свиването на устните, свиването на ноздрите и различни гримаси биха провалили най-добре подготвеното изказване и най-добрия говорител.
И не на последно място идва облеклото. Когато заставаме пред каквато и да е аудитория е особено важен подбора на дрехите и външният вид. Има няколко успешни правила, като някои от тях звучат дори смешно, но са важни. Косата трябва да бъде чиста, добре сресана, ноктите почистени, да не се прекалява с грима (за жените). Умерено подбрани дрехи, което ще рече – семпло облекло, в повечето случаи официално (за мъже – костюм, риза, вратовръзка; за жени – пола със сако, панталон със сако). Дрехите трябва да са чисти, много добре изгладени, без петна, кръпки и изтъркани материи. Прекалено много бижута е по-скоро знак за кич, а и публиката ще се съсредоточи в това да брои колко бижута имате по себе си, вместо да слуша това, което говорите. Успешния говорител трябва да се съобразява и с някои културни различия, като например – в арабския свят не е прието да се виждат ръцете на жените. В Япония пък не гледат добре на всякакъв вид лъскави накити, а в Корея, Малайзия и Филипините трябва да изглеждате по-възрастни, защото на младите хора гледат несериозно.
Въздействието на една реч се засилва стократно ако ораторът не чете. Да говориш с очи, отправени към хората (или камерата), а не с поглед, вперен в листа пред теб е изключително печеливш подход. Не е фатално да поглеждаш от време навреме в листа пред себе си, след което да отправяш отново поглед към събеседника, но ако говориш без лист пред себе си и гледаш в очите хората (или човека) през цялото време, въздействието на думите ти е много по-силно и говори за сигурност (увереност в това, което казва), самочувствие и сила на оратора.
В заключение мога да кажа, че да се изправиш пред голяма аудитория не е болка за умиране. Спазвайки някои правила за етикет, протокол и ораторско майсторство успехът пред публика е гарантиран. Същото се отнася и за успешния ПР-специалист.Професионалният говорител трябва да притежава нещо от организаторските и мениджърските умения на специалиста по пъблик рилейшънс, от въображението и усета за среда и про¬странство на театралния режисьор. Защото е не само водещ (не само анимира и моделира – конференции, симпозиуми, дискусии, дебати и т.н.), а най-често е и техният непосредствен организатор, длъжен да осигури оптимални условия за постигането на целта им. Независимо дали е непосредствен участник или водещ, той трябва да владее техниката на диалога на всички равнища – спорът е един от най-важните обекти на публичната реч...всяка говорителска проява в крайна сметка е част от един невидим (или видим) диалог между говорителя и аудиторията, винаги „тук" и винаги „сега", а това не може да не отпечата и във вътрешната структура на текста.