Етикет и протокол
Тодор Николов
Една реч се пише едва след като е ясно към кого ще бъде насочена – дали само към твърда и постоянна аудитория или нейната цел ще бъде да спечели и евентуални нови публики. Най-трудно е когато аудиторията, към която е насочена речта е изключително широка и разнородна като възраст, социален статус и образование. Тогава тя трябва да бъде написана и произнесена така, че да демонстрира еднакво отношение и в същото време да представя аргументация, която да е общовалидна, от една страна, и лесно разбираема от друга, за да достигне до всички тези различни хора.
За да бъде една реч забелязана сред множеството публични изказвания тя трябва да е:
· различна;
· оригинална;
· балансирана между рационалното и емоционалното;
· да не бъде прекалено дълга;
· една реч не трябва да е прекалено дълга – трудно е да задържиш вниманието на хората дълго време, още повече когато те могат да включат друг канал на телевизора или друга станция на радиото;
· стилът на една реч трябва да е добре балансиран - да не е нито прекалено лаконичен, нито да стига до многословие;
· изреченията не бива да са безкрайно дълги;
· да не изобилстват специализирани термини, защото те утежняват езика и затрудняват разбирането на смисъла;
· добре е в увода и заключението да се използват по- прости и живи думи, докато централната (доказателствената) част позволява да бъде по-суха. В нея се дават аргументационните елементи;
· важно е в текста да има баланс между емоционалното и рационалното; уводът и заключението да са запомнящи се, да не са нито прекалено къси (1-2 изречения), нито прекалено дълги; да не са с прекалена емоционална наситеност, за да не стане текстът прочувствен в степен по-голяма от необходимото.
А ако искате речта ви наистина да бъде чута и разбрана: тя трябва да бъде произнесена от добър оратор.
Установено е, че въздействието на една реч върху слушателите се реализира:
7% – по словесен път;
38% – чрез въздействието на гласа и;
55% – чрез езика на тялото.
В този смисъл добрият оратор се познава по жестовете, мимиките стойката която е заел. Тялото трябва да е изправено, с прибрани крака; да не пристъпва от крак на крак докато говори; ръцете да са подпрени ако има трибуна, а ако няма – да са спокойно отпуснати до тялото или пред тялото длан в длан, но в никакъв случай в джобовете, на кръста или скрити зад тялото. За повечето хора най-неудобно е да говорят прави без да има трибуна, зад която да застанат. Но именно тогава е най-видно как “стои” ораторът. Положението на всяка част от тялото е пред непосредствения поглед на публиката и тя забелязва всичко – от лекото поклащане на тялото напред-назад или наляво-надясно до повдигането на лявото рамо нагоре.
Както казах ме жестикулацията също е много важен фактор: тя трябва да присъства, но да е семпла!
Непрестанното ръкомахане или правенето на резки движение, неговори добре за един оратор. Има голям шанс по този начин говорещия да измори зрителя или аудиторията пред него, и така те да изгубят интерес към думите му, дори те да са интересни и важни за тях.Семплата, премерена жестикулация по време на изказване говори за сигурност, стабилност и убеденост в позицията – изключително печеливши за един оратор излъчвания.
Тук идва редът и на мимиките.
Лицето на говорещия трябва да е спокойно. От голяма важност е изражението на лицето да се променя, но адекватно на думите.
Очите играят голяма роля във визията на оратора, той трябва да гледа в камерата или в лицето на човека на който говори, без погледът му да се отклонява в други посоки. Това придава допълнителна сила на казаното.
Не е добре обаче погледът да е втренчен, критично изучаващ или прекалено надменен. Очите са най-изразителната част от човешкото тяло – в тях можеш да прочетеш много неща и те са тези, които носят най-много емоция. Затова особено важно за говорещия е очите му да се виждат ясно и през цялото време. Тогава въздействието е максимално силно.